Guest Кристиян Добавено Септември 13, 2009 Доклад Share Добавено Септември 13, 2009 (edited) Депресията е афективно разстройство- т.е. отнася се до разстройство в настроението. Описаните от Вас симптоми нсочват към синдром на хронична умора, в който безсънието, както и психосоматични прояви, на фона на понижена концентрация, причина за "неусложлива памет" са сред най-често срещаните. Умението да се почива не е свързано само с "качествено" спане, а почивката е комплексно понятие, чийто смисъл е както физическо, така и емоционално и ментално разтоварване от натрупаната умора и напрежение и "презареждането" на всичките тези нива. Забележка от модератор: Това мнение трябва да бъде под долното, но е първо по технически причини! Автор на темата е jorkata! Редактирано Септември 13, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jorkata Добавено Септември 13, 2009 Доклад Share Добавено Септември 13, 2009 Здравейте, първо искам да благодаря, че има такъв форум!<BR><BR>Искам първо да ви разкажа за това от кога и как стигнах до това състояния, а ако някои иска да ми помогне, мога да разкажа повече за себе си и за това от къде мисля, че ми дойде тази напаст.<BR>Започна се от миналата пролет. Забелязах, че много често уринирам(пиех по 1.5/2 литра вода на ден), но усещах, че нещо не е наред докато отида в тоалета и след 10 мин. най много пак имам нещо в мехура, което ме дразни. Съня ми едновременно с това почти го нямаше никакъв. Спях по 2/3 часа, будех се да уринирам и от до сутринта спях пробудно, мозъка ми го усещах как не спира да мисли и ако сънувах бях нещо пак пробудно. А ако спях спях по много и като се събудя за работа едвам ставах от леглото, все усещах, че искам още много да спя. Почнах да забравям имена - много се изплаших. Много трудно се концентрирах, постоянно мислех за това какво ми е. Едновременно с това, четях вече по сайтовете за болести и се плашех супер много и все за най-лошото четях. С това забравяне почнах да си мисля&nbsp;за тумор в мозъка. Веднага на невролог. Тя каза спокойно нищо ти няма в главата сигурна съм 100% ( два пъти ходих при нея). Взех да искам да ми направи скенер. Даже казах искам да си го платя само и само да съм си спокоен, че нямам тумор. Най-накрая някак си ме убеди да не правя скенер.<BR>Аз пак чета по сайтовете за болести. Чета често уриниране-диабет, почвах да се анализирам. Казвах си така абе нямам пак силна жажда за, което пишат при диабета и така се успокоявах. <BR>Започнах почти всеки ден точно в края на работния ден да получавам често дишане, усещах се изнервен, много усилно ми беше и уплаха чуствах все повече. Имах и вечери в, които се будех рязко с силно учестено дишане и силна уплаха и не можех да си поема въздух. Ставах направо и сядах на стол и така успявах да дишам и постепенно се успокоявах.<BR>След нещо като грип - много силна хрема и болки в гърлото ходих на личния. Казвах нещо като грип, защото усещах понякога,че вдигам или имам температура меря малко под 37 винаги даже 36 и нещо. Личния ми изписа там витамини. По време на 3-те дена болнични докато се разхождах из морската нещо ми се като, че ли помръдна в главата и аз за малко залитнах( съвсем леко почти незабелжимо) - от тогава постоянно взе да ми трепти главата и чуствах, че имам нещо от пред на челото в главата си и от това чуство изпитвах нещо като гадене. Обаче много се уплаших пак. Бягам пак на невролога, тя ме прегледа и каза от кога си така и аз викам от скоро след прекаран грип. Тя вика нищо ти няма, обаче те виждам, че много си уплашен и те пращам на отоневролог. От там написа, че няма нищо тревожно и като заключение - нещо по периферната нервна система.<BR>Не разбирам от писанията им там и невроложката като видя заключението каза ето нищо ти няма. Каза пак не мога да ти дам направление за скенер, но мога за психиатър. Това повече ме изплаши и по-бързах да изляза от кабинета.<BR>И така месец не ми минава това:че почти постоянно се чуствам изнервен, усилно ми е и тежко дишам постоянно. Плюс това, че сънят все по зле и си уринирам често.<BR>Забелязах, че имам и възпаление на пикочния канал, което не минава и някви секрети след дефекация изтичат от канала. Пак отивам на личния и той ме прати на уролог.Кардиограма м/у другото напрвих.&nbsp;После отидох на ендокринолог. И накрая на психиатър - ПР - дианксит ми изписа.<BR><BR>Взех да чета по форумите за това ПР и се успокоих, но още преди да вляза в кабинета знаех, че съм с ПР от четене пак .<BR><BR>Та при мен нещатата са много сложни поради наличието на много на брой проблеми:физически и бактериални и какво ли не проблеми.<BR>Само, ще ги изброя и край с това <BR>1. Научих първо за голям камък в жлъчката и пясъчинки в двата бъбрека.<BR>2. После и пясъчинките станаха&nbsp; на камъни.<BR>3. От изследване на еакулата - клебсиела се установи и лекуване. Бактерията я нямаше, а симптомите в половата система си останаха.<BR>4. Гастроентеролог пак ми откри голямо количество на хеликобактер. Два пъти проведохме лечение за това и пак си имам хеликобактер.<BR>5. Парадонтоза, зъбите ми се клатят.<BR>6. И за десерт от месец знам след, месеци болки в кръста, и за медианна дискова херния. Не мога да стоя седнал<BR><BR>Изпаднах в много тежка депресия. Първо не знаех, че е депресия. От сайтовете пак разбрах за това...<BR>Без желание за нищо, на моменти много силен писимизъм, пълно отчаяние, страхотен мързел, не можех да ставам от леглото исках само да лежа. Не спирах да ходя на работа иначе. Мисля, че почна да ми варира това ПР: изпадах в нещо като дупка, в която се усещах супер апатично и гадно на моменти. Виждах света ужасно, не мога да ви опиша колко страшно беше.<BR><BR>Накрая казах ааа писна ми : спирам дианксита и пълен глад само на вода, казах си ще убия всички гадини в мен и това ПР и депресии....Бях чел много за гладолечението и знам как се прави всичко.<BR>Плюсове докато гладувах, ми се оправи зрението. Взех да виждам по добре чак се очудих. Спрях да уринирам толкова често. Имах възпаление на пикочния мехур също( след преглед вече го нямах). И долу горе се надявах да си замине това гадно нещо невроза ли е там , ПР и депресия. Да ама не на 16-ия ден на вода , предните дни направо като в агония бях. Симптомите ми се върнаха с пълна сила. Иначе в началото тръгна добре..<BR>Когато почнах да се храня отидох веднага на друг психиатър тя само ме погледна и ме попита странно ми е как изобщо ходиш на работа( преди това заключи да ПР и при нелечение или не добро лечение преминава в депресия). Решихме да почнем програма с лекарства. Казах обаче след седмица, че още съм на захранване. И сега съм от 3 месеца на Ривотрил 1/2 вечер и Золофт 1 сутрин и 1/2 вечер.<BR><BR>Въпросите ми са възможно ли е ПР да се появава паниката като депресивно състояние, защото така го чуствам от време на време? Тоест усещам, че по едно време ми става тъпо и депресивно и след няколко часа (понякога дори) си заминава.<BR><BR>И още един въпрос преди да съм разказал за мойте възможни анализи от къде ми дойде ПР. Възможно ли е от нарушения в половата система и въздържание да доведе до тежка невроза ( да кажем при мен и до ПР)? Защото и такива неща четох из здравните сайтове ?<BR><BR><BR><BR> Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jorkata Добавено Септември 27, 2009 Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 Здравейте отново! Извинявам се, че чак сега пиша, но сега видях, че темата ми е имало някакъв проблем. Малко взех да си анализирам нещатата от момента от, който почнах да се чуствам зле и всичките ми проблеми се трупаха като изведро. Когато ми казаха за жлъчката ( и може да се оперираш ако искаш да се махне камъка, а това значи жлъчката да ти извадим), в първия момент не отреагирах само леко се стреснах. Като отидох на работа седнах пред компютъра като попарен и взе силното ми въображение да работи в дълбочина и почти не припаднах. Веднага отидох в кухнята за вода и не можех да спра да мисля за най - лошото( операция,страх ме е от такова нещо), а ако нещо се обърка. Шефа ми ме успокои като каза, че тои има по голям камък от мен и си живее с него така. Аз обаче почнах да, чета по сайтовите за диети, как някои са успявали да си изкарат камъните без операции и, че тези които са им махнали жлъчката около 40 % почват да имат болки на други места доста често. С една дума, четях, четях и четях и трупах някакъв подсъзнателен страх. И като ми почнаха другите симптоми, започнах да чета за всеки един от тях от къде може да идва и за болести и страхът ми взе да пораства на моменти много силно. Особено като срещах за болестите тумори или рак ( и с това мое силно въображение...) . И така лека по лека още преди да отида на лекар за знаех какво ми има. Това мое четене и желание да си знам симптома и болежката на момента не съм 100 процента сигурен, но мисля, че ми коства всичко ТОВА.... Сега ще ви кажа как се чуствам. Почти постоянно, когато съм сам и дори да правя нещо се чуствам изнервен, вътрешно усилно ми е такова( съклет ли му казваха) и си усещам дишането и ръцете ми треперят. Когато съм с приятели и то тия които са положителни се чуствам някак си по добре и забравям за симптомите и за това как се чуствам. Всеки от тия моите приятели казват, че изглежам много добре и жизнен и ме питат, как така мога да кажа, че имам страх или депресия. Един от приятелите ми от тия с , които ми е най-хубаво е детски психолог и знае за мойто състояние, казва така: "Аз те наблюдавам, вика виждам, когато ти става зле( кога страхът навлиза в теб), но ти го владееш вече". С нея съм водил някой друг разговор и тя казва, че доста добре разсъждавам за себе си докато ме разпитва и проучва. Казва, че нямам погрешни мисли или блуждаещи такива докато се анализирам. Вика мислиш много добре в дълбочина и ми даваш всичко за себе си много лесно. С една дума казва, че съм толкова зле колкото описвам, че се чуствам. Не смея много да я питам за съвети или тем подобни, пак и тя не иска да се на гърбва с това, начинаеща е в областта. Опитвам се да изляза от тоя порочен кръг. Сега ми намалиха ривотрила 1/4 само вечер. Но усещам, че малко по малко пак ще бъда в началната фаза. Когато исках психиатър от личния уж ми препоръчаха този при, които сега ходя, че е и психотерапевт. Ама полза никаква виждам се с нея само за дозите за точно 3 мин....Има по 20 човека на кабинета си и всеки за по толкова минути... Какво ще ме посъветвате? Искам да изляза от това пак сам не мога. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 (edited) Здравей! Като начало трябва да спреш да правиш това : Когато ми казаха за жлъчката ( и може да се оперираш ако искаш да се махне камъка, а това значи жлъчката да ти извадим), в първия момент не отреагирах само леко се стреснах. Като отидох на работа седнах пред компютъра като попарен и взе силното ми въображение да работи в дълбочина и почти не припаднах. Веднага отидох в кухнята за вода и не можех да спра да мисля за най - лошото( операция,страх ме е от такова нещо), а ако нещо се обърка. Шефа ми ме успокои като каза, че тои има по голям камък от мен и си живее с него така. Аз обаче почнах да, чета по сайтовите за диети, как някои са успявали да си изкарат камъните без операции и, че тези които са им махнали жлъчката около 40 % почват да имат болки на други места доста често. С една дума, четях, четях и четях и трупах някакъв подсъзнателен страх. И като ми почнаха другите симптоми, започнах да чета за всеки един от тях от къде може да идва и за болести и страхът ми взе да пораства на моменти много силно. Особено като срещах за болестите тумори или рак ( и с това мое силно въображение...) . И така лека по лека още преди да отида на лекар за знаех какво ми има. Това мое четене и желание да си знам симптома и болежката на момента не съм 100 процента сигурен, но мисля, че ми коства всичко ТОВА.... Пълна забрана за влизането в здравни сайтове и четенето за болест ,но и за здраве ! Аз съм лекар и мага да ти кажа ,че осемдесет процента от студентите по медицина сме били като теб.Още помня, как четях учебника по вътрешни болести и усещах всичките прочетени сиптоми.От какво ли не сме ,,боледували ''като студенти -то не бяха раци , спинове и тям подобни сташни болести.При някои това ,,боледуване ''продължи години.Аз лично се измъкнах само с някакви си осем месеца рак, но, наскоро си говорихме с мой колега, който цели две години е изпитвал сиптомите на рака.Така , че първо спри с четенето . След като минат 20 дни , влез пак в този форум и напиши ,че 20 дни не си чел нищо свързано със здраве или болест. Тогава ще ти кажа следващата стъпка която да ти помогне да се справиш с хипохондрията. Ти как мислиш , защо ние лекарите си правим най-малко изследвания ? Редактирано Септември 29, 2009 от hip Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jorkata Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 Здравей! Като начало трябва да спреш да правиш това : Когато ми казаха за жлъчката ( и може да се оперираш ако искаш да се махне камъка, а това значи жлъчката да ти извадим), в първия момент не отреагирах само леко се стреснах. Като отидох на работа седнах пред компютъра като попарен и взе силното ми въображение да работи в дълбочина и почти не припаднах. Веднага отидох в кухнята за вода и не можех да спра да мисля за най - лошото( операция,страх ме е от такова нещо), а ако нещо се обърка. Шефа ми ме успокои като каза, че тои има по голям камък от мен и си живее с него така. Аз обаче почнах да, чета по сайтовите за диети, как някои са успявали да си изкарат камъните без операции и, че тези които са им махнали жлъчката около 40 % почват да имат болки на други места доста често. С една дума, четях, четях и четях и трупах някакъв подсъзнателен страх. И като ми почнаха другите симптоми, започнах да чета за всеки един от тях от къде може да идва и за болести и страхът ми взе да пораства на моменти много силно. Особено като срещах за болестите тумори или рак ( и с това мое силно въображение...) . И така лека по лека още преди да отида на лекар за знаех какво ми има. Това мое четене и желание да си знам симптома и болежката на момента не съм 100 процента сигурен, но мисля, че ми коства всичко ТОВА.... Пълна забрана за влизането в здравни сайтове и четенето за болест ,но и за здраве ! Аз съм лекар и мага да ти кажа ,че осемдесет процента от студентите по медицина сме били като теб.Още помня, как четях учебника по вътрешни болести и усещах всичките прочетени сиптоми.От какво ли не сме ,,боледували ''като студенти -то не бяха раци , спинове и тям подобни сташни болести.При някои това ,,боледуване ''продължи години.Аз лично се измъкнах само с някакви си осем месеца рак, но, наскоро си говорихме с мой колега, който цели две години е изпитвал сиптомите на рака.Така , че първо спри с четенето . След като минат 20 дни , влез пак в този форум и напиши ,че 20 дни не си чел нищо свързано със здраве или болест. Тогава ще ти кажа следващата стъпка която да ти помогне да се справиш с хипохондрията. Ти как мислиш , защо ние лекарите си правим най-малко изследвания ? Да благодаря за съвета мисля да го приема веднага. И аз от доста време мислех над това и сестра ми каза,че познава лекари, които "боледуват" от много болести докато са студенти. Това за сайтовете не ми е проблем! Само остана да спра да се вслушвам за симтомите на някой болен от каквото и да е Благодаря още веднъж! Прочетох на Орлин Баев какво да е ОТНОШЕНИЕТО към страха и това мисля Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jorkata Добавено Октомври 12, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2009 hip първо искам да кажа, че не съм чел или влизал с здравни сайтове или форуми от както последния път писах. Имам въпрос, който може да ми отговори ! Значи симптомите, които имам: тежко дишам на моменти или често дишане, нервно и усилно ми е цял ден. Вчера цял ден чуствах температура и тялото ми гореше и ми беше усилно , меря температура 36....(такива неща и друг път съм имал). Това усилното ми е такова, че направо не мога да си намеря място , гледам да заспя през деня. Тогава добре като се събудя пак същото и така цял ден. Сега на работа пак така се чуствам.... . Въпросът ми е: ако имам паническо разтройство( както бяха казали двама различни психиатри), нормално ли е да имам такова състояние и такива симптоми? За паническото разстройство знаех, че имаш паник атаки( на всеки симптомите са различни), които продължават от няколко минути до няколко часа, а при мен по цели дни ми е такова. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2009 (edited) Ако не ти се спи през деня, недей да го правиш насила. Бягството няма да реши нищо. Чувстваш ли недостиг на въздух? Няма да изкажа мнение по психологичната част на въпроса, но е необходимо да уравновесиш дишането си. Опитай да направиш няколко дълбоки вдишвания и издишвания, без да задържаш въздуха в себе си. Скоростта не трябва да е прекалено бърза, нито прекалено бавна. След 3-4 вдишвания опитай да забавиш скоростта и дълбочината на дишането, но не до толкова, че да изпитваш недостиг на въздух. След още няколко такива вдишвания и издишвания въведи кратки паузи, т.е. вдишваш, задържаш въздуха за кратко (ти си прецени колко; изпиташ ли прекалено напрежение, изпусни въздуха), издишваш и пак правиш кратка пауза. Ако докато правиш упражнението се наруши ритъма на дишане (т.е. не си преценил точно ритъма на дишане и паузите) пак правиш 2-3 дълбоки вдишвания без паузи и продължаваш откъдето си стигнал. Сам прецени колко дълго ще правиш упражнението. Според мен около 20 вдишвания са достатъчни (тук имам предвид тези с паузите, като изключвам няколкото дълбоки вдишвания необходими за да се успокоиш и приведеш дробовете си в някаква ритмичност). С времето скоростта и дълбочината на вдишванията и издишванията, както и продължителността на паузите ще се промени, но организма ще ти подскаже най-добре оптималния вариант. Прави всичко 2-3 пъти на ден и допълнително когато почувстваш, че започваш да дишаш неравномерно. Редактирано Октомври 13, 2009 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 15, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2009 Здравей! Извинявай за закъснението, но имам доста работа! Радвам се, че си направил това което ти писах. Ще ти поясня смисъла му: Преди въвеждането на лекарствата Страховата невроза или както днес я наричат Паническо разстройство се е лекувало само с психотерапия и повярвай ми, много по-успешно от днес.Тогава, психотерапевтите забелязали един странен феномен- наречен ,,копиране на симптомите’’.Какво ставало -седейки пред кабинетите им или в клиниките клиентите непрекъснато си споделяли за оплакванията и така едни пациент който да кажем имал 3 оплаквания –стягане с стомаха, в гърдите и сърцебиене ,,прихващал’’ и симптоми от човека с когото общувал, например главоболие и световъртеж. Вторият с главоболието и световъртежа , започвал пък да се оплаква и от стягане в корема, в гърдите и сърцебиене.За да спрат това мултиплициране на симптомите било въведено така нареченото ,,Лечебно мълчание’’-на клиентите се забранявало да говорят с друг за оплакванията си освен с психотерапевта. Това с голяма степен решило проблема. Днес в ерата на интернета и форумите проблема с копирането на симптомите е повсеместен.Човека влиза вътре , пише и споделя оплакванията.От това му става по –добре , но самият той чете оплакванията на другите и скоро ги прибавя към своите .Така ,няма излизане от страха. Аз лично забранявам на хората с ПР с които работя до приключване на терапията да влизат и четат форуми посветени паниката. Така,че съм радостен ,че изпълни препоръката ми. Преди да ти поясня следващата стъпка искам чисто физиологично да ти обясня, защо това което препоръчва Станимир работи и ти трябва да го правиш. Нервната система която управлява тялото се състои от два дяла –симпатикова или възбуждаща и парасимпатикова или успокояваща .Симпатиковата се състои от много нерви.Парасимпатиковата само от един –vagus /блуждаещ нерв/.Вагуса започва от мозъка и свършва с голямо сплетение в корема.Неговото дразнене успокоява тялото ,намалява сърдечната дейност и успокоява дишането.Ние може съзнателно да го дразним на две места- едното е костта на горната вежда – опипай се, има вдлъбнатина във вътрешната една трета на веждата.Там той излиза на повърхността и инервира клепача .Така ,че лекото масажиране или просто притискане на тази точка или целият клепач водят след 5-6 минути до стимулация на вагуса и успокоение.Но,по-мощно успокоение се постига със дразненето на сплетението в корема .Как става то? Точно с дълбокото коремно дишане – то дразни сплетението и успокоението е по мощно.Само, бих допълнил Станимир, че продължителността трябва да е поне 4- 5 минути. Питаш - За паническото разстройство знаех, че имаш паник атаки( на всеки симптомите са различни), които продължават от няколко минути до няколко часа, а при мен по цели дни ми е такова.--- Паниката се прави от адреналина , когато той се отдели ,,пиково’’имаме една хубава криза .Когато отделянето му е по-постепенно -,,тип плато’’се получава едно протрахирано тревожно състояние. Вчера цял ден чуствах температура и тялото ми гореше и ми беше усилно , меря температура 36....(- Адреналина свива и напряга мускулите-разгражда се АТФ и се получава субективното усещане за ,,втрисане’’. Сега новото предложение : Тук http://izvorite.com/ има една книга която може да служи като не лошо ръководство за преодоляване на страха-,,Ти лечителя ‘’ от Хосе Силва Аз лично много съм използвал метода за лечението на какво ли не .Нещата работят. Тук в по –долу с сайта има и тема посветена на Метода Силва –прегледай я . Очаквам след 20 дни да пишеш.И това с нета си остава. Чао! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lil Добавено Октомври 15, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2009 (edited) Опитай с йога и всякакви такива състояния ще изчезнат! Редактирано Октомври 16, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts