Донка Добавено Юни 16, 2007 Доклад Share Добавено Юни 16, 2007 Съществува базово желание, което не считам за еднозначно с оформените чувства, а за първичен жизнен импулс в индивида. Когато този индивид се осъзнава все повече и се пречиства от замъгляващите наслоения на вторично оформените умствени "вавилонски кули", същият този импулс се хармонизира с неговия Източник и от тук произлича именно изпълняването на Божията Воля. И именно защото този импулс е първичен по отношение на волята, мислите и чувствата, тяхното хармонизиране е възможно тъкмо по този механизъм. А Аз лично с мислите свързвам осъзнаването и умножаването на желанията, но не и тяхното възникване... По-висшите желания произхождат от интуитивните равнища, като ролята на мисълта също е за конкретизирането и осъзнаването им. :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 16, 2007 Доклад Share Добавено Юни 16, 2007 Ако беше възможно само чрез мислите да се постигне единство и в чувствата, и във волевите импулси, какво остава до интуицията - нямаше да е пълно с неудачи и комплекси у хората, които се опитват да действат по този начин. А иначе, разбира се, че всички съставки в цялостния психичен механизъм си взаимодействат. Сетих се за една крилата фраза на един съфорумец..: "... Да се описват частите на един слон и да се спори кое е по-слон, без да си виждал слон си е купон и то голям купон.." Като онази пенсионирана баба от машиностроителния завод. Каза ли й, че произвеждат шевни машини и при пенсионирането й подорили такава. А тя рекла...: "А как така баби, аз изнасях всеки ден по една част и в къщи сега имам 5 картечници !! ?? " А бе купон и то голям.... Но на сериозно: Как да го познаем, чистият пречистил се по Пътя??? Критерий за Чистота, но точен критерий??? И къде го пише по книжките умни от автори разумни? Защото най-страшното е да знаеш в себе си, че ближния ти е прав, но публично да го отричаш. Йоан Кръстител ядеше див мед и акриди и казваха ... "Зъл Дух го е обладал" и го убиха . Христос ядеше и пиеше с грешниците и му казваха... "Нечист си щом сядаш на една маса с грешници" и Него убиха. - ей този знак е велико нещо, но само знак е. Ще рече, ако се слага, предполага и способности, но може да има човек и способности без знак за тях, както и да има знак без способности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 21, 2007 Доклад Share Добавено Август 21, 2007 Човекът непрекъснато създава атмосфера около себе си наситена с характера и насоката на мислите му. По този начин ние сами изграждаме средата в която живеем. В същото време подобна аура се образува и около човечеството като цяло и всички хора освен, че участват в образуването и са до голяма степен зависими от нея в ранните етапи на развитието си. Тази зависимост постепенно намалява и не защото човека по някакъв начин се отделя от цялото, а защото осъзнава връзката си с него и я издига на по-високо равнище. Резултатите от тази зависимост са, че отделния човек е по-възприемчив и по-лесно откликва на мислите, които са присъщи на човечеството като цяло, и е много по-трудно да задържи в съзнанието си тези от по-висш порядък. За съжаление това, колкото и да е неприятно е действителност, но всичко си е изцяло в наши ръце. Разбира се живеем и под влиянието на други същности, което не можем да преодолеем, но можем да използваме в една или друга посока. Една част от тях са ни познати като астрологични. В този контекст за чистотата. Чистия човек не допуска груби и тежки мисли в аурата си. Когато застанем в близост до него всички егоистични мисли и желания ни напускат, а в нас остава трепет, който помним цял живот. Когато чист човек влезе в една стая, ако вътре двама се карат, те ще спрат; ако някой е мислил да извърши престъпление, ще се откаже; ако двама са се мразили, ще си простят; ако някой е изрекъл неприлична дума, ще се почуства засрамен, дори и постоянно да го е правил преди това. Разбира се всичко това може да се прояви в различна степен и да окаже влияние с различна продължителност, но частични резултати подобни на тези, които описах е в състояние да предизвика всеки. Най-важно е да не забравяме, че поддържайки чистота в себе си спомагаме и за пречистването на всичко около нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 20, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2007 Честит първи сняг! Погледнете навън, през прозореца и вижте - красиво е... Чисто е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Отронен дъх в сърцето на жасмин... Безмълвие ликува в чистотата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Изгубен миг от утрото ни и мечта - копнеж за втори първи полет. Или забравен сън как пепелта пробужда феникса отново. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gies Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Чистотата-духовна и физическа прави човек лек, свободен и истински щастлив! За мен чист човек е този, който знае какво, как ,защо и кога прави...и се чуства както казах по -горе чист, свободен и истински щастлив от действията си!Който винаги гледа в очите без притеснения от нищо и никой...защото мисли и постъпва толкова чисто, че няма от какво да се притеснява! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Чистотата-духовна и физическа прави човек лек, свободен и истински щастлив! За мен чист човек е този, който знае какво, как ,защо и кога прави...и се чуства както казах по -горе чист, свободен и истински щастлив от действията си!Който винаги гледа в очите без притеснения от нищо и никой...защото мисли и постъпва толкова чисто, че няма от какво да се притеснява! A един голям замърсител не е ли вината, която представлява автоагресия? И срамът и страхът и колебанието, недоверието, плашливостта, слабостта? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Ние знаем, че човек е облечен в плът и кръв. Плътта сама по себе си и кръвта сама по себе си никакво зло не раждат. Плътта и кръвта, съединени с човешкия дух, с човешката душа и с човешкия ум и сърце, раждат греха. Защо се ражда грехът? Понеже човек оставя своите нечистотии в тази плът и кръв и тази материя не знае как да се чисти. Най-добрият начин за разсъждение - ООК 31.10.1923 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gies Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 A един голям замърсител не е ли вината, която представлява автоагресия? И срамът и страхът и колебанието, недоверието, плашливостта, слабостта? ами Орлине, ако някой допусне да има такава вина....всичко , което изброи мисля че може да допусне да изпитва един "слаб" и неориентиран човек...Всичко, което си изброил е много далеч от мен, а мисля че и повечето хора тук отдавна не могат да изпитат агресията и всичко, за което си писал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 17, 2007 Доклад Share Добавено Декември 17, 2007 Не води и не е доведена. Пребивава само в себе си. Ако съществува друго в нея, то вече е изменило абсолютността и. Най-висшия стремеж човешки, но сам стремежът спъва откриването и. Тя не е в човека, не е извън... Просто е. Където нищо друго няма. Няма нужда да прощава думите ни - те никога не биха могли да докоснат природата и. Единственото, което искам и което няма да постигна. Надявам се само Тя да ме заличи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Малко разсъждения. Да вземем тона "до". Тонът "до" чист ли е? А тонът "ре"? - Всички тонове са чисти. Ако сами по себе си тоновете са чисти, откъде идва нечистотата? Всяко нещо във Вселената представлява определен тон. Човекът също е един тон. Всяка негова мисъл е един тон, всяко негово желание - всичко. Откъде идва нечистотата? - От неправилния избор на мисли и чувства, т.е. тонове с които човекът се обгражда и влиза във взаимодействие. Човек във всеки един момент твори. Творчеството е образуване на нови съчетания от вече съществуващите в природата. Откъде идва нечистотата? - От нехармоничните съчетания. Не че даден тон не е чист, но той не е на подходящото място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 7, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2008 "Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата? Най-добрите условия, при които човек най-добре може да се развива, това е чистота. Вън от това чистотата като понятие е безпредметна. Като едно условие, за да се добие нещо, тогава чистотата е на място. Чисти трябва да бъдем при условията, които ни се дават. Трябва да пазим чистотата, понеже ако не пазим чистотата, тогава ще спънем нашето развитие. Щом не пазиш чистотата на своите мисли, на своите чувства и постъпки, веднага ти ще се спънеш." Организиран и неорганизиран свят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня777 Добавено Март 12, 2009 Доклад Share Добавено Март 12, 2009 Здравейте, как разбирате и прилагате чистота в живота? Колко е важна според вас? Общоприето е, че е абсолютна необходимост и първоначално условие за духовния път - иначе човек попада в лапитe на Dark Side of the Force... За мен чистотата това е да умееш да виждаш и преживяваш божественото във всеки един човек. Преди време срашно ме впечатли едно величествено преживяване на поета Рабиндранат Тагор, което не го напукса през целия му живот и което му помага да преодолее неимоверни оскръбления и житейски драми. Въпреки всичко той умира с думите: "Да се усъмниш в човека е голям грях и аз няма да се опетня с него." Пожелавам на всички нас да достигнем такава чистота. Предавам ви тук неговото преживяване, което прочетох навремето в неговата автобиография на англ., а сега е пуликувано в книгата "Рабиндранат Тагор - Митичният страж", която излезе в края на миналата година. “След като известно време живяхме до реката, брат ми Джотиндранат купи къща в Калкута на Съдър стрийт 215, близо до музея. Останах при него. Докато продължавах да пиша романа и “Вечерни песни”, се случи много важен прелом вътре в мен. Веднъж късно следобед крачех на терасата на нашата къща. Блясъкът на залеза се смеси с бледия здрач, така че придаде на приближаващата вечер особено очарователна привлекателност. Дори стените на съседната къща сякаш красиво блестяха. Чудех се дали това издигане от баналността на всекидневието се дължи на някакво вълшебство във вечерната светлина? Не! Веднага разбрах, че влиянието на вечерта беше влязло в мен. Нейните сенки бяха заличили усещането за “аз”. Докато “азът” беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, “аз” беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост. Тогава получих дълбоко прозрение, което продължи през целия ми живот. Това състояние се повтори още веднъж. Дръвчетата в двора на училището на края на Съдър стрийт се виждаха от къщата ни. Една сутрин стоях на верандата и гледах в тази посока. Слънцето тъкмо изгряваше над разлистените дървета. Докато продължавах да се взирам съсредоточено, изведнъж сякаш падна покривало от очите ми. Открих света, окъпан във великолепно сияние, погълнат отвсякъде от вълни на красота и радост. В един момент това сияние прониза гънките от тъга и безнадеждност, които бях събрал в сърцето си и го потопи във всеобхватна светлина. Още същия ден избликна поемата “Пробуждането на водопада” и се изсипа като истински водопад. Докато пишех поемата, нито за миг не спусна завеса над радостния вид на Вселената. Хората и предметите, макар познати, не ми се струваха банални или неприятни. Това, което се преживях на следващия и на по-следващия ден, ми се стори особено изненадващо. При мен често идваше един човек, който имаше навика да задава всякакви глупави въпроси. Един ден ме беше попитал: “Господине, виждали ли сте Бог със собствените си очи?”. И след като признах, че не съм, той твърдеше с голяма увереност, че го е виждал. Попитах го:“Какво видя?”. Отговори ми: “Кипеше и трептеше пред очите ми!”. Можете добре да си представите, че не е приятно да бъдеш въвлечен в неясни дискусии с подобна личност. Още повече, по това време бях изцяло погълнат от писанията си. Но тъй като той беше безобиден човек, не исках да засегна неговата чувствителност и така го търпях, колкото можех. Когато дойде в онзи знаменит следобед, аз наистина се радвах да го видя и го посрещнах сърдечно. Мантията, която го покриваше и ви го показваше като чудат и глуповат, изглежда се беше изхлузила и аз толкова се радвах да го видя. Поздравът, който отправих към него, беше поздрав към истинския човек, който по никакъв начин не смятах за по-низш от мен. Нещо повече, почувствах, че съм близко свързан с него. След като не открих и следа от отегчение в себе си, нямах дори чувството, че пропилявам времето си, докато разговарях с него. Напротив, бях изпълнен с огромна радост. Освободих се от някаква тъкан от илюзия, която ми създаваше чувството, че той е непотребен или че аз изпитвам нежелани тревоги и притеснения.От балкона наблюдавах минувачите и открих, че походката, фигурата и обликът на всеки, който и да беше той, ми изглеждаха толкова невероятно прекрасни. С всеки един от тях прииждаха вълни от морето на Вселената. В детството си бях гледал само с очите си, сега започнах да виждам с цялото си съзнание. Преди това, когато наблюдавах двойка усмихнати младежи безгрижно да вървят по пътя, не виждах, че това е един малък момент, през който можех да виждам неизмеримите дълбочини на вечния извор на радост, който разпръскваше безбройни пръски от смях. Никога преди не бях обръщал внимание на играта на крайниците и чертите на лицето, които винаги съпровождат дори и най-малкото човешко действие. Бях очарован от разнообразието от жестове, които възприемах не като отделени от себе си, а като част от удивително красив по-велик танц, който продължаваше в този определен момент чрез всеки човек, чрез неговия дом, чрез неговите разнообразни интереси и занимания. Приятели се шегуваха, майка галеше детето си, крави бавно вървяха една до друга и едната ближеше другата. Неизмеримостта зад всичко това разтърси ума ми почти с оттенък на болка. Тогава написах: “Не зная как изведнъж захвърленото ми сърце отвори вратите си и остави тълпата да нахлуе в него. Хората се поздравяваха в душата ми.” Това не беше поетично преувеличение. По-скоро аз нямах силата да изразя това, което чувствах. За известно време останах в това алтруистично блажено състояние. Поетът приема обет никога да не измени на Господаря на живота: “Живот на собствения ми живот, аз ще се мъча да опазя тялото си винаги неомърсено, като знам, че живото ти докосване е върху всички мои членове. Ще се старая винаги да не допускам никакви неистини до мислите си, като знам, че ти си онази истина, която запали светлината на разума в ума ми. Ще се старая винаги да гоня всяко зло далече от сърцето си и да запазя любовта си в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит в най-съкровената светиня на сърцето ми. И винаги ще се стремя да те направя явствен в своите дела, тъй като знам, че твоето могъщество ми дава сили, за да действам. (Гитанджали. 5.) Не случайно прозрението осенява поета не в Хималаите, а на малка уличка в Калкута. Защото нему е съдено да открие “музиката на Безгласния” не в тишината на отшелническото съзерцание, а на “здрачната майчица Земя”: “Потокът на живота, който ден и нощ тече през вените ми, тече и през света обширен и танцува в ритмични стъпки. Това е същият живот, който избликва възторжено в безброй треви през наслоения прах на земята и се разбива в грохотни вълни от листи и цветя. Това е същият живот, който се люшка в морето в люлка на рождението и смъртта от прилива до отлива. Чувствам как цялото ми тяло засиява, докоснато от тази вселена на живота. и гордостта ми е от животворния пулс на епохите, който танцува този миг в кръвта ми.” Впрочем към това преживяване публикувах и анкета във форума Общуването Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pamporo Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 аз съм съсласен със всичко изложено до тук Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Не води и не е доведена. Пребивава само в себе си. Ако съществува друго в нея, то вече е изменило абсолютността и. Най-висшия стремеж човешки, но сам стремежът спъва откриването и. Тя не е в човека, не е извън... Просто е. Където нищо друго няма. Няма нужда да прощава думите ни - те никога не биха могли да докоснат природата и. Единственото, което искам и което няма да постигна. Надявам се само Тя да ме заличи. За мен е изпълнения с всичко подреден и хармоничен... хаос. Чистотата означава заличаване на излишните камъчета, които спъват движението на колелото. Пампоро, умира за аватара ти Редактирано Май 10, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Май 29, 2009 Доклад Share Добавено Май 29, 2009 За каква чистота говорите, ако не е тайна? Всичко е относително! Важна е гледната точка! Колкото хора, толкова и мнения, толкова и истини, пък било то и за чистотата. Ако моето мнение съвпадне с това на някой друг, то той ще бъде ли удовлетворен от това? Ето например: аз съм чист без да съм се къпал днес! Някой ще оспори ли това твърдение? Още: Най-чистата окултна философия е Херметичната философия! Някой ще оспорили ли това твърдение? Пък и да го оспори поне за момента няма да промени моята истина по въпроса. По същество нещата не са нито правилни, нито неправилни, нито чисти, нито мръсни. Те са такива, каквито ние ги определяме че са, според личната ни преценка. Както се казва: Светът не е нито черен, нито бял, а шарен. Какво означава това: Човек да има чисти помисли? Някой би ли обяснил? И смята ли, че другите бихи били съгласни с него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 29, 2009 Доклад Share Добавено Май 29, 2009 (edited) Какво означава това: Човек да има чисти помисли? Някой би ли обяснил? И смята ли, че другите бихи били съгласни с него? Защо трябва някой да е съгласен с него? Всеки сам може да си определи чистотата на помислите. Всеки интуитивно може да усети когато е направил, казал или помислил нещо неотговарящо на представите му за чистота. Чистотата е субективно състояние. Човек се чувства чист, когато действа и мисли съответстващо на най-високия си идеал. Редактирано Май 29, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 29, 2009 Доклад Share Добавено Май 29, 2009 Чистотата се усеща като лекота, светло, радостно и мирно... и една особена тиха музика - по-скоро хармония. Според мен не може да се каже кое учение е чисто, по-чисто, най-чисто... Чисто може да бъде разбирането и прилагането му от всеки човек индивидуално... Всеки сам усеща дали му е чисто - невъзможно е да се отсъди за друг човек. Все едно да измерваме тегло с метър... Можем да усетим само какво идва към нас от другия човек, но то може да се надига и вътре в нас самите - трудно е да се прецени, може да се заблуди човек... Предпочитам да го приемам като нещо свое, с което да се справя сама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Май 29, 2009 Доклад Share Добавено Май 29, 2009 Какво означава това: Човек да има чисти помисли? Някой би ли обяснил? И смята ли, че другите бихи били съгласни с него? Защо трябва някой да е съгласен с него? Всеки сам може да си определи чистотата на помислите. Всеки интуитивно може да усети когато е направил, казал или помислил нещо неотговарящо на представите му за чистота. Чистотата е субективно състояние. Човек се чувства чист, когато действа и мисли съответстващо на най-високия си идеал. Станимире, радвам се, че споделяш моето мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 30, 2009 Доклад Share Добавено Май 30, 2009 (edited) За каква чистота говорите, ако не е тайна? Всичко е относително! Важна е гледната точка! Колкото хора, толкова и мнения, толкова и истини, пък било то и за чистотата. Ако моето мнение съвпадне с това на някой друг, то той ще бъде ли удовлетворен от това? Ето например: аз съм чист без да съм се къпал днес! Някой ще оспори ли това твърдение? Още: Най-чистата окултна философия е Херметичната философия! Някой ще оспорили ли това твърдение? Пък и да го оспори поне за момента няма да промени моята истина по въпроса. По същество нещата не са нито правилни, нито неправилни, нито чисти, нито мръсни. Те са такива, каквито ние ги определяме че са, според личната ни преценка. Както се казва: Светът не е нито черен, нито бял, а шарен. Какво означава това: Човек да има чисти помисли? Някой би ли обяснил? И смята ли, че другите бихи били съгласни с него? Много си прав... Ние сме изгубили връзката с душата си и затова мъдруваме повечко с ума си, който не ни щади и ни показва и другите, и нас самите - както си иска... Това не е "лошо", но е до време - необходим етап - в духовното ни израстване е... В смисъл - за да осъзнаеш какво нещо е чистотата, преди това трябва от опит да разбереш какво нещо е да си нечист... Това е задължително, но е само урок, опитност, нищо повече... Ние сме Божии чада и това изначално, априори означава нещо постоянно, тъй като и самият Бог не се променя... Ако започнем по-често да мислим така: "Аз съм Душа, аз съм чиста Душа, зачената в Любов" и постоянстваме в това, ще възстановим тази връзка, а след време ще разберем - какво означава този стих от Библията: "За чистия - всичко е чисто"... Ще си сетим кой е този чистия и кое е чистото... Редактирано Май 30, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 10, 2010 Доклад Share Добавено Януари 10, 2010 Здравейте, как разбирате и прилагате чистота в живота? Колко е важна според вас? Общоприето е, че е абсолютна необходимост и първоначално условие за духовния път - иначе човек попада в лапитe на Dark Side of the Force... Прилагам го по различни начини, но най-вече с контрол на мисълта и емоцията. Защото каквото мислиш и чувстваш, това привличаш в живота си: Закона за привличането Сигурно знаеш как става това: наблюдаваш мислите си. Наблюдаваш ги, тъй като мисълта поражда чувството. Като видиш че мислиш (или чувстваш) нещо лошо, променяш го. Изместваш съзнанието си оттам и започваш да мислиш за нещо друго.Отрицателното чувство което изпитваш, е индикация за това, че в момента извикваш в живота си нещо което не искаш. Промени го Друго което правя - като изхвърлям боклука, пера или се къпя, си казвам: " изхвърлям гнева, страха, тревогата.....всичко отрицателно..... в канала, в боклука и така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 10, 2010 Доклад Share Добавено Януари 10, 2010 (edited) Мдааа, виж каква хубава тема изскочи. Точно вчера имах дискусия и не точно дискусия, защото предимно питах, но темата беше чистотата. Сега като видях темата и се усетих, че чистота значи да се сложиш в ред и хармония. Което още веднъж показва, че знанието трябва да се осъзнае, за да се интегрира. Ето, тук прилагам за коментар как може да се сложим в ред и хармония на физическо ниво: - хигиена на тялото - умереност в ядене и пиене - да не се пресилва тялото безполезно - да се избягва безделието в полза на естественото движение - естетика на тялото (естетиката отвътре да личи отвън) - ред и подреденост във физическия свят около нас (дом, гараж, измита кола и т.н.) Дайте идеи за другите нива? P.S. А да, и понеже снощи говорехме доколко е удачно да се вземат отделни ценни неща оттук-оттам, без да се връзваме с определено учение, то се сетих следното. Казват, че за будхиалното ниво най-важното за развитието му в хармония е да се изучават сравнително различни традиции/религии/философии и да се намира общото между тях. Най-лошото за хармонията на будхиалното ниво бил фанатизма (че има само един път към истината, един начин на хранена и т.н.) Редактирано Януари 10, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 10, 2010 Доклад Share Добавено Януари 10, 2010 Ще прочета нещо от шеста глава от евангелието на Матея от деветнайсети стих. Някои от вас, които искат, може да прочетете и първите стихове после. Аз ще прочета това, което хората най-много обичат на земята. Стихът казва, че не е лошото в яденето, но в преядането. „Недейте събира съкровища на земята“ – това е преядане. (Учителят прочете от деветнайсети до трийсет и четвърти стих на същата глава.) /19/ Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля и дето крадци подкопават и крадат. /20/ Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля и дето крадци не подкопават, нито крадат; /21/ защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. /22/ Светило на тялото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде; /23/ ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е вътре в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е! /24/ Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби, или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. /25/ Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? /26/ Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират; и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? /27/ И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на радостта си? /28/ И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат: не се трудят, нито предат; /29/ но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. /30/ И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловерни? /31/ И тъй, недейте се грижи и не думайте: Какво ще ядем или какво ще пием, или какво ще облечем? /32/ (защото всичко това езичниците го търсят) понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. /33/ Но търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи. /34/ Затова недейте се грижи за утре, защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло. „Венир Бенир“ „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ Из Съкровището на човека Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.