Дъгата Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Много ми хареса една еврейска притча: Един големец в селото си започнал да прави много лошотий на хората, непочтено се държал... Хората страдали, после се оплакали на старейшината. Той казал, че Бог вижда всичко и ще даде възмездие. Хората страдали и търпели, плакали и чакали. А старейшината все повтарял, че БОГ вижда и ще възмезди. Хората питали защо Бог не му възмедява - минали са вече 9 години. А старейшината казал, че добрините на дедите му пазят този човек, но и това не е завинаги. МИнало малко - и на десетата година човека го ухапало бясно куче - и побеснял. И не можел вече да се радва ни на богатство, ни на семейство, нито бил жив, нито умрял. Учението на Христос, както и това на Учителя, което е актуализирано Христово учение, има три основи - любовта, вярата и надеждата, както и още три - любов към Бога, любов към ближния и любов към врага. ...... Но да обичаш врага си, сякаш надхвърля нашите естествени сили. Тогава възниква въпросът - нима Христос е говорил нелепости - непостижими и неприложими неща? Според мен трябва да обичаме Божественото, потенциално добро в човека/врага. Но казано е и " Не давайте бисерите на свинете...." Значи противоречия няма! Ако от любов всичко прощаваме може да развратим човека да си живее порочно и да вреди на хората - трябва да се ограничи! Казано е и: "Обичай ближния като себе си!" А колко мого хора де факто се мразят и саморазрушават - мерси от такава любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Ако някой каже,че при афект след дълбока обида не е изпитал желанието да отмъсти,ще излъже.Такава е човешката природа!Най-доброто,което може да се направи в такава ситуация е да се превъзмогне желанието за мъст и да се даде време разумът да надделее емоцията.Това в повечето случаи дава ефект.При всички случаи виновникът ще си понесе последствията от стореното.Не бива да се хаби енергия за ответни удари.Пък и не винаги човек е в състояние реално да оцени ситуацията-може сам да е предизвикал обидата. Подобен род твърдения, изобщо не ми харесват. Сигурен съм, че има хора (и тук имам предвид обикновени хора), които не биха изпитали желание за мъст, колкото и да са разстроени. Аз лично не съм бил обиждан дотолкова, че чувството ми за достойнство да бъда поставено чак в екстремна ситуация, но си мисля, че също не бих изпитал желание да отмъстя. Да, в мен вероятно ще се породи усещането, че обиждащият ме е глупак и невежа, и просто ще го оставя сам със собствената му ограниченост. Не мисля обаче, че ще изпитам омраза само защото някой волно или неволно ме е обидил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Отмустителността. Как да се справим с нея? Като я приветстваш/приемеш. Каквото става то трябва да стане. И един начин да я избегнем е като самите ние даряваме с друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 7, 2019 Доклад Share Добавено Март 7, 2019 Няма как да надживееш отмъстителността без никога да си отмъщавал. Ако нямаш силата да простиш, мъстене му е майката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.