Болна ли е и как да се държа?

[cvetivi]

Здравейте,

От доста време един проблем ме занимава и ми причинява сериозен дискомфорт. С мъжа ми живеем със сестра му и неиния приятел. Аз не съм специалист (специален психолог съм), но според мен тя има някакво разстройство. В началото на нашето познанство бяхме много близки и тя се отнасяше към мен като към по-малка сестра. Изведнъж, без видима причина, реши, че искам нещо да й взема - брат й , имотите й. Намира поводи да се скараме, но спорът не се води по конкретния проблем, а по много други. Смята, че правя дадено действие, за да й навредя, нарочно. Изключително нервна е и в такива периоди намира повод да се скара с някой от семейството. Първоначално смятах, че съм сгрешила в нещо, но каквото и да правех тя все не беше доволна. Наскоро роди и сега с мъжа ми сме в период на пренасяне по нейно настояване. Не си говорим, а и аз вече нямам желание за комуникация. Не ми се прибира вече. Покрай ремонта на новото жилище се прибираме след 10 вечерта. Така тя е сама по цял ден и няма на кой да излее нигативните си чувства. Тази седмица й прилошало - падане на кръвното налягане, силно главоболие, спазми в гърлото, състояние пред колапс. Направили й изследвания - всичко в норма. Лекарят казал, че е невротично и изписал валериан и някакво др. лекарство, което тя е пиела и преди за нервите. Има и други симптоми, проявявали се в различни ситуации: параноя, мнителност, егоцинтризъм, свръх висока самооценка, истерия, желание за манипулация на околните, привличане на вниманието на всяка цена, резки промини в настроението и отношението къмоколните, склонност да се оплаква.

Според вас тя има ли проблем и как ние, нейните близки, да реагираме на изблиците й. Притеснява ме това, че отиваме да живеем при свекъра, който сякаш има същото поведение. Моля посъветвайте ме - да бягам ли от тези хора или ако не как да да се държа, за да не вредят те на моето психично здраве.

Благодаля!!!

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Явно жената има невротично разстройство. Нормално е и бащата да е същият.Опитът ми сочи,че когато някой има такова поведение, родителят от противоположният пол също го има, макар и не винаги толкова изразено.

Съветът ми е - обсъдете проблема не само със съпруга си, но и със свекърва си. Много е вероятно тя да ви подскаже най-добрата стратегия за справяне с проблема.Все пак тя има най-богат опит, живеейки толкова години със съпруга си.Ако обаче не може да ви помогне, трябва да разчитате на съпруга си и собственият си здрав разум.

[Славка Зидан]

Здравей,

в много неприятна ситуация си се озовала, но ти също си отговорна за нея. Докато живеете с членовете на родителското семейство на теб винаги ще ти се налага да влизаш във вече сформирана група. Аз лично не вярвам свекървата да може да ти е от полза. Това да се опиташ да направиш подгрупа във вече функционираща група само ще доведе до повече манипулативност. Въпроса е, че в семейната група на мъжа ти, ти си предопределена да играеш точно определена роля. Независимо дали това ти харесва, рано или късно ситуацията ще те принуди да постъпваш по определен сценарии, който в никакъв случай не е твоя. За да си щастлива със своя избранник е най-добре да живеете отделно. Т.е. да си сформирате ваша група със ваши общи правила. Тогава шанса за щастлив живот рязко нараства. И не се опитвай да променяш родителската семейната група на твоя партньор. За да се получи ще е необходимо много повече от това ти да го пожелаеш. Тук може да ти помогне малко литература по въпроса за групите по Ялом.

Желая ти успех!

Славка

[B__]

И аз мисля, че в своя съпруг трябва да отркиеш същите белези...все пак е продукт на същото семейство.

Ако ги има (и си честна спрямо себе си да прецениш това), то бягайте далече с него от това семесйство и се погрижи да му се помогне.

Ако ги няма, то си помисли, че като психолог все пак по желание можеш да изложиш тука типични белези на психичен симптом, който си мислиш, че виждаш, т.е. хем се заблуждаваш, хем имаш инструментите да ни убедиш, че не се заблуждаваш.

И двата случая, както виждаш, важното е едно твое лично самоизследване и самооценка на реакциите и обективността им.