Ники_ Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Здравейте, приятели! Повдигам тази интересна тема с оглед днешните и бъдни времена в света. Що е това бес? Имате ли опитност с това? Какви са начините за справяне с бесовете? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Що е това бес? – Бесовете са противоположното на съвестта. Бесовете са много и разнопосочни; съвестта следва една посока – към Бога. Бесовете идват отвън; съвестта – отвътре. Бесовете се опитват да се наложат и да подчинят човека; съвестта го оставя свободен, без да се натрапва. Бесовете идват, вземат каквото им е нужно и си отиват; съвестта остава с нас завинаги и нищо не иска от нас, а само дава. Имате ли опитност с това? – Че кой няма? Какви са начините за справяне с бесовете? – Да ги познаваш. Да познаваш прийомите им на действие. Да различаваш случаите, когато се опитват да те подведат и да ти се наложат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Октомври 28, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2009 Що е това бес? Имате ли опитност с това? Какви са начините за справяне с бесовете? За мен етапите за появяването на бесовете са следните : в основата е определен тип грях, след това идва изкушението и като реализация на различните изкушения се появяват бесовете . Гневът , злобата , завистта , които ни изяждат е действащия грях /в конкретния случай- да не обичаме ближния си/. Сътветно справянето с бесовете става , чрез справяне с изкушенията , които ги подклаждат, т.е ако не подхранваме в себе си зломислие , пожелаване и обичаме човека до нас, ще се справяме с бесовете преди да са ни обзели. Като най- силен начин за справяне приемам искрената молитва. При положение, обаче,че вече са влезли в нас , тогава ние най-вероятно няма да можем да определим реалното си състояние и сами да се справим. Тогава идват на помощ хората около нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 28, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2009 (edited) Невероятни сте в пускането на теми! Такава синхроничност с моите преживявания! От 2 дни имам един случай на необяснимо поведение на човек, когото познавам от години. Блъсках си главата да търся причина - нищо логично не се вързва точно с този случай. Накрая реших, че лошото отношение идва от някакво друго (външно) настроение/ нагласа/ емоция , които човекът пренася върху мен. Чета тук и намирам 2 мнения, към които моята картинка приляга като илюстрация на учебник. Редактирано Октомври 28, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 28, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2009 Бесовете ли? Харесва ми тази думичка! Въобще християнството има богат потенциал за акордиране на човешката душа (когниция). Понякога след сума ти сесии с човек се сещам, че всичките осъзнавания на психичните комплекси и характерови защити могат да се обобщят например с християнското понятие гордост... Е, гордостта си е грях, ама си е бес голем... Понякога стигаш до там, че си изчерпил арсенала си от техники и методи и остава ВЯРАТА, която събужда ЛЮБОВТА! Та, има доста методи за справяне с бесовете на човешката душа, но най-мощните са тези на сърцето: събуждането на надеждата, която прераства във вяра и се прелива в любовта. Тези последните методи според мен е добре да се дават след едно добро и стабилно стъпване на краката на здравия разум, правата логика и мисъл и социално включване. Защото дадени направо, могат дори да влошат положението като се включат във вече съществуващата склонност на човека за налудно изкривено фантазно мислене ,възприятие и чувстване. Има една важна разлика (според скромното ми мнение) между психологичното и религиозното разбиране за бесовете (психологията ги нарича комплекси, когнитивни схеми и т.н., наситени с "бесовете" на гнева, страха, тъгата, вината, обсебващата похот, жажда за вещества и т.н.). Разликата е, че в религията тези бесове се виждат като външно натрапени, завладяли човека същности, а в психологията и психотерапията се виждат като чисто психични процеси. Аз съм привърженик на психологическото разбиране, като си имам едно наум и за религиозното. Най-подкрепящи религизоните разбирания са случаите на хебефренна и параноидна шизофрения, които н апръв поглед приличат на ... обсебени. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 28, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2009 (edited) Интересна тема, а също и мнения. Бесовете са едни лоши, немирни, дето ни изпитват, изкушават. Как да ги укротим? Ами като познаваме себе си и пуснем Любовта в сърцето си. Когато има Любов, беса не може да ни управлява-хващаме го на работа, защото не ни е страх от него... А и от Светлината се страхуват, та само така можем да ги изгоним. Но ако решим, че можем да воюваме с тях, няма да има спечелил... Щом ги има, поне да са полезни, да свършат една работа за Бога... Редактирано Октомври 28, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 28, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2009 Бесовете ли? Харесва ми тази думичка! Въобще християнството има богат потенциал за акордиране на човешката душа (когниция). Понякога след сума ти сесии с човек се сещам, че всичките осъзнавания на психичните комплекси и характерови защити могат да се обобщят например с християнското понятие гордост... Е, гордостта си е грях, ама си е бес голем... Понякога стигаш до там, че си изчерпил арсенала си от техники и методи и остава ВЯРАТА, която събужда ЛЮБОВТА! Та, има доста методи за справяне с бесовете на човешката душа, но най-мощните са тези на сърцето: събуждането на надеждата, която прераства във вяра и се прелива в любовта. Тези последните методи според мен е добре да се дават след едно добро и стабилно стъпване на краката на здравия разум, правата логика и мисъл и социално включване. Защото дадени направо, могат дори да влошат положението като се включат във вече съществуващата склонност на човека за налудно изкривено фантазно мислене ,възприятие и чувстване. Има една важна разлика (според скромното ми мнение) между психологичното и религиозното разбиране за бесовете (психологията ги нарича комплекси, когнитивни схеми и т.н., наситени с "бесовете" на гнева, страха, тъгата, вината, обсебващата похот, жажда за вещества и т.н.). Разликата е, че в религията тези бесове се виждат като външно натрапени, завладяли човека същности, а в психологията и психотерапията се виждат като чисто психични процеси. Аз съм привърженик на психологическото разбиране, като си имам едно наум и за религиозното. Най-подкрепящи религизоните разбирания са случаите на хебефренна и параноидна шизофрения, които н апръв поглед приличат на ... обсебени. Привет, Орлине! Да, има и такава методика за справянето с тези същности/бесове, или както ги наричат в психологията и в психиатрията - "комплекси, когнитивни схеми" и умствени модели... В Будизма също се счита, че няма нищо извън ума и че всичко е в него, но... има защо да се подема и този Път за справяне с бесовете, ккакъвто е известен в християнството. Ако всичко е в ума и след като няма нищо външно, то излиза, че и помощ от вън също не може да дойде. БАко бесовете са вътре, то и Буда и Светлите същества също са вътре. Този метод работи, до толкова, до колкото човек има Вяра и Любов в себе си, за да се справи с вътрешната си Тъмнина. Но ако няма Любов и Вяра? Ако у него се появи чувство за вина и чувство за малоценност, поради бесоватата природа, която заема някаква част от неговото вътрешно пространство? Ето защо в християнството подхождат към този проблем, като към външна намеса и явление. Тогава и помощ от Бога може да се потърси - външна на човека.. Но да оставим този толкова интересен въпрос за по-нататък. Тук желая да запитам и за днешната методика на днешните психиатри и психолози за справяне с проблема. Все още ли се ползва електрошок и медикаментозно лечение на душевноболните в психиатричните клиники, защото всичките тези бедняци страдат именно от това, от бесовете, независимо дали ще ги приемем за част от човека, или за нещо външно на него? Какво ще посъветваш напримерно някой страдалец, за да се справи с бесовете, ако у същия липсва Вяра и Любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 28, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2009 Невероятни сте в пускането на теми! Такава синхроничност с моите преживявания! От 2 дни имам един случай на необяснимо поведение на човек, когото познавам от години. Блъсках си главата да търся причина - нищо логично не се вързва точно с този случай. Накрая реших, че лошото отношение идва от някакво друго (външно) настроение/ нагласа/ емоция , които човекът пренася върху мен. Чета тук и намирам 2 мнения, към които моята картинка приляга като илюстрация на учебник. Ето как бесовете (Самскарите) атакуват Сидхарта Гаутама (Буда) под дървото Бодхи. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Буда устоява с практиката "Средния Път". Нито им се подава, нито ги отхвърля. Нито ги Люби, нито ги мрази. Просто ги наблюдава, както Наблюдателят, непривързан и в пълно спокойствие, макар те да са мощни и да могат да погубят тялото. Не всеки човек обаче е устойчив като Буда. Казват за Иисуса Христа и за Кришна, че ги преодолявали с Любов, тоест любовта е трансформиращата. Писанията, особено библейските, говорят за борба и наистина борба има при всеки в началото, докато не се научи, че в борбата си винаги победен и губещ, че войнствеността, агресивността и насилствеността, не те прави по-различен от "тях". Бесовете винаги се страхуват от Светлината (Любовта) и бягат побеснели от нея... Но ако Светлина (Любов) липсва? Сега се сещам за руския филм "Остров". Там се позваше 50-ти Псалом. Ето как Иисуса се справя с бесовете (Сатана, Самскарите): ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Матей 4 1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. 2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. 3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. 4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. 5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: 6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". 7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог". 8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: 9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. 10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш". 11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха. И така борбата продължава, докато човек не достигне до своето разпятие, което предполага Смирение, Съгласие, Благодарност и Любов, с преданоотдаденост. Борбата, ако липсва Любов и Смирение, става по-лесна с практиката на постоянната молитва (мантра). Много добре е показан този Път в житието на свети Иван Рилски: А смиреномъдрият Иван, като виждаше всичко това, замина оттам, понеже се боеше от човешката слава, а държеше на божествената, и сладко си пееше: “А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си!” И като намери една много висока скала, веднага възлезе на нея, както някога Моисей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега. Незаспиващото Око, като гледаше това негово доблестно търпение, му даваше невидимо сила и издържливост. Дяволът пък, който ненавижда доброто, не изтърпя дълго този героизъм на преподобния, а като взе със себе си легион демони, жестоко го нападнаха и какво ли не му направиха: биеха го, влачеха го, хвърлиха го от скалата и си отидоха, като го мислиха вече за мъртъв. Светият, като полежа там доста време и като дойде на себе си, стенеше и изнемогваше, тъжеше и си говореше: “Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.” И като стана, пак се изкачи върху скалата и продължаваше да изпълнява първото си правило, след като положи Всевишния за свое прибежище. А Този, Който поглежда към земята и я прави да трепери, погледна с милостиво око на Своя угодник и заповяда на Своя ангел да му носи храна всеки ден. Така и над него се изпълни писаното: “Хляб ангелски яде човек. източник: Посетете уеб сайт Изкристализирането е труден процес. Това е Пътя от индигото, към диаманта. Индигото е връх в Познанието и в знанието. Там е Сарвикалпа Самадхи. Нирвикалпа Самадхи е в седма чакра - Нирваната, но за да се стигне до Нирваната се минава през Ада. Както се казва - Раят е точно в центъра на Ада. Адътяма как да бъде заобиколен. Пуснах тази тема единствено за информация. По този Път борбата с демоните/бесовете/самскарите е жестака и "играта" загрубява доста. Не малко хора са затубили живота си в сомоубийствен акт към тялото. Не са и малцина тези, които са в психиатричните клиники. Повечето хора си нямат и идея за какво става въпрос и може би е по-добре да бъде така. Понякога бесовете стават неконтролируеми и само вярата и постоянната молитва могат да спасят човека. Има си и симптоматика при появата на такива духовни същности (зли духове). Бива да бъдем внимателни, разумни и будни за всичко, което става с нас и вътре в нас. Ти пишеш за безумния гняв в сърцето. Гневът сам по себе си е естествен. Както са нервите на тялото, така и той е нерв на душата. И всеки трябва да го обръща против демоните, против хората-еретици и против всичко, което препречва Божия път. Ако се гневиш против единодушни братя, и бидейки извън себе си, рушиш делото на ръцете си, знай, че боледуваш от тщеславие и злоупотребяваш с този нерв на душата, и ще се избавиш от това единствено с любов към всички и с истинско смирение. Затова когато те нападне гняв, затвори здраво уста и не говори с този, който те оскърбява, безчести, укорява или изкушава безпричинно по най-различни начини. И същата тази змия ще се върне в сърцето, ще се качи пак до гърлото, и като не й даваш изход, ще се задуши и ще се пръсне. И когато това се повтори няколко пъти, гневът ще намалее и ще изчезне съвсем. Понеже човекът е създаден разумен и кротък, той се поправя несравнимо по-добре с кротост и любов, отколкото с гняв и грубост. Това открих след много и големи изпитания. С доброта и любов можеш да направиш кротки мнозина. Ако някой има добри подбуди, той бързо ще се научи и ще стане като Божи ангел. Така говоря и на тебе, и на всички; никога не се стремете да се поправяте един други с гняв, защото изкушението не се отстранява с изкушение, но със смирение и искрена любов. Ако видиш, че гневът излиза напред, отложи поправянето за известно време. И когато видиш, че той е преминал и разсъждението работи безстрастно, тогава говори полезното. Никога не съм видял да е станало изправяне с гняв, но винаги с любов. Тогава вразумяваният жертва себе си. Затова и вие правете така. Вземи пример от себе си: от какво ставаш кротък? От оскърбление или от любов? И не бива да ни учудват думите, които казва един светия в "Патерика", че "гневлив и яростен човек, дори и мъртви да възкресява, не се приема в Божието Царство"! Казваш, че цениш думите ми. Ако е така, провери дали е истина това, което ти пиша. И задуши страстта, когато тя идва да задуши тебе. Задръж змея затворен вътре веднъж, два пъти, много пъти, и внезапно ще откриеш пътя на радостта и победата. И тогава изведнъж ще подействат молитвите, които правя за тебе. И когато бъде победена майката, ще се предадат и стоте дъщери, които гневът поражда. Защото главните страсти, от които се раждат всички други, са гневът и похотта. И така, задуши с всичката си сила гнева в мига, в който се повдигне, и в следващия миг ще го видиш по-слаб. Продължавай да го поразяваш отново и да късаш главата му, когато видиш, че я надига. И скоро ще разцъфти плодът на дълготърпението и невъзмутимостта. Оттук ще дойде мир и благодат, и ще последват всички блага. Другата майка, която се бори срещу напредващия, е похотта. Когато се приложи въздържание във всичко и не се прибавят вещества, не остава излишна кръв. А когато няма излишък, тя не може да събори човека, макар и да воюва с него. И така, противодействай, като противоречиш. Не позволявай да влиза помисълът, но излизай срещу него с молитва. Бий се мъжествено, а не вяло, и те веднага ще отслабнат. И когато постъпваш така, разцъфтява цветът на чистотата и невинността, от които душата ти ще се зарадва с неизказана радост, както и от известието, че отсега ти е приготвено спокойно място. Така свързваш злобата и похотта, с всичките им дъщери. ... Подвизаване се нарича не това да се опиташ и да се откажеш. Подвизаване е, когато влезеш в единоборство, победиш, изгубиш, проиграеш, пропуснеш, паднеш, станеш, когато заложиш всичко и влезеш в борба и битка до последен дъх. И никога не се отпускай, докато душата е още в тялото. И когато се издигне до небето, очаквай, че на следващия ден може да слезе до ада. Не говоря за това, че слизането става и в един миг. Затова човек не трябва да се учудва на измененията, но винаги да помни, че и едното, и другото му принадлежи. Знай, че благодатта винаги предшества изкушенията като някакво предизвестие за подготовка. И когато почувстваш благодатта, веднага се стегни и си кажи: "Дойде вест за битка. Пази се, глина, виж откъде ще затръби противникът." Понякога той идва скоро, понякога след два-три дни. Във всеки случай ще дойде. И укрепленията нека бъдат здрави: изповед всяка вечер, послушание към стареца, смирение и любов към всички. Така ще облекчиш скръбта. Ако благодатта дойде, преди да е настъпило очистване, те моля за внимание и ясно разсъждение. Благодатта се разделя на три чина: очистителна, просвещаваща и благодат на съвършенството. Начинът на живот също се дели на три вида: живот според естеството, свръх естеството и против естеството. По тези три степени човек се издига и се спуска. Човек получава три велики дара: съзерцание, любов и безстрастие. източник: Писма от Старецът Йосиф Исихаст Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 30, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2009 Как да се справим с беса? - ето как-с поука от приказките http://vbox7.com/play:d17ab20c&al=1&vid=1610723 част 1 http://vbox7.com/play:fc87d531&al=1&vid=1610723 част 2 просто да извадим парченцата огледало от очите си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 Бесовете ли? Харесва ми тази думичка! .......... Е, гордостта си е грях, ама си е бес голем... Понякога стигаш до там, че си изчерпил арсенала си от техники и методи и остава ВЯРАТА, която събужда ЛЮБОВТА! Та, има доста методи за справяне с бесовете на човешката душа, но най-мощните са тези на сърцето: събуждането на надеждата, която прераства във вяра и се прелива в любовта. Тези последните методи според мен е добре да се дават след едно добро и стабилно стъпване на краката на здравия разум, правата логика и мисъл и социално включване. ...Защото дадени направо, могат дори да влошат положението като се включат във вече съществуващата склонност на човека за налудно изкривено фантазно мислене ,възприятие и чувстване. Ако може само да напомня за: 1. Кастенеда и описанията на духовете/бесовете като реални енергийни форми, което разбира се психологията не приема за реалност . Ако енергийната форма е малка (под коляното) то човек може да я управлява. Но ако е над кръста - вече е трудно. А ако е над раменето или буквално е покрила главата му (замърсиал е вече всички чакри) то човек е зомби=подвластен на тази мислеформа. 2. Будистките рисунки на различните демони, християнските ресунки на змии и гущери 3. Виждащите описват енергийните блокажи и изкривявания като живи, пластични, умни, искащи да изсмукват енергията, борещи се за живот енергийни формации. 4. Не знам кой психолог/психотерапевт е бил духовно просветен или ясновидец. 5. С енергиен проблем не може да се бори здравия разум и логиката, защото именно липсата им е довела до проблема. Дори самовнушението няма да е силно. Трябва чиста енергия!!!! Молитва! Музика!!! Природа!!! 6. Много бях впечатлена от една фраза от Учителя (по памет): "Вие не виждате, но аз гледам как понякога идват низки духове на групи, обграждат ви и започват да си нашепват лоши мисли. Хората си мислят, че това са техни идей, но не са... Будност трябва!" И как съвременната психотерапия описва тези думи и казващия ги??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 ....... Ако може само да напомня за: 1. 2. 3. 4. 5. 6. Много бях впечатлена от една фраза от Учителя (по памет): "Вие не виждате, но аз гледам как понякога идват низки духове на групи, обграждат ви и започват да си нашепват лоши мисли. Хората си мислят, че това са техни идей, но не са... Будност трябва!" И как съвременната психотерапия описва тези думи и казващия ги??? Зад този пост на Viki3 мисля се крие много здрав разум!? Ако може да отговоря на последния въпрос от опит? - Съвременната психотерапия и психология просто си търсят опитни зайчета. Без да си дават изобщо сметка, че с тези така наречени "опити" натоварват безгранично обекта на "опитите" и твърде често с фатален изход. Просто защото тези феномени са със съвършенно финна нервна структура изискваща много специални отношения с околния свят и почти 100% от опитите за вмешателство водят до латентен изход. Защото съвременните психотерапевти са абсолютно подвластни на "пълен енергиен дефицит" за подобни манипулации и в повечето случаи ... "унищожават диаманта, за да нахранят прасетата". Защото бесовете никак не ги интерисуват политическите, икономическите, религиозните, роднинските, приятелските и прочие взаимоотношиния. Тъй като бесовете са същества от невидимият свят на мъртвите. Съжалявам за категоричността, но повечето подобни случаи при контакт с бесове, проблемите се решават еднолично с вътрешната еднолична Сила и опитност на ... да го кажем Лечителя. Поради естеството на неща, че се "влиза" в свят изискващ абсолютно еднолични решения, защото "входът" е едноличен за този свят. Решенията в този свят също са еднолични. Точно тук няма фафоритизация. Обикновено съвремената психотерапия нарича казващият тези думи/в горния цитат с червен цвят/ - луд, маниак, изперкал, егоцентрик, сектант и прочие "сладки" епитети и го държи в плътно "обкръжение" за да разкрият "тайните" му в опита му да поддържа физическото си съществуване.... докато самите психотерапевти не изпаднат в безизходна кризисна ситуация. И тогава идва часът на Истината, който естествено горделивите не си признават в повечето случай. Примери наспорил Бог по света, разумните ще се досетят сами, неразумните - да станат първо разумни и ще се досетят сами. Съгласен съм с разсъжденията на Ники_ за повечето неща. Лека вечер на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 Хрумват ми два примера за бесове (пристрастявания, мислеформи) 1. Една бедна индийска майка, слаба и прегърбена отива с детето си при Махатма Ганди. Дни наред стой пред входа на дома му и нея пускат. Тя плаче, моли се и чака. Когато най-накрая я пускат тя моли Ганди да каже на детето, че не е добре да се яде само сладко, защото детето само това иска и би послушало само него. Ганди мълчи и я отпраща да си ходи и да дойде след 2 седмици. Тя е в шок. Идва след две седмици и Ганди казва това на детето. Майката се ядосва и пита защо не го е казал това преди 2 седмици. А Махатма Ганди казва, че той самият много силно обича сладки и е трябвало да се пречисти, да гладува и да се моли, за да каже това истински на детето. 2. Пример от моя позната лечителка. Получила е вдъхновение и сила да лекува след молитви и много безкористна!!! помощ (рехабилитация) на тежко болни хора. Няма такса за лечение. Една късна вечер при нея идва нейна позната - младо момиче, превива се през корема, плаче от болка, не може да се изправи, с труд ходи, стене. Тя се е уплашила, но не е могла я върне. Момичето плаче и стене, не може да си намери място, не може и до в къщи да се прибере. Чувства енергийна топка, която рови из корема й. Разказва, че е била на среща с приятелка, която й е предложила да се включи в мултилевъл за здравословни добавки или нещо подобно. Според момичето, тази жена сама е видяла, че са я завлякли с доста пари и сама търси изход да се измъкне, дори така да завлече други. Момичето не иска и няма парите, напуснала е срещата малко преди да дойде шефката и други от мултилевъла да я обработват и психират. На улицата се е почувствала добре, освободена, спокойна. А през това време мултилевълките вероятно са я коментирали и са й "пращали добри мисли за здравословен живот и финансов успех с тях" И в един момент е почувствала как една силна остра топка й се е забила в корема и не след дълго вече е плакала и ходила превита през корема. И се е сетила за лечителката, която за щастие е била наблизо. С тамян и много молитви след около 1 час момичето се е оправило. Има и други примери и конкретни случай, но тези стигат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 Вики и Ян, харесват ми разсъжденията и примерите ви Искам само да кажа, че психологията на мен лично ми е помагала много-като съм се самоанализирала. /Разбира се в науката има много бла-бла и човек трябва да може да отсява/. Онзи, дето ме лекува е вътре в мен, но той има нужда от познание, от практика и дълго търсене. И най-важното от много Любов и Вяра. Та, бесовете, понякога нашепват, от ляво и изкушават, но от нас зависи да не губим контрол... и просто да следваме Светлината Филма за Буда, е страхотен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Август 25, 2014 Доклад Share Добавено Август 25, 2014 (edited) Марк 5 глава 1 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. 2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух. 3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига; 4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни. 6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти). 9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната. 11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине. 12 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото. Буквално ли трябва да се разбира твърдението, че обсебеният е късал вериги и е чупил окови...? Бесовете, допълнителна сила ли вливат в телата на обсебените или просто използват техните сили? Има един израз : "луд умора няма". Някога, психическите заболявания са смятани за обсебвания, което ме навежда на мисълта, че гонейки бесове Исус всъщност може да е лекувал психически болести. Редактирано Август 25, 2014 от Кон Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.