Фобия от престой на друго място извън дома

[mns]

Здравейте!

Първо искам да изкажа благодарностите си за създаването на този сайт

Сега нека премина към проблема, като ще започна от преди той да излезе на яве.

В момента съм студент, на 22 години съм.

Попринцип винаги съм свикнал да живея затворен начин на живот, не съм имал особени социални контакти с хората. Смятам че хората имат положително мнение за мен, но никога не съм имал много приятели с които да общувам, излизам както повечето ми връсници. Още като ученик това ме мъчеше и исках едва ли не да започна нов живот. Сега осъзнавам, че всъщност този живот, който съм водел ми е харесвало, това постоянно пребиваване в нас може би е било подсъзнателно целенасочено. Просто умея да се забавлявам сам. Но изписаното на горните редове не проблема, за който искам да пиша сега.

Както и да е, след като завърших училище отидох да следвам в друг град (няма значение къде точно). Първоначално бях много доволен, че живота ми предлага възможност да изживея младежките си години както трябва, сред много мои връсници, приятели. След като започна учението обаче изпаднах в силна депресия. От тук започват проблемите, за които искам помощ. Причината бе от една страна, че скъсвам с предишния си начин за живот, а от друга, че просто не мога да живея на друго място, в друг град. Все си мислех, че като мине малко време ще свикна, но НЕ. Започнах да мразя града в който уча, квартирата в която живея, живота и най-вече себе си заради това, което съм. След като почивните дни се прибирах у дома си мисълта, че ще отида там ме ужасяваше в буквалния смисъл. Все повече и повече ми се губеше желанието да излизам извън нас, да общувам с хора, въобще да правя нещо смислено. Както и да е, прехвърлих се в друга форма на обучение, и ходя много по-рядко и по-замалко там. Но проблема не отмина. Всеки път, когато отида там фикс идея ми става КАК ДА СЕ МАХНА ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО. Готов съм да пътувам на някъде с часове само да не седя там, просто пътуването и самата мисъл че ще си тръгна оттам ме успокояваха. Докато съм там постоянно в главата ми минават различни въпроси, които сега докато пиша ми изглеждат смешни, но ме влудяват като "Ами ако се случи нещо и немога да си отида?" или "Ако спрат всички автобуси?", "Ако се случи някакво природно бедствие и аз остана блокиран там?" и просто понякога нервната ми система започва да дава на късо. Самата мисъл, че може да ми изникне трудност, заради която да си отида по-късно от предвиденото ме тревожи.

Питал съм се винаги каква е причината да мразя това място... та там аз имам всичко необходимо - храна, квартира, развлечения. Не откривам такава, освен това че не съм способен да пребивавам извън дома си (което ме плаши и как ще посрещна утре реалния живот ). Просто като съм там нямам желание за нищо, нито да социални контакти, не мисля и за образованието си. Просто ми е идвало на моменти да взема шише с алкохол, да изпия всичко и да проспя това време докато дойде заветния момент, когато ще хвана сака и ще тръгна към гарата. Все пак съм имал там и моменти на силни изблици на настроение, но са били малко и кратки.

Имах малко трудности там и проблема започна да се задълбочава. Ако преди това депресивно настроение идваше ден-два преди да замина, то сега започнах да мисля в перспектива и то неизменно с мен в точно определена част от деня. Сега докато съм си в нас за по-дълго време изпадам отново в депресивни състояния, питайки се "Ами когато ми се наложи следващия път да отида там какво ще правя, какво ще се случи". Страх ме е от самия страх на моменти. Знам, че ще ми се налага да ходя там още пъти и не за много, макар и малко да остава, но самата мисъл започва все повече и повече да ме тревожи, на моменти съм "като в черна дупка".

Разтърсих се в интернет, и открих че някои симптоми са сходни с агорафобията, но не съм специалист и не мога сам да си поставям диагноза за неща, в които не съм компетентен.

Какво ще ме посъветвате?

[Орлин Баев]

При агорафобия имаме страх от самия страх при панически атаки. Ти не споменаваш нищо за панически атаки, а ако имаше, нямаше как да не забележиш -просто щяха да са първото, което би споделил. Състоянието ти повече прилича на завишена социална тревожност (social anxiety). Нарочно пиша тревожност, защото по-пълно отразява проблема от думичката фобия. Забелязъл съм, че при социалната тревожност най-често родителите са свръхгижовни и протектиращи. Свръхзащита, съчетана или с големи изисквания или с прекалено обгрижване/ глезене. Това е общият случай, разбир асе - какви са твоите родители? Разкажи още за мислите си и утре можем да пишем отново! Само искам да спомена, че далеч не си изключение, но много млади хора преживяват твоя проблем в една или друга степен. Преди години добра работа по прекъсване на някои несъзнавани "пъпни психични връзки" вършеше армията, казармата, но за съжаление я няма вече.

[mns]

Снощи доста изчетох за социалната тревожност и наистина бих казал, че отговарям на всичките и прояви. Все едно, че статиите за мен са ги писали

Когато бях на 16 за първи път се замислих над въпроса за това дали и как съм способен да общувам свободно, преди това не вярвах, че мога да имам подобен проблем. Но честно казано при мен не само тревожността и притеснението играят роля, а и липсата на желание да имам социален живот (особено в последните 2 год). Относно родителите, не бих казал че са чак свръхгрижовни, но има нещо подобно.

Но сега проблема ми се корени в това, че постоянно в главата ми се въртят мисли, че ще трябва да ходя на това място, че и за напред ще трябва. Това изпъква на преден план. А тези мисли предизвикват някакво депресивно, ако мога така да го нарека състояние. Подобни състояния, започнаха да се появяват все по-често. От месец вече се чувствам все едно, че съм затворен в килия, просто нямам желание и воля за нищо. Само на моменти се появява доброто ми настроение, но за кратко. Странно е някаква мисъл, че ще трябва да отидеш в определен град и да престоиш там ден или два да те побърква едва ли не, месец преди това да се случи. Осъзнавам, че няма основателна причина да изпитвам подобна тревожност, защото в момента това е точната дума, която описва състоянието ми.

Ясно е че проблема си идва от самия мен, но как мога да се оттърся от него?

[Орлин Баев]

Това, че нямаш желание за общуване и си добре в собствената си компания може да значи или че си самодостатъчен в духовния, добър смисъл на думата или че имаш шизоиден характер (не шизофренен, друго е) или че прекаляваш със самозадоволяването. Може би е по малко и от трите... Не разбирай погрешно думичката шизоиден - виж тук в темата "личностови разстройства" какво значи това и сам прецени доколко се отнася описанието до теб. Ако е самозадоволяването, по чисто хормонални причини страхът от общуване нараства силно и съответно бягството от него.

Относно справянето ти с пребиваване в другия град, а и въобще на места, различни от дома ти, според мен е нужно съзнателно да започнеш все по-често да си далеч от дома си. При майка си и баща си ли живееш? Ако да, едно предизвикващо страховете ти поведение би било да се изнесеш самостоятелно, да поемеш живота в ръцете си. Защото на твоята възраст често присъстват несъзнавани силни психични връзки между роьдителите и "детето", които е нужно да бъдат прерязан чрез развиване на самостоятелност и здрава дистанция.

Относно мислите - започнал си да развиваш натрапчиви мисли. Те се преодоляват чрез психотерапия. Ако искаш да общуваме още тук и да ти дам някои конкретни насоки за самостоятелн аработа, пиши повече за характера си, за семейството си, за бита си, за личния си живот и т.н

Всичко по-горе са само предположения - не ги приемай твърде лично!

Орлин

Редактирано Ноември 1, 2009 от Орлин Баев

[mns]

здравейте, преди доста време пуснах тази тема, но сега ще я продължа.

Причината е, че проблема се задълбочи от началото на януари до сега. Просто се появи много силна тревожност у мен, в следствие на която започнах да спя по 2-3 часа в денонощие, да ям малко, отслабна ми имунната система и започнах да боледувам.

Една от основната причина според мен за тази тревожност са негативните мисли, които ме атакуват постоянно. Те са свързани главно със страха да не би да се случи нещо и да не мога да се прибера, да не би да се наложи да остана повече от предвиденото. Създал съм си определени страхове към въпросното място и изпитвам ужас като си помисля, че трябва да ходя там. Просто собственото ми въображение ражда всякакви черни картини, свързани със най-големите ми страхове, които съм описал в началото на темата. Дори да знам, че някои от тях са безпочвени, това не може да ги избие от главата ми.

Вече съм решен от другия месец да потърся сериозна компетентна помощ. Но на този етап посъветвайте ме с какво да започна, как да се боря с тези натрапчиви мисли.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Виждам,че отговорите се преглеждат и от други хора и преди да бъда конкретен ще си позволя да дам един общ съвет.

Имах рядка кола американско производство.Налагаше се за ремонти да ходя в специализиран сервиз в Сф.Това ми бе неудобно защото живея в Плевен.Миналата година точно преди да тръгна за почивка в двигателя се появи шум.До нас има комшия който в гаража си непрекъснато ремонтира немски автомобили и наистина разбира от тях.Тъй като не ми се ходеше до Сф . а и нямах време го помолих да види колата и ми каже сериозен ли е проблема и възможно ли е да го отстраня след почивката .Комшията я чу.Веднага ми каза, че е лагер на една помпа.Каза и че автомобилите които той ремонтира понякога минават хиляди километра с тази повреда без да се отрази това на помпата, добави и, че на собствената му кола лагера вие от години, но така и няма време да си го поправи.

Тръгнах спокойно на почивка решил да направя ремонта след връщането си . Но почивка нямаше .Помпата се счупи, протече и колата остана на пътя . Получи се така ,че вместо да сменя лагер за 10 лева, което с пътя до Сф.би ми струвало около 100 лева купих цяла помпа за 600 лева .Отгоре на всичкото цял месец бях без кола защото частта се достави с поръчка от чужбина.

Идеята ми е да не постъпвате като мен. Когато имате психичен проблем дайте си един разумно кратък срок за решаването му и ако не се справите търсете специализирана помощ.Иначе не само ще страдате, но и ще бъде по –трудно и продължително лечението, респективно по- скъпо за вас.

Да спиш само два часа на ден е израз на голям стрес и мъчение . Много по-рано е трябвало да се потърси психотерапевт и всичко би се решило.

Примерът ми може да ви даде и друга идея –да търсите точният специалист.Без никакво съмнение комшията ми разбира от ремонт на Опел и Фолксваген, но уви явно не познава добре американските коли.

Сега нещо конкретно което ако направиш поне 50% от тревожността ще се редуцира.

Ние хората се правим тревожни и депресивни най-често по 2 начина- задаваме си въпроси на които не си отговаряме или рисуваме в съзнанието си апокалиптичи картини от които се мъчим да избягаме.Ти използваш и двата начина.

За това ти предлагам да направиш 2 неща.

Сега ще ти опиша първото .

Вземи няколко листа хартия и химикал.Седни удобно и си спомни някаква весела мелодия .Затаникай си я наум.Трябва да подържаш мелодията в главата си непрекъснато докато правиш следващите неща .Не казавай,че ти е трудно.Хора участвали в катастрофи с убити са го правили само няколко дни след преживяното така ,че и ти го можеш.

След това напиши първият въпрос който те плаши, например този "Ами ако се случи нещо и немога да си отида?" и му отговори писмено, разработвайки възможно най-тежкият вариант.До сега ти си бягал от него или си казва,че нищо не може да се случи.Сега искам обратното , прояви творчество и фантазия и разработи поне 3 варианта.Разбира се уточни и какво е това ,,нещо''което може да се случи.Например наводнение , земетресение , нашествие на извънземни, падане на астероид, епидемия и т.н..

После напиши следващият въпрос например ,, Ако спрат всички автобуси?",

Разработи и него във всички ужасни варианти които се сетиш.Отговори си и какво би могло да доведе до това всички автобуси едновременно да спрат.

И така продължи с всички неприятни въпроси.

Тук тънкостта е в това да не губиш мелодията .Трябва непрекъснато да си я тананикаш.

Когато свършиш- опита ми е, че обикновено въпросите са 3-5 напиши тук отговорите си.Ние ще ги прочетем и вярвам, че ще ти помогнем да ги направим още по-страшни.

Ако съвестно изпълниш задачата проблема ти ще намалее от 25 до 50 процента и ще можем да минем на втората задача .Естествено не говорим за трайно решение, за него си трябва реална работа със специалист, но това са неща които ти би могъл да направиш веднага и те работят.