Мария Казакова. Биография

[Донка]

Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива. След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“.

През лятото на същата година я кани на събора във Варна, на който Мария не отива, но от следващата, 1904 г, до смъртта си посещава всички събори. По оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея, можем да съдим, че по характер е била много смела, активна, общителна и открита. Учителя поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените писма той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.

Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Преди това посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов.

[Guest Дриада]

Мария Казакова /1852-1908г./

Родена е в Сливен, текстилната столица на възрожденска България.Първоначално учи в родния си град, а след това продължава да учи в американски колеж в Стара Загора.Омъжва се за влиятелен и образован мъж от Тулча.Но той умира твърде рано, а Мария продължава да се дообразова в Русия, кадето завършва висше педагогическо образование.Заселва се в Търново, става учителка и помощник- директор в търновската девическа гимназия.Благотварителка и общественичка, домът и става център на елита в града, откъдето се поемат много благородни начинания.В самото начало на века тя влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник във Ватикана , и с отказалия се от методистката си мисия Петър Дънов.В писмо до Голов от 1904г. тя споделя, че възприема Дънов като като оръдие Божие със задачата"да повдигне частно българския народ и въобще славянството"Идеализмът на ярките духовни просветители от онова време хармонира със собствения и идеализъм.Тя вече е изпратила известните си призиви и послания до всички сили на деня, които имат отношение към нашата част на света, да наложат една по- висша справедливост и духовност в живота на славяните.Между адресантите са и са руския император, турският султан и ред западни държавници.Казакова е буквално първата ученичка на Дънов от времето на най- ранните му събори на последователите му и най- щедра поддръжница на неговата дейност.

изт."Изгревът.Към светската биография на Петър Дънов"-автор Атанас Славов,изд.Хелиопол