evgenia_ Добавено Октомври 11, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2009 За Тайдзицюан - бойното изкуство... и нещо повече Съвсем спокойно можем да приемем за факт, че в един век, протичащ под знака на динамиката и стреса, обръщаме все по-малко внимание на своя дух и тяло, белязвайки по този начин цялото си същество, понякога и по фатален начин. В контекста на рамкирания си живот ние почти сме забравили какво е усещането от спокойствието, хармонията, усещането за единство със самия себе си и природата. Последиците от това са многобройни и допринасят негативно за цялостния растеж на човека. По света съществуват множество практики, които могат да подпомогнат процеса по установяване на Баланс в живота. Една от тези практики е тайдзицюан (тай чи чуан). Твърде много е говорено и написано за това изкуство, но сякаш твърде малко остава казано. Това се дължи на факта, че качествената практиката драстично се различава от всичко прочетено и преразказано. Защото едно нещо може да бъде опознато в дълбочина само ако бъде преживяно и изпитано. Всичко друго остава в сферата на притчите и поезията. Именно поради това тази статия има за цел само да щрихира тайдзицюан, а НЕ да обясни какво всъщност Е. Най-често срещания буквален превод на тайдзицюан е „Бокс/Юмрук на Великият Предел”. Все още продължават историческите спорове за корените на изкуството. Според една от легендите даоския монах Джан Санфън (13 век) получил наставления от Жълтия Император по време на медитация, които впоследствие поставили основите на тайдзицюан. Според други, всичко започва от планината У дан, където са създадени многобройни бойни системи, които също се практикуват в Китай до ден днешен. Първите документирани данни обаче разказват за генерал Чън Уантин (17 век), представител на 9-то поколение от фамилията Чън, който след предана и дългогодишна служба се завръща в родното си село Чъндзягоу, провинция Хънан. Там той решава да систематизира уменията и знанията си в нещо което да подлежи на преподаване с отговорност за бъдещите поколения. Това е и официалното начало, както на тайдзицюан, така и на Чън стил в изкуството, който се явява прародител на всички останали стилове познати днес (Ян, У, Хао, Сун и т.н.). В продължение на столетия тайдзицюан е преподаван само във фамилия Чън и не е излизал извън рамките на рода. За първи път това се случва чрез Чън Чансин, който приема за ученик Ян Лучан, който впоследствие става и основател на Ян стила. Малко по малко изкуството се отваря към публичност, секретността пада и днес тайдзицюан се радва на широка аудитория от практикуващи по цял свят. Какви са аспектите на тайдзицюан? Може би най-коректно е да се говори за тайдзицюан като за система. Бивайки многоспектърно изкуство, разглеждането само на някои от аспектите му отделени един от друг е невъзможно, тъй като те преливат в себе си и са Едно. Такъв подход би попречил на цялостното разбиране на нещата. А погледът отгоре би могъл да дойде след много години практика в дълбочина. Точно затова може да се каже в духа на даоизма, че тайдзицюан е много неща, но също така може да се сведе и само до едно. Но тъй като ние, хората от западния свят, сме свикнали да фрагментираме едно нещо, за да го разберем като цяло (за разлика от източния тип мислене, който е по-абстрактен), ще се опитаме да опишем що за изкуство е тайдзицюан с предварителната уговорка, че това може да бъде направено качествено само на индивидуално ниво. Тайдзицюан като бойно изкуство. Заради огромното му разпространение по света (тайдзицюан безпроблемно се практикува от хора в юношеска, средна и напреднала възраст), едва ли има човек който поне веднъж да не е виждал картина или репортаж по телевизията на хора сред природата, които изпълняват бавни и плавни движения, които хипнотизират със своята изчистеност, хармония и успокояващ ефект. Именно тези характеристики са повод за учудването на повечето хора, когато разберат че тайдзицюан всъщност е бойно изкуство и е възникнало именно като такова в своята зора. Той е едновременно мощен и деликатен, съдържащ твърди-меки и бавни-бързи движения обусловени от пълната отпуснатост и координация между тялото и съзнанието, което в по-напреднали етапи на тренировка води до абсолютен контрол над вътрешните процеси в организма. По време на бой един майстор на тайдзицюан може да направи тялото си меко и адаптиращо се като водата, но при нанасянето на удар внезапно да се втвърди като стомана. В един момент той е неподвижен като планина, в следващия – връхлитащ като океански вълни. Овладяването на принципите, заложени в това бойно изкуство води до непредсказуемост и не-съпротивление, които могат да изведат боеца на най-високите нива на бойните умения и да формират абсолютна доминация на бойното поле. Не случайно тайдзицюан е било едно от най-смъртоносните бойни изкуства в Древен Китай, всявайки страх у всеки боец. Едно от задължителните условия за успешна практика, е човек да постигне пълно спокойствие и отпуснатост на тялото и ума си, независимо дали става въпрос за тренировка или за реална бойна ситуация. Оттук произтича и една от трудностите в схватка срещу боец, практикуващ тайдзицюан. В разгорещеността на схватката мнозинството от практикуващите бойни изкуства се затрудняват да бъдат спокойни и отпуснати. Бавните и спокойни движения, които тренират принципите на тайдзицюан спомагат за абсолютната релаксация на духа, тялото и съзнанието и постепенно стопяват илюзорните стени между тях, градени с години от обремененото съзнание, като в резултат се спомага за постигане на Пустотата. Защото само от абсолютния покой може да се създаде перфектното движение и да се генерира удар с максимална сила. Фа дзин (експлозивна сила) е особено застъпена в Чън стил тайдзицюан и съблюдава гореописаните принципи. Други характерни практики спомагащи за цялостното разбиране на Чън стил са статичната медитация (джан джуан – в превод – позиция на стълба), която е преход към динамичната медитация (формите с голи ръце и оръжия), техниката „бутащи ръце”, комплексът от упражнения чансъгун (техника на копринената нишка), който тренира основните принципи на тайдзицюан и цинна (ключове и захвати), които представляват конкретни бойни приложения. Тайдзицюан е наистина едно безценно съкровище. Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 12, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2009 Тай чи, практикувано само по себе си има общо с бойно изкуство толкова, колкото паневритмията с тайландския бокс и бразилското джу джуцу. Според мен основните ефекти на тай чи се състоят в бавните движения при фокусиран единствено в тях ум. За много хора директното преминаване към седяща медитация е неподходящо - твърде рязко е. Затова пък методи като тай чи или паневритмията съчетават бавни плавни движения с молитвена/ медитативна еднонасоченост, фокусиране на ума. Дори самото првене на бавни движения при бягащ ум, нещо което е неизбежно в началото за повечето хора, вече е полезно. Защото сваля невротичността. Префронталната кора, която е биологичният корелат на свободната воля, влияе директно върху процедурната памет на невротичната забързана рязка моторика, забавя я и така директно по един телесен път неутрализира тревожността. На запад (в щатите и канада) тай чи се преподава като една гимнастика, без кой знае какви вътрешни медитативни или енергийни насоки. Но въпреки това действа. Аз лично не знам тези 108 движения и едва ли ще ги науча. Защото съвсем не съм убеден, че тъй като са правени еди си колко си хиляди години и са преподадени от авторитети, точно те са "правилните". Важен е принципът. А той е: бавни релаксирани движения при еднонасочен спокоен ум. Тук може да се намеси или не вътрешната енергия... Аз в последните повече от десет години наблюдавам тази си вътрешна енергия: и конкретно като динамика на движението и през тялото и като наситеността и след различни дейности. Изводите, до които стигам обаче са малко по-различни от ортодоксално езотеричните. Забелязвам, че субективното преживяване за вътрешна сила, особено на по-дълбоките и нива, зависи от ... биохимията! Директно! Китайците рзделят силата на дзин, чи и шън - сексуална, жизнена и духовна. Сексуалната се сублимира в духовна, а духовната се "утаява', конкретизира в сексуална, като междинна е жизнената. Забелязъл съм една пряка взаимовръзка между хормоналния/ биохимичен баланс, състава и нагнетеност и вътрешното преживяване на енергия. Ако половата и жизнена сила могат да се активизират и повлияят от по-външни методи: движение, дишане, спорт и др., то шън, духовната сила, онова вътрешно преживяване за ... духовна сила, блажена слятост с живота и Себе си, то зависи предимно от ... биохимията. Звучи странно това може би, когато е казано в езотеричен форум. Но опитът ми говори за това. Например така изискваното за по-високите стъпала в диховното продвижение при мъжете целомъдрие води до хормонално и биохимично нагнетяване, което субективно се преживява като мощна воля, сила на когницията, едно реално преживяване на чувство за вътрешна светлина, ум и емоции, до голяма степен независими от околния свят, много повишен праг на болката, смелост, решителност. При това липсата на задоволяване на нагона по нормалния сексуален начин се сублимира до задоволяването му в една молитвена/ медитативна връзка (дзин се трансформира в шън), както и в професията, общуването и т.н. неща, които преди са изглеждали трудни и невъзможни, при целомъдрие стават лесни. Съзнанието се разширява, издига. Това важи предимно за мъжкия пол. Това, което ми се иска да кажа обаче е, че именно нагнетената биохимия е телесният корелат на горните вътрешни преживявания. Ако тя се срине или промени деградиращо, не помага нито дишането, нито тай чи, нито медитацията кой знае колко. Просто самото телесно възстановяване на биохимията е това, което води отново до чувството за духовна сила. Тоест, моите наблюдения сочат, че именно тази биохимия (преди наричана алхимия и т.н.) е важното в тази игра. Сигурен съм, че заключенията ми могат да породят противоречиви отклици, но това е опитността ми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Октомври 12, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2009 В продължение на столетия тайдзицюан е преподаван само във фамилия Чън и не е излизал извън рамките на рода. За първи път това се случва чрез Чън Чансин, който приема за ученик Ян Лучан, който впоследствие става и основател на Ян стила. Малко по малко изкуството се отваря към публичност, секретността пада и днес тайдзицюан се радва на широка аудитория от практикуващи по цял свят. За много хора директното преминаване към седяща медитация е неподходящо - твърде рязко е. Затова пък методи като тай чи или паневритмията съчетават бавни плавни движения с молитвена/ медитативна еднонасоченост, фокусиране на ума. Дори самото првене на бавни движения при бягащ ум, нещо което е неизбежно в началото за повечето хора, вече е полезно Малко сериозно, малко на майтап, но повече на сериозно в майтапа:.... Тези хора защо ми споменават името и не плащат авторски права? Въпрос: Ян Бибиян може ли да практикува "тайдзи" и без да играе ..ъъъ... паневритмия или други подобни бавни движения??? Ей така , чисто Духовно опссс.. ментално, опсс... умствено, докато лющи семки например или решава кръстословици, или ходи с наведена глава с ръце в джобовете??? Ако може, на кого да се обадя, за да ме научи? Защото искам моята мисъл ... Дух да се движат независимо от ръцете и краката ми. Толкова красиви места има по света, че искам да ги посетя и без ръцете и краката ме да правят "фокусничества". Тай чи, практикувано само по себе си има общо с бойно изкуство толкова, колкото паневритмията с тайландския бокс и бразилското джу джуцу. Все си мисля, че само по себе си на този свят няма нищо. Всичко е в много сложни взаимовръзки. Защото една капка не е Океанът, но капка по капка Океан става. Една капка солена вода няма да навреди на никого, даже чаша. Но Океанът не става за питейна вода и без подходящият кораб не може да се преплува. Така и "тайдзи". Упражненията му няма да навредят сами по себе си. Но вкарани в система се влиза в друг групов Дух. А влезналият в "чужда къща", е длъжен да се съобразява с местните обичаи. Ако е само гост - добре. След гостинското си отива в "собственната къща" и се връща като от екскурзия. Да останеш да живееш за постояно в чуждата къща, означава да видиш и негативите от това "тайдзи". Ооо... това е вече друго. Това вече не е питейна вода за "пиене и къпане". Особено когато си пил минерална изворна вода "Девин" добита от Планината на Духа. Тогава разликата между солената ...пресолената вода и Изворната Вода е колосална. Един път човек опитал Изворна Вода, вече ще опитва само по една чашка от солената, за да не обиди домакините и ...толкова. Защо в солената вода има и порядъчно количество сол и после излиза доста солено.... Итое 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tematangi Добавено Ноември 4, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2010 Ето малко история на Тайдзицюан. След поредица от въстания, през 1644 година династия Мин окончателно губи политическата и икономическа власт в Китай и за един от най-титулуваните пълководци на тази династия - Чън Уантин - не остават много възможности за избор, и той се завръща в родното си село Чъндзягоу. Чъндзягоу е създадено през XІV-ти век от Чън Бо, който се счита за родоначалник на семейство Чън. Селцето възниква в област, подходяща за земеделие и както повечето поселища из провинциите на Китай в онези смутни времена на непрекъснати граждански войни и метежи, е обект на постоянни набези и ограбвания. Но за разлика от много създадени и бързо сравнени със земята селища от онова време, Чъндзягоу бързо успява да си спечели име на непревземаема крепост и да устои на неспирните разбойнически нападения. По този начин бойното изкуство, прилагано от семейство Чън и благодарение на което селцето оцелява през вековете, придобива слава, която в течение на годините расте все повече и повече. И така - губейки през 1644 година всички награди и почести и изхождащите от положението му облаги, които е притежавал като велик пълководец на династия Мин, Чън Уантин - 9-то поколение представител на семейство Чън, се завръща към живота на своите предци и се заема с нелеката задача да систематизира уменията и да опише знанията за бойното изкуство, довели до запазване на семейството му вече над три века. В края на своя живот той пише: "Спомням си предишните години, в които храбро се сражавах срещу вражеските армии и всичко, което съм рискувал. Но сега, когато съм стар и слаб, животът за мен се състои от разработване на техники за бой и от обучението на младите, за да станат те пълноценни членове на обществото." Именно Чън Уантин за първи път съединява идеите на Даоин и Туйна с бойното изкуство. Той създава система, която обединява оздравителните упражнения на Цигун с бойните прийоми на Ушу. Той взема прийоми на самоотбраната и ги превръща в особена разновидност на Цигуна, наричайки го Чансъгун или "техника на копринената нишка". Това довело до сливане на две коренно различни направления в едно. Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за меридианите и изобретява техниката "бутащи ръце", която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ-ти век военачалник Ци Дзигуан, където били описани всички по-известни по онова време системи на Ушу. Чън Уантин заимства голяма част от съдържащото се в тези трудове, като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съотвествие със своята теория. Така са създадени няколко форми, които по-късно стават известни като Тайдзицюан. Изпълнението на тези форми позволявало на изучаващите ги да се научат да ползват собствената си енергия в боя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
fogo Добавено Ноември 17, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2010 (edited) Да останеш да живееш за постояно в чуждата къща, означава да видиш и негативите от това "тайдзи". И кои са негативите "от това "тайдзи""?? Редактирано Ноември 17, 2010 от fogo Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Ноември 17, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2010 Все си мисля, че само по себе си на този свят няма нищо. Всичко е в много сложни взаимовръзки. ... Така и "тайдзи". Упражненията му няма да навредят сами по себе си. Но вкарани в система се влиза в друг групов Дух. А влезналият в "чужда къща", е длъжен да се съобразява с местните обичаи. Ако е само гост - добре. След гостинското си отива в "собственната къща" и се връща като от екскурзия. Много точно попадение на Ян. Но аз разглеждам идеята и от друга гледна точка. Когато човек е последовател на дадено Учение не всяко друго учение може да му бъде като съпътстващо и дообогатяващо го. Дори напротив - някои са с доста противоположни методи и възгледи, макар и да се твърди, че всички пътеки водели към Върха. Не случайно Учителя препоръчва какво да се чете, предупреждава кои практики не са вече за сегашното време и т.н. И в този смисъл няма безобидно практикуване на каквото и да било, защото каквото правим с такива групови духове се свързваме. Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
milena_vo Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 Живеем във време, в което имаме неограничен достъп до информация (даже има пренасищане), затова всеки човек много внимателно трябва да си подбира и да отсява информацията, която минава през нас ежедневно. Качествената информация е много важна за правилното разбиране и формиране на личния мироглед. За тези, които търсят информация за тайдзицюан, бих препоръчала един сайт, в който има изчерпателна информация на български, английски и руски език. Информацията, която е качена в http://www.taiji-bg....bg/articles.htm е стриктно подбрана и отговаря в най-голяма степен на същността на китайското бойно изкуство. Статиите са широко спектърни и не се огранчават само до темата за тайдзицюан. Мисля, че всеки един от Вас би намерил нещо полезно за себе си. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 Все си мисля, че само по себе си на този свят няма нищо. Всичко е в много сложни взаимовръзки. ... Така и "тайдзи". Упражненията му няма да навредят сами по себе си. Но вкарани в система се влиза в друг групов Дух. А влезналият в "чужда къща", е длъжен да се съобразява с местните обичаи. Ако е само гост - добре. След гостинското си отива в "собственната къща" и се връща като от екскурзия. Много точно попадение на Ян. Но аз разглеждам идеята и от друга гледна точка. Когато човек е последовател на дадено Учение не всяко друго учение може да му бъде като съпътстващо и дообогатяващо го. Дори напротив - някои са с доста противоположни методи и възгледи, макар и да се твърди, че всички пътеки водели към Върха. Не случайно Учителя препоръчва какво да се чете, предупреждава кои практики не са вече за сегашното време и т.н. И в този смисъл няма безобидно практикуване на каквото и да било, защото каквото правим с такива групови духове се свързваме. Ако трябва да бъда точен и коректен, това "попадение" е съпреживелици като "гост" и "домакин". И просто преразказах малко опитности в стилизиран вид. Браман и както казваш, няма безобидно практикуване и ... никога не е имало. Може би единствента безобидна практика е била Адам когато си е похапвал ябъки в Райската градина. А за да познае човек кои практики са с "доста противоположни методи и възгледи" , не е никак лесна работа. Външно почти всички си приличат като сиамски близнаци. Мисля, че има два начина човек да ги различи: 1.Достатъчно силен Ангел-пазител и много силна връзка с него. Така, че доверието между Ангела и човека да е почти 100%. 2.Достоен Учител във физическия свят- това обаче е почти неизпълнимо, поради редица причини, които са обект на разискване в друга тема. Да се свържи човек с каквито и да е групови духове си е доста сериозна беля на главата. Почти всичките те дърпат надолу в Ада. Е, точно там е проблема. За да получи човек такова посвещение за тези бойни изкуства и в частност в тайдзи , разменната монета е душата. Просто защото силите които трябва да се допуснат до собствената ни душа са от астрала или ментала. да, но те пък са от онази порода сили, които се наричат "великите убийци на Реалното" - сиреч Божественото. И кръгът се затваря. Най-сериозното "бойно изкуство" което мога да посоча като най-безопасно е да нямаш астрално и ментално тяло, за да можеш да станеш чист като дете. Ако човек знае смисъла на живота, никога няма да почне да учи всякакви бойни изкуства. Най-великото бойно изкуство е Любовта ( не се шегувам, нито иронизирам). Ако някой учил тайдзи "изстреля" една лошотия срещу ученика на Любовта и наистина е ученик на Любовта - ефектите са ужасни( в буквален смисъл) за ученика, даже и адепта на тайдзи. Защото ученикът на Любовта има едно много мощно всеоръжие - Духа, Законът на Истината. Духът който стопява лошите мисли на противника и го прави абсолютно безпомощен. И ако противника няма нищо друго в ума си освен агресия...... значи и нищо няма да остане от него .... защото няма действие без мисъл. Съгласен съм с Милена по въпроса за информацията и пренасищането й. Предпочитам красотите да речем на курорта Аспен или подобен на него пред тренировките на бойни изкуства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tematangi Добавено Ноември 29, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2010 (edited) ...И в този смисъл няма безобидно практикуване на каквото и да било.... Не съм на такова мнение. По тази логика, дай да не правим нищо щото някой си казал нещо си. Ако взимаме за чиста монета всяко мнение на всеки самопраовъзгласил се гуру, то човечеството отдавна да се е затрило. Да седиш в кръчмата с чаша питие в ръка и да философстваш с поза на "мъдра умора" е къде къде по-лесно от това да се потиш ежедневно в залата, да преодоляваш себе си и да се развиваш - мъничко по мъничко всеки ден. В Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България се тренира сериозно и най-вече по методика издържа%u Редактирано Ноември 29, 2010 от tematangi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
fogo Добавено Януари 17, 2011 Доклад Share Добавено Януари 17, 2011 Все си мисля, че само по себе си на този свят няма нищо. Всичко е в много сложни взаимовръзки. ... Така и "тайдзи". Упражненията му няма да навредят сами по себе си. Но вкарани в система се влиза в друг групов Дух. А влезналият в "чужда къща", е длъжен да се съобразява с местните обичаи. Ако е само гост - добре. След гостинското си отива в "собственната къща" и се връща като от екскурзия. Много точно попадение на Ян. Но аз разглеждам идеята и от друга гледна точка. Когато човек е последовател на дадено Учение не всяко друго учение може да му бъде като съпътстващо и дообогатяващо го. Дори напротив - някои са с доста противоположни методи и възгледи, макар и да се твърди, че всички пътеки водели към Върха. Не случайно Учителя препоръчва какво да се чете, предупреждава кои практики не са вече за сегашното време и т.н. И в този смисъл няма безобидно практикуване на каквото и да било, защото каквото правим с такива групови духове се свързваме. Ако трябва да бъда точен и коректен, това "попадение" е съпреживелици като "гост" и "домакин". И просто преразказах малко опитности в стилизиран вид. Браман и както казваш, няма безобидно практикуване и ... никога не е имало. Може би единствента безобидна практика е била Адам когато си е похапвал ябъки в Райската градина. А за да познае човек кои практики са с "доста противоположни методи и възгледи" , не е никак лесна работа. Външно почти всички си приличат като сиамски близнаци. Мисля, че има два начина човек да ги различи: 1.Достатъчно силен Ангел-пазител и много силна връзка с него. Така, че доверието между Ангела и човека да е почти 100%. 2.Достоен Учител във физическия свят- това обаче е почти неизпълнимо, поради редица причини, които са обект на разискване в друга тема. Да се свържи човек с каквито и да е групови духове си е доста сериозна беля на главата. Почти всичките те дърпат надолу в Ада. Е, точно там е проблема. За да получи човек такова посвещение за тези бойни изкуства и в частност в тайдзи , разменната монета е душата. Просто защото силите които трябва да се допуснат до собствената ни душа са от астрала или ментала. да, но те пък са от онази порода сили, които се наричат "великите убийци на Реалното" - сиреч Божественото. И кръгът се затваря. Най-сериозното "бойно изкуство" което мога да посоча като най-безопасно е да нямаш астрално и ментално тяло, за да можеш да станеш чист като дете. Ако човек знае смисъла на живота, никога няма да почне да учи всякакви бойни изкуства. Най-великото бойно изкуство е Любовта ( не се шегувам, нито иронизирам). Ако някой учил тайдзи "изстреля" една лошотия срещу ученика на Любовта и наистина е ученик на Любовта - ефектите са ужасни( в буквален смисъл) за ученика, даже и адепта на тайдзи. Защото ученикът на Любовта има едно много мощно всеоръжие - Духа, Законът на Истината. Духът който стопява лошите мисли на противника и го прави абсолютно безпомощен. И ако противника няма нищо друго в ума си освен агресия...... значи и нищо няма да остане от него .... защото няма действие без мисъл. Съгласен съм с Милена по въпроса за информацията и пренасищането й. Предпочитам красотите да речем на курорта Аспен или подобен на него пред тренировките на бойни изкуства. Когато човек се занимава с тай дзи, той тренира тялото си. Тай дзи не е шамански ритуали. Защо си мислиш, че хората занимаващи се с бойни изкуства си продават душата и се свързват с духове от ада???? Доста смешно звучи. И за първи път виждам някой който да свързва любовта с бой. И още повече да използва любовта за самозащита. Защото на улицата ако някой реши да "изстреля" нещо, това нещо няма да са лоши мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magito023 Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 @Евгения, не знам това дали е някакъв превод или копирана статия, но наистина те обогатява културно. Много се радвам, че има хора, които с радост споделят видяното от тях и това, което ги е впечатлило. Благодаря ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vacero Добавено Септември 10, 2011 Доклад Share Добавено Септември 10, 2011 (edited) И така, в София и Пловдив стартират нови групи за начинаещи по Тайдзицюан. За повече инфо, вижте сайта на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България Редактирано Септември 11, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 11, 2011 Доклад Share Добавено Септември 11, 2011 Когато човек се занимава с тай дзи, той тренира тялото си. Тай дзи не е шамански ритуали. Защо си мислиш, че хората занимаващи се с бойни изкуства си продават душата и се свързват с духове от ада???? Доста смешно звучи. И за първи път виждам някой който да свързва любовта с бой. И още повече да използва любовта за самозащита. Защото на улицата ако някой реши да "изстреля" нещо, това нещо няма да са лоши мисли. Виж ти, тук съм пропуснал някои въпроси към мене! Само за припомняне никът ми е Ян от ... Ян Бибиян - героят на Елин Пелин. Тайдзи не е само тренировка на тялото. Човек ако иска само тренировка на тялото, ще се занимава със спортна гимнастика, лека атлетика, тежка атлетика и прочие. А това, че някой не чул, не е видял, не е разбрал, че Любовта е най-добрата защита, означава само, че "повредата е в личния му телевизор". Как става обаче чисто технически човек да се защити с Силата на Любовта, дори и на улицата?,.... Ооо.. това е съвсем друг въпрос. Струва ми се казах вече, че това е технически въпрос. Който човек се "докосне" до Силата на Любовта - не задава този въпрос. Любовта на Бога отговаря на този въпрос където трябва, както трябва и ... на когото трябва. Бог решава на кого да отговори по този чисто технически въпрос, а не аз. Но съм чувал, че имало такива хора, които много успешно противодействали само със Силата на Любовта и срещу айкидисти с 10+ дан. Просто застават "мирно" , изваждат катана от пояса си и го подават с наведена глава. Символът в движението и подхода е безупречно ясен. Не те карам да вярваш. Вярата човешка е много субективно нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vacero Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 Ян, :-). Прощавай ама говориш небивалици. Едно е да обезоръжиш с наведена глава, майстор дошъл да премерите силите си в благородна надпревара, съвсем друго е като се прибираш нощем например, да те пресрещнат няколко апапи, тръгнали с ясната цел да бият и грабят. Тогава картинката е друга, нещата са истински. Никой не те пита искаш ли да участваш, не искаш ли. Или бягаш ако можеш или се защитаваш, пак ако можеш. Не винаги можеш да избягаш - и тогава какво правим! Ако ги посрещнеш със "силата на любовта", в най добрия случай, освен бой и ограбване можеш да отнесеш и секс. Така че по добре да си подготвен да се защитиш и никога да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва защита и да не можеш да се справиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Итое Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Все си мисля, че само по себе си на този свят няма нищо. Всичко е в много сложни взаимовръзки. Защото една капка не е Океанът, но капка по капка Океан става. Една капка солена вода няма да навреди на никого, даже чаша. Но Океанът не става за питейна вода и без подходящият кораб не може да се преплува. Така и "тайдзи". Упражненията му няма да навредят сами по себе си. Но вкарани в система се влиза в друг групов Дух. А влезналият в "чужда къща", е длъжен да се съобразява с местните обичаи. Ако е само гост - добре. След гостинското си отива в "собственната къща" и се връща като от екскурзия. Да останеш да живееш за постояно в чуждата къща, означава да видиш и негативите от това "тайдзи". Ооо... това е вече друго. Това вече не е питейна вода за "пиене и къпане". Особено когато си пил минерална изворна вода "Девин" добита от Планината на Духа. Тогава разликата между солената ...пресолената вода и Изворната Вода е колосална. Един път човек опитал Изворна Вода, вече ще опитва само по една чашка от солената, за да не обиди домакините и ...толкова. Защо в солената вода има и порядъчно количество сол и после излиза доста солено.... Мнението ти е много духовито и затова ми хареса. Разбрах метафората и искам да ти споделя нещо от моят опит с тай чи, който е ... има-няма 8 години. Мога да те уверя, че най-сладко се пие от извора... Затова аз също се занасям с разни постове с дълбоки и сложни обяснения - няма никакъв смисъл от тях. Тай чи затова се води вътрешен стил, защото всичко се случва ВЪТРЕ в практикуващия го, а другите виждат разни отвеяни движения и замрежени погледи :). Отстрани е действително смешничко, но ВЪТРЕ е прекрасно!!! ВЪТРЕ е цялата ВСЕЛЕНА и няма граници и понятия, няма ум, който да спира и ограничава, няма тяло, което да го боли и да си иска спането и храната. Има само една безпределна хармония. Как се постига? При мен стана лесно, и стана чрез тай чи. При теб е станало по друг път, но това само означава, че и двамата сме вървели по СВОЯ път,който ни е отвел на едно и също място!!! Добре дошъл у дома!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 (edited) 'vacero' ... и тогава какво правим! Молитви, формули, псалми.. Отваряш се за Любовта да протича свободно. Бог е Любов! Кой може да се изправи срещу Живия Бог? На мен в момента през вечер ми се налага да се прибирам сама от работа. По човешки ми се свива сърцето, но се облягам на формулите и действам. Да бъде Волята Божия! Ако ги посрещнеш със "силата на любовта" Така де, ето едно великолепно утвърждение- " Срещу злото изпращам силата на Любовта." Така че по добре да си подготвен да се защитиш и никога да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва защита и да не можеш да се справиш. Точно така, Любовта предвижда, за това са тези защити/ формули, молитви, утвърждения/ самата Любов е дала тези методи оставени ни от Учителя от Христос . И нещо прочетено от мен ще споделя по спомен, защото не помня точно от къде. Питали един учител или голям майстор на бойни изкуства който се отказал да причинява болка т.е. да се бие / пиша по смисъл защото не помня дословно/ та питали го нещо подобно на това което споменаваш ти в поста си. Той отговорил, че в неговият живот няма тъмни улици . Поздрави! Редактирано Септември 17, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Ако рекламната кампания е попривършила да кажа на Елф нещо: Елф ако Бог е решил да ни завърти по един шамар и триста дяволи да хванем за ортаци, пак няма да ни отърват. Това е истината сестро! А пък то всеки нека да си се чекне на каквото си иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 (edited) За това казваме - Да бъде Волята Ти! А иначе ето какво казва авторът на книгата " Духът на Айкидо" : "Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство доколко е било бойно. Самоотбрана, атаки, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваме?" Кишомару Уешиба син на Морихей Уешиба, Основателят на Айкидо Редактирано Септември 17, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Всъщност ще го пусна цялото - "Генералният въпрос пред нас: Защо Айкидо може да бъде наречено Божествено стъпалце и защо Айкидо няма нищо общо с другите съществуващи в съзнанието на хората „бойни изкуства"? И защо Айкидо, единствено от другите толкова нароили се Изкуства на Воина, ще може да прекрачи през прага на отминаващата епоха в следващата? Отговорът на тези въпроси е следният: Защото в Айкидо главният принцип е хармонията и оттам и омиротворението в служба на хармонията. Защото в Айкидо няма място за състезания и демонстрации, които да развиват в практикуващия качества на горделивост и егоизъм произлизащи от чувство за превъзходство над ближния. Защото в Айкидо няма място нито за атакуващи инициативи, нито за самоотбрана като самоцел. Защото в Айкидо се използва всяко едно сторено движение, като поредна стъпка за оптимизация на цялостната траектория, тоест тук няма погрешни тенденции, а съществува постоянна оптимизация. Даже и от най-погрешната ситуация се извършва опит за повдигане в качествено ново направление. Оставя се противника да действува, като се използва до максимум неговата траектория, с оглед разнообразяване на света на хармонията. Точно тъй, както нашият Небесен Отец оставя всички действуващи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява, облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на Неговия Божествен съзидателен план.. Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство доколко е било бойно. Самоотбрана, атаки, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваме? за автора ... Кишомару Уешиба, Дошу в Айкидо, е роден през 1921 г. Син на Морихей Уешиба, Основателят на Айкидо. Завършва университета Уаседа през 1946 г., става майстор в доджото на Главната Квартира на Айкидо през 1948 г. и през 1967 г. е избран за председател на Айкикай фондацията, главната Ай-кидо-организация, понастоящем в Япония и в чужбина. Официалното му назначаване за наследник от баща му, е през 1969 г. Той заема няколко важни поста, свързани с бойните изкуства, и е настоятел на Ниппон Будокан, залата за бойни изкуства в центъра на Токио. изт Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Чак сега разбирам защо в айкидо противника толкова го въртят, та го прегръщат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 (edited) )) То има и Психологическо Айкидо което да си призная на мен ми е много по- интерсно, а що се отнася до движенията, танците и т.н... това което е дадено на собствения ни народ ми е доста по- близо до сърцето, както между впорчем и учението, но интересно и най- вече полезно е от всичко да отсеем ценното Редактирано Септември 17, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vacero Добавено Септември 29, 2011 Доклад Share Добавено Септември 29, 2011 Елф! Караш ме да се смея. Оставям приказките ти без коментар. Няма да ме разбереш. Говорим на различни езици... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 29, 2011 Доклад Share Добавено Септември 29, 2011 Щом съм успяла да подобря настроението ти, какво по- хубаво от това . Да, по човешки може и да не се разберем и сигурно говорим на различни езици, но Любовта с главно " Л" е универсален принцип, универсален език... Успех в начинанието )))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vacero Добавено Октомври 10, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2011 Благодаря за пожеланието! Успех и на теб, какъвто и да е пътя койт.о си избрала. Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България Ви кани на Семинар в гр. Пловдив 12, 13 Ноември 2011. Класически Чън Стил Тайдзицюан с Майстор Ян Зилберсторф 20-то поколение Майстор от фамилия Чън. Вътрешен ученик на Грандмайстор Чън Сяоуан (19-то поколение Майстор от фамилия Чън, пазител на традицията на Чън Стил Тайдзицюан), асоцииран към фамилия Чън в 20-то поколение от Грандмайстора. Основател и Ръководител на Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - Германия, най-голямата Тайдзицюан организация в Европа Обучава в над 15 държави по света, а само в Германия - в над 80 града За контакти: http://www.taiji-bg.com/ Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 Не открих по- подходяща тема от тази, за да споделя това. Булджутцу - най-новото българско бойно изкуство Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.