Димитър Грива. Биография

[Ани]

Димитър Грива (1914 – 1994)

Композитор, общественик, документалист. Роден е в Нова Загора. Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.

Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев.

От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. През 1974 г. прави запис на произведението с филхармонията на Монте Карло.

източник: из мултимедийния диск

Духовният Учител Петър Дънов

изд. Бяло Братство, 2009 г

Редактирано Октомври 7, 2009 от Ани

[Ани]

Творците в Школата на Изгрева

Димитър Грива (30.11.1914 – 24.02.1994)

 

(Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.87 )

Когато днес обръщаме поглед към живота в Школата на Изгрева, виждаме как Учителя там работи индивидуално с всеки един. Виждаме как Новото учение се влива като сила и живот в душите не само чрез Словото му, но и по един конкретен начин, съвсем естествено в живота и съдбата на отделния човек.

Ето например, когато разгръщаме житейска история на един от учениците на Изгрева, Димитър Грива, музикант с изразен творчески дух – виждаме по какъв начин Учителя е работил индивидуално за развитието и усъвършенстването на тази душа. Най-важното нещо за твореца е усещането му за свобода, и тъкмо темата за свободата по уникален начин е преживяна от този ученик в Школата на Изгрева.

По пътя към Учителя

Интересен е начинът, по който се подреждат събитията в неговия живот още от ученическите му години в Пловдив. Сестра му, Катя Грива, 12 години по-голяма от него, се завръща в България след петгодишно обучение по оперна пеене в консерваторията на Санта Чечилия в Рим, и един ден те двамата, заедно със сестра им Стефанка, попадат на статия, в която злостно се критикува учението на Петър Дънов. Цитираното там от беседи на Учителя толкова им допада, че те решават да потърсят източника.

Така двете сестри, Катя и Стефанка, отиват на Изгрева, а Димитър, ученик в Пловдивската гимназия, за няколко дни попада в три особено критични за живота му ситуации. На третия път той е пронизан в главата с куршум и е съвсем близо до смъртта. Сестра му търси помощ от Учителя, но в момента той не й отговаря. Едва след четири дни, преди лекцията пред Младежкия клас, й казва: “Сега за него няма вече никаква опасност”. По-късно при разговор с Методи Константинов за случилото се Учителя заявява: “Те бяха решили да го задигнат от този свят. И на откуп дори не се съгласяваха”. А на Димитър Грива обяснява: “Ти имаш карма с този народ. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия, ще работиш”.

След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея. Години по-късно вижда, че творческият му път е подобен на тази невидима подземна река. “Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна – филмов композитор – е като такава вода. Защото най-сполучлива е онази филмова музика, която остава незабележима в цялата творба. Ако гръмне, тя се намесва. А ролята й е да въздейства незабележимо. А и аз обичам да направя нещо, и да се скрия”.

Да живееш на Изгрева

Още в болницата Димитър Грива решава да се посвети на музиката, след това отива на Изгрева. Учителя му дава палатката си, а в беседата си на другия ден казва: “Дошъл е един гост. Е-е, знаете ли какъв път е минал, за да дойде до тук?” Макар и за кратко време там, седемнадесетгодишният младеж има “едни от най-интересните и дълбоки преживявания, за които не може да се говори”. Година по-късно, вече студент в Музикалната академия, той отново е на Изгрева.

- Искаш ли да живееш на Изгрева? – пита го Учителя

- Искам, но тук няма условия.

- Какво ти трябва?

- Една стая, пиано, стол, маса, легло и печка. Най-необходимото, нищо повече.

- Донеси си пианото, останалото аз ще го наредя.

След този разговор всичко бързо се нарежда: Учителя намира за него стая в една новопостроена къща, донасят му масата на стенографките, легло, печка от Учителя, стол от салона, изпращат от Пловдив пианото му и накрая Учителя слага върху масата му една гарафа с вода. След това започва неговото ученичество – в Школата на Изгрева при Учителя и в Музикалната академия при най-добрите по онова време преподаватели: Димитър Ненов – пиано и Веселин Стоянов – композиция.

Посвещението

Но пътят на ученика не е лишен от противоречия, съмнения, изпитания. В душата на младия човек назрява съмнението, че вместо да се отдаде напълно на изграждането си като музикант, той само “се залъгва” с идейни, философски разсъждения. “Тогава веднъж на поляната – разказва той – Учителя ми каза:

- Слушай, остави за този живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже

- Но аз не мога да приема съдбата си с Вашето вмешателство, разбрах че Вие нещо се вмествате в мене.

- Ще видим тогава какво ще реши Небето – отговаря Учителя и казва на Методи Константинов да начертае хороскопа ми.

Тогава видяхме какво търси Учителя в един хороскоп. Той гледа каква е темата на живота, откъде идва тази душа, защо е дошла тук. Всеки човек има една основна тема, с която идва още при раждането си. Учителя ми обясни много нещата от хороскопа ми и ми разкри един интересен закон: “Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата му, за него трябва да се застъпи едно напреднало Същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувства смущение, и затова Бог в доброто остава неразбран”. Тогава усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. И аз осъзнах тогава, че най-важното за мен сега е да възприема Божественото Слово. После той допълни: “За музиката, рекох, ще се държиш – това е важно! Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.”

След този разговор се почувствах някак освободен и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността. Освободих се от празните амбиции, нещо в мен се филтрира, отношението ми към нещата се промени. Започнах да разбирам този процес на свободата, да разпознавам и да се освобождавам от онова, което поробва.

“Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”. Даде свобода на душата ми да вървя напред, да не се привързвам към формата, да не се спъвам в буквата, да следвам Духа. Съвсем ново нещо е учението за свободата. Отвън няма свобода, щом човек не е господар на мислите и на чувствата си – той е роб”.

Разумният баща

Димитър Грива е роден в Нова Загора, по-късно семейството му се премества в Пловдив. Баща му Христо Грива – висш офицер, полковник, след като и трите му деца заживяват на Изгрева, се среща с Учителя, разговарят, а после в писмо до него пише следното: “Дружини и полкове съм командвал, но моят син не можеше да се командва. Сега при Вас видях, че той за пръв път се е подчинил на авторитет – Вашия. Аз ще го подкрепям, колкото мога материално, Вие го подкрепяйте духовно”. За него Учителя казва, още като го вижда: “Ето един славянски дух – широк”.

Учителя остава много доволен от това писмо, защото затрудненията на някои ученици в Школата, както е казвал, идват от това, че родът им, кръвните връзки, не ги пускат и това дотолкова ги измъчва, че понякога дори си заминават от този свят.

Има един интересен случай с пианото на Димитър Грива. Баща му, който по онова време е бил граничен офицер, чул от съседната маса на едно пловдивско кафене как млад музикант разказва, че не може да работи, защото няма възможност да си купи пиано. Тъй като офицерът бил спестил заплатите си, решил да помогне на младия човек и му предложил да купи така нужното му пиано. Този музикант бил маестро Георги Атанасов, станал по-късно известен като диригент, композитор, автор на шест опери. Години след този случай, когато Димитър Грива вече бил студент в Музикалната академия, гостувал на едно семейство, в дома на което имало подарено им някога пиано, но никой от домакините не умеел да свири. След като Димитър Грива им посвирил на пианото, домакините решили да му го подарят. Оказало се тогава, че това е пианото на маестро Атанасов! Същото онова пиано, подарено му някога от един офицер, който почувствал неволята на музиканта. “Тогава разбрах – заключава Димитър Грива – че доброто винаги се връща”.

Специалната задача

Димитър Грива е от учениците, получили специална задача от Учителя; неговата била да направи музиката на Паневритмията за изпълнение от голям симфоничен оркестър. По време на бомбардировките над София, Учителя отива в Мърчаево, а на Изгрева остават сама двама – Димитър Грива и бай Ради, градинарят. “Всяка нотна кола занасях на Учителя и след като той я прегледаше, я подвързвах. Учителят остави в атмосферата на Изгрева нещо много хубаво, усещаше се, една чудна тишина имаше. А като започваха бомбардировките всичко се тресеше, вреше... По онова време някак нямах чувство за самосъхранение, то се яви по-късно – когато се роди синът ми Андрей. И така, като чуех сирените, аз заставах на стълбите с бинокъла си, имаше много дълбок сняг, и гледах как бомбите падат над града и се взривяват. Една бомба падна в гората, зад салона, но не експлодира, иначе детонацията щеше да отнесе всичко”.

Години по-късно Димитър Грива успява да направи два студийни записа на Паневритмията – единият, през пролетта на 1973 г. с оркестъра на Монте Карло; а другият, през 1979 г. в зала “България”, със Софийска филхармония. Поради шума от огромните строежи в града по онова време записът в Монте Карло не става съвсем сполучлив. Но при уреждането на този запис Грива се среща с розенкройцери в Алпите, които са запознати със Словото на Учителя и дори един от тях, Жерар Жерве, продава караваната си, за да подпомогне идеята. Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра.

Музиката на Изгрева

Когато Димитър Грива се установява на Изгрева, там вече има много музиканти, освен това и всички други пеят, свирят, учат музика. Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват. “Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде!”

Учителя обича да общува с музикантите. При такива срещи се раждат идеи, записват се песни. “В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено – разказва Димитър Грива – нещо подобно на полуфлажолет, едно особено свирене имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят. Толкова характерно беше Негово свирене, че ако го чуя някъде, откъдето и да е, както и да изглежда изпълнителя – ще позная, че Учителя свири”.

Да запомниш незаписана беседа

През 1939 г. Учителя тръгва за Мусала с шест ученици: Борис Николов, Георги Радев, Славчо Печеников, Неделчо Попов, Боян Боев и Димитър Грива. Застават на югоизточната част на върха и още преди изгрева на Слънцето Учителя започва да говори. Боян Боев изважда тетрадката си, но Учителя му прави знак да не записва. “И тогава ми се отвори съзнанието – разказва Грива – казах си: Трябва да се запомни, щом не се записва. Цялата беседа беше за Христос. Тогава видях величието Му. Видях какво е Христос от космично, от общочовешко, от окултно гледище. Учителя каза, че до идването на Христос астралното тяло на Земята е било неорганизирано и затова душите не са могли да се ориентират, когато напускат телата си. След Възкресението цялата аура на Земята се е променила, организирала се е, отворил се е път за душите, светлина има за тях”.

Големият параван

Учителят създаде параван, големият параван, зад който се скри. Какви ли не завеси поставяше, защото, както Той казваше: “Когато сеячът сее, няма защо враните да го виждат. Когато посее семето, един ден то само ще поникне и ще го видят”. Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне. Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на лекар!” И човекът след това разправяше, че някой там лекар го бил излекувал. Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави. И пред българското общество той също сложи параван, оставяше без внимание клеветите, нападките, които влияеха на общественото мнение – искаше учениците му сами да го намерят. В същото време Школата на Изгрева беше отворена, никого не връщаше. Но ако някога в Питагоровата школа учениците са знаели, че трябва две години да устояват на обидите и униженията, на които ги подлагат съучениците им, то в нашата “питагорова школа” това беше самият живот. Създаваха се трудни ситуации в отношенията ни, Учителя невидимо ни разбъркваше, за да учим, да прилагаме, да изграждаме характера на ученика. Той държеше да можем да издържаме на общественото мнение, да не сме зависими от другите. Има два вида влияние: има градивно обществено мнение; има и такова, което те отклонява не само от гибелните последици на порока, но най-вече от опасните рискове на добродетелта и така те тласка към удобната среда на масовото съзнание, към затъване в нищото. Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение.

Пътят на твореца

Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр. движение в светлина, ясновиждане, бел. ред.)”, т. е. умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток. Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор.

След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”.

Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача. Филмът излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО. “Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата. Това беше музика, написана за 20 дена. Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.”

С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си филм “Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди. Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио.

Трите ключови думи

Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той. Ако нямаш смирение, не можеш да направиш нищо истинско, сам се спъваш”. Смирение, творчество, свобода – това са трите ключови думи към живота на този ученик от Школата на Изгрева.

Редактирано Юли 11, 2015 от Ани