Guest Fut Добавено Август 23, 2009 Доклад Share Добавено Август 23, 2009 Здравейте . Напоследък разсъждавам по този въпрос, нямам представа дали има подобна тема и дали мястото е подходящо, но исках да обсъдим тази човешка недобродетел. Какво мислите за нея, хващали ли сте се в желание и намарение да си отмъстите на някого? Изводът до който сама стигнах за себе си е -отмъщавай с пълна сила, съзнателно, искрено с Любов. Отмъсти с Любов, искреност...Не от а със Любов. Може малко радикално да звучи, но аз смятам, че вместо да се подтисне тази енергия която неминуемо ще избие на друго място и по друг начин, трябва да и се даде ход. Трябва да се изтръгне ценното от нея и да се превърне. От изтръгнатата есенция човек може да лети и да твори. Вие как мислите? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 23, 2009 Доклад Share Добавено Август 23, 2009 Нещо като "око за око", но с много любов ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 23, 2009 Доклад Share Добавено Август 23, 2009 Препоръчвам ти здраво търкане, жулене на подове, плочки и де що се сетиш в дома. Помага. Става с много Любов към дома и без да отмъщаваш. Препоръчвам ти и да прегледаш Великата Майка - Учителя не само там, а и в редица беседи е посочил доста методи за преработване на негативната енергия. Подчертавам - преработване в положителна. А не връщане обратно към този на който искаш да отмъстиш, щот се получава нещо като кръг - аз на тебе, ти на мене Какъв е тоя негативизъм напоследък, бе хора? Не ви ли се случват хубава неща, та все в черното гледате? Най-малко може да погледнете звездите или изгрева. По-хубаво е отколкото да се чудим как и на кой да отмъстим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 23, 2009 Доклад Share Добавено Август 23, 2009 (edited) Крис - Според мен нещо като метод за освобождаване от стари окови. Освобождаване от старото и възприемане на новото. Препоръчвам ти здраво търкане, жулене на подове, плочки и де що се сетиш в дома. Помага. Става с много Любов към дома и без да отмъщаваш. Препоръчвам ти и да прегледаш Великата Майка - Учителя не само там, а и в редица беседи е посочил доста методи за преработване на негативната енергия. Подчертавам - преработване в положителна. А не връщане обратно към този на който искаш да отмъстиш, щот се получава нещо като кръг - аз на тебе, ти на мене Какъв е тоя негативизъм напоследък, бе хора? Не ви ли се случват хубава неща, та все в черното гледате? Най-малко може да погледнете звездите или изгрева. По-хубаво е отколкото да се чудим как и на кой да отмъстим. Разбирам те и одобрявам това което препоръчваш, но тук не става въпрос за негативизъм, а за метод за излизане от омагьосания кръг ако вече си попаднал по един или друг начин в него. За една тънка будност в самия себе си, за дълбоко скритите и неосветени кътчета в своята душа които трябва да осветиш и изчистиш и когато човек усети това методът е Любов, превръщане чрез Любов. Това са мислите ми, просто размисли, не говорех конкретно за себе си или за някой друг въпреки, че лесно някой може да се хване за думите. ...................... 43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада ? Не правят ли това и бирниците? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Мат.5 Редактирано Август 23, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 23, 2009 Доклад Share Добавено Август 23, 2009 "Отмъстителността. Как да се справим с нея?" - моя отговор е "Никак." Защо - много добре го е обяснила Ася. Като се врътне човек няколко пъти в това кръгче (с любов или без любов е все тая), като му се понатрие сол и на неговата собствена глава и ... вземе, че му изчезне целият ентусиазъм за отмъстителност (нали е зает все пак да си ближе раните, а ако в това време се позамисли от какво са му тези рани и струва ли си цената цялата тази въртележка ... въпросът е решен ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 23, 2009 Доклад Share Добавено Август 23, 2009 Отмъстителността е ненужна. Знаем, че всеки рано или късно събира плодовете на отрицателните си действия. Защо тогава да отмъщаваме. Да вярваме/разчитаме, че закона на кармата ще отмъсти вместо нас и ще възвърне нарушеното равновесие обаче, също е вид отмъстителност и то от много по-фин вид. Отмъстителността може да се преодолее със спокойствие, „намиране на центъра в себе си“ и признаване на правото на другия да греши. Ако някой постъпи глупаво, няма нищо лошо в това, че го смятаме за глупак, но желанието да му навредим е нещо съвсем различно. Глупакът може да се промени и да стане по-добър от нас, а ние можем да започнем да постъпваме глупаво – от нас си зависи. Отмъщението няма нищо общо със справедливостта, а е единствено желание да причиниш вреда. Справедливостта в случая служи единствено като оправдание. Желанието за отмъщение винаги върви ръка за ръка с омразата. Човек винаги изпитва омраза към този на когото желае да отмъсти. Значи, решаването на проблема с отмъстителността минава през решаването на проблема с омразата. Ние трябва да се научим навсякъде да различаваме Божественото. Дори и в погрешките на хората ние следва да съзираме Божественото, което не успява да се прояви, да си пробие път до съзнанието на сгрешилия. Отмъстителността предполага, че се чувстваме наранени, засегнати. Значи нашето равновесие и самообладание са нарушени. В такова състояние действията (мислите, желанията) на човек съвсем естествено са силно отрицателни. Първо следва да се погрижим за собственото си психологично състояние и да възстановим вътрешната си хармония. Ако го направим едва ли повече ще мислим за отмъщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 (edited) Изводът до който сама стигнах за себе си е -отмъщавай с пълна сила, съзнателно, искрено с Любов. Отмъсти с Любов, искреност...Не от а със Любов. Може малко радикално да звучи, но аз смятам, че вместо да се подтисне тази енергия която неминуемо ще избие на друго място и по друг начин, трябва да и се даде ход. Козинката ми настръхна от мисълта за подобен "любящ" акт Съзнание(отворено) и отмъщение - те просто не стоят на една плоскост. Любов и отмъщение: първото не познава второто...Ако едното го има, другото го няма, просто е - лампата или свети или не, но подобно съчетание (отмъщение с любов ) само за да захароса намерението, което в основата си няма как да е чисто... Другият - да разбереш другият, да се опиташ да проникнеш в същността на действията, намеренията, Несъзнаваното, което го е довело до нещо... и да простиш (и на себе си ). Пак е "активно" и изисква сила, но насочена само навътре, а не към обекта... Редактирано Август 24, 2009 от jul Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 Смятам, че достатъчно добре се изясних в по- горния си пост, а и в първия съм се постарала, но както и да е . Признавам хора, тези дълги обяснения ме изморяват много и за пореден път доказвам на себе си че май няма смисъл да публикувам идеите върху които разсъждавам. Това е само една външна форма и докато се стигне до същественото се изразкохдва много безценна енергия която би могла да бъде вложена в много по- полезни и красиви неща. Това го казвам без да влагам никаква емоция. Хубав ден! jul- само за да захароса намерението, което в основата си няма как да е чисто... Fut- Може малко радикално да звучи, но аз смятам, че вместо да се подтисне тази енергия която неминуемо ще избие на друго място и по друг начин, трябва да и се даде ход. Трябва да се изтръгне ценното от нея и да се превърне. От изтръгнатата есенция човек може да лети и да твори. но тук не става въпрос за негативизъм, а за метод за излизане от омагьосания кръг ако вече си попаднал по един или друг начин в него. За една тънка будност в самия себе си, за дълбоко скритите и неосветени кътчета в своята душа които трябва да осветиш и изчистиш и когато човек усети това методът е Любов, превръщане чрез Любов. jul-Другият - да разбереш другият, да се опиташ да проникнеш в същността на действията, намеренията, Несъзнаваното, което го е довело до нещо... и да простиш (и на себе си ). Пак е "активно" и изисква сила, но насочена само навътре, а не към обекта...Нали и аз за това говоря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 (edited) Трябва да си призная, че прочитайки думите на Фют в първия пост на тази тема: Изводът до който сама стигнах за себе си е -отмъщавай с пълна сила, съзнателно, искрено с Любов. Отмъсти с Любов, искреност...Не от а със Любов.бях малко шокирана. За мен думи като любов и отмъщение някак си не си пасват. Но реших да помисля малко преди да взема мнение. Поразгледах и писаното от Учителя на тази тема. И ето какво открих: Има ли нещо по-хубаво в човешкия характер от това, когато някой ми направи една пакост и поискам да отмъстя, и в момента, когато се готвя да му отмъстя, да кажа: „Не, няма да му отмъстя!“ От Сенкевич има един роман за двама рицари, единият от които направил голяма пакост на другия. Лишил го от дъщеря му, отнел имането му и най-после го улавя и ослепява. Зет му поискал да отмъсти вместо него. Успял да хване този рицар в ръцете си, но го погледнал и казал: „Иди си!“ Това е подигане на човешкия дух! Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: „Аз се страхувам да отмъстя на този човек“. Ако ти отмъстиш на един човек, по който и да е начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти. Родени изново Всъщност става дума за прочутия роман на Сенкевич, „Кръстоносци”. Героят, който накрая прощава на врага си (тевтонски рицар), причинил му огромни нещастия, е посветил живота си на отмъщението. Заради любимата жена. Но в процеса на това отмъщение той загубва дъщеря си, очите си, езика си. Накрая, преди да умре, прощава на този, който му е причинил всички тези нещастия и го пуска. Аз не видях в романа да има намек за любов в този негов акт. Само прошка. Освен ако прошката не се разглежда като действие на Любовта? Между другото, тевтонецът, който е пуснат свободно да си ходи, се самоубива...? Fut, предполагам, че имаш предвид нещо такова...? Вместо отмъщение – прошка с любов? Все пак внимавай за последствията – да не са като в романа на Сенкевич. Понякога хората по-леко приемат акта „око за око”, отколкото „любов за око”. Редактирано Август 24, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 Спокич и безкрайно благодаря за цитата от Учителя 1 Петрово 2 глава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 (edited) Здравейте. Май нищо ново и по-добро от вече казаното от Учителя няма да кажем по темата. Аз разбрах началния пост на Fut,така: "Как да приложим това,което вече знаем,когато ни дойде до главата?" Всички от опит знаем,че е лесно да се каже и не толкова лесно да се направи,да се приложи.Аз имах ситуация,в която ми казваха -Не мисли .Изпрати порция Любов и забрави. Да ама, докато сама не узрях ,седях на кръстопътя между двете възможности-Любов или Омраза. Факт е, че на теория е лесно и ясно,но когато в живота се появи ситуация мнозина се изправят пред избор.Единият път е този ,който ни дава Учителя и който е правилния,но някъде дълбоко в нас наранената справедливост и егото се изкушават да искат отмъщение.Това е другият път. Изборът е наш.И все пак верният път е само един.А как да го приложим на практика това си е индивидуален подход. Най-лесно става като се научим да прогонваме съзнателно веднага всяка мисъл водеща към идеята за желано и "справедливо" отмъщение.Няма такова нещо като справедливо отмъщение.Това е само една илюзия.Но за жалост твърде разпространена илюзия.Отмъщаващия няма да стане по-щастлив ако успее в отмъщението си,но не го разбира .Затова е добре да внимаваме в мислите си.Да заменяме веднага всяка мисъл за отмъщение с една добра мисъл и да постоянствуваме докато дисциплинираме мислененто си .Останалото е въпрос на време ,през което този навик да замени стария модел: око за око и зъб за зъб,който доста сериозно се е настанил в човешкото ни съзнание може би не само от този живот. Това ,което пиша не е нещо измислено от мен.Аз съм го пробвала върху себе си,а съм го прочела в беседите на Учителя.Само споделям с евентуално интересуващите се ,че този механизъм на самоопитомяване -работи.Иска се постоянство в действието и будност. Редактирано Август 24, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 (edited) Да запали човек свещичката в себе си която да изгори всичко нечисто и да го превърне в светлина и топлина . Редактирано Август 24, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 24, 2009 Доклад Share Добавено Август 24, 2009 Ани, хубав цитат, но се чудя дали думата отмъсти в отмъсти му с любов не трябва да е в кавички. Нямам в предвид, как е в текста, а как според мене трябва да я разбираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 25, 2009 Доклад Share Добавено Август 25, 2009 Ани, хубав цитат, но се чудя дали думата отмъсти в отмъсти му с любов не трябва да е в кавички. Нямам в предвид, как е в текста, а как според мене трябва да я разбираме. Станимире, смятам, че си прав. Дори в беседата предполагам, че е трябвало да бъде в кавички? Да не забравяме, че тези беседи са изготвяни на базата на стенографски записки, а не са писани от Учителя. Това е единственото място, което успях да намеря (може да има и други...), където тази дума се споменава заедно с думата любов. Обикновено думи като раздразнение, гняв, отмъщение, носят отрицателен заряд. Така, че в случая наистина не става дума за отмъщение, а за замяна на това действие с нещо друго. Така поне ми се струва на мен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Август 25, 2009 Доклад Share Добавено Август 25, 2009 Следих темата уж, но не видях някъде някой да направи разлика между отмъстителност от една страна и от друга страна възмездие за сторено зло. Че то ако няма възмездие за лошите хора правещи злини, синовете и дъщерите им ще живеят в илюзията за безнаказаност. Мисля, че има отмъстителност когато се "случва" неопълномощено правораздаване, което не е съобразено с големината на стореното зло върху някой човек. От тук и мисля, че темата не е поставена правилно. Има много да се мисли относно поставянето на темата. Що се отнася до различни физически действия.... Хората обикновенно прибягват до отмъщение когато Обществото е "избягало" от своите задължения да раздава справедливо правосъдие посредством правосъдната си система. Точно в такива "тъмни" времена хората сами взимат в ръцете си собственната си защита от различни престъпни елименти. А в последствие процесите преминават към една друга, крайно нежелателна форма. Отмъстителността в Духовен аспект също може би съществува? Щом съществуват ангели и демони, синове на светлината и синове на мрака. В Рая /Духовен свят, Невидимите светове/ също съществуват тъмните сили /изкушението на Адам и Ева от Дявола, изкушението на Христос от Сатаната в Пустинята/. Като добавим и различните злонамерени психотронни въздействия с користна цел, има върху какво да се мисли. Но мисля, че дори в Духовния свят, Невидимите светове има наказания за извършени престъпления. Въпросът опира в това кой има право да извършва правораздаване в Духовния Свят / Невидимите светове??? Да не бъда многословен, само ще припомня по памет един пасаж от Евангелието: "Дава ви се Власт да завързванете и развръзвате грехове, на когото простите, ще му бъде простено, на когото оставите греха, ще му бъде вменен за грях и ще търпи осъждане." За по-настойчавите, потърсете къде го пише в Евангелието, че Христос дава тази власт /в духовен аспект/ само на Апостолите и на тези които са повярвали в Него в степен достойна, за да им се даде правото да решават толкова сериозни неща. Или казано по друг начин, това е много сериозен Дар от Бога с изключителна отговорност. Защото за земно престъпление осъждат след купчина материални доказателства /ако съдията не е корумпиран/, докато за духовно престъпление вероятно може да бъде осъден някого и дори само за съставен план за действие, преди още да е материализиран грехът в земно престъпление. А може и да бъде опростен греха, при съответното Покаяние. Мисля, че Християнството притежава тази опция ??? Мисля, че точно Покаянието е ключът към Мира и опрощението на грях. Не е ли това, Покаянието "отмъщение" с Любов? Под Покаяние разбирам, поправяне злините от извършено незаслужено зло, ако не са настъпили трайни лоши последствия за потърпевшия. Просто искам да дам ново направление на дискусията по тема, дано съм успял. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 25, 2009 Доклад Share Добавено Август 25, 2009 Следих темата уж, но не видях някъде някой да направи разлика между отмъстителност от една страна и от друга страна възмездие за сторено зло. Че то ако няма възмездие за лошите хора правещи злини, синовете и дъщерите им ще живеят в илюзията за безнаказаност. ... Човек няма право да възмездява. По отношение на престъпниците: те следва да бъдат ограничавани във възможността да извършват зло, но мотивът не бива да е възмездие. Възмездява единствено законът на кармата. Хората могат да се опитват да трансформират злото в добро, да създават условия за подобна трансформация и от тази позиция да подхождат към грешките на другите хора, а не търсейки отмъщение или възмездие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Август 26, 2009 Доклад Share Добавено Август 26, 2009 Човек няма право да възмездява. По отношение на престъпниците: те следва да бъдат ограничавани във възможността да извършват зло, но мотивът не бива да е възмездие. Възмездява единствено законът на кармата. Хората могат да се опитват да трансформират злото в добро, да създават условия за подобна трансформация и от тази позиция да подхождат към грешките на другите хора, а не търсейки отмъщение или възмездие. Да, обикновеният човек няма това право, съгласен съм. И само до тук съм съгласен, за другото са възможни безброй нюанси според случая и човека. Относно подчертаното обаче има много аспекти. Мене ме влече един от тях. Като го хванеш в крачка престъпника на местопрестъплението, че ти краде живота и злоумишлено го съсипва, ей така да види какво ще се случи или да спечели някакси , да остане без ръце. Така му се ограничава възможността да извършва бъдещо зло. Тогава няма отмъщение, няма възмездие, има .... "ограничаване във възможността да извършва зло". Само ще допълня - ограничаване във възможността да извършва съзнателно зло. Пък ако и не го прави самият човек "ограничението", а Бог помолен от самия човека в молитва към Бога да го защити от нагла и безпардонна безочливост /в наше време често се среща в Битието ни/ ...... чиста работа. Да ходи после престъпникът да се оплаква на Господ от Господ, че кармично му е забранил да извършва зло отнемайки му инструмента за вършене на зло. Станимир, съгласен съм с формулировката ти. Тълкуванието й обаче си е Божа работа. Само давам възможен вариант на тълкуване, нищо повече. Надявам се да направиш разликата ти и другите? Да бе, верно ви казвам, пише го в Библията - ап. Павел помолил Бог и една досадница онемяла, други пък се излекували и оживели пак с молитва. Ап. Петър помолил Бог и един умрял, пък друг оживял. Така си е, развръзване и завръзване на грехове му се казва. Или както Станимир точно го казва с "ограничението". Синонимни изрази и толкоз. Разбрах, че със Станимир сме на едно мнение, значи не съм "бяла врана" в мисленето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 26, 2009 Доклад Share Добавено Август 26, 2009 Който иска да си отмъсти, ще го направи. А онзи който се замисли как да се справи с нея значи вече сам има отговорите... Хапът е един-Любов+Прошка+Доброта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 29, 2009 Доклад Share Добавено Август 29, 2009 Козинката ми настръхна ... и гърба ми се изви в дъга тогава започвам да хъскам от любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 29, 2009 Доклад Share Добавено Август 29, 2009 Козинката ми настръхна ... и гърба ми се изви в дъга тогава започвам да хъскам от любов. Само да не е от любоФ Между другото срещала ли си някога притеснена котка ))))? Големи помагачи са те на човека и много мъдри същества, не случайно котката е свещено животно, но... това за други теми в други времена и пространства т.е. вметнах го между другото, жалко че съм забравила кавичките което е довело до недоразумение, но смятах че се подразбира. Както и да е . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 Учението на Христос, както и това на Учителя, което е актуализирано Христово учение, има три основи - любовта, вярата и надеждата, както и още три - любов към Бога, любов към ближния и любов към врага. И докато любовта към Бога и към ближния ни се струват някак в реда на нещата, то любовта към враговете ни идва в повече. Лесно е да обичаш един човек, който ти и приятен, доставя ти някакво удоволствие, радост, щастие, с когото сте на една вълна и имате сходни разбирания. Но... какво да правим с тези, които (по една или друга причина) не са ни приятни, които са враждебни към нас, причиняват ни злини, нараняват ни, изпълват ни с дисхармония, правят ни нещастни? Ако сме откровени, ще си признаем, че не бихме вписали такива хора в графата си "приятели", бихме избягвали срещите с тях, не би ни се искало да ги прегръщаме, нито пък да им помагаме... А ако пък се случи да ни наранят дълбоко, естествената ни човешка реакция е да им отвърнем на хулата с хула, на удара с удар, на омразата с омраза. И това всъщност е отмъстителността. Но тя няма за основа любовта. Не би могъл да отмъщаваш от или с любов. Не отмъстителността, а прошката е свързана с любов! Но да обичаш врага си, сякаш надхвърля нашите естествени сили. Тогава възниква въпросът - нима Христос е говорил нелепости - непостижими и неприложими неща? Тази заповед - да възлюбим враговете си, става възможна единствено тогава, когато надхвърлим нашето земно, ограничено, тленно човешко естество... когато се докоснем и приобщим под въздействието на Светия Дух към несътворената Божествена енергия и живот... А това значи да станем Христоподобни - Синове Божии по благодат, което всъщност е висшето призвание на човека и е дар от Бога, отреден за този, който го е пожелал и искрено се е стремил към него, смирявайки себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ἀλήθεια Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 (edited) За жалост хората не общуват по смисъл и съдържание, а по форма. Затова и рядко се разбират, освен ако не "слушат" със сърцето. Когато става дума за "отмъщение", човек може да има предвид любов и това според мен е имал предвид и Учителят. Думите са чиста формалност, важно е какво влагаме в тях. Да "отмъстиш" на другия с любов е просто игра на думи. Най-добрият начин да "отмъстиш", тоест "да му дадеш да разбере" на човека (за негово добро), след като е постъпил неправилно, е да запазиш любовта към него в себе си - това е и смисълът на фразата "обичай врага си". Другият от това "отмъщение" често изпитва страдание, по много проста причина. Негативните мисли излъчвани от него към "отмъщаващия му с любов", се удрят в кристалния образ на любовта, нямат място в нея и се връщат обратно в него. И от това боли. От огледалото, а не от това, което другият "прави". Затова най-страшно (в смисъл на болезнено и разрушително) е да причиниш нещо зло или да храниш лоши мисли към човек, който няма да те намрази и ще продължи да те обича, на човек с отворено сърце и изпълнен с любов. Когато този човек устои на изушението да отговори на удара с удар, той от една страна спомага своето духовно израстване, но и това на другия. Другия може известно време да живее в своя ад на съмнението, да търси съмишленици, пред които да "доочерни" образа на човека, отказал да му "отмъсти" с друго, освен с любов (тоест с нищо, което обикновено очакваме и свързваме с отмъщението) - и с това да се почувства прав. Всъщност на този човек не е отговорено на очакванията - той е очаквал на удара да се отговори с удар, а получил любов. Определено разочароващо - за модела на мислене, който си е изградил. Рано или късно обаче непрекъсващата душевна болка води човека до прозрението, че той единствен си е причинил всичко, никой друг - защото другият никога не му е "отмъщавал" по неговите правила на войната. И изобщо думата отмъщение си е негова, не на другия. Другият просто я е взел, сложил в кавички, изпълнил с друго съдържание и по този начин пресътворил. Това ние хората можем да правим непрекъснато - да пресътворяваме нещата. При едно условие - да излезем от илюзията, че истината е там някъде (навън), че причините за нещата са у другите, че светът е враждебно и тъмно място, което само чака да ни "удари" в гръб. Истината е в нас. А светът е това, което е. Неутрален.За човека, живеещ в страх и недоверие, това е начало на трудно и болезнено осъзнаване. Поради което и малко хора встъпват в този път, макар и да няма друг. Редактирано Август 30, 2009 от ἀλήθεια Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 Да, чудесно казано, ἀλήθεια! Добре дошла! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 21, 2009 Доклад Share Добавено Септември 21, 2009 (edited) За жалост хората не общуват по смисъл и съдържание, а по форма.... Здравей, ἀλήθεια! Тъй като Fut няма тази възможност, то поех ангажимент от нейно име да ти кажа, че тя е много доволна от написаното от теб. Смята, че ти най-вярно си доловил(доловила) това, което е искала да каже. На мен мнението ти също много ми хареса. Особено думите: Това ние хората можем да правим непрекъснато - да пресътворяваме нещата. При едно условие - да излезем от илюзията, че истината е там някъде (навън), че причините за нещата са у другите, че светът е враждебно и тъмно място, което само чака да ни "удари" в гръб. Истината е в нас. А светът е това, което е. Неутрален.За човека, живеещ в страх и недоверие, това е начало на трудно и болезнено осъзнаване. Поради което и малко хора встъпват в този път, макар и да няма друг. Редактирано Септември 21, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Ако някой каже,че при афект след дълбока обида не е изпитал желанието да отмъсти,ще излъже.Такава е човешката природа!Най-доброто,което може да се направи в такава ситуация е да се превъзмогне желанието за мъст и да се даде време разумът да надделее емоцията.Това в повечето случаи дава ефект.При всички случаи виновникът ще си понесе последствията от стореното.Не бива да се хаби енергия за ответни удари.Пък и не винаги човек е в състояние реално да оцени ситуацията-може сам да е предизвикал обидата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.