72. И рече баща му

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Божият Мир и Божието благословение...-формула

Пътят на Живота-молитва

Благата песен

И рече баща му-беседа

Молитвен наряд за край:

Няма любов като Божията...-формула

Като се говори за Живота, можем да го разгледаме от четири положения: като обществен, политически, умствен и Духовен. Политическият живот е индивидуален, понеже е живот на държавата, като единица. Както държавата има своя политика и програма, така и човекът, като отделна единица, има своя политика и програма. Да политиканстваш, това значи, да се представяш по-добър, отколкото си. Забелязано е, че когато имате интерес от някого, вие го приемате добре, угощавате го, разговаряте любезно с него – това е политика. Щом свършите работата си, политиката се изменя, и този човек, от необикновен, става обикновен. Отворете страниците на историята, да видите как се изменят отношенията на народите един към друг. Докато се интересуват от един народ, всички го обикалят, правят му услуги, поддържат добри отношения с него. Щом постигнат интересите си, политиката се изменя. На това се дължи промяната в отношенията на народите, и днешният приятел утре ти става неприятел.

Духовният живот представлява плода на Дървото на Живота. Този плод трябва да се опита, за да не остане само теория. Първоначално плодът е горчив и кисел, но постепенно става мек, сладък и вкусен. Същото става и с човека. Колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красив става, толкова по-голяма мекота придобива. Достатъчно е да спрете вниманието си върху чертите на лицата на отделни хора от един народ, за да си съставите понятие за тяхната култура. Колкото по-красиви и симетрични са линиите на лицата, на телата им, толкова по-голяма духовна култура имат те. Казват за някого, че е честен, благороден човек. Направете го касиер на една банка, оставете на негово разположение големи суми и вижте как ще постъпи с тях. Ако сумите се увеличават, ще знаете, че, наистина, е честен човек; ако сумите постепенно намаляват, честността му е проблематична.

Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята. Всички култури са изникнали от почва, съставена от милиарди мъртви организми. Те са корени и на нашата култура. Тя черпи сокове от тях. Благодарение на жертвата, която съществата на миналото са направили, ние се радваме на Новата култура, която иде вече в света.

“И рече баща му." Какво представлява бащата? Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат новите дрехи, били пет – петте Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро. Духът, т.е. Великият Баща, изпратил слугите да донесат новата премяна. Да се облече човек в нова премяна, това значи, да облече ново тяло. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в ново, т.е. да приложи нови начини и методи за Нов живот. Бащата облече блудния си син в нова премяна, т.е. приготви го за Нов живот.

В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син. Там се вижда как можеш да посрещнеш човека, когото обичаш. Така се посрещали едно време хората. Като им дохождал някой гост, давали му да се окъпе, угощавали го добре. Ако гостът им е близък, давали му и пръстен. Какво значи да дадеш пръстен на един човек? Това значи, да го предупредиш да не нарушава закона в твоя дом. Затова като влезеш в един дом, не гледай жената на домакина. Ако е красива, имаш право да я погледнеш само с едното око, а с другото – мъжа й. Значи, трябва да разпределиш вниманието си еднакво и към другите. Ако гледаш с едното око, а другото свиваш, ти прилагаш закона на лицемерието. Така постъпва котката, когато причаква мишката. Тя гледа само с едното си око, а другото затваря. С това иска да каже, че не се интересува от мишката. В първо време, като чуе мишката, тя затваря и двете си очи, преструва се, че спи. От време на време отваря едното си око и изведнъж подскача, хвърля се и улавя мишката. След това започва да й разправя, че я обича. Хваща я между краката си, пуска я за малко, после пак я хваща, докато я изяде. Така постъпва и злото с хората. Така постъпват много хора, когато преследват свои лични интереси. Интересите може да не са лоши, но методите им са криви. Някои хора си служат с методите на котката, други – на вълка, а трети с методите на разумните, възвишени Същества.

Днес Христос проповядва на всички хора, на всички управляващи. Гласът Му се чува и възприема от всички. Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. Време е вече работоспособните хора да заемат първите места.

Из И рече баща му

[Таня]

Често слушате да питат, съществува ли Бог. За кой Бог питате: за Бога на формите, на съдържанието или на смисъла? На кой Бог се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формите, все едно, че се кланяте на празно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е в състояние да ви подкрепи при всички мъчнотии и страдания; ако твоят Бог не може да те подкрепи в страданията ти, това показва, че не е истински Бог. И най-после, ако се кланяш на смисъла, вложен в нещата, и лесно се справяш със страданията си, ти си намерил истинския Бог.

Вярвайте и се кланяйте на онзи Бог, Който ви предпазва от всички падения. Кога пада човек? Когато има оглавник. Духовният живот не търпи никакви оглавници. Искате ли да се освободите от тях, влезте в този Живот, който носи Свобода за човешката душа. Свободата не се постига в един ден, нито в един живот – хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. Бъдещият живот носи Свобода на човечеството. За да дойде Свободата, трябва да се изменят условията на Живота. Сегашните времена изискват едно от хората: да не развалят това, което днес се гради. Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено.

Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгряващото Слънце върху Живота, а именно: цветята се развеселяват, птичките запяват, животните се размърдват, а хората се обновяват и започват да пеят, да се веселят, да се обличат в нови премени. Не е далеч времето, когато Христос ще дойде на земята. Призовавам всички да се готвят за това велико посрещане. Нека всеки си върши работата: ако е ученик, да учи с Любов, да не повтаря класа; ако е работник, да работи, да използва благоприятните условия, които му са дадени. Вървете всички напред, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога, това е поезията на Живота. Радвайте се, че Слънцето всеки ден изгрява, че вашите цветя цъфтят и разнасят аромата си далеч. Радвайте се, че вашите птички пеят и разсейват скърбите на сърцето ви. Изгряващото Слънце ще ви освободи от противоречията и несгодите в живота.

Христос се обръща към всички хора и казва: “Дайте нова премяна, нови обувки и пръстен на ръката на вашия блуден син и го приемете с Любов.” Ще дойде вашият по-голям син, ще изкаже недоволството си от добрия прием, които сте оказали на по-малкия му брат, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него. Недоволството му показва степента на неговата Любов. Такива хора минават за вярващи. Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а, всъщност, Бог живее в тях, и те Му служат.

Днес Христос проповядва на всички хора, на всички управляващи. Гласът Му се чува и възприема от всички. Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. Време е вече работоспособните хора да заемат първите места.

Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: “Ето един човек, създаден по образ и подобие Божие!” Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. Как ще постигне това? Като работи върху себе си, за да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези Добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца. България се нуждае от добри, разумни, честни и справедливи българи. Не се страхувайте от това, което преживявате днес. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия – за добрите англичани, Германия – за добрите германци и т.н.

Желая, още днес вашите бащи да ви дадат нова Премяна, нови обувки и пръстен на ръката; след това да заколят най-охраненото теле за вас; да ядете и да се веселите; когато по-големият ви брат се върне от нивата недоволен, да му кажете: “Не се сърди, братко, аз дойдох при баща си, не с права на негов син, но като един добър слуга между многото негови слуги.”

Христос донесе това учение на света – учението на Любовта. Приемете Го и вие.

И рече баща му , НБ от 15.12.1918 г.

[Розалина]

Често се говори за блудния син, и хората го съжаляват. Обаче, в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението.

И разбиранията на хората за живота са различни. Различие съществува, както между светските, така и между религиозните хора. Влезте в обществата на правоверните, да видите какво различие съществува между тях. Едни признават кръщението, други го отричат; едни признават съботата, други – неделята; един поддържат Възкресението по плът, други – по Дух и т.н. Явява се въпросът защо вярващите имат толкова различни възгледи върху едни и същи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не са в едно и също отделение или клас. Те са ученици в един университет, но в различни класове. Всеки знае само това, което учи, и в него вярва. Всеки мисли, че неговото знание е истинско и най-право. Тъй щото, докато се срещате с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи. Ще кажете, че възгледите на онези, които следват университета, са най-прави. Не е така. Те не са последната категория ученици. Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа.

Знанието, а оттам и възгледите на хората, нямат начало, нямат и край. Не се чудете, когато някой ви говори за своя буквар, друг – за своята читанка, трети – за действията с числата, четвърти – за задачите с едно, две и повече неизвестни. Не е важно какви възгледи има човек, важно е да върви напред, да не спира на едно място. Понеже в училищата на земята има закони, които не позволяват на ученика да потретва класа, Ангели слизат от Небето, да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас. Има ученици, които повтарят класовете и не могат да напредват без чужда помощ. Ще кажете, че времената са тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живее с купони, докато животът от ден на ден поскъпва. Животът си тече, а човек трябва да учи, да придобива знания и да се развива.

Редактирано Октомври 18, 2009 от Klaudia