Предубеденост

[Guest НиколаДамянов]

Има ли някой, който да не се е сблъсквал с предубедеността на околните спрямо него лично или пък спрямо странични неща и въпроси, най общо казано?

Аз лично много често срещам това явление. Почти навсякъде...

Идеята за темата възникна все пак от това мнение в една друга тема.

Когато човек е предубеден, той чете изборно и "открива" единствено това, което иска да види (чуе). Това, може би е и причината да се откриват "съвети", "квалификации", "осъждане" в дадени мнения, без дори и да има идея за токова нещо.

Предубедеността може да изиграе лоша шега на всеки. При нея е възможно да се засили дотолкова субективната оценка на човека, че обективната реалност да се изкриви до неузнаваемост. В този ред на мисли, предубедеността е съществен проблем (блокаж, контра, спирачка...), особено за хора, които се опитват да водят съзнателен начин на живот. Личният ми опит ме е убедил в това,... и подобни изводи мога да ги подкрепя с много примери.

Нека да поразсъждаваме върху въпросите:

Какви са корените на предубедеността? Как възниква? Защо тя съществува?

Установявали ли сте моменти, когато сте били предубедени към някого или нещо? Как постъпвате тогава?

Какво трябва да правим, за да тушираме евентуалното и развитие (уголемяване), за да не изпаднем в "небрано лозе" както се казва,...след време? Съвети? Опит ?

Поздрави.

[Венцислав_]

Я, предубедеността у другите ли е основния проблем?!

Човек не може да не е предубеден.

Самата аз-цетрираност си е естествена позиция и чистота откъм всякакви предварителни нагласи, опит и т.н. би означавала липса на психика.

Подходът с отвореност към всичко въобще не означава отсъствие на предубеденост, а само малко по-други механизми на асимилация.

[lil]

За да съществува и това не е случайно, може би точно, за да ни научи в един момент. Всичко това са асоциации и ограничения на ума, ако имахме вътрешната светлина, развити сетива и знание щяхме да виждаме, усещаме нещата, нямаше да я има предубедеността, но дотогава тя ще ни навестява, освен това нищо не ни пречи да опитаме или да не опитваме, мисля, че колебанието е по-страшно

[Станимир]

Какво трябва да правим, за да тушираме евентуалното и развитие (уголемяване), за да не изпаднем в "небрано лозе" както се казва,...след време? Съвети? Опит ?

Да развием гъвкавост на мисълта и въображение. Едно от проявленията на гъвкавостта на мисълта е да умеем да оставим всяка мисъл, която е обзела съзнанието ни и да я заменим с друга. Въображението е пряко свързано с умението да се допуска новото и необичайното.

[Розалина]

Предубедена съм и още как ,към един колега.Млад е ,умен е,но така дразнещо комуникира,че още щом го видя , се мобилизирам,въоръжавам се с цялото си търпение и максимално прецизно общувам,т.е внимавам за всяка своя дума.Въпреки това контакта е труден.Досега не сме имали случай да бъдем взаимно удовлетворени от работата си.Неговият стил на общуване, дори, когато поднася, иначе добра работна идея е,да направи въведение нападка- директна или косвена,но все едно критикарския момент е водещ.Самата си идея излага разпокъсано.Обикновено липсва ясна теза и ми се налага, освен внимателно да го слушам, да задавам уточняващи въпроси,за да разбера ,какво точно се опитва или иска да прави.Той обаче започва да се дразни,че не го разбирам,когато взема да питам.Изобщо не се получава.

Когато ,за пръв път ,преди години ми се случи,аз обвиних себе си.Самоанализирах се и при следващата комуникация подходих по-внимателно.Пропуснах да спомена ,че първия път действувах импулсивно -емоционално и ние просто се скарахме.

Сигурно щях да съм много предубедена ,ако веднъж.случайно не го видях в различна светлина.Тогава просто без да искам разбрах къде е проблема на този човек.И защо изправя всички ,с които работи на нокти.Не съм аз човека,който може да го промени,затова запазих извода за себе си.И все пак,винаги внимавам ,когато се налага да работим заедно.А ако имам възможност го избягвам.Не ми е екипния колега.

Пиша толкова подробно,защото днес отново се разви подобна ситуация със същия колега.Както ви казах ,аз се въздържах от излишен коментар.Но мисля,че той усеща дистанцията.Все още обаче е по-склонен да обвинява другите ,отколкото да потърси коренчето на проблема в себе си и да опита промяна.Преди време ,опитах да му предложа помощ и да поговорим.Не се получи и затова сега просто съм дистанцирана.Не по обиден за човека начин,но все пак това е положението.А днес неволно от реакцията на присъствуващите колеги разбрах , че не съм единствената,която го възприема така.

Не съм намерила за себе си правилното решение на тоя казус.Колкото и да се старая да бъда добронамерена и търпелива ,тази изведена в крайност критичност към чуждите грешки и същевремненно демонстрацията на "абсолютна правота',наистина ме дразни.

Моята рецепта към момента е игнориране на дразнителя ,като свалям вниманието и мислите си от него.Това е за случай, в който аз съм предубедена.

Не съм усещала досега към себе си предубеденост от околните.Ако усетя ще се опитам първо да анализирам себе си,своя подход към дадена ситуация или човек .

В основата на нашата или чужда предубеденост стои неразбирането между хората.

Неразбиране има по различни причини.Не се наемам да ги изброявам.

Винаги съм мислила,че е възможно да се разбираме,ако всички спазваме няколко елементарни правила:

Да не правим предположения,а вместо това да общуваме максимално ясно с другите.

Да задаваме въпроси ,с които да се постараем, да разберем, по-добре позицията на другия срещу нас,пък бил той и опонент.

Да не осъждаме и критикуваме .

Да отстояваме своята позиция ,без да накърняваме достойнството и честта на никого, нито пряко ,нито косвено.

Самата аз се опитвам да прилагам тия правила.

Обаче въпреки това ,в горния случай не се получава .Така,че каквото и да правим,ако и двете страни не се постараят да се срещнат,няма да се получи.

Редактирано Октомври 16, 2009 от Klaudia