Методите на Мойсей и Христос

[solej]

Често спорим относно начина по който трябва да общуваме помежду си.

Предлагам ви да коментирате мисълта за 3.09.2009 г./от Мисли за всеки ден 2009 г./.

Тя е:''Има дава метода,по които нещата стават:по метода на Мойсея и по метода на Христа.Понякога човек прилага Мойсеевия закон и работите му се нареждат добре.Понякога той прилага Христовия закон,но работите му не се нареждат...Защо? Защото не знае кога и как да приложи Христовия закон.Значи не е само в прилагането на законите,но и в разбирането им.''

[Слънчева]

"Мойсей написа заповедите си на две плочи – на едната написа Божиите закони, дадени в положителна форма, на другата написа човешките закони. Той написа в положителна форма следните заповеди: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да почиташ баща си и майка си.” Тези са най-хубавите заповеди, които трябва да се изпълняват. Те са вечни и се отнасят до всички времена и епохи, до всички хора."

Из Героите

Именно в разбирането е ключът и в приложението. Противопоставяне има само в човешките ни раздвоени умове. Христос, дясната ни половина, сърцето ни примиряват нещата, разбирането идва от синхрона на ума и сърцето ни.

Например-почитам баща си и майка си, но не бих позволила да ме дърпат назад. В смисъл, че те си имат своите разбирания и желания, но аз съм свободна и проявявам нещо свое, което Бог е вложил в мен...

Всъщност примирение на всичко има само, когато сме във връзка с Първоизточника, тогава разбираме, че всичко си е намясто, че е прекрасно...

Редактирано Септември 5, 2009 от xameleona

[Надеждна]

Благодаря за темата, solej! Често разсъждавам върху това, кой е "правилният" начин да реагирам така,че да не съжалявам после за казаното или стореното. Връзките с родителите ни са много здрави и наистина трудно е понякога човек да отсее и да е наясно с това до къде се простира уважението и любовта и как да постъпи така, че вслушвайки се в съветите им, да не допуска те да го дърпат назад. Всъщност това не се отнася само до родителите ни, то е навсякъде във всички отношения, които създаваме с хората, които се обвързваме по-тясно. Съмненията ни се подсилват от това, че колкото и добре да разбираме смисъла на реакцията си и да сме вътрешно аргументирани и мотивирани, винаги ни се иска да срещнем разбиране и у другите, а то често липсва - нещо повече - усещаме присмех и ирония...

Във връзка с темата ми се струва уместно да дам един цитат, който би могъл да ни бъде полезен и да ни служи за ориентир в търсене на разбирането на "Христовия закон":

Сръднята не е лошо нещо. Но задавали ли сте си въпроса, защо се сърдите. Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите. Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален. Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално. Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека. Удряш, даваш нещо. Удряш с чука, отчупиш едно парче от камъка, туй парче се радва, понеже досега е било роб, сега се освобождава, търкаля се свободно. Казва: Много ти благодаря за онази помощ, която ми даде. Най-първо някой човек е вързан, вземаш ножче, отвързваш въжето. Човекът ти благодари. Но един ден този човек влиза в кладенеца, ти пак вземаш, че отрязваш въжето. Първия път като отрязваш има причина, освобождаваш човека. И втория път искаш да приложиш освобождението, отрежеш въжето. Какво става? На место свобода, ти му създаваш робство. Та сега гневът е като отрязване на въжето. Като освободиш човек, гневът е на място, но да режете въжето, когато той слиза в кладенеца, вие го заробвате. Трябва да се пазите от втория гняв, той не е на място.

Ориентиране Редактирано Септември 6, 2009 от Моника13