Отношенията снаха-свекърва

[Пламъче]

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

Най-неприятното е, че самата свекърва вероятно се е опитала да те приеме, поне в началото. Но, както казва Донка някъде по-горе, собственическото отношение към сина и като към нейна собственост, нейно дете, плюс характера и, явно са една нездравословна за теб комбинация! Рядко има свекърви, които съумяват при съвместен живот да променят отношението си към сина си и да приемат безусловно снаха си. Малко ли вицове има по въпроса... .

Аз не разбрах - заедно ли живеете, едно жилище ли споделяте?

От друга страна, нерядко има мъже, които са "синове на майките си" - с охота приемащи до края на дните си ролята на синчета и доминиращите си намеси на майките си... Горко на съпругите на такива мъже!

От трета страна, далеч не всяка снаха може, а и иска да търпи всякакви битови, емоционални и в решенията вмешателства, които няма как да не се случват при съвместен живот! А понякога дори и да се живее отделно, ако синът допуска, пак има вмешателства!

Подобни са нещата и при взаимоотношенията зет - тъща и зет-"татко", бащата на съпругата.

..............................

Накратко - възможни са приятелски и хармонични отношения между снаха и свекърва, но при личностова зрялост и хармоничност и при двете! А това е рядкост! Затова моето мнение е, че е нужна една здрава дистанция! Ако щеш и физическа, пространствена, но и емоционална! И скъсяването и е здравословно доколкото я има въпросната зрялост и хармоничност! Ако я няма - на разстояние! Още в библията е казано, че когато мъжът се омъжи, той вече е на жена си, а не на майка си! проблемът е, че не всяка свекърва/ майка и не всеки син го осъзнават! И става турско/ латински сериал... тоест отврат (казано точно, кратко и ясно) ... Знаем, че несъзнаваното е 90% от психиката ни. Колцина свекърви осъзнават подбудите на това си несъзнавано, заложеностите там и прикритите зад доброто им съзнателно намерение пагубни мотиви на това несъзнавано, с които съсипват живота на снахите си... Никой не е виновен, но просто така стоят нещата! Затова, в повечето случаи, доброто решение е здрава дистанция - телом и духом! Иначе емоционалният терор често може да послужи като пример за изобретателите на нови китайски мъчения... А душевната болка е по-силна от телесната!

Може някой да отвори тема "отношенията между зет и тъща" .

Първите три години живяхме заедно,след което се отделихме.За съжаление и до ден днешен съпругът ми слуша майка си за всичко.Примирила съм се.

Наистина не би било лошо някой да отвори тема "отношенията между зет и тъща"!

[Орлин Баев]

Е, поне сте се разделили, все е нещо! А защо си се примирила? Какво те спира да бъдеш по-спокойно твърда и изискваща от мъжа си? Да изискваш порастването и съзряването му! Може би децата, може би битови фактори, или навикът, или годините... Но, примиряването с подобно положение е последната възможност! Защото това са размити семейни граници и такъв мъж несъзнавано е женен за ... майка си! Какво би го убедило да посетите няколко пъти семеен терапевт?

[Пламъче]

Примирила съм се означава,че съм се отказала да давам съвети и да поправям чужди грешки.С човек,който е възпитан да прави всичко "ей така,напук!"(цитирам свекърва ми която е същата) на глава не се излиза.Съжалявам,че не съм го разбрала по-рано и това ми е струвало много похабена енергия.Но все пак извлякох си поука и вече не се ядосвам.

Свекърва ми съм я освободила от живота си,съпругът ми има още да се учи от грешките си.Той не вярва нито в Бог,нито в психотерапия,нито във врачкотерапия.Надявам се рано или късно да промени мисленето си.

[bobo]

Здравей grant1

Виж по добре спри да се надяваш.Мъже които живеят с мама и тати нокога няма да се променят или да мислят различно.По добре да си живеем сами от колкото да продължават да ни нараняват и огърчават.Аз все още живея с моят приятел и неговите родите ли които аз много мразя. Но скоро смятам да го оставя да си живе е с тях.Яд ме е че не слушах хората около мен.

Не разбрали,че всички мъже са еднакви?

[mary6]

Най-учудващото ... и най-човешкото сякаш е,

че монетата се обръща.

Свекървата забравя неприятностите в началото на живота си като снаха и

повтаря поведението на своята свекърва ( с малки модификации ).

Това се отнася в различн степен и за другит подобни роли - свекър, тъст, тъща.

Това означава че е време ние да се променим,щом като свекървата е забравила ,ние ще сме тези които ще се променят.

[Пламъче]

Здравей,bobo!Огорченията и обидите вече не стигат до мен,а отиват там където трябва.Малко късно разбрах за какво става въпрос,но все е нещо.

Никога през живота си не съм бягала,няма да избягам и сега,още повече че целта на свекърва ми е точно такава.

В твоя случай нещата са различни.Все пак помисли добре, преди да направиш стъпката.Не се ядосвай и не се вини дори да смяташ че си допуснала грешка.Имаш избор и ще направиш най-доброто за себе си.

[bobo]

Не за себеси трябва да мисля сега а за синът ми.Сега той е по важен.Но така както вървят нещата,сърцето неми позволява той да отрасне сред тях.

[Дъгата]

Някои майки са много ревниви - те страдат не по-малко от тези, от които ревнуват.

НО това, разбира се, не ги оправдада и не им дава право да "дирижират" живота на другите по техните си изкривени партитури.

Бих запитала обаче,

мъжете защо се страхуват да подпишат брак, а не се страхуват да правят деца?

Един подпис лесно се слага и лесно се премахва.

И после - всеки тръгва по пътя си, кой където си иска...

А ако има дете - с или без подпис - е много сериозен ангажимент за цял живот!!!!

Много често един официален подпис оправя нещата в очите на свекървите.

Логиката е следната:

"Щом синът ми го е страх да се обвърже с брак с тази (поредната .....), то тя му обслужва сексуалните нужди и толкоз..."

[Пламъче]

Радвам се че го има този нов подфорум!

Мина около година откакто отворих тази тема.Много неща в живота ми вече не са същите.Съжалвам че не "открих" Портала по-рано!

Наистина получих от всички вас помощ,за която ви благодаря!

В живота на всеки човек има ситуации които го плашат и вкарват в задънена улица.Едно споделяне на проблема с доброжелателно настроени хора може да помогне много - в това се убедих.

Бих се радвала и други хора с други проблеми да получат помощ тук,в този чудесен Портал!

[Латина]

Обстановката се е поразведрила от открването на темата досега. Тъкмо се чудех как ще вместя една трагикомична случка отпреди години.

Свекървата на бившата ми свекърва, Бог да я прости, много ме обичаше. От всички пилета имаше само едно качулато и тя го кръсти на мене, на галено име. Много се радвахме, защото беше като една коронясана кокошчица, истинска красавица.

Не след дълго отидохме на село и що да разберем?! Нещо било станало, не можаха да обяснят добре какво, но кокошчицата, кръстена на мене, първа отишла под ножа... Решението се сещате чие било - на свекървата и свекъра.

[rumm]

Преди години бях снаха - не обичах свекърва си, при всяка нейна дума скачах, като единствената ми мисъл беше - тя иска да ме унижи, да докаже че от мен нищо не става. Преодолях го, понеже живеехме отделно, а и съпругът ми ме подкрепяше. Но сега идва другия проблем - отскоро станах свекърва. И пак, слава Богу - живеем отделно. Старая се максимално да не давам съвети на младото семейство, когато се обаждам по телефона - търся снаха ми първо, да не се почувства пренебрегната. Но ме е страх - да не сгреша, да не се набъркам и да разваля отношенията на младите. И знаете ли защо - защото щастието на синът ми е най-важно за мен.

Снаха ми е много приятно и добро момиче, и аз наистина я обичам, но да бъдем честни - ако почувствам че детето ми е нещастно, дали мислите, че тези чувства ще останат. Помислете от вашата гледна точка, когато това се отнася за собствените ви деца.

[Донка]

rumm! Добре дошла сред нас! Много точна забележка. И аз съм почти в твоята позиция. Има случаи, в които вътрешно си казвам сега ако аз бях на нейното място..., обаче чувам строг глас някде отвътре - точно затова не си.... Той в момента е с човека, с който е най-добре да бъде сега - за него и за нея. Трудно е да бъде човек майка цял живот - още по-трудно е да се научи да излиза от тази роля и да усеща децата си просто много близки души...

[rumm]

Благодаря за радушното посрещане!

Наистина за една майка, независимо свекърва или тъща, щастието на детето й е на първо място. Затова наистина ще ми бъде интересно, ако настоящите снахи споделят как очакват да се държи една свекърва.

Мили момичета, наистина питам с най-искрени чуства, защото според мен, човек колкото и опитен да е, винаги има какво да научи.

[Пламъче]

Здравей,rumm!

Напоследък често си мисля,че каквото и да става в семействата на синове или дъщери не бива да се намесваме - изборът си е бил техен и ако са нещастни да решават сами какво да правят.

Родителите само трябва да подкрепят младите когато те го пожелаят и да ги оставят да вървят по собствения им път.

Всяка намеса вреди.

Редактирано Ноември 12, 2010 от Пламъче

[Alexander]

Днес разговарях с една снаха като мен и ми се прииска да поговорим още по темата.

Нейната свекърва е от Пловдив и трудно приема "една шопкиня" да бъде съпруга на НЕЙНИЯ син.(Тя моята свекърва е от Варна и пак е същото!)

Всеки край на България си има своите особености,но трябва ли това да става повод за разделение и омраза?Нали всички ние сме българи?!

Толкова ли е важно какви подправки слага снахата в манджата и какви дрехи носи?

Та тази свекърва е изгонила снахата от дома си заедно с две малки деца.С какво сърце го е направила?Може ли един здравомислещ човек да не обича внучетата си?

Тук се сещам за един епизод на "Всички обичат Реймънд" - Класика в жанра Снаха/Свекърва.

Та в този епизод, снахата помоли свекървата да и даде рецептата на любимото на сина и ястие. И свекървата сърдечно и даде рецептата... Хайде, познайте какво се случи?.........

Всъщност за свекървата, запазването на влиянието върху сина и, е въпрос за..................... оцеляване! Мъжът и вече не е тази опора, която е бил, и тя се "вкопчва" в сина си, който да я гледа на старини. Но, ужас! ... има една мааалка подробност - там вече се е настанила една съперница - снахата! И започва да крои планове как да я елиминира.

Редактирано Ноември 14, 2010 от Alexander

[Пламъче]

Някои събития от последните дни ме насочват към един въпрос - защо почти винаги снахата е обявявана за лоша,а дъщерята за добра?

[smehy]

Аз също съм снаха и като такава не съм приета от свекърва си, но не се вторачвам в този факт. Живеем отделно, което е предимство. Твърде различни сме, но съм приела това.

В самото начало поставих границите и ги отстоявах, въпреки че срещах съпротива дори от съпруга ми. Залагах на диалога и комуникацията дори когато ми се струваше невъзможно или имах чувството, че водя монолог и дълга тирада... Но проявих постоянство и мека твърдост.

Не обръщах внимание на опитите й да ме обиди или нарани с думи, не влизах в безмислени спорове или оправдания, че аз не съм такава каквато тя ме вижда. Всеки има право на гледна точка. За мен е важна хармонията със съпруга ми.

Не съм отделила съпруга ми от нея (той винаги ще й бъде син, дете), но и ценя съществуването на лично, семейно пространство, което си е за нас.

Опитвам се да гледам на ставащото от комична гледна точка. Например аз съм родена и израснала в София и станах снаха .... на село. Направо предизвиках културна революция в това селце

Бях "софиянката", което беше синоним на лека, покварена и префърцунена жена. "Ужасих" всички с невежеството си за земеделието и различните си интереси и приоритети в живота; през топлите слънчеви дни хващах тен на двора, по бански, което караше съседите да цъкат и давах поводи за приказки, а на някои осмислях битието... Чувах приказки зад гърба си, че вместо да раждам деца продължавам да уча и ми задаваха въпроса: Докога? Аз приемах с усмивка ставащото и наистина ми беше интересно. И винаги към всички се отнасях с добро и с уважение, въпреки че мнозина може би ще кажат, че не е трябвало.

Старая се да обръщам внимание на доброто, а другото да го отминавам. Убедила съм се, че в един спор трябват две страни и когато спорещият остане сам със себе си рано или късно той се отказва.

Развивах търпението си, защото знаех, че трябва време за да ме приемат със страннностите ми (в техните очи). Повтарях си мислено поговорката " По дрехите посрещат, по ума изпращат" и знаех, че рано или късно този ден ще дойде.

Наистина не ми беше леко, но случилото се, както и друг път съм писала в този сайт го приех като познание и опит и начин за саморазвитие на качества, които са ми липсвали или от които съм имала дефицит.

Понастоящем със свекървата не мога да кажа, че сме в добри отношения, но не сме и във война. Спазвам здравословна дистанция и границите, които съм поставила в самото начало. Не всичко в отношенията ни е идеално, но се старая да насочвам вниманието си към конструктивни неща. Забавлявам се с поредният слух по мой адрес и се шегувам с него. По този начин слухът губи своята сила и актуалност, защото е видно за всички че злостловията по мой адрес не ме нараняват, а ме забавляват. И идва моментът, в който те стават епизодични и слаби

За мен е важно, че двете понастоящем взаимно се уважаваме!

[AniDunitsova]

Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано отчаяна! Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ви разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, а го беше търпяла цели 30 г. Няколко години наред тя ходи по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна.Така ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва! Аз казах на мъжа ми,че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата...Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв за имплант в тазо-бедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах,защото мъжа ми ходи на работа.И ето ви благодарност! постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели и тенджери. Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили!Защото тя има нужда от нас. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие - казаха,че й остават няколко месеца ...Мина повече от година, а от влошаване в състоянието й няма и следа...Много съм объркана и не знам какво да правя! Последния фасон беше на погачата на малката - стана скандал,че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Но не тя така знаела! И се разсърди и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра..Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. Явно видя,че няма да мине номера й и няма кой да й се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро!" "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???

[Пламъче]

Здравей, Ани!

Според мен свекърва ти е психовампир. Все пак имаш късмет, че съпругът ти е на твоя страна.

Най-добрия вариант за теб и твоето семейство е да заживеете отделно и да намерите човек, който срещу заплащане ще се грижи за болната свекърва.

[Донка]

Минах и през положението на снаха, и сега съм почти свекърва. Подкрепям Пламъче - дори бих генерализирала - семействата от две поколения винаги трябва да живеят самостоятелно. Да се помага на болен човек може и без да се живее заедно с него.

[jul]

Ани,

най-добре е да се хванете по-скоро и да се изнесете надалеч (нужна е физическа дистанция!!!)- права е Пламъче - това се нарича енергиен вампиризъм. С такъв човек нормално общуване няма! Той емоционално е на нивото на малко дете и очаква целият свят да се върти около него. Има един сигурен белег, че сте сте се отделили и нещата се хармонизират: тя ще започне да се тръшка, да театралничи и ще се опита да ви сплаши по всякакъв начин (формите варират - от изживяване като жертва до директно агресивно поведение) - но това е болен човек. Болен човек, който не иска да оздравее, а да живее, смучейки от вас, това е. Точно тук е важно да намерите сили да устоите и да не се "връзвате" на тези измислени драми.

Може би си се убедила, че каквато и да е "помощ" е нежелана от нейна страна. За нея е важно да има от кого да смуче, но би следвало да се досетиш, че едно подобно нещо не е добро нито за нея, нито за вас двамата с твоя съпруг....а....още по-малко за детенцето ви, което е една потенциална жертва.

Убедила съм се, че на първо време е необходима физическа дистанция, да можете самите вие да си стъпите на краката, емоционалната по-лесно се постига след като има физическа такава. Не за друго....ами познавам хора, които се опитват да установят емоционално отделяне, което практически се оказва напълно невъзможно при съжителство и ежедневно контактуване. И така порочният кръг продължава....

[Guest Емил от Льонеберя]

Абсолютно съгласен с Юл.

Ако бабЕто не разбира от приказки и ви тормози по телефоните след като сте се изнесли - отивате и й спирате тока /шегувам се/ и й късате шортите! Това, че е родила мъжа ти, ма изобщо не й дава повод да прави после с вас каквото си иска - та нима хората създават деца, за да смучат после от тях като вампири?

едит - видях, че има препоръка човек да се грижи за болната жена - аз бих казал - ако вие плащате на човек да се грижи за нея, това е отново форма на енергиен обмен - никакви пари, никакви хора! Човек трябва да може да отстоява позицията си. Да е мислила овреме.

Редактирано Юли 28, 2011 от Емил от Льонеберя

[Eлф]

Отношенията снаха-свекърва

Една поговорка - " Снаха бях лоша бях, станах свекърва пак съм лоша" )). Иде да рече, че добрият човек си е добър независимо каква позиция заема, но като решат да го очернят и да обърнат нещата нищо не може да се направи по въпроса. Така си е било от как свят светува в това измерение на чудесата

п.п. По този сложен казус какъвто е отношенията снаха-свекърва

Единствен само Бог може да помогне.

28. Молитва при мъчнотии

Господи, Ти Си Единият, Който можеш да оправиш всичко. Ти най-добре уреждаш нещата.

Амин.

Редактирано Юли 28, 2011 от Eлф

[Ники_]

Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано отчаяна! Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ви разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, а го беше търпяла цели 30 г. Няколко години наред тя ходи по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна.Така ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва! Аз казах на мъжа ми,че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата...Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв за имплант в тазо-бедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах,защото мъжа ми ходи на работа.И ето ви благодарност! постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели и тенджери. Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили!Защото тя има нужда от нас. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие - казаха,че й остават няколко месеца ...Мина повече от година, а от влошаване в състоянието й няма и следа...Много съм объркана и не знам какво да правя! Последния фасон беше на погачата на малката - стана скандал,че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Но не тя така знаела! И се разсърди и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра..Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. Явно видя,че няма да мине номера й и няма кой да й се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро!" "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???

Привет!

Защо ли човек винаги търси щастието и защо ли бяга от нещастието, както дявола бяга от тамян?

Ами нормално е... казват.

Ти искаш щастието и еди кое си ти стои на пътя, сиреч пречи на твоето ощастливяване. Тя търси щастието и еди кое си и седи на пътя, сиреч пречи на нейното ощестливяваве. Той търси щастието и... т.н. и т.н.

Първо нека да си изясним защо човек, като този, срещу който се бунтуваш, се държи по този начин. Помисли над това.

Според мен, този човек просто търси щастието, нали атака... и си мисли, че то се намира в еди какво си, нали така? Има си виждане/представа за живота, има си очаквания и всичко, което е в пречка на изпълнението на тези очаквания, този човек счита за противно, за вражеско.

Тя иска едно, ти друго, а той - трето.

Общото при всички нас е, че всите дирим щастието. Но къде е то?

Ако питаш мен, то и партньора може да изиграе ролята на свекървището, сиреч на някой който ти трови нервите. Ммм незнам дали добре се изразих?!

Някой, който пречи на това твоите възгледи/представи за света, за живота и за семейното съжитество да се осъществят.

Ти очакваш животът ти да се изгради в определена посака, да изглежда по един начин, той очаква в друга посока да станат нещата, да изглеждат, както си ги представя. Тя очаква да стане по нейните представи и т.н..

Кой е виновния?

Тя ти трови живота. Ти и тровиш живота. Да, кой повече и кой по-малко, това сега няма да мерим...

Друго визирам.

Желая да насоча вниманието към това, че наистина такъв човек е болен. Прилича на наркоман. Енергиен наркоман. Но държа да подчертая, че всички ние сме малко или повече енергийни наркомани.

Представи си, че нещо лошо се случва с теб, като в случая? Плачеш ли на рамото на някой за това? Жалваш ли се? Зависима ли си от подкрепата на човека до теб, от отношението му, от съпричестието му? Да, зависима си. И ето фактите/темата е на лице.

Реазгледай нещата инак. Ти си зависима, сиреч наркоман, той е зависим, сиреч наркоман, тя е зависима, сиреч наркоман. Сега, кой от каква доза е зависим, това не е толкова важно. Важното е, че на лице я има зависимостта при всички хора.

Вярно е, че някои хора са по-зависими от други и са свикнали на това да бъдат обгрижвани, да бъдат гледани, да им се обръща внимание, да им се дава... отношение или друго... все едно какво, та дори и секс. Не им ли дадаш необходимото, то ето ти конфликта е готов да избухне, а взрива е голям, знаеш и боли, да боли. То лошо няма, но това по-надолу ще напиша.

Сега, ако видиш в отсрещния човек окаяника, зависимия, наркомана, болния, то ти няма да имаш лошо отношение към него. То от една страна този човек именно това търси, но пък от друга - проблем наистина има, сиреч болест, необходимост, глад.

Как би постъпила ти, ако видиш по този начин човека - като нуждаещ се, като невежо дете, което не знае, няма познананието само да се нахрани от вечния извор? Нима ти познаваш този извор на вечна Благодат? Не, не го познаваш. Писах, че и ти и аз сме окаяници, бедняци, нуждаещи се наркомани.

Лесно е, да игнорираме. Лесно е да поставим "карантина". Лесно е да избягаме, лесно е да напуснем, да се отделим. Трудно е да се борим, да работим, да любом, да служим, да се грижим един за друг.

Защо е трудно? Ами много просто - защото нямаме сили. Хабим се. Стопяваме се. Не ни издържат нервите и пр. И пак достигаме до извода, че не сме по-различни от тези, срещу които се бунтуваме. Ами че ние сме същите. Слабаци.

Друго нещо, къме което ще ти насоча ума е това защо се случват тези неща на теб. Сега, аз няма да пиша за себе си. Ситуацията касае само теб, в случая. Ти изживяваш неудовлетвореност, нещастие, значи пряко си засегната от случващото се.

Защо ти се случва това?

Предполага се, от това, че пишеш тук, в този форум, че си вярващ човек. Вероятно е да имаш някакво отношение с Бога, вътрешно, независимо дали то е голямо или малко.

Та питам те, защо ти се случва всичко това? Защо Бог ти поднася такъв живот? Какъв е смисъла на страданието?

Ако малко по-дълбоко навлезеш в изследването на тези важни въпроси, ще установиш поне, чрез анализ, че страданието е за добро, защото то вади човека от ямата на егоизма и го въвежда в състрадателността. Страданието прави човешкото сърце меко. Ако човек не пострада, ако не изживее страдание, то той би си останал коравосърдечен. Не сърце, а камък ще има в гърдите си!

Друго е, ако човека се докосне до болката. Тогава се вижда, че от нея боли, ама истински. Ще поболи, ще утихне, после пак ще те поболи и тъй докато у теб не се развие състрадателността, така че, като видиш окаяника в мое лице, да му съпричастваш, да му служиш, да му се отдадеш, да му сториш благо, добро, да му се притечеш на помощ.

А днес всите реват, че видиш ли били онеправдани. Те, горките страдали за сметка на другите. Всеки гледа от своя двор и вика към другия: "Абе, моля те, не ми метай камъни! Шъ се изнасям! Шъ се разделяме! Ти ми вредиш!"

Е, кажи ми сега, душо моя, това егоизъм ли е - да гледаш себе си?

Аз знам, че ти не си виновна. Просто нямаш сили, нямаш мощ. Твоите нерви са до тук. Ти просто не познаваш извора. Къде е твоята вина? Не, ти не си виновна.

Казват, че човек страда, защото е коравосърдечен, защото е егоист, защото егоистичната му природа е надмогнала над сърцето, над любовта, защото човек гледа предимно за себе си, пък другите - тях кучета ги яли, пък и даже крокодилите...

Казват, че имало Карма - сиреч, че поради твоите грехове, поради твоята неправа, егоизтична природа, поради това ти страдаш?

Мислиш ли, че е така? Според мен, гледайки себе си, своя живот, аз в това съм убеден. Да, аз страдам, всичките мои страдания са поради това, че съм зъл, неправ, крив.

Е, драги ми Маноле, сега защо се бунтуваш срещу страданието, ако то е средството, чрез което да се поправиш. Видно е, че от добро, от любов не разбираш, че не я улавя сетивността ти, че я пропущаш.

Всъщност само привидно има разлика между болката и любовта. Болката е просто възпрепятствана любов/енергия. Противиш се на любовта, дърпаш се, не я приемаш, бунтуваш се и хоп, именно твоето опъване създава напрежението, именно твоето сковаване довежда до болката, твоето капсулиране, твоето окаменяване, заграждането ти.

Какво се прави срещу вампирите? Как се подхожда?

Виждали сме и знаем, я от телевизията, я от роман, я от кино, че се ползват няколко средства - чесън, светена вода, разпятие, сребро, дървен кол в сърцето.

Това са все насилствени средства, от които вампира страда. Възможно е да го прокудим вампира (егоизтичното съзнание тип "пиявица")от човека, чрез тези средства, сиреч да го превъзпитавме, да го отчистим, но нима, ако и ние сме вампири, то бихме могли да приложим тези неща, или още по-лошо - ако сме тези, връх които въпросните неща биват прилагани, то добре ли ще ние, питам аз!?! Не, няма.

То е лесно да се каже: "Трай бабо за хубост!". Но ако си бабата? Трудно ще да е, нали!?

А и защо да бягаме от страданието, ако то чисти нашата Карма? Че нали все някой ден, ще бъдем с изчистена Карма? Защо чрез бягството да отлагаме този момент? Да, забравих - защото нямаме сили, защото сме слаби.

Не е лесно да си изтривалка, да си служещ, да не ти се дава признание, благодарност, но аджеба, ако твоето отношение към хората изисква в отговор подобно, то къде си ти и кой си? Не казвам, че бива да търсиш да си изтривалка. Не. Ако правиш това, то си е с цел сама да се издигнеш в своите очи, пък и в очите на другите, като някой който е велик. Многострадалната Геновева - психовампиризъм в нови одежди.

Какво дадох аз на реката, на небето, на въздуха, на Слънчо? Нима не съм взимал от тях? Взимал съм и още как. Ами какво дадох на земята, като моя майка?

Човек бяга ли бяга, при това при първа възможност. Все търси ощастливяването. Болката, страданието не му се нравят. А е казано - "Бъдете като мъжете!" Тъпрпете, все някога ще се свърши и вашето страдание. Не търси страданието, но ако дойде то към теб, не бягай. Приемай - каквото такова.

Представи си, че ти си странник, който е отседнал в страноприемница. Преди това, преди да попаднеш там, ти си избягал от дома си и си се лутал по света, пропилявайки всичко, което имаш. Ненадейно си попаднал в някаква страноприемница, където доблия стопанин ти дава на кредит - да пренощуваш, да се нахраниш, да отмориш. Той не изисква пари от теб, даже и нищо не изисква, на ако ти имаш морал, ако ти имаш душа, то ще искаш да си изчистиш сметките, да си платиш, нали така!? Не стига туй, ами по невнимание си слупила нещо. Не стига това, ами и поради многото вино, дето си пила си се опила, пък и сканадал си спретнала с друг странник. Вдигнала си шум, предизвикала си проблем.

Е, как би отговорила на това?

На мен ми се видиш добър човек, и аз вярвам, че ти не би оставала така нещата и че би си заплатила за всичко с охота, я чрез труд, я чрез служене е и чрез отношение. Така е, прав съм за това. Подобно е и със страданието - нещото ти се случва, защото в теб има някаква неправда.

Аз страдам, защото съм крив и остър и защото наранявам, а речено е: "Не причинявай вреда на другаря си", защото пак ще страдаш. Нали - причина - следствие. Само че човек иска, ако може, да се промъкне без да бъде засегнат от следствията. Да, човек хитрува, лукав е.

Аз все изповядвам така - Търпи, носи своя товар и все някой ден ще пристигнеш там, където ще те разтоварят от всичко. Изплати си дълговете с живота. Поправи се. Не бягай. Както всичко в живота и страданието има край. Вярвай в това!

Но да се върнем на вампиризма...

Най-добрия метод - това е любовта. Тя безболезнено, ако бъде допусната, трансформира/преобразява човека. Идеята е в това ти да посочиш, ако искат да видят, а не да натрапиш, същината на подобно взаимоотношение, а сиреч, че то е болно, нездраво, че е поради липса, поради недостиг. Бива да научиш човека отсреща, да му се разясни, че това е неправилно, че е грешно, че наранява, че води до болка, като разяснението не бива да е дразнещо, в никакъв случай, защото би се получил обратен ефект.

Всеки вампир, всеки един от нас бива да намери Извора, Вечният от който да черпи живот, сили, мощ, енергия, че да може да устоява чрез тях на всичко. Да се облягаш на партньор, на родител, или на челяд - това е наивно. Само на Бога е добре да се уповава. Не на учител, не да приятел, не на който и да е, защото всичко това е временно - днес го има, утре не. И за да не ти изчезнеш утре подпорката, от което ти ще да изпаднеш отново в страданието, то е добре да се научиш да не се облягаш на нея, а на вечното.

Ето защо и подобни писаници от моя страда, дет ужким да помогнат на някой, са наполовина вредни, защото мен утре може да ме няма, но в същото време ще има хора, дето да разчитат на форум, на "обади се на приятел" и пр. Не е ли пак зависимост? Не е ли пак вампиризъм?

Да, същото е, но в по-лек вид. По-поносимо е.

Та, един вампир бива да бъде научен на самодостатъчност, т.е. на това да преоткрие в себе си извора. Лошото е, че това може да се научи само от онзи, който е сам за себе си е открил извора, затуй и моят съвет към теб е да търсиш такъв човек и да попиташ за пътя.

Ако ти не намериш извора, от който да пиеш, то няма как да се откъснеш от вампиризма. Днес, той е в лека форма, но утре, като остарееш, като станеш на годините на свекървището? Как ще е тогава?

Бъди милостива!

Казано е от Иисус - "Милост ищя, а не жертва!"

А от друг голям човек пък е речено:

Господи, направи ме инструмент

на своя мир, където има омраза,

нека сея любов;

където има рана – милост;

където има съмнение – вяра,

където има отчаяние – надежда,

където има тъма – светлина,

където има тъга – радост.

О, Боже Всемогъщи, дари ме

Да не търся утеха, а да утешавам,

да не търся разбиране, а да разбирам,

да не търся обич, а да обичам,

защото когато даваме, получаваме,

и в прошката ни прощават,

и в смъртта се раждаме

за вечен живот.

Свети Франциск от Асизи Редактирано Юли 28, 2011 от Ники_

[Ники_]

И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ.

...

Стоене пред Господа

За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

...

Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!

старецът Тадей Витовнишки; Света Гора, Атон

Ако се научим да виждаме във всичко Бога, Господа, то каквото и да правим ще бъде свещенно благоговение, ще бъде с Любов. Този вид виждане/зрение се нарича недвойствен - да виждаш във всичко Единствения. Тогава човек ще е вън от разделението и от "безпричинната ненавист", от омразата, от отмъщението, завистта, ревността, агресията...

Редактирано Юли 28, 2011 от Ники_