Jump to content
Порталът към съзнателен живот

В миг на вдъхновение написах...


Recommended Posts

Точно тъй е - проглеждат!

Виж се коя си!

Капнала сълза любов

попила в тъничката нишка~време,

разлива се по пълния със слънце заник

в мастиленотосиньо битие да стене...

Линк към коментар
Share on other sites

В миг на вдъхновение написах:

ОБИЧАМ

и вместо да го пъхна във бутилка

и да го пусна по вълните,

тротил натиках....

да се взриви

във мойто издихание,

земята цяла да обкичи.

Линк към коментар
Share on other sites

Светейки изгаря метеора без остатък във нощта, мойта падаща звезда мечта.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Албена

Била смугла и млада.

Била дива и ничия...

Все за нея буяли ливадите,

на самодива казват, приличала.

Денем хващала път през кориите,

към усоите горски затичана.

Казват, търсела някакво биле...

Не със здравец,

с диви цветя се закичвала.

Нощем ходела с менци на извора,

само по риза и боса,

със Месечината казват, приказвала,

на дългокоси сибили водата си носела.

Не се дочаквали лудите-млади,

тя ги била урочасвала!

Те сами надничали в очите и-клади,

а после старите казвали:

"Пустата, не миряса!"

То не било хубост-чудо било нейното.

Хората сън не ги хващало.

Зли езици казват, че била омагьосана,

нечисти сили за лошо я пращали.

Тъмна била, млада била, била дива,

на несвястна приличала.

Била истина, не самодива.

Била ничия...

Линк към коментар
Share on other sites

Ей това направо е страхотно нещо , класика , българска класика . :3d_044:

Линк към коментар
Share on other sites

Албена

Била смугла и млада.

Била дива и ничия...

Все за нея буяли ливадите,

на самодива казват, приличала.

Денем хващала път през кориите,

към усоите горски затичана.

Казват, търсела някакво биле...

Не със здравец,

с диви цветя се закичвала.

Нощем ходела с менци на извора,

само по риза и боса,

със Месечината казват, приказвала,

на дългокоси сибили водата си носела.

Не се дочаквали лудите-млади,

тя ги била урочасвала!

Те сами надничали в очите и-клади,

а после старите казвали:

"Пустата, не миряса!"

То не било хубост-чудо било нейното.

Хората сън не ги хващало.

Зли езици казват, че била омагьосана,

нечисти сили за лошо я пращали.

Тъмна била, млада била, била дива,

на несвястна приличала.

Била истина, не самодива.

Била ничия...

Браво, Olq3!

Красота!

Дива, неподправена.

Истина... ничия!

Линк към коментар
Share on other sites

Ей, страхотно е, благодаря!

Зли езици казват, че била омагьосана,

нечисти сили за лошо я пращали.

Тъмна била, млада била, била дива,

на несвястна приличала.

Била истина, не самодива.

Била ничия...

:3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

На Теб Olq3... и на Лирическата героиня (сякаш я познавам - добро момиче)

*

Видях онази птичка,

лекокрилата…

онази дето Пролетта не прави,

подранилата…

и се зарадвах…

*

А Пролетта Закон е -

нито пита, нито мами…

Тя просто идва…

съвършена…

…като лани.

Проклет да съм

ако не я допусна…

в себе си.

И трижди съм проклет,

ако се случи

да стоя на пътя и.

*

А птичката е волна

и е някъде…

тя пратена е може би

да ме сроди

пак, с брата ми…

видях я

тихо сгушена…

на топло…

*

… в скута на сестра ми.

***

... с "Любов - без прилагателни" - аз вярвам, че има такова нещо.

Редактирано от бяса
Линк към коментар
Share on other sites

Оля,Бяса,xameleona - невероятни сте! :thumbsup2: Истинска наслада за душата!

И,като си помисля,че имам щастието да се "докосвам" до вас... :3d_161::3d_015::3d_047:

Красотата и неподправеността винаги вървят ръка за ръка.Мечтая си за ден,в който хората няма да "убиват" красотата,а ще и се радват,търсят и откриват във всичките и проявления,защото ще са осъзнали спасението,което тя им носи...Мечтая си за ден,в който от "ничия" Албена ще стане любима на всички,които са я хулили...Мечти... :3d_038:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Инспирирано. Неадресирано!

*

И ти на птица ми приличаш.

…………………………………………………….

Всяка тежка гордост, лесно се събира

в небрежно запокитен в егото ми шкаф,

там някъде в пространството отдолу,

където полет, носи бар код – ерес, грях.

Бар кода винаги се плаща

И в мрежата на тежки елементи,

(впрочем сплетени с най-фина плетка),

във крайчеца на 2 хилядолетия,

ще гравитирам лек – за своя сметка.

А може ли да бъде друго яче

Че отстрани е някак лесно, недостойно

е да бъда облак – в свежа атмосфера.

В полет най-на всеки друг приличам

а пространството… със себе си замерям.

А имам ли си друго

Виждал съм и откъм полет пестеливи птици,

може би мечтаят вечност?!

Но разбитото сърце, не знам какво е,

знам какво е липса на сърдечност.

И всяко „ти” на птица ми прилича,

душата е по-лека от небе – но има от бодлива тел матрица,

цвете, бурен, билка ми бъди, крило бъди ми

и простор. Не на мечтите си, вдовица.

***

Извън това - винаги си имам дружка

Щом иде реч – ще си говорим за смъртта.

Но смислено е, ако междувременно живеем.

Не с оправдания се случват чудеса,

те истина са, нежели незрима.

Без мен и теб смъртта какво е

празна дума - безутешна .

Щом има я, то значи място (и за нея) има.

В този свят… и тя е грешна.

***

Но и смъртта не бих преекспонирал

защото

Всяка тежка (грешна) гордост, лесно се …

……………………………………………………….

Редактирано от бяса
Линк към коментар
Share on other sites

Очи отворих и огледах се в теб,

капка безкрайност

по спиралата на времето.

Ти си в мен и Аз съм ти,

Една Вселена от пулсиращи златни звезди...

Линк към коментар
Share on other sites

На теб, Любов

Ти живееш, Любов,

оцеляла в картини и ноти,

в стиховете на луд,

в редовете на тъжен роман.

Ти живееш, Любов,

в най-щастливия смях на живота,

във очи на слепец,

в тъмнината на хората взрян.

Ти живееш, Любов,

изтърпяла прегръдки фалшиви,

омърсена от сметки

и весели малки лъжи.

Ти живееш, Любов,

и когато дори си отидеш,

пак оставаш, и твоята птица кръжи.

Ти живееш, живееш, Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Милост

Милост за слабите мислещи!

Не им казвайте, че процесите

отдавна нямат заглавия!

Те нямат право на самозащита,

те - прозрели в силата

на желанието за познаване

и бягство от познаването...

За лудите не се говорят глупости!

Моля ви - не ги сънувайте.

Не ги поставяйте на масата

до себе си.

Те мразят психолозите

и самаряните.

Простете им усмивките -

безсмислено е да се възмущавате.

Те виждат смешното

и го обичат

повече от детските си сънища.

Не ги лишавайте от зрелището:

- тишина

- любов

-отиване

със връщане.

И този път ги пропуснете в мислите си.

Милост!

Линк към коментар
Share on other sites

На теб, Любов

Ти живееш, Любов,

оцеляла в картини и ноти,

в стиховете на луд,

в редовете на тъжен роман.

Ти живееш, Любов,

в най-щастливия смях на живота,

във очи на слепец,

в тъмнината на хората взрян.

Ти живееш, Любов,

изтърпяла прегръдки фалшиви,

омърсена от сметки

и весели малки лъжи.

Ти живееш, Любов,

и когато дори си отидеш,

пак оставаш, и твоята птица кръжи.

Ти живееш, живееш, Любов.

БРАВО!!!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Блгослов

Добър вечер, моя любов...

...колко грижи денят издълба

по лицето ти?!

Удар след ласка, писък след зов

пак до кръв набраздиха лицето ти.

Добър вечер, моя любов...

...колко следи са оставили хората

и бездомните мъжки ръце?!

Посребряло е чувството от умората,

неуморно е само твойто сърце.

Ще живееш ли дълго, моя любов,

без да спреш пред вратите

отворени?

Приеми моя тих благослов

като ехо на живите спомени!...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Това сьстояние е блажено.

И ти искаш да влезнеш в

Него и да се насладиш.

Да свлечеш товара (безбрежно)

И така да трептиш.

Но птичките, ...когато дойдат,

Те искат собствен живот.

Да дишат!

Да бьдат свободни!

Тогава си дльжна да ги окрилиш.

:3d_048:

Линк към коментар
Share on other sites

Кръговрат

Излитане - оттук до небесата.

И падане - като в кошмарен сън.

А панаирът криеше лицата

в потоци светлина, брътвеж и звън...

И колелото бясно се въртеше -

за миг си горе, после -

в пропастта...

И всеки някак странно се тешеше,

че всичко е за щастие игра.

Игра ли?Нещо в мене затрептява -

страдание, и болка и вина,

че тоя свят погрешно е направен

и се върти на бесни колела.

И ти, човеко, стигнал свойто пладне,

се люшкаш между светлина и мрак -

със ужаса, че някога ще паднеш

и с вярята, че ще се вдигнеш пак.

Линк към коментар
Share on other sites

Идея

Звезди, сьзвездия,

космос,

безбрежие, дух

битие.

Движение, време,

картина.

Дете!

Живея под това

небе!

Утьпкана зимна

пьтека. Сняг.

Реалност и грях.

Нощ, тишина

и прозрение,

младост, сремеж

и копнеж.

Книга, знание,

мьдрост.

Откритие. Цел.

Богослов.

Простор, синева,

волнокрилие.

Полет без край

Свобода.

Достигам предела!

Прегрьщам света!

Редактирано от +1 Reply
Линк към коментар
Share on other sites

Дали ще е чудно, ако те намеря

дали ще е странно, така както търся

да те открия .........

............ сянка от отминал ден

............ сянка от края на нощта.

Търся, бродя, наполовина тук, наполовина незнайно къде.

Събирам и пилея.

Посявам и жъна.

не теб, а себе си жертвам в олтар от кости и пръст.

Погубвам се.

Протягам ръка, соча те с пръст, а между нас стъклена врата стои.

Опушен кварц ме дели.

Но с кървави знаци пиша,

повтарям,

раждам се и се прераждам.

Ти си все там

с дихание ще те стигна

но тежи калта

тежки окови от слабост ме спъват

О, моя измъчена Душа.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...