Паша Теодорова. Биография

[Ани]

Паша Теодорова

(1888 – 1972)

Родена в Болград, Украйна. Израства и получава образованието си в София. Завършва химия и известно време работи като учителка в една софийска гимназия.

За пръв път среща Учителя Петър Дънов през 1915 г. и започва да посещава беседите, които той изнася на ул. Опълченска 66. През 1916 г. е поканена и става стенограф на беседите му. Участва в целия процес – от дешифрирането през редакцията и печата.

От 1916 г. до 1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на „Изгрева”, след като Учителя започва редовните си беседи в новопостроения салон там. От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „Парахода”. Учителя често ходи и разговаря с тях върху беседите и проблемите, свързани с издаването им. Животът в „Парахода” е интензивен, кипи усилена работа. Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции.

Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше. Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка неяснота... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.”

Един от учениците на Учителя – Николай Дойнов, описва накратко спомените си за Паша по следния начин: „ Тя е сестра с ценни качества като интелект и характер. В обходата си умерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.”

До края на живота си Паша Теодорова е посветена на съзнателна работа в услуга и в името на Учението на Учителя Петър Дънов и Братството.

-------------------------------

Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева

Трите стенографки са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции.

Винаги около него, следящи и записващи всяка негова дума, те отдават живота си на идеята да стенографират беседите и лекциите му, а след това да дешифрират стенографските си записки. Всяка беседа е предварително редактирана от тях и след проверка и одобрение от Учителя – препечатвана и съхранявана. Благодарение на техните усилия и труд Словото достига до нас.

Ето какво пише Елена Андреева за тяхната обща работа: „Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифрирането на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи – беседи, говорени от Учителя на братските празници – 22 март, Петровден, беседи пред сестрите и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.”

източник: из мултимедийния диск

Духовният Учител Петър Дънов

изд. Бяло Братство, 2009 г

Редактирано Октомври 4, 2009 от Ани

[Ани]

Паша Тодорова и Божието Слово

Соня Митева

В-к „Братски живот”, 2005 г., бр.6

Когато един велик Учител слиза на Земята, с него идват да работят и учат души, които от векове го познават и следват - това са учениците. Мигът, в който ученикът среща във физическия свят своя Учител и го разпознава, е изключителен, преобразяващ, епохален за неговата душа. Такъв е той и за ученичката Паша Тодорова.

Срещата

Това се случва през 1915 г., когато първият стенограф на беседите, професорът по стенография Тодор Гълъбов, трябва да замине за чужбина и изразява безпокойството си от това, че няма кой да го замести. Учителя спокойно му отговаря: „Той ще дойде.” И наистина, наскоро след това при Учителя отива Паша Тодорова. Тя е на 28 години - интелигентна, образована, вече автор на учебник по химия, учителка в софийска гимназия. Паша веднага разпознава своя Учител и от този момент животът й се преобразява. Словото става за нея смисъл и съдба. Ето как тя описва срещата си с Учителя:

„Стигнахме на ул. „Опълченска” 66, където живееше г-н Дънов... Поздравих и усетих, че сърцето ми така силно и радостно заигра сякаш срещаш обичен човек, когото дълго не си виждал... От него лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред.”

След тази среща Паша Тодорова си казва: „Подготовка е нужна”, и започва да чете беседите на Учителя, препрочита ги, търси друга духов¬на литература, става вегетарианка изведнъж, без никакво външно влияние.

След беседа на 16 април 1916 г. Тодор Гълъбов вижда сред слушателите своята ученичка Паша Тодорова и след като се съветва с Учителя, я поканва да стенографира беседите. От този момент Паша вече знае своята задача в живота - да запечата в книжнина и така да съхрани за вековете безценния Божествен дар, който така леко, щедро и свободно се лее - Словото на Учителя Беинса Дуно. Това е задача за ученик и Учителя непрестанно й помага добре да я изпълни.

Стенографката Паша Тодорова и Учителя

Ученикът Паша Тодорова

„Божественото Слово е нектар, който се налива в предварително и специално подготвени форми - съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее” - пише в своите спомени Паша Тодорова. И тя усеща как някаква невидима ръка фино, пластично, нежно извайва в нея форма, в която да се влее Божественото Слово. Когато споделя с Учителя своите преживявания и вътрешни образи, Той й казва: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други.” И тя мълчи, изпълнена с доверие и благодарност, следи това, което се случва в душата й, защото вече е направила своя избор - да бъде съсъд на Божественото Слово. Този избор е напълно съзнателен и свободен. На него тя оста ва вярна до края на дните мовъзпитание и духовно си развитие.

Учителя призовава своите ученици. Той избира Паша да работи заедно с него, подготвя я като й дава задачи и методи за самовъзпитание и духовно развитие.

Тя се учи как да трансформира негативните мисли, чувства, състояния и все по-ясно да различава в себе си гласа на Учителя. Той й поставя задачи, чрез които вътрешната й връзка с Него да стане напълно съзнателна. Такъв характер има една от интересните духовни опитности на Паша Тодорова: „Беше през март 1923 г. В 24 часа се събудих и чух в себе си, че трябва да стана и изляза навън. Почувствах пълно доверие към тихия глас, който ме водеше. Спокойно минах покрай нощния патрул, тръгнах през боровата гора към Изгрева. В 3 ч. стигнах на поляната, където сутрин играехме упражненията. Познатият глас вътре в мен ми каза: „Изпълни молитвите, които ви дадох на последния събор, в съботния ден.” Опитах се да си спомня нещо, но напразно. Дори от беседата, държана тогава, нищо не помнех. Отново чух: „Започни с наряда.” Без да мисля много, започнах. Всичко се лееше, сякаш го четях от книга. Така изпълних молитвите и неочаквано за мен навлязох в Словото на Учителя. То се лееше свободно, леко, без никакво затруднение. Чувствах се вдъхновена, радостна, пълна с благодарност. Направих шестте упражнения. Наоколо беше пълна тишина. Като че не бях на земята - толкова лека, щастлива и будна се усещах.” (Спомени на Паша Тодорова)

Паша се учи и от примера на Учителя. Попива в себе си живите образи на Неговите добродетели, грижливо ги отглежда в душата си. Особено я впечатлява духовната Му сила и устойчивост при всички трудности, предизвикателства и нападки. Учителя й дава възможност да види това и във вътрешни мистични опитности, които по-късно тя описва в своите спомени. От всичко това Паша придобива онзи вътрешен устой и сила, с които да издържа на трудностите и изпитанията в своя живот и да изпълни своята задача, без да се оплаква, без да роптае. Дори когато очите я болят, когато постепенно губи зрението си, тя продължава да работи за съхраняване на Словото. Когато се съмняват в нея, когато я обвиняват и хулят, тя остава тиха, спокойна, дори весела и оптимистична.

Елена Андреева си спомня: „Паша беше много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: „Никого не критикувай!” Ученикът не критикува. Той работи и служи на Цялото. Той знае езика на своя Учител. Споменът за Него не го напуска никога.” (сп. „Сила и живот” бр. 1-2, 1995 г.)

Това ли е тайната на силния и светъл характер на ученичката Паша Тодорова, на необикновената й упоритост и работливост? А каква ли е тайната на нейната жертва и нашето проглеждане чрез Словото? Колко ли прекрасни са нейните зрящи духовни очи след тази смирена и тиха саможертва?

Съсъдът на Божието Слово

От 1915 г. до 1920 г. Паша Тодорова сама стенографира и дешифрира беседите. След това към нея се присъединяват стенографките Савка Керемидчиева и Елена Андреева. През 1928 г. трите заживяват заедно на „Изгрева” в полукръгла дървена постройка, наречена от Паша „Парахода”, приличаща според нея на кораб, плаващ в небето.

Учителя често идва при тях. Те му четат последната дешифрирана беседа, разговарят по проблеми, свързани с издаването, по въпроси, които ги вълнуват. Той им дава насоки и задачи, свързани с тяхното духовно развитие, внася духовна чистота, светлина и хармония в техния дом.

Животът в Парахода е интензивен, кипи усилена работа. Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от Него корекции. Учителя държи някои пасажи, свързани с конкретна ситуация и персонални забележки, да не се печатат. Давал е на Паша наставления в тази насока, които тя спазва.

Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше. Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя за всяка неяснота... Ние бяхме негови работници и Той ни помагаше добре да вършим работата си.

Защо се налагало словото да бъде редактирано

Първо, такава е била Волята на Учителя. В противен случай беседите щяха да излизат нередактирани.

Второ, Учителя държи всичко да бъде изрядно и точно, да има единство между форма, съдържание и смисъл. Формата на говорната реч не може да бъде форма и на писмената. Това са различни процеси. Устната реч улавя течащия в момента поток на съзнанието, като си служи с интонация, динамика и мимика. Обратно - писмената реч цели да архивира този поток и разчита предимно на строежа (синтаксиса) на изречението, пунктуационните знаци и стилистиката.

Трето, свещените библейски текстове са претърпели много промени - преводи, редакции, но не са загубили нито смисъла, нито силата, нито магичността на Божественото Слово. Учителя ги използва, за да създаде „Завета на цветните лъчи”, при което напълно се съобразява с новобългарския език и с книжовните норми на най-новия за онова време Дриновско-Иванчевски правопис.

Четвърто, превръщането на говорната реч в писмена съвсем не е лесна задача и може да бъде изпълнена само от човек, който вниква в смисъла на казаното, отлично владее езиковите книжовни норми, има усет към езика. По отношение на Словото на Учителя, това може да направи само човек, който духовно се е слял с това Слово.

Пето, Учителя е дал възможности и на други ученици да опитат да превърнат говорното слово в писмено. В своите спомени Борис Николов разказва, че веднъж Учителя дава на него, Георги Радев и Методи Константинов дешифрирана стенограма, като им поръчва да я редактират и подготвят за печат. Три дена след това, като преглежда написаното от тях, Той им казва: „Нищо не сте направили.” На родната сестра на Паша - Аня Тодорова, учителка по български език и литература, също е била поставена такава задача. Но тя се отказва, обяснявайки, че се страхува да „променя” Словото.

Останала е Паша Тодорова, въпреки страха, въпреки трудностите, въпреки болките в очите, въпреки упреците. Неуморна, тиха, всеотдайна, тя превръща живота и душата си в жив съсъд за Божественото Слово.

Соня МИТЕВА

Издателство Бяло Братство

Редактирано Октомври 4, 2009 от Ани