Борис Георгиев. Биография

[Ани]

Борис Георгиев (1888–1962)



Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство.

Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.

Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм.

Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.

Почива в Рим на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя.

източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

Редактирано Март 4, 2015 от Ани

[Иво]

Картини от Борис Георгиев

[Ани]

“Вечният път” на Борис Георгиев

Милена Бойкова-Терзийска

Портрет на една дама, 1940 г. Борис Георгиев

Изкуството на Борис Георгиев е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст. Картините му носят особена ефирност и нежност, сияещи в светли багри и фини щрихи. В портретите сякаш не физиката, а духът е изобразен. Варненецът избира пътя на вечния скиталец. Изкуството му минава през различни култури и само създава такива.

Наситеният със странствания живот на художника определя изключителното му място в българското и европейското изкуство от 30-те и 40-те години. Полиглот, Борис Георгиев носи харизмата на артистична личност с високо развит интелект и талант.

Той знае 12 езика, свири на пиано, увлича се от техниката

Създава приятелства с едни от най-прочутите интелигенти и артисти в Европа между двете войни. В София за първи път показва изкуството си през 1922 г. През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. “Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството. Борис Георгиев не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата.

Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев,

двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго

на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си.

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г. През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г. в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия,

Николай Рьорих пръв открива големия му талант

на портретист. По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г.

Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя религия. Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация.

Приятелството му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). “Портретите на Борис Георгиев

се доближават до естетиката на италианския ренесанс

и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева. Харизмата на художника витае и в картините му. Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век. Но въпреки това вечен порив на човешкия дух.

---------------------

/материалът е взет от вестник "Новинар", автор Милена Бойкова-Терзийска/

[Ани]

Борис Георгиев - художникът, странникът, човекът

Един стар филм за художника Борис Георгиев.

Редактор: Ана Георгиева

Оператор: Димитър Кацев

Сценарий и режисура: Васил Кацев

За съжаление не успях да разбера кога точно е направен?

Звукът е малко слаб, но си заслужава да му се отделят 50 мин. Заслужава си!

http://www.youtube.com/watch?v=x6vV2HAP_IY&list=FLtNxnUzpN6ccsFramKNxsGw&index=8&feature=plpp_video

[yantrin]

Зравейте, Ани.

Моля да ми съобщите подробности за този стар филм за Борис Георгиев. Линкът, посочен от вас за гледане вече не е активен. Разбирам, че сте го гледала - Борис Георгиев участва ли на живо в този филм или е само с негови снимки? Този художник ме интересува, прочел съм всичко в интернет за него, както и книгата на Пламена-Рачева, но ме интересуват подробности, които ги няма в тези източници. Моля, пишете ми за този филм повече. 

 

Мога да добавя нещо малко известно за него. На една от беседите си, Учителят съобщава, че се е запознал с един интересен художник, който не продава картините си и че в него работи Духът - че това е истински ученик (има го в една от малките книжки, издадени за Б. Георгиев). Още по-малко известен факт - оригиналът на известния графичен портрет на Учителя, направен от художника, който липсва и за него Пламена-Рачева съобщава, че не е открит, се намира в моя позната, чийто вуйчо е Тодор Стоименов. Виждал съм го преди доста години.

 

Поздрав от мен

Янтрин

Редактирано Януари 25, 2014 от yantrin

[Станимир]

Филмът е наличен (предполагам, че е същият филм) на този адрес.