Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 2

[Guest Мона]

[Alexander]

Здравейте приятели,запознах се с вас вас в един ужасно труден за мен момент-ужасната болест на майка ми.Уверявам ви ,че благодарение на вас изплувах от дупката ,в която попаднах.Не съм писала,защото си мисля,че не съм на нивото ви,вие сте толкова мъдри!!! Мама е вече на финала ,имам чувството ,че мога да докосна мъката си-толкова е плътна!Въпросът ми към вас е-защо мама толкова се промени?Само преди няколко дена ,дори и с помрачено съзнание ,непрекъснато показваше любовта си-с думи и жестове,цялата беше любов.Сега е много различно-тя е много студена емоционално ,просто не желае да сме до нея,а аз толкова искам!Кога душата напуска тялото-дали вече мамината душа я няма в това тяло ,или за пореден път доказва мъдростта си,като ни отдалечава от себе си със студенината си като къса една по една емоционалните нишки между нас?Толкова е странно и нереално всичко.

Обичам ви!

Може би не иска да ви причинява, да ви спести страданието.

[Alexander]

Свободна е душата необвързана с материята.

Няма такава душа, искам да успокоя убийците на души

Ако няма материя - няма и душа, където тя да се прояви и да може да действа ...

Вижте Слънцето, всички планети и атоми. Достатъчно. Едното без другото не може.

След 40 години труд върху теорията на полето - електростатично, магнитно, електромагнитно, гравитационно, Айнщайн стига до извода, че няма материя, има само концентрирана енергия.

[андрей]

здр,

току що се регистрирах.

мисля,че смърта си просто преходи в различни състояния.

знам,че духът е нещо постоянно.

може би сме в една холограма.

лека седмица

[Sold1eR]

Вие живи ли сте? А знаете ли какво е живота? НЕ? Ами тогава как искате да знаете какво е смъртта като дори не сте умрели? Живейте и се опитвайте да разберете какво е живота, а пък скоро ще дойде момента, когато ще разберете що е смъртта.

[shining_star]

Да, виждала съм как умират мои близки хора. Майка ми... тя ме предупреждаваше: ние с баща ти ще си отидем много скоро. Накрая се отдръпна, някак беше дистанцирана - седеше, мълчеше и изглеждаше как всичко това не я засяга...последния път когато я видях в съзнание, в една болница...седях на вратата и я гледах... тя изглеждаше някак странно спокойна и умиротворена...като влязох, тя ми се усмихна...после си говорехме...а обстановката в стаята изглеждаше странно. В стаята освен майка ми имаше още две жени...едната от тях се молеше на глас, другата плачеше с глас...само гледаше майка ми, протягаше ръце към нея и викаше: "ах бедната душичка, бедничката"...

А майка ми беше много красива. Тогава разбрах, че умира. Беше като камък по главата. Гледах, но почти не разбирах. Само си мислех: тя умира, умира...После влезе една сестра и взе да и връзва разни кабели и аз излязох. А изпитвах желание, като по филмите, да и кажа да ме остави да се видя с майка ми: това беше последната ни среща. Не го направих, и до днес съжалявам за това.Преди да я откарат в болницата, казала на баща ми: Аз няма да се върна вече тука, а ти ще дойдеш при мен много скоро".

[Венцислав_]

Ангелус Силезиус:

И казвам: щом духът ми само тя може да освободи,

смъртта за мен е най-велика от всички други добрини.

Не желаеш ти живот, ако и смърт ти не желаеш.

А само другата ти смърт и друг живот ще завещае.

Мъдрецът, в часа на смъртта си, не жадува небето,

той иде от там и то – много преди да заглъхне сърцето.

Смъртта е сподвижник на славата; колкото тя е по-силна,

толкова - нова реколта с живот ще ожънваш обилно.

Казвам, нищо не умира; по-скоро чрез смъртта

се връчва друг живот, макар - и той да е борба.

Умира нещо, да роди друго, на ново начало е извор смъртта.

Бог ще расте на Небето, ако Адам намалява на свойта земя.

Във времето човек се стреми към смъртта,

но не губи и капка живот в вечността.

Смъртта не ще призная, макар умиращ и на всеки час -

то всеки път докосвам рая и по-пълен със живот съм аз.

Редактирано Април 5, 2010 от Венцислав_

[Пламъче]

Когато бях 4-5 годишна и се разхождах на двора под топлото слънце изведнъж се запитах:"Ами аз като умра сигурно слънцето ще продължи да си грее..."Стана ми обидно и мъчно и доста си поплаках.

Пред мен си отиде майка ми.Чувството не мога да го опиша ...

Чела съм много за живот след смъртта и ми се ще да вярвам че е истина.

Не знам със сигурност дали се страхувам от смъртта.Може би отговорът-страхувам се,защото не я познавам.

[Диляна Колева]

Какъвто и да е животът след смъртта, каквото и продължение да има, колкото и да си вярваме в преражданията и това че се движим на групи и се срещаме многократно, истината е че съществата с които живеем в този живот няма да са същите никъде другаде.

Смъртта си е прощаване за винаги с душата такава каквато сме я познавали тук и сега.

Това което сме преживели заедно, новото до което сме достигнали, стъпалата които сме изкачили.

Каквото и да е продължението, изминалия настоящ живот си остава неповторим, за това отношението ми към смъртта е една огромна тъга.

Както миналото лято, никога няма да се повтори, въпреки че след него ще преживея още много лета.

Редактирано Април 5, 2010 от didi_ts

[vorfax]

Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят.

Мисля за смъртта като облекчение, а не като наказание.

Всичко по редът си, но глупаво е да се страхувам от неизбежното.

[Guest pavletA]

Моето мнение, че смъртта е нещо крайно.Сблъскваш ли се с нея, единственото нещо е да развиваш разума си, позитивизма, за да се спасиш.Няма отлагане, трябва да си сменяш честотата на мислене.Много пъти съм се сблъсквала с такива ситуации, да си сменям разбиранията, за да има духовен растеж.Най- парадоксалното нещо в този живот, че цял живот се научаваме как да умираме.Тия изпитания са стъпки, уроци за края ни.Ако сме били мъдри да ги усвоим най- добре, ще ни бъде леко накрая.Обикновена е смъртта, когато се загуби съзнанието ни.Тогава попадаме в гъстата материя на невидимия свят.Вероятността да попаднем в друго измерение е налице, но в ниски октави или пак ще се връщаме на физическо ниво.Просто ще си повтаряме уроците.Изкуство е да се издигнем в по висши октави на измерението, да си възвърнем спомена, че сме духовни същества.Да активираме светлинната си същност и да не се връщаме на Земята.

[shining_star]

Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят.

Мисля за смъртта като облекчение, а не като наказание.

Всичко по редът си, но глупаво е да се страхувам от неизбежното.

Била съм близо до смъртта и не ме беше страх. Като раждах случи се така, че бях със система и, понеже много ме болеше, се преобръщах в леглото и по някое време иглата се извадила, а аз не съм видяла. Почувствах как болката намалява, докато спря напълно. В същото време усещах как се отпускам, отпускам се, и се отдалечавам...сякаш вече не съм част от всичко това. Мъжа ми чака в коридора, но аз не съм част от това...После помислих за детето и тогава усетих, че нещо ми мокри, издърпах си ръката изпод одеялото и видях, че иглата се е извадила от лейкопласта. Тогава влезе доктора та, всичко мина добре...впоследствие си мислех дали пък не съм се приближила до смъртта си .

[Аля]

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1

Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят.

Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго.

дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Мислили ли сте за смъртта?

А сблъсквали ли сте се с нея?

Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте?

Какво е отношенията ви към нея?

Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили?

А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието?

Има ли човек,който да не е мислил за Нея? Да, срещала съм я- и всеки път изглежда различно. Първата ми среща беше като 4 годишна- още помня образа. Беше някак спокойна и лека. В последствие загубих много близки хора, макар никой да не е издъхвал пред мен. Забелязах усещанията по погребенията- понякога е адски спокойно и умиротворено, а понякога е мноооого мноооого тежък въздуха. Душата не иска да тръгва... Именно Смъртта ме накара да търся Пътя, по който да се движа и да намеря моята истина за живота. Вярвам в преражданията. Вярвам, че смъртта не е края, имала съм "срещи" с починали близки. Имала съм спомени за предишни животи, които всъщност стават сега, защото линейно време няма..

И въпреки всичко, нещо в мен умира всеки път, когато загубя близко същество.. Не ме е страх от моята смърт, неприятна ми е смъртта на другите- остава една обвивка и раздялата боли... Казват, че душата около 6 месеца предварително дава знаци, че ще трябва да тръгва... и всеки човек малко или много усеща кога идва края... Аз бих събрала всички близки последния си ден.. друго няма да ми липсва от тук

Има смърт, но може да има и безсмъртие.. като Бабаджи например. Човешкото тяло е проектирано да издържи много над 100-тина години, ако се пази..

[Дъгата]

В живота на Христа има три периода, които са важни – има ги във всеки живот: раждане, смърт и Възкресение.

Забележете, че когато Христос се роди, Ангелите се явиха на Небето и възвестиха Мир между человеците; значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествующ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт.

А пита се защо трябваше така да умре?

Съвременните хора умират и често са ме питали защо умират – има причини.

Христос умря позорно и най-после възкръсна.

Сега ще направя едно малко съпоставяне – как се появи смъртта в света?

Знаем, че когато Адам беше в Рая, Бог изрази Живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече Дърво на Живота, а другото – дърво за познание на доброто и злото. В чисто окултен и мистичен смисъл, под Дърво на Живота се разбират всичките стремежи на Природата към Божеството – стремежът, който върви от долу на горе; то е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу.

Сега, как се е родила смъртта?

По най-естествен път; ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него.

Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение от горе на долу – към Земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на Живота – в обратния процес, който ние наричаме Възкресение.

***

Значи има две раждания, но не прераждания.

Защото прераждането подразбира всеки процес на пресекване; прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал – улавят те, затварят те и като излежиш двадесет години, останат ти петнадесет, избягаш, връщат те и ти турят още десет години, та стават пак двадесет и пет за излежаване; след пет години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл: когато вие сте пратен на Земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат, ще ви турят в затвора и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков.

Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.

И не е мъчно да я изпълните, мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на Живота.

***

Настанал е последен час – всинца трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при туй Възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем – ето въпросът. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба; вие от осем хиляди години лежите все в този гроб и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. И този Ангел отгоре е зов Христов, че Второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън?“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга да отвалят камъка от гроба ви и тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и ще възкръснете.

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни.

Христос иде. Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“

Великден, Неделни Беседи, 22.03.1915 г., София

И още една прекрасна тема в развитие: Безсмъртие - раждане, смърт, възкресение

[Орлин Баев]

Карл Юнг за смъртта! За вечността, за това психе, което е вечно и за което смъртта е само врата към тази вечност! Великият Карл Юнг! Редактирано Април 29, 2010 от Орлин Баев

[sarita]

Това е вратата , която затваря живота . Това е голяма мистерия , за която може да се говори , но никога да не сме напълно сигурни в думите , защото нямаме спомени за нея. И колко е различна , при някои е страховита и ужасяваща , при други спокойна , при трети нежна като морски бриз .Тя идва за да ни отнесе , тя е мост между световете , тя има свой език.

Но ние сме вкопчени в живота и ако не е тежката болест , която да направи съществуването ни в тялото невъзможно , никога няма да и се отдадем. Когато ни изненада в здраво тяло , тогава има огромна съпротива срещу нея.Сякаш човека протестира срещу отнетите му удоволствия , но тя е неумолима .Идва винаги навреме , не обича да избързава , обича отворените врати , но дори да няма такива , намира начин откъде да влезе.Тя е точна , нашето решение , че е време да се махаме от земята не означава , че това е решение и на Смъртта. Тя е края на живота , но е тъжно , че малко от нас научават как да живеят , не разбират също как да умрат. Как да запазят съзнанието си по време на смъртта.Последния миг е важен с каква мисъл , тръгваш , дали можеш да изречеш името на Бог , молитва , когато целият ментален свят се разпада .

[Дъгата]

Винаги съм се нядявала, че изкуството е призвано

да помага на хората в техния земен живот ... и не само ...

Ето една уникална комедия, която говори за най-сериозния страх, според някой - страха от смъртта.

И дава отговор, съгласуван с много философски и религиозни доктрини.

Наглед всичко е комично, но всъщност е напълно реалистично.

Филмът АЗ, ТИ И ПРИЗРАКЪТ (imdb) е като драматизация на много книги от Монро и други автори, посветили себе си да изследават незримото ( с физически очи).

Абсолютно достоверно е пресъздадено как човек се чуди нормално ли е или не да вижда призрака на.......,

как приятелката му първо го подкрепя, а после..........

как психотерапевтът го мисли за леко луд, ... иначе казано шизофреник..

И показва как може човек да се убеди, да види,

да изживее срещата с незримото, след което смъртта се приема само като една врата...

(за по-нетърпеливите и заетите - нека гледат поне последните 25 мин.)

Мисли от Учителя за прераждането

Безсмъртие - раждане, смърт, възкресение

Редактирано Юни 9, 2010 от Дъгата

[марсин]

Не ме е страх от смъртта.За мен тя е преминаване към друга форма на живот на духа.Ако духа е бил спокоен и е усвоил урока си в този живот,ако съзнанието е било чисто защо трябва да се страхуваме от "безвремието".Все си мисля като лаик,че тук е страданието на душите-тук на Земята,когато те са в тяло.Когато татко си отиде се замислих над всички тези неща, приех смъртта му съвсем спокойно,дори с облекчение,защото той страда дълго време. Мир на душата му!

[Guest Христо6]

Има песни, които като ги чуя и се сещам за някой дето е починал в периода, в който песните са били нови или пък аз съм ги слушал много. Също така като разбера, че някой с когото съм общувал или когото често съм виждал на живо е умрял, малко по - силно се замислям за моята смърт и смъртта на близките ми.

[Латина]

Животът е път към смъртта.

[Станимир]

Смъртта е врата.

[veselinvalchev1981]

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1

Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят.

Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго.

дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Мислили ли сте за смъртта?

А сблъсквали ли сте се с нея?

Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте?

Какво е отношенията ви към нея?

Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили?

А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието?

Физическата смърт дава свобода ,другата смърт е по страшна ,а повечето хора сме там от хиляди години .Колкото то до това ако знаем ,че днес е последният ден от живота ни ,хубав въпрос ,защото хората по навик си мислим ,че ще доживеем поне до 70 годишна възраст ,и хората седят примерно с месеци и години скарани с някой ,а никой не може да ти даде гаранция ,че утре примерно ще си още жив ,и ако стане някакъв инцидент и човек си замине от този свят ,ще е много кофти така да си отиде човек с такива отношения ,а още по кофти ще е ако си се скарал с някой любим човек ,и нямате възможност да си простите и да му кажеш колко много го обичаш .

Ванга описва смъртта като много красива жена .Смъртта е и много хубав учител .Чел съм и някъде из лекциите на П.Дънов ,че в зависимост от нивото на съзнание ,хората се прераждат по бързо или по бавно във времето ,обикновенните хора се прераждат на 45 години а светците на 1000 години или повече ( по памет го цитирам ) .

Редактирано Септември 6, 2010 от veselinvalchev1981

[Guest Христо6]

Колкобав то до това ако знаем ,

Това колко хубав въпрос ли означава ?

В един друг сайт разбрах, че една жена, с която съм си писал малко преди време, и с която сме имали общи противници в един форум, и която ми е в списъка с приятели е починала от рак преди една седмица на 39г. Детето и има тежка форма на диабет и сигурно заради това и тя се е разболяло. Та покрай тоя случай се сетих, че съм смъртен, но по принцип ако изпитам страх от смъртта, той е по - силен във връзка с това да не умре човек от семейството ми. А ако е свързан с мен е свързан със страх от болка, неизвестност, страх че на другите ще им е кофти.

Редактирано Септември 6, 2010 от Христо6

[Guest Христо6]

Аз съм имал чувството, че ще живея поне 70 години, че няма да умра млад, някакво такова чувство за защитеност съм имал. От друга страна, не съм могъл да си представя живота ми след толкова години.И като не мога да си го представя, съм чувствал че все едно не съществува(няма да съществува), все едно е нещо празно, което няма да стане. Като бях малък не можех да си представя, че някой ден ще умра. Като малък се чувствах най - защитен от смъртта.

Редактирано Септември 6, 2010 от Христо6

[veselinvalchev1981]

Въпросът със смъртта съм си го разрешил ,не гледам на нея като нещо страшно ,не ме е страх от нея ,но я уважавам .Това незначи че карам с двеста в насрещното или неразумно по улиците .Кофти ще е ако човек си отиде по рано ,и не е изпълнил това за което е дошъл .

Ванга казва също ,че като плачат хората за някой умрял те цапат белите му дрехи ,и му пречат да си замине в отвъдният свят .А П.Дънов казва , "аз неплача за хората че са умрели ,а за това че не се обичат" .

Редактирано Септември 6, 2010 от veselinvalchev1981