Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Трябва ли да критикуваме? Какво значи градивна критика?


Recommended Posts

Ако човекът усеща думите на отсрещния като критика, а не като помощ, той тръгва "на нож". Полза - никаква.

Хората по-често критикуват не за да помогнат, а за да се изтъкнат или да се оправдаят или с друга себе-цел. Да, в това успяват. :)

Борислав, благодаря за мнението от предната страница!!!

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 64
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

А на мен ми прави впечатление, че много често хората възприемат като отправена лично към тях критика, когато се касае за споделяне на позиция по даден въпрос или изнасяне на някаква истина.

Случвало ми се е, особено с хора, които носят болезнени, но добре прикрити зад маска рани. Можеш да получиш упрек или спонтанен прилив на агресия, когато споделяш нещо, което не съдържа в себе си идеята да критикува тях, но те се разпознават най-неочаквано...

Линк към коментар
Share on other sites

Критиката е приемлива ,когато е дадена от можещ в дадената област човек ,но и тогава тя трябва да се дава внимателно и премерено .

Линк към коментар
Share on other sites

Стократно съм се убедила, че има много и по-добри начини да постигне човек желания ефект. Критиката е може би най-съмнителният и несигурният.

Спомням си преди много години директорът на училището, в което работех тогава, много искаше да въведе дисциплина и да спре закъсненията за учителския съвет, който започваше в 19:00 (след часовете на втора смяна). Влизаше в учителската стая 1 минута преди 7 часа, но разочарован от празните столове започваше да критикува дисциплината на колектива. Изливаше си огорчението около 10тина минути и през това време пристигаха вечните закъсняващи. После започвахме. С всяка следваща критична реч закъсняващите се увеличаваха, защото вече се знаеше, че "шефът започва по същество след около 15 мин". Една вечер ми писна, защото бях уморена и 1 мин след като шефът започна критичната си "реч" вдигнах нахално ръка. Той спря изненадан и ми даде думата (аз вече бях базов учител, макар и млада). Кротко му зададох въпроса към кого е насочен критиката му, след като в стаята не виждам нито един от хората, които той критикува, а само тези, които сме пристигнали преди 7 часа и чакаме. Той замълча и след няколко секунди се извини на всички с думите, че той самият винаги се е дразнел, когато е бил на нашето място. Секунди след това отвори тефтерите си и помоли протоколистката да записва имената на всички колеги, които влезнат от този момент нататък. Започнахме за изненада на колегите, които по навик се мъкнаха още 20 минути. В края на съвета шефа кротко съобщи, че всички, които фигурират в протокола като закъснели утре трябва да се явят лично и да му дадат обяснение за закъснението си.

На следващият съвет имаше само 2ма закъснели, които предварително се бяха обадили и обяснили причините и двама, които имаха допълнителен час.

Линк към коментар
Share on other sites

Като цяло критиката е с негативен характер ,първо може да не е адекватна на ситуацията ,гледната точка на критика също така е възможно да в крива .И по принцип има много критици :) ,сещам се веднага как сме свикнали да се критикуваве специално ние Българите ,че за нищо неставаме ,че Българите били еди какви си и това все от Българи ,критиката в такива и други ситуации е неоснователна .Но критиката в някои ситуации мисля .че може да бъде и градивна ,но рядко :) .

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 years later...

Говорим за ръководител и подчинен...

Искам да сравня градивната критика с унищожителната такава. Добрият мениджър би следвало да използува градивна критика. Унищожителната критика стои като неспособност да се продължи напред. Тя е еманация на безсилието и безотговорността. Тъй като е натоварена с негативизъм, очевидно е деструктивна. Мениджър с деструктивни послания следва да се освободи незабавно!

Да живее градивната критика!

Редактирано от nikol_al
исках известия за коментари по темата
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че унищожителната критика е от времето на Римската империя, преди Христа. След установяването на Християнството, като една от официалните религии, приципът "Обичай ближния!" е обществено утвърден... Показвай непрекъснато подкрепата си за човека, пък го критикувай безкрайно! 

Така мисля аз.

Линк към коментар
Share on other sites

Опасявам се, че не мога да се съглася с последното. Вътре между християнските вероизповедания (католици, православни, евангелисти и още куп др.) се води не просто престрелка с критика, но дори война. На моменти мълчалива и позиционна, на моменти доста разгорещена. Опитайте се да споменете на евангелист нещо малко по-различно от неговите канони и ще усетите що е то критика. 

След изминалите от последното ми мнение тук години, съм още по-убедена, че критиката никога не е полезна. Границата между градивна и разрушителна е размита и субективна. Критикувайки, човек е част от проблема, вместо да е част от неговото решение. 

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги има значение за какво отношение става въпрос . Нали ? За да засадиш дърво . Първо критикуваш земята , за да отвори дупка и после поставяш дървото . Работата в гъстата материя иска и рушене . Тази материя не е безкрайна и за нещо ново трябва място . Но е най добре да се използва вече създаденото , ако може :) . Значи си трябва баланс . А и хората , различно разбират  , що е това критика . Например , малко предприятие . Един от служителите по някога ....слага малки суми в джоба си . Като го засичат се оправдава че бил пиян и не разбрал как станало ......Каква критика заслужава ? :) .Свикнали сме да възприемаме критиката като словесно отхвърляне . Но едно уволнение е също критика . Решавайки проблема на фирмата , критикуваш човека .

Тези мисли тръгнаха от думите на деца в проблемни семейства . Детето възприема поведението на единия родител като критика към себе си . Значи проблема --критика--- се залага от възпитанието . Така че , можем ли да помогнем на пеленачето да доживее 20--тата си година , без да му предадем този недостатък . Да критикува ,,лошото" и мисли че това е достатъчно . Без да му помага да стане добро . :) 
Знам че горните думи не са добри . Те са игра с тъмнината . Лесно е да се увлечеш че можеш да бъдеш груб по правилния начин .Добре че има в наличност и такива :

Цитат

 

Ако вие говорите с Любов някому, на който и да е човек, той ще разбере веднага и ще обърне внимание. Няма изключение в това, човек да е казал една любовна дума и на тази дума да не са обърнали внимание. Знаете ли на какво прилича един добър човек, който живее с Любов? Той влиза в един дом, отива при болния, който е на умиране, и болният веднага оздравява. И тези хора казват: Този човек като дойде, и болният оздравя. И на него му услужват. А пък друг човек влиза, някой лош човек, и идва някое нещастие в този дом. В българина има една вяра в тъй наречения полез, т.е. като дойде някой добър човек в двора, и тръгва напред. (Беинса Дуно)


 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

В случая с дървото - критика би означавало човекът да е недоволен, че земята е много твърда, и затова не може да изкопае дупката... Или да критикува дървото, че изисква по-дълбока дупка, за да се прихванат корените му. Копае ли дупката с радост, човекът не критикува - той работи за живота. 

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, и аз мисля така и ти си права, но мисля и още нещо, че критиката е човек да си я има за себе си и не може да се живее пълноценно без този атрибут на съзнанието. Да се старае да не прехвърля на околните собствените си недъзи до колкото е възможно, да се стреми към по-доброто. Но не можем да се лишим изцяло докато сме живи (аз поне така мисля) от критиката. 

Но има моменти или цели животи, в които човек е заслепен и единствения начин да прогледне е като сподели част от товара си с околните. 

Критика ли е да не харесваме някого, да не желаем да общуваме с някого? Критика ли е да отблъскваш с държанието си определени хора? Аз мисля че да, подсъзнателно или съзнателно, всички го праивим. Лицемерно или искрено? Може би и мотивите за дадена критика са важни.

Критика ли е да изместим нещо зло и несправедливо? 

Разумният човек, този който работи с автентичния си аз, е сигурен както в безкритичността (което е любов, може би) така и в критиката си (което за него означава готовността му да бъде творец на любов). Ако критиката произлиза от сърцето, мисля че няма как нещата да станат по-зле, че проблемите биха се разрешили по-леко и сигурно.

Критика ли е да направиш от неплодородната почва гора или да засадиш дървото в сухата почва? Сигурно и земята се бунтува на такава промяна, че бива събудена, че й се налага да се разширява и да се споделя с някое дърво.. Кой знае. 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Това за почвата и дървото - зависи от ситуацията... Сещам се за два примера:

1. Сухата почва се намира в географски район, който по принцип е засушлив и/или почвата никак не е подходяща за дървета.  Да се сади дърво в такава почва е критика към нея и към географията. И разбира се е глупост и престъпление спрямо живото същество - дървото - което ще натикате насила в място, което не е за него, където Бог не му е отредил да живее. Не че не можете силом да му осигурите условия, но то винаги ще се чувства на чуждо място.... Като нашата борова гора в Кенана - Хасково. Много си я обичаме, много ни радва, но... съхнат. Защо? Ами защото поясът, климата, почвата ни е подходяща за широколистни гори - най-вече дъб. Нашите хора изсекли дъбчетата - те са малки и не хващат око, но са местното дърво - и за ефект засели боровете, за да "подобрят" гората и въздуха. 

2. Продължение на т. 1 Над гр Своге има селище на еколози, които работят над възстановяване на местната екосистема. На времето жестоко изсекли местния дъб - цер - за пари, разбира се. После пак за бърза дървесина - техните наследници засадили борове. Последните изсушили още повече и без това бедните почви и прогонили птиците (наторители). Сега умират бавно, съхнат, защото не са на своето място. Та Филип и приятелите му отглеждат малки местни дъбчета в саксийки, сеят житни култури и не ги жънат, за да привличат птици, и какво ли още не - ще ви разкажат като идете при тях - в сдружение Тринога. Мечтаят да върнат старата гора и водно богатство на красивото искърско дефиле... 

Ще кажете, че те критикуват предците ни. Не. Това не е критика, това е любов и знание... и всеотдайност. 

Линк към коментар
Share on other sites

 Но.. за да забележиш, че борчетата не са на място си, се изисква критична мисъл, и тя произтича от разума - а живота без него не съществува. Когато се стремим към любовта и истината, критиката е съвсем различна и дефинира проблемите без излишна емоция. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 38 минути, Криси9 каза:

 Но.. за да забележиш, че борчетата не са на място си, се изисква критична мисъл, и тя произтича от разума - а живота без него не съществува. Когато се стремим към любовта и истината, критиката е съвсем различна и дефинира проблемите без излишна емоция. 

Вярно е , само че махни , това за живота . Критикуването е частица от проявите на живота . Критикуването е за да можем да развием ума си и после да се издигнем над критиката , към духовния живот . За там ни подготвя Дънов , с напътствията да не критикуваме . Да се наблюдаваме и видим как от първата способност на ума , да различава и оценява като хубаво и лошо . Постепенно се увличаме във стремежа да сме добри и разделяме всичко като лошото е насреща . Да не критикуваме , е насочване към същината , на нещата . Да видим , че  и тъй нареченото лошо има и добри подбуди .

Линк към коментар
Share on other sites

Ако приемем , че критика е вербалното разграничаване , посочване недостатъка  . Може да се види , че самостоятелно не върши работа ... Вчера гледах Елена Йончева  в шоуто на Слави .Есенцията е : ,, Не корупцията ни е проблема , а грабежа . Грабежа на всички нива със съответните им , размери ."   И си мисля че е точно така , защото няма българин , който като седне на разговорка , да не дъвче точно това . Както за управляващите , така и за много началници . Дообре , имаме я критичната мисъл , защо не живеем добре . То също се вижда . Защото не прилагаме в живота , а само си  критикуваме . Защото всички сме против корупцията , а като ни хване катаджията в крачка , се мъчим да мушнем нещо в джоба му . Има още много хора виждащи реалноста само по този начин . Да се осигурят и защитят без оглед на никакви морални--духовни ценности . Ще е свършена работата едва , когато ги претопим .

Да критикуваме е дълбоко залегнал навик .Той върши добра работа на физическо ниво, със съответните недостатъци разбира се . :)  Точно тези недостатъци са повод за размишление . И ако желаем да ги разберем . Ако желаем да навлезем в духовните области , като работим със своята душевност . Добре е да правим изследване , на тези напътствия от Учителя .

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...