Савка Керемидчиева. Биография

[Ани]

Савка Керемидчиева

(1901 – 1945)

Родена е в Цариброд. Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология. Скоро след това семейството й се премества в София, за да могат да посещават беседите му. Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия. Често той й дава задачи, наблюдава усилията й да се справи с тях и й дава насоки за духовното й развитие.

Савка Керемидчиева учи филология и педагогика в Университета.

През 1921 г. заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова започва да стенографира лекциите на Учителя. Живее с другите две стенографки на „Изгрева”. Дешифрирали са изнесените от Учителя беседи, после той ги е проверявал и са се давали за печат. Това е била тежка и отговорна работа, изискваща внимание и концентрация, в която Савка е участвала с всички сили и с цялото си сърце. Стойността и важността на тази работа днес трудно може да се оцени.

Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с него отправя своите въпроси, изникнали при духовната й работа. Отговорите, които Учителя й дава, тя стенографира стриктно. Савка дешифрира и подрежда отговорите му и през 1924 г. на Рила му поднася специално подготвена от нея книжка – „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика”. Учителя отхвърля дара й, а същата книга излиза през 1938 г. по инициатива на друг ученик от „Изгрева”. Като резултат от разговорите си с Учителя, Савка създава „Новите Свещени думи”, които биват дешифрирани от стенографските й записки от Борис Николов и издадени след смъртта й като втори и трети том на „Свещени думи на Учителя”.

През 1942 г. Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване той й казва: „Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.”

-------------------------------

Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева

Трите стенографки са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции.

Винаги около него, следящи и записващи всяка негова дума, те отдават живота си на идеята да стенографират беседите и лекциите му, а след това да дешифрират стенографските си записки. Всяка беседа е предварително редактирана от тях и след проверка и одобрение от Учителя – препечатвана и съхранявана. Благодарение на техните усилия и труд Словото достига до нас.

Ето какво пише Елена Андреева за тяхната обща работа: „Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифрирането на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи – беседи, говорени от Учителя на братските празници – 22 март, Петровден, беседи пред сестрите и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.”

източник: из мултимедийния диск

Духовният Учител Петър Дънов

изд. Бяло Братство, 2009 г

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Ани]

Савка Керемидчиева и пътят на ученика

Соня Митева

В-к „Братски живот”, 2006 г., бр. 11

До днес още си спомням как преди години, когато за първи път прочетох спомени за живота на Савка Керемидчиева, изпитах някакво удивление и дълбок респект пред будната и непреривна духовна връзка, която тя е имала с Учителя.

Едва дванадесет годишна, Савка отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при Вас.” През този ден тя получава своята първа задача - да прочете Библията. Две години по-късно, през 1914 г., Савка е отново при Учителя и заявява същото свое най-съкровено желание - да учи при Него. Тогава Учителя я назовава с духовното име Аверуни. „Добре дошъл, мой верни Аверуни!” й казва Той. От записките на Савка научаваме, че Аверуни е име-посвещение за ученика, преминал през прага на световете, без да потъне в забрава, но да запази ясна и жива връзката си с Божествения Учител и будно съзнанието си на ученик.

След тази случка Савка продължава образованието си, по-късно следва философия и педагогика в Университета. Паралелно с това, тя слуша беседите и лекциите на Учителя, изучава задълбочено френология, хиромантия, дори и ирисова диагностика. Понякога, натъквайки се на противоречия между официалната и езотерична наука, тя търси помощта на Учителя и Той я насочва към по-дълбоко и цялостно разбиране на света, чрез което да разрешава привидните противоречия. От друга страна Той й дава практически правила, упражнения, задачи, подпомагащи духовното й израстване.

През 1921 г., заедно с Елена Андреева и Паша Тодорова, Савка започва да стенографира и дешифрира лекциите и беседите на Учителя. По-късно трите стенографки заживяват заедно на „Изгрева” в дървена барака, наречена „Парахода”.

През цялото това време Савка стриктно изпълнява задачите, дадени в Школата. Когато четем дневниците й, откриваме с каква точност, прецизност и търпение се е отличавала тя. Някои от задачите са изисквали 20-30 часа напрегната, концентрирана духовна работа. Тя е записвала точно и какво е било времето навън.

Освен това, Савка е била винаги близо до Учителя, чувствителна, досетлива и отзивчива към всичко, което трябва да се направи. Тя се грижи за домакинството в дома Му, появява се точно навреме, когато е нужно да стенографира или да изпълни някаква задача, участва в молитви заедно с Учителя.

От дневниците и писмата на Савка разбираме и друг интересен факт. Освен името Аверуни, през 1922 г. на събора в Търново, тя е наречена от Учителя с друго име, израз на преминато посвещение - Амриха, означаващо „Любовта на душата” или още „духовният ученик”. По-късно, след ново посвещение, Учителя я нарича Илрах - „принадлежащ на Бога”. В дневниците на Савка Учителя собственоръчно е написвал някои от Свещените думи към ученика и се е подписвал. Когато четем тези дневници, усещаме живия диалог между Учител и ученик. Този диалог се чувства в изкристализиралите есенциални мисли. Сякаш ученикът навлиза в света на вечните градивни принципи в Битието и Учителя постепенно разкрива пред него света на Бога.

Днес, когато се опитваме да очертаем духовния образ на Савка Керемидчиева, да видим специфичното й място в Школата на „Изгрева”, ние постепенно осъзнаваме с каква неизмерима дълбочина и тайнство е изпълнен живота й. От една страна са съвсем обикновените, видими прояви на Савка, оценявани различно според нагласите и личните пристрастия на „зрителите” около нея. От друга страна виждаме дълбокия мистичен живот на ученика Аверуни. Връзката Учител - ученик дава своя плод и това е излязлата през 1938 г. книга „Свещените думи на Учителя. Привет към ученика”, но в архива на Савка недешефрирани остават другите части на Свещените думи. Тук е на лице особена ситуация, която трябва внимателно да изследваме.

Нека първо да отбележим, че ако искаме да търсим истината, всичко от живота на „Изгрева” би трябвало да бъде осмисляно на няколко плана: външен, т.е. сетивен – физически, вътрешен – душевен план на мистичното единство и Космически план на единството на Духа. На физически план винаги се стига до напълно противоречиви твърдения. И за да можем да ги разрешим трябва да видим фактите от другите две гледни точки. Освен това, когато Учителя говори и изявява истини от по-високите планове на Битието във физическия свят, той по необходимост си служи със символен, иносказателен език. Този език може да бъде облечен в думи, действия или иносказателни ситуации.

След тези уговорки вече можем да погледнем на ситуацията около Свещените думи по-задълбочено и да се опитаме да разберем какво казва Учителя чрез нея.

Първо, да видим каква е предисторията на „Свещени думи на Учителя”. Следвайки своя път, Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с Него тя отправя своите въпроси, изникнали естествено при духовната й работа като ученик в Школата. Отговорът, даден й от Учителя, тя винаги стриктно стенографира. Понякога Учителя определя специално време, за да й диктува Свещените думи, а друг път това става на екскурзия, при работа или разговор. Савка дешифрира, подрежда отговорите на Учителя и през 1924 г. на Рила, за Петровден, Му поднася специално подготвената от нея книжка „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика”. Дарът й бива отхвърлен. По-късно Савка осмисля случилото се, като сериозен изпит по пътя на нейното духовно развитие.

Когато през 1938 г., по инициатива на ученик от „Изгрева” излиза от печат същата книга, Учителя приема това с изключителна радост и с необикновен възторг. Той възгласява появата й на всички, казвайки: „Вижте, излязла е нова книга!”

Защо ли отхвърлената през 1924 г. книга, сега през 1938 г. толкова е зарадвала Учителя и той държи всички да узнаят, че това е важен момент от живота на Школата. Такъв е символичният език на Учителя, чрез него той отбелязва раждането на нещо значимо, ново. Новото се е случило – учениците в Школата на Изгрева вече са били готови за Свещените думи на своя Учител. Диалогът Учител – ученик на вътрешен, мистичен план в душите на учениците е бликнал вече, протекъл е и тогава е дошло време той да бъде запечатан и на материален носител – отпечатаната през 1938 г. книга „Свещени думи на Учителя”. През 1924 г. ,когато ученикът Аверуни събира в книжка плодовете от ученическия си диалог с Учителя, все още е било твърде рано той да бъде огласен. Липсвали са вътрешни условия в душите на учениците, а вероятно и условия и в Космически план, имайки предвид случилото се с Учителя през 1936 г.

Но тук не свършва историята на Свещените думи. В душата на ученика има нови въпроси, диалогът с Учителя продължава. Савка внимателно записва изкристализиралия в Свещените думи път на ученика, проправян и направляван от Учителя. Така се раждат Новите Свещени думи, които остават недешифрирани от Савка. След приключване на земния й път през май 1945 г., пет месеца след заминаването на Учителя, тези стенограми са разчетени от Борис Николов през 1976 г., а през 1994 г. те са отпечатани от издателство „Всемир” под редакцията на Лалка Кръстева като втори и трети том. Възможно е част от Свещените думи да е останала непубликувана. Но нали всяко нещо идва на своето време.

Въпросът защо Савка не дешифрира стенограмите със Свещени думи, не предполага повърхностния отговор „не си е свършила работата”, защото вече знаем какъв ученик е била Савка – Аверуни, минала през множество изпити, посвещения, показала изрядна дисциплина и изпълнителност. Знаем, че тя е ученикът, чрез който се раждат Свещените думи. Да не изпълни такава задача – дешефрирането на собствените си стенограми и подреждането им по дадения от Учителя план е невероятно. А и тя чрез трудния изпит през 1924 г. е разбрала, че всичко което прави трябва да е в съгласие с Божията воля. От един момент нататък Савка е изцяло духовно ръководена от Учителя, става пълно преливане на душата на ученика Аверуни в Учителя. Този факт може да бъде установен от всеки непредубеден изследовател на живота й. През последните години от земния си път Савка започва да раздава листчетата със Свещените мисли на отделни ученици, а архива си с недешифрирани стенограми завещава на Борис Николов, който след големи усилия разчита част от тях. След това започва странстване на тези текстове от човек на човек и част от тях са публикувани през 1994 г. с известни уговорки за автентичността им.

Нека не забравяме, че говорът на Учителя е иносказателен, символен. Как трябва да разбираме символиката на ситуацията около Свещените думи.

Да спрем дотук с фактите и размишленията по тази тема и да оставим отговорите да узреят и се родят естествено във вътрешния, ни мистичен диалог на душите ни с Учителя.

Сега, когато със свещен трепет се докосваме до живота на ученика Аверуни, нека ни изпълни неговата чистота и устрем към Бога. Навярно тогава ще усетим онова чудно благоухание, което носи само първото цвете на Пролетта.

Издателство Бяло Братство

Редактирано Октомври 4, 2009 от Ани

[Ани]

С ученика Аверуни

(спомени на Милка Аламанчева за Савка Керемедчиева, стенографка на Учителя)

Записала Павлина Даскалова

/Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г./

Савка е била на 4 години, когато Учителя е отишъл у тях. Майка й Тереза е германка, от Берлин. Баща й Георги е преселник от Македония, железничар. По това време са живеели в Цариброд. Учителя е обикалял цяла България, села и градове, главно със задача да изследва българския народ, предимно френологично. Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му. Савка поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек?” А Учителя казва на майката: „Каква мома ще стане тя!”

От този момент връзката на Учителя Петър Дънов и семейство Керемедчиеви е непрекъсната. След това те се преместват да живеят в София, където се установява и Учителя през 1914 г. Савка е била много ученолюбива. Учителя казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на Земята да гребе духовно знание. Сестра Тереза, майката на Савка, става редовна посетителка на беседите и лекциите на Учителя. На 12 години Савка, тайно от родителите си, посещава Учителя и му казва: „Вие сте дошъл Учител на Земята и аз искам да се уча при Вас.” Учителя й казва: „Никому няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш. Когато го разтваряш за първи път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне.” Когато тя разтваря Евангелието за първи път, пада й се следното: „Велико е, славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!” На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя трябва да се скрие в Неговата пазва - представата на дете за своя родител.

Минават две години. Савка е вече на четиринадесет години. Тя пак отива при Учителя. Той я посреща, подавайки й двете си ръце, и й казва: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни.” Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителя се усмихва и й казва: „Не си ти, не си ти, това е майката.” „Аз съм Учителю, аз съм.” Когато си отива в къщи, тя отваря Евангелието и й се пада следният стих: „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?” Този стих й е произвел невъобразимо впечатление и тя го поставя за основа на целия си бъдещ живот. „Храм Божий” - думи, свързани с чистотата и светостта в живота.

Минават много години, през които Савка посещава училището. През това време посещава частно Учителя и той й преподава духовно знание. Тя усилено изучава Библията, Евангелието, учи известни стихове наизуст. Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика. Веднъж тя със смях ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали?” Всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко. Винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното познание. Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината?” Учителя й казва: „Ти ще я намериш.” При изпити е имало случаи, когато е учила в стаята на Учителя и това е ставало предимно при философските въпроси. А между това, цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на известни стихове, имала е и духовни опитности. Например лекувала се е със стихове от Евангелието, когато е ослепяла. Учителя й е дал как да използва Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. В продължение на 7 дни, денонощно, на всеки кръгъл час тя се е молела за своето оздравяване. На седмия ден тя оздравяла напълно. Елена Андреева в своите спомени пише, че Савка се е оплаквала, че не вижда Учителя на два метра пред себе си, когато е стенографирала.

При друг случай получава изкривяване на лицето. Учителя отива при стенографките и пита: „Къде е Савка?” А парализата й била на дясната половина на лицето. Учителя й се кара. Тя избягва и отива в гората, скрива се и плаче. Учителя пак идва и пита стенографките: „Къде е Савка?”. Елена отива да я търси и я намира свита на кълбо в гората да плаче. Савка отива при Учителя и Той пак започва да й се кара. Тя пак избягва. Вечерта идва пак Учителя: „Къде е Савка?” Пак й се кара. И когато Учителя си тръгва третия път, лицето й отново придобива нормалния си вид.

Учителя й е давал съвети как да се облича, как да реши косите си, какви дрехи да носи. В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено. Имала е контакт само с тези, които я обичат.

Известен период Учителя й диктува „Свещени думи на Учителя към ученика”. Когато е била на 23 години, на един Петров ден, на Рила, поднася на Учителя книгата „Свещени думи на Учителя към ученика”, която е подготвила за печат. Учителя отхвърля книгата категорично. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книга са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези Истини, които Той й е дал, Той ги отхвърля. Тя искала да умре. Една сестра я намира край езерото. „Защо?” - се пита тя. Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи. Приема ги с усмивка, с благодарност. А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок”. Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена!” Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат. Това е в 1938 година. Помощникът й е бил брат Боян Боев.

Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика извън духовната работа: Савка беше непрекъснато на Неговите лични услуги и ги вършеше така, както Той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителя имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в личния си живот, беше първо по рода си. За да направиш услуга на един Учител като Него, трябва да познаваш Неговия личен, частен живот. Учителя имаше доверие в този ученик и свободата се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно. Учителя беше извънредно изтънчен и фин. Често пъти ние Го измъчвахме с налагане на нашите вкусове. Измъчвахме Го с нашите неразбирания. И при Неговата Любов и отстъпчивост, Той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята Му, за да направи някои услуги, за да се избегнат известни пререкания, Той отпратил всички, които са били около Него и останал сам. Аверуни не отива няколко дни при Него. На третия ден тя Го заварва сам и тъжен. През тези дни Той си е подреждал всичко сам, сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде при мене в общата стаичка разплакана, разбрала, че не трябва да оставя Учителя, въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителя пристигаше в стаичката на стенографките и с една радостна усмивка започваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, които той сам е откъснал. Слагаше ги на масата и казваше: „Това е от нашата градина!”

Веднъж донесе една тенджера с ядене и каза: „Аз го сготвих”. Това беше супа от едро нарязан зарзават и всичко беше от братската градина. Учителя каза: „Турете си зехтин и чер пипер”. Той много държеше на простите яденета. Обичаше чорбици от коприва, домати, гъби-печурки и казваше, че с един-два варени картофа човек може да се нахрани. Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско сирене. Той избягваше сложните ястия. Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай. На обяд се хранеше винаги в братския стол на Изгрева и с учудваща охота ядеше скромните и прескромни обеди. Много обичаше плодовете. Слагаше ги винаги на слънце и после ги ядеше - никога студени.

Когато Учителя излизаше на поляната, никога не оставаше сам. Около Него се събираха ученици и започваха разговори на нескончаеми теми.

Когато Аверуни завършва университета, Учителя й казва: „Е, сега ще обърнеш своята педагогика към себе си и ще я направиш себепедагогика.”

Аверуни е била подложена на много изпити от Учителя. Положения, при които тя сама да се справя и да проучи силите и възможностите, с които разполага. Веднъж при някаква случка, която тя не е могла да разреши, вижда в ръцете на Учителя една крива свещ и Той се мъчел да я изправи и изглади. Тя му казва: „Учителю, и мен ще изправите като тая свещ”. Аверуни е получила много жестоки изпити във връзка със смирението и издържането на различните несгоди на живота. По повод на една от задачите в Школата, които Той е дал на учениците, за да се научат да понасят подигравките на околната среда и да следват задачата, която им е дадена, Учителя дава на Аверуни едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града. Разбира се, тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Тя обаче понасяла всичко и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени и до днес от Йорданка Жекова. Учителя е следял начина, по който тя се е обличала. В Школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, само газта изгоряла. Но повече не я облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.

Учителя се противопоставя на късите ръкави, късите рокли, ярките цветове. Цветът на ученика е светлосивия - гълъбов - и белия. Косите трябва да бъдат прави и отрязани до кокалчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза от живота му. За Аверуни забраната е траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителя й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш Истината, колкото и да е жестока тя за тебе. Аз познавам всички слабости на хората - да не се мъчат да ги скриват от мен. Доблестта и искреността са прекрасни качества. Имайте доблестта да признавате своите слабости. Само така може да ви се помогне”. Една от великите мисли на Учителя е, че Той е дошъл на Земята да повдигне падналата чистота. Защото е казано: „Сине Мой, дай ми сърцето си”. Първият Закон на вътрешната Школа е: „Познай себе си”. Как ще с справиш със себе си, ако не се познаваш? И ако нямаш една мярка, дадена от самия Учител! Принципите, законите и методите са тези, които помагат за изправянето на ученика. Стремежът към чистота и святост са качества, които приближават ученика до Учителя. Това е материята, с която Той борави като ненадминат майстор-психолог. При изучаването на Библията Учителя й давал известни преживявания, които по-нагледно могат да обяснят известни епизоди от Библията. Една от любимите й фигури от Библията е епизодът с Рут.

Учителя казвал често на Савка да събира наесен в градината дребните картофчета, които никой не събира, и да вечеря с тях. Аверуни често постеше по десет дни - пълен пост. До седмия ден работеше, последните три дни седеше тихо в стаята си в размишление.

Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителя я изпрати със специална мисия през 1942 г. Войната беше в разгара си, а тя трябваше да прекоси цяла Германия. На тръгване Учителя й хваща ръката и й казва: „Помни, ти сега си светия! Помни: латвийците в твое лице ще приемат Учителя, сестрите и братята. Ще ти целуват ръка и от Мое име ти ще им говориш.” Тя оправдала Неговото поръчение, а след завръщането й в България на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха, но всеки един от тях е носел нещо топло и мъдро, предадено от Учителя чрез Аверуни. При завръщането си тя беше замолена от приятелите си да разкаже за своите впечатления от престоя там. Обаче това, което тя сподели, беше само 1/10 част от преживяното. Учителя е правил опити с нея. Една от задачите й била предаване на мисли от разстояние. Учителя предавал мисли на Аверуни и тя ги препредавала. Изнесла е в Латвия четири беседи.

Учителя посещаваше концертите на видни личности. Целият Изгрев знаеше кога Той отива на концерт. Тези, които Го придружаваха, сияеха. Учителя излизаше от своята стая със светъл костюм, светла пелерина от мек, пухкав вълнен плат. Пелерината беше пришита за дрехата. На врата с бял вълнен шал, с бяла панамена шапка, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни и никога черни. И когато ние Го зърнехме, всички имахме преживяването, че пролетта идва - самата пролет е дошла в лицето на Учителя. В залата пристигаше рано, с неколцина приятели. Да отидеш на концерт с Учителя, това беше голяма привилегия. Кой не си спомня чудните Му, меки бели коси и прекрасния Му профил, открояващ се между присъстващите! Той бе представител на идеи, на които посвети живота си - разцъфтяването на Божественото в човешката душа. У Него всичко беше ценно и имаше смисъл. Като форма Той оправдаваше съдържанието. Движенията Му бяха меки, походката Му - бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едва можехме да го настигнем. Учителя имаше неповторима походка. С неповторим маниер поднасяше ръката си, за да бъде целуната. Между хилядите положителни качества, които притежаваше, бе и това да намира положителното и доброто във всеки човек. Него не го интересуваха слабостите на хората, абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху тях той трябва да работи. Разумно и положително насърчаваше и обработваше. Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете. При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'„

Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в кухнята; частния живот на всеки един. Той беше като Баща-наставник, лекар, Учител на всички. Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде. Как обичаше Учителя поляната, градината, лозето! Насърчаваше всяка работа. Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща. Той не обичаше разхищенията. За Него всяко семенце бе ценно, като начало на нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона, Той накарал бате Ради да слезе долу и да го прибере.

На планината Учителя се чувстваше като у дома си. Той имаше навици на истински българин, на истински български възрожденец от началото на века. Колкото и странно да звучи в ушите на мнозина, към някои от сестрите Учителя се обръщаше с името на другарите им, а не със собствените им имена, например: „Повикайте ми, рекох, Лазарица, или Иваница” и пр. Изключително скромен и оригинален беше Учителя. Той си замина от този свят на 27.12.1944 г. Прибира Аверуни на 5.5.1945 г.

Сестра Милка Аламанчева ми диктува тези редове, понеже е била най-близка приятелка на Савка. Работили са заедно и в известен период големият архив на Савка се е съхранявал при нея.

На Изгрева имаше печатница, където се печатаха само томовете с беседите и лекциите на Учителя. Милка Аламанчева беше експедитор, книжар - изпълняваше няколко длъжности във връзка с разпространяването на беседите. Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях. Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето.

Павлина Даскалова

Източник – Издателство Бяло Братство

Редактирано Октомври 7, 2009 от Ани