Донка Добавено Септември 23, 2009 Доклад Share Добавено Септември 23, 2009 "Базовата идея" която я наричаш за мен са Принципите около които се обединява дадено учение или окултна школа и във връзка с това споменах, че е важно и почтено човек да се "определи", на което е държал и Учителя. Правилата вече са вторичен продукт, произлизащ и следващ дадените Принципи. Правилата в един полюсен свят, дават нюансите (цвят), когато се разпределят по оста от минуса до плюса и тяхната основна роля е по-добре разбиране на Принципите. Поздравления за точната формула как да се съсипе едно учение на Любовта. Как да се вкара в употреба то за целите на онези, които искат да управляват останалите хора със сила, несравнимо по-могъща и от най-страшните оръжия. 1. Базовата идея не са принципите. Принципите са проекция на базовата идея в контекста на определена реалност. Идеята е над всички реалности. Под "да се определи" Учителя много пъти пояснява, че има предвид базовата идея - Любовта и Свободата ли са базовите ни ценности или нещо друго? Прочетете, например, седемте принципа на паневритмията (които са и принципите на нашата Вселена, известни от дълбока древност). 2. Основната роля на правилата, е да ограничат базовата идея до интересите на група хора, целящи да владеят умовете и поведението на възможно по-голямо стадо. Ако някой наруши някакво тяхно правило, което те самите са обявили като "по-добро разбиране на принципите" (базовата идея става все по-мъглява) . Казвайки това и стоейки убедено на тази позиция би следвало да разграничим правилата, които са въведени в определено място поради неговатата специфика и хората са длъжни да спазват само докато са на това място - съответно са напълно свободни да не влизат в него, ако правилата не им харесват. Тук говорим за правилата, които се налагат върху човешкото мислене тотално и върху поведението на човека всяка минута на всяко място. Правилата, нарушаването на които могат да доведат до неприятности. Т.е. правило, което напълно отнема свободата и правото на избор. Например правило от рода "Когато обидиш някого, трябва да му се извиниш." Ами така всеки може да ме накара да се чувствам виновна, че той се е обидил от нещо, което аз съм направила, да ме застави да променя нещо и да мисля така както на него му харесва. Ако човекът се е обидил, това си е негов проблем, както е мой, ако аз се почувствам обидена. Проблемът е гордостта на човека, който се обижда - само той може да се справи с нея. Дали се заблуждава и греши, дали се учи от опита си и този на другите -според мен това си е лична свобода и отговорност на всеки и никой друг човек няма основание и право да му вменява заблуждение или грешка. Още по-малко да очаква от него извинение. (Почти всички извинения, които съм чувала досега, са прикривали желанието да се избегнат неприятности и нежеланието да се промени нещо реално). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 (edited) Донче Ако всеки се е обърнал към себе си и изучава себе си /не се оглежда в другите /, то дори и да е почувствал обида, някакъв дискомфорт ще разбере причината и ще си научи урока. Какво е разбрал или научил отсрещния си е само негов проблем, според нуждата на съзнанието му... Правила? Правилата Бог ги е дал, на всеки различни... Според това, което му е нужно да учи... Често, когато е имало неприятна ситуация съм разбирала своята грешка и се извинявам,... но какво се случва? Хората приемат това за слабост и започват да манипулират... Разбира се има и разумни, които приемат извинението и продължаваме напред... Като говоря, някои не ме разбират, и думите ми произвеждат обратен ефект. Те се засягат, защото личните им чувства са силно развити. Като зная това, аз заемам известна дистанция, да не ви засягам. Не само хората се засягат, но всички същества се засягат. И най-малките същества се докачат. Докато се докачате, всякога ще се намери нещо, което да ви засегне. И светлината даже ви засяга. Кой не е свивал очите си пред силната светлина? Казваш на светлината: Не влизай толкова силно в очите ми. По-малко влизай. И току свиеш очите си. На силния вятър казваш: Не духай толкова силно. Но той не иска да знае, че се обиждаш, влиза в дрехите ти, развява ги; разпръсква косите ти и т. н. Като се обиждаш, на кого първо ще се сърдиш: на вятъра, на слънцето, или на светлината? Някога човек се раздвоява в себе си, сърди се на самия себе си. В първо време, човек е весел, разположен, доволен от себе си. После става сериозен, гневи се. На кого се гневи, с кого се разправя, сам не знае. Гневът е сила, но смехът и радостта също са сили. Изобщо, всяко състояние, през което човек минава, е сила. Хората говорят за свободата, но те трябва да определят, що е свобода. Има една свобода, която сега се изучава. Тя е свободата, която иде от любовта. За тази свобода аз още не съм говорил. Това, което хората наричат свобода, не е нищо друго, освен ограничение. Човек е ограничен и в доброто, и в любовта. Искаш да направиш едно голямо добро на някого, но се страхуваш, да не би този човек да се пресити от твоето добро. Значи, пресищане има и в доброто. Майката може да даде на детето си повече мляко, отколкото му трябва, и да го пресити. Обаче, разумният знае, кога колко да дава, да не става пресищане. Казваш: Трябва да храня добри мисли за човека. – Знаеш ли, какво значи да храниш добри мисли за някого? Из Свобода и ограничение Редактирано Септември 24, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 "Базовата идея" която я наричаш за мен са Принципите около които се обединява дадено учение или окултна школа и във връзка с това споменах, че е важно и почтено човек да се "определи", на което е държал и Учителя. Правилата вече са вторичен продукт, произлизащ и следващ дадените Принципи. Правилата в един полюсен свят, дават нюансите (цвят), когато се разпределят по оста от минуса до плюса и тяхната основна роля е по-добре разбиране на Принципите. Поздравления за точната формула как да се съсипе едно учение на Любовта. Как да се вкара в употреба то за целите на онези, които искат да управляват останалите хора със сила, несравнимо по-могъща и от най-страшните оръжия. ... Благодаря ти Донка за думите! (няма шега!) Принципно винаги съм казвал, че приемам с радост директни критики и коментари на позиции и мнения, които пиша.Много от тук пишещите определят това като квалификации, оценки, съдене, етикети ...и подобни "вредни" неща, което аз не смятам, че е така, а точно обратното. Настоящата ти оценка е доста важна за мен и за това ти благодаря отново. По отношение на другото, което си написала т.1 и т.2 в горното си мнение ще кажа, че си го написала много прибързано и необмислено. Няма да коментирам обаче. Защо без коментар? - не виждам смисъл, защото няма да се получи дискусия. Дискусия принципно никога не може да се получи, след като единият е защитен от форумни правила и има "ножица", с която може да ореже или префасонира нещата така както на него му е угодно. Тук фактически не включвам и възможността, че опонента може да се обяви за "нарушител" и да бъде изгонен. В този ред на мисли се надявам, че ще подредиш сама объркващтото несъответствие в определенията ти и подредбите ти за базовите идеи, правила, принципи, закони... Струва ми се, че мнението ти е по-скоро един необмислен изблиг на натрупана емоция. Така си мисля... Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Първо искам да те уверя, че не реагирам емоционално на това, че постави под съмнение способността на модераторите да изпълняват функциите си. А иначе мнението ти е едновременно оправдание, удар под кръста и нямащо нищо общо с темата. Това че изтъкваш радостта си от това да бъдеш критикуван е само един опит да оправдаеш присъстващото в тебе желание да критикуваш (или по-скоро да поучаваш) другите и може би желание да покажеш, колко си израснал духовно. Ти така или иначе не се съгласи с отправената от Донка критика (поне ти я приемаш за критика), а отвърна по изключително некоректен начин. Дали в действителност критиката все пак не нарушава вътрешното ти равновесие?И дали радостта ти от нея не е просто една самозаблуда, от която се нуждаеш за да можеш самият ти да критикуваш и поучаваш другите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 (edited) Станимир Не се чувствам ударена където и да било. Очаквах реакцията и писах мнението си в спокойно състояние - редактирах го 5 пъти и това ми струваше часа, в който иначе съм заспала след дълъг работен ден. Но това за мен е важно разграничение и е част от моите лични уроци в този живот. Съгласна съм със Станимир - ако някой се чувства критикуван - това си е негово усещане. В моя пост има само аргументи и моето лично мнение по проблема "базова идея - принцип - правило"+"заблуди и грешки"+извинения и аспекти, свързани с тези понятия в план "духовност". Нито аз се заблуждавам и греша, нито авторите на мнения, които се различават кардинално от моето. Просто ние виждаме света си и себе си по различен начин. Това е богатството ни. Един избира да живее с правила и да очаква другите да живеят така - нищо лошо - това съм го живяла над 30 години. Друг избира да изучава принципите и как те се проявяват в живота - това е личният ми избор на живот в момента. Мисля си, че сигурно има и живот само с Базовата Идея, но не мога да съм сигурна - не мога още да си го представя. Надявам се един ден да стигна до този клас. Не съм грешила и не съм се заблуждавала преди, нито сега. Правилата преди са ми помогнали живея, да уча уроците си за правилата и тяхната роля. Сега явно имам нужда от учебника с принципите. Критиката (=заблудата) според мен започва от момента, в който вместо аргументи по темата, които да разкрият други интересни страни на проблема, нови позиции, над които да мисли човек, започва атака срещу личността на изразилия различно мнение и споделящия различна гледна точка. Ами нека си атакува, критикува - това е свобода на избора отново, което уважавам. Модераторите тук се намесват, когато се наруши уважителния тон към другите потребители. Това е само в Портала. Ако все пак на някой му се оплюва или заяжда - има хиляди форуми, в които това е начин на живот. За тях не носим отговорност. Свободни сме да си избираме къде да пишем. И все пак съм длъжна да напомня на всички (и на себе си заради горното обяснение): Модераторска бележка: Не е позволено обсъждане на действията на модераторите във форумите или останалите части на сайта. Ако искате да им кажете нещо, пишете им на ЛС или дайте мнението си в темата "Предложения и Препоръки". Не е позволено обсъждането на правилата за участие. тук Всеки следващ коментар моля да бъде изпратен в лично съобщение до администраторите. Публикуваните коментари за модераторската работа ще бъдат изтривани с определените за това последствия. Редактирано Септември 24, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 (edited) А не е ли заблуда/грешка в духовния път това, да се щади нечие его? Според мен егото, което представлява в повечето случаи и съдържанието на някоя личност, си струва пребиването с камъни- така де, на мъртво его повече какви заблуди и грешки да му се случат в духовния път, който така или иначе не е бил никога разтъпкван от кое и да е его... Та, грешка ще да е, някой, ако ще и с нищожно малка духовност да е, да не си вземе прашката и да си събере качествени камъни, и ако му се изпречи некое надуто и охранено его, да вземе да го фрасне- казуса Давид/Голиат явно не е записан ей така, за да присъства в публикациите аплодиращи старозаветните хулигански атрибути- ПАСХА- за по-кратичко...А всички знаем инструкциите за похапване на пасхалната мръвка- препасан, с ботуши, и со гега в едната ръка...Е па на такъв, и да му загледаш мръвката..камоли да вземеш да я коментираш, че нещо ти се види недопечена, или че недай боже е пилешка...Как да не вкара сопата в употреба, а камъните- за десерт... , а? Същото е и когато някой вземе да намеква, че духовната същност на друг нещо недопечена му се струва- ами...гегата, прашката и- да се поправят грешките до последна капка кръв...Защото, духовния път винаги е бил въпрос на живот и смърт...Който както ще да го разбира...така се е появило в СНОБ*-а ми, тъй и аз съм го прочел и преписал- ______________________________________________ *СНОБ- СамоНаписващ се Окултин Билежник Болдваното "и" е поради опияняващото есенно въздействие на пловдивския диалект във въздуха на местните духовни пътеки... Редактирано Септември 25, 2009 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 (edited) То, туй с камъните е много практикувано. И аз съм ги хвърляла /за мой срам /, но все пак намерението е много важно. А ако и ефекта от някоя цицина е израстване съзнателно на някоя от страните... значи си е на място хвърлянето... Ценна мисъл за деня: Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприеие Истината. Който не може да възприеме Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безспокойствия, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. (Беинса Дуно) Въпросът е колко от нас са готови да чуят истината без да се засягат? Редактирано Септември 25, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 А не е ли заблуда/грешка в духовния път това, да се щади нечие его? Според мен егото, което представлява в повечето случаи и съдържанието на някоя личност, си струва пребиването с камъни- така де, на мъртво его повече какви заблуди и грешки да му се случат в духовния път, който така или иначе не е бил никога разтъпкван от кое и да е его... Ти можеш ли да унищожиш нечие его? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 А според моето скромно мнение и солиден опит основната заблуда и грешка на първата част от живота ми беше,че съм в състояние и съм дори благородно длъжна по някакъв начин да облагородявам егото на хората, които обичам. При това от любов, с любов, със смирение, с жертвоготовност.... И също да подлагам моето собствено его да го "оправят" хората, които аз обичам и те мен обичат. Абе въобще защо и кой ни е внушил на всички, че да обичаш и да те обичат означава да "поправиш и усъвършенстваш" любимия и да се дадеш да те поправят и усъвършенстват, за да те обичат. Но ако човек има нужда да разбере до какво води това, то защо да не се завре в тръните ... Сега ми е светло и свободно и красиво - не ме интересува кой иска да поправя, разпъва и не знам още какво егото ми и как се опитва да го постига - да си пробва свободно. Моето его си е само моя грижа и само то е моята грижа. В хората около себе си виждам само душите им - егото им не е моя работа, а си е тяхна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 (edited) Донче, то и тръненият венец е корона, ама там е нужна друга Сила и много Вяра. Който е решил по този Път към Бога да върви благославя тръните... Но разбира се, за всеки е различно и всеки чувства и усеща по свой си начин... Няма правилно и неправилно, просто има етапи... "Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: "Ето човекът!" (Евангелие от Йоана: 19; 5) Из Ето Човекът Редактирано Септември 25, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 А не е ли заблуда/грешка в духовния път това, да се щади нечие его? Според мен егото, което представлява в повечето случаи и съдържанието на някоя личност, си струва пребиването с камъни- така де, на мъртво его повече какви заблуди и грешки да му се случат в духовния път, който така или иначе не е бил никога разтъпкван от кое и да е его... Ти можеш ли да унищожиш нечие его? Ами...ако бъда честен- напълнил съм към един декар от гробищата...но, в чисто професионалния хирургичен смисъл- егото си върви и с физическия носител... А онзи лозунг- спомен от соц.реализма у нас "Да не допуснем пациент да умре без лекарска помощ" си е актуален в много повече случаи, отколкото изглежда... Така че, отговорът ми е "ДА"- унищожил съм нечие его, следвайки "протокола" от процедури, които според официалната медицина, са с цел да се "спаси" живота на човека- а под живот на човека, медицината има предвид това, да има в наличност спонтанна сърдечна и дихателна дейност, плюс физическите критерии за функция на ЦНС- наличие или липса на рефлекси, както и приблизителна оценка на сетивна функция и съзнание- като количествена преценка- Буден и ориентиран, сънлив, дезориентиран...в безсъзнание, реагиращ или не на разни сетивни (много гадни) дразнения. Това е положението. Май единствените лекари, които не са затривали нечие его са кожните доктори, и физиотерапевтите, заедно с тези, дето практикуват трудова медицина, или социална медицина, или пък са от ХЕИ- на мен старото име си ми харесва...въпреки, че инспектори от ХЕИ са успявали да затрият не само едно его, оставяйки физическия носител жив...но със затворена лафка, голяма глоба...и препоръка да се направят изследвания за евентуално наличие на вътрешен живот- глисти например...Щото, по-добре е глисти, отколкото пълна липса на вътрешен живот- или поне на мен така ми се струва от гледната точка на човек, който ровейки се из вътрешности...за да си вади хляба, попада на странни неща - минимум от вътрешната страна на кожата, а колко надълбоко, навътре и надалече от кожата...това е друга тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Но в следващото си въплъщение хората се раждат със същите наклонности, слабости, предразположения и др. Какво си унищожил тогава? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 28, 2009 Доклад Share Добавено Септември 28, 2009 Но в следващото си въплъщение хората се раждат със същите наклонности, слабости, предразположения и др. Какво си унищожил тогава? Ами, пълни самопризнания явно (и без бой) няма да направя...НО, да речем, нещо от типа: А.В.П. 62г., пол-мъжки, от гр.Б , кр.гр. 0 Rh (+) . Личността му бе терминирана в началото на лятото тази година... Та, ти твърдиш, че същият този човек, ще се прероди в същия пол, същата ДНК-информация, със същото име..и т.н. същи неща...Според мен това е ерес, а и е невъзможно- от старлото му его няма да остане нищо, дори и наклонностите... Ще се сдобие с ново его, което с усилия и грижа, ще развие едни или други наклонностти, и хал хабер спомен няма да има от личността на А.В.П., споминала се на 62г. възраст, в болница... А дори и да си верват някои, че имат спомени от "предишен" живот- това от езотерична гледна точка дори, е невъзможно. Какво точно са си спомнили обаче, може да се обясни просто и що-годе научно, при това, с едно просто явление- сънят. А сънят е най-честото и на всичкото отгоре- физиологично състояние на безсъзнание, чиято дълбочина зависи от фазата на съня. Когато някой бива подложен на тази шашма...ка`ж го де- трансперсоналната незнам`ква...съзнанието, идентифициращо се с личността на човек, бива по един или друг начин принудено да се "оттегли". Знаем от множество изследвани случаи, че в едно физическо тяло, може да живее повече от една личност- не се знае дали това означава, че в едно физическо тяло може да живее повече от едно его, но за личностите- да, може да живеят една, две или повече личности в едно физическо тяло...и у всеки един човек практически живеят няколко личности, но не всички развиват патологичното състояние да проявят това "раздвоение" на личността, вероятно поради наличие на някакви защитни механизми от страна на личността, която доминира и която съзнанието развива както с помощта на родителите до един момент, така и сама от една определена възраст...Та, трансперсонално тази доминираща личност бива прокудена, или съблазнена да се "отдалечи"- примамена с психотерапевтични бонбонки или други лакомства...и когато го стори- другите личности имат възможността да се проявяват- споменът се класифицира че е от "друг живот", защшото съзнанието може да работи само с познати неща, въпреки че не би следвало да има никакъв проблем човек да си спомня бъдещето... Както и да е- егоистичното съзнание е като фараоните- живее и умира, и друг фараон се възкачва на египетския трон, династии се сменят- Египет си остава....Египет... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 28, 2009 Доклад Share Добавено Септември 28, 2009 Но в следващото си въплъщение хората се раждат със същите наклонности, слабости, предразположения и др. Какво си унищожил тогава? Ами, пълни самопризнания явно (и без бой) няма да направя...НО, да речем, нещо от типа: А.В.П. 62г., пол-мъжки, от гр.Б , кр.гр. 0 Rh (+) . Личността му бе терминирана в началото на лятото тази година... Та, ти твърдиш, че същият този човек, ще се прероди в същия пол, същата ДНК-информация, със същото име..и т.н. същи неща...Според мен това е ерес, а и е невъзможно- от старлото му его няма да остане нищо, дори и наклонностите... Ще се сдобие с ново его, което с усилия и грижа, ще развие едни или други наклонностти, и хал хабер спомен няма да има от личността на А.В.П., споминала се на 62г. възраст, в болница... Не, нищо подобно не твърдя, освен за наклонностите и някои други неща свързани с психиката му. Личността престава да съществува, окончателно. Спомените все пак се запазват и душата може да ги извика в съзнанието си. Душата обаче няма да гледа на въпросната личност като на себе си, а на може би една своя частичка. Тук едва ли могат да се намерят подходящи думи. Всяка личност предава нещо на душата, което завинаги става част от самата душа. Всички мисли и действия на личността с духовен характер завинаги оставят отпечатък върху душата на човека и всъщност я изграждат и определят. Тези с недуховен характер душата може да извика като спомен, но те не оказват влияние върху нея самата, а върху живота на следващата личност в която душата ще се въплъти. Говориш за действително съществувала личност с която си свързан по някакъв начин и това ме затруднява при писането на мнението ми. Аз мога да изкажа мнението си по принцип, но в конкретния случай ти сам трябва да намериш отговорите, които те интересуват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 28, 2009 Доклад Share Добавено Септември 28, 2009 ... Всички мисли и действия на личността с духовен характер завинаги оставят отпечатък върху душата на човека и всъщност я изграждат и определят. Тези с недуховен характер душата може да извика като спомен, но те не оказват влияние върху нея самата, а върху живота на следващата личност в която душата ще се въплъти. ... Хм, ето тук пак възниква въпроса кое е духовно и кое не Стан, ти включително твърдиш, че някои мисли и действия (на един и същи човек!) са някак доста по-различни от други (негови) мисли и действия По какво се различават? Можеш ли да дадеш примери за духовни и недуховни такива? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 28, 2009 Доклад Share Добавено Септември 28, 2009 ... Всички мисли и действия на личността с духовен характер завинаги оставят отпечатък върху душата на човека и всъщност я изграждат и определят. Тези с недуховен характер душата може да извика като спомен, но те не оказват влияние върху нея самата, а върху живота на следващата личност в която душата ще се въплъти. ... Хм, ето тук пак възниква въпроса кое е духовно и кое не Стан, ти включително твърдиш, че някои мисли и действия (на един и същи човек!) са някак доста по-различни от други (негови) мисли и действия По какво се различават? Можеш ли да дадеш примери за духовни и недуховни такива? Не е нужно да определям какво е духовно и какво не. Това което съответства на природата на душата ми ще бъде привлечено към нея без значение как го определям аз. Аз разбира се мога да оценя действията си и тези на другите хора дали са духовни или не, но това ще е моето субективно мнение в което вероятно ще присъстват някои заблуди и неточности. Самите действия обаче ще предизвикат последствия, които не зависят от моята оценка. Част от тях ще послужат като градивен материал, като храна за моята душа, но кои точно мога само да предполагам и да съобразявам действията си с тези предположения. По какво се различават дадени мисли на един човек от други мисли на същия човек? По източника им – душата или нисшето его; по мотивацията с която са породени – егоистична или надличностна. Всичко сътворено се връща към създателя си. Сътвореното от човешката душа се връща към човешката душа; сътвореното от низшето аз се връща към низшето аз от това или следващото въплъщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 28, 2009 Доклад Share Добавено Септември 28, 2009 (edited) Според мен проблема при разминаването на някои понятия /като духовен например/ е, че ние се сравняваме, оглеждаме в другите... Ако аз имам някаква база-духовно учение, то е нормално да се вглеждам в себе си и бавничко да си правя свои опити/приложения. Според това, какви са резултатите може да продължавам, да променям себе си, своите разбирания... В каквато и да е посока все нещичко научаваме, развиваме се. Човек израства и във физическия свят, и в менталния, и в духовния. Разбира се най-добрия вариант е съвсем съзнателно да се ползвам от условията в Живота и да анализирам всичко случващо се. Но понякога, ако не съм разумна, самият живот ме попритиска и започвам да се старая да съм разумна ... Стан е прав, много е важно намерението, във всяко наше действие, мисъл, чувство... Какви са резултатите, Бог подрежда нещата, но нашата роля е да търсим, да израстваме, да чистим вътрешния си свят... Т. е. да живеем и да прилагаме наученото... И изобщо не мисля за бъдещо прераждане, по-важно е днес и сега да изживея... мига... Редактирано Септември 28, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 Първо искам да те уверя, че не реагирам емоционално на това, че постави под съмнение способността на модераторите да изпълняват функциите си. А иначе мнението ти е едновременно оправдание, удар под кръста и нямащо нищо общо с темата. Това че изтъкваш радостта си от това да бъдеш критикуван е само един опит да оправдаеш присъстващото в тебе желание да критикуваш (или по-скоро да поучаваш) другите и може би желание да покажеш, колко си израснал духовно. Ти така или иначе не се съгласи с отправената от Донка критика (поне ти я приемаш за критика), а отвърна по изключително некоректен начин. Дали в действителност критиката все пак не нарушава вътрешното ти равновесие?И дали радостта ти от нея не е просто една самозаблуда, от която се нуждаеш за да можеш самият ти да критикуваш и поучаваш другите? Здравей Станимир! Няколко пъти прочетох мнението ти и не можах да те разбера... В три поредни изречения (почти цялото мнение!) повтаряш шест пъти думата критика и нейните производни и "констатираш" (???) твърдо, че аз възприемам мнението на Донка като критика. Просто недоумявам !?! Дефакто никъде в поста ми не съм споменал подобно нещо. Принципно съм изразил мнение, че не съм против лични (директни) критики спрямо мен (в други свои мнения съм обосновавал "защо?") , а за случая просто благодарих на Донка за ОЦЕНКАТА, която е направила относно мои споделени мисли и позиция. Няма значение. Да не задълбочаваме повече...Просто приемам, че е станало някакво недоглеждане, което в крайна сметка е несъществено. Много ме впечатли следното, което си написал: " А иначе мнението ти е едновременно оправдание, удар под кръста и нямащо нищо общо с темата." Може би частично си прав, но не искам да влизам в дълбочина и да предизвикваме безплодни дискусии и спорове. Тъй като уважавам и ценя много твоите мнения, които са почти винаги доста точни, конкретни и подплатени с много прочетена и преосмислена информация, ще си позволя да поправя грешката си ("оправданието и некоректното си поведение"), и ще се опитам да напиша още един коментар. "Спора" се завъртя около това, че не приемам следното твърдение: "Принципите са проекция на базовата идея в контекста на определена реалност. Идеята е над всички реалности." Мисля, че това е очевидно грешно твърдение. Дори е валидно точно обратното - Принципите са над всички реалности и над всичко! Защо?... Пример - да разгледаме мисията на всички Учители, които са слизали на Земята. Всеки един от тях, на базата на духовното ниво на хората от дадената епоха, си поставя определени цели и задачи, които са подчинени (преследват) реализирането на определена ИДЕЯ, свързана с духовното израстване на човечеството... Обикновенно тази идея се нарича "базова", защото е от първоизточника (основополагащ е велик светъл Дух-Учител). Базовата идея се доразвива от ученици, апостоли, мисионери,...които също имат идеи тясно свързани и кореспондиращи с изначалната идея. Къде се намират Принципите? - Много ясно, че над всичко това. Никоя идея (базова, небазова, черна, бяла...) не може да избяга от Принципите. Принципите гарантират равнопоставеността между идеите и съответно Вселенската справедливост. Те са неизменни. Те са "рамката", в която се реализират нещата, идеите и всичко друго. Учителя е дал много Светлина по този въпрос като извежда връзката между Принципи, Закони и Правила. Който иска може да прочете в Беседите. Мисълта ми беше друга... Малко за правилата... Това е гъвкава система... Те могат да се изменят в зависимост от дадените условия, но за да са истински, винаги трябва да са в синхрон с някаква базова идея и да са целенасочени към Принципите. Какво става в "света" (опр. по Учителя) с правилата? - там просто всеки си измисля правила и те най-често са продиктувани от комерсиални и меркантилни идеи ( "базови" идеи обикновено липсват, а често се получава да противоречат драстично с Принципите). Диапазона с примерите е голям...Можем да тръгнем от експлоатацията, робство, организацията на едно тоталитарно общество или строй и да стигнем до наложените правила в едно семейство (връзка) където една жена може да бъде унижавана десетилетия на ред и да и бъде забранено всякаква гласност и право на избор, съгласно наложени някакви правила. Добре! Въпросът е дали жена изживяла ужаса на светските правила, когато усети свободата и независимостта си, когато усети истинската Любов, може да направи обективно, аналогия и съпоставка между правилата в едно светско общество и правилата в една духовна школа например. Дали такава жена би разбрала разликите...? А смисъла...? Според мен това е много трудно постижимо нещо. "Раните" са дълбоки...Субективният фактор е много силен и вследствие на това действителността се изкривява много. Изобщо говоренето за "богат опит" в светският живот на един човек, няма почти никакво значение, ако той не се "прецеди" през ситото на окултните Правила, Закони и Принципи... Накрая, благодаря ти за хубави риторични въпроси , касаещи моето лично присъствие тук. Дават ми теми за размисъл...Държат ме "буден"...Все хубави неща... Полезни... Поздрави и Светъл ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 ... Малко за правилата... Това е гъвкава система... Те могат да се изменят в зависимост от дадените условия, но за да са истински, винаги трябва да са в синхрон с някаква базова идея и да са целенасочени към Принципите. Какво става в "света" (опр. по Учителя) с правилата? - там просто всеки си измисля правила и те най-често са продиктувани от комерсиални и меркантилни идеи ( "базови" идеи обикновено липсват, а често се получава да противоречат драстично с Принципите). Диапазона с примерите е голям...Можем да тръгнем от експлоатацията, робство, организацията на едно тоталитарно общество или строй .... Не е ли възможно и в една духовна школа, учение или религия, правилата да получат понякога същата насоченост като тези в "света"? Да не са в синхрон с базовата идея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 (edited) Никола, изглежда жените не могат да са духовни и не могат да се справят според теб? /Поне с такова впечатление оставам от поста ти / В крайна сметка пред Бога всички се явяваме и даваме отчет. Диапазона с примерите е голям...Можем да тръгнем от експлоатацията, робство, организацията на едно тоталитарно общество или строй и да стигнем до наложените правила в едно семейство (връзка) където една жена може да бъде унижавана десетилетия на ред и да и бъде забранено всякаква гласност и право на избор, съгласно наложени някакви правила. Добре! Въпросът е дали жена изживяла ужаса на светските правила, когато усети свободата и независимостта си, когато усети истинската Любов, може да направи обективно, аналогия и съпоставка между правилата в едно светско общество и правилата в една духовна школа например. Дали такава жена би разбрала разликите...? А смисъла...? Според мен това е много трудно постижимо нещо. "Раните" са дълбоки...Субективният фактор е много силен и вследствие на това действителността се изкривява много. Изобщо говоренето за "богат опит" в светският живот на един човек, няма почти никакво значение, ако той не се "прецеди" през ситото на окултните Правила, Закони и Принципи... Точно трудностите, страданията в светския живот ни обръщат към духовния и не правят по-силни. За всеки има изпитания и всеки се справя според възможностите си. Всички ние сме тук да се учим, всеки според силите и възможностите си, да вървим към Светлината. Колкото до окултното-то за това е окултно/скрито и всеки сам с Духовния си водач, с Бога може да върви... Когато е готов... Редактирано Септември 29, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 ... Не е ли възможно и в една духовна школа, учение или религия, правилата да получат понякога същата насоченост като тези в "света"? Да не са в синхрон с базовата идея? Мисля, че това е възможно, но не е коректно да се прави аналогия между двете... Разликата е, че при правилата в "свата" почти винаги има отсъствие на някаква по-възвишена базова идея.Правилата там се налагат в интерес и изгода на някоя страна и то обикновено от позиция на силата, а често това става в името на "доброто" като последното е относително и всеки си го тълкува както му е изгодно. Приликата е в това, че в духовни школи базовата идея обикновено се изкривява от последователите, за да могат да се прокарат най-често материални и меркантилни интереси. За отбелязване е, че винаги силно се прокломира някаква базовата идея, НО като параван...Респективно правилата тогава не са целенасочени към Принципите,основополагащи идеята,... дори обратното. Примери в тази насока може да се дадат много. Секти, "духовни" течения, школи на гурота, които изцяло са комерсиални и пълнят нечий джобове. Аз специално не смятам, че това е лошо! Хората вървет по своя път, някой ги заблуждава, обира,...НО те трупат опит и рано или късно намират Истината. Намират Пътя. Основният проблем е обаче да няма НАСИЛИЕ! При липса на насилие е гарантиран свободният избор на личността (Вселенски закон!) и така Душата може да измине самостоятелно своят път на развитие. В този ред на мисли основното, което може да ни притеснява в организацията на дадена секта или духовно сдружение, това са неговите правила и закони, които налагат насилствено разпространение на дадени идеи. Никола, изглежда жените не могат да са духовни и не могат да се справят според теб? ... Почти винаги, когато човек чете нещо предубедено или със сърцето си, съществува опасност да се изкриви казаното до неузнаваемост.Мисля,че в случая става точно това. За да схванеш нишката на дискусията ще трябва да прочетеш и предходните мнения... Там има конкретност, а не обобщения, до които си стигнала.. Все пак ще доуточня за правилата в "света", които са направили много сензитивна дадена жена, следствие дългогодишно нараняване... Обикновено ВСИЧКО е за добро и в този случай е така. Границата на поносимост на тормоз и унижение е прекрачена и жената отхвърля тиранията и намира Пътя на истинската Любов. В крайна сметка това може да се обобщи... Страданията и неволите са обърнали много хора към търсене на своята същност и са ги довели до Пътя. Въпросът е това достатъчно ли е ? - според мен доста важен въпрос. Каква полза от това, ако си на Пътя, а не вървиш по него ? Движението е основен Принцип и ако не се осъществява ти тръгваш в друг път, хващаш друга посока ... Луташ се, губиш ценно време и то заради малки грешки. Какви грешки? - не можеш да разграничиш елементарното "правила" от Правила и непрекъснато се връщаш или по-лошото въртиш се в кръг. Преди време направих тема "Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?! " в тази насока но за жалост на се получи дискусия. Много сестри и братя грешат като просто така споделят своя светски опит. Той е лично техен и им е помогнал да открият Пътя. До тук! От тук нататък трябва да се върви по Пътя. При самото това вървене има вече натрупан опит и прилагане, което е ценно и което си заслужава споделяне и коментари. Защо пиша всичко това ? - През годините съм наблюдавал доста сестри, които са допускали подобни грешки и нещата никак не са били в тяхна полза и в подкрепа на тяхното духовно развитие. Примерно,...най-често човек се впуска в коментари за свои патила, минали семейни несгоди, трудности, унижения... Кому е нужно това? Безумие. В крайна сметка се предизвикват ненужни дискусии и погрешни мнения за даденият човек от негов "минал" вече живот. Това води до нежелани допълнителни коментари, тълкуване на "карма" от "напреднали", трупане на допълнителни пластове с мисли, което единствено обременява човека (сестра или брат) в стремежа си да споделя своите "опитности". Дефакто се получава раздумка, която вреди не малко на споделящия. Мога да го докажа това, но ще стане много дълъг поста. Накрая ще повторя това от предишният си пост, че споделеният опит е най-ценен, когато е свързан с Пътя по който вървят дадени съмишленици. Предишният опит е необходимо да се прецеди през цетката на новите правила, закони и принципи и тогава да се споделя, ако има нещо за споделяне или необходимост за това. "Светският" опит е най-вече ценен за лични ретроспекции и анализи, които ще са в помощ в ходенето по Пътя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 (edited) Преди време направих тема "Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?! " в тази насока но за жалост на се получи дискусия. Много сестри и братя грешат като просто така споделят своя светски опит. Той е лично техен и им е помогнал да открият Пътя. До тук! От тук нататък трябва да се върви по Пътя. При самото това вървене има вече натрупан опит и прилагане, което е ценно и което си заслужава споделяне и коментари. Защо пиша всичко това ? - През годините съм наблюдавал доста сестри, които са допускали подобни грешки и нещата никак не са били в тяхна полза и в подкрепа на тяхното духовно развитие. Примерно,...най-често човек се впуска в коментари за свои патила, минали семейни несгоди, трудности, унижения... Кому е нужно това? Безумие. В крайна сметка се предизвикват ненужни дискусии и погрешни мнения за даденият човек от негов "минал" вече живот. Това води до нежелани допълнителни коментари, тълкуване на "карма" от "напреднали", трупане на допълнителни пластове с мисли, което единствено обременява човека (сестра или брат) в стремежа си да споделя своите "опитности". Дефакто се получава раздумка, която вреди не малко на споделящия. Мога да го докажа това, но ще стане много дълъг поста. Накрая ще повторя това от предишният си пост, че споделеният опит е най-ценен, когато е свързан с Пътя по който вървят дадени съмишленици. Предишният опит е необходимо да се прецеди през цетката на новите правила, закони и принципи и тогава да се споделя, ако има нещо за споделяне или необходимост за това. "Светският" опит е най-вече ценен за лични ретроспекции и анализи, които ще са в помощ в ходенето по Пътя. Никола Дамянов,би ли ми помогнал да те разбера по-добре,като доизясниш мислите си от горния цитат .Може да разясниш само подчертаното в цитата,ако те затруднявам с целия. Например важно ми е да знам ясно и точно какво влагаш в израза:От тук нататък трябва да се върви по Пътя. и другият израз :Споделеният опит е най-ценен ,когато е свързан с Пътя ,по който вървят дадени съмишленици. Ценя коментарите ти в тоя форум.Прочела съм интересни неща.Но понякога така усложняваш и скриваш себе си ,че ми е трудно,както в случая да разбера . Не разбирам дали с горния пост, изразяваш недоволство или разочарование от начина, по-който се развива форума.Ако е така ,това е нещо, което можеш да обсъждаш с модераторите и администраторите му.Особено ако имаш по-добри идеи.В тоя случай аз не участвувам,тъй като съм просто участник,който се старае да спазва написаните правила за участие в тоя форум.Ако има нови правила ,ще направq своя избор за участие или не.И на мен ми се иска някои от най-добре пишещите тук (ти си един от тях) да ми коментира дадена беседа на Учителя и да го направи не само с цитати.Ама едно е на мен да ми се иска,друго е вие да го искате.Приемам вашия избор и не се противя ,нито се опитвам да искам правила за това. Ако пък искаш на участниците да подскажеш нещо,бъди по-ясен.Една искреност на никого няма да навреди.Всеки прави нещата от собствената си камбанария.Прехвърчат и искри.Не всеки позволява да му се дава съвет.Често нещата се приемат лично и драматично,но има и хора,които биха разбрали едно по-ясно послание. Щом сме се събрали тук,то е, за да се обогатяваме взаимно.Аз така приемам този форум.Единственото,което все още не ми достига е наистина повече мнения по беседите.Но пък съм доволна,че самата аз се научих да ги чета и така си вървя стъпка по стъпка.Не знам дали това е Пътя ,за който говориш ,но на мен ми харесва по този начин да изучавам Учението. Хубав ден. Редактирано Септември 30, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 ... Никола Дамянов,би ли ми помогнал да те разбера по-добре,като доизясниш мислите си от горния цитат . ... За съжаление това са ми възможностите и не бих могъл да ти помогна... Просто не зная по какъв друг по-подходящ начин да изразя мислите си. За сега. ... Не разбирам дали с горния пост, изразяваш недоволство или разочарование от начина, по-който се развива форума. ... Когато имам предложения, забележки, недоволство или разочарование аз предпочитам да го казвам в прав текст или да замълча. Има примери и в двете насоки... Да "говориш" завоалирано при епистоларна комуникация, е нещо, граничещо с безумието. Все едно хвърляш силите и енергиите си на вятъра. Прави впечатление обаче (не визирам само теб!), че доста хора търсят "подтекст" в нещо написано от мен... Примери можеш да видиш и малко по-горе в настоящата тема. Аз имам предложение да говорим за равносметки, грешки и послеследствие,...карма, мерки, извинения, действие и всичко това, как може да се използва за едно духовно израстване,... НО думите ми се тълкуват в посока, че аз ровя в мненията на някой с цел да го унижа, или примерно притискам някой да се извинява или да ми се извинява. Направо нямам думи като чета дадени коментари и ...за това си мълча. Получава се нещо като "гузен негонен бяга". Защо е нужно да говорим с недомлъвки, завоалирано или от рода "думам ти щерко, сещай се снахо" ?!?Не разбирам смисъла от такова усложнение на нещата, защото и без това едно написано мнение можеш да го прочетеш по 100 различни начина, в зависимост от емоционалното ти състояние и предубедеността ти в различни моменти от време. Просто съвет - не търси подтекст в мненията ми, защото се стремя да казвам нещата по-възможност конкретно и точно. Полагам не малки усилия за това. Ако не можеш да ме разбереш, моля те - извини ме! Явно това са ми възможностите за момента и нямам сили за повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 (edited) Благодаря за отговора НиколаДамянов. При самото това вървене има вече натрупан опит и прилагане, което е ценно и което си заслужава споделяне и коментари. Защо пиша всичко това ? - През годините съм наблюдавал доста сестри, които са допускали подобни грешки и нещата никак не са били в тяхна полза и в подкрепа на тяхното духовно развитие. Според мен оценки не се дават от човек намерил и вървящ по Пътя. Правят го други, които изпитват... Независимо, дали някой се смята за последовател на духовно учение или ученик, това знае само той и Бог или Учителят му. Ученикът има вътрешно знание защото има връзка с другите. Дали със сърцето си усещам?... може, но може и да не е така.... А може би жените не могат да мислят според теб? Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветният човек? Новозаветният е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари на заем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т. е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение............................................. Аз се определих в пътя на ученика. И той като ученик започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и Радостта. Това са четирите предмета, които ученикът започва да проучва в началото на своя път. Той трябва да знае, какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае, какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата. Той трябва да знае, какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света. Той трябва да знае как да я употреби за благото на своето сърце, както и да бъде полезен на своите ближни-на майка си и на баща си...................... Науката на ученика е особена. Това трябва да знаете!.................. Старозаветният човек казва за някого: "Този трябва да се обеси, да се убие, да се глоби! Закон има за престъпленията!" Новозаветният казва: "Пуснете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!" Праведният казва: "Дайте условия на този човек, да се повдигне, да работи.Дайте му пари на заем, да оправи работите си!" Ученикът казва: "Пратете този човек в училището да се учи!"........................... Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти като ученик ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже-Докато всички хора спорят, докато разискват по това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам, какво Господ ми казва и ще се уча. И тъй, ученикът, не трябва да се дразни. Че се дразни не е грях. Ученикът не трябва да се сърди, това, че се сърди не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът трябва да работи над себе си......................... Из томчето "Пътят на ученика"-Съборни беседи, 1927 Редактирано Септември 30, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 ... Много сестри и братя грешат като просто така споделят своя светски опит. Той е лично техен и им е помогнал да открият Пътя. До тук! От тук нататък трябва да се върви по Пътя. При самото това вървене има вече натрупан опит и прилагане, което е ценно и което си заслужава споделяне и коментари. Защо пиша всичко това ? - През годините съм наблюдавал доста сестри, които са допускали подобни грешки и нещата никак не са били в тяхна полза и в подкрепа на тяхното духовно развитие. Примерно,...най-често човек се впуска в коментари за свои патила, минали семейни несгоди, трудности, унижения... Кому е нужно това? Безумие. В крайна сметка се предизвикват ненужни дискусии и погрешни мнения за даденият човек от негов "минал" вече живот. Това води до нежелани допълнителни коментари, тълкуване на "карма" от "напреднали", трупане на допълнителни пластове с мисли, което единствено обременява човека (сестра или брат) в стремежа си да споделя своите "опитности". Дефакто се получава раздумка, която вреди не малко на споделящия. Мога да го докажа това, но ще стане много дълъг поста. Накрая ще повторя това от предишният си пост, че споделеният опит е най-ценен, когато е свързан с Пътя по който вървят дадени съмишленици. Предишният опит е необходимо да се прецеди през цетката на новите правила, закони и принципи и тогава да се споделя, ако има нещо за споделяне или необходимост за това. "Светският" опит е най-вече ценен за лични ретроспекции и анализи, които ще са в помощ в ходенето по Пътя. Да кажа, че с другата част от поста на Никола съм почти съгласна, ще бъде вярно. Но точно с тази, която цитирам - не съм съгласна. Аз мисля, че точно споделяйки "светски"опит, ние откриваме неговото "духовно" тълкуване и не всеки може сам да стигне до истината. Може би понякога е необходимо едно малко побутване от друг/другите, за да застанеш пред собствената си "духовна истина" или разбиране на нещата. Затова съм против това да се игнорира "светския" опит. Той, "светският" опит е затова- да те води по духовния път. Или какво би било, ако си помислиш: "Аз вече съм на пътя, чакай сега да загърбя светските си задачи, те не са важни". Идва ми наум сравнението с монасите в манастирите, които според някой сигурно вървят само по духовен път, щом не се занимават със светски задължения. Интересно как изграждат духовни ценности, като не са поставени в нормални "светски" условия за общуване. Това, което в крайна сметка искам да кажа е, че духовното върви ръка за ръка със светското. Някои хора цял живот градят духовни ценности без да знаят това, а други мислят, че водят духовен живот, а не изграждат нищо хубаво в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.