Guest Мона Добавено Септември 10, 2009 Доклад Share Добавено Септември 10, 2009 Аз съм убедена, че човек може да се справи сам с проблема си, освен ако не е шизофреник. Тук визирам писихическите заболявания. От друга страна писхологическата наука всъщност не е парадигма и няма референти. Тя е една абстракция, където многото е с уклон към патологията, ала и малкото е тръгнало в тази плоскост. За съжаление, психонализата вирее там там, където католицизма е слаб и то е лесно обяснимо. В много случаи католическите абати са по-проникновени и по-знаещи от набедените за психолози. Тъжното е, че няма нито една философска система или вероучение, което така отчаяно да успокои един търсещ. Горкият Фройд, ала и още по-горкият Юнг. Убедена съм, ще празнувам затвора на незнанието, докато съм жива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Септември 10, 2009 Доклад Share Добавено Септември 10, 2009 Напоследък прочетох, че понятието "шизофрения" е въведено от швейцарския психиатър Ойген Блойлер. Значи, горкия Ойген Блойлер... Влизайки в състоянието "Горкият аз" дърпам краката си към тялото, и в позиция "ембрион", бленувам за изгубения рай... Самосъжалявайки се... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 Човек може да справи сам с каквото и да е само в рамките на това което е поставил в себе си предварително. Така че "сам" на един не е "сам" на друг. Например сам тръгваш на екскурзия. Трябва да имаш здраво тяло и да сложиш в раницата си достатъчно храна, дрехи, карти, компас и т.н. Ако се окаже че не си предвидил всичко, мигар ти остава друг избор да продължиш екскурзията освен да търсиш помощ от друг, с който можеш да контактуваш? Независимо дали получаваме помощ от видими (физически) или невидими (духовни) същества, проблема е винаги че ни липства нещо за да продължим пътя си. Дори само да ни покажат къде да го намерим в раницата си, пак получаваме нещо което ни е липствало. Все пак, желателно е първо да сме сигурни че нямаме това което ни трябва, или както се казва: "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог." После остава да намерим сами начина по който ще ни помогне Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 (edited) ...има и страдания, които могат да бъдат привнесени като чужда карма върху заблудените или слабите хора на които не им е оставен вариант за алтернатива /за съжаление има и такива моменти, светът не е черно-бял/. Привнесените страдания са любим похват на черните магове, така чистят собствената си лоша карма и си живуркат животеца със сърцераздирателни гримаси за неосъзнатите. И тогава много трудно могат да бъдат различени различните видове страдания, освен от посветен в мистериите. Пък и вече привнесената вече лоша карма трудно се различава и енергийно разграничава от собственната карма и за това са измислили манастирите. ... освен полюсните "Страдание и Любов" , има и много "цветни" състояния. За мене светът е "цветен". Но моите "очи" са си мои и само аз мога да видя моите "цветове" и няма как да обесня на друг който не вижда. Ян, по принцип ( както и предполагах) имаме сходен светоглед. В мен изникава въпросът, дали да разглеждаме само физическия човек, който изглежда заблуден и слаб , и затова натоварен с чужда карма. Какво става с неговото висше Аз, дали то е приело тази карма насила? Дали въобще е възможно такова нещо. А как влияе фактът, че вероятно такъв човек ( почти) няма връзка със своето висше Аз? Ето, сега аз започвам да подбутвам темата Да, цветността е факт. И повечето положения в живота са "меланж" в неповторими комбинации. В едно мнение няма място за всичко. Радостен и спорен ден на всички! Редактирано Септември 11, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 "сам" на един не е "сам" на друг Да, явно има различни виждания какво значи "сам" и от там различни посоки за размисъл в темата и различни гледни точки. Те обаче мисля, че по-скоро хармонично се допълват. Когато се опитвах да формулирам темата, доста мислих дали да уточнявам какво се има предвид под "сам". Но стигнах до извода, че всеки разбира тази дума по различен начин. Предпочетох вместо да давам моето лично тълкуване на "сам" - да оставя участниците в дискусията да изразят какво разбират под нея - дори и да се наложи всеки да уточни какво точно разбира под "справям се сам с проблема си". Мисля, че най-полезно за хората, които желаят да се лекуват сами е именно да разберат за себе си лично какво ознчава "справям се сам". Ето още някои примери за размисъл: Моля се сам, за да получа помощ. Правя духовни упражненията сам, които ми ги дава духовният ръководител. Осъзнавам сам, че имам нужда от лекар. Изкарвам си прехраната сам, за да могат други да ми дадат пари. Спортувам сам под наставленията на моя треньор. В горните примери, сам ли се справя човек или не? За някои това е справяне сам, за други - съвсем не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 Ян, по принцип ( както и предполагах) имаме сходен светоглед. В мен изникава въпросът, дали да разглеждаме само физическия човек, който изглежда заблуден и слаб , и затова натоварен с чужда карма. Какво става с неговото висше Аз, дали то е приело тази карма насила? Дали въобще е възможно такова нещо. А как влияе фактът, че вероятно такъв човек ( почти) няма връзка със своето висше Аз? Ето, сега аз започвам да подбутвам темата Да, цветността е факт. И повечето положения в живота са "меланж" в неповторими комбинации. В едно мнение няма място за всичко. Радостен и спорен ден на всички! Задаваш хубави, но сложни въпроси. Не съм сигурен дали ще мога да отговоря като за пред аудиторията правилно. "В мен изникава въпросът, дали да разглеждаме само физическия човек, който изглежда заблуден и слаб , и затова натоварен с чужда карма." - Многостранно може да се разглежда. Зависи от цяла грамада обстоятелства според мене, включително и само да изглежда заблуден и слаб, но да не е такъв. Включително и доброволното приемане на чужда индивидуална и колективна карма от висшия Аз, с цел разрешаване на много заплетени казуси. В този случай връзката с висшия Аз е "желязна". Иначе ако се "скъса" връзката, просто се прекратява това въплъщение и толкова. На война, като на война - има живи, има ранени и има убити. Въпрос на Познание и Опитност + солидна доза късмет, проявяващ се като концентрация. Нали точно висшият Аз е Източника на Живота, Бог Отец от когото всичко е произлезнало ... Роден и Несътворен, Източникът на Познание и Сила от Когото е произлезло всичко видимо и невидимо.... Правилно, започваш да подбутваш темата и то във вярната посока. Но май това са неща за много задълбочено и прецизно изследване в подходяща среда и условия. Опасявам се, че може да се окажа неподготвен за правилен коментар в настоящите ограничени от редица фактори условия. А опитните резултати май се дават строго индивидуално, според възможността на изследващият индивид да понесе Силата на чистата и неподправена Истина. И за това е необходимо човек да е "сам". Поне съм на това мнение, за сега... Но да повторя: Решението дали един човек да е "сам", го взима самият човек, според мене. Мисля, че е справедливо и коректно. Другото е непозволена намеса. При осъзната непозволена намеса - просто този който си я позволил, си го отнася като бръмбър сламка и толкоз. Цитат от Евангелието по памет: "Ако не знаехте, можеше да ви бъде простено. Сега обаче знаете и грехът ви остава." И понеже Бог Отец чете в мислите на сърцето, няма как да бъде заблуден, че даденият човек не е информиран. Но при Любовта, почти всяко решение е предпоследно, защото не греши само този, който не работи /сиреч мъртвия телом и духом/. Ако човек се докосне до Любовта /Божествения Дух/ и успее да измоли прошка разбира се. Нали така ни учи Христовия закон!? Позволявам си претенцията да не съм като Тома Неверни, там с пръста в раната... , за другото - Божа работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Martina-R Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва? Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото? Според мен вътре в човека е СПЯЩАТА реална сила, а другия човек или обстоятелсто е провокацията, която СЪБУЖДА тази сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 По отношение на психотерапията, най-точното според мен е горното мнение на Мартина. Терапевтът само насочва собствените сили, собственото съзнание и подпомага разчистването на препятствията по пътя на вярата и любовта. Само показва вратата, но човекът сам си ходи и сам минава през нея! .................... До Мона! Психоанализата има безкрайно малко общо с науката за човешките познавателни процеси. Самата думичка психология почти не се ползва вече. Съвременният термин за психология е "наука за познанието" или "когнитивна наука". Когнитивната наука е точна такава, изцяло експериментална и желязно доказуема, нямаща нищо общо с каквато и да е абстракция! Такава е и когнитивната психотерапия, черпеща теорията си от когнитивнта наука, ползваща научно прверена методика. Друг е въпросът, че личността на терапевта е силно желателно да има колкото се може по-богата обща култура, както и специфични качества, които да му позволяват да минава лесно през тоновете проблеми, мъки и противоречия всеки ден. Аз понякога имам чувството, че част от психиката на пациентите остава в мен - но ми трябват не повече от час или два, един контрастен душ или просто да дремна 10 минути и да си плисна малко водичка след това, за да се освободя. Само лирично отклонение, идващо от спонтанното ми писане в "свободен прозорец". ......................... Много хубави мнения има по-горе! Има и много фантазми, които обаче също са интересни, ако човек си позволи да следва чистата им логика, която прозира зад тоновете фантастични допускания и вярвания! Чао! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 ...това са неща за много задълбочено и прецизно изследване в подходяща среда и условия. А опитните резултати май се дават строго индивидуално, според възможността на изследващият индивид да понесе Силата на чистата и неподправена Истина. И за това е необходимо човек да е "сам". Taкa e. Учителят Дънов е дал достатъчно за теоретична подготовка, след която идва способността да се понесе и разбере практическо занятие. Затова нямам какво друго да кажа. Но при Любовта, почти всяко решение е предпоследно, защото не греши само този, който не работи /сиреч мъртвия телом и духом/. Ако човек се докосне до Любовта /Божествения Дух/ и успее да измоли прошка разбира се. Подейства ми като събуждане. Благодаря с дълбока признателност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 12, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 12, 2009 Докато следях темата, няколко пъти се изкушавах да напиша мнението си и аз, но все нещо ме отклоняваше от компютъра. Сега благодаря за това! За мен беше много полезно да прочета всичко (без изключение). Надявам се, че и други ще имат полза от разсъжденията ни - дори и нерегистрирани, хора, които съвсем случайно са попаднали при нас (явно не случайно). Дори и да ползва услуги на специалист, човекът с проблем винаги сам се справя с проблема, според мен. Другото не е справяне с проблема, а изпадане в зависимост от терапията и терапевта. Истинският терапевт, добрият, точно по това се отличава - неговите пациенти остават с убеждението, че сами са се справили и не просто оздравяват, те овладяват умението да поддържат психиката си здрава и да се справят със ситуациите, които провокират нарушаване на равновесието. Да се справя сама с проблем, мисля, означава и да осъзная своя личен път за справяне, който зависи от заложените в мен лично дадености. Така беше и с мен. Разбирах от опит, че хапчетата само ме "замазват" и после става по-зле. Не можех да приема помощта на своите приятели, защото начинът им на мислене беше силно различен от моя. Опитът ми с психотерапевт беше с плачевен резултат и ме върна (сега си давам сметка) с няколко години назад - може би защото човекът не улучи подхода. Тръгна с намерението да ми помогне да осъзная къде греша в когницията си, което ми фиксира още повече кармичния проблем с чувството за вина и непълноценност. Накрая ми помогнаха книгите на Учителя и някои от книгите на Лазарев (само части от тях, които доста напомнят за Учителя). Особено важна беше Изворът на доброто и решаващо влияние изигра осъзнаването и прилагането в живота на Добрата молитва. Очевидно моят път е бил такъв, което не означава, че на всички пътят е оттам... В този смисъл мога да кажа, че се справих сама със състояние, което грозеше да мине границата на обратимост всеки момент. Сама намерих това, което ме събуди, сама реших да прилагам, сама почиствах съзнанието си. Да - в решаващите моменти все някой ми пращаше нещо или аз намирах нещо. Но имаше много такива намерени и получени неща - аз сама преценях кое да взема, кое да приложа и как и кога. Може би това си е моят характер, или от зодията, но така си беше. Ако бях разчитала някой друг да ме извади от блатото, щях да прехвърля отговорността за това, което става с мен на него, а той щеше да ми прехвърли "чуждото тяло" на своите мисли, чувства и човешки проблеми - така си я носех сама. Когато човек знае, че може да излезе, има скрити сили в себе си, и сам той си отговаря за това дали ще направи усилието или не и как - това мобилизира всички ресурси на психиката, които са необходими в момента. Включително до генно ниво... Апропо, по същия начин работя и с учениците си - те са убедени от самото начало, че сами учат английски и аз съм само да им отговарям на въпросите и да им казвам дали нещо е на коректен английски... Дори по-скоро проявяват интерес към опита ми - как съм го научила аз... А те са свободни да си избират и решават и да пробват и да грешат.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 12, 2009 Доклад Share Добавено Септември 12, 2009 Дори и да ползва услуги на специалист, човекът с проблем винаги сам се справя с проблема, според мен. Другото не е справяне с проблема, а изпадане в зависимост от терапията и терапевта. Истинският терапевт, добрият, точно по това се отличава - неговите пациенти остават с убеждението, че сами са се справили и не просто оздравяват, те овладяват умението да поддържат психиката си здрава и да се справят със ситуациите, които провокират нарушаване на равновесието. Именно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
settot Добавено Септември 13, 2009 Доклад Share Добавено Септември 13, 2009 Привет на всички! след като прочетох мненията тук разбрах че какъвто и провлем да имаш 1) отиваш при психоаналитик 2)отиваш на врачка (бяла или черна магия няма значение) 3) молиш Господ да ти помогне ( може и сатаната но първия е една идея по добре) 4) и накрая пишеш в нета и чакащ някой да изнамери радикално решение на личните ти проблеми Защото никой не е роден да бъде САМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2009 Доклад Share Добавено Септември 13, 2009 Човек няма как да бъде сам, дори и да се заблуждава в противното. В някои постове по-горе като че ли се противопоставиха индивидуалните усилия на човека с това да му бъде оказано съдействие от други хора (или нехора). Човек всичко постига с индивидуални усилия, но това не означава, че човекът е сам. Тук имам предвид тези неща, които са действително от значение за развитието на човека, които водят до негова вътрешна промяна и трансформация в една положителна посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
settot Добавено Септември 13, 2009 Доклад Share Добавено Септември 13, 2009 Човек няма как да бъде сам, дори и да се заблуждава в противното. В някои постове по-горе като че ли се противопоставиха индивидуалните усилия на човека с това да му бъде оказано съдействие от други хора (или нехора). Човек всичко постига с индивидуални усилия, но това не означава, че човекът е сам. Тук имам предвид тези неща, които са действително от значение за развитието на човека, които водят до негова вътрешна промяна и трансформация в една положителна посока. Преятелю би ли ми дал точна формулировка на (положителна посока) или коя е (положителната посока)???? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2009 Доклад Share Добавено Септември 13, 2009 Човек няма как да бъде сам, дори и да се заблуждава в противното. В някои постове по-горе като че ли се противопоставиха индивидуалните усилия на човека с това да му бъде оказано съдействие от други хора (или нехора). Човек всичко постига с индивидуални усилия, но това не означава, че човекът е сам. Тук имам предвид тези неща, които са действително от значение за развитието на човека, които водят до негова вътрешна промяна и трансформация в една положителна посока. Преятелю би ли ми дал точна формулировка на (положителна посока) или коя е (положителната посока)???? Ха-хах, излизаме извън темата. Положителната посока всеки сам си я определя според разбиранията си, дори и с риска в последствие да се окаже не чак дотам положителна. Разбира се за избора си всеки си понася последствията – желани или нежелани, но все пак така се учим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
settot Добавено Септември 14, 2009 Доклад Share Добавено Септември 14, 2009 Човек няма как да бъде сам, дори и да се заблуждава в противното. В някои постове по-горе като че ли се противопоставиха индивидуалните усилия на човека с това да му бъде оказано съдействие от други хора (или нехора). Човек всичко постига с индивидуални усилия, но това не означава, че човекът е сам. Тук имам предвид тези неща, които са действително от значение за развитието на човека, които водят до негова вътрешна промяна и трансформация в една положителна посока. Преятелю би ли ми дал точна формулировка на (положителна посока) или коя е (положителната посока)???? Ха-хах, излизаме извън темата. Положителната посока всеки сам си я определя според разбиранията си, дори и с риска в последствие да се окаже не чак дотам положителна. Разбира се за избора си всеки си понася последствията – желани или нежелани, но все пак така се учим. Прав си излизаме извън темата но нали се движим на някаде! можеби това е (положителната посока) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 Сам или с помощ ? Зависи от ситуацията и здравият разум. Но, понеже имаше и крайни мнения с които не съм съгласен ще споделя малко опит. Служих в казармата преди 30 години.Първата година ни ,,сбръчкаха’’ от физически натоварвания .Резултата бе ,че станах с мускули като от камък.Когато ни дойдоха новобранците бързо се сприятелих с едно момче.То бе с една глава по ниско от мен и поне десет килограма по-леко .През свободното си време често се борихме на една поляна. Резултата от тези борби бе почти винаги туш в негова полза и много рядко равен.Момчето бе тренирало години борба и си прилагаше техники срещу които моята груба сила бе безсилна.След около месец на него явно му стана безинтересно да ме побеждава и ми предложи да ме научи как да се боря.Направо онемях.Не бе ми минавало и през главата да моля някой по –слаб от мен и даже мой подчинен да ме учи как да се боря.Бе очевидно, че нямаше как дори един единствен път да го победя и въпреки това не се бях сетил да го помоля за помощ.След кратък размисъл се съгласих и много скоро по –голямата ми сила и маса си казаха думата , борбите ни станаха равностойни. В този контекст отношението между клиента и мен често е като отношение между състезател и треньор. ,,Да аз мога да те науча как да победиш страха , но аз съм само учител.Бореца ще си ти’’ Друг пример- Моя бивша клиентка се омъжи за германец и отиде в Германия . Проблема бе ,че никой не знаеше езика на другия и комуникацията бе по скоро със жестове и мимики отколкото с думи.Жената изпадна в силен стрес и започнахме сесии по телефона. Тя понякога половин час или дори повече говореше и плачеше по телефона .В това време съпругът и беше там и знаеше че тя говори с психотерапевта си от България .Естествено той не разбираше какво точно си говорим.Но, моят български манталитет ме поставяше на неговото място и аз си представях как гледам съпругата си чужденка почти всяка вечер да говори по телефона с някакъв друг мъж , пък даже и да плаче. Определено на мястото си като терапевт не се чувствах добре , фантазирайки си какво си мисли съпругът . След години с него се започнахме и аз имах възможност да му кажа за моите притеснения . Той се засмя и каза ,,Много от моите познати са ходили или ходят на психотерапевт. При нас на хората които ходят на психотерапия се гледа много положително.Смята се ,че те са достатъчно зрели да осъзнаят ,че имат проблем и поискат професионална помощ за решаването му.’’ Един от признаците на психологична зрялост е в готовността да поискаш и приемеш помощ.Само силният човек може да ,,Аз не мога, помогни ми’’.Слабите ги е страх. Друг пример- Жена след смърт в семейството си изпада в психична криза.Започва да търси помощ и става зависима от предписаните и от психиатрите лекарства.Лекува се повече от 10 години .Загубва следване , съпруг , дете .Пада на най- ниското обществено стъпало и тогава след като е загубила всичко разбира, че има само един изход –да се справи сама. И го прави .Спира лекарствата.Оправя се психически.Връща си семейството и започва отново да учи. Поставя си много трудна цел , която за другите изглежда фантазия .Започва търсене което е напразно почти две години Но, енергията започва да работи за нея и нещата започват да стават. Аз я срещнах на част от пътя и .Не като терапевт , тя вече нямаше нужда от такъв .Просто трябваше да помогна мечтите и да се сбъднат. Защо знам ,че ще осъществи целта си ? Защото тези години борба са я калили и тя е истински боец. Какво би станало, ако се бе излекувала в началото на паниката си? Щеше да е съвсем друг човек.Тази смелост и упоритост няма ще да я има .И макар,че и тогава би могла да си постави същата цел, то шанса да я постигне е с пъти по-малък от сега. Няма само един правилен подход за решаването на даден проблем, но два мозъка винаги мислят по-добре от един. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 hip, благодаря ти за споделеното! Намирам споделения личен опит и конкретните житейски примери за много по-ценни от умозрителните само теории. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 (edited) Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси. Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него? Имате ли опитности, които потвърждават това? Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва? Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото? Донче,първият ми отговор на твоя въпрос е мога,можеш,може .....Споделям казаното тук за силата в нас и за съществата от невидимия свят,които помагат да разгърнем тая сила.В големия план наистина е така.Всяко човешко същество,всяко друго същество има в себе си божествена частичка,чрез която винаги може да осъществи връзка с божественото начало и хармонията на Вселената.Този механизъм работи на физическо ,материално ниво обаче , при хора подготвени и събудени,осъзнати.Тази подготовка може да се е състояла в хода на личното им развитие ,напр.при подходяща семейна среда,която се е постарала да събуди,а не да приспи по-дълбоко духа на детето.Или пък подготовка от придобит ,правилно отработен урок тук и сега,който е събудил духа. Но в материалния ни свят,нещата имат винаги начало и край. Има ситуации,които ни връхлитат преди да сме събудили духа в себе си.Когато не сме наясно нито със силата ,нито с мястото си в тоя кръговрат наречен живот.Когато изобщо не се и сещаме ,че всъщност :Изпитанието е плод на някакъв наш предишен избор и преминаването ни през него определя нашето бъдеще. В такива случаи мисля,че е важно да има някой,който да ни издърпа.Все пак никой от нас не е Робинзон на пустинния остров. Осъзнах ,че аз съм щастлива в това отношение .При моята първа житейска ситуация тук и сега,имах до себе си много светъл и точен човек,в лицето на една приятелка.Неотдавна осъзнах,че тя се появи в живота ми няколко години преди моето изпитание.Сякаш за потвърждение,че нещата се случват на енергийно ниво преди да се проявят на материално.И като потвърждение на факта как силите от невидимия свят ни помагат.Понякога като изпращат на пътя ни подходящите хора,в точния момент.За моя случай съм сигурна ,че е точно така. Много често обаче се случва, около нас в момента на взрива да няма никой ,който да може да помогне на силата в нас да се изяви и да започне процеса на справяне със ситуацията.Това е така,защото не само нашата душа си ходи напред -назад спейки.Почти всички хора минават през това състояние и се налага да има страдания,та да се събудим и осъзнаем.И какво правим,ако и близките ни,приятелите са спящи?Най-доборото ,което можем да направим е да потърсим професионална помощ . Аз вярвам,че появата на добър специалист в съответния момент,защото някой ни го препоръчва или се дължи на собственото ни хрумване да потърсим професионална помощ,при много хора е проявление на силите от невидимия свят,които ни подкрепят и насочват ,за да преминем през изпитанието. От личен опит също знам,че и професионалистите понякога могат да са спящи души,които изповядват класиката в жанра -хапче,терапия и т.н.При такъв специалист пациента няма шанс да се събуди.Но и в това също има някакъв смисъл. За ситуациите можем да разсъждаваме и да ги анализираме ,когато сме излезнали изън тях.Както се казва - спокойното съзнание може да покори цялата Вселена.Моят опит засега спира до тук. Здраве,Сила и Живот на всички. П.С.Моите разсъждения са от позицията на казаното от Донка:".....ако все още осъзнава добре това, което се случва с него", т.е за момента преди да сме престъпили границата,отвъд която нещата вече имат друга квалификация . Редактирано Септември 26, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 (edited) В горния си пост допуснах две малки неточности.Едната,че можем да анализираме и разсъждаваме по ситуациите в живота си ,когато вече са минали и другата,когато написах,че моят опит спира до тук. Това се получи,защото докато пишех ,мисълта ми се въртеше около една наистина минала ситуация и съвсем пропуснах да се сетя,че в момента съм в нова ,макар и съвсем дребна ситуацийка,с която все още не се справям. Ето за какво става дума.Имам шофъорска книжка от 12 години.Беше плод на спонтанен импулс.Взех книжка,порадвах се и я забравих.Не ми беше нужна.Справях се добре и без кола.Обичам да ходя пеша.А и градовете в БГ с изключение на няколко можеш да ги провървяваш всеки ден без усилие.Аз живея в един от тези ,в които ходенето пеша не е усилие.Когато ми се налагаше да свърша нещо с кола,все се шегувах,че имам книжка и няма проблем.После си намирах начина и пак забравях.Това лято нуждата да съм мобилна стана осезаема.Още се появи нуждата и нещата просто се подредиха за отрицателно време.Мои приятели ми предложиха кола на подаръчна цена.Зарадвах се.Ентусиазирано записах опреснителен курс при много добър инструктор.Видях,че мога да се справя.Колата дойде и вече е факт.Аз почти свършвам с курса.Миналата неделя се събудих с радостното чувство за нова свобода,че имам возилото и умението да си свърша всички ангажименти.Приготвих се да тръгвам и в момента,в който взех ключовете ме нападна СТРАХ.Не паника,а точно страх.Спрях в средата на стаята и се заслушах в себе си.Усещах го на физическо ниво в областта на слънчевия сплит.Наблюдателя в мен регистрираше всичко.Насочих цялата си мисъл към това усещане и се опитах да го преодолея.Излезнах и дори покарах,но беше пълно фиаско.Все едно олово имах в ръцете си.Спрях между един стълб и едно дърво на милиметри ,пред ужасените погледи на съседите си и от тогава колата си седи,а аз си ходя пеша. Ето това е новата ми ситуация,с която знам,че е най-добре да се справя сама.Когато до мен има някой (пробвах го на следващия ден) нещата стават.Но сама ли съм, появява се страха и аз просто избягвам срещата с него.Нямам преживяване свързано с коли,злополуки и т.н.Необяснимо ми е .Все още не успявам да стигна до корена на този страх.Майка ми ,с която споделих даде жокер за някаква катастрофа докато била бременна с мене в 7 месец. Описах случая само като пример. Иначе ще се опитам да се справя сама,а ако не успея има два варианта: 1.Търся помощ от специалист. 2.Продавам колата и си се справям пеша,както до сега. Впрочем днешния ден е обявен за световен без автомобили.Опит да се ограничи ,където е възможно поне за един ден ,отделянето на вредни емисии. На мен това ми подействува ,като оправдание пред себе си, днес също да не правя опити да карам. Хубав ден. Редактирано Септември 26, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 това с колата е много хубав пример. Ще се справиш, но тук се сетих за моите справяния с колата "сама".Много често на човек трябва да му се позволи да се справи сам.Доста хора нямат този шанс, затрупани от "помагачи".За щастие или не при мен помагачи никак няма и съм много благодарна за това, вече. "Справянето сам" е част от преодоляването на страховете, поне за мен стои така. Често това идва само, друг път човек умишлено се стреми натам. Едим мой скромен пример със справяне сама със страховете си. Израснала съм в малък град и идването ми в големия беше голям стрес относно движението. Тичах по светофарите на зелено , стояла съм по 10 мин преди да пресека улица без сфетофар и подобни. И така преди 3 години незнайно как реших да изкарам шофьорски курсове. За голямо съжаление на моя страхотен инструктор 10 учебни часа ние се справяхме с моя страх от движението и от това, че колите в отсрещното движение карат само там . Положението беше толкова трагично, че в изблик на нерви инструктура ме е свалял от колата и така. Повтарях си, че няма да се справя , но въпреки всичко стоически си ходех но часовете докарвах до пълна лудост себе си и него.И въпреки всичко взех книжка.Получих си колата и дойде момента в който трябваше да карам сама.Не просто в града трябваше да отида на 250 км през планински път да взема двете си деца и да се прибера с тях. Попитах съпруга си ,няма ли да дойде с мен, отговора беше -Имаш кола, имаш книжка , нямаш проблем. Бях изумена как може да ме остави да тръгна на такъв път привечер само след няколко седмици шофиране. Това беше най- дългото и страшно пътуване което съм имала , когато слезнах след 3 часа от колата не си чувствах нито краката , нито ръцете ,просто легнах и заспах. От тогава насам вече 3 години, колата е моят най- добър приятел обиколих България и Балканите, нямам пътен инцидент , но ако тогава вместо твърдата убеденост на съпруга си и вярата му в мен ,бях получила -компания, съвети , наставления ит.н. нямаше да съм този шофьор който съм сега. Това е един съвсем маловажен пример разбира се , защото има много сложни ситуации, но всъщност сложното на повечето ситуации е положението в което ние поставяме себе си.Разбира се рядко можем да го определим в пиковия момент, но е важно наистина сами да можем да стигнем до извода независимо кой ще ни придружава. Психотерапията я приемам точно като това, придружител, който да ти позволи да се справиш сам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 27, 2009 Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 (edited) Благодаря за подкрепата и споделеното didi_ts. Наистина само дадох пример за нещо,което ни се случва,а на мен в тоя момент ми се случи. Не от желание непременно да пиша някъде ,вземам участие тук.Чета с удоволствие и има теми ,които ми се завъртат в ума и тръгват едни мисли,които понякога споделям. За мен самата беше интересно в цялата ситуация и все още е природата на този страх.Беше толкова ясен,физически,абе нещо, което не бях изпитвала до този момент.Случвало се е да бъда несигурна,имала съм страхове понякога,но тая атака си беше толкова неочаквана,че ми отвори тема за размисъл. Тук има доста голяма дискусия за страховете и аз си я припомних.Попрочетох и други неща,концентрирах се,помолих се и нещата са доста различни с днешна дата. Другото ,заради което ви споделх примера беше собственото ми твърдение,че ситуациите наистина са различни,но и нашата подготовка за тях също е различна според времето и собствения ни опит.Затова не следва да очакваме от другите да реагират по определен начин.Всички вървим към една крайна цел,ама сме на различни отсечки. Освен моите си примери,докато си размишлявах по тая тема на няколко пъти се сещах за Пентаграмът - по Учителя Петър Дънов от Боян Боев И понеже няколко пъти ми мина през ум,седнах и си припомних тази статия.Беше ми полезно. http://izvorite.com/text/text130.htm Желая хубав ден на всички. Редактирано Септември 27, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
princessa Добавено Септември 27, 2009 Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 hip, благодаря ти за споделеното! Намирам споделения личен опит и конкретните житейски примери за много по-ценни от умозрителните само теории. Съгласна съм.Също си мисля -по следващите постове-че дали човек ще се справи сам или с помощ от вън няма значение-както го чувства така да направи.Но помоща е ценна не ако е натрапчива и покроителствена,а добронамерена и най-вече търсена!Съгласна съм и ,че да потърсиш помощ,да си признаеш,че не можеш сам е проява на висок интелект и сила.Разбира се не за всичко да хленчим за помощ.Но ако си опитвал твърде дълго сам и не се получава-ами нека признаем моженето на друг и да го помолим за помощ!Много ми хареса примера със съпругът-германец Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.