Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисли от Учителя за Бога


Recommended Posts

Под думата „Бог”, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика Разумност прониква цялото битие и действува отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата Разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата Разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, скърбите се превръщат в радост. Крайната цел – това е съвършенство в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми.

От беседата „Новият ден”, ООК „Вътрешният господар”, 1939-1940 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Кой е истинският Бог? – Истински Бог е Онзи, Който може да запали огъня на любовта в човешките сърца, за да заживеят хората братски помежду си.

Под „Бог" разбирам висшето, разумното начало в човека, което го отличава от другите същества.

Под думата „Бог" разбирам живата любов, живата мъдрост, живата истина, които освобождават хората.

От беседата "Иде Исус" от томчето "Условия за растене", НБ, 1930 г

Редактирано от Таня
Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, което е създало цялото битие?

Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, само когато той се докосне?

Имали ли сте вие такова преживяване?

То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви?

Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: "Разбираме какъв е смисълът на живота."

Такова преживяване могат да имат и стари, и млади.

Някои казват: "Само старите могат да го имат."

Не, и младите могат.

Защо да го няма младият?

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувствува едно облекчение и каже: "Аз ще посветя живота си на Бога."

Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е велико преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност.

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността и от допирането на този божествен пръст на любовта.

А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова живо преживяване, едно такова допиране на този божествен пръст на любовта, от хиляди проповеди струва повече.

Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни.

Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко това, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, "Ще минат от смърт в живот."

Гладуват и жадуват

(Неделни Беседи, 25.06.1922 10:00 Неделя, София)

Линк към коментар
Share on other sites

Първото правило е: без наука сполука няма.

В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил.

Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва и то е следното: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще се съгласите, че я няма. Това не е лошо; когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят, нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите и няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония! Когато човек иска да пее, той може да се научи да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи.

Това хармонизиране не е един външен процес и с думи не става. Можем да кажем: „Хайде да се хармонизираме”, но от това нищо не излиза.

В Невидимия свят има разни методи: Бог най-първо започва чрез съвет и внушение.

Ако човек не иска да слуша, има и външни начини – ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т.н. Те са все методи за изправяне на хората

Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят Волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят.

Ние не трябва да бъдем от тези, които чакат да дойде Божествената тояга, че тогава да влязат в правия път.

Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната Истина.

Без наука няма сполука

Беседи пред Сестрите, София, 21.01.1926, Чт

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...
  • 5 weeks later...

„В първа глава на Битието се казва, че Бог направи небето и земята. Значи, Той ги направи, но не ги създаде. Това подразбира, че Бог ги направи видими. В този смисъл земята не е мъртво тяло. Тя е живо тяло, върху кората на което живеем. Ако бихте погледнали земята с очите на ясновидеца, вие бихте я видели като красива жена, наша майка, в която живеем ние, хората, и които тя често потупва, понеже не изпълняват службата си, както трябва.

...

Нашата вселена крие в себе си възможности за развитието на разумните същества. Един ден, когато те завършат своето развитие, ще се създаде нова вселена. На същото основание, когато и нашата земя завърши своето развитие, тя, заедно с разумните същества, които живеят на нея, ще дойде до Божественото пристанище, и там ще спре. Тук тя ще се отърси от всичкия си багаж, от всички свои деца, и първо тя, а след нея разумните същества, ще се явят пред Бога, да дадат отчет за извършената от тях работа. След това те ще получат нова работа.“

Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Господ е проявление на онази велика Любов, в която няма никаква промяна. Любовта на Бога е еднаква към всички същества. Под думата Господ, ангелите разбират туй същество, което има еднакви любовни отношения към всички същества. Туй същество се отзовава на помощ еднакво към всички същества, от най-малкото, до най-голямото, и то според нуждите му. Туй същество еднакво урежда отношенията на всички същества.“

Из „Блажен този раб!“ – НБ, 9 ноември 1924 г.

„Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Бог е едно същество, от което изтичат само блага. Но, ако ние направим в себе си подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. Когато налягането в една канализация е голямо, то може да произведе пропукване тъй, както и напорът на Божествената Любов може да пропука съзнанието на всеки един от нас. Божествената Любов е една сила, която трябва да мине през човешкия ум, през човешкото сърце и през човешката воля – изобщо през всичките части на тялото.“

Из „Да угоди на народа“ – НБ, 23 ноември 1924 г.

„Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот.“

Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г.

Линк към коментар
Share on other sites

icon12.gif"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие.

Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!"

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник.

Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва.

...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.

Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.

Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър.

"Учителят говори" Беинса Дуно

icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...
  • 2 weeks later...

Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога“. – Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.

Ето човекът

НБ, Сила и Живот 1, 1914, 16 март

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Изпълнението на наряда изисква вътрешна свобода, която трябва да се спазва. Който не върши волята Божия, както трябва, той ограничава Бога. Щом върши волята Божия, той дава свобода на Бога. Следователно не можеш да вършиш волята на Бога, ако не Му дадеш свобода. Ако Му дадеш свобода, и Той ще ти даде свобода. Ако Го ограничиш, и Той ще те ограничи. Ако Го слушаш, и Той ще те слуша. Ако не Го слушаш, и Той няма да те слуша. Вие искате Бог да ви слуша, без вие да Го слушате. Вие да Го ограничавате, а Той да ви дава свобода. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Това е все едно, лудият да бяга, да маха с ръцете си, да бие, когото срещне на пътя си, а него да не бият. Щом бие, и него ще бият, няма да го оставят свободен. Кой луд е останал досега свободен? Щом върши лудории, турят го в лудницата.

Разликата между мене и вас е следната: Аз съм жив клон, а вие – сухи, мъртви клоне. Ако ме разберете буквално, ще се обидите, че ви наричам сухи клоне. Това е за обяснение. Под вие разбирам всички хора на земята. Под аз разбирам всички разумни хора, а не аз, който седя пред вас на стола. Аз се различавам от вас по своето разбиране за Бога. Като кажа Бог, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота. Като кажа Духът Божий, разбирам онова начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне. Под Господ разбирам онази жива връзка с всички разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите. Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в човека. В него се крие идейният живот. Кажеш ли Аз за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе. Споменеш ли това име, всяка болка трябва да те напусне. Ако си сакат, ще проходиш; ако си мъртъв, ще оживееш; ако си цар и чуеш името Божие, ще хвърлиш царската мантия и ще започнеш да работиш. Ако останеш с мантията и с царския жезъл, ти не си разбрал Господа – ти си говедар.

Каквото ти направи, и каквото Бог направи, всичко е добро. На първо място аз поставям Господа. Бог казва: Аз съм началото и краят, т.е. алфа и омега. Когато е накрая, Бог проверява работите. Той е най-мъдрият. Ако имате някаква погрешка, някакъв недъг, Бог ще ви върне назад и ще каже: Аз ще изправя тази работа.

Вътрешна свобода

2-ро Утринно Слово от Учителя, държано на 28 септември 1930 г., София, Изгрев.

Линк към коментар
Share on other sites

"В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение.

...ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва.

...не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.

...Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота.

...В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви."

Слабото и силното, Рилски Беседи, 19.07.1932 г.

Редактирано от Лъчезарна
Линк към коментар
Share on other sites

Вашата душа е нещо велико и следователно ние сега градим тия малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, Безграничното тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време. За Бога колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам – аз разбирам, че величието, Интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го повдигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог, този Господ ви препоръчвам – Господ, който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе Си. В какво? – Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да повдигнете и тях. Това е учението, което Христос е учил.

Природни методи

7. школна лекция на общия окултен клас,

13.IV.1922, Четвъртък, Ст. София.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

От 24 стих ще взема само двете думи"Бог е Дух".Само разбраните неща допринасят полза.Думата Бог на български, и на френски, и на английски, и у всички народи е дума неразбрана и трябва човек дълго време да я изучава, за да я разбере.Тя не е едно просто понятие.Духът е Бог, значи това е реалността.То е реалното в света.Ща е реалното?Бог е Дух.Това е реалността.Ти колкото и да Го отричаш и да не Го признаваш, усещаш, че има нещо, което те ограничава.Ти Го чустваш в себе си, ти не може да се противиш, да отричаш, да се съмняваш, да философстваш, но ти усещаш, че има нещо, което те ограничава и без което ти не можеш.И само едно сравнение може да ви дам-човек може да отрича въздуха, той може да каже:"Няма въздух, аз и без него мога"Който престане да възприема въздуха, веднага ще усети една тежест.Та във физическо отношение, дотолкова, доколкото ние дишаме, ние живеем.Щом престанем да дишаме, животът се прекратява.Идеята за Бога е аналогична.Щом престане човек да мисли за Бога той умира.

Сега се изисква отличен ум, отлична светлина.Човек трябва да влезе в светлината,светлината, която разкрива присъствието на Бога.

Христос казва:"Ама имам ястие да ям, което вие не знаете"И какво е това ястие?Той трябваше да върши Волята Божия с онези, разбраните мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне към Бога, да им покаже пътя,где е онзи истински живот.Ние търсим живота в света на Бога и вследствие на това умираме.А пък безсмъртието седи в познанието на Бога.Писанието казва:"Това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога"Питат"Защо трябва да вярваме-За да живееш.Казват:" Ако не вярвам?"-Ако не вярваш ще умреш.

Та рекох, когато говоря за разбраните мисли, разбирам всяка една мисъл, която е създадена от Божествената светлина и Божествения Дух.И тя е храна за духа.С какво се храни духът?Казано е: Бог е любов.Плодът на Духа е Любовта.

Сега вие туряйте такива запетаи в живота си, иначе ще си образувате страдания.Вие казвате:" Бог не ме обича"Единственото Същество в света, което обича е само Бог.И ако някой път Бог привидно не ни обича, причината на това сме ние.

Та рекох сега, в сегашния век ние казваме, че Бог е наш баща.Той е бащата, който се проявява отвътре. Де се проявява той?В душата ни, проявява се в ума ни чрез светлината, в сърцето чрез топлината и в нашата воля, чрез силата си.Но единственото място, където може да познаем Бога и да Го намерим, това е нашият Дух.Ако умът има светлина, можем да го познаем.Трябва да познаем Бога и в нашата душа.

Реалното в живота 16.07.1939г Рила Езикът на любовта

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Някои казват, че не вярват в съществуването на Бога. Значи, вярват в несъществуването Му, т. е. те вярват в отричането на нещо. Каква вяра е тази?

Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му?

Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята.

Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите?

Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли.

Ние живеем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние.

Смешно е, когато слушате някой да философства, какво представя Бог.

Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й.

Доведете ми го тук (Неделни Беседи, 27.04.1930 Неделя, София)

.

Линк към коментар
Share on other sites

Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта.

Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.

Откъде ида (Неделни Беседи, 13.12.1925 Неделя, София)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Ще си представяте, че Бог е едно разумно същество, което ръководи всички неща без никаква погрешка и като имате тази мисъл, тя тъй ще узрее във вашия ум, че ще регулира мозъка ви. Помислете, че Бог е Любов,че в Него няма никакъв гняв, никакво отмъщение,никакво незадоволство.Тогава ще турите в ума си положителни качества.

Предназначението на музиката

8 школна лекция на общия окултен клас, 20.IV.1922, четвъртък, Ст. София

*****

Когато слабото,човешкото дойде под контрола на Божественото,то се засилва и изправя.Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости.И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро.Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва,но трябва да има само едно мнение за Бога,а именно–всичко,което Бог върши в него,е добро.

Често хората се критикуват, че еди-кои си не живеят добре, не живеят по Бога. Коя е мярката, по която съдите кои неща са добри и кои – лоши, или коя работа се върши по Бога и коя – не?

Казвам: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работиш нещо, кажи: „Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както ти разбираш!“ Всяка работа, която Бог върши, е много добра. След това кажи: „Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа в Тебе, Ти ще се произнесеш за нея“. Когато върша своята работа, аз сам не се произнасям за нея, но оставям Бог първо да се произнесе.

Щом дойде въпрос до Божиите работи, аз имам само едно мнение. – Защо?

– Защото зная, че Божиите работи са всякога добри. Ако всички философи, всички учени хора по света започнат да ме разубеждават в това, те няма да успеят. Аз зная положително, че Божиите работи са добри. Както и да разглеждам Неговите работи, от коя и да е страна, аз зная, че те са съвършени.

Само разумното, Божественото начало в човека може да се произнася за Божиите работи.

За човешките работи пък Бог се произнася.

Ако искате да знаете какво аз мога да направя, не питайте нито мене, нито другите хора, но питайте Господа. Следователно не се спирайте върху това какво хората мислят за вас, но какво Бог мисли.

Закон е: Блажени сте, ако сами себе си съдите, т.е. ако Бог във вас се произнася за вашите работи.

Ключът на живота

Беседа от Учителя, държана на 22 август 1928 г., София, Изгрев.

Линк към коментар
Share on other sites

Има един бог, който се проявява като любов, като мъдрост и като истина.

Има един! И цялата жива природа говори за този единия, великия.

Наричат го бог, господ, отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен.И в цялата вечност той не може напълно да се прояви.В нея няма всички форми, чрез които той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си абсолютният, непостижимият е без форма.Той е нищо.Но това нищо съдържа всичко в себе си.Ограничава се без да се ограничи.Смалява се, без да се смали.Създава, но никога не се изтощава .

Проявява се във всичко, но сам той не е в проявеното.Крепи всичко- и отвътре, и отвън, но сам той не взема участие в нищо.

Уподобяваме го на светлина, разум-логос.Но сам по себе си той не е ни светлина, ни разум.Светлина, разум- това са негови прояви.

Бог не присъства по един материален начин в света.И наистина когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е?Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е?

Ала когато великият непознат ни се изявява, той ни се изявява като светлина без сенки, живот без прекъсване, любов без промени, знание без грешки, свобода без ограничения.

И когато казваме, че бог е любов, ние подразбираме едно изявление на бога.Затова, където е любовта, където е доброто, което е неин плод, там бог се проявява.

Говорим ли за бога като любов, ние подразбираме онова същество, от което произтича всичкият живот във вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Има само едно същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата- това е бог.Той всякога е благ.В това състояние на благост, у бога няма няма абсолютно никакво желание да стори и най- малкото зло комуто и да е.И покрай най- малката мушица да мине господ, той ще и се усмихне и ще и даде всички условия условия за живот и развитие.

Бог никого те съди.Той никого не възпира, никого не ограничава.Красивото у бога е това, че той помни само доброто, което сме направили.Злото той не помни.

Бог оставя всички същества абсолютно свободни.Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то:"Направи това!" или "Служи ми!"Той му показва пътя, но го оставя свободно, само до направи своя избор- да извърши онова, което то счита за добро.

Бог "Учителят говори" Беинса Дуно

Линк към коментар
Share on other sites

Вие говорите за Бога.Но ви казвам:Обичайте Бога, за него мислете, както той мисли.Всичките страдания, всичките въздишки са пред него.Той гледа и чака, той вижда страданията на хората.Помага на всичките и не ги оставя.Онзи, който е в затвора и на него помага.

Ще кажете тъй"Има един Бог в света, който може да примири всичките противоречия, да направи всичките хора щастливи, но всичките трябва да бъдем при него и да мислим както той мисли и да започнем да постъпваме тъй, както той постъпва"Сега всички искате да знаете кога ще бъде.Когато може да стане, тогава.Сега всеки един от вас ще работи доколкото Господ му говори.Да бъдем верни- каквото Господ каже направи го.

Ние не разбираме малките работи в света, големите как ще разберем?Казвам:Вярвайте в ония неща, които може да проверите.И като ги намерите верни, вярвайте.Защото ако вярваш в това, което е , ще имаш това, което е;ако вярваш в това, което не е , ще имаш това, което не е .

Вярвайте в Бога.Обичайте Бога и вървете напред.Един ден, сега или някога той ще ви се открие.И като ви се открие, вие ще проверите моите думи.Ще кажете, че това , което съм казал е вярно.

Това, което работи за тебе, то е реалността в света. Тогава разсъждавайте, ще ви дам стиха, в който Христос казва:"Аз съм пътят, истината и животът"Аз съм провереният път, проверената истина, поверения живот.Когато Христос казва"Аз съм пътят"- не е път, който не е проверен.То е един път, в който като тръгнат хората , всички противоречия ще се разрешат.Понеже в този път ще има изобилие, ще има разбиране.Тази истина ще бъде еднаква за всички.Този живот ще бъде еднакъв за всички.Всички ще се ползват от него еднакво.Следователно няма да има никакво противоречие.Всичките противоречия произлизат от факта, че всички хора не еднакво се ползват от пътя, не еднакво се ползват от истината, не еднакво се ползват от живота.

Топлината на любовта 12.01.1936г."17-о неделно утринно слово "Трите родословия" УС

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Искате да направите едно добро.Така ви е казано.Но мислите, с това добро сега ще може ли да влезете в Царството Божие.То е едно изкушение, то е подкуп.Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат.Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие.С добро в Царството Божие не се влиза.Доброто е плод на онзи,Божествения живот, който е вътре в нас.Когато правим добро, с това ние само Божественото, което е в нас.Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас.Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен!Нищо повече!А когато правим зло, показваме,че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава- злото.Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява.А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.

Това са нови положения, върху които не сте мислили.Казвате:"Господи, изпрати ни Духа си!"Значи вие заповядвате на Бога:"Изпрати ни Духа си!"Е, хубаво казваш:"Изпрати ни Духа си!", но Господ не го изпраща.Духът не е нещо, което Бог може да изпрати.Ще изпрати Духът си, но кога?"Само ако Божествената любов е вътре в нас, тогава ще изпрати Духа си.Духът се привлича от любовта.Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията любов! Когато се говори,че Любовта е плод на Духа, то е едно положение.Защото Любовта е външната страна на Духа,а Духът е външната страна на Бога.но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.

Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна.Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме.Кажеш нещо и стане.Запример дойде мисълта у тебе.Болен си.В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш.Кажеш в себе си,че оздравяваш.Още на другия ден си здрав.Дойде друга мисъл, кажеш:"Няма да оздравея".И на следващия ден наистина не оздравяваш.Питам сега:Ако ти не беше казал"ще оздравея", щеше ли да оздравееш?Понеже каза първото по Бога- ще оздравееш и оздравя, понеже каза второто, което не е по Бога- няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя.Следователно тия двата процеса стават.В човека дойде една мисъл, кажеш:"Аз ще се науча!Аз ще служа на Бога!"И така и стане.Някой път кажеш"Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане"И става така както си казал.

Божествения живот у човека, това е най- красивото, което човек може да придобие.Всяка човешка мисъл всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си.Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира.Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира.И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия.

Двата процеса в живота- двата гласа 01.10.1933г."Новото разбиране на връзката в живота" УС

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Вие трябва да видите Бога чрез растенията, чрез животните, чрез хората, чрез всички живи същества, чрез слънцето, звездите и т. н. Само така можете да добиете представа за Бога. Иначе като се говори за Бога има една опасност. За да познаят Бога, Той винаги се явява на хората при най-неблагоприятните условия на живота, че нищо вече не му се иска, никъде не може да се свърти, нищо не може да му помогне, тогава Бог ще му се яви. Когато Бог му се яви, всички груби състояния, всички груби чувства в него изчезват и с него става цял преврат. Който го види веднъж, оттам нататък той има вече особено понятие за живота. Той започва да търси страдания, мъчнотии и тягости. Дето отива, вижда нещата другояче. Дето отива, всички го посрещат добре. От този момент пътят му се оправя и се отваря. Всички животни, всички хора се изменят спрямо него. Който го погледне, все му се усмихва, всеки го кани, всеки е готов на услуги към него. В душата му настава един вътрешен мир. И му се отдават ред условия да бъде добър. Мъчно може да се определи какво нещо е Бог. Понятието за Бога е нещо, което не може да се определи. Понякога човек може да има само една фикция, само едно отражение за понятието Бог. Да видиш Бога само веднъж, това е нещо знаменателно, нещо епохално в твоя живот. То е достатъчно. Само веднъж да го видиш, ти никога няма да Го забравиш. Да Го носиш в себе си, не като вечен спомен, но като нещо, което постоянно се развива и усилва. Колкото и да се отдалечава тази светлина, ти всякога ще я виждаш. Където и да е, все ще Го виждаш. Между Бога и тебе ще бъдат наредени милиарди същества, ти ще Го виждаш някъде далеч от себе си. Обаче като се намериш пред някаква мъчнотия, или пред някаква скръб, тази светлина ще се увеличава все повече и повече. Щом стане някаква промяна, светлината ще се увеличи и всички хора ще бъдат в твоя помощ. Когато Бог иска да помогне на един народ, или на едно общество, или на едно семейство, или на един човек, всякога и на всякъде законът е един и същ.

Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитате доброто, което е скрито във всички хора, както и доброто, което е скрито във вашите души. До тогава до като ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим Любовта, която е у нас, докато не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и да познаем Бога! Щом проявим тези неща и Бог ще ни се изяви.

Умих се и гледам

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Та разсъждавайте сега: Ученикът трябва да ходи в светлина. Трябва да се учите, да благодарите на Бога. Понеже няма да се мине дълго време, няма да се мине повече от 120 години и Господ ще ви повика. Нито един от вас няма да остане тука. След 120 години всички, които сте тук, ще ви повикат. И след 120 години нито един няма да остане на земята. До 120 години нито един от вас няма да остане. Отсега, понеже имате 120 години на разположение, използувайте времето всеки ден. Използувайте времето. Нито един ден, нито един час, нито една минута да не остане неизползувана по възможност. Всяка една секунда има своето назначение. По възможност използувайте, нищо не отлагайте. Да кажете: „Има време“. Така разсъждават, които не разбират Божиите закони. Не отлагайте. Станете сутрин, благодарете на Бога. Имате работа, благодарете на Бога. Свършите работа, благодарете на Бога. Излезете навън, благодарете на Бога. Направите нещо, благодарете на Бога. Дойдете в къщи, благодарете на Бога. Понаквасите се от дъжда, благодарете на Бога. Духне ви вятърът, благодарете на Бога. Слънцето ви огрее, благодарете на Бога. Каквото и да се случи, навсякъде благодарете. Погледнал ви някой зле, благодарете. За всичко се научете да благодарите. Срещне те някоя мравя, благодарете, че ви е удостоил да срещнете мравята. Благодарете за облаците. Благодарете за дърветата, че ги виждате, благодарете за цветята, че цъфнали. То е един метод. По този начин ще приемете едно благо, което по никой друг начин не може да се приеме. Благодарното сърце приема всичките Божи блага.

Беззаветна благодарност 13.04.1938г."Божественият импулс"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Направете най-малкия опит. По отношение на Бога да се примирите с това, което Бог ви е дал. Не да се примирите, но да видите добрата страна на сегашния си живот. Да видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега е намирате. Мъжът не разбира защо е мъж и жената не разбира защо е жена и децата не разбират защо са деца. Младата мома не разбира защо е мома, младата мома или момъкът търсят своето щастие и намират своето нещастие. Всеки, който търси своето щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че вие сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си от вън. Това е истинското разбиране на онзи, дълбокия живот. Иначе няма никакво разрешение на въпроса. Вие никога не можете да заставите едно същество да ви обича. И ако ви обича това същество, то ще има известни причини. И ако се премахнат тия причини, то ще престане неговата любов. А пък Божията Любов не престава. Бог дава преизобилно. И Той не очаква нищо от света. И единственото нещо, което Той иска от хората, е те да живеят добре. Тъй че, този живот да бъде добър за самите тях.

Вие сега, искате с вашата мисъл, Бог да мисли другояче. Като че ли Бог не е милостив с вас и не ви помага. Че Той ви е помогнал повече отколкото си мислите. И остава само единственото нещо – да разработите това, което Той е вложил във вас.

~

Там, гдето мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава. Когато мислите, че сте сам, там е Той. А гдето е Той, всичко успява. Там, гдето мислите, че никой няма, там е най-сполучливото место за вас. А гдето мислите, че всички, които са там, там ще ви дойдат всичките страдания. Когато останете сам, ще дойде вашето щастие. Много сестри се оплакват от голямата самотия, която имат. И като са останали самотни, търсят някого. Търсете Този, Който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще изпрати онези, които ви са потребни. Само Бог знае, кои са потребни за вас. И ако го намерите, работите ще вървят добре.

Най-малкият опит, ООК, 24.01.1934 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Ние живеем в един свят, за да бъдем съвършени. Съвършени трябва да бъдем, за да можем да използуваме благата, които Бог ни е дал. Защото в тия блага намираме смисъла на живота. Всеки един от вас е недоволен и прав е. Но недоволството във вас може да се задоволи, ако се стремите към съвършенство и ако използувате благата, които Бог дава в света.

~

Постоянно се намираме в едно противоречие, кой да бъде господар, умът или сърцето трябва да се подчини. На какво основание? Когато е въпрос по отношение на осветлението на сърцето, сърцето трябва да се подчини на ума. Когато е по отношение на топлината, умът трябва да се подчини на сърцето. Щом дойде въпрос за топлината, умът трябва да отстъпи. Щом дойде до светлината, сърцето трябва да отстъпи. Щом дойде умът и сърцето по отношение на човешката воля, те трябва да отстъпят, понеже силата е там. В света трябва светлина, трябва топлина, трябва и сила. Трябва умът, трябва сърцето, трябва и човешката воля. Човешката воля е в приложението. Приложението е на настоящето. Настоящето всякога трябва да го гледаме весело. Никога не гледайте песимистично на нещата. Ако разглеждаш настоящето, всичките блага са там. В настоящето е Бог. Ти си сляп за своето благо, мислиш някъде за бъдеще, какво ще станеш. Остави твоето бъдеще. После мислиш в миналото, какво си бил. Остави това. Сегашното е важно. Днешният ден е най-важният ден. Ще си кажеш: „Аз живея в съвършенство днес. Ще използвам всичките блага, които Бог ми дава.“

~

...да бъдем съвършени, да използуваме, всичките настоящи блага, които Бог ни е дал. Всеки да ги използува тъй, както той разбира. И да благодари на Бога тъй, както той разбира, както той чувствува. Всичките други хора после да му служат само като едно малко допълнение. Дотогава, докато мислим правилно, мисълта на хората може да ни бъде полезна.

Казвам: Уповавайте на онова, което Бог е вложил във вас.

Комедия, драма, трагедия, НБ, 07.07.1940 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на Бога. Законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако ти не зачиташ своето сърце, ако ти не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, в какво ще служиш на Бога? Сега казваме: "Еди-кой си какво е направил?" Ще слушаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората. Първото свещено нещо е да уредите вашите отношения с Бога. - "Ами църквата, ами всичко друго?"- Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението ви между Бога и вас.

~

....всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, щом я започваме, без да познаваме Бога, то и тази работа ще има такива отношения към нас. Затуй всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, краят ще бъде разрушен. Защо? - Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави. Любовта, която вие ще покажете към Бога, има един отговор: Бог е едно от най-възвишените, най-благородните същества. Значи отношенията ви към Бога, Който ви познава много добре, ще бъдат прави и каквото дадете, в замяна ще ви се даде. И ако вие образувате правилна връзка между Бога и вас, тогава и отношението ви с вашите близки ще бъде правилно.

~

В Писанието се казва: "Мирът Господен!" Този мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само като се образуват прями връзки между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намирате в най-лошите условия, освен че няма да ви спъва нищо и никой, но туй, Божественото ще превърне всички тия елементи, ще изважда соковете от тях и ще се намирате при по-благоприятни условия, в живота ще бъдете по-силни. Това е Божественото.

~

Да се обичате, да имате обич един към друг, но трябва да имате отношение първо към Бога, трябва да обичате Господа. Нищо повече! За нищо друго няма да ви говоря, само ще кажа: Любов към Бога! Решен ли е този въпрос, всички други въпроси се разрешават тъй естествено, магически се разрешават. Всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не ще можем да разрешим.

~

Положителната страна на туй учение трябва да имате, положителна вяра във вашия ум! Вие ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношението си на земята, ще изпълним отношенията си към хората.

С други въпроси няма да се занимаваме. Всички ще знаете, че има да решавате един важен въпрос. Този въпрос е толкова назрял и вие вече имате всичката възможност. Това аз няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и между този, живия Господ, Който сега действува в света. Образува ли се тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър начин, идеално ще бъдат уредени Туй щe го изпитате. Не направите ли вашата връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виновен, всеки е виновен за себе си.

Приложение, Извънредни беседи, 21.06.1923 г.

Редактирано от Лъчезарна
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...