Иво Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1 Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят. Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009) Мислили ли сте за смъртта? А сблъсквали ли сте се с нея? Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? Какво е отношенията ви към нея? Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието? valiastoeva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1 1.Мислили ли сте за смъртта? 2.А сблъсквали ли сте се с нея? 3.Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? 4.Какво е отношенията ви към нея? 5.Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? 6.А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието? Отговори: 1. Много често. 2. Да, често. 3. Да. Мислих си, какво ще правя Тук без него. Страшно е да си самотен сред милиарди хора. 4. Александрийската библиотека е малка да го опише отговора. 5. Нищо няма да направя. Ще се радвам ако знам, че няма да се върна отново. Тук нямам нищо, а Там не мога да взема пак нищо. "Връщането" е по-страшно, трябва на ново да се учиш да пишеш, четеш, говориш на различни езици и прочие занимания с глупаци, които занимания пак ще забравиш при следващата физическа смърт. 6. Има смърт, има и Смърт. Зависи кой за какво пита. Безсмъртие? - Физическо или друго? Що ми е безсмъртие в света на мъртъвците? Неуточнен въпрос. Човешкият Дух е по природа безсмъртен. valiastoeva и октим 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Отношението ми към смърта е положително ,просто енергията преминава от едно сътояние в друго ,тя както знаем не се губи ,невиждам нищо лошо и трагично в това .Интересно е как повечето хора расъждават ,мислим си че ще живеем до към поне 70 год. ,а всъщност нямаш никакви гаранции за другия ден ,че ще можеш да го посрещнеш ,ако хората гледаха така на нещата може би едва ли някой би обидил и наранил свой близак човек ,след като на другия ден може и да няма възможност да му каже колко много го обича . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 (edited) Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1 Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят. Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009) Мислили ли сте за смъртта? А сблъсквали ли сте се с нея? Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? Какво е отношенията ви към нея? Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието? Да изучиш Пътя на Буда... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. ---------------------------- По време на живота не съществува друго, освен живота. По време на смъртта, не съществува друго, освен смъртта. от филмът "Дзен" (2009) Според мен всеки е мислил за смъртта, или най-малкото се е сещал за нея. Всеки се е сблъсквал със смъртта, или ако не е със сигурност ще се срещне с нея някога пряко, или косвено. Лично съм мислил и мисля. Също съм се срещал с нея и директно и индиректно, покрай друг човек, животно, птица... насекомо, тревичка. Всеки ден нещо се ражда и нещо умира. Преди съм срадал, когато смъртта пристигне, или когато се сетя за нея. Това ме е плашело и натъжавало. Сега вече не е така до голяма степен. В миналото, поради желание да я отхвърля съм минавал и към безразличие към нея, но това е било просто опит за бягство от мен самия. Сега се отнасям към смъртта с огромно уважение и любов, както и към живота. За мен днес между живота и смъртта не съществува никаква разлика. Ако знам, че днес е последният ден от живота ми, със сигурност ще се предприема подготовка за приемане на смъртта. Ще се простя с близките си, ще простя и ще искам прошка от всекиго с когато съм имал взимане-даване, ако разбира се успея да осъществя контакт. Със сигурност има смърт. Смъртта си съществува. Хубаво е обаче да се знае какво взима смъртта и кое не може да вземе, т.е. кое умира и кое не може да умре. За да влезем в Безсмъртието и да излезем от кръговрата на "живот" и смърт, то ще ни е нужно да поработим върху телата си... Днес със сигурност знам, че само с просветление на ума не става. Но това е началото на края. Нужно е просветление на цялото тяло, чак до мозъкът на костите. Нужно е да се промени формата, инак пак смърт на тялото, после пак раждане, и пак смърт, и пак раждане, и пак смърт... докато не съумеем да направим така, че тялото да може да заблести от Светлина. На Съзнанието му трябва тяло, чрез което да може да съществува извън цикъла на живот и смърт и това тяло, тази възможност е само Тук и Сега. Да се търси Безсмъртие след смъртта на тялото е наивно и невежо. Духът така или иначе си е безсмъртен, но е в клопката на цикъла на преинкарнациите, защото е неопитен. Песнопение - Валаамски Манастир Лхаса Тибет Атон Наред с манастирите, които са общежитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища (това е нещо различно от килии - помещенията, където монасите спят и се молят), и пустини (предимно в подножието и около връх Атон, висок 2000 метра, намиращ се на края на полуострова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. източник: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/ Писма на стареца Йосиф Исихаст Редактирано Октомври 18, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petia.p Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Наскоро една позната сподели мъката си от загубата на съпруга си. Казах й, че той само си е заминал и е в другия свят, а тя каза "знам, ходя на гробища, мисля за него, но ми липсва да пипна ръката, да видя очите". Мислих после няколко дена за това и в един момент като че ли започнах да долавям мислите на мъжът й "кажи и, че винаги съм бил до нея и до децата, винаги съм им помагал, в случаите, когато нещата са се уреждали по "чуден" начин аз съм им помагал". Помислих си , че си въобразявам, защото знаех, че заминалите помагат на близките си и попитах :"а защо до сега не си и казал" . Той отвърна, че и самият той не е знаел, че може да им помага и че наскоро са му помогнали да научи, че може и как да го прави и че уреждането на нещата по "чуден " начин не се е сещал , че самото му желание да помага е "задействало" събития за помощ. Е това вече нямаше как да го знам и разбрах, че е той. Помислих се , че не им остава нищо друго , освен да се успокоят, за да могат да направят връзка помежду си и да продължат напред живота си пак заедно, но при нови обстоятелства. И това е така. От Учителя знам, за мъж и жена, които никак не са се разбирали и когато мъжът заминал започнали да тъжат един за друг и често тя му говорела и когато го послуша за нещо , то й помага. Тогава разбрала, че той наистина е до нея и започнали много да се разбират. Учителя казваше, че често мъж или жена се молят да си заминат поради лошите отношения помежду си, но казва, и да си заминете, пак ще се преследвате на оня свят, така че помирете се докато сте тук. На друго място казва, че ако човек в спокойно състояние помисли за свой заминал, когото обича, ще усети приятна топлина , което е милувката на неговия близък и ще чуе "кажи детето ми, защо ме викаш". И този, който е загубил близък да не плаче за него , а да очаква писма от него. Исус също казва на учениците си, че няма да ги остави. А и ние винаги когато сме се молили на Учителя за помощ, Той ни е помагал. Аз също имам опитност с моята баба, която ме обичаше и като си замина е идвала при мен. След това нещата, които ми говореше се потвърждаваха в живота ми и разбрах, че не е само въображение на съзнанието ми . Така че физическо напускане на тялото има, но раздяла няма. "Може земята да се разпадне, но забравите и да се разделите с човека, когото обичате , това никога няма да стане" -Учителя В една от книгите си Паоло Куелю говори за жена, която си говори и вижда заминалия си съпруг и така си живеят пак заедно. А в книгата на Берд Спалдинг "Живота и учението на учителите от далечния изток" се говори за един човек, чиято майка си заминала и когато искали да се видят, тя преминавала във физическия свят и после пак се връщала в другия. Така че нищо не може да ни отнеме щастието. Исус казва, че ако ние, които сме зли знаем да даваме на чадата си каквото ни поискат, какво остава за нашия Отец, който е съвършен. Бог когато ни е създал не ни е създал, за да страдаме. Той е съвършен и е направил всичко перфектно, за да бъдем щастливи. Нещастието идва от нашето незнание и грешна представа за действителността. Така че, бъдете щастливи. Благословение на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Отношението ми към смъртта напоследък се изразява в следното. Всеки момент в който се сетя за някой с който не съм се чувала отдавна ,намирам начин да му се обадя, защото това може да е последния път в който ще говоря с него. Когато се разделям с някой, дори да е до утре му казвам най-милите думи които отразяват отношението ми към него, защото утре може да не мога да му ги кажа. Всяка вечер казвам на децата си колко ги обичам, защото утре може да нямам тази възможност. Всяка вечер благодаря ,за хората които са в живота ми ,защото утре може да не мога да благодаря в сегашно време. Смъртта може да е всичко , но тя със сигурност прави невъзможно сегашното време на глагола(действието)-живея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
m1ma Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Здравейте приятели,запознах се с вас вас в един ужасно труден за мен момент-ужасната болест на майка ми.Уверявам ви ,че благодарение на вас изплувах от дупката ,в която попаднах.Не съм писала,защото си мисля,че не съм на нивото ви,вие сте толкова мъдри!!! Мама е вече на финала ,имам чувството ,че мога да докосна мъката си-толкова е плътна!Въпросът ми към вас е-защо мама толкова се промени?Само преди няколко дена ,дори и с помрачено съзнание ,непрекъснато показваше любовта си-с думи и жестове,цялата беше любов.Сега е много различно-тя е много студена емоционално ,просто не желае да сме до нея,а аз толкова искам!Кога душата напуска тялото-дали вече мамината душа я няма в това тяло ,или за пореден път доказва мъдростта си,като ни отдалечава от себе си със студенината си като къса една по една емоционалните нишки между нас?Толкова е странно и нереално всичко. Обичам ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 12, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 m1ma, благодаря ти за споделенето! имам чувството ,че мога да докосна мъката си-толкова е плътна Толкова истинско, изстрадано и житейско звучи. Трудно изпитание имаш, но ще се справиш. Имай вяра! Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Здравейте приятели,запознах се с вас вас в един ужасно труден за мен момент-ужасната болест на майка ми.Уверявам ви ,че благодарение на вас изплувах от дупката ,в която попаднах.Не съм писала,защото си мисля,че не съм на нивото ви,вие сте толкова мъдри!!! Мама е вече на финала ,имам чувството ,че мога да докосна мъката си-толкова е плътна!Въпросът ми към вас е-защо мама толкова се промени?Само преди няколко дена ,дори и с помрачено съзнание ,непрекъснато показваше любовта си-с думи и жестове,цялата беше любов.Сега е много различно-тя е много студена емоционално ,просто не желае да сме до нея,а аз толкова искам!Кога душата напуска тялото-дали вече мамината душа я няма в това тяло ,или за пореден път доказва мъдростта си,като ни отдалечава от себе си със студенината си като къса една по една емоционалните нишки между нас?Толкова е странно и нереално всичко. Обичам ви! Здравей, m1ma! Радвам се, че поне косвено някак сме ти помогнали. Преживяваш труден момент. Мъчително е да се разделиш с любим човек. Майка ти наистина проявява мъдрост и любов според мен - тя умишлено се дистанцира, иска да бъде сама, за да не увеличава твоето и на другите близки страдание, като я гледате как се топи и умира пред очите ви. Ти самата не би ли искала да я запомниш такава, каквато е била преди? Бъди силна и спокойна до нея! Изпрати я с любов, не с тъга! Диана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Когато днеска мислех за смъртта, натъжи се неочаквано душата.. Печален ден! Природата през вечността ме гледаше през лесовете на тъмата. И нетърпимата тъга на самотата сърцето ми прониза в този кратък миг: аз всичко чух – и песента вечерна на тревата, шептене на вода, на камъните острият им вик. Аз, още жива, се скитах над полета злачни, без страх потъвах смело сред леса, а мислите на мъртъвците – като стълбове прозрачни – се вдигаха край мен в самите небеса. И всички същества от всичките народи запазваха нетленно земно битие. Самата аз не бях от гениите на Епохата.. Но мисълта й бях. И на духа й светло питие. LUCIUS 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1 Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят. Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009) Мислили ли сте за смъртта? А сблъсквали ли сте се с нея? Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? Какво е отношенията ви към нея? Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието? Мислила съм да ! Отношението ми към смъртта е същото каквото и към живота ми тук.Преход ... от едно състояние към друго.В смъртта няма нищо интересно,нищо загадъчно ... Ако знам ,че днес е последния ден от живота ми .. първото ,което ще направя е да си направя планове за следващия . Ще изпия чаша кафе с майчето ми и просто ще си върша нещата каквито съм правила и до сега . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 (edited) Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1 Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят. Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009) 1.Мислили ли сте за смъртта? 2.А сблъсквали ли сте се с нея? 3.Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? 4. Какво е отношенията ви към нея? 5.Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? 6. А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието? Споделем личен опит и на мои близки приятели (но няма да спесифицирам кой на кого е): 1. Преди не мислех. Никога не съм се страхувала от това. Недоумявам защо хората се шашкат толкова. 2.Да - многоо пъти (алергични пристъпи, катастрофа, много труден астро момент, раждане на дете)! Много си е готино - направи си отлиташ. Описаното по книгите е вярно! Супер си е! Само дето виждаш болката на тези, които са до теб и това наистина може да те върне. Ето няколко достоверни варианта за връщане: 1. Болката на обичащ те родител. 2. Молитва от сърце към учител - да те вземе или върне, ако имаш още какво да правиш. 3. Молитва на близък, викащ/плачещ в истерия името ти - тогава казваш:"..... мили хора, ей сега ще се върна, отивам само да ги успокоя, че тук е добре..." и се събуждаш с кофти настроение... 3. Не съм виждала. 4. Ами нормално е да се трансформира всичко. Лошо е само, когато имаме много несвършена работа, малки деца. 5. Бих се молила за себе си, бих казала на всички, че ги обичам, бих ги помолила за прошка. 6. Добър въпрос - наистина смърт няма, но трансформация има. Щом има йоги и китайски даоси по 300 г - значи може да се делят клетките толкова дълго и без рак. Но като цяло материята е силно променлива . Ами то и Христос не е искал да е физически безсмъртен, Учителя също....А биха могли, ама явно горе си е готино. П.П.: МНого хора мислят, че духовните пътеки са магистрали за достигане до безсмъртие (=отърваване от земния живот=отърваване от страха да загубят привързаностите си) завинаги. А тези, които са го извървели успешно казват, че сами се връщат, за да помагат на страдащите. Редактирано Ноември 15, 2009 от Viki3 valiastoeva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Приятели, интересни гледни точки и предполагаемо отношение. Предполагаемо, защото можем много да споделяме за философията си към смъртта, но истинското ни отношение към нея би прозряло само, когато я преживеем – пряко или косвено. И тогава е твърде възможно на пух и прах да отидат всичките ни предполагаеми реакции и настройки. Защото няма как да си безразличен към нея, колкото и да знаеш, че тя е преход към следващото голямо приключение, наречено земен живот. За добре организираният ум, тя може да е само миг на отчаяние, за просветленият дух може да е само миг на безсилие, за пробудената душа може да е само миг на болка от земната раздяла с друга душа – но, този миг го има за всеки, а за някои той може да се окаже и безкраен като вечност. Когато видиш как бурята събаря лястовичето гнездо от стряхата ти, усетиш отчаянието на малката птичка и видиш безсилието й да спаси рожбите си.. Същата птичка, която до преди малко е радвала сетивата ти с вълшебните си трели. Когато пред очите ти прегазят мъничкото кученце, което си гушкал до вчера или в агония умира котето от мозъчен кръвоизлив след нечий “случаен” ритник. Или всяка седмица намираш мъртъв делфин на плажа. Когато твой приятел е убит защото се е оказал на неподходящото място в неподходящото време или умира от безпощадно заболяване.. Нищо, че си казваш, че това е негов избор, негов Път или каквото и да е там. Когато днес чуеш веселият глас на майка си, щастлива на поредната екстремна екскурзия, а утре нея вече я няма. И разбираш колко още много си искал да й кажеш и чуеш от нея. В работата по центъра ми си сътруднича с колеги медици. Те най-често се докосват до смъртта пряко или косвено. Виждам как отношението им е различно. Защото мисленето и предпологоемото отношение са едно, а собствената реакция често се оказва непредвидима. Някои от тях реагират с градивна философия и започват да ценят живота, други обаче (и това са повечето) – развиват пълно изтръпване и бягство от него. Затова личното ми мнение е, че по-важно от това какво мислим за смъртта - е какъв урок ще научим от срещата си с нея и как ще продължим нататък. Моят научен урок е, че ефимерността на физическия свят ме накара да гледам на всичко като на временно в живота си, и че днес то е тук, а утре го няма. Така прилагам този урок като привеждам в ред отношенията си с всичко около мен и ценя всеки миг от близостта си с този свят. Обичам да казвам, че обичам съществата около себе си. Обичам да го чувам и усещам от тях. Обичам вечер като заспивам да знам, че каквото е имало да кажа или направя – то е сторено и ако утре не се събудя, след мен няма да остане нещо неуредено. Обичам да чувствам лекотата в сърцето си, че всичките ми чувства са изразени, да чувствам лекотата в съзнанието си от проявените и изказани мисли. Обичам да получавам от другите ответността на чувствата и мислите им. Така знам, че когато дойде смъртта за някой от нас, въпреки неминуемата физическа липса, въпреки неминуемата изненада или болка – всичко е казано и направено, доколкото можем. LUCIUS 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 (edited) Явно днес ми е дошла музата за писане, животът рита Отвъд общопритетите сказки за живота и смъртта, ще кажа нещо не ново и не различно, по-скоро не красиво. Онзи ден бях при баба ми, която умира и тя каза нещо изключително, според мен, може би не е нужно да го споделям, но пък го намирам за истинно и житейско. "Какво е това, едно днес, утре - друго, тежиш на този, тежиш на онзи, този ти тежи, не виждаш смисъл, бориш се - но за какво ... А като умреш - вече си свободен ..." Смъртта като, че ли е свобода. Отвъд физичската й форма обаче. На фона на приказките за души и отвъдни светове, не виждам поне аз, нищо красиво в нея. Или езотерично - нищо езотерично няма в един труп; трупът не е човек, той е просто кадавър, както биха се изразили лекарите. И се чудя, кому е притрябвало да се преражда и за какво? Поредната мания на западния човек да спаси от стреса и натовареното си ежедневие. Редактирано Ноември 28, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 Сблъсквала съм и съм мислила за смъртта от дете но никога не ме е плашила - дори майка ми си отиде като бях на 10 - тъжен момент но вече не ме плаши... знам че тя е около мен духом Понеже ми е още прясно покрай едно събитие какво ми е в главата ще споделя... Какво да кажа наскоро това лято си отиде един от най-големите ми музикални идоли(Майкъл ) - предполагам идол и на други обичах го от детска възраст - и някак въпреки цялата болка си помислих в един момент че сега той е на по-добро място а ние всички сме супер егоисити - искаме да е с нас и да изнася концерти до умора - човека си почива след като е работил от дете, а пък всички ние изпадаме в истерия и дори точно като Елвис - никой не иска да приеме че го няма - просто сега продължавам да го почитам, но си мисля че явно така е трябвало да стане Макар че и аз си поревах една седмица подред вестниците пускаха големи снимки от трагичния момент но после си казах че явно така е писано... Важно е човек какво оставя - освен музика той остави и добър пример за много от нас (изключвам глупостите в които го бяха забъркали), поживя си на фул, показа на много от нас да не губим детето в себе си и така...! така че когато човек си отиде - той отива определено в по-добрия свят но след себе си може да остави много неща които да го правят "жив". Освен студения труп след себе си човек оставя и добри дела които ние можем да продължим в тяхна чест... Ако днес ми беше последния ден бих помолила никой да не ми циври на другия ден... просто да организират рок купон в моя чест и да се веселят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 (edited) Ако днес ми беше последния ден бих помолила никой да не ми циври на другия ден... просто да организират рок купон в моя чест и да се веселят Гарванче, това е прекрасно решение :-) Аз имам подобна уговорка с мои близки, всичко звучи съвсем реалистично и някак близко. Само дето музиките ще се разминат стилистично, но важното е човек да намери най-добрия начин да си иде от този свят. Гарванче, птицата на мъдростта е кацнала на рамото ти Редактирано Декември 27, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 "... А като умреш - вече си свободен ..." Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 "... А като умреш - вече си свободен ..." Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките. Напротив, толкова е просто. Няма световен калкулатор на греховете. Може би за жалост... За грешниците :-) Свободен си, останалото е поетическа наброска и историческа препратка въз основа на някой неработещ архетип, недостатъчно интегриран от несъзнаваното. В момента, в който човекът осъзнае самотата си, ще осъзнае и свободата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 "... А като умреш - вече си свободен ..." Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките. Напротив, толкова е просто. Няма световен калкулатор на греховете. Може би за жалост... За грешниците :-) Свободен си, останалото е поетическа наброска и историческа препратка въз основа на някой неработещ архетип, недостатъчно интегриран от несъзнаваното. В момента, в който човекът осъзнае самотата си, ще осъзнае и свободата си. А ямадутите къде ги забрави?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 "... А като умреш - вече си свободен ..." Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките. Напротив, толкова е просто. Няма световен калкулатор на греховете. Може би за жалост... За грешниците :-) Свободен си, останалото е поетическа наброска и историческа препратка въз основа на някой неработещ архетип, недостатъчно интегриран от несъзнаваното. В момента, в който човекът осъзнае самотата си, ще осъзнае и свободата си. А ямадутите къде ги забрави?! Дори и в смъртта си искаме да сме интересни или да търсим дълбоко основание за нея Че ние нямаме в живота си ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 (edited) Не, ние се правим на интересни във живота си и там е голямата ни грешка. Кичим го със всевъзможни глупости, вързваме му какви ли не теории; омръзва ни да се кланяме на гурута - започваме да се кланяме на философи. А после и това ни омръзва! Почваме метани към всеки нов кич, стига да е оригинален. А живота няма нужда от грим, още повече, когато гримът е токсичен. Да, животът. Но за да го опознаеш, трябва първо да го обичаш. Да му се довериш и отдадеш. А колко смелост се иска за това. Редактирано Декември 27, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 Не, ние се правим на интересни във живота си и там е голямата ни грешка. Кичим го със всевъзможни глупости, вързваме му какви ли не теории; омръзва ни да се кланяме на гурута - започваме да се кланяме на философи. А после и това ни омръзва! Почваме метани към всеки нов кич, стига да е оригинален. А живота няма нужда от грим, още повече, когато гримът е токсичен. Да, животът. Но за да го опознаеш, трябва първо да го обичаш. Да му се довериш и отдадеш. А колко смелост се иска за това. Хайде, слез на земята. Точно аз не се кланям на никого. Отдай се на живота, въпросът да е съзнателно. Това е уловката. Ако ти стиска, ако не ти - имаш хиляда мостове и спасения. И съвсем не е нужно да обичаш или да мразиш - кой див християнски мъченик ти вмени подобно нещо, можеш да обичаш нещо, ако ти самият го обичаш, дори и целият свят да го мрази. И стига с тази любов. Усилието довежда до край, не любовта. shining_star 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 2, 2010 Доклад Share Добавено Януари 2, 2010 Усещането за смърт може да донесе дълбинни и неочаквани прозрения. Преди години с приятеля ми бяхме на Пирин - изкачвахме вр.Вихрен. Времето бе като живота - бързо променливо... Точно под върха започна буря, придружена с градушка. И там, под обстрела на мълниите разбрах, че се страхувам за живота му, а не за своя. Така разбрах, че този човек има много специално място в сърцето ми. Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Януари 2, 2010 Доклад Share Добавено Януари 2, 2010 "... А като умреш - вече си свободен ..." Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките. Свободна е душата необвързана с материята. Такава душа, притежава умението да прекъсва всяка мисъл желание, чувственост и съблазни. Необвързаната и освободена душа е херметично затворена от към природата. Тя се храни от безформеното - първоизточника. В будизма има практика, чрез която се отрича абсолютно всичко - зримо, незримо, чувства, мисли, желания, битие, небитие ... (отрича се дори и самото отричане). Ако се постигне подобно състояние и задържи възможно по-дълго, човек се чувства сякаш от него се отделя многотонен товар. Цялата мръсотия на смъртната природа отпада от душата и тя има възможност да прогледне. Умът на човека не е човешки. Хората са човеци в тела на животни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 2, 2010 Доклад Share Добавено Януари 2, 2010 Свободна е душата необвързана с материята. Няма такава душа, искам да успокоя убийците на души Ако няма материя - няма и душа, където тя да се прояви и да може да действа ... Вижте Слънцето, всички планети и атоми. Достатъчно. Едното без другото не може. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.