18. Правила за живота

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Кажи ми ти Истината - песен

Верен, истинен,чист и благ всякога бъди... - формула

Пътят на живота - молитва

Беседа: Правила за живота

Молитвен наряд за край:

Господи,влей в мен живи космични сили... - формула

Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.

Дяволът няма физически образ. Искаш да станеш богат. – Защо? – Дяволът в тебе те подтиква да станеш богат. Той ти нашепва: Виж, как живеят другите хора! Всички живеят в охолство, а ти работиш по цели дни и едва изкарваш прехраната си. Ти се поддаваш на това внушение и си казваш: Наистина, животът ми не е уреден, трудно изкарвам прехраната си. Ще търся начин да забогатея. Какво виждате в живота? – Навсякъде неуредици. Няма богат човек в света, на когото животът да е уреден, както той желае. – Защо? – Защото истинското богатство е в добродетелите, а не в парите. Да бъдеш добродетелен, мъдър и истинолюбив, това значи да имаш богатство, което никой не може да ти го отнеме

.

Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.

Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.

Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено.

Правилата за живота

[veselinvalchev1981]

тия цитати са ,нямам думи ,мога да кажа само Алелуя

[Розалина]

Хубава беседа.

В нея са казани важни,базови правила за живота.

Първото правило: Говорете малко, но разумно.

Благодарете от дълбочината на душата си за всичко, което ви се случва. Взимайте участие в общата благодарност към Бога.

Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно.

Всеки вижда,това което иска да види и което го вълнува в момента.

За мен днес от тая беседа мисълта,която ме занимава е:

Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот.

Правила за живота

Мисля си ,че формата е важна.Тя е ориентир,граница,възможност,подходящ съд за определено съдържание и всичко това е важно и нужно на физическото ниво,в което живеем и се движим.Ако обаче започнем да отдаваме твърде голямо значение на формата,рискуваме да изпуснем съдържанието.Рискуваме покрай дървото ,в което сме се вгледали, да пропуснем да видим гората.А самотното дърво лесно може да загине.Гората обаче ,макар и с променяща се форма ,има механизъм да оцелее и да се възроди даже от пепелта със семенцата си.

Важно е да не пропуснем това правило,когато правим прощъпулник в някакво ново начинание.Особено когато навлизаме в изследване на духовни учения.Поради невежството на начинаещия,рискуваме да се хванем за формата.Това е по-лесния път.Можем да научим всички молитви наизуст,всички правила и упражнения.Да знаем споровете и дебатите ,и дори да вземаме участие.Но ако не изпълняваме нещата по дух ,мисля,че е в сила ,това,което ни казва Учителя-сами ще се спъваме.

Редактирано Октомври 18, 2009 от Klaudia

[Донка]

Клаудия!

Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно.

Това е много ценно правило! Откакто го следвам, успявам доста добре да се справям с конфликтни ситуации - вътре в себе си. Много е изкусително, когато някой излезе срещу нас по някакъв повод, да видим зад тази конфронтация някакви негови недостатъци. Това сякаш успокоява ума ни. Но за сметка на това трайно ни замърсява енергийно. Усещам го като тръпки в слънчевия сплит, които постепенно се разпространяват по цялото тяло.

Нужна е целенасочена работа на ума - да изостави доброволно успокоението с чуждите (или своите) недъзи и да види ситуацията и думите в тяхната добра светлина. Може да помогне обикновен душ в съчетание със светлинен - бял.

Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел.

Това "ближният да те обича" дълго време съм го разбирала превратно и съм била зависима от отношенията ми с близките хора - все се стараех да спечеля обичта им. Сега го разбирам по друг начин. Ние очакваме да получим и видим обичта към нас по точно определен от нас начин, а всъщност идеята е да осъзнаем, че ближните ни винаги ни обичат, но по своя различен начин. Дори когато показват неприязън към нас, това също може да бъде проява на обич. Те обичат своята представа за добрия ни вариант и затова не могат да приемат как се различаваме от нея. Това е отличен урок за самите нас как да обичаме другите.

Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите.

Как се разбира, че се натрапваме преди да ни го покажат явно?

[Розалина]

Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.

Донче,мисля ,че Учителя има нещо друго предвид с израза "..бъдете внимателни и не се натрапвайте на другите".Аз го разбирам като:Оставете човек сам да узрее.Не бързайте да му давате наготово нещо,за което той не е готов.Бъдете търпеливи и изчакайте сам да ви го поиска.

Редактирано Октомври 18, 2009 от Klaudia

[Донка]

Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.

Казано е в Писанието: „Като отиваш при Господа, ще носиш празна торба.“ Следователно, ако торбата ти е пълна, ще я изпразниш.

Смисълът на изпразването на торбата преди да отиде човек при Господ?

В торбата са всички етикети, всички връзки, правила, дефиниции, които е създал до момента нашият ум. Да ги изпразним означава да отречем постигнатото до момента - т.е. да обеднеем, но да вярваме, че това не е бедност, а готовност да получим нещо далеч по-ценно от старото...

И все пак човек трудно се отказва от това, което е постигнал, научил, от света, който си е създал...

Как изпразвате торбата си преди да се обърнете към Господ?