Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Винаги има Надежда


Иво

Recommended Posts

Винаги има Надежда

Как мислите?

Какъв е вашия опит?

Дайте примери от вашия живот или този на ваши близки и приятели.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 82
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Винаги има Надежда

Хубаво щеше да е винаги така,Иво.Но за съжаление понякога Надежда няма-визирам неизличимо болните.Защото колкото и да чета в пресата и интернет за излекувани от какви ли не неизлечими болести,аз лично не познавам хора ,на които се е случило такова чудо.Просто за някои Надежда няма.То малко песимистично се получи за начало май :angry: Но за здравия човек наистина вярам,че има Надежда>Друг е въпроса дали така усещаме нещата със сърцето и емоцията си,не само теоретически

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Иво, така е.

Струва ми се, че това е от малкото изречения, в които иначе много силната думичка "винаги" все пак е удачно да се употреби (май направо не се сещам за друго такова в момента).

princessa, и за т.нар. "неизлечимо болни" има надежда. Няма само, ако те самите не мислят така. Аз познавам и то не един, на които се е случило такова "чудо". Вярно, за да се случи чудото, те се промениха много, но ... дай Боже да има много чудеса!

Линк към коментар
Share on other sites

Вярно, за да се случи чудото, те се промениха много, но ... дай Боже да има много чудеса!

Дай Боже!И макар,че искрено се надявам на чудо,някак не мога да повярвам,че съществува когато говорим за злокачествен тумор например. :3d_111: Познавам толкова хора,и лекари в това число...И нито едно чудо!

Линк към коментар
Share on other sites

Дори злокачествените тумори се лекуват успешно в по-ранни стадии. Имам поне 3-ма познати, които се излекуваха. А надежда винаги има, то без нея накъде. Даже тежко болните се надяват и техните близки се надяват, ако се предадат губят живота си и с него умира и последната им надежда.

Линк към коментар
Share on other sites

Случайно или не, но днес е много хубав празник! Деня на светиците Вяра, Надежда и Любов. И на тяхната майка София. :)

Човек каквото и да прави, вяра трябва. Също казват, че надеждата умира последна.

Понякога, когато човек успее да ги съхрани в сърцето си въпреки всичко,Вяра и Надежда правят своите малки чудеса. Понякога.

Защото Принцеса също има право. За това стои и въпросът за евтаназията, примерно, която наистина може да бъде акт на една висша проява на милосърдие и състрадание. При безнадеждните случаи... Но това е много сериозен и комплициран въпрос за разискване в полунощ.

Казват също "всяко зло за добро", също и че когато пред теб се затваря една врата, отваря се друга. Вярвам, че е така. Защо неведоми са пътищата божии, в смисъл че делението на нещата на бели и черни, на добри и лоши е относително и субективно.

За всички четящи форумите е следващото стихотворение на моята любима поетеса Емили Дикинсън:

Надеждата е нещо хвърковато-

то кацайки в душата те намира

и пее свойта песничка без думи-

и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася-

и се изисква страховита буря,

за да убие птичката, която

отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия-

дето най-странното море се плиска.

Дори сред най-голямата опасност-

троха не ми поиска.

Линк към коментар
Share on other sites

Надежда има винаги, докато ние Вярваме в нея и в щастливите "развръзки" на съдбата ни, и само, ако навсякъде и във всичко се стараем да прилагаме Любовта и Мъдростта. :3d_015:

Благодаря за темата! Благодаря за красивото стихотворение, което Атлантида ни предложи!

Всичко това не са голословни приказки и аз лично бих могла много да разказвам за "чудесата", които постоянно ме съпътстват от един момент на живота ми, но ... едва ли ще успея сега да кажа всичко... И понеже по-горе стана въпрос за "неизлечимите" болести, се сетих за операция,която претърпях само на 22 г. След нея всички лекари бяха категорични, че няма да мога да имам деца. Имаше само един единствен, който поддържаше искрицата надежда в мен. С него се срещнах само веднъж, след което той замина да работи в чужбина. И така - само няколко години след това, без никакви мъчителни лечения, влюбена до уши, родих дъщеря ми. :) Не, не е приказка с щастлив край, а една от многото "чудни истории", които бих могла да разкажа, но, както и Диана вече каза - трябва и ние самите да се променим...

Хубав слънчев ден на всички с много Надежда и Вяра в Любовта! :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Познавам толкова хора ...И нито едно чудо!

:) Има надежда да се запознаеш и с такива хора :)

На мен са ми поставяли диагнози на нелечими болести - не с летален изход, а с които човек си живее, но нямат обратно развитие, може да става само по-зле според официалната медицина. За тях сега си спомням, единствено ако някой подхване темата.

Диана го е обяснила много добре.

От друга страна здравето не е самоцел. То е нужно, за да изпълним предназначението си в този живот.

:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги има Надежда

:) Влизам в ролята на лошата, щото и от това има нужда.

Не винаги има надежда и това също е част от живота, от порастването, от узряването, от пътя - не винаги има надежда и не винаги надеждата е полезен съветник.

А и много зависи ... надежда - но за какво???

Защо всички се втурват да говорят за тежки диагнози ...

Ако душата е болна, няма лек за това. Аз поне не вярвам, че има.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мене, за да се справим с една тежка болест ни е необходима по-скоро вяра, отколкото надежда. Последната е някак си пасивна; ние очакваме нещо, но без да вземаме активно участие в постигането му. Вярата пък от своя страна съчетава смирението и настойчивостта. Смирението, че болестта (в случая) може да се окаже от полза за израстването ни, и настойчивост, защото именно борейки се с нея, ние растем. Значи ние трябва едновременно и да я приемем, и да я излекуваме.

Надежда винаги има, обаче не е толкова важно това, което се стремиш да постигнеш, а начина по който го правиш. Ние ще израснем не защото сме преживели ужасната болест, а защото примерно сме мобилизирали силите си, направили сме преоценка на живота и ценностите си, докато сме били болни.

Това, че имаме надежда за нещо, не означава, че ще го постигнем. Това дали ще го постигнем или не, също не е най-важното. Всъщност, човек нищо свое не може да загуби. Надеждата е по-скоро насочена към външни неща, към реализирането на наши желания, независещи само от нас. Надеждата е да съзрем една възможност, но за да я постигнем се изисква вяра, а и други неща.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ако душата е болна, няма лек за това. Аз поне не вярвам, че има.

Браво,Мона!С две думи каза това,което аз така и не успях да оформя като мисъл.Смятам,че си абсолютно права!На мен ми е болна душата преди всичко-от там може би е цялото ми недоверие.Събрала съм толкова много обида и гняв...Но това е друга тема.Въпреки всичкия си негативизъм по въпроса с Надеждата,никога не бих казала това на човек срещу мен ,който е в беда и има нужда от утеха.И искрено и от сърце се радвам,че има хора като вас,които вярват!!!Наистина искам да знам как се случват чудесата,вашите лични истории,какво ви крепи,каква е вашата Надежда,как се справяте с чувствата и емоциите си.

Останете си винаги с НАДЕЖДА,мили хора

Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че който загуби надеждата си, вярата си и любовта си, вече мъртъв! Независимо дали му остават още 300 години живот, примерно!

Аз споделям мнението, че винаги има възможност за надежда, за вяра и за любов и че е наш личен избор да ги имаме! Там където се чувстваме най-ограничени от съдбата, социума, хората и т.н., там са най-големите възможности за надежда. Надежда, която зависи само от извора си, от духа ни!

От няколко години се занимавам с хора, нерядко загубили надеждата си, вярата си, любовта си. И сега като се замисля, това което правя, е да им помогна да възстановят връзката си с нея! Те сами го правят, разбира се, аз само побутвам мисленето им, възприятието им, чувстването и действията им.

Понякга имам взаимоотношения и с хора с телесни тежки болести. Имам живия пример на жена с рак, която вече няма такъв, защото възвърна надеждата, вярата и любовта си! Друга жена с рак според докторите би трябвало отдавна да е мъртва, но именно работата с правата мисъл, дейсвтия и възстановяването на връзката с източника на надеждата, вярата и любовта в медитацията, я държат жива, че и действена, въпреки болките! Болки, които просто изчезват в минутите на медитация и ресвързване с този източник! Общувам с мъж с МС, който мен самия ме зарежда с надежда и вяра, а аз само поразклаждам неговите още повече, намирайки се в подходящата за това социална позиция...

Ндежда, Вяра и Любов! Винаги има възможност за тях!!!

Добавям мисълта за деня от Учителя в тази връзка:

"Ценна мисъл за деня:

Аз искам да ви наведа на свободата, да бъдете свободни, но не така, както днес сте свободни; вие трябва да имате едно вътрешно верую. В какво трябва да вярваме? Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което да разчита. Не се смущавайте. (Беинса Дуно)"

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

dimitar, благодаря за чудесната песен. :) Трудно ми е да споделям опит или да утешавам и раздавам надежда. :3d_059: Затова нека вместо мен, това да направи нежната песен на Жоржета Чакърова - "Продавач на надежда", написана по стиховете на Джани Родари. :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги има Надежда,когато облечеш личността си с вяра и любов,и се оставиш мъдростта да те води.И тогава може без надежда,без очакване,защото си опитал и знаеш,че всичко което ти се случва е за твое добро.От известно време се питам,питам и не мога да намеря отговор:Защо Надеждата съжителства заедно със злините в кутията на Пандора?Дали защото в някои случаи надеждата,сама по себе си,се оказва спънка за човека?И след като написах това до тук разбирам,че Мона и Станимир са ми отговорили предварително.Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

И тогава може без надежда,без очакване,защото си опитал и знаеш,че всичко което ти се случва е за твое добро.

Неее,никога не мога да се съглася,че всичко което ти се случва е за твое добро!Какво му е доброто ако имаш неизлечимо заболяване???Или съпруга ти те мами,или не успяваш да се реализираш въпреки всичките си усилия???Или ,недай Боже,всичкото това накуп.Или за пред другите всичко може да е наред,но душата ти е болна и си постоянно нещастен?!Единственото,което ти остава тогава е да се примириш и да се надяваш да спре да ти пука!Да се молиш да станеш безчувствен.

Искрено се надявам,че вашата Надежда е по-силна от моето отчаяние и ,че няма да ви повлияя да спрете да се надявате.

Дано вашата Надежда да е заразна :3d_059:

Линк към коментар
Share on other sites

...защото си опитал и знаеш,че всичко което ти се случва е за твое добро.

:) Ами точно тук е надеждата - че ще дойде добро, което засега дори не ни е известно.

Надеждата е винаги свързана с някакво несъответствие, някаква дисхармония - имаме желание, което не се сбъдва по познатите ни пътища. Тогава остава да Вярваме, че има други пътища за нас и да ги търсим. Тя дава сили да сме в съответствие с Божествения ред, като не позволим на Любовта да ни напусне въпреки болката.

Затова Вяра, Надежда и Любов са сестри, а опознавайки тях , стигаме до майка им - Мъдростта София.

Принцеса, можеш да се отървеш от отчаянието , ако го споделиш, кото го назовеш точно. Когато решиш, че си страдала достатъчно и си готова да вземеш съдбата си в свои ръце.

Линк към коментар
Share on other sites

Никога ли не сте се чувствали празни?И че живеете по инерция??И единствената ви надежда да е да не става по-лошо,за да успеете да свикнете?!Да се опитвате да сте мъдри и духовни,а да виждате как живота ви изтича между пръстите-сив и монотонен??И докато се наумувам,лудите се налудували.А аз се боря с вятърни мелници докато един ден се събудя на 55 и нацяло се предам.

Извинете ме за огромната доза песимизъм,но в живота рядко си позволявам да хленча,та ми олеква малко тук ,с вас

Линк към коментар
Share on other sites

О, да мила - почти всеки от нас тук се е чувствал така в определен момент от живота си (някои и сега) - затова се разбираме толкова добре, усещаме се...

Четях прекрасните точни мнения преди моето и им се радвах - включително и на принцеса!

Замислих се - а какво всеки от нас разбира под надежда, вяра, любов?

Вариант 1. Първото ми разбиране на тези понятия беше:

Вярвам, че в личния ми живот ще успея да постигна това, което аз смятам за добро, красиво и щастливо.

Надявам се, че всички хора около мен ще разберат колко красиво и добро и щастливо е това, в което вярвам и искам да постигна и ще се присъединят към мен, за да са щастливи и те.

Любовта ми към хората до мен ме кара да жертвам всичко и да понеся всичко, за да постигна това, в което вярвам.

Резултат - катастрофален. Естествено, че хората около мен си имаха различен от моя начин на щастие и понятия за красиво и добро и усещаха (с право) моя стремеж да ги направя щастливи като посегателство върху личността и свободата им. Отвръщаха ми със същото, но по техния начин... И разбира се всеки от нас вярваше, че иска да промени другите за тяхно добро и да ги направи красиви и щастливи... Накрая стигнахем всички до състоянието толкова точно, кратко и ясно описано по-горе от принцеса. "единствената ви надежда да е да не става по-лошо,за да успеете да свикнете"

Вариант 2. Настоящото ми разбиране е:

Вярвам, че Бог е направил мен и хората до мен и света, в който сме по най-добрия за нас възможен начин - красив и добър учебник. От мен се очаква само да разбера какво означава това и да изиграя своята роля на сцената, на която съм попаднала (О, велики Шекспир!) по най-добрия начин за мен и за хората и за света. Ако успявам, усещам щастие, ако не усещам щастие, имам още да уча, мисля, работя вътре в себе си, отклонила съм се от ролята и същността си и се опитвам да пиша мой скеч и да замествам с него Сценария...

Надявам се, че ще успея да се справя с всички задачи и изпитания и ще запазя любовта си и светлината на ума си, топлината на сърцето си и тяхната чистота.

Любовта ... това е друга много дълга тема...

Резултатите - ами сега съм свободен щастлив човек, в един красив и добър и много интересен свят. Това, което преди беше лошо - по-лошо, сега е добро, по-добро... Иначе нещата и хората са си същите.... отвън. Зависи как ги разбира човек.

Винаги остава надежда да променим разбирането си и живота си... докато сме на тази сцена в тази роля - до последния миг.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Никога ли не сте се чувствали празни?И че живеете по инерция??И единствената ви надежда да е да не става по-лошо,за да успеете да свикнете?!Да се опитвате да сте мъдри и духовни,а да виждате как живота ви изтича между пръстите-сив и монотонен??И докато се наумувам,лудите се налудували.А аз се боря с вятърни мелници докато един ден се събудя на 55 и нацяло се предам.

Извинете ме за огромната доза песимизъм,но в живота рядко си позволявам да хленча,та ми олеква малко тук ,с вас

А, чувствала съм се празна, живяла съм по инерция известно време.

И в момента не се чувствам нито мъдра, нито духовна. Ако искам да определя някак сама себе си, бих се нарекла търсеща. И точно това прави животът ми интересен и смислен. Според мен, ако човек прави, това което иска да прави, дори и то да не представлява 100% от живота му, няма как да му се струва, че животът му е сив и монотонен. Защо не лудуваш с лудите? :)

Линк към коментар
Share on other sites

"Празна" никога не съм се чувствала, по скоро препълнена, уморена и недоволна.

Надежда за нещо, също не помня да съм поддържала , по скоро вяра,увереност подсилени със силно желание.

Надежда не винаги и не всеки има.

Надежда има този който има нужда от нея.

Надежда , Вяра и любов са неразделни -да.И не случайно са подредени така.

Започва се с първото , но то е крайно недостатъчно, след това идва второто , развива се третото и се стига да "Майката".

Надежда не винаги има.Защото не всеки я иска, защото не всеки я приема, защото не всеки има нужда от нея.

Но винаги може да се намери надежда стига човек да иска.

Както каза Станимир по-горе ,за неизлечимо болните надежда не стига ,трябва вяра.

За човек изпаднал в депресия надеждата не стига, нужна му е увереност ,цел, решение.

Всъщност може и да греша все пак говоря от позицията на човек, който не помни да се е надявал за нещо, а е вярвал и е готов да тръгне в друга посока без да се обръща назад.

Може би е малко агресивно ,но заряда на израза "Искам и ще успея" ми е по силен от "Надявам се ,че ще успея".

Линк към коментар
Share on other sites

Няма нищо по гадно от надеждата ,съжалявам ,но това е моето мнение .В свят ,като нашия изпълнен само с цинизъм,егоизъм и хора които са ограничени и повърхностни до болка ... надеждата е най-гадния ни спътник.Защо ? Ами да кажем ,че срещаме човек ,в които се влюбваме ,но в последствие този човек започва да ни разочарова и накрая оставаме с разбито сърце и сме допуснали това поради глупоста да се надяваме,че нещата ще се оправят , нооо уви това не става .Надеждата може да разбие сърцата ни ,да ни отдели от реалноста ,да заслепи очите ни ... Трбява да бъдем реалнисти в тази привидна реалност ... иначе рискуваме да потънем в илюзии и напразни НАДЕЖДИ!

Линк към коментар
Share on other sites

Хората могат да те лъжат, нараняват и разочароват независимо дали се надяваш или не. Надеждата или липсата й няма да повлияе на това. Надеждата е за да запазиш собствената си цялост и да не измениш на вътрешната си същност въпреки всичко, което ти се случва. Надеждата никога не е напразна, дори и най-илюзорната и невероятната. Човек без надежда е човек без цел, без идеал, без основа. Помисли и ще видиш че е така. А неосъществените надежди най-често са неосъществени желания. Невъзможно ми е с думи да изразя разликата между двете, затова ще оставя всеки сам да се опита да ги разграничи за себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

В свят ,като нашия изпълнен само с цинизъм,егоизъм и хора които са ограничени и повърхностни до болка ...

Винаги има надежда да се отворят очите и сърцето за красотата, чистотата на света, в който сме избрали да се родим като хора, и за безкрайното богатство, скрито в нас самите и в хората, които са дошли тук заедно с нас. Докато сме още тук - винаги има надежда, до последния миг.

Това лято преживях една от най-големите си изненади - моя стара позната, колежка учителка, на възрастта на моята майка. Много интелигентна жена с широка култура (преподаваше философия) - на времето я бях запомнила с високата летва, с която преценяше хората и света си, взискателността си, тънката ирония към ограниченото и повърхностното, отвращението от егоизма и цинизма. Честно винаги съм си мерила думите в нейно присъствие и съм била малко напрегната да не нагазя лука.

Представяте ли си изумлението ми, когато я видях как стои недалеч от кръга ни Паневритмия и слуша внимателно и с изписано на лицето и вдъхновение. Това, което чух от нея след това - по време на разговора ни, окончателно разби старите ми впечатления. Това беше човек, който във всичко виждаше красота, любов, чистота - говореше с толкова доброта и кротка радост. И със същата интелигентност и задълбоченост, с каквато я помнех - възрастта не само не я беше ощетила - напротив!

Малко по-късно разбрах, че е загубила съпруга си изпаднал в депресия и страх от болести и смъртта, като няколко години се е грижила за него на легло. После... постепенно е започнала да губи зрението си. Преди няколко седмици научих,че се възстановява след успешна операция и е много щастлива и благодарна, че от първа пролет всяка събота и неделя ни е слушала и е гледала (едва сега осъзнах,че тя е виждала само белите ни силуети на зелената поляна). Радваше се, че другата пролет ще ни вижда вече наистина, ще вижда всичко красиво, което досега е виждала само със сърцето си.... "Идва момент в живота на човека, когато разбира, че този свят е направен толкова съвършен, добър и красив, че на нас ни остава само да му се радваме и да живеем - всеки миг от дадените ни" - бяха думите и.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Хората могат да те лъжат, нараняват и разочароват независимо дали се надяваш или не. Надеждата или липсата й няма да повлияе на това. Надеждата е за да запазиш собствената си цялост и да не измениш на вътрешната си същност въпреки всичко, което ти се случва. Надеждата никога не е напразна, дори и най-илюзорната и невероятната. Човек без надежда е човек без цел, без идеал, без основа. Помисли и ще видиш че е така. А неосъществените надежди най-често са неосъществени желания. Невъзможно ми е с думи да изразя разликата между двете, затова ще оставя всеки сам да се опита да ги разграничи за себе си.

Не губим ли така ? Не се ли самонараняваме?Не е ли по-добре да погледнем истината право в очите?Да се надяваш ,значи да имаш очаквания,а имаш ли очаквания ... със сигурност ще се разочароваш!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...