Георги Радев. Биография

[Ани]

Георги Радев

(12.09.1900–22.07.1940)

Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г.

Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.”

От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание...”

Взима дейно участие в живота на Братството. За него Боян Боев пише: "Животът му може да се резюмира само със следните думи - работник за един нов свят, за една нова земя... Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява..."

Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г.

Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6

Редактирано Ноември 3, 2009 от Ани

[Ани]

Георги Радев — личност и дело

П. Манев

/статията е взета от сп. Житно Зърно, 1940 г., 7-8 бр./

Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нужни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват.

Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни.

За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път.

Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече, когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.

По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.

Още при първата ми среща с Георги Радев — то бе в самото начало на 1931 г. — получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.

Моят нов приятел се оказа ЧОВЕК с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.

Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.

Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука — математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.

Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.

Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлеченият проблем пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си.

Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист — синтезата между наука и философия, религия и изкуство.

Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.

Същевременно той преминава и към оригинално творчество.

Още в първата му самостоятелна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето” (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувствуваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.

Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно” заедно с главната тежест на техническата работа около него.

И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно” е минавало за едно от най-сериозните списания, това се дължи сигурно не на последно място на качествата на главния му редактор.

Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно” е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата”. Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.

В „Житно Зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.

С цикъла „Жената в евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.

Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.

В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните праведните и ученика”. За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.

В „Житно Зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.

Пак в „Житно Зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавието „Учителя говори”.

Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”.

Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”.

Така, с „Учителят говори” и „Живот за Цялото” Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.

Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.

Част от неговите характерологичните проучвания бяха издадени под заглавие „Лица и Души” като премия на „Житно Зърно”, една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.

По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни.

Плод на заниманията с една от най-любимите му науки — хармонията — и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя.

Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.

Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.

Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми.

За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България.

Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение.

Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.

За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така ОСКЖДНИТБ СИ сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа.”

Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства.

Освен със споменатите качества Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си.

По общо признание, той притежаваше една финност, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност.

Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично.

При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между другото, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички подобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своята диплома за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.,

Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот — в Ачларе през 1922 г. и в Русе през 1923 г. — говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.

Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога — поне през последните десетина години — не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г”, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.

Нещо повече. Покрай положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност — едно доказателство за силно развитата му самокритика.

Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж не веднъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.

Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната — шеста книжка на „Житно Зърно”.

Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж — именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.

Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции — един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.

Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученическите години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.

Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.

Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят.

Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.

Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една не намалена жажда за работа.

На 22 юли 1940 г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.

Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.

Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят.

Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя, както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.

Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.

Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът новото време.

[Ани]

Здравейте! Ето още една статия за Георги Радев, написана след ранното му заминаване от този свят през 1940 г. Тя е взета от сп. Житно зърно през същата година. Авторът на статията е Д-р Ел. Раф. Коен. Не знам кой е, така че ако има хора по-добре запознати от мен - може да напишат нещо и за него. Ще бъде интересно. При конвертирането на текста от PDF файла на който е в съответния брой на това списание, съм обърнала само стария правопис, но не и изказа на автора. Статията е доста дълга, но мисля че е интересна. Забелязах, че във виртуалното пространство има много за написаното от Георги Радев и почти нищо за него самия. За това, който се интересува за личността на този ученик на Учителя - да прочете статията на Коен.

На приятеля във вечността Георги Радев

Д-р Ел. Раф. Коен

До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което беше призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от времето, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден...

Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там.

Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен воин, като работник неотклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб.

Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните воини”, чиято слава е слава за всички. Такъв е твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас.

Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.

Георги Радев бе човек крайно оригинален, сиреч човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина”, да използваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните”. Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе устройството на главата му.

Той бе долихокефал — дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото — конкретният ум — у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост — той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него — долната част на ушите свидетелстваха за това — капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.

По своя органически вид той бе единствен човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са на кратко неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота и понеже изписваше всяка буква по отделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше ръката, му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго.

Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот.

Основно и гимназиално образование той получава в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот.

В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 — 25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ — в чиновнически смисъл на думата.

Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му — от лятото на 1923 година до лятото на 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се сраснал със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн.6 от XIV година през юни т. г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата”. Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно”, засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно, Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател.

В Житно Зърно освен тези, да ги наречем общи — статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки — Астрология, Физигномика, Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени със заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга.

Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието”. Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга.

Неговото дело в Житно Зърно не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителя говори”, които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр., и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото”, която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя.

Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е на кратко литературната работа, която Жорж изнесе в сп. Житно Зърно. Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години!

Към Житно Зърно Жорж има и други заслуги — те са в кръга на неговото издаване и администриране. Житно Зърно е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко — пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така Житно Зърно е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданните всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата.

Макар Житно Зърно да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, а именно: Хирология от Вреде, Физиогномика от—Дюрвил и Астрология—от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей”. Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник”, преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра — ”Книга за Живия Бог”, ”Книга за човека” и ”Книга за Отвъдния свят”. Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер - Литон — ”Занони”. Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс — ”Лекуване чрез цветните лъчи”. Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно.

Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев — ”Лица и души”. Това са. редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво.

Не бива да се пропусне неговата малка книжка ”Живите сили на слънцето”, която претърпя две издания.

В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан — ”Жан Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”. Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат.

Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя.

Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти. Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук на земята.

Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би, затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите.

С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги.

Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г. в Ачларския, а през 1923 г. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха, обаче, някои хора. И от там дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братската среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бе ти, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България.

В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята”. Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат.

Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично — саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот.

Ти напусна земята. Такава бе волята Божия!

Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух!

--------------------

Източник: сп. Житно Зърно, г.14, бр. 7-8, 1940 г.

[Ани]

Георги Радев

Georg Nordmann

/статията е взета от сп. Житно Зърно, 1940 г., 7-8 бр./

Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, всъщност, протича истинското съществувание.

Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата не пресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание.

Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.

В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука — астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. От тогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникновеност на неговата остра като стрела мисъл.

В моето съзнание Георги Радев — нашият Жорж се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.

Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.

Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта.

Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце — той — къдрокосият, мургав жътвар, — вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука.

Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: - Да го наречем „Житно зърно”. То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жоржи до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза. . .

Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен.

Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствате в цялото му богатство и финес.

Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината символ на нашия път — планината едната наша радост...

Умря ще кажат хората! Отмина си по своя път, във великото царство, за където смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние.

И тъкмо сега! Света е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко.

С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичан приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги!

Спомням си думите на Надсона: „Той умря, но той живее. Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите й още звучат!”

---------------------

Източник: сп. Житно Зърно, г.14, бр. 7-8, 1940 г.

Редактирано Ноември 24, 2009 от Ани

[hristo_vatev]

Книгата на Георги Радев — ”Лица и души”

Редактирано Ноември 13, 2011 от hristo_vatev