Великото и малкото, Извънредна беседа - Съборни дни - 20 август 2009г.

[Надеждна]

1. Благославяй, Душе моя, Господа – песен

2. Утринна молитва на ученика

3. Той иде – песен

4. Молитва за плодовете на духа

5. Да имаш вяра – песен

6. Съборна беседа Великото и малкото, държана на 20 август 1934 г. от „Книгата на великия живот” – съборни беседи, 2008

7. Вътрешният глас на Бога (Вену Бахар) – песен

8. Формула: Винаги се радвайте. За всичко благодарете.

Духа не угасвайте. Непрестанно се молете. (3 пъти)

9. Формула на Братството:

Да се прослави Бог във Бялото Братство, и да се прославят Белите братя в Божията любов. (3 пъти)

Братски съвет

Казвате, че обичате някого. Как се изразява тази любов? Когато обичате някого, вие чувствате известна топлина около слънчевия възел или някакво трепване в сърцето. Вие наричате това любов, аз пък го наричам такъм. Божествената Любов се проявява в готовност към услуги, към жертви. Седнал някой пред трапезата, върху която в чинии е сипано ядене, и той се готви да яде. В това време влиза в стаята един негов приятел. Ако той веднага стане от стола, покани приятеля си да яде, отстъпи яденето си и се чувства доволен, разположен, това е израз на Божията Любов. Обаче ако не му стане приятно и не е готов да отстъпи яденето на приятеля си, това е израз на любовта на такъмите.

Някой казва, че за каквото се е молил на Бога, всичко е станало. Да, има неща, които стават, но има неща, за които, колкото и да се молите, не стават. Представете си, че някой е седнал пред добре наредена трапеза, пълна с хубави, вкусни ястия, и започва да се моли на Бога яденето само да влезе в устата му. Питам: молитвата на този човек ще бъде ли чута? Ще стане ли това, което иска? – Няма да стане. Този човек трябва да се приближи до масата, да вземе хляба в ръката си, да си отчупи една хапка, да я тури в устата си и да благодари за добрите условия, за възможностите, които са му дадени, и тогава да яде. След това да вземе втора хапка, после трета и да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Кой от вас е ял по този начин? Кой как седне пред трапезата, бърза по-скоро да се нахрани. Кой може да се похвали от резултатите на бързото ядене? Посетете гробищата и ще видите, че във всеки гроб лежи човек, който през целия си живот е бързал – и като е ял, и като е пил, и като е чел, и като е работил.

Докато е във външния живот, човек се занимава със слабостите и недъзите на хората, както и със своите. Не е достатъчно само да ги вижда, но той трябва да ги изправя. Щом влезе във вътрешния, в Божествения живот, човек престава вече да се занимава както със своите, така и с чуждите погрешки. Който иска да прогресира, да върви напред, той трябва да бъде сляп за погрешките на когото и да е. Понякога вие сте неразположени, недоволни, че нямате това-онова. Кажете си: "Това не ми е потребно, то е такъм." Когато отивате при Бога, ще бъдете като малките деца: няма да носите нищо със себе си. Каквото сте придобили на Земята, ще го оставите и ще отидете само с добродетелите си. Състоянието ви трябва да бъде като това на детето – като че нищо нямате, като че нищо не носите със себе си.

Често вие седите и не знаете какво да правите. Щом не знаете какво да правите, хванете показалеца си и кажете: "Господи, научи ме как да използвам силите, които си вложил в мене." Като се помолите, като отправите мисълта си нагоре, все ще дойде някое същество от Невидимия свят да ви помогне.

Силата ми се заключава именно в това, че когато съм дете, живея с Живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея със Знанието и Мъдростта; когато съм стар, живея с Истината и Свободата. Това е Божественият живот, който може да радва човека. Само така той вижда величието на Господа.

Произнесете формулата:

Господи, ние искаме да възприемем Духа на Любовта.

Господи, ние искаме да възприемем Духа на Мъдростта.

Господи, ние искаме да възприемем Духа на Истината.

Да бъде, Господи, благословено Твоето Име отсега и всякога!

Амин!

Великото и малкото