Спомени на Георги Събев

[Таня]

КРАТКА ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА – АЙТОС

През лятото на 1920 година Учителя бил поканен от брат Куртев да присъства на събора, който ще се проведе на връх Паспалата, на север от града, през деня на Петровден. Този връх по-късно е познат на хората от Братството като "Петров връх", защото там е проведен събора заедно с Учителя.

Поканата била приета и Учителя пристигнал на 11 юли с влака, като е бил настанен на квартира у семейство Габровски, близо до самия салон на Бялото Братство в града.

Учителя и брат Куртев се били уговорили часът на тръгване за върха да е 12 след полунощ, което било известено на всички приятели. През целия следобед Братството в Айтос посрещало гости и ги настанявало по домовете, а за които нямало място, оставали в Братския салон.

Към 10 часа вечерта завалял проливен дъжд. Като видели проливния дъжд, някой от пристигналите се радколебали. Измежду разколебалите се били възрастните братя Нейчо Паскалев и Петко Епитропов. Последния, когато дошли пред салона, а дъждат сякаш все повече се засилвал, казал на брат Куртев:

-Георги, в такова време ходи ли се на върха, а?

-Ние тук имаме Учител – казал брат Куртев – какво има да умуваме!

А Нейчо Паскалев като чувал как силно вали, се завил през глава и останал в леглото.

Дъждът продължавал да вали като изведро. Гръмотевици сякаш тресели земята, а светкавиците като огнени мечове се явявали и изчезвали, като осветявали за миг плувналата във вода земя. Останалите в салона братя и сестри се молели усърдно да спре дъжда, защото всички горели от желание да бъдат заедно с Учителя на върха.

Когато станало 12 часа без пет минути, брат Куртев преминал в съседния двор, където квартирувал Учителя и леко почукал на вратата.

- Георги, ти ли си?

- Да, Учителю – му отговорил брата.

- Я виж небето на север!

- Облачно е – казал брат Куртев

- Чакай малко!

- В това време силна светкавица, последвана от мощна гръмотевица, проехтяла и разтърсила заспалата земя.

- Я виж пак - казал Учителя

- Облаците се разделиха на две и се вижда част от небето.

- Добре. Тръгваме - казал Учителя.

Двамата си запретнали крачолите на панталоните, взели чадъри и тръгнали за върха. Приятелите, които чакали в салона, като видели, че Учителя и брат Куртев тръгнали, добили кураж и ги последвали.

Докато стигнали до лозята, дъждът спрял. Времето се разяснило. Накои от приятелите си носели фенери, ето защо през целия път се виждали светлинки, сякаш пътя бил маркиран със светлина. Много мила картина!

Мокри, кални и изморени, но всички ентусиазирано преодолели трудностите, всички пристигнали на върха преди изгрева на Слънцето и взели участие в общата молитва заедно с Учителя. След молитвата хората на групи се събирали - от села и градове, като разговаряли относно трудностите на нощното пътуване. Всички били измокрени. Пекнало слънце и скоро ги изсушило. Духът на всички бил бодър и крепък , а душите - жадни да чуят Живото Слово от устата на Учителя. Мнозина за пръв път виждали Учителя.

Брат Куртев се поразходил из лагера и видял, че пристигнали амбулантни търговци, бозаджии, геврекчии, халваджии, които вече си правели импровизирани сергии. Приготвен за работа, брат Куртев като ги видял, отишъл при тях и им казал:

- Защо си правите труд да идвате толкова далеч в това кално и дъждовно време. Нашите хора всичко си носят - и закуска, и храна. Само дето сте се мъчили.

- Е, бай Георги, ние не знаехме, че вие си носите храна, затова дойдохме да препечелим някоя пара.

След това брат Куртев веднага събрал ръководителите, като им казал:

- Никой нищо да не купува от сергиите, нито вие, нито децата ви.

И така станало. Всеки от ръководителите предупредил своите хора. След това вече нищо не се купило и търговците един по един поели обратния път за града.

С тази тактична постъпка на брат Куртев, от него ден никой амбулантен търговец повече не посетил нашите срещи и събори, като по този начин ги предпазил те да не се превърнат на панаир.

Когато наближило 10 часа, брат Куртев разпоредил да се съберат на поляната за беседа, като на средата е бил импровизиран стол за Учителя. Близките наоколо насядали, а зад тях били правостоящите. По време на беседата някое дете заплакало и смущавало да се чува беседата , ето защо Учителя казал: „Рекох, майките с малки деца да се поотстранят, да не пречат”. Темата на беседата не се помни, понеже това е било преди около 60 години, но душите жадно са поглъщали всяка изречена дума или мисъл на Учителя, като откровение за техните гладни и жадни за Словото души.

След беседата някои от ръководството се срещнали и разговаряли с Учителя по върпоси, които ги интересували. Като станало време за обяд, всички седнали в кръг, за да могат всички да виждат Учителя. Тогава още не било познато общо готвене, ето защо всеки ядял от това, що си носел.

След като свършил обяда, веднага започнал отлив от върха. Най-напред тръгнали тези, които са от далечните села и градове и последни – домакините на събора - айтозлиите.

Учителя и брат Куртев тръгнали сами по една пряка пътека. По всички посоки от върха слизали хора, коли, добитък. Отвсякъде се чували възторжени песни на слизащите от върха, прекарали един прекрасен и неповторим съборен ден.

На този събор на връх „Петров връх” за първи и за последен път присъства Учителя.

Светлина бе грейнала по лицата на млади и стари. Чувство на възторг и братска любов изпълваше сърцата на всички, слизащи от върха. Тези, които бяха победили всички трудности на едно нощно изкачване на върха в дъжд и кал, сега се радваха на хубавото време. Отвред, от всички посоки и пътища, се чуваха възторжените песни на слизащите от върха: „Братство, единство”, „Напред да ходим смело”, „Любовта е извор” и други песни за братството и любовта, се поемаха от ехото, носеха се от вятъра и се губеха в безкрая. Един невидим подем и ентусиазъм преливаше в душите, изпълваше сърцата, за да се отнесе далеч по села и градове, по домовете, за да стигне до всички готови души.

По това време, по една стръмна пътека от върха, слезли мълчаливо двама пътници, всеки потопен в своя свят. В тяхно лице можехме да разпознаем Учителя и неговия предан ученик брат Куртев. Пътеката водела за Баалар чешме /Лозарската чешма/.

Пристигнали двамата пътници и се спряха да си отдъхнат при чешмата, загледани в буйните струи на чистата кристална вода. Те не бързаха да пият. Те умиха ръцете си, освежиха лицата си и чак тогава сръбнаха вода да утолят жаждата си.

В същия миг на брат Куртев му минала мисълта да сподели с Уителя една своя идея, която дълго време бе подхранвал в своя ум и носил в душата си. „Да , сега е най-удобния момент” – си казал той и решил да запита.

- Учителю, имам да ви питам нещо, може ли?

- Кажете - бил отговора и го погледнал в очакване.

- Имам една идея, която отдавна нося в ума си. Тя е следната. Да имаме едно място, където да можем свободно да се събираме, където да си правим братски срещи и събори, без никой да ни безпокои.

- С каква цел искате да я имате?

- С идеална цел, Учителю, не за печалба.

- Щом е за такава цел – казал Учителя, ще го имате, Георги, да тръгваме ли?

- Да,Учителю.

Двамата пътници погледнаха още веднъж чистите струи на чешмата за довиждане, благодариха за хубавата вода, с която утолиха жаждата си и продължиха пътя си за града.

Не било изминало и половин година от разговора при лозарската чешма, когато родителите на брат Божил и сестра Василка починали. При подялбата на наследството, на сестра Василка се паднала нивата от 25 декара на запад от града. На сестрата не й била нужна нива и тя я подарила на Братството в гр.Айтос.

- Ето, вече си имаме място - си казал брат Куртев - сега не ни остава друго, освен да се заемем да го обработим и засадим с нещо. Събрали се приятелите от Айтос и отишли на самото място, за да могат по-правилно да преценят какво може да се направи на него. Нивата била изоставена от десетина години и обраснала с драки и бурени. Почвата била отнесена от пороищата. Тънка почва, а отдолу канара. Ходили, гледали приятелите навред, но навсякъде все едно. Положението се счело едва ли не безнадеждно. Всички гледали и мълчали. Почакал малко брат Куртев и запитал:

- Е, какво ще кажете? Виждате състоянието на имота.

Всички мълчали. Тогава се обадил най-старият - бай Станчо.

- Георги, - казал той – на тези канари нищо не става. Ти знаеш да привързваш пръсти, но от земеделие не разбираш.

-А пък аз ти казвам, Бай Станчо, че ще стане - казал твърдо брат Куртев, знаейки, че това се прави с благословението на Учителя, а освен това с труд и невъзможните неща стават възможни. Ето защо брат Куртев веднага наредил до ония братя, които притежават здрави чифтове, идната неделя да дойдат с чифтовете и плуговете, а останалите мъже да дойдат с кирки, прави лопати и железни лостове, а жените и младежите - с тарги и копанки, да чистят камъните.

На уреченото време всички пристигат на градината още преди да е изгряло слънцето, готови за работа. Единадесет чифта с плугове и орала порели закелемялата земя. Жените и младежите с тарги и престилки изнасяли по-леките камъни, а по-големите здрави мъже товарели на коли и извозвали до мястото на бъдещата сграда големите камъни. Други двадесет души, здрави и силни мъже, започнали изкопа от изток и от север, за да предпазят мястото от пороища и свличане на чакъл от баира.

Хората , които участвали в изкопа са: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги кьосе Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеланов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов, Михаил Вълков, Владимир Калудов, Димитър Вергиев, Черню Калушев, Милю и Христо Чераджийски и др. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина, при това отдолу канара и често трябвали железните лостове. Изкопът бил с около 300 метра дължина. Работата вървяла успешно. Когато слънцето захождало, изкопът вече бил привършен. Работата по изкопа била за 100-150 души, а била извършена само от 20. Всеки се е върнал с ентусиазъм и бодър дух.

Когато изкопа бил завършен, те сами се почудили на огромната работа, свършена само да 1 ден. Тогава те разбрали, че са имали много невидими помощници, които участвали заедно с тях и работели чрез тях.

На следващата неделя пак бригада , за да се довърши почнатото на нивата от камъни. Единадесет чифта с плугове орели нивата, докато залезе Слънцето. Но като че нивата не била същата, тя сякаш се усмихвала със своя чернозем. Вече нямало ни помен от запустялото до вчера място.

Надеждата на приятелите се увеличила десетократно, вярата им – също. Дори и дядо Станчо повярвал в думите на брат Куртев, че работата ще стане и че той не само пръсти може да превързва, а разбира и много други работи, за които той и представа нямал досега.

През есента на 1922 г. били посяти лозя и овощна градина , а през следващата 1923 г. – боровете. Същата година била направена колиба за подслоняване при лошо време.

През 1925 г. е била изградена постройка, която служи за салон за братята и за нощуване при нужда, както и за подслоняване на някой закъсал пътник.

Посаждането на фиданки и борчета било лесно с много ръце, но дошли летните горещини. Почвата съхнела и живота на дръвчетата бил застрашен. Налагало се да поливат, а нямало работна ръка. Тогава брат Куртев, за да спаси младите фиданки, мобилизирал всички членове на своето семейство и спасил фиданките.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

[Таня]

ИЗПРАЩАНЕ НА ДАЛЕЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Светилото златно отдавна се скри.

Венера изгрява. Юпитер блести.

Полунощ отмина, веч три наближава,

Брат Куртев Богу дух предава.

В този миг последен, тук за първи път,

Изпращаме пътник на далечен път.

Скръбта натежала в нашите очи,

досега сдържана, бликна в сълзи.

Тази нощ последна отминала бе.

Вече зазори се. Слънцето изгре.

За чудо Луната Слънцето закри.

Денят помрачи се. Бляснаха звезди.

На веки замлъкна таз блага уста,

която бе тешила скърбящи сърца.

Събрани край него, потънали в скръб,

за раздяла с него днес за сетен път.

Вдигнаха ковчега с останките тленни.

Духът бе отлитнал в покои нетленни.

Смирено бадеми вейки си поклащат,

скъпия покойник навеки изпращат.

Боровете бдяха безмълвни, студени,

свидетели неми на очи насълзени.

Прощално тополи върхове поклащат,

на скъпия покойник, сетен привет пращат.

Тиха скръб в сърцата на вълни прелива,

всяка душа близка в песен скръб излива.

Молитва шепне нашата уста:

„О Боже, грижи се за Своите чада”.

Г.Събев,1961 година

Братската градина

НА СТАРШИЯ БРАТ КУРТЕВ

Един живот дълъг, прекаран в несгоди,

Пример да ни бъде, сам го Бог проводи.

На тънещите в мрака да бъде светило,

здраво той държеше духовното кормило.

Честността му грее. Животът му свети.

Той пазаше свещено Божите завети.

Тялото му тленно вече е на пръст,

Да видим по-ясно духовния му ръст.

Бог ще ни помага, кога сме в беда,

ако в пътя светъл оставиме следа.

Заветът му беше от кратки слова,

Които отекват във всяка душа:

„Люби! Учи! Мълчи! Грешките прощавай

и пътя си светъл смело продължавай!”

Г.С.

НЕГОВИЯ ЗОВ

Вий будни бъдете всеки ден и час,

само тъй неспирно Бог ще бди над вас.

Всякога във всичко доброто търсете,

времето ще дойде и за плодовете.

Един към друг бъдете с преданост вярна,

с топлота братска и любов безмерна.

На Учителя верни! С вяра си светете!

На слабите духом упора бъдете!

Деца мои мили, вий братя, сестри,

в любов живейте с всички души!

/Дадено насън на 14 ноември 1961 година/

Г.С.

Редактирано Ноември 12, 2009 от Таня