Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?

[Диан Георгиев]

Лесно можем да се загубим в дебрите на индийския плурализъм и/или еврейския дуализъм, философските схващания, мненията на този и онзи и т.н. В крайна сметка струва ли си? Времето и усилията за загубени, но действително ли сме ги използвали добре? Българите са известни като не особено практични в това отношение. Това което действително ни върши работа в духовен смисъл е да разберем собственото ни съзнание, не първо "живота, Вселената и всичко останало". Знанието относно външния свят действително трябва да дойде от външния свят, но знанието за себе си трябва да дойде от нас самите, никаква друга глобална система дошла отвън не може да го замести. Правилата които другите са спазвали и техните традиции са си тяхна работа, ако са им свършили работа на тях, не значи непременно съшото и за нас. Например ако безпощадно отсеем информацията до това което действително сме проверили, което остава винаги касае само нас самите, а ако може да важи и за другите, то те трябва сами да разберат това.

Затова и Буда не е отговарял на глобални въпроси като има ли Бог, как е създадена Вселената и т.н. Казал че учи само две неща: страданието и пътя за излизането от него. Желанията са неизбежен елемент на мисленето щом имаш сетива (те са шест, вкл. ментално), но като такива те могат да бъдат отчетени и разбрани навреме. Например преди да се ядосаш, искаш да се ядосаш , както преди да отчиташ и анализираш състояниято си трябва първо да го поискаш. Така че в крайна сметка всичко почва и свършва с избраните желания, те са КПП на съзнанието. По този начин невежеството и познанието се отчитат пряко с допуснатите желания и последиците от тях - страдание или щастие.

Това отнема време, изисква постепенно изграждане на будност, самонаблюдение, концентрация върху нея и т.н. Изисква се време и постоянство, не теоретизиране, според Буда теоретика брои чуждите крави, т.е. постижения.

Редактирано Март 5, 2010 от Диан Георгиев

[Търсач]

Затова и Буда не е отговарял на глобални въпроси като има ли Бог, как е създадена Вселената и т.н.

Буда не е говорил за Бог, защото хората са били станали прекалено фанатизирани в Името Божие.

[Слънчева]

Диан Георгиев

В индийските практики има и хубави неща, но все пак съзнанието ни израства в самия живот. В справяне с житейските проблеми. Западните общества са по-практични и ако изключим устремеността към пари, науката, знанието са на високо ниво. А от там и съзнанието.

Сексуалната енергия може да се трансформира в умствена, в стремеж към идеал. Може да се превърне във вдъхновение... Има един среден път, за който говори Буда и който ни помага за самоконтрола и за познаването на вътрешното себе.

Ние, българите все още се страхуваме да бъдем себе си, да се проявим и самонаблюдаваме. Имаме много, ама много комплекси, точно, защото се страхуваме да сме себе си. И се влияем, слабохарактерни сме там, дето трябва да се отстоим, но иначе викаме, колко сме велики.Не поемаме отговорност за собствените си решения.

Това е за масата. Хубаво е, че има и разумни, овладяни, широкоскроени хора, които се стремят да израстват ежедневно и съзнателно.

[Валентин Петров]

Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита? Можем ли да разпознаем "злото"?.

Гледането на порнография от всякакъв вид е зло и голяма грешка в духовния път.

Влиянието е не само луциферичееско, а направо сатаническо. То работи върху

всичките нива на съзнанието и енергията.

Тук сме в интернет. Често мъжете са склонни към индулгенция че се получил мейл,

изплувал прозорец или почнал чат и т.н.

Добре че

От момента на зрително възприятие до неговата интерпретация има доста

голям интервал в който интелектът може да превключи вниманието върху произволен обект...

След отбиване на първоначалния удар, има необходимост от работа с енергиите и спиране на въображението.

Не съветвам никого да се самоуспокоява че нищо не било станало.

Много по-добра би била връзка със земна жена.

Всяко повторение встрастява и накрая човек става зависим, пробит и беззащитен астрално.

"Ускоренията" от моментния прилив на витална сила стават необходимост.

Не може да има духовност или чистота при това положение.

Редактирано Март 5, 2010 от Валентин Петров

[Слънчева]

"Тази вечер ви поканих на една забава, тъй я наричам аз.

Животът има своите сериозни страни само, когато е грешен. Човек е сериозен, когато животът му е грешен, когато има дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори, когато хората са праведни, животът е наслаждение. Следователно ние трябва да обърнем сериозния живот в една забава. От това гледище целият материален свят е една забава за висшите духове. Те понякой път гледат как живеят хората на Земята, защото туй, което правят хората на Земята-това е едно забавление за Невидимия свят, то не е толкова сериозно....

Сериозни трябва да бъдете, когато изправяте своите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава. Сериозният живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощно време: седи сам в тъмнината, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А животът на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и в онази висша Доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане период на забавата, Господ прощава греховете на всички хора...

Разбира се, аз употребявам думата забава в нейния най-чист смисъл. Под забава не разбирам да ви забавлявам като някой шут, не разбирам да ви забавлявам и като някой актьор, но разбирам една приятна, музикална забава, на която някой поет, музикант или художник може да изнесе онези хубави песни и картини от Природата. Ние, съвременните хора, сме свикнали да изнасяме все лошите работи от живота. Вие още не сте се научили да гледата красивото у хората..."

"Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки и вие казвате: "Е, все погрешки! Все за тях чуваме!" - Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в българският език, които му диктуват: "Ще спазваш тия правила и всяка буква трябва да е на мястото си." Някой ученик понякога не спазва тия правила, какво тогава ще направи учителят? Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. И ученикът не е доволен, че учителят му е нашарил толкова много тетрадката. Това не е добро за личните чувства на ученика. Някой другар му казва: "Дай да видим тетрадката ти." - "Няма защол" - и набързо я затваря.

Та някои от вас са с нашарени тетрадки. Няма нищо, професорът ви учи и трябва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: "Слушай, ще пишеш според превилата." ..."

"Тогава, защо не благодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които стават в живота ви? Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се е заоблачил, че има прах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбират и ценят тези промени много повече от нас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си, радват се. Вие, разумните деца, избягвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Защото още не сте научили Великия, красивия език на Бога. Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото. Ние виждаме красота в онези неща, които всъщност нямат красота. Дойде например някой при мене и иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви Любовта ми към него, трябва да намеря онова, красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, принципът, или онова начало, което сближава хората не е нито техният ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в Природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление. Какъв е законът? - Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може да се прояви. Значи ако животът е забавление, за всички хора той трябва да е забавление. Ако е радост, за всички трябва да е радост..."

От "Съзнателният живот като забава"-Извънредна беседа, държана на 1 септември 1924 г.

Издателство "Бяло братство"-София, 2008

[Търсач]

Сексуалната енергия може да се трансформира в умствена, в стремеж към идеал.

В свещенните текстове такова нещо като "Сексуална енергия" не съществува.

[Слънчева]

Сексуалната енергия може да се трансформира в умствена, в стремеж към идеал.

В свещенните текстове такова нещо като "Сексуална енергия" не съществува.

Съгласна съм, извинявам се

Може да се нарича и кундалини, змия-та... Но е факт, че ако не съумеем да я издигнем нагоре, няма израстване.

[Слънчева]

Днес всеки може да поеме реформата на здравеопазването в свои ръце, като активира своите самолечебни сили. Има вече много практикуващи автори и консултанти, които ни снабдяват с резултатен набор от средства за това. Съзнателно не ги цитирам, тъй като не зная къде би трябвало да започна и къде да спра. Прекалено много са влиянията, на които съм бил подложен в този и в предишните животи, за да мога да докажа как са възникнали мислите ми. Всеки, който е взел решение да промени представата си за света, намира своите водачи. Няма само един правилен път -всеки следва своята истина. Само не трябва да я превръща в догма - това води до нетолерантност и война. Идеята, желанието, копнежът, молитвата, мантрата, вярата, намерението - всичко това е нашият най-силен двигател в тази жива вселена. Ако с него ковем щастието си, сами формираме съдбата си. Желая ви много радост и успех в това начинание.

Ваш Клеменс Куби

Спиралата

Редактирано Март 10, 2010 от xameleona

[Guest azbuki]

Затова и Буда не е отговарял на глобални въпроси като има ли Бог, как е създадена Вселената и т.н. Казал че учи само две неща: страданието и пътя за излизането от него.

А Сократ дори не учел на нищо. Говорел си с хората в процеса на разсъжденията си за нещата около себе си. Интересното е обаче, че в "Апологията" го обвиняват в размътване на мозъка на младите, въпреки че той всъщност няма доктрина, както сам казва. Но това виждали в него хората, така пречупвали светлината, носена от неговата личност. За източника знанието е опитност, едно с опознаването на света, за последователите и опонентите - доктрина. Как ще я кръстят няма значение - все е сянка, все е отражение, все е неживо.

Сексуалната енергия може да се трансформира в умствена, в стремеж към идеал. Може да се превърне във вдъхновение...

Когато пея или работя и лекувам с пеене, тоест пусна "гласа" в мен да работи под каквато и да е форма, мъжете може да ме забравят. Хич няма да ми хрумне да си общуваме "сексуално". Но пък има и моменти, в които ми хрумва. Слушам вътре какво става и действам според това. Както каза един приятел на въпроса ми "Кого да питам": "Питай вътре."

След отбиване на първоначалния удар, има необходимост от работа с енергиите и спиране на въображението.

Бой на негри в тъмна нощ. Или както пишеше в едно стихотворение на Матю Арнолд:

Объркани, стоиме ти и аз

сред мрак, сред подлостите на сражение

между слепци, воюващи в нощта.

Слепци, воюващи в нощта... Те виждат армии, сблъсъци, удари, войни... А светът си се върти все така около себе си и после около Слънцето, което пък грее, и така "до края на света".

Много по-добра би била връзка със земна жена.

Вальо, какво е неземна жена бе? Питам само.

Всяко повторение встрастява и накрая човек става зависим, пробит и беззащитен астрално.

Позволявам си тук един цитат:

The Savior's vision is as innocent of what your brother is as it is free of any judgment made upon yourself. It sees no past in anyone at all. And thus it serves a wholly open mind, unclouded by old concepts, and prepared to look on only what the present holds. It cannot judge because it does not know. And recognizing this, it merely asks, "What is the meaning of what I behold?" Then is the answer given, and the door held open for the Face of Christ to shine upon the one who asks in innocence to see beyond the veil of old ideas and ancient concepts held so long and dear against the vision of the Christ in you.

"Нищо съществено не може да бъде застрашено.

Нищо несъществено не съществува.

В това лежи Божият мир."

"Курс по чудеса"

Светът няма нужда от спасение, освен вътре в нас. Всеки от нас има нужда да спаси себе си от изкривеното виждане за нещата, основано на разделението, а не на любовта. Борбата за спасение на света е една от най-големите илюзии.

Редактирано Март 10, 2010 от azbuki

[Валентин Петров]

След отбиване на първоначалния удар, има необходимост от работа с енергиите и спиране на въображението.

Бой на негри в тъмна нощ. Или както пишеше в едно стихотворение на Матю Арнолд:

Объркани, стоиме ти и аз

сред мрак, сред подлостите на сражение

между слепци, воюващи в нощта.

Слепци, воюващи в нощта... Те виждат армии, сблъсъци, удари, войни... А светът си се върти все така около себе си и после около Слънцето, което пък грее, и така "до края на света"

В стиховете не се говори нищо за слънце. Напротив, говори се за хора в тъмнина.

Ако хората почнат масово да ходят в божествена светлина, няма да има нужда от сражения.

Говорех за много конкретен случай, за мъж поканен с обявление да ходи на сайт за възрастни.

Това обявление е вид атака, както и когато в ума и без обявление се появи желание за ходене там.

Жените са относително по-малко застрашени от това. Някои от тях ходят на чатове за възрастни.

Една жена би харесала ако любимият и мъж почне да ходи на порно сайтове?

Много по-добра би била връзка със земна жена.

Вальо, какво е неземна жена бе? Питам само.

Имам предвид "жена" от нисшия астрал, или от по-долните инфрафизически сфери.

Видение на Христос може да има когато има чистота.

[Guest azbuki]

За мен "атаките" са илюзии. Екстернализации на конфликти вътре в нас. Това исках да кажа със слепците, воюващи в нощта.

[Диан Георгиев]

Затова и Буда не е отговарял на глобални въпроси като има ли Бог, как е създадена Вселената и т.н.

Буда не е говорил за Бог, защото хората са били станали прекалено фанатизирани в Името Божие.

Не виждам никакви основания за подобно заключение. Понятието "име Божие" е от еврейски произход с корени в египетския езотеризъм и има предимно емоционално-мистично значение. В индийската традиция подобни понятия има, между многото други, но в индийските условия фанатизма не е бил популярен, напротив логиката в рабирането на духовността винаги е била на висота, имало е дори крайни материалисти. Именно за това и будизма е бил приет и полулярен. Буда никога не им обръщал внимание на емоционалния и мистичен път, напротив говорил е за явни и практични неща като страданието и излизането от цикъла на прераждането. Дори Мара не се възприема като "черен" и негативен, а само като водач на ангелска йерархия за която е по-изгодно хората да останат в сегашното положение и да изпълняват съоветни функции в земния свят, който е преимуществено тяхно дело. Близка теза изразяват и богомилите, но следвайки еврейския дуализъм на борба на доброто и злото. Буда изтъква, че на всички нива на сътвореноето е така, но пътя на освобождението е най-явен и нужен по време на човешко прераждане защото има нужния баланс между страдание и възможност за осъзнаване и оттам излизане от него. По-горните светове имат по-малко страдание, по-долните имат по-малко осъзнаване. В подобна прагматична схема няма място за мистицизъм, затова и будизма стана популярен и в сегашната епоха, поставяща приоритет на логичното мислене.

Редактирано Март 11, 2010 от Диан Георгиев

[B__]

Не съветвам никого да се самоуспокоява че нищо не било станало.

Много по-добра би била връзка със земна жена.

Всяко повторение встрастява и накрая човек става зависим, пробит и беззащитен астрално.

Това е интересно. Орлин казва, че при гледане на порно в мозъка на мъжа става огромна загуба на ценни химически вещества.

Можеш ли да разкажеш по-подробно как става и се поддържа пробива в астрала?

Човек се опитва да отдели от себе си астрален двойник или астрална субстанция поради наличието на илюзорна жена?

[Ники_]

Сексуалната енергия може да се трансформира в умствена, в стремеж към идеал.

В свещенните текстове такова нещо като "Сексуална енергия" не съществува.

Съгласна съм, извинявам се

Може да се нарича и кундалини, змия-та... Но е факт, че ако не съумеем да я издигнем нагоре, няма израстване.

Според мен, няма защо да си извиняваш, xameleona.

В Даоизма, а и не само там, се говори за Сексуална Енергия, даже има и даоиска сексуална алхимия.

Та въпросът е в това, кой какви писания чете и кои писания счита за свещени.

Редактирано Март 11, 2010 от Ники_

[Венцислав_]

Именно.

Щото споменатият от теб даоизъм няма нищо общо с даоизма на Лао Дзъ.

[Guest Кристиян]

Видение на Христос може да има когато има чистота.

Привет Вальо,

И други хора са изказвали/споделяли подобно твърдение, сред които до скоро бях и аз...Но, поради някои фактори и събития в житието и битието ми, мнението ми относно това твърдение се промени.Вальо, няма нищо лично в това, че съм използвал цитат на нещо, което твърдиш в постинга си, така че мнението ми е отнесено към всички участващи в дискусията. Ако имаш желание- отговаряш, ако нямаш- нищо не те задължава ( споменавам го ей тъй, за всеки случай, щото знам ли кой и как би приел едно или друго, или пък в какво настроение )

Видение- за нас като природно родени хора-всеки със своя си диапазон на сетивни възприятия, "видение" е явление, при което бива привлечено активно внимание от страна на егоистичното съзнание от висшия аз, който дали ще се преправи на Христос, Мохамед, Кришна и т.н.- зависи единствено от представите и нагласите на егоистичното съзнание на личността- или, нисш аз. Природно родения човек не би могъл да види друг Господ освен този, чиято рожба се явява, а Господ на всяка рожба на диалектиката е висшият аз- или както по друг начин го наричат- астрално същество. Раждаме се в материалния свят в определена година, месец, час, минута, секунда, и според това всеки от нас има натална астрологична карта- тоест, родилия се физически индивид/личност, е сътворен по образа и подобието на астралното същество/висшият аз, като свидетелство за това е въпросната натална астрологична карта.

В новозаветните книги е записано, че Христос е предупредил за тези явления на заслепение и илюзия- да имаш видение на Христос, преживявайки го с конвенционалното си нисше аз, което си остава "аз", я Христос като видение се преживява като някой друг, отделен, извън себе си, та чак до степен на обсебване на личността от висшия й аз- случая Тереза Нойман и "нейния Христос"- т.е. висш аз, е пример за такова обсебване. Но, и за това писанията заявяват, че т.нар. противник- сатана/егоистична същност, можел да се преправя на светъл ангел...

Ако си припомним от евангелието някои неща за Йоан Кръстител- въпреки срещата насред река Йордан на Йоан и Исус по повод на процедурата кръщаване, Йоан до последните си мигове в тъмницата, не познава Христос- природно-диалектическия човек няма никаква способност да разпознае Христос- дори и когато подобно на Йоан се срещне с Него насред река Йордан. Ако бе разпознал Христос, нямаше да изпраща някой от учениците си при Исус, за да зададе от името на Йоан въпроса "Ти ли Си Този, Който има да дойде, или...друг да чакаме?". За Йоан Кръстител, както и за нас като природно родени хора, тези стихове описват природнтони състояние съвсем вярно и точно:

Объркани, стоиме ти и аз

сред мрак, сред подлостите на сражение

между слепци, воюващи в нощта.

В нощта, в която се раждаме, израстваме, съществуваме и умираме, сред най-големите заблуди относно понятията "Път", "Духовност" "Духовна природа", "Духовен път" са следните:

- Илюзията, че в природното си състояние човек има способност да открие сам Пътя и да Го следва. "Го"- с главно Г-, предвид написаното в библията: "Аз Съм Пътят, и истината и живота". Йоан Кръстител ли намери Христос, търсейки Го, или обратното- Христос дойде Сам при Йоан?

- Пълна заслепеност на всеки, който под каквато и да е форма си е вменил, че претърпява "духовно развитие", проявявайки някаква окултна, мистична или религиозна активност, следвайки някакви "предписания" за хранене, дишане, секс, както и занимавайки се с някаква форма на изкуство и/или наука, особено що се отнася до т.нар. окултни науки или пък изкуства, ментално вербална религиозност( МВР за по-кратко), или пък религиозно емоционално поведение( РЕП за по-кратко);

- Липсата на каквато и да е истина втвърдения от типа, че имало много пътища за духовноразвитие, и всеки човек си имал своя път. Примерите ми са свързани с християнството и библилята като основен писмен наръчник- по "подразбиране" - предвид това, че по-голямата част от потребителите в този форум приемат за основа християнството, а и П. Дънов в качеството на Учител, поставя Христос като онова на Учението и се придържа към библията като основен писмен носител на свидетелствата за Христос, както и законите и принципите на Учението, предадено чрез Христос на хората. Та, изхождайки от същата позиция, не е трудно всеки да се убеди в това, че има един единствен Път, една единствена "врата", която навсичкото отгоре е и изключително "тясна", така щото малцина са в състояние да я забележат, като за контраст на тази "установка" е споменато, че пътищата/пътят към гибелта са широки/е широк.

- Заблудата, че окултните и мистично-религиозните течения имат нещо общо с духовното развитие;

Това, което е по силите на човека, е да опознае себе си, или да "познае себе си", което само по себе си няма нищо общо с духовното развитие а с осъзнаване на това, че се намира в пълна зависимост и състояние на робство в своето природно-диалектично състояние, от което робство каквото и да се опитва да направи, да постигне, да възстава, да издига кундалини, да си лъска чакрите и прочие там активности, свързани с процес на освобождаване, постигане на хармония и т.н., всъщност...нищо не може да постигне. Робът си остава роб, животът му всъщност една непрекъсната борба за оцеляване, а сам по себе си животът му не му принадлежи- робът е собственаст на господаря си. А в диалектичната установка от типа "роб и господар", всички напъни за хармония остават безплодни...Както и да е...Ако някой е успял да си набере грозде от горски трънаци- щеше да се разчуе...

Ето един интересен казус от Божидар3им

Човек се опитва да отдели от себе си астрален двойник или астрална субстанция поради наличието на илюзорна жена?

Божидарееее, оплескахме я ние мъжете тази ситуация (това, че ситуация е в женски род съвсем не е случайно ).

Ами може да проведем опит- нужни са мъже-доброволци, които да видим какво и как биха "отделили" при наличието на една гарантирано илюзорна жена, която се казва СилВа*- нея всеки мъж може да си я закупи на цена според "джоба", и ако се зададе нужната за експеримента "установка"- експериментът може да започне. След провеждане на експеримента ще се попълване формуляр, чието съдържание е ще е създадено специално за това, да обобщи данните и да ги напарви удобни за електронна обработка. Следва анализ и пррезентация на резултатите, за което науката статистика разполага с нужните методи и средства за обработка и представяне на най-разнообразни данни. Може пък да излезе нещо интересно...

Накратко: При наследствена обремененост с "първороден грях", духовното си остава завито и запечатано и не е по силите ни да разчупим печата и да развием...каквото там има за развиване. Почти същото е написано и в книга "Откровение от Йоан"- ама там всичко е по седем- седем светилника, седем книги, подпечатани- и не се намерил ни един наследствено необременен, който да е в състояние да счупи печатите, да развие тези духовни свитъци и да ги прочете....А само Един е в състоянието да счупи печатите за да може свитъците да се развият.

Това е...За друго- не че не ми идва да напиша- , ама след малко ми свършва работното време и стана виреме да хващам пътя към вкъщи

_________________________

*СилВа= Силиконова Вагина

[Ники_]

Именно.

Щото споменатият от теб даоизъм няма нищо общо с даоизма на Лао Дзъ.

Според кого, Венцислав_?

"нищо общо" - голяма категоричност, братко...

Редактирано Март 11, 2010 от Ники_

[Венцислав_]

Аз съм имал подобно видение.

И знам как лесно бих могъл да си го предизвикам отново.

И почти бях убеден, че това наистина е Христос, защото онова, което тогава излъчваше, просто нямаше как да се отнесе към нищо човешко. Такава топлина и отвореност...

Но за радост, имах и капчица разумност и не се обвързах със съответния образ, който огледалната сфера ми предостави вследствие на моите тогавашни напъни за отдаденост и молитвите ми за изчистване на всичко.

Повече подобни експерименти не си правя.

А тогава имаше и една жена, с доста фини екстрасензорни възприятия, която припадна и после каза, че е видяла Иисус. Е, аз не споделих, че е бил моят Иисус, но...

За жалост, повечето т.нар. търсещи се впечатляват именно от подобни неща, поради фундаменталното си незнание и поради липсата на истинност в търсенето.

Вместо да опитват да открият същността си, те се хвърлят върху малко по-вътрешни (от психична гледна точка) външности и опитват да се дообличат с тях.

Докато истината може да ни посрещне само когато сме голи...

[Ники_]

Аз съм имал подобно видение.

И знам как лесно бих могъл да си го предизвикам отново.

И почти бях убеден, че това наистина е Христос, защото онова, което тогава излъчваше, просто нямаше как да се отнесе към нищо човешко. Такава топлина и отвореност...

Но за радост, имах и капчица разумност и не се обвързах със съответния образ, който огледалната сфера ми предостави вследствие на моите тогавашни напъни за отдаденост и молитвите ми за изчистване на всичко.

Повече подобни експерименти не си правя.

А тогава имаше и една жена, с доста фини екстрасензорни възприятия, която припадна и после каза, че е видяла Иисус. Е, аз не споделих, че е бил моят Иисус, но...

За жалост, повечето т.нар. търсещи се впечатляват именно от подобни неща, поради фундаменталното си незнание и поради липсата на истинност в търсенето.

Вместо да опитват да открият същността си, те се хвърлят върху малко по-вътрешни (от психична гледна точка) външности и опитват да се дообличат с тях.

Докато истината може да ни посрещне само когато сме голи...

Ами може да е бил Иисус, брате. Той нали се Възнесе и сега и в оня Свят. Не може ли същия да се представи като някаква Форма?

Например в Дао-изма се говори за Безсмъртни, а в Будизма за Буди и за Бодхисатви.

Спомняш ли си случая с Буда Майтрея?

Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия.

Асанга медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън. Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Буда Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави.

- Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка.

Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си.

Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо.

- Какво правиш? - попитал го Асанга.

- Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея.

Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището

Минали още три години без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака.

Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина.

- Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо:

- Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види?

Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат:

- Какво имам на рамото си?

- Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък.

Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила:

- На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е.

Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма.

Казват, че Лао Дзъ, бил изчезнал. Изпарил се "яко дим", тъй както в Будизма се изпаряват йоги. Случая там е позтнат като "Тяло на Дъгата".

Преображение Господне е същото това нещо, което е подтвърдено от Възкресението на Иисуса Христа и от Възнесението Му.

Светата майка - Богородица също се Възнесе, според преданието. И още и още...

Редактирано Март 11, 2010 от Ники_

[Станимир]

В следващите редове ще обърна внимание на въпроса за вярата. Излишно е да казвам, колко важна е вярата за духовното развитие на човека. Това, което смятам за важно да се осъзнае е, че вярата има два аспекта. Можем да вярваме в Бог (или каквато и да е друга разумност управляваща вселената), в Христос, в Учителя, в някакви други по-висши от човека духовни същества и йерархии, но не по-малко важна е вярата в себе си. Това не е егоизъм, а необходимост по пътя на духовното ни развитие. Да вземем например вярата в Христос. Колкото и силна да е тази вяра, реалната връзка с Христос се осъществява единствено според принципа на съответствието. Ако ние вярвайки в Христос не повярваме, че един ден самите ние ще достигнем до неговото духовно равнище и допълнително, ако не полагаме реални усилия за това в настоящето, връзката ни с Христос ще бъде слаба, колкото и да Му се молим и вярваме в Него. Ние трябва да чувстваме сродството (духовно) между себе си и Него. Трябва да вярваме не само, че Той е близо до нас (Той винаги е), но че и ние сме близо да Него. Последното не е лесно. Много хора поставят непреодолима пропаст между себе си и Бог, Христос или др.под. Това е плод на липсата на вяра в себе си, на непознаване на себе си и до голяма степен на едно погрешно-разбрано смирение. Много хора си повтарят: светиите са далеч, архатите са далеч, адептите са далеч; ние сме твърде далеч от тяхното равнище. Това е колкото вярно, толкова и пагубно за духовното развитие на хората. Архатите, светиите, адептите, Христос, Буда и др. може да са далеч, но са достижими за абсолютно всеки човек. Тяхното духовно състояние е достижимо за хората, но само тези, които повярват в себе си, ще успеят.

[B__]

нЕма никакво значение дали някой се е възнесеъл или не се е възнесъл.

нас това не ни топли......

[Станимир]

нЕма никакво значение дали някой се е възнесеъл или не се е възнесъл.

нас това не ни топли......

Сигурен ли си? Такова разсъждение ми се струва малко егоистично. Но дори и от чисто егоистична гледна точка имаш полза от това, че някой друг се е възнесъл, защото той (възнеслият се) със 100% сигурност ще положи реални усилия да помогне и на останалите невъзнесли се да се възнесат и колкото повече хора в течение на времето успеят да се възнесат, толкова по-лесно ще става за останалите да направят същото.

Редактирано Март 11, 2010 от Станимир

[Guest Кристиян]

Какво значи "вяра в себе си" Станимир? Какво у човека е вечно, неизменно, неподлежащо на промени, устойчиво и т.н., за да може да послужи за основа на вярата в себе си. Аз понеже предзи всичко и най-вече използвам библията, и предимно новозаветната й част в смисъла на "навигационна карта", и чета в евангелието, че човек ако вярва в Бог и служи на Бог, не може да вярва в друг и да служи другиму:

Марк.11:23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

1 Иоан.5:4 Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра.

В човешката природа е заложен "дефект", поради който в сегашното си състояние човекът като модел на микрокосмос функционира в един порочен кръг- кръгът на раждане и смърт. Този "дефект", наричан още и "първороден грях" си има и съвсем конкретно измерение, което обаче нямам нито време, нито пък съм "оторизиран" да представям.- Всъщност, нещата са представяни, обяснявани и разяснявани многократно и дори и тук из форумите има достатъчно много неща, които обясняват същността на "първородния грях" с който се ражда и умира природно-диалектическия человек. В това отношение единствено мога да цитирам апостол Павел, който умело "финтира" диалектическото съзнание в блога му до римляните,сваляйки му дрехите така, че да лъсне голата му същност- а тя е една за всички родени в света:

Рим.3:10 както е писано: "няма нито един праведен,

Рим.3:11 няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,

Рим.3:12 всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".

Рим.3:13 "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;

Рим.3:14 устата им пълни с клетва и горчилка.

Рим.3:15 Нозете им бързи за проливане кръв;

Рим.3:16 пустош и неволя по техните пътища;

Рим.3:17 те не познаха пътя на мира.

Рим.3:18 Страх Божий няма пред очите им".

Рим.3:19 А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,

Да вярваме в себе си- няма лошо, но кое у човека е толкова чисто, устойчиво, неизменимо и т.н., в което човек може да инвестира вярата си? Истина ти казвам, ако имаше дори и микронна частица- носител на тези качества, които могат да носят на вяра без да се износват- нямаше да има необходимост нито от потоп, нито от закон, нито щеше да е нужно Бог да изпраща Спасител да спасява човечеството- просто щеше да бъде достатъчно да апелира да насочим вярата си към онази микронна частица в нас самите, и спасението щеше да е въпрос...вероятно на добро възпитание, или нещо такова...

Но жестоката истина е тази, че в нашата природа няма нищо, което да има някаква стойност откъм вяра- И да вярвам в себе си, нима мога да променя същността си по някакъв начин- с каквито и дела да се опитвам да "порасна" и да достигна до "божествената същност", скрита в тази микронна частица- обречен съм на неуспех, или както е писано в "Еклесиаст"- "...суета и гонене на вятър", а Павел представя на римляните по този начин:

Рим.3:20 защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.

Рим.3:21 А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.

Рим.3:22 Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:

Рим.3:23 всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,

Рим.3:24 оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,

Рим.3:25 Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,

Рим.3:26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.

[Ники_]

нЕма никакво значение дали някой се е възнесеъл или не се е възнесъл.

нас това не ни топли......

Има значение, защото, освен че тези неща препотвърждават Писанията, то те разкриват пред нас и Път за последование. "Чуждия" опит по Пътя винаги е бил от значение.

Възнесението е един от стълбовете не само на християнската традиция, но и на Дао, и на Будизма. Става въпрос за Вяра и за Надежда, пък Любовта като дойде, тя ще свърши останалото.

Ако нямаше значение, дали има възнесени, или възкреснали, то половината от вярата ще отиде...

Топли ни, защото това е най-явното сведетелство, че нещята, които са описани в дадено учение са верни и истинни. Един вид фактология е.

Ако човек повярва в тези неща, то ще започне и да върши, защото както вече не въднъж е писано - думата "Вярвам" има глаголна форма и посочва че някой върши нещо, или живее според редица убеждения. Глаголът описва действие.

Вяра - Надежда - Любов

Редактирано Март 11, 2010 от Ники_

[B__]

нЕма никакво значение дали някой се е възнесеъл или не се е възнесъл.

нас това не ни топли......

Сигурен ли си? Такова разсъждение ми се струва малко егоистично. Но дори и от чисто егоистична гледна точка имаш полза от това, че някой друг се е възнесъл, защото той (възнеслият се) със 100% сигурност ще положи реални усилия да помогне и на останалите невъзнесли се да се възнесат и колкото повече хора в течение на времето успеят да се възнесат, толкова по-лесно ще става за останалите да направят същото.

Не, по-скоро е егоистичен начина на третиране на въпроса за "възнесъл се, не се възнесъл".

Подобно на това "девствена ли била Мария, не била ли девствена", който въпрос според мене за някои отци си е просто примитвен опит за извличане на сексуално удоволствие от несексуални дейности, а като резултат опит за затвърждаване на вярата в християнската религия, а не в Бог.

Между другото този път съм съгласен с Кристиян или по-скоро "човек няма в себе си нищо, на което да вярва и в което да се уповава".

Единственото, което крепи е Божията любов, а всичко останало е ....виж по-горе