Божидара Снежна Добавено Юли 13, 2005 Доклад Share Добавено Юли 13, 2005 Може ли духовно извисеният да си позволи забавления и какви, ако може? Не смятате ли живеенето в два свята едновременно води до непълноценност и в двата свята? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юли 13, 2005 Доклад Share Добавено Юли 13, 2005 Здравей Божидара, имаше предвид физически и духовен ли? Физическият свят също е духовен, по сгъстен обаче... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Божидара Снежна Добавено Юли 13, 2005 Автор Доклад Share Добавено Юли 13, 2005 Здрасти, Ради Имам предвид, че ако не се отдадеш на отшелничество, се налага да живееш сред хора, да изкарваш пари, да обменяш чувства, страсти, може би в този форум ще ги наречете енергии... Ако живееш в големите градове стреса те грабва, тръгваш по течението, и в един момент вече не ти е до усмивки, когато всички около теб са намръщени, а на теб самия не ти стигат 24 часа, за да ти остане време да си и Човек Другият път Дистанцираш се от всичко, ти се опитваш да бъдеш в хармония с вселената, затваряш се в себе си и все по често откриваш 4е си самодостатъчен. И пропускаш всичко, което е около теб. За тези два пътя говоря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юли 14, 2005 Доклад Share Добавено Юли 14, 2005 Според мен второто не е път а някаква временна почивка, зареждане, задълбочаване в себе си... Лесно е да си съвършен на ппланинския връх, сам с разумната природа. Но полето за нашата работа, пътя ни и живота на са сред другите хора. Там са предизвикателствата, приложението и ученето. Разликата е, че вътрешно трябва да сме свързани с невидимия свят. Или както го е казал Учителя : "Бъдете в света, но не от света." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 14, 2005 Доклад Share Добавено Юли 14, 2005 Здравейте, приятели! Само ще допълня...Бъдете в света, а не светът да е във вас! БЪДЕТЕ В СВЕТА , А НЕ СВЕТЪТ ВЪВ ВАС! РАБОТА + ПОЧИВКА са две силни думи/състояния... Самата дума ЗАБАВЛЕНИЯ може да ни е отговор ЗАБАВлениЯ! Забавя... А иначе забавачницата си е забавачница. Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Юли 14, 2005 Доклад Share Добавено Юли 14, 2005 Здравейте, приятели! Само ще допълня...Бъдете в света, а не светът да е във вас! БЪДЕТЕ В СВЕТА , А НЕ СВЕТЪТ ВЪВ ВАС! РАБОТА + ПОЧИВКА са две силни думи/състояния... Самата дума ЗАБАВЛЕНИЯ може да ни е отговор ЗАБАВлениЯ! Забавя... А иначе забавачницата си е забавачница. Любов+Светлина+Мир+Радост Auuu, kolko silno me provokira mnenieto na Blagost! Az sum tvurdo protiv. Prosto ne moga da si predstavia kak da se zabavliava6 te zabavia.... Daje ako triabva da izbiram 6te predpo4eta da se zabaviam otkolkoto da ne se zabavliavam ot vreme na vreme. Samoto usmihvane e zdravoslovno Estestveno ima i poro4ni na4ini na zabavlenie, no tova ne e pravilo i zaradi podovni ne6ta da se lishavame ot usmivki!!!! Prostete dobroto mi nastroenie dnes Iska6e mi se da vnesa malko nastroenie v temata, pozdravi, Nadejda Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 15, 2005 Доклад Share Добавено Юли 15, 2005 Здравейте, приятели! Здравей, Надежда! Радвам се, че има реакция на провокация (като следствие на налягане върху определена нагласа).Естествено е след бърз/повърхностен прочит на нещо, да има спонтанна/бърза емоционална реакция и категорично “против”/”за”?! Познато ми е...и аз бях преди от бързо/прибързано реагиращите...сега по се “удържам”...козирог съм...не ми е много лесничко...Допускам, че след по задълбочен прочит на написаното от мен ще има и друга реакция. Никъде нищичко не казвам за усмивката!!!! Вмъкването и е твоя асоциация . И аз като теб съм винаги твърдо ЗА Усмивката!Усмивката(вътрешната и външната) са неразделни и от Работата и от Почивката. Усмивката изразяваща радостта! Само добавих мнение по темата и пробвам да трансформирам думата “забавлявам”( която е с противоречив заряд за възприемане и тълкуване) с някоя друга дума......иначе се упражняваме да даваме правилни отговори на неправилно зададени въпроси - което не ни забавлява (в повечето случаи), а ни забавя( винаги)! Слава Богу обаче, че в човешкия свят ...всичко тече и всичко се променя!И че всичко е за добро! Когато Работя се забавлявам/радвам и когато Почивам отново се забавлявам/радвам! Отлични състояния са.Споделям ги с всички. Ние да сме в света с нашите любов + светлина + мир + радост и съответно да не допускаме “рошавия и рогат “свят в нас....именно това ни забавя. Присъединявам се към доброто ти настроение и за да добавя още усмихнато настроение ти изпращам троен поздрав: музикален – с July Morning( забелязах ранния час на постинга ти) + с прочит на номер 333 от Свещените думи на Учителя(една от най- любимите ми) + с пожеланието :Добра+Разумна+Силна+Усмихната+Богата винаги бъди и Бог на Светлината да те благослови!Амин Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 По начина по който се забавлява един човек, може да се съди за неговия вътрешен свят. А вие умеете ли да се забавлявате от душа? Как се забавлявате? Кои са вашите любими развлечения? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Може ли духовно извисеният да си позволи забавления и какви, ако може? Не смятате ли живеенето в два свята едновременно води до непълноценност и в двата свята? За какви два свята иде реч ? Според мен точно духовните хора умеят да се забавляват най-добре Не бива да се разделят нещата, иначе, за каква духовност говорим... Няма готови рецепти, за забавления! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 11, 2007 Доклад Share Добавено Август 11, 2007 (edited) Най-добре е вътрешният ни свят да е без разделение на светско и духовно, на "горе" и "долу". Тогава проблемът със забавленията няма да съществува, а и изобщо проблеми не се вижда откъде биха могли да възникнат... Обаче почти никой не е реално установен в Неразделението! И какво се получава тогава? Висшите визии на светците за неразделение се тълкуват опорочено като карт бланш за слободия на егото. То не обединява светското и духовното (не съзира духовните светове във физическия, в каквато посока е например постингът на Ради), а принизява второто до първото... Може повечето от нас да намират отшелническия живот за напълно неприемлив, но това не означава да си затваряме очите за огромните вътрешни резултати, които са постигали и постигат значително откъснатите от светското духовни търсачи, а също така усамотено живеещите хора на изкуството и науката. Друг въпрос е, че по този начин човек намалява притока на опитности от тоя свят, особено по отношение общуването с хора, може да развие комплекс за непълноценност в това отношение и едновременно - чувство за превъзходство по отношение на заниманията, в които се е вдълбочил. След като още не можем да видим Пъзела като едно цяло, изглежда неизбежно да го обхождаме част по част. Затова аз не виждам нищо странно в това, че много хора последователно сменят затворения си живот с много по-отворен към света и обратното, по този начин те "обхождат" различните части на Пъзела. Освен това забавлението има нещо общо със самозабравата. И ако това е самозабрава на душевния порив, забавлението е светско, а ако е самозабрава на егото в полза на по-широкото осъзнаване на висшия Аз - забавлението е духовно. Т.е. поне отвън погледнато, тези забавления могат да се описват и като противоположни, макар и с единна основа в цялостното Битие. Това, че духовният човек се забавлява по-добре, е вярно в точно определен смисъл. Това според мен не означава, че той по-често се отдава на светски развлечения, че по-добре се справя с модните танци и бие другите на билярд или покер. Не означава и че има непременно по-силни радостни преживявания - ако те са неуравновесени и последвани от всякакви негативни реакции - вътрешни и от обкръжаващия социум, каква духовност тогава е това? Духовното забавление е повече вътрешно и хармонизирано, устойчиво и на "Осанна", и на "Разпни го". Играта на Бога - Лийла, както я казват индусите - предлага неограничени забавления на всички, но преждевременното замазване на някои съществени различия между различните й форми може вместо напътствие да предложи на душата безпътица... Редактирано Август 11, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 12, 2007 Доклад Share Добавено Август 12, 2007 Напоследък има нова мода при провеждането на интервюта за работа. Въпоросите "Вие весел човек ли сте?" и "Умеете ли да се забавлявате?" звучат на пръв поглед странно, но всъщност са безкрайно логични. Никой няма нужда от намусени и капсулирани хора около себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 (edited) Забавлението много хора мислят че е лесно и повърхностно,но съвсем не е така... Зайко Редактирано Януари 15, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 Пътят към Духовният свят се познава по забавленията. В началото се вземаме на сериозно, ставаме аскети, поучаваме себе си и най-вече околните, но постепенно разбираме, че сме едни комедианти и сме безкрайно смешни в очите на наистина духовно издигнатите. Нещо като диваци, облечени във фракове с нацедени цилиндри на главите на официален прием, ако решите само да си представите... Може би и затова духовно извисените по мои наблюдения са непрекъснато весели и се забавляват...гледайки ни. Така че за мен Пътят нагоре и забавленията са ръка за ръка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 Може би и затова духовно извисените по мои наблюдения са непрекъснато весели и се забавляват...гледайки ни. Истински духовно извисените нямат нужда от теб и твоите мъки, били те и резултат на невежество, за да се забавляват. Тази радост, която те изпитват, няма нужда от основание. А колкото до това, което те изпитват, докат ни гледат, то е най-често искрено съчувствие за нашите неволи и желание да помогнат. Да се забавляваш от чуждите неволи не е особен признак за извисеност. Но духовността по принцип не противоречи на забавлението и не знам откъде ви е дошла тази мисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 Може би и затова духовно извисените по мои наблюдения са непрекъснато весели и се забавляват...гледайки ни. Истински духовно извисените нямат нужда от теб и твоите мъки, били те и резултат на невежество, за да се забавляват. Тази радост, която те изпитват, няма нужда от основание. А колкото до това, което те изпитват, докат ни гледат, то е най-често искрено съчувствие за нашите неволи и желание да помогнат. Да се забавляваш от чуждите неволи не е особен признак за извисеност. Но духовността по принцип не противоречи на забавлението и не знам откъде ви е дошла тази мисъл. В случая съм напълно съгласен с поста ти. Приемам, че допълва моят с един друг поглед, с един друг аспект. А духовно извисените наистина непрекъснато се шегуват и смеят, от тях струи радост, надежда и Любов. Но че сме им забавни понякога съм го виждал с очите си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 А духовно извисените наистина непрекъснато се шегуват и смеят, от тях струи радост, надежда и Любов. Но че сме им забавни понякога съм го виждал с очите си И аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 7, 2008 Доклад Share Добавено Март 7, 2008 Много обичам да се забавлявам точно с нещата, които изглеждат най-сухи, сериозни и важни. Обичам да се забавлявам докато работя - и да забавлявам учениците си с това, което малко ги е поуплашило. Мисля, обаче, че това, което за един е забавление, за друг може да бъде отегчително и уморително и дори подтискащо. За мен лично това е силната музика или многолюдните събирания. Може би забавалението не се състои в това какво точно прави човек и къде, а по-скоро в това как се чувства. Какво означава за вас забавлението? Кое ви забавлява? Наистина ли думата забавлявам произлиза от "бавя - забавям" - а може би от старото "бавя - грижа се за"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 В основата на забавлението виждам разнообразието. Нищо не може да бъде чак толкова хубаво, че да си щастлив придържайки се единствено към него. Всяка дейност, с която човек се занимава извън определени граници води до пренасищане и отегчаване (и по-лошия вариант до навик и зависимост). Щастието стои в разумния подбор и смяна на дейността. В духовен план - в търсене и овладяване на новото. Ако човек е привързан към старите си занимания, едва ли може да се каже, че се забавлява; това по-скоро е една илюзия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Забавлението го разбирам в това, човек да прави неща, които са му приятни. Например, може да е "загубил" два часа в четене и писане по форуми, но щом това му е било забавно и интересно, значи времето му не е загубено. Може да е "загубил" два часа лежейки на някоя полянка и гледайки облаците, но за него това не е загубено време. Човек трябва да може да се забавлява с всичко и да открива веселите моменти от всяка една ситуация. Не става въпрос да се подиграва на някой, или да се отнася несериозно, просто да се забавлява. , за да му е интересно. Не знам как да го обясня по-добре, но понеже аз обикновено гледам на много неща откъм смешната им страна, понеже се занимавам с неща, които са ми приятни, даже не ми стига времето за всичко, смятам, че животът ми въобще не е скучен. Дори като чакам на някоя досадна опашка, пак се забавлявам като разглеждам хората, как са облечени, мъча се да отгатна кой какво може да работи, или разглеждам сградата например и ей такива неща, с които времето за чакане минава по-интересно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.