+1 Reply Добавено Юни 29, 2008 Доклад Share Добавено Юни 29, 2008 Птиците как не заспиват Знаеш ли... чух една нощ птиците как не заспиват птиците как се зоват? Как безотказно в любов се опиват как се викат, как се кьлнат? Мислиш ли... че имаме мощ да се забравим и двамата, когато сме сложили края? Вьпреки тази наредба, вьпреки тази сьдба! А звездите просто стояха. Някой сложил ги бе да блестят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Юли 1, 2008 Доклад Share Добавено Юли 1, 2008 Миг Под вечната секвоя едно врабче се спря вьв човка заклещило трептение в последната борба. Пеперуда? Да, това е молец сьс пясьчни крила. Посипан в сиво- бяла пепел се мята из прьстта. Наляво и надясно вьв човката натясно- това е миг- сьлза, а после е ... Остана половин крило... и прах се разхвьрча. Човече, твоят егоизьм го побра! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юли 1, 2008 Доклад Share Добавено Юли 1, 2008 Птиците как не заспиват Знаеш ли... чух една нощ птиците как не заспиват птиците как се зоват? Как безотказно в любов се опиват как се викат, как се кьлнат? Мислиш ли... че имаме мощ да се забравим и двамата, когато сме сложили края? Вьпреки тази наредба, вьпреки тази сьдба! А звездите просто стояха. Някой сложил ги бе да блестят. -Думите са излишни и слаби тук! +1 Reply 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 1, 2008 Доклад Share Добавено Юли 1, 2008 (edited) И аз го четох най-малко 15-на пъти и съм на същото мнение п.п. Какво говоря!? Аз почти го знам на изуст вече. Редактирано Юли 1, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юли 2, 2008 Доклад Share Добавено Юли 2, 2008 На майка ми Едва ли сълзите във твойте очи да спра със ръката си мога. Не смее ръката ми.Пак ли горчи събраната в тебе тревога? В очите ти скрита, самотна тъга с годините тихо избива. И имам ли право със свойта ръка аз болката днес да усилвам? wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 2, 2008 Доклад Share Добавено Юли 2, 2008 В миг на вдъхновение мълча. Думите не стигат! Благодаря!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юли 2, 2008 Доклад Share Добавено Юли 2, 2008 На майка ми Едва ли сълзите във твойте очи да спра със ръката си мога. Не смее ръката ми.Пак ли горчи събраната в тебе тревога? В очите ти скрита, самотна тъга с годините тихо избива. И имам ли право със свойта ръка аз болката днес да усилвам? Това което си написала, точно в този момент изразява моите чувства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Август 12, 2008 Доклад Share Добавено Август 12, 2008 Розово-бяло Стихове нежни, целувки потайни, цвете с красиви криле. Символно вплетени цветни мозайки, шепнещо нежно небе. Розова благост, Христово дихание, силен и мощен Духът. Танцуващи символи, нежно стенание, чуден е Божият път Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Август 12, 2008 Доклад Share Добавено Август 12, 2008 Състезание? Всяка сутрин Гларусът ме изпреварва - отварям очи - той ме гледа от отсрещен комин. Всяка сутрин Гларусът ме изпреварва - преди мен е оставил следи върху пясъка. Всяка сутрин Гларусът ме изпреварва - махам силно с ръцете към слънцето, но не литвам... Сядам уморено на камъка, затварям очи - и летя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katkatkat Добавено Август 29, 2008 Доклад Share Добавено Август 29, 2008 Душата ми е дансинг Ескалира нещо между гърдите ми и надига се, сякаш ще проходи. Там... зараждат се мечтите ми и болка често, често... броди. Неспокойни ритми, цигански даже танцуват в душата ми - дансинг. После...каквото и да се окаже пак от делника си ще направя празник! Не отказвам един тъжен блус, тогава, когато дансингът е пуст. Защото...тишината ми е музика, а самотата дежурна рубрика. Когато угаснат светлините и прах от тъга посипе очите, малко темпото ще забавя, но да вървя не ще забравя... А щом посоката сочи надолу и издишам чувствата стари, жадно ще поема въздух отново за сънища розови и страшни кошмари! Надявам се да ви хареса ! Няколко думи за мен - казвам се Катя, на 17 съм, от Стара Загора. Много обичам да пиша стихове! А това е моят блог Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gelert Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 Жерави В море от синя синева, ято жерави летяха. С гордост те размахваха крила. Завръщаха се у дома при тяхната река. Защо не можем и ние като тях? Да забравим сега - за зрелостта, мъдростта, правила…! И останали без сетни сили. Разкъсвани от мъка. С пречупени криле пак да се завърнем у дома при старата асма. С шепа земя, сълзите в очите, да попием. От извора на на младостта, с пресъхнали уста, глътчица надежда, жадно да изпием . Стари рани със обич да превържем. А скъсаните нишки на мечтите , здраво да завържем, за последният ни полет през идващата есен…. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 11, 2009 Доклад Share Добавено Януари 11, 2009 Много ми хареса твоето стихотворение, gelert. Да прегърнем детето в нас, напук на разочарования и рутина, на ограничения и нови правила и да браним красотата на мечтите си! Да бъдем свободни като птиците, които се завръщат всяка пролет. Мисля, че това е напълно възможно, даже вярвам в това. Някъде дълбоко в душите си ние сме си просто деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gelert Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Жажда… Летища и писти. Раздели и срещи. Прегръдки ,сълзи. Тъжна раздяла… Самолета бързо излита. Сбогом родино …! Сбогом моя земя…! Само ти ми остана. Единствено ти мен ще дочакаш… Докога ще отлитам? Накъде заминавам… ? Защо те продавам ? Защо те предавам? На кого те оставам ? Тебе моя родна земя. Затварям очи… Спомена връщаме, там надалече - в детството мое… С чешмата на двора. И дувара със хмела, в старият Плевен. С полета на волните птици, над старите брястове… И тихия шум на реката. Спомням си дори и за най- дребните камъни. Красива дама на мен нещо мило говори… - Какво ще обичате моля ? Чаша шампанско? Или мартини със лед? Да, душицо мила. Да, синьорина… Дай ми да пия… Не,не ми гледай очите . Не ми гледай сълзите . Жаден съм… Сипвай да пия… Но не - френско шампанско или шотландска ракия. А само една глътка вода , със живителна сила - от сълзите на нашите майк Жаден съм, дай ми да пия…. http://www.vbox7.com/play:11336c98 Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Дано и на вас ви помага в трудни моменти,както ми помага и на мен. С вяра ти повтаряй всеки ден молитвата за рая, и знай че идва ден за туй,което си мечтала. И нека мислите да бъдат светли, без поход и лъжа, и ще видиш колко ведри ще бъдат дните ти тогава. Мисли за светло време, то близо е -на прага. Премахни ненужното бреме, което безмисленно застава на мястото на радостта голяма. Усмивката не сваляй от лицето си, мисли красиво ти, и духовете низши отблъсни с ведро настроение. Това е начина -запомни !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 22, 2009 Доклад Share Добавено Март 22, 2009 Преди няколко дни вместо да си легна послушах музика с космически битки.Просто тази музика много ми хареса и реших да напиша един разказ. Разказ за Злото,за това как Злото е безкраино.И мислеики си за наи-великите звездни флотилии борещи се с безкраиното Зло,всъщност си представях човешкият организъм,как през него преминават постоянно врагове,постоянно кислород или други елементи.Как тази борба е огромна,как тази борба е обречена. Така както времето си играе и е безкраино силно,така и Злото дошло от никъде във Вселената е безкраино силно.А какво се случва после с разказа,прочетете го. Само да кажа че третият ник под които се подвизавам е elfbg в http://pcmania.bg, Някога ми харесваха много компютърните игри и затова веднага щом написах разказа(написах го за 1-2 часа посред нощ),го публикувах там.Lol в 3 и 10 през ноща. А ако на някого разказът му хареса ще се радвам. Приемам коментари и от Fut. http://pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=56648 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mesmerized Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 (edited) Понякога и аз пиша стихове, честно казано имам доста, но засега ще споделя само едно от тях..при това кратко. Дано ви хареса. И ето, че се спуска пак нощта, жигосана от хиляди звезди. И тази тъй безсмислена луна, когато ти до мен не си... А утринната, чистата роса, в която, зная, бос ще стъпваш ти... Това са тихо плакани в нощта... сълзи... от моите очи... Редактирано Август 5, 2009 от Mesmerized Креми (късметче) и Латина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stiliyan Stoyanov Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Здравейте на всички това стихотворение е мое творение и много бих искал да изкажете мнението си, защото го написах за един специален човек за мен , и бих искал да видя дали ви харесва и да кажете където имам грешки (+ пунктуационни) , ще съм ви много благодарен ето ви и стихотворението. Роза имаше една, покрита в тъмнина , да я доближиш бе мечта и мечтата се оказа невъзможна при това. Лъч светлина, проби през тъмнината и надежда се роди розата да зърнеш и доближиш я при това но розата имаше бодли от който понякога боли и болеше ме от тези бодли и от това че красотата и не е моя безсилен бях пред майката земя за това от разстояние наслаждавам и се аз, увехне ли поливах я, разцъфне ли гледах я, и така с надеждата моя да е някога тя , продължавах безнадеждната игра но надеждата е в теб а не в играта. така е за да страдаш във безнадеждието с надежда една. името произлизаше от това , че красива, но бодлива е тя, и сега чакайки да овехне ти чакаш една мечта , но дали тя ще бъде твоя? , дали увехнала някога , ще можеш да я съживиш отново? времето остави да лети и така ще разбереш въпросите който мъчат те. името на розата това си ти ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Здравейте на всички това стихотворение е мое творение и много бих искал да изкажете мнението си, защото го написах за един специален човек за мен , и бих искал да видя дали ви харесва и да кажете където имам грешки (+ пунктуационни) , ще съм ви много благодарен ето ви и стихотворението. Роза имаше една, покрита в тъмнина , да я доближиш бе мечта и мечтата се оказа невъзможна при това. Лъч светлина, проби през тъмнината и надежда се роди розата да зърнеш и доближиш я при това но розата имаше бодли от който понякога боли и болеше ме от тези бодли и от това че красотата и не е моя безсилен бях пред майката земя за това от разстояние наслаждавам и се аз, увехне ли поливах я, разцъфне ли гледах я, и така с надеждата моя да е някога тя , продължавах безнадеждната игра но надеждата е в теб а не в играта. така е за да страдаш във безнадеждието с надежда една. името произлизаше от това , че красива, но бодлива е тя, и сега чакайки да овехне ти чакаш една мечта , но дали тя ще бъде твоя? , дали увехнала някога , ще можеш да я съживиш отново? времето остави да лети и така ще разбереш въпросите който мъчат те. името на розата това си ти ! Там ,където работи любовта,няма закони,няма правила за писане,всичко е чудесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Росица П Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 С радост се включвам към темата ......... - З А Щ О- Тъга и мъка , действия синхрони , гостуват в нашите Души ............ дали тогава сме доволни , когато болката ни съкруши ! Излез , повикай силите небесни постой , послушай тихият им глас от тях ще чуеш песни тъй чудесни, които Ти даряват миг захлас. Човече Ти променяш своята посока, забравяш мъка и тъга ................ намерил си Ти новата насока , която Ти дарява с в о б о д а !!! не... и Галатея 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 18, 2010 Доклад Share Добавено Декември 18, 2010 Ода за Гара Дембеле Гражданин е той на Франция, в градчето Женевийер е там роден, днес живее в София, в България, и от изявите му а ла * Фонтен , сигурно получават някои диария. „Гара, Гара Дембеле”, от България частта синя – името му звучно,по стадиони от месеци реве. „Гара, Гара Дембеле”, туй се име носи днес, на плещи си той изнася синия прогрес. Той е на „Левски” новата надежда. На противниците погледите към земята, с головите си атаки свежда. За „Левски” Гара, нова е икона – бих казал еквивалент на Марадона. Той за успехи днес е жаден, на шведския „Калмар” екзекутор беше безпощаден. През лятото дойде боецът Гара, и на отбори безчет, бързо голове завкара. „Гара, Гара Дембеле”, ехти това име от „Герена”, та чак до синьото небе. Произходът му е от Мали, противниците ги прегазва, като дребни портокали. Завършил футболната френска академия „Клерфонтен”, на „Левски” днес играч е той силен, смел и вдъхновен. На Франция бил е младежки национал, но за признание като в България, зная е мечтал. Играл е и за „Оксер”, сега на „Левски” - той е черният пантер. За „Левски” срещу Харков „Металист” бил е неофициалният му дебютът успешен, скоро зная ще направи Гара, на ЦСКА отбора смешен. Според слухове дошъл е на Герена, за сума скромна, сега цената му, от ден на ден расте, и ще скоро стане тя огромна. Надявам се, че Батков Тодор - не ще скоро юнака продаде. Без Гара Дембеле, „Левски” може пак да стане зле ... На северноирландския Дъндолк - лъва черни не прости, прасна им безпощадно и технично голчетата три. След туй, „Калмар” в мъка титана потопи, синята България се от кеф напи. На август 9- ти, лето две и десето, на Локо София хеттрик вкара, орлето Гара. Месец по – късно съдбата съща сполетя, миньорите които лани - унижаха ЦСКА. Гент и Лил, великанът френски не пощади, Чувстваха се, сякаш ги демони атакуват три. Към победата над „Спортинг” Лисабон, поведе таланта Гара, синия легион. Той стълб здрав е в синия отбор, помогна да се прекрати синия позор. Головете му станаха двадесет и шест, днес в „Левски”, Гара просто е the best. Крачката му е голяма, в България като Гара втори няма. Бързо скорост той набира, противниците смаяни и мудни, гледат движенията му чудни. Скоро сблъсък славен с ЦСКА – то предстои, не жали ги машино Гара, нека ги боли. Отново защитата червена от тебе ще трепери, отново сили да те спре, в себе си не ще намери. Все едно излязъл е боецът храбри от „Илиада”, не един противник, да се чувства накара го като в ада. След време може, митове за него - фенът сини да създава, легендата за Гара ще да надживее и мита за „Илиада” На „Левски” той е футболният гладиатор, футболисти оранжеви, зелени и червени, днес страхливо си шептят :”Тоз не човек е, а същински терминатор”. Пред Троя чел съм, че голям бил е боя, обаче не ще да е по – голям от тоя, който с тарана Гара, „Левски” нанесе и ще нанеся, на отбори намиращи се от страната моя, чак до родината на твореца Гоя. Противниците се пред него чувстват, все едно са турени на скара, не е като да си къркат - кротичко в бара. И тичат и пъхтят, но не могат да го спрат. До Гунди, Котков, Мъри, Наско, Гонзо и Гибон, ще се нареди името му славно в синия пантеон. И феновете сини ще запомнят как стоманеният Дембеле, футболни терени, с тичането си науморно, днес оре. * Жуст Фонтен - през 2004 г. е избран за най-добър футболист на Франция за последните 50 години от Френската футболна федерация в анкетата на FIFA. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
venera2008 Добавено Декември 18, 2010 Доклад Share Добавено Декември 18, 2010 Душите ни са Храм на любовта, но с колко катинара заключена е тя. Раздавайте това Божествено богатство, изливайте го, както изворът не се щади и този необятен океан от чувства на водопадите на ближния дари го ти... Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 19, 2010 Доклад Share Добавено Декември 19, 2010 Браво Христо Показа ни със твойто вдъхновение, че вече няма никакво съмнение и шампионът нов,по традицията стара ще бъде ЛЕВСКИ,този път със Гара!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 19, 2010 Доклад Share Добавено Декември 19, 2010 Браво Христо Показа ни със твойто вдъхновение, че вече няма никакво съмнение и шампионът нов,по традицията стара ще бъде ЛЕВСКИ,този път със Гара!! Браво, браво ! Казваш нещо право. Но и с Гара, и без Гара, "Левски" ще пердаши здраво. Ти Илен си талантлива, за поетеса явно че те бива. За стихчето ти аз благодаря, празници скоро ще ти честитя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 19, 2010 Доклад Share Добавено Декември 19, 2010 Благодаря ти Христо,но не се имам за поетеса,макар да има написани няколко неща.Аз обаче съм левскарка от дете,както и цялото семейство,затова и одата ти ми хареса.Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 Обичам те, Живот! Обичам ви звезди, обичам те космични ветре, прекланям чело пред мъдростта ти Майко вселена... И в уханието на изгрева, когато пеят цветята и нозете ми стъпват в топлата милувка на лятото възторгът плисва като криле на реещи се птици, люляци цъфтят в косите ми с бялото, с копнежите си ваем светове и отново се завръщаме в цялото... Креми (късметче), Светлина и Хармония, Рассвет и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.