Jump to content
Порталът към съзнателен живот

В миг на вдъхновение написах...


Recommended Posts

В миг на пълна яснота,

в миг на радост от отиващата си тъма,

в отклик на пеещата ми душа

ръката ми, сама започнала, отпуска се да пише,

редейки следните слова…

Една тема за отпилите от извора на Ауен, за онези вкусили от Вдъхновението…

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

xxx

И сякаш ръка за ръка с дявола,

пиян, в лудешкия ваш танц,

се мяташ в изгарящи пламъци

не вързан с въже,... обладан.

За нещо викаш, крещиш, протестираш.

Понякога думи дори не намираш.

Объркан и в хаос от много въпроси

твоите мисли губят посоки.

Искаш да блъскаш, да смазваш, рушиш

все едно - бетонни стени

или подобни на тебе

ранени души

А после уморено утихваш, заспиваш

В извинения кротко, привидно замираш.

И чакаш да дойде удобния час

пак леко с ръка да замахнеш...

Обичаш ме? Пак ли? Не! Поспри се!

От дявола сам отърви се!

Линк към коментар
Share on other sites

О, прекрасни сте :sorcerer:

* * *

Сън е засънила омайница малка,

грее звездица над тая весталка;

пантофки везани свенливо пристъпват

седефени клепки меко потръпват.

Вълшебствата носи в бяло ръчило,

ванилова тафта тихо искри;

с бисерен прах се е чело покрило,

докосва ~ обич, за да дари...

Линк към коментар
Share on other sites

Красота :sorcerer:

* * *

Когато погледна отвъд,

небето ще бъде зелено;

поля от звезди с опалова гръд

посрещат сърцето ми уморено...

Изтерзани, вранени нозе ще подвия,

сребърна чаша ~ Любов да изпия;

с милувка очи ще завия -

път към Дома да открия...

Линк към коментар
Share on other sites

Написах в миг на вдъхновение

Там в небесната Дъга ...

Моето голямо преклонение

Пред хората във форума СЕГА !!!

Вий сте много хубави...различни

Вий сте Божите чада!

С "приказки" по своему привични

Знайте - служите на Любовта !

Поздрави ,вдъхновение и успех на ВСИЧКИ. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Душата ми се сви в прахта на изминалия ден

душата ми се гърчи от дезброй звезди забити в мен.

Дали звезди или кървави сълзи, обливащи ледено сърце?

Не знам.

Това не съм аз, а песента на гарвана

това не съм аз, а трепет на паяжина,

целувка на сълза.

Това бях вчера, а днес съм мъгла

и росна капчица върху изсъхнала трева.

Редактирано от Вендор
Линк към коментар
Share on other sites

Душата ми се сви в прахта на изминалия ден

http://www.youtube.com/watch?v=ubTveCihjoQ

* * *

Сутрин пее в морето от изгреви

бавно изтлялата страст да угасне,

отмита със сълзи от припеви.

Забрава молят тръпчиво

сладки устни танинови,

стон да е любовно мълвило.

Да слее Вечерница блага,

брулена пръхава жадност

с хладна малинова влага...

Линк към коментар
Share on other sites

Ах, у дома, тъй топлия пламък на студена самота

и свежия полъх на лепкава мъгла.

Поглед, не, допир, не, а безумно бродене

но накъде?

Луната тъй бледа в мъртвешката си красота

под нозете ни постила сребро от своята снага

и от къде ли идвам, на къде ли вървя,

но винаги се сгушвам в полите на нощта.

И до мене седна Тя, обвила мойте рамена,

подпрян във вечна нищета поведе ме тя.

Ох, почивка!

Но не звезди в безкраен летен небосвод,

а изначална гръд и плът закриват погледа ми, без път.

Мини сега и вземи плода, който това дърво така силно държи.

Опитай го-може би ще горчи!

Редактирано от Вендор
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

На Вендор: За смелостта му.

Без своите тайни красотата би била унищожена.

Истинската красота не може да бъде обект на притежание, защото това би довело поругаващите я до лудост или смърт.

Красотата може да бъде единствено живяна.

Неизвестен дзен-художник

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Цирк

Погледни, животът е магия,

в миг изпарява всичките ти мечти

с един замах разсича

спомени, желания, сам себе си дори.

Но циркът продължава

клоуни около теб играят, с озъбени зловещо, усмихнати лица.

В дива паника на манежа се свиваш

объркан, озлобен, като лъв в клетка, от избор лишен.

Хората се радват, за зрелища дошли

с викове подканят балета на камшици, обръчи, свирни,

а ти се въртиш в кръг, зарит в пръстта, по волята на бича, прескачаш огнени кълба.

Ръмжиш, негодуваш, но нежна милувка те подканя и ти вървиш......

Ето, края идва, завесата ще падне, прожектора ще огасне.

Скърцане на панти.......пред очите ти...решетка.

Сънят пристига с тишина.

Но сънят не идва, бездиханна е твоята душа.

Редактирано от Вендор
Линк към коментар
Share on other sites

Хората се радват, за зрелища дошли

с викове подканят балета на камшици, обръчи, свирни,

а ти се въртиш в кръг, зарит в пръстта, по волята на бича, прескачаш огнени кълба.

Ръмжиш, негодуваш, но нежна милувка те подканя и ти вървиш......

Линк към коментар
Share on other sites

Булеварда ме гнети

За булеварда да ви кажа:

той блести като излъскан след дъжда,

а в локвите ако се вгледаш

ще видиш рибките на своето мълчание.

Смълчан е и градът, и отегчен

от светлината на неонови ветрини,

грохва победен,

с надежда да се възроди - със теб

и с хората, от изгрева по- ранни.

Ала в затворения кръг на ежедневието,

в месоядният му механизъм

всеки идеално се е вписал,

без да знае че съм сам

и без да чувства, че му липсвам.

Булеварда е излъскан след дъжда,

а в парка пейките са мокри,

калната утайка сутринта,

ще е изплувала от съхнещите локви.

Булеварда ме гнети,

колите пръскат ме обидно,

обидата расте и ме боли,... за хората,

живеещи привидно.

Линк към коментар
Share on other sites

Има вдъхновение, има и издъхновение.

Ние тук правим второто.

Бяс, разбирам те, мисля не зле.

Весело решение ти отпращам, споделено - за да не ме обиждат пръските от колите, предварително се отъркалях добре в калта. И пръските ми се виждат сега като божествен дъжд, като манна небесна. :D

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

...прероден от самотата,

се превръщам в стих

и слух за приглушени болки,

...моите с дъжда измих.

--------------*---------------и контрапункта

... пак крещя,

пак следвам подлуденото човечество

по мании за корист, за права' -

поставящо трагичната дилема

между общото и личността.

Линк към коментар
Share on other sites

На живите сърца - посвещавам това настроение:

Не! - в този филм не се говори за пари...

Той знаеше името на ... розата.

Забележете, в този филм не се говори за жени.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

прероден от самотата,

се превръщам в стих

и слух за приглушени болки,

моите с дъжда измих.

Боли до бездихание ~

оголен нерв желание,

свисти над мисълта -

да летиш си можел-в радостта

Събрани паднали парчета

в напукан образ се оглеждат,

илюзии воали във вендета

и сънени очи проглеждат...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...