Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?

[Guest azbuki]

Половата енергия ... веднъж изгубена, не се възстановява.

Това май важи за мъжете по-скоро.

Половата енергия на жените се пази за децата.

Учителят съветва една жена да има най много 2 деца.

Аз слушам природата какво съветва.

Което е майтап, разбира се. Нямам деца, а и не е тръгнало натам че да имам. Но няма да слушам Учителят какво казва, а себе си.

Редактирано Март 12, 2010 от azbuki

[Венцислав_]

Аз съм на 33. И на тази възраст, на която хората обикновено имат някаква си там собственост, имам един малък гардероб, пълен с малко парцали, чаршафи и други боклуци. Имам маса, стол, един лаптоп, за да мога да работя, един шкаф с книги плюс купища книги по пода. По принцип като се прибера в България издивявам от това, че всяко пространство вкъщи е заето от някаква "собственост". А в моята стая в Берлин има над 70 процента напълно свободно пространство, а несвободното пространство е изпълнено с неща, които като си тръгна оттук ще подаря, раздам или изхвърля. Трудно ще ми е с цветята, защото са живи същества, но ще им намеря стопанин.

Та не ми се слушат теоретици.

Не се притеснявай. От далеч си личи, че не слушаш.

Добре, Стан. Щом говорим за полезни знания, пък после и за творения, на мен ми е извънредно чудно, как повечето начетени езотерици, както и ти в случая, не са наясно с очевадния факт, че този свят е наше творение/отражение.

И ще бъдеш прав, ако уточниш, че чрез пренос, чрез нас е действал и творческия импулс на Твореца.

Но и много ще сгрешиш, неотчитайки факта, че това наше творение е станало такова най-вече поради избора ни да се заторим за същия този Творец.

Тъй като преди това микрокосмосите са били събожествени, те са били пълнокръвни частички от Първоначалния план на творението.

Но нали свободната (лична) воля им е дала първата капка отделност

и онези, които са избрали да удълбочат свободата си, са били вече несъвместими с безбрежието на Пълнотата,

поради което в огледалото-материя се е появил и затвореният диалектичен свят.

Нашето понятие за свят сега е само частичка от неговите възможности - на ръкотворния свят.

А Божественият е нещо тотално несъвместимо с каквато и да е човешка посока.

Затова много трябва да се внимава, като определяме света за творение божие.

И още повече - с размахването на волята...

[Guest azbuki]

Не се притеснявай. От далеч си личи, че не слушаш.

Това е истински комплимент. Не слушам навън, така е.

[kipenzov]

В 23.09.2009 г. at 23:31, Донка каза:

2. Основната роля на правилата, е да ограничат базовата идея до интересите на група хора, целящи да владеят умовете и поведението на възможно по-голямо стадо. Ако някой наруши някакво тяхно правило, което те самите са обявили като "по-добро разбиране на принципите" (базовата идея става все по-мъглява) .

 

Казвайки това и стоейки убедено на тази позиция би следвало да разграничим правилата, които са въведени в определено място поради неговатата специфика и хората са длъжни да спазват само докато са на това място - съответно са напълно свободни да не влизат в него, ако правилата не им харесват.

Хубаво е да разграничаваме правилата, които са въведени в определено място, но никой не е длъжен, а това става по собствено усмотрение. Тук е важен мащабът! Това "място" форум ли е, духовна школа ли е, или като цяло светът!

Ако е "форум", все тая - въпрос на политика на поддържащите форумът е! Но пак никой не е длъжен, а е въпрос на добра воля.

Ако е духовна школа, спозването на правилата е задължително за да се постигнат определени резултати.   ..... за това е добре да се има предвид от всеки каква е същинската цел на което и да е духовно учение и как резонира със собствените му представи за Идеал, щото понякога "идеалът" е прикрита идеология, която може и да не ни е по Сърце.

Но, ако мащабът е на ниво Свят, то "съобразяването" с правилата е въпрос и на качествен анализ кой определя тези правила! Какъв тип контрол и от КОЙ се прилага и КАКВО бива контролирано!!!

Иначе за контролът на Земята...(аз поне не знам какви са правилата на Луната или на Юпитер, еле па в Млечния път, а и дали тези ми представи за Вселената, идващи от външната среда, описват безкрайния потенциал от възможни светове)... Реализира се когато тези, които владеят обществения ум чрез внушените(импринтирани) убеждения и посредством "добавената стойност", контролът чрез Свръх-Аза(СуперЕгото, обществената "нормалност"), успяват да внесат Заблудата, че изборът за поведение и реакция на човек е продукт на свободната му воля. И, че е "длъжен" да спазва всички "правила", а това не е така! Не за всички "правила"! ... (защото се превръщаш в машина, която не чувства самостоятелно, а по програма)... Точно, защото правилата са производна на Законите, а Законите са субективни писмени интерпретации на Принципите, зад които стоят Идеите. Бидейки "записани", Законите са вече копие на Принципите, в което може да има "довнасяне", когато не са синтезирани в изчистена от противоречия форма. 

Не съм против правилата!!!!!!!!!! А защитавам позицията за поддържане и на градивен скептицизъм към "поднасяното блюдо", щото хората доста обичаме да овкусяваме с предпочитаните ни подправки!

А често забравяме, че 1+1=2, ама 2 не е 1, и че 0+1 е 1, ама 1-0 може и да е 10......(нов цикъл по 10-ичната система, ама и повторение на стар цикъл)

[kipenzov]

А и когато става въпрос за "група хора, целящи да владеят умовете и поведението на възможно по-голямо стадо", то преди ерата на Масовата ни (дез)информация, при която облъчването е повсеместно, преди век нещата с достъпа до умовете в големи мащаби са били различни.

Нямало е инструменти с "мащаби за достъпност" като съвременните медии, а само вестници, и то за тези, които са могли да четат.

За сметка на това пък е имало обществени събрания и нещата са се решавали на ниво парламент в държавите( в които е имало подобна държавна структура).

Първите "Парламенти" с претенции да са "световни" тръгват от Щатите.

Един такъв споменва и П.Дънов в скорощната предложена беседа във форума - Иди повикай мъжа си! - "Наскоро е излязла една книга на английски език. „Побратимяване всеобщо на всички религии“. Тя е голяма книга, около хиляда страници. Там е изложено мнението на всички представители на религиите, които присъствували на един конгрес. Всеки от тия представители е изложил въпрос от свое гледище."

И той е бил "световен" парламент, както и Коминтерна, ама от православието не е имало представители, а от римокатолическата са изпратили делегати, но са изразили не толкова въодушевено тезисите си.

Ето по-подробна статия - Световният парламент на религиите ,

а ето и такава от "българските масони" - Предистория на световния парламент на религиите

А ето и статията в Уикипедия, която я няма на български - Parliament of the World's Religions

Понеже темата е за това дали се учим от опита си, аз поне си мисля, че е добре да се учим не само от нашия, но и поне малко да се научим да мислим и със собствените се глави.

Пък и за Теософите, Розенкройцерите и тем подобни числата значат много. Например 108! (9 цикъла по 12 г. или 12 цикъла по 9 г.). Е, странни съвпадения се получават след "световния парламент" на екзотичните за българите религии. Започнало провеждането на мероприятието в Чикаго на 11 септември 1893 г., а точно след 108 г. паднали "двете кули"( па и в добавка сграда №7 от същия "световен" търговски център).

Старите хора са си ни предали мъдростта си - "Много хубаво не е на хубаво!" и "Вълкът козината си мени, а нрава не!", също и "Три пъти мери, един път режи!". Но има една дето много ме впечатли, когато я чух от един дядо в едно село - "Последвал бръмбъра, отвел го до лай..та"

Редактирано Юни 18, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

В 18.06.2020 г. at 13:27, kipenzov каза:

Не съм против правилата!!!!!!!!!! А защитавам позицията за поддържане и на градивен скептицизъм към "поднасяното блюдо", щото хората доста обичаме да овкусяваме с предпочитаните ни подправки!

Някой от "подправките" са продукт на духове в нас, работили доста в множество поколения от родовете ни, и с които "диалогът" ни все още е на Вие!

За това Правилата са оставени от тези преди нас - за напътствия, когато същите, които са ги оставили, вече не са на тоя свят.

В нашата народопсихология, а и в предаваната опитност имат голямо значение поговорките.

Една често криворазбрана е - "Скромността краси човека".

Скромността не е да потискаш себе си и сам да си създаваш проблеми със себезаявяването. Тя е да оценяваш смирено етапа на развитието си и реалните си възможности, а те си проличават в реалното приложение и резултатите.

Приятно е когато със самовнушение си наложим да почувстваме нещо, което някой е казал, че е върховно. Ама това не означава, че имаме същата опитност и познания като този, който го е казал. Еле па това, че разбираме за какво иде реч на по-дълбоко ниво.

А пък още по-приятно е когато започнем да живеем с убеждението, че сме "високо духовни", а другите "са затънали", "порочни", "тъмни", "сернисти" и т.н. Ние сме "толкова високо нравствени", ама останалия свят, извън теснопрофилираната ни компания са "пропаднали"?!?!? Че то така "гледам" единствено "процепа на ключалката", а не и "цялата стая"/ света...

 

"Стояло си малкото врабче в гнездото. Било студено. Минала отдолу една крава, изходила се, и почнала да се бърше о дървото.

Врабчето паднало в топлите лай.а.

Минала лисица, извадила го от лайната, изчистила го и го изяла." Езоп

Хубаво е преди да се научим да "летим" да спазваме правила, за да не се окаже, че крилата ни са като на Икар.

А когато се научим да "летим" има и "правила за летене", за които може да бъде открито напътствие в - "От трън, та на глог". Или по-съвременното - "да не изпадаме в крайности" от типа на "да порицаем различното, а не да го разберем" и така да се капсулираме единствено в рамките на собственото ни "правилно".

Редактирано Юни 21, 2020 от kipenzov