Диляна Колева Добавено Юли 29, 2011 Доклад Share Добавено Юли 29, 2011 Здравей AniDunitsova Сдобили сте се с "домашен тормозилник ", както им казвам аз. Хубаво са ти казали хората преди мен, най- добрия вариант за всички е да се разделите със свекървата. Разбира се шоуто ще продължи, ще се започнат драми и приказки. Може дори от приятелите си да чувате, че ги е търсила да се оплаква от вас и т.н. красотии. Така ще помогнете и на нея и на себе си. Този тип поведение ( на свекървата) е паразитен и много удобен и човекът сам не желае да излезе от него. По тази причина каквато и да е стъпка от ваша страна да решите проблема по друг начин ( освен чрез изнасяне) би претърпял провал. Ти си в прекрасното положение, съпругът ти да е с теб, действайте в хармония един с друг и не позволявайте някой да ви я наруши. И сега, от тази гледна точка, може би разбираш, че свекъра ти не е бил чак такъв тероризатор Хора като свекървата ти предизвикват подобно отношение или го пресъздават като лошо. Така получават нужното им съжаление. Ако я оставите, твърде възможно е тя отново да си повика съпруга обратно. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 Ники, много хубаво, само дето си пропуснал да споменеш колко време е нужно, за това, което препоръчваш - ден, месец, година, 10 години ...? Ти по-добре от мен знаеш, че често дори един живот не стига, ами се превъплъщаваме и превъплъщаваме, все с тая едничка цел - да се сдобием със силата, да стигнем Извора, да живеем в и чрез Любовта! И никак не е лесно, дори себе си да научим, а какво остава за някой друг (в случая свекървата). Аз, като слаб човек, също бих избрала дистанцията. Тази дистанция ще ми позволи на мен самата да се успокоявам от време на време поне и да набирам малко сили и любов в себе си. На какво ще уча някой друг, ако аз самата не съм се научила, какво ще дам, като нямам?! jul и Илен 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AniDunitsova Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 Много благодаря на всички за съветите! Да ви кажа честно до сега се чувствах някак лоша за това, че искам да се махнем от този ад, но сега виждам,че може би съм права..През цялото време си мисля, че тя иска да е толкова болна за да не остане само и да смуче живот от нас... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AniDunitsova Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 didi_ts, аз от известно време точно това си мисля...не е бил лош свекъра ми, а тя го е изкарвала такъв...Ох, ако знаете цялата история ще се чудите какво правя още там...Докато беше на легло със счупен крак аз лично съм и сменяла памперсите, давала съм и храна и вода, помагала съм и да се преоблича...И в знак на благодарност-това! Аз съм лошата... Както и да е - надявам се скоро да можем да живеем отделно от нея, като естествено ще и помагаме - всеки ден ще се ходи да и се пазарува, готви, чисти...Но няма да сме под един покрив! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 Ани, ти чела ли си нещо от Лазарев? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 Ани, ще се повторя, макар че ти реално погледнато от нас не искаш съвет. Нищо естествено не виждам да ходите и да й шетате и да й готвите всеки ден. Оставяте я да си живее отделно и точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 (edited) Не е важно кога и дали ще я оставят, а как точно ще го направят - имам предвид вътрешното им състояние. Ако се отделят с мотива и нагласата "отървах се от едно зло", ще загубят шанса да решат една важна задача в живота си. А избяга ли човек от един изпит, следващата контролна е винаги по-трудна. Лазарев прекрасно го обяснява това. Ники също се е опитал, но и аз малко трудно го разбирам. Редактирано Юли 30, 2011 от Донка Диана Илиева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 30, 2011 Доклад Share Добавено Юли 30, 2011 Точно така. И аз щях да кажа същото - няма нужда от чувство на вина, но и чувстовото "отървах се от едно зло" също е неуместно. Както и няма нужда да се анализира кой е по-лош - свекъра или свекървата; всеки от тях е различен, със свои си кусури, но то има ли човек без кусури?! Важно е към всички да се отнасяме по човешки, с разбиране и ако човекът все пак се старае, напредва, има стремеж да се развива - да го подкрепим както и колото можем, а не да се вторачваме в грешките и кусурите. Успех! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 (edited) Не бива да се бяга от отговорност. Една позната изхвърли свекъра си от неговия дом, и заедно със съпруга не го погледнаха повече. Не ги обвинявам, защото навярно са имали причина да го сторят, но като че ли нещата ще се повторят със съпруга...Дано греша! Ани, добре е да отидете на друго място, защото имате свой личен живот, в който никой няма правото да се меси. Помагайте и с каквото можете. Съпругът ти би трябвало да я посещава, защото и е син. А ти каквото и да правиш, винаги ще си останеш лошата снаха. Моят съпруг редовно посещава майка си и и помага материално ( винаги парите са били цел номер 1 в живота и) , независимо от това, че тя е здрава и разполага със средства. На нас не ни се отразяват добре тези посещения, поради скандалите които вдига съпруга ми след всяко едно от тях, но вината за това не е нейна. Да е жива и здрава и да живее живота си така, както го разбира. Редактирано Юли 31, 2011 от Пламъче Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 (edited) Разполагаме с дадено ни количество сила, енергия за нашата ежедневна работа, да съумеем да изпълним задълженията си, в най-добрия случай: да служим - всеки по своя начин; това е една творческа сила, която върви ръка за ръка със свободата на душата. За мен тя е свещена. Когато допуснем дадени паразитни структури (под формата на хора или страхове, тревоги, чувство за вина...) да смучат от нас, те взимат точно от тази свещена енергия и ние не можем да изпълним своите задачи по най-добрия начин. Пример: една моя близка приятелка се занимава с нещо, което би се оказало ценно за доста голям брой хора (колкото са хората, обичащи Николай Райнов...), единици от близкото обкръжение я смучат по един подобен начин и трудността й да ги отреже възпрепятства нейната работа. Е, забавното е, че същите хора после й държат сметка, че тя не действа! Мисълта ми е, че всички тези форми на енергиен вампиризъм застават на Пътя на служенето и човек е нужно да намери смелостта да се отдели, без да се озлобява, но и без да се разяжда от едно ненужно чувство за вина. Да не забравяме, че хората, набавили си енергия по вече споменатия от Ани и Пламъче начин, най-често се разболяват от нея, т.е. това е изключително вредно за тях самите, не само за тези, които допускат да бъдат изсмукани. Получава се порочен кръг - ние уж "помагаме", но реално само вредим - на тях, на близките около нас, които със сигурност пряко страдат. Зад всичко това прозира страха и вината да се отделим по пътя и да оставим хората да намерят един по-адекватен начин за общуване, което е най-добре ЗА ВСИЧКИ. Редактирано Юли 31, 2011 от jul Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 Ще повторя какво казваше Савата /човекът, живял 70 години на адрес Щерю Атанасов 2/ "Човек трябва да бъде самостоятелен. Ние да не се превръщаме в бебета като остаряваме, че да трябва някой да се грижи за нас?" За мен това е вярно без изключения. Пламъче и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AniDunitsova Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 Искам да кажа на всички, които отделиха от време то си за да прочетат моята история, че страшно много им благодаря! Бях писала в един друг сайт spodeli.net и там коментарите към мен бяха меко казано гадни и злобни! Някои казаха,че съм искала да уморя свекърва си (!!!!!!) за да и взема жилището...а мисля ясно съм се изразила, че аз си имам свое жилище и не искам да живея в нейното! Други коментари имаше, че тя била права, защото била родила мъжа ми и по тази причина общо взето с две думи трябва да съм и роб до гроб...като цяло не срещнах разбиране от хората там и доста агресивно ме нападнаха без да има причина! Защото мисля, че всеки човек на тази земя има правото да е щастлив и аз търся своето (и на семейството ми) щастие, което обаче за съжаление не се покрива с разбиранията на моята свекърва... Отново ви благодаря! )) jul и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 О, ще ти кажа що са те нападнали - защото те самите са или в същата ситуация ... изпитвайки едно внушено, изкуствено чувство на дълг, на вина, или пък са от другата страна на барикадата и драпат, драпат да те очернят и да прекарат през тяхната призма на изкривени човешки отношения. Човек е роден, за да следва своя път в живота си, за да бъде щастлив, за да твори. Наличието на подобни паразитни структури отклоняват творческия му импулс. И се налага с една добра ножица да се отреже. Малко боли, но се налага, иначе туморът ще расте. Човек не трябва да таи никакви негативни чувства към никого. Просто се разделяте и толкова. Вина, дълг - няма такива неща. Тя била родила мъжО ти - ай, джанъм, тя просто е била един проводник, чрез който да се прояви твоя мъж. Нима тя го е родила? Какво е казал Христос на Мария - Коя си ти, жено? - Човек се ражда в Духа. Останалото са биологични подробности за дадено прераждане. За следващото може да е на обратно. На Пламъче мислех да не коментирам, но съм потресен от ситуацията, в която се е набутала с мъжа си. Значи той ходи при старата сврака и като си дойде прави скандали. Естествено, че старата е виновна. Изсмукала го е и той се чувства слаб и прави скандали, за да те изсмуче и теб, че да е спокоен вътрешно, че не е само той бит и е..н. Значи вие не искате да бъдете щастливи? Това разбирам от твоите редове. Защо бягате от щастието си? jul, tonika64 и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 (edited) По тази тема може да се пише много, и дано жените, които имат проблемни отношения със своите свекърви, да открият тук своя начин да се справят с тях. Познавам една свекърва, която изпитваше такава ненавист и злоба към снаха си, че навреди непоправимо на ...своя син. Когато човек мрази някого, тази омраза се връща многократно усилена към него. Редактирано Юли 31, 2011 от Пламъче jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 (edited) Искам да кажа на всички, които отделиха от време то си за да прочетат моята история, че страшно много им благодаря! Бях писала в един друг сайт spodeli.net и там коментарите към мен бяха меко казано гадни и злобни! Някои казаха,че съм искала да уморя свекърва си (!!!!!!) за да и взема жилището...а мисля ясно съм се изразила, че аз си имам свое жилище и не искам да живея в нейното! Други коментари имаше, че тя била права, защото била родила мъжа ми и по тази причина общо взето с две думи трябва да съм и роб до гроб...като цяло не срещнах разбиране от хората там и доста агресивно ме нападнаха без да има причина! Защото мисля, че всеки човек на тази земя има правото да е щастлив и аз търся своето (и на семейството ми) щастие, което обаче за съжаление не се покрива с разбиранията на моята свекърва... Отново ви благодаря! )) Абе все едно да си роб до гроб на мъжа си само заради това, че го има Аз с тъст и тъща не съм имал особени външни проблеми, но имах едни дрязги с бабата на жена ми. Тя по същия начин пъшкаше, че ще я изхвърлят, че я пренебрегват и т.н. Не че сме живеели заедно По едно време се сетих, че всеки човек си има навици на живот и си е създал една комфортна зона, в която се чувства нормално. Оставих на бабата известна комфортна зона и нещата се оправиха. Това нещо трябва да се уважава и твоята свекърва в известна степен има право да си иска комфортната зона и да си пази, например, старите мебели. Обаче, хем сърби, хем боли, хем си иска комфортната зона, а хем да стоят до нея да я гледат да не й се случи нещо. И тя не знае какво точно иска. Така че единственият добър и за нея изход е да живеете отделно. Така даже и на нея правите добро. Така че не вижда въобще никаква причина някой да ти насажда някаква вина. Ти си отговорна за твоето семейство, а не за нейното. А освобождавайки я да живее сама й правиш най-доброто за нея: хем си е в комфортната зона, хем й позволяваш да не ви прави лошо. Редактирано Юли 31, 2011 от БожидарЗим jul, Пламъче и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 Така че единственият добър и за нея изход е да живеете отделно. Така даже и на нея правите добро. Така че не вижда въобще никаква причина някой да ти насажда някаква вина. Ти си отговорна за твоето семейство, а не за нейното. А освобождавайки я да живее сама й правиш най-доброто за нея: хем си е в комфортната зона, хем й позволяваш да не ви прави лошо. Ха! Ето това е казано много добре. Това значи също да позволиш на другия човек да не трупа карма, като ти вреди добре е и за едните, и за другите. Проблемът е, че малко хора издържат, защото обикновено се започват всякакви драми, театралничене, за да се предизвика съжаление. Накратко, започва периодът на абстиненцията, в който трябва да сте нащрек и да не се връзвате излишно, а да го разпознаете.... Много, мнооооого рядко срещано е енергийните вампири да се усещат какво правят. Защо в приказките и във филмите за тях се казва, че нямат отражение в огледалото?! Защото те не могат да се видят отстрани, т.е. да се осъзнаят, съответно и променят. Твоята свекърва, Ани, по-скоро би се изживявала като жертва, във всички случаи. И да ти кажа - ще си вярва до дупка. Слънчева, B__ и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 Поста на Божидар ме навежда на мисълта, заглавието на темата да бъде променено на "Отношенията снаха-свекърва и зет-тъща". Та нали отношенията зет-тъща са станали повод за много вицове! Ако модераторите решат, че допълнението е подходящо, моля да променят заглавието на темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 31, 2011 Доклад Share Добавено Юли 31, 2011 Божидаре! Това имах предвид, Ани, когато писах, че ако се отделите от свекървата с мотивите, които доста хора са изпонаписали емоционално, един ден като бумеранг същите тези емоции ще се върнат и ще създадат проблеми в отношенията на следващото поколение. Т.е. когато ти станеш свекърва, ще изживееш още по-голям конфликт със снахата. Ако успееш ти (няма нужда и съпругът ти да е убеден в това дори) да преработиш всичко случило се между вас като необходимите за двете ви уроци за вашето израстване и помъдряване, ако ти успееш да се освободиш от очакванията си към свекървата и нейното поведение, ако дадеш право на нея и на себе си да грешите, да проявявате човешки слабости, филмът щ започне да звучи по съвсем друг начин. Лазарев казва, че ако променим гледната си точка към миналото, ние вече сме променили и самото минало. Учителя казва, че сме дошли тук, в земното училище, за да се учим да превръщаме злото в добро, грозното в красиво, страданието в благословия. Как? Като работим с ума и сърцето и душата си. Кога ще дойде време да живеете самостоятелно? - Когато с всичката си душа и ум и сърце, ти си убедена, че вие се отдалечавате само физически, за да се сближите и да се обичате повече и по-добре. Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка. Защо в името на добрите си отношения с детето не му изпълняваш желанията, а после да му се караш, че се е порязало или да казваш, че с неразумните си постъпки, ти пие енергията? Ти ще приемеш неговите ритане и пищене за нормални и ще продължиш да го обичаш въпреки тях. Ето така е с близките хора - "много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш". Колкото до празнуванията - сега като почти свекърва осъзнавам, че възрастните си имаме свои представи за весело прекарване, които се отличават от тези на младите и това е нормалното. затова нека младите позволят на възрастните да си направят своята радост, а възрастните да са мъдри достатъчно да оставят младите с тяхната. Съвсем е нормално да сме отделно без никакви обиди и претенции - точно обратното, така ще ни е хубаво на всички! Моята снаха е от другия край на България - ама съвсем нормално е, че нейните вкусове и рецепти от майка и (прекрасна жена и майка) силно се отличават от нашите южняшки вкусове и готвене. Но аз в това виждам не повод за конфликт, а благословия! Та моето лично мнение е - първо почистваш вътре в себе си всичко негативно и когато си убедена, че ще отделиш домакинството си за доброто И на свекърва си и защото я обичаш и уважаваш, значи е дошло времето. А как тя ще го приеме, как ще реагира - това вече е нейният урок, нейният път - за него не можеш да и държиш сметка. Пламъче, tonika64 и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2011 Рядко се срещат свекърви, които приемат снахите си като свои деца и желаят те да са щастливи. Аз не попаднах на такава свекърва... От самото начало на брака ми е било видно как ще се развият нещата, но аз съм си виновна за това, че надцених качествата на моята свекърва. Преди да сключим брак със съпруга ми наехме жилище с цел да не живеем с нечии родители. Поживяхме малко сами, докато една вечер той не заплака (в буквалния смисъл!), че майка му много му липсва. Съжалих го и се преместихме да живеем при родителите му. "Медения" месец прекарахме с майка му и баба му... Това беше началото на неприятностите, които ме следват и до ден днешен, независимо от това, че много отдавна живеем отделно. Базирайки се на горчивия си житейски опит, бих посъветвала кандидат снахите и младите снахи да направят всичко възможно, за да живеят отделно от свекървите си и да не им дават възможност да се бъркат в семейните им отношения. Това е и начинът, по който могат да се запазят добрите отношения между снаха и свекърва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Август 3, 2011 Доклад Share Добавено Август 3, 2011 Ха, Пламъче, трябвало е да му извадиш биберона от устата на твоя мъж! Вие да сте виждали някъде в природата някое животно да циври за майка си като е вече възрастен индивид? Наскоро научих за един младеж, по който хлътнала една позната - на 34 години, живее с мама и тате. Ама бил много кадърен. Бил, бил, ма колко да е кадърен? Боже, Господи!!! Чудя се понякога - що хората си причиняват такива нещастия? И то сами, без някой да идва и да им го прави? Май трябва да напиша книга по този въпрос. jul и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 3, 2011 Доклад Share Добавено Август 3, 2011 Преди да сключим брак със съпруга ми наехме жилище с цел да не живеем с нечии родители. Поживяхме малко сами, докато една вечер той не заплака (в буквалния смисъл!), че майка му много му липсва. Съжалих го и се преместихме да живеем при родителите му. Базирайки се на горчивия си житейски опит, бих посъветвала кандидат снахите и младите снахи да направят всичко възможно, за да живеят отделно от свекървите си и да не им дават възможност да се бъркат в семейните им отношения. Това е и начинът, по който могат да се запазят добрите отношения между снаха и свекърва. Съвсем точно, Пламъче! Подкрепям. Това и за свекървите е най-доброто, вече съм сигурна в това. За липсата - не е бебешко, мисля. Миналия месец по друг повод чух моята родна майка да ми казва - "аз съм много щастлива, когато липсвам на някого - това означвава, че съм била много полезна и че човекът ме обича истински". Подскочих чак. И този агресивен модел на свързване на липсата с любовта съвсем с добри намерения се втълпява в главиците ни още от малки и почти цял народ живее с него. Е, после как няма да има проблеми във взаимоотношенията ни??? На мен моите деца не ми липсват - те са си винаги с мен в душата ми - нямаше да се радвам повече, ако бяха у дома или непрекъснато ме търсеха. Това би означавало, че когато съм била тяхна майка (сега съм им приятелка), не съм свършила добре своята работа и не съм ги направила достатъчно самостоятелни да имат свой личен живот без мен. Нали рано или късно родителите си заминават... Има една приказка сред нас майките-прителки на порасналите си деца "Щом не ме търси често, значи е добре". Пламъче, Слънчева и jul 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 3, 2011 Доклад Share Добавено Август 3, 2011 (edited) Пък злите тъщи все остават в сянка . Нали са майки на снАите все се правят че спят на руло под камъните и току се измъзулят и си пуснат отровата върху невинните жертви навъртащи се около тях. Не е честно пък, Фют протестира! Редактирано Август 3, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2011 (edited) Пък злите тъщи все остават в сянка . Нали са майки на снАите все спят на руло под камъните и току се измъзулят и си пуснат отровата върху невинните жертви навъртащи се около тях. Не е честно пък, Фют протестира! Вместо да протестира, Фют да вземе да отвори тема за тъщите, които спят под камъните и другите, които просто си спят... Редактирано Август 3, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 3, 2011 Доклад Share Добавено Август 3, 2011 Вместо да протестира, Фют да вземе да отвори тема за тъщите, които спят под камъните и другите, които просто си спят... Речено- сторено Пламъче и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 12, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Снахи, вижте тези наистина добри съвети! 6 неща, които всяка снаха иска да каже на свекърва си Отношенията между снаха и свекърва са меко казано сложни. Има различни теории как трябва да се държи снахата – да си мълчи, да гледа философски на нещата или да казва какво мисли. Със сигурност ви се е искало да кажете някое от следните изречения: 1. Довери ми се, че знам как да възпитам децата си. Темата за децата, възпитанието и дисциплината бързо може да се превърне в бойно поле. Ако чуете коментари по този повод, първо се опитайте да подходите неутрално и кажете „Децата така са добре“ или „Ние сме решили да ги възпитаваме така“. 2. Не идвай вкъщи освен ако не се обадиш предварително. Деликатна ситуация, в която най-добре е мъжът ви да е активен. Нека той да говори с майка си за това – от неговата уста ще бъде като съвет, но от вашата ще звучи като смъртна обида. 3. Не се меси в моето домакинство. Свекърва ви си мисли, че ви помага, като върши вместо вас някои домакински работи, разбира се, без да ви пита за това. За вас обаче това е знак, че сте лоша домакиня и тя очевидно мисли, че не можете да се справите сама. Просто кажете „На нас така ни харесва у дома“. Ако коментарите станат твърде заядливи, отговорете с „Ще съм ти благодарна, ако не правиш забележки за това“. Последното ще има по-силен ефект, ако го каже синът й. 4. Спри да ме сравняваш с бившата му жена. Споменаването на предишната му приятелка или съпруга е неприятно, но ако сте сигурна в любовта на мъжа си, би трябвало да ви минава през едното ухо и да излиза през другото. Ако обаче коментарите остават по средата и това ви трови живота, помолете мъжа си да поговори насаме с родителите си и да им каже ясно, че това е неуместно. 5. Не ме карай да се чувствам виновна, че съм работеща майка. Майките, които работят, се чувстват виновни, че не са до децата си, но когато баба им каже, че това наранява внучетата, вече е прекалено. Може би свекърва ви прави такива коментари, защото самата тя се е чувствала нещастна да си стои с децата вкъщи и ревнува вашата кариера, а може и наистина да мисли, че вашият избор не е добър за децата. Независимо какви подбуди има, е добре да й кажете как се чувствате. Кажете нещо просто като „Уважавам твоя избор, но този е мой“ и акцентирайте върху позитивите от работата си – децата стават по-самостоятелни, а вие можете да заделите пари за частни уроци. 6. Държиш се със сина си като с малко момченце. Трудно е за модерна и независима съвременна жена да гледа как майката на мъжа й го глези. Оставете я да пърха около него, но с една твърда уговорка – това да се случва само в нейния дом. Във вашия не може да му глади ризите или пък да му готви любимите манджи. dnes.bg Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.