Guest Христо6 Добавено Септември 6, 2010 Доклад Share Добавено Септември 6, 2010 (edited) Сигурно все поне мааааалко го е страх от смъртта. Щом и Христос е искал да го отмине горчивата чаша. Не е толкова страшна смъртта, колкото начинът по който би могла да дойде. Редактирано Септември 6, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Със смъртта сме лични познати, и не се страхувам от нея. Страх ме е от това което следва след нея. Имам в биографията си неща за които ще се червя (много, много меко казано ) когато си отида! От това после се страхуват всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Смъртта е завръщане у дома. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Със смъртта сме лични познати, и не се страхувам от нея. Страх ме е от това което следва след нея. Имам в биографията си неща за които ще се червя (много, много меко казано ) когато си отида! От това после се страхуват всички! Мдааа. Всички сме правили глупости. И мен ме втриса, като си помисля. А на всичкото отгоре продължавам с глупостите, макар и в по-друг аспект и несъзнателно, ама ... то и преди съм била убедена, че така, както правя, е в реда на нещата, де . Какво да се прави, докато не помъдреем, все така ще е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 Смъртта е завръщане у дома. При Съществото от Светлина и Любов и ще се потопя в нея... Преди години пребивавах в това желание доста дълго и имах живото усещане,че тунела ще ми се отвори, и бях готова да прекрача в него с радост... Даде ми се възможност за избор:Първо ми се случи една лека катастрофа ,и понеже не разбрах знака,последва втора,при която минах на косъм от смъртта.И двете "не бяха по моя вина" като шофьор.Чак тогава се усетих,че копнежът ми ще се изпълни.И се замислих: дали наистина е време да си ходя....Дадох си сметка колко още неща имам да свърша,на първо място детето ми не беше достатъчно пораснало,че има още нужда от мен.Взех решение да остана и да не пропилявам дадения ми живот. А завръщането ще се състои...когато му дойде времето. Виктор и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 и аз съм на мнение, че живота е прекрасен и има какво още да изживея и науча преди да напусна земята.... смъртта ще дойде в точния момент, но преди това трябва да помогнем на себе си и на много други хора, да обичаме себе си и другите...... може да звучи клиширано, но важно е какво ще сътворим докато сме тук на земята..... иначе незнам...мисля, че не ме е страх от смъртта, но не съм чак толкова наясно със себе си......всичко става много бързо предполагам, за един миг.... отдавна не бях се замисляла по тази тема.... Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 Смъртта е завръщане у дома. При Съществото от Светлина и Любов и ще се потопя в нея... Преди години пребивавах в това желание доста дълго и имах живото усещане,че тунела ще ми се отвори, и бях готова да прекрача в него с радост... Даде ми се възможност за избор:Първо ми се случи една лека катастрофа ,и понеже не разбрах знака,последва втора,при която минах на косъм от смъртта.И двете "не бяха по моя вина" като шофьор.Чак тогава се усетих,че копнежът ми ще се изпълни.И се замислих: дали наистина е време да си ходя....Дадох си сметка колко още неща имам да свърша,на първо място детето ми не беше достатъчно пораснало,че има още нужда от мен.Взех решение да остана и да не пропилявам дадения ми живот. А завръщането ще се състои...когато му дойде времето. Да, завръщането ще се състои тогава, когато му дойде времето. Споко, не съм се разбързала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Октомври 19, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2010 Нещо което ми се падна днес - изт „Ако медитацията ти е донесла светлина, която огрява всяка нощ, дори смъртта няма да е смърт, а врата към божественото. С тази светлина в сърцето ти самата смърт се трансформира във врата и ти навлизаш във вселенския дух; ставаш едно с океана. А ако не изживееш океана, си живял напразно. ... “ ОШО Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 19, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2010 (edited) Нещо което ми се падна днес - изт „Ако медитацията ти е донесла светлина, която огрява всяка нощ, дори смъртта няма да е смърт, а врата към божественото. С тази светлина в сърцето ти самата смърт се трансформира във врата и ти навлизаш във вселенския дух; ставаш едно с океана. А ако не изживееш океана, си живял напразно. ... “ ОШО Има и друго казано от Бхагаван Шри Раджниш / Ошо (цитат по памет): "Има само два вариянта при смъртта, като и при двата няма никакъв проблем. - При първия вариянт - след като умреш изчезнеш напълно. С твоето изчезване ще изчезне и проблема ти, ще изчезне и страхът ти. Как може в такъв момент страданието да продължава, след като вече ти не си?! - При втория вариянт смъртта е просто друг вид съществуване. Те продължава да те има, но в друго време, на друго място, с друга форма. При този вариянт проблем също не може да има, защото ти продължаваш да бъдеш. Страх също няма." Интересното е, че втория вариант може да бъде много по-опасен, защото страданието може да продължи. Някои се надяват, че смъртта ще е спасение от мъчния живот и за едни е точно така, но за други... Кой знае? Затуй, без значение дали ще изчезнем, или ще продължим след смъртта, нека живеем добре, с любов. Редактирано Октомври 19, 2010 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Октомври 19, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2010 Помня, че от дете съм имала усещането за смъртта като за нещо познато...но съм срещала отказ и до днес също, хора, които отказват да мислят и говорят за нея, дори когато е нужно. Това предават и на децата си - табу на тема "смърт". Приемам, че е грешка от неразбиране. Не знам кой е достатъчно смел и чист, че да не изпитва, ако не страх, то поне безпокойство от мисълта за смъртта - своята, на близките, които обича... Преди години в "Тибетска книга за живота и смъртта" бях чела подробно за умирането. Помня и до днес това - когато плачем за онзи, който си е заминал от този свят, за кого всъщност плачем? За себе си или за човека, който мислим, че обичаме и че вече го няма. И бях поразена от една истина - плачем за себе си. Плачем от егоизъм, че сме останали "сами"..., че сме като изгубени деца в царството на неизвестността... Тогава прочетох и друго - че не бива да безпокоим душите на онези, които напускат и са напуснали физическото си тяло с нашите привързаности, защото им пречим. И ако наистина обичаме, няма да плачем, а да се молим с най-искрената си молитва за помощ -и за заминалия, и за себе си да имаме сили да преодолеем егоистичната си емоционалност. И Учителят е говорил толкова много по този въпрос. Когато баба почина, в колата на родителите ми се появи след погребението й една голяма пеперуда и стоя дълго време там. После просто изчезна. Във Вечността на голямото пътуване до новото й връщане. И това е най-естественото. Докато стигнем до онази Светлина, че да престанем да умираме. Затварям очите си физическия свят. Отварям ги за духовния, ангелския и Божествения. Затварям ума си за физическия свят. Отварям го за духовния, ангелския и Божествения. Затварям устата си за физическия свят. Отварям я за духовния, ангелския и Божествения. формула от Учителя Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 19, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2010 Страхът от смъртта е основния проблем във всеки един "нормален" човек. Той е и причината за да бъде затворено сърцето и за да няма любов. Често този страх стои заровен на-дълбоко в човешкото подсъзнание, което има за свой "дом" ниските центрове, тялото и костната система. Рядко излиза, най-вече поради ситуация, която да го е извикала. Съзнателния човек работи над смъртта. Първа чакра - там е страхът, а страхът от смъртта е "връх на сладоледа". Всичко е защото човек не желае да спре да съществува. Постоянното подсигуряване е също поради това. Винаги се подсигуряваме. Работим, изкарваме средства, пазаруваме за да се храним, плаща ме си сметките и си си купуваме условия, за да можем да живеем. Това се превръща в надпревара. Това става джунгла. Аз и другите. На всяка цена понякога. Подсигуряването на себе си често е за сметка на околните, на ближните, на съседа и на непознатия Поради страх! Ако човек още от дете бъде подготвен и бъде запознат с този най-върл враг на живота, а сиреч страхът от смъртта, то все някога същия този човек ще намери и смелост за да се възправи срещу него, защото рано или късно ще може да направи трезва равносметка на това какво му коства този страх, каква скованост, какъв лед. 1 Коринтяни 15:26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 1 Коринтяни 15:54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно". 1 Коринтяни 15:56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; 2 Коринтяни 4:12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. Евреи 2:15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. Откровение 1:18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Откровение 9:6 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. Откровение 20:13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. Откровение 20:14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Ако човек осъзнае същината за/на смъртта, то целият му живот ще се измени към добро, но трябва да направи това пчрез личната си опитност, за да се задейства механизма на изцеление от този страх и да се задейства този механизъм в дълбочина, там където проблема е пуснал своите здрави корени. Как да се отпуснеш и как да се понесеш на вълните на любовта, ако се страхуваш? Как да си отдаден? Как да си предан? Как да се саможертваш? Страх. Друг важен проблем е липсата на вяра в Бога, но това вече не е за тази тема, въпреки че въпросите са твърде тясно свързани. Ако има Бог, смърт не съществува. Няма ли Бог - смъртта е там, при това в пълния смисъл на думата - като край на съществуване. Има или няма? Какво е обаче с точност, нека това всеки разбере сам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Пишете така спокойно за смъртта, защо ли никой не ме попита какво представлява аджаба тази същност? Е ще ви разкажа и без да ме питате с риск да ви отегча. Лежах в една болница и се очакваше от медицината да си отида. Ето видението: Вървя по една улица а на отсрещната страна стоеше монахиня - католичка. Пресякох улицата и я попитах: Мога ли да ти помогна с нещо? -- Тя вдигна глава и погледите ни се срешнаха. Никога не бях изпитвал такъв ужас, обля ме студена пот, цялато ми тяло се тресеше като от токов удар УЖАС спиращ дъхът УЖАС! Тя бе с красиво лице, но очите й бяха без ирис! Интуицията ми подсказваше да не свалям поглед, гледах я като хипнотизиран и в целият ужас намерих сила да попитам: -- Коя си ти? Нищо не ми отговори, сведе поглед и се отдалечи към близката черква и там се разсея, просто изчезна! Черквата и улицата са действителни, по тази улица не минавам никога!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. SvetlanaNikolova Добавено Октомври 21, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 С рак на гърдата съм, имам две деца, живи родители и две сестри. Мисълта, че може да умра и че смъртта ми няма да рефлектира върху близките ми, не ме плаши, но при представата какво ще изживеят децата ми, родителите ми... това ме кара да се инатя и да се страхувам! Освен това има и един егоистичен момент - искам да видя децата си порастнали, да се радвам на техните деца, да съм около родителите ми, когато закъсат, да ушия 100-ната гоблена, които съм запланувала, да отгледам градината на мечтите си ( на всяко дърво в нея му трябва десетилетие, за да се оформи в исканата визия ), да остарея редом до съпруга си, така, че - ДА, страхувам се от смъртта, но не като лично преживяване, а като причина да не изживея нещата, които описвам по- горе. Със смъртта съм се сблъсквала много пъти покрай 18 год. стаж в операционна зала и това, което ме е разстройвало е реакцията на близките на починалия, особено, когато се касае за млад човек. Освен това покрай заболяването ми, което датира от 2004 год, ми се наложи да изпратя много мои "колежки" по болест, което ми напомня какво ме чака и ме кара да се чувствам като участник в руска рулетка - непрекъснато чакаш куршума при всеки следващ изстрел ( респ. при контролен преглед на всеки 6 месеца). В цялата тази ситуация има нещо, за което съм благодарна - не знам колко време ще живея, но знам че ще го живея по моите правила, вероятността да умра ми показа ценностите в живота, които не се измерват в пари, власт или кариера, научи ме да се радвам на малките неща около мен, за които преди заболяването си никога нямах време и винаги отлагах... Затова си мисля, че колкото по- рано човек осъзнае колко е временен, толкова повече време ще има да си научи уроците. Последния ден от живота ми... надявам се да не е с нищо по- специален или различен от останалите дни. Освен може би да получа прошка от хората, които съм наранила през изминалите години... Креми (късметче), октим, Иво и 5 others 8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 (edited) - да се инатя - егоистичен момент - искам да видя децата си порастнали, да се радвам на техните деца, да съм около родителите ми, когато закъсат, да ушия 100-ната гоблена, които съм запланувала, да отгледам градината на мечтите си ( на всяко дърво в нея му трябва десетилетие, за да се оформи в исканата визия ), да остарея редом до съпруга си, така, че - ДА, страхувам се от смъртта, но не като лично преживяване, а като причина да не изживея нещата, които описвам по- горе. - вероятността да умра ми показа ценностите в живота, които не се измерват в пари, власт или кариера, научи ме да се радвам на малките неща около мен, за които преди заболяването си никога нямах време и винаги отлагах... Затова си мисля, че колкото по- рано човек осъзнае колко е временен, толкова повече време ще има да си научи уроците. - да получа прошка от хората, които съм наранила през изминалите години... МИла Светлана, по-горе съм отделила твоите спасителни въжета ( по мое скромно виждане ). Има много случаи, когато хората надвиват рака с Воля За Живот. Не е нужно да чакаш пасивно следващите 6 месеца, работи за изчистването си! В този смисъл бих казала, че ще е нужно да промениш малко правилата на живота си - а именно - да бъдеш себе си в максимална степен. Например : защо е нужно да чакаш последния ден ( ако въобще разберем, че той е последен) . Поискай прошка сега. Поставете с близките си нова основа на вашите отношения. Има много възможности за лечение, има много хора, споделили в книги личния си положителен опит. И още много такива, които всеки ден надделяват над болестта. Виж темата за психо-емоционалните причини за болестите. Във Форума ще намериш много теми, мисли и указания, които ще ти покажат как да работиш ЗА живота. Успех! П.П. По принцип не пиша в тази тема, защото не смятам, че човек трябва да фокусира мисълта си върху нещо неизбежно. Също затова не харесвам израза "боря се с болестта" , "боря се със смъртта". Това е все едно някой ученик да седи в час и да се бори с междучасието. Във всяка минута , здрави или не, ние работим ЗА живота - докато сме В живота. Мнението на Светлана е в синхрон с днешната беседа, от която е мисълта за деня: Отмерени принципи и изявени факти и от която преди малко "случайно" ми хареса това: "Казвате: „Ще умрем.“ Не е въпрос, че ще умреш. Ако човек в смъртта може да внесе живота, смъртта е без смисъл. Защото смъртта е най-голямото ограничение, в което човек може да падне. Животът, това е най-голямата свобода, която може да се даде на човека." Мисъл за деня - 21. октомври 2010 година Редактирано Октомври 21, 2010 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SvetlanaNikolova Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 Благодаря КЪСМЕТЧЕ, дано не съм звучала отчаяно в горния си постинг, защото в действителност не съм. Радвам се на живота с отварянето на очите си сутрин... По отношение на прошката - болен въпрос ми е, защото дори да я поискаш, не винаги я получаваш. Другото, което ме тормози е , че дори да ми простят, няма да могат да забравят, което според мен обезмисля прошката. Но, да не спамя темата. Поздрав! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 - да се инатя - да видя децата си порастнали, да се радвам на техните деца, - да съм около родителите ми Има много случаи, когато хората надвиват рака с Воля За Живот. Не е нужно да чакаш пасивно следващите 6 месеца, работи за изчистването си! Още един аспект - когато човек е родител, с всяко свое действие той Учи децата си. С активнитв си действия ЗА оздравяване, Светлана, ти ще научиш децата си да бъдат такива, че да не допускат болести до себе си. И ще успокоиш родителите си, че се грижиш сериозно и упорито за себе си. Благодаря КЪСМЕТЧЕ, дано не съм звучала отчаяно в горния си постинг, защото в действителност не съм. Радвам се на живота с отварянето на очите си сутрин... По отношение на прошката - болен въпрос ми е, защото дори да я поискаш, не винаги я получаваш. Другото, което ме тормози е , че дори да ми простят, няма да могат да забравят, което според мен обезмисля прошката. Но, да не спамя темата. Поздрав! Напротив, прошката винаги се получава. Понякога се иска време и търпение. И още - поисканата прошка е като бумеранг - тя кара другия да се замисли, дали и той не трябва да получи прошка ... и съответно да я поиска.( А това е така, процесите са винаги двустранни). Понякога след много време, понякога само наум, но и това е успех. П.П. Прошката не е забравяне. Тя е просто отношение с Любов към грешката на другия. И когато помним, помним вече само , за да се опитваме не допускаме същата грешка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 С рак на гърдата съм, имам две деца, живи родители и две сестри. Мисълта, че може да умра и че смъртта ми няма да рефлектира върху близките ми, не ме плаши, но при представата какво ще изживеят децата ми, родителите ми... това ме кара да се инатя и да се страхувам! Освен това има и един егоистичен момент - искам да видя децата си порастнали, да се радвам на техните деца, да съм около родителите ми, когато закъсат, да ушия 100-ната гоблена, които съм запланувала, да отгледам градината на мечтите си ( на всяко дърво в нея му трябва десетилетие, за да се оформи в исканата визия ), да остарея редом до съпруга си, така, че - ДА, страхувам се от смъртта, но не като лично преживяване, а като причина да не изживея нещата, които описвам по- горе. Със смъртта съм се сблъсквала много пъти покрай 18 год. стаж в операционна зала и това, което ме е разстройвало е реакцията на близките на починалия, особено, когато се касае за млад човек. Освен това покрай заболяването ми, което датира от 2004 год, ми се наложи да изпратя много мои "колежки" по болест, което ми напомня какво ме чака и ме кара да се чувствам като участник в руска рулетка - непрекъснато чакаш куршума при всеки следващ изстрел ( респ. при контролен преглед на всеки 6 месеца). В цялата тази ситуация има нещо, за което съм благодарна - не знам колко време ще живея, но знам че ще го живея по моите правила, вероятността да умра ми показа ценностите в живота, които не се измерват в пари, власт или кариера, научи ме да се радвам на малките неща около мен, за които преди заболяването си никога нямах време и винаги отлагах... Затова си мисля, че колкото по- рано човек осъзнае колко е временен, толкова повече време ще има да си научи уроците. Последния ден от живота ми... надявам се да не е с нищо по- специален или различен от останалите дни. Освен може би да получа прошка от хората, които съм наранила през изминалите години... Не са много тия, дето знаят часа и датата на "своята" смърт, но пък мисля, че и незнаещите това може да използват ситуацията по един от най-добрите начини. Ето един начин, който е познат в Исихазмът и за който пише свети Иван Рилски в своето завещание: Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Ако човек винаги помни за несигурността относно часа и датата на своята смърт, защото никой не е застрахован, то същия човек може да живее с голяма Любов, преживявайки пълноценно всеки миг от живота. Това преживяване е въпросното тук и сега. Тук и сега се случват много неща, но поради отвеяността на нашия ум напред, или назад, в бъдещи планове и в минали спомени, ние пропускаме тези случващи се неща. * Аромат * Вкус * Гледка * Осезание * Звуци * и поглед навътре Има няколко основни неща, които блокират сърцето и Любовта - страх, липсата на наслада към съществуването във всеки му един аспект, подтиснатост, срам, чувство за вина... Страхът се побеждава със съгласие, приемане. Автоматично след това се появява и насладата от живота. Възможността да изживееш каквото и да е - и болка, и радост, и тъга, и мъка, и щастие, и нещастие. Животът е прекрасно условие да се изживее всичко и то с кеф. Е, малцина го могат, а аз, както и ти все още се учим на това. Например, идва някаква болка, ама толкова силна, че едвам я понасяш без да пищиш и какво би могъл да сториш!? Виждаш я, разглеждаш я, живееш я, разглеждаш нейните корени, дълбочина и природа, накрая вземеш, че и се изкефиш и възлюбиш. Че къде другаде би могло да те боли така? Имам ярко впечатление от не безизвестната книга на Согиал Ринпоче - "Тибетска книга за живота и смъртта". Надали ще мога да опиша така превъзходно и с точните думи, това което ми е на ума. Затуй ще я цитирам, защото в нея добре е описана идеята. Там се казва и това: Колкото по-дълго отлагаме да погледнем смъртта в лицето, колкото по-дълго я игнорираме, толкова по-големи стават страхът и несигурността, които ни измъчват. ... Смъртта е необятна мистерия, но за нея можем да кажем две неща: абсолютно сигурно е, че ще умрем, и не е сигурно кога и как ще умрем. Значи единственото сигурно нещо е тази несигурност за часа на нашата смърт, несигурността, която използваме като извинение да отлагаме момента, в който да погледнем смъртта в лицето. ... Гялсе Ринпоче: Да чертаеш планове за бъдещето е като да ловиш риба в пресъхнало дере. Нищо не става както искаш, така че остави всички кроежи и амбиции. Ако трябва да мислиш за нещо, нека това е несигурността за часа на твоята смърт. ... Миларепа пише: "Изпълнен с ужас от смъртта, аз поемам към планините -отново и отново насочвам медитацията си към несигурността на часа на смъртта, завладявам крепостта на безсмъртната, безкрайна природа на ума. Сега целият страх от смъртта е победен и го няма." Защо трябва да се помни на всеки момент това за несигурността? Защото ако знаеш че може още утре да умреш, или даже след малко, то ще живееш миговете пълноценно. Как? С Любов. Любов, добролюбие, отдаденост, служене на ближния и пр.. И това е. Тъй че, смятам, че си получила много! Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 Със смъртта съм се сблъсквала много пъти покрай 18 год. стаж в операционна зала и това, което ме е разстройвало е реакцията на близките на починалия, особено, когато се касае за млад човек. Освен това покрай заболяването ми, което датира от 2004 год, ми се наложи да изпратя много мои "колежки" по болест, което ми напомня какво ме чака и ме кара да се чувствам като участник в руска рулетка - непрекъснато чакаш куршума при всеки следващ изстрел ( респ. при контролен преглед на всеки 6 месеца). Познавам две жени с това заболяване. Едтата живя до 93 годишна! Другата се бе отписала, а сега гледа внуци! Не се отчайвай и ти ще гледаш внуци!!!!!!!!! Друг е въпроса, че когато се срешнем с госпожата мирогледа на всеки човек се променя изоснови! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 20, 2010 Доклад Share Добавено Декември 20, 2010 (edited) На изток се твърди, че най-дълбокият страх е страхът от смъртта. Западните психолози, в резултат на изследванията си, твърдят нещо странно, а именно, че както и да звучи, мнозина предпочитат да умрат, вместо да излязат и говорят пред аудитория... Зад страхът от публичност пък стои страх от отхвърляне, излагане, провал, емоционална недиференцираност и прекомерна зависимост от малкия друг... Според мен по-страшен от страха от смъртта е страхът от болката. Когато боли много, нагонът за живот отстъпва и смъртта ти се струва приятно убежище, спасение... Но, по темата. Има хора, при които досегът с непознатото ги изпълва с ужас - всъщност зад страха от смъртта стои именно страхът от непознатото, от изчезване, загуба на познатото, вкопчване в статуквото на ума... Когато имаш малко или повече авантюристична жилка, независимо дали проявена външно в делата или вътрешно, като духовен устрем, смъртта вече не плаши. Авантюристично е да се срещаш със смъртта и досегът с нея да ти харесва. Един директен интроспективен начин за досег със смъртта е съзерцанието - умът се стапя, остава полет във вечно новата безпределност отвътре, постоянна пълна разтвореност за непознатото. Чисто практически, примерно зад хипохондрията стои именно страхът от смъртта. Анализът, логиката, визуализациите и т.н. - всичко се срива пред по-силна здравна тревожност. Това, което наистина лекува човека, е възстановяване с прекъснатата връзка с вярата-знание. Живата вяра, преживелищната вяра, която прераства в живо знание за собствената вечност, за живата мъдрост на живота. Доверие в живота, в дълбинната му обич, закрила и хармония, зад външните маски, роли и привидности. Живот, по-голямата част от който е именно зад смъртта! Редактирано Декември 20, 2010 от Орлин Баев Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 20, 2010 Доклад Share Добавено Декември 20, 2010 Аз все си казвам, че ще си припомням, че всеки един ден от живота е много ценен и че съм смъртен, но все забравям да си припомням и все забравям за смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 За мен смъртта е необратима и е край на всичко. Не вярвам в живота след смъртта. Не изпитвам страх от смъртта, макар да осъзнавам, че това е патология. Съгласна съм с Орлин, че страхът от болката е по-силен от страха от смъртта. Особено когато тази болка е продължителна и надвишаваща нивото на поносимост (колкото и високо да е то) от страна на човек, и когато не се знае кога тази болка ще спре. Тогава наистина смъртта се явява като изход, като желание, като убежище и спасение... Но не съм съгласна със сравнението между смъртта и съзерцанието, най-малкото защото смъртта е необратима, а съзерцанието е. А когато човек осъзнава обратимостта или вярва в нея (в обратимостта), мисленето и отношението му се променя. Признавам, че не съм наясно със съзерцанието, не съм изпадала в подобно състояние, но съм се "срещала отблизо, очи в очи" със смъртта и знам какво е. И може би ако съумея да изпитам и състоянието на съзерцанието ще мога да направя адекватно сравнение. А може би ако в този форум има такъв човек, който познава и съзерцанието, и смъртта отблизо ще изрази своето мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Единственото което искам е да си отида от този свят в сънят си - тихо и кротко! Редактирано Декември 22, 2010 от октим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Smehy, защо не вярваш в живота след смъртта и не ти ли се иска да вярваш ? Не ти ли се иска ? / / - - - - - (+) (+) (+) - Редактирано Декември 22, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Защо не вярваш в живота след смъртта и не ти ли се иска да вярваш ? Не ти ли се иска ? Няма живот след смъртта, оттатък просто съществуваме - има разлика! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 И аз,като Октим искам да си отида в съня.Не искам да съм бреме за никой,да създавам грижи и главоболия на близките,ако въобще човек има избор.Тихо и кротко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.