Мисли на Учителя за критикуването

[Иво]

"Срещнеш един човек, който се прегърбил. Не го критикувай, не му се смей, но виж, коя е причината за прегърбването му. Ако товарът му е физически, снеми част от него и го облекчи; ако товарът му е сърдечен, кажи му няколко сладки, ободрителни думи, да го насърчиш; ако товарът му е умствен, изпрати му няколко светли мисли, да го повдигнеш. Изпращайте добри мисли към близките си, за да изпращат и на вас. Добрите и възвишени същества – хора, ангели работят в света със своите мисли и чувства и повдигат цялото човечество. Бъдете носители на доброто и красивото в света, за да се ползувате от Божиите блага. В това се заключава подмладяването и облагородяването на човека."

източник

"Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност."

източник

"Срещнете ли някой човек, радвайте се, че виждате Бога в него. И той трябва да вижда Бога във вас. Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. – Ама обущата му били нечисти. – Не го съди, но вземи една кърпа и, без да те забележи, изчисти ги. Днес хората се съдят, критикуват се, но не могат да си помогнат. Те виждат, кое е право и кое не, но не могат да се изправят. В това отношение те мязат на цигулари, които знаят да свирят, но не могат да настройват цигулките си, вследствие на което свирят неправилно."

източник

"Аз не критикувам никого. Ако си позволя да критикувам хората, това значи, да критикувам Божиите постъпки, да критикувам и себе си. Да критикуваш, това значи, да създадеш по-хубаво нещо от това, което критикуваш. Ако не можеш да направиш това, по-добре мълчи. — Нямам ли право да критикувам? — Имаш право, ако можеш да направиш нещо по-хубаво."

източник

"Веднъж запитали дявола, как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: Не бързай, не е време сега. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе. Искат ли от някого пари на заем, аз му нашепвам: Кажи, че нямаш. В това време, аз ги обирам: На тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват.

Сега на вас казвам: Не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример, как се живее. Професор казва на един свещеник: Вие не знаете да пеете църковните песни – много ги увъртате. Като започнете да ги извивате и ... и ..., край няма. С това изопачавате песните. Добро нещо е буквата „и“, но трябва да се пее добре. – Там е въпросът, казал свещеникът – трябва да се пее добре. Тъй щото, колкото и да критикувате, трябва да покажете на хората, как се пее. Ако не можете да покажете, по-добре мълчете."

източник

"Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта. Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие. Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови."

източник

"Задача на всеки човек е да работи върху себе си, да се справя със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде един идеален метод за живеене. Между хората трябва да съществуват правилни, разумни отношения, каквито съществуват между всички планети. Правилните отношения между планетите се определят от техните разстояния. Докато тия разстояния се пазят, и отношенията между тях остават едни и същи. Изменят ли се разстоянията, и отношенията между тях се накърняват. Каквото е външното отношение между планетите, такова е вътрешното отношение и между хората. Те са поставени на известни разстояния едни от други. Това разстояние не трябва да се нарушава. Наруши ли се веднъж, нарушават се отношенията помежду им."

източник

"Правило е: когато критикуваш някого, той те обича, а ти не го обичаш; когато той те критикува, ти го обичаш, а той не те обича. Като знаете това, не критикувайте. Ако нямаш любов, ще критикуваш; ако имаш любов, критиката ти ще почива на истината и на свободата."

източник

"Обичайте се, без да се критикувате, без да се съдите. — Ама от мене нищо няма да излезе. — Как няма да излезе нищо? Че вие сега сте човек, който мисли, чувства и действа. Вие сега сте човек, който яде, учи, пише, чете. Какво повече искате? Вижте, как по-долностоящите от вас живеят и се радват, доволни са от положението си. Обичайте Бога, бъдете доволни от всичко, което ви е дадено.

Обичайте Бога във всички хора! В любовта седи разрешението на всички въпроси. В любовта на новия живот никаква обида не съществува. — Що е небето? — Място, където никаква обида не съществува. — Що е адът? — Място, където обидата съществува. Влезте в новия живот, където няма никаква обида. Там съществата живеят в пълно доволство, в радост и веселие."

източник

[Иво]

“Ако видиш, че приятелят ти не живее добре, не изисквай от него добър живот, не го критикувай, но се обърни към Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живея добре. Неговата погрешка е моя погрешка. Щом аз изправя живота си, и той ще изправи своя.”

източник

"Не се критикувайте едни-други, че този не е добър, онзи не е добър. Между онези, които търсят Бога, няма лоши хора, но има такива, които са в процес на узряване. Докато плодът узрее, минава през много фази: като пъпка, като цвят, като завързал плод – зелен още, кисел или стипчав. Трябва да мине известно време, докато узрее и стане сладък, готов за ядене. Щом е така, радвайте се, че има условия, плодът да узрее и да се ползувате от него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. "

източник

"Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората. Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Ако някой дойде при мене и пожелае да му стана теляк, аз ще постъпя по всички правила на това изкуство: така ще го изтъркам, че няма да оставя място, което да не съм изчистил. Той ще излезе абсолютно чист от банята и ще ми благодари. Аз съм за абсолютната чистота. Ако чистиш човека, ще го изчистиш, както трябва. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете. След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчете пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад, да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда."

източник

"Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило… Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. "

източник

"Искате ли да дойдете до естествения живот, дръжте в ума си само добри мисли. Като срещнете някой човек, колкото да е лош, намерете в него една добра черта и постоянно я дръжте в ума си. Мнозина искат да им се покажат отрицателните черти и погрешките им. Ако е за погрешки, всеки знае, къде и кога греши. Той ги знае по-добре от всички. Пък и съседите знаят погрешките му. Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви черти и ще кажа, как да работите, за да ги развивате. Правете същото и със себе си. Всеки ден намирайте по една добра черта в себе си и работете върху нея."

източник

"Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че те са добри художници, но грешката им седи само в едно: Те коригират чуждите картини, а със своите не се занимават. – Не, поправяйте първо своите картини, а после чуждите. Ще дойде някой да ви се оплаква, че няма пари, че три деня не е ял. Трябва ли да го морализирате, че няма хляб в торбата си, защото е мързелив и не работи? – Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънее, линия ще придобие."

източник

"Хората критикуват, осъждат този или тази, защото не са техни деца. Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Никой няма право да съди своя ближен. Ако искаш да съдиш, ожени се, роди дете и, като направи погрешка, тогава го съди. Ще видиш, каква присъда ще издадеш."

източник

"Ако искаш да бъдеш образ и подобие Божие, приложи доброто и любовта, които са вложени в тебе. Щом ги приложиш, ти ще обичаш хората и никого няма да осъждаш и критикуваш. Как постъпва Бог с човека? Като види, че някой е паднал, Той казва: Не се безпокой. Стани и върви напред!"

източник

"Вървете всички напред, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога, това е поезията на Живота... Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца."

източник

"Прилагайте Истината и Любовта в живота си. Ако видите, че брат ви и сестра ви са нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете им да се изчистят; ако са гладни, нахранете ги; ако са болни, лекувайте ги."

източник

"Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо."

източник

"Може ли да бъде свободен от противоречия онзи, който критикува хората? Той седи с часове и разсъждава, кой е крив и кой прав. Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам."

източник

"Първото нещо, което човек трябва да приложи в личния си и в обществения живот, е почитанието. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си, или синът – баща си, а след това започват да четат Евангелието, дето Христос казва, че хората трябва да се обичат. Това не е естествен живот. Няма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грешни. Възвишените същества знаят, че сте грешни. Те очакват от вас да се изправите."

източник

"Бог стои далеч от нас, за да не ни плаши. Той иска да бъдем свободни: всичко, каквото правим, да изтича от любовта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направим някаква погрешка. След това тихо ни нашепва: Сгрешил си, но ще изправиш погрешката си. Да изправяме погрешките си, без да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направим нещо според Божията воля."

източник

"Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да го критикувате. Задачата на човека е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човек."

източник

[Иво]

„Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят. Ако някоя жена или мъж се разгневят, окръжаващите се смеят. Някои пък ходят от къща на къща да разправят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н. Хората не знаят, че тези неща са като заразните болести. Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и да критикуваш своя ближен, помоли се за него, да се справи със своя гняв. Критиката не изправя хората.”

източник

„Ученикът няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: „Ами аз нямам ли право да критикувам?" Ако си някой велик мъдрец, природата ти дава картбланш, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? – Докато ви дойде времето.”

източник

"Който иска да придобие истинско знание, той трябва да бъде смирен като мъдрец. Когато се разказва нещо на мъдреца, той слуша внимателно, без да критикува, без да прекъсва. Ако забележи някаква погрешка, той изслушва докрай и после казва, че е видял една малка погрешка, която трябва да се изправи."

източник

„Лошото не е в погрешките на хората, но в неразумната критика. Каквото виждате в света, добро или лошо, поучавайте се. Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа, без да дава мнението си. Всичко, което става в света, е за изпитание, както на отделния човек, така и на цялото човечество. „

източник

„Следователно, да критикуваш, да търсиш погрешките на хората, това е ровене. Защо ще търсиш грешките? Влез в дома на човека като приятел, и заедно с него търси скритото богатство в двора му.”

източник

„Много неща не се позволяват на онзи свят. Не се позволява да търсиш грешките на хората и да се занимаваш с тях. Ако искаш да се занимаваш с грешки, ще те заведат на един филм, който ще се развие пред тебе. Там ще намериш, колкото искаш грешки. Ще ти кажат: Ето, критикувай, колкото искаш. После ще ти покажат твоя филм, сам да си дадеш мнението, да видиш, как си живял и какви грешки си правил. Докато сте на онзи свят, вие ще разгледате не само един филм, а няколко филма на вашия живот. Цялото небе ще ти каже: Щом искаш да критикуваш и търсиш грешки, ето, прегледай своя живот и дай си мнението. Ти ще се ужасиш и ще кажеш: Възможно ли е да съм направил такива неща? – Възможно е. Бог е Любов. Това, именно, показва, че Той дава свобода на всички хора да живеят, както разбират. Бог никого не съди. Той казва на човека: Ти още не си научил, какво представя любовта.”

източник

„Трябва да се научите да се изслушвате, без да се критикувате. Най-първо научете се да констатирате дали мисълта е права или не, без да й; придавате някакъв личен характер.”

източник

"- Не можем да проповядваме, не знаем, как да говорим на хората. - В това не вярвам. Ако знаете, как да ги съдите, да критикувате, да обиждате, ще знаете и да проповядвате, да повдигнете съзнанието им към Бога. Да прилагате отрицателното в живота е по-мъчно, отколкото да приложите положителното. Ако мъчното правите, лесното ще направите по-добре. Обаче, съзнание е нужно на човека. Съзнанието подразбира желанието в човека да изпълни волята Божия. "

източник

"Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от оковите на вашето минало, от оковите на черната ложа. Не е лесно да се освободи човек от своето минало, от старите си навици. Алчен си – опитай се да се справиш с алчността. Опитай се да обуздаеш езика си. Опитай се да не критикуваш. Ние сме против критиката. Само безгрешният има право да критикува. Запитаха Христа: „Какво ще кажеш за тази жена, която хванахме в прелюбодеяние?“ Мойсей казва, такива да ги убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш? И наведе се Христос, и пишеше на земята. Като продължаваха да Го питат, Той вдигна глава и рече: „Който е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.“"

източник

"Не искам да бъдете слепи, но да бъдете разумни. Виждайте грешките на хората, но не ги критикувайте. Не мислете, че с критика може да изправите грешките. Само онзи може да изправи погрешките на хората, който е изправил вече своите грешки. Не можеш да изправиш известна грешка в човека, ако не си изправил същата грешка в себе си. Как ще изправиш грешката на своя ближен, ако ти правиш същата грешка? Видиш ли, че той греши като тебе, кажи: Бог да го благослови! Ако се наемеш да изправиш една грешка в брата си, каквато и ти правиш, това значи, да вземеш половината от неговия товар. Защо ще се товариш с чужди грехове? Невидимият свят налага големи глоби на всеки, който се товари излишно. Ако не можеш да обуздаваш езика си, законът ще те хване и ще те даде под съд... Животът е в добрите дела, а не в грешките и престъпленията. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление; всяко нещо, направено без мъдрост, е престъпление; всяко нещо, направено без любов към истината и свободата, е престъпление. Следователно, като вършиш Божията воля, ще призовеш на помощ любовта, мъдростта и истината. Какъвто съвет ти дадат те, така ще постъпиш. Те са мярка в живота. Каквото направиш без любовта, мъдростта и истината, ще бъде погрешно."

източник

"– Защо нямаме успех в живота си? – Защото всички сте големи критици. Само онзи може да критикува, който има знания. Ако не можеш да оправиш една работа, по-добре не критикувай. Художник си. Гледаш един портрет и казваш, че линията на веждите не е хубава. – Каква трябва да бъде? Поправи я! – Не мога да я поправя. – Щом не можеш, не критикувай."

източник

"Някога вие се намирате в особено състояние, готови сте да критикувате всички. – Не, вие трябва да бъдете снизходителни. Както е сгрешил един, така можете да сгрешите и вие. Той минал през хлъзгаво място, паднал и се окалял. Ако и ти минеш по същия път, ще паднеш и ще се окаляш като него. Грешките в света са общи за всички хора. Не съжалявайте за грешките си, но извадете поука от тях, или използвайте ги като едно благо."

източник

„Аз съм наблюдавал: докато човек се смущава, гневи, критикува, нищо не му върви. Каже ли „да бъде волята Божия“, всичко му тръгва напред. Имай вярата на детето, и нещата ще се нареждат от невиделица.”

източник

„Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.”

източник

"Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. "

източник

„Когато Божественото в човека се появява, никаква критика не се допуска. Не критикувайте Божественото нито в себе си, нито в ближните си. Когато сте пред Божественото, всички трябва да мълчите и да се учите. Божественото твори и раздава своите творения на ония, които са готови за тях.”

източник

"Да критикуваш, това е голямо изкуство. Да бъдеш критик, значи, да си учен и свят човек. Ако не си учен, ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трябва, губи. Защо ще критикуваш, кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го намериш, тогава си кажи мнението.

източник

"У съвременните хора има склонност да критикуват, всякой вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее така, както трябва“ – ами ти живееш ли така? – „Той не мисли правилно“ – ами ти мислиш ли правилно? – „Той не е добър“ – ами ти добър ли си? Преди всичко човек трябва да познае себе си."

източник

[Дъгата]

Целта на моите беседи не е да изнасям недъзите на хората. Да знаеш недостатъците на хората, нищо не те ползва. Да критикуваш, това е голямо изкуство. Да бъдеш критик, значи, да си учен и свят човек. Ако не си учен, ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трябва, губи. Защо ще критикуваш, кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го намериш, тогава си кажи мнението.

Най-великата наука, УС, 1943

Казвате: Как ни е събрал Бог, с толкова различни характери и темпераменти? Радвайте се, че ви е събрал такива, каквито сте. Това е благословение за вас. Лошо ли е, да имате характера на ябълката, на крушата, на ореха? Черупката на ореха не е за ядене, но ядката му е полезна. Някой иска да се маже с йод, като външно лекарство. Той, без да знае, приема йода вътрешно, чрез ципата на ядката.

Средство за подобряване, ООК, 1943г.

Редактирано Февруари 3, 2010 от Viki3

[Ани]

Не забивайте гвоздеи в тялото на своя ближен. Не си създавайте излишни страдания. Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее. Това е невъзможно! Вместо да забивате гвоздеи в човека – своя ближен, вадете гвоздеите, които други са забивали. Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. – Но той бил голям грешник. – Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. Да помагате на ближните си, в това се заключава учението на Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за цялото човечество.

„Всичко ми е предадено” – (от томчето с НБ „Все що е писано” изд 1942г.)

Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.

[Лъчезарна]

"Като нямаме правилни понятия за всички явления и промени,

които стават в Природата, ние създаваме една крива култура.

Постоянно критикуваме, че този или онзи не живеят правилен, добър живот, че този или онзи е невъзпитан човек.

Питам: кои са правилата, по които трябва да се живее, за да ги приложим. Какво нещо е възпитанието?

В християнството не трябва да има критика, а трябва да има знания и добродетели.

Критиката трябва да се обуславя от такова вътрешно разбиране,

което би било в състояние да измени и поправи нашия живот."

Старият книжник, Неделни Беседи, 29 юни 1919 г.

Редактирано Юни 13, 2012 от Лъчезарна

[Ани]

Учениците, които влизат в окултната школа, изискват от хората повече, отколкото те сами могат да дадат. Често вие виждате погрешките на другите, а своите не виждате. Не е лесно човек да постъпва идеално, чисто в своите мисли и желания. Ако е въпрос за погрешки, светът е пълен с такива.

Кръг и елипса

[Дъгата]

Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал:

Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и святостта във волята си?

Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди.

Ако правдата, истината и святостта са в нея, нека ме съди.

Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди.

Ако правдата, истината и святостта живеят в него, може да ме съди.

Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и святостта не е във волята му, няма право да ме съди.

Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.

Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и святостта.

В правда, истина и святост

[Дъгата]

Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората.

Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя.

Ако някой дойде при мене и пожелае да му стана теляк, аз ще постъпя по всички правила на това изкуство: така ще го изтъркам, че няма да оставя място, което да не съм изчистил. Той ще излезе абсолютно чист от банята и ще ми благодари. Аз съм за абсолютната чистота. Ако чистиш човека, ще го изчистиш, както трябва.

Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете.

След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчете пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад, да изправите грешките си и да се очистите.

Ще кажете, че вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда.

Уповаване на Божественото

Утринни Слова, 30.05.1937 05:00 Неделя, София

[Лъчезарна]

"Не може да се изхвърли злото от живота, нито от природата.
То е велика, космическа сила, която работи заедно с доброто. Злото и доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто. Щом постигне това, те стават приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия в човека. Той се чуди какво е станало с него, че е толкова лош. Сам се пита: „Аз ли съм това, или не съм?“

За да не нарушава равновесието си, човек трябва да знае от какво може да се освободи и от какво не може. Освобождавайте се от всичко човешко, но не и от Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човешкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания, да различавате човешките от Божествените.

Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата. Критиката е опасна, но и без критика е опасно. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога и как да критикува.

Защо не трябва човек да критикува? – Защото всяко нещо е в процес на развитие.
Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала? Тя чака момента на своето разпукване.
Как ще критикуваш плода, че не е узрял? Той не е достатъчно огряван от слънцето.
Когато слънцето го грее определено време, плодът узрява.

Следователно не критикувайте художника, че не рисува добре. Той не е завършил още учението си.
Не критикувайте музиканта, че не свири добре. Той не е завършил още развитието си. Радвайте се и на слабите, незавършили още поети, писатели, музиканти и художници, защото пред тях се открива велико бъдеще.

Важно е човек да работи, един ден ще излезе нещо от него. Светът, в който живеете, е велико училище, от което ще научите много уроци. Дали сте материалист или идеалист, не е важно. И материалистът се учи, както и идеалистът. Разликата е в това, че идеалистът е весел, с добро разположение на духа и вярва в успеха на работата, която започва."


Животът във формите, МОК, 22.01.1928 г.

Редактирано Ноември 21, 2013 от Лъчезарна

[Розалина]

Един брат попита: „Какво значат думите ви „Да намериш един приятел вътре в себе си, за да го обикнеш.“

Това значи да търсиш добрите страни в един човек и когато ги намериш, той е вече в сърцето ти. Един, който обичал много да критикува, бил пуснат в Рая от вратаря. Той казвал: „Това не е така, онова не е така.“ Така досаждал и искали час по-скоро да се отърват от него, но не знаели как. Тогава един се сетил и казал: „Вън в света се почва едно голямо предприятие.“ Онзи си казал: „Я, да ида да го оправя!“ И отишъл. След това затворили вратата на Рая за него и не го пуснали вече там.

Път към Любовта

Акордиране на човешката душа т 1

[Донка]

Така става и с човека. Някога умът и съзнанието му се помрачават, и той не вижда ясно. Каквато работа започне, все не успява. – Защо става така? – Тъмнина е в него. Вън слънцето грее, а вътре в него е тъмно. Той се чуди, какво да прави. Каквото и да му се говори, той не иска да слуша. Казва: Не е така. Мрачен, неразположен е, не му се живее. Такова е положението на всеки, който е прекъснал връзката си с невидимия свят. Той казва: Хората са лоши, светът не е добре създаден. Значи, само той е добър, само той е прав. Всички останали са лоши. – Не е така. Има нещо криво във всеки човек. Това се вижда ясно, когато човек прекъсне връзката си с невидимия свят. Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени, като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава.

Забраненият плод

Ново разбиране, г.ІІ т.1

[Донка]

Често ви питат: Като умре Учителят ви, кой ще Го замести? Това е неразбиране на нещата. Никой не може да ме замести. И вас никой не може да замести. Сега гледаме през две очи. Като умрем, ще гледаме през очите на всички хора. Като умра, ще бъда като Бога – нищо повече. Хората не разбират нещата, защото или закъсняват в проявите си, или изпреварват. Някой плаче. Казвам: Закъснял си, по-рано трябваше да плачеш. – Сгреших, затова плача. – Трябваше да плачеш, преди да беше сгрешил. Виждаш един нечист човек и го критикуваш. Много бързаш. Не го критикувай, но проучи положението, да разбереш, защо е нечист. Ще видиш, че той е нечист само отвън, други са го окаляли. Той е добър, праведен човек. Всичко, което Бог е създал, е чисто и добро. Например, вие сте събрани в едно голямо общество, в голямо братство, но не се оценявате. Трябва да минете през големи страдания, за да видите, какво сте един за друг. Да мислиш само за себе си, това е краен егоизъм. Да искаш само за тебе да мислят, това е краен егоизъм. Ще мислят за тебе, но и ти ще мислиш за всички. Трябва да познавате, кога Бог се проявява чрез човека.

Казвам: Прави всичко, но с любов. Тук, между вас, има един брат много сприхав. Някои то критикуват, не са доволни от него. Оставете го свободен, да тече водата му навън. В едно отношение той е сприхав, но в друго отношение е ангел. Кой човек не е сприхав? Някой е сприхав, но искрен. Друг е привидно тих, кротък, наричат го „мазна Гана". Не критикувай нито единия, нито другия. Дай мотика в ръката на сприхавия и го остави да работи. Не е важно, какъв си; важно е, каква работа можеш да свършиш. Аз не обичам да критикувам никого, но и вие не трябва да се критикувате.

Деца на Бога

КНИГА: Начало на мъдростта

[Розалина]

Като не спазват Божиите закони, хората се критикуват, вследствие на което едни други се спъват. Какво означава думата „критика"? Критиката подразбира естествена, Божествена мярка, с която се мерят нещата. Ако прилагате тази мярка правилно, критиката е на място. Не я ли прилагате правилно, критиката не е на място. Казвате, че някой човек не е добър. Как определихте, че този човек не е добър? Каква мярка приложихте но отношение на него? Когато музикантът се произнася за даден човек, че не е музикален, той го е подложил на проверка. Той си е послужил с камертона – мярка за определяне основния тон в музиката. Той казва на дадения човек: Изпей тона „lа". – Той взима тона „lа", но музикантът го проверява с камертона и вижда, че не е правилен. Изпей сега тона „do". Изпей тона „fа". Като проверява с камертона, вижда, че всички тонове не са правилни. След всичко това, музикантът се произнася, че този човек не е музикален. Неговата критика е на място, защото той е приложил онази мярка, с която се определя музикалността на човека. Каква мярка ще приложите за добрия човек? Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго, освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човек. Обижда ли се, той не е добър. Днес почти всички хора се обиждат, понеже топлината им е малка.

Основни правила на хигиената

[Ани]

Днес, както и да се говори на хората, все ще ги обидите. Както и да се произнасяте за делата им, все ще излезе, че ги критикувате. За да не ги обиждате, трябва да знаете как да говорите. Също така трябва да знаете, как да критикувате.

 

Гледате една картина и казвате, че не ви харесва. Това не е достатъчно. Трябва точно да определите, какво именно, не ви харесва: боите ли, или някоя част от тялото. Четете някое произведение и казвате, че не ви харесва. Какво именно не ви харесва? Като казвате, че картината не ви харесва, излиза, че нищо не ви харесва. Не, има нещо хубаво в нея. Като кажете, какво не ви харесва, трябва да посочите, как да се изправи.

 

Изобщо, може да критикува само онзи, който знае, как да изправя погрешките. При това, всяка бележка, направена по отношение на дадено произведение, трябва да почива на истината. Всяка дума, казана на човека, трябва да съдържа истината.

 

Най-голямото изкуство

[Ани]

 

Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико.

 

– Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия?

 

– Каквото и да кажат, не се стеснявай.

 

Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

 

Следователно само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползуват с доверието и уважението на хората. Обаче ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още.

 

 

 

Трите принципа

[Донка]

 

Следователно само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползуват с доверието и уважението на хората. Обаче ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още.

 

 

 

Трите принципа

[Лъчезарна]

"Една богата милионерка се влюбила в един добър, виден американски проповедник, който се отличавал с голяма бързина в говоренето си. Красноречив бил, но толкова бързо говорел, че никой стенограф не могъл да схваща речта му. Милионерката му писала писмо със следното съдържание: „Готова съм да ви дам цялото си богатство, да разполагате с него, както намерите за добре; давам ви и сърцето си“. Той отговорил на писмото със следните думи: „Вашето богатство принадлежи на сиромасите. Вие сте назначени за секретар на това богатство и срещу чекове, подписани от Онзи, Който е дал парите във ваши ръце, ще отпускате на приносителите. Сърцето ви пък принадлежи на Бога. Следователно дайте парите си на сиромасите, а сърцето си – на Бога. Аз не съм достоен да притежавам нито едното, нито другото“.

 

Това е закон, който трябва да имате предвид. С него не критикувам, но казвам как трябва да се разрешават въпросите. Ако виждате някаква грешка в хората по отношение на този закон, поучавайте се без да критикувате. Лошото не е в погрешките на хората, но в неразумната критика. Каквото виждате в света, добро или лошо, поучавайте се. Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа без да дава мнението си. Всичко, което става в света, е за изпитание, както на отделния човек, така и на цялото човечество.

 

Казано е в Писанието, че Бог изпитва хората. – Къде е Бог? – На три места: или в духа, или в душата, или в сърцето на човека. В грешните Бог се проявява чрез духа им; в онези, които са се окаляли – чрез душата им, а в тези, които са посветили живота си в служене на Бога – чрез сърцата им. Може да ви се вижда чудно как така в грешните Бог да се проявява чрез духа им. Това, именно, е естественото проявяване на Бога. – Защо? – Защото духът стои най-далеч от човека. Най-близо до човека е неговото сърце. Следователно, който се е посветил в служене на Великия, той е дал сърцето си в жертва чиста и свята, а това става на физическия свят.

 

Сърцето е най-близо до живота. Когато Бог се проявява чрез духа на човека, последният има едно разположение; когато се проявява чрез душата, човек има друго разположение; най-после, когато се проявява чрез сърцето му, той има специфично разположение. Обаче няма по-голямо благо за човека от това, да се проявява Бог едновременно чрез духа, душата и сърцето му."

 

Времето на доброто, МОК, 27 януари 1933 г.

[Донка]

Днес слушате проповедниците да говорят, как един човек е престъпил закона, как е сгрешил. Някъде, ще се съберат братя и сестри да разправят, кой как е грешил. Какво печелите, ако знаете прегрешенията на хората, как се подхлъзвали и падали? Ще кажете, че сърцето на някои спряло, понеже една главна артерия или вена се пукнала. Констатираш, че работите не вървят добре. С това работите оправят ли се?

Четири погледа http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Четири_погледа

 

 

[Лъчезарна]

...искаш да направиш бележка някому. Направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. 

Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш? Осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията?
Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както спрямо себе си? 

Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов. 
Когато поправяме грешките на който и да е брат, трябва да ги поправяме с Любов, та той да почувства, че ние правим това нещо от Любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка.

Разумното сърце, ООК, 2 април 1924 г.