Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?

[Ники_]

а като резултат опит за затвърждаване на вярата в християнската религия, а не в Бог.

Че какво лошо има да се опре някой на християнството, като религия (religio — свещено задължение, благоговение)?

За обикновенните хора е трудно да се уповават на Бог, при положение, че нито са Го виждали, нито са Го чували. Ето защо за същите е добре да се опрат на нещо, което ще ги доведе до Бога. Нещо фактическо. Нещо като патеричка.

Християнството, както и всяка друга религия, учи човека как да достигне до Богопознанието и до Общението с Твореца. Религиите учат как да се достигне до Единение с този Творец.

Ако някой е Познал Бога и се уповава на Него, то едва ли на същия ще му е нужно Писание. Той ще бъде научен директно от Отца как да благоговее, как да живее и как да Бъде.

Редактирано Март 11, 2010 от Ники_

[B__]

Че какво лошо има да се опре някой на християнството, като религия (religio — свещено задължение, благоговение)?

За обикновенните хора е трудно да се уповават на Бог, при положение, че нито са Го виждали, нито са Го чували.

Няма лошо

Всички религии са от Бога и чак след време те се променят.

Стават религия за масите, които търсят убежище и има вътрешен кръг за тези, които наистина се осмелят да се посветя и работят в Негово име.

Както казва Исус: „защото вам (на учениците му) е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено” (Матея 13:11).

На тези, които търсят убежище е Библията и външните храмове.

За тези, "на които е дадено" и които са готови да се посветят на пътя е третото и четвъртото значение на Библията и вътрешния храм, и "тайните на царството небесно".

Но разбира се без религията като убежище хората трудно ще стигнат до вътрешния кръг....този на учениците.

нЕма никакво значение дали някой се е възнесеъл или не се е възнесъл.

нас това не ни топли......

Има значение, защото, освен че тези неща препотвърждават Писанията, то те разкриват пред нас и Път за последование. "Чуждия" опит по Пътя винаги е бил от значение.

Възнесението е един от стълбовете не само на християнската традиция, но и на Дао, и на Будизма. Става въпрос за Вяра и за Надежда, пък Любовта като дойде, тя ще свърши останалото.

Ако нямаше значение, дали има възнесени, или възкреснали, то половината от вярата ще отиде...

Ники, това звучи като реклама.

Прах Ариел. Девойката показва на съседките, че е изпрала чудесно, т.е. това "препотвърждава Писанията", т.е. твърденията на производителя

Абе аз има въпрос към тези реклами. Как така всяка от тези девойки ходи със прах Ариел (голяма) опаковка в чантата си....или шише белина Аче и т.н.

Това перилните препарати станаха като червилото и белилото

Да се уповаваме на това, че някой е успял е доста....търся думите.......продължавам да търся .......мммммм....всъщност е доста муууууууу

В кръга на шегата. Да се уповаваме в това, че някой е успял ми звучи като бизнес, алъш-вериш.....сделка в дявола.

Но пак си прав. В кръга на убежището това е важно.

Няма как. Трябва да има по нещо за всекиго. Това е Божията промисъл.....Че има нещо лично за всеки човек

[Ники_]

Както казва Исус: „защото вам (на учениците му) е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено” (Матея 13:11).

На тези, които търсят убежище е Библията и външните храмове.

За тези, "на които е дадено" и които са готови да се посветят на пътя е третото и четвъртото значение на Библията и вътрешния храм, и "тайните на царството небесно".

Но разбира се без религията като убежище хората трудно ще стигнат до вътрешния кръг....този на учениците.

Именно. За едни е нужно даже да се кланят на видими неща, както например в Кришна Съзнание - на Мурти и да са последователи на "твърдото" Писание, на буквализма. Всичко това с времето се разгръща и те преминават в по-горните нива. Не бива да съдим.

От персоналното към имперсоналното. От ограниченото към безграничното. От относителното към абсолютното.

Ники, това звучи като реклама.

Да се уповаваме на това, че някой е успял е доста....търся думите.......продължавам да търся .......мммммм....всъщност е доста муууууууу

В кръга на шегата. Да се уповаваме в това, че някой е успял ми звучи като бизнес, алъш-вериш.....сделка в дявола.

Но пак си прав. В кръга на убежището това е важно.

Няма как. Трябва да има по нещо за всекиго. Това е Божията промисъл.....Че има нещо лично за всеки човек

Именно. Визирам подчертаното.

Редактирано Март 11, 2010 от Ники_

[Станимир]

Какво значи "вяра в себе си" Станимир?

...

Мисля, че бях пределно ясен.

Аз понеже предзи всичко и най-вече използвам библията, и предимно новозаветната й част в смисъла на "навигационна карта", и чета в евангелието, че човек ако вярва в Бог и служи на Бог, не може да вярва в друг и да служи другиму:

Аз за две вери ли писах или за двата аспекта на една вяра: в Бога и в себе си?

Редактирано Март 11, 2010 от Станимир

[Слънчева]

ДУША СРЕЩУ ЕГО

Моето Его е донякъде обезкуражено сега. Моето Его и без това е един страхливец. Звучи винаги така уверено само когато тялото е във форма, но пази боже нещо да не му е наред. То не умее да понася болки, те са му неприятни и му пречат да се преструва, че се справя с всичко. Когато съм болен, редовно установявам, че се оттегля. Именно тогава Душата може да се прояви. Както сега. Когато плача, не плача заради болките или от самосъжаление, а защото осъзнавам, че забелязвам моята пренебрегната Душа. Какво нежно, чудно създание е тя! Аз дори не я познавам истински. Въпреки това тя ме придружава винаги и навсякъде. Тя не се натрапва, но ако се огледам за нея, ще бъде тук. Тя всъщност винаги е тук, но Егото я изтласква извън кръгозора ми с упрека, че пречела, нямала думата, била напълно откъсната от действителността, нямала право на мнение, и без друго нищо не разбирала от това - накратко, би трябвало да си затваря устата и да се изпарява.

Егото смята разширяването на съзнанието за лукс, за него е важна само добрата физическа форма. Ако Душата може да прави чудеса, тогава, моля, нека да ги прави, но да разширяваш съзнанието си Егото смята за абсурдно; освен това как може с наличното съзнание да разшириш съзнанието си - за целта трябва да дойде нещо отвън, но какво? За щастие се чувствам толкова зле, че Егото няма сили за този диспут с Душата. В края на краищата Душата ще трябва да отстъпи, чудото няма да се състои и някога, след като тялото се стабилизира, Егото ще приеме с одобрение инвалидната количка. Засега обаче все още е на власт Душата и въпреки цялото нещастие, колкото и зле да изглежда отстрани, аз съм й безкрайно благодарен за това. Действително аз също толкова малко, колкото и Егото мога да си представя как може да се осъществи разширението на съзнанието с наличните ресурси, но знам, че Душата ще ми помогне. Най-добре е да запазя постигнатото състояние на медитация и да наблюдавам какво ще стане.

Егото не познава чудеса, но се прави, че знае как трябва да действа.

„Грешките са погрешни очаквания" - тази мисъл още продължава да звучи у мен. Какви очаквания имах преди падането? Очакванията са модели, в рамките на които мисля, утъпкани пътеки, по които се движа. Щом Душата ме предупреждава, че трябва да се размърдам, за да оздравея, тогава трябва да опозная моделите си на мислене, от една страна, а от друга - да разширя хоризонта си. Какво конкретно означава това? Чрез такива абстрактни категории не мога да успея. Искам задачата да е пред мен като представа, с която мога да боравя.

Първата картинна представа, която ми се разкрива в принудителната ми медитация, е една безкрайна местност, по-скоро равнина, в която е разположена огромна купа. Тя изглежда като горната част на череп, обърната с отвора нагоре. В нея е моето съзнание. Всичко, което мога да мисля, се намира в тази обърната нагоре огромна мозъчна кухина.

По пътя към следващото измерение-Клеменс Куби

Много хубава книга.

Душата ни е нещото, което съхранява любовта ни и дава импулса да вървим, да вярваме и да обичаме, въпреки всичко... Когато сме най-сами, в страшното и тъмното идва спасение...

[Венцислав_]

В следващите редове ще обърна внимание на въпроса за вярата. Излишно е да казвам, колко важна е вярата за духовното развитие на човека. Това, което смятам за важно да се осъзнае е, че вярата има два аспекта. Можем да вярваме в Бог (или каквато и да е друга разумност управляваща вселената), в Христос, в Учителя, в някакви други по-висши от човека духовни същества и йерархии, но не по-малко важна е вярата в себе си. Това не е егоизъм, а необходимост по пътя на духовното ни развитие. Да вземем например вярата в Христос. Колкото и силна да е тази вяра, реалната връзка с Христос се осъществява единствено според принципа на съответствието. Ако ние вярвайки в Христос не повярваме, че един ден самите ние ще достигнем до неговото духовно равнище и допълнително, ако не полагаме реални усилия за това в настоящето, връзката ни с Христос ще бъде слаба, колкото и да Му се молим и вярваме в Него. Ние трябва да чувстваме сродството (духовно) между себе си и Него. Трябва да вярваме не само, че Той е близо до нас (Той винаги е), но че и ние сме близо да Него. Последното не е лесно. Много хора поставят непреодолима пропаст между себе си и Бог, Христос или др.под. Това е плод на липсата на вяра в себе си, на непознаване на себе си и до голяма степен на едно погрешно-разбрано смирение. Много хора си повтарят: светиите са далеч, архатите са далеч, адептите са далеч; ние сме твърде далеч от тяхното равнище. Това е колкото вярно, толкова и пагубно за духовното развитие на хората. Архатите, светиите, адептите, Христос, Буда и др. може да са далеч, но са достижими за абсолютно всеки човек. Тяхното духовно състояние е достижимо за хората, но само тези, които повярват в себе си, ще успеят.

Много се извинявам, но това са големи глупости.

Ако Христос, Буда и т.н. са някакви напредналчета и ние си играем на гоненица с тях - значи сме по-загубени дори отколкото аз си мисля.

Христовата сила е всепроникваща, няма как. Тя е по-близо до нас от ръцете и краката ни. Но вярата, че ние сме близо до нея, е онова, което с най-голямо право може да се нарече сатанизъм. Зависи де, от предпоставките. Може и да е просто идиотщина.

Съжалявам за подбора на думи, но в случая тези наистина са подходящи. И не са насочени към личности, а към съдържания.

То, да правиш всичко възможно да подсилваш отделността си

и същевременно да говориш за близост с универсалността... хайде, няма да продължавам.

[Валентин Петров]

Да вярваме в себе си- няма лошо, но кое у човека е толкова чисто, устойчиво, неизменимо и т.н., в което човек може да инвестира вярата си?

Душата, Духът.

Хубава история, Ники

Трябва да неутрализираме влиянието на "плътта", или по-нисшата си природа.

Това става посредством самодисциплина и себепречистване.

Щом ще каним на гости Светия дух, трябва да почистим и разтребим къщата.

[Тогава кой може да се спаси?]

"За човеците [родените по плът] е невъзможно, но за Бога няма нищо невъзможно."

Господ Исус Христос

Те трябва да се родят от вода и Дух, тоест от Бога.

Тогава душата започва да изявява своята чиста и красива природа, покой и блаженство.

Имал съм видение на Господ Исус Христос.

Не мисля че това видение беше някакъв вид заблуда. Но не ми е идвало и наум да го разгласявам.

Той е вечен. Той може да бъде видян в медитативен транс и няма забрана за това.

Но хората се плашат да повярват в истинноста на своите видения по време на транс.

Защото подозират измама от егото или от други негативни сили.

Като не вярват, видението не се повтаря повече.

Вяра трябва.

Има прост метод да разберем. Ако видението е истинско, след това човек усеща любов и щастие.

В описанието на Йогананда на транса на Тереза Нойман той казва че тя е преживявала

историческите събития на които е била свидетелка в предишен живот като Мария Магдалена.

Божидар, творците на порнография и сайтове са под влияние на определени подземни сили.

Последните се включват към астралната система на човека към един център в средната част на корема.

Колкото повече това става, толкова по-лесно е всеки следващ път и те добиват все по-голям контрол над човека.

Има голяма прилика със съвременните компютърни вируси или атаките над информационни системи.

Един хакер или кракер може да цели намирането на данните за кредитни карти, да стигне до достъп

към финансови системи, важна секретна информация и много други. Или, завзема ресурсите на системите

до положение да не могат да работят ( атака на отказ от сервиз ). Има случаи на проникване във военни системи.

По време на такава демонстративна атака например един танк е започнал да проявява неконтролируемо поведение. Дано не се доберат един ден до ракетите МХ.

Системният администратор, освен прилагането на всички автоматични средства за откриване и блокиране

на чуждо вмешателство, трябва да проверява ежедневно дневниците на мрежовата активност за

всяка подозрителна следа в тях. Има много книги които са написани за начините на справяне с подобни злоуър.

Половата енергия на човека е скъпоценна и веднъж изгубена, не се възстановява.

Редактирано Март 11, 2010 от Валентин Петров

[Венцислав_]

Докато си говорим за полова енергия, няма смисъл да опетняваме името "творческа".

И докато човек пръска етерните си семена навсякъде коло себе си, няма как Едното семе в сърцето му да покълне.

Говорим за чистота, а нямаме представа колко астрално-гнусни сме.

Чистотата е само в нашата липса.

Самоутвърждаването, посредством което всички съществуваме, е най-голямото зло, което бихме могли да сторим на ближните и себе си.

Слепотата ни е разбираема, но думите, които ръсим тук, на нейния фон, са неописуемо нелепи.

[Валентин Петров]

[Guest Кристиян]

нЕма никакво значение дали някой се е възнесеъл или не се е възнесъл.

нас това не ни топли......

Сигурен ли си? Такова разсъждение ми се струва малко егоистично. Но дори и от чисто егоистична гледна точка имаш полза от това, че някой друг се е възнесъл, защото той (възнеслият се) със 100% сигурност ще положи реални усилия да помогне и на останалите невъзнесли се да се възнесат и колкото повече хора в течение на времето успеят да се възнесат, толкова по-лесно ще става за останалите да направят същото.

Не, по-скоро е егоистичен начина на третиране на въпроса за "възнесъл се, не се възнесъл".

Подобно на това "девствена ли била Мария, не била ли девствена", който въпрос според мене за някои отци си е просто примитвен опит за извличане на сексуално удоволствие от несексуални дейности, а като резултат опит за затвърждаване на вярата в християнската религия, а не в Бог.

Между другото този път съм съгласен с Кристиян или по-скоро "човек няма в себе си нищо, на което да вярва и в което да се уповава".

Единственото, което крепи е Божията любов, а всичко останало е ....виж по-горе

Е па така си е. Който се е възнесъл....ми, да почерпи! Иначе, и на мен не ми става по-прохладно от това, че някой се бил възнесъл

[Guest Кристиян]

Какво значи "вяра в себе си" Станимир?

...

Мисля, че бях пределно ясен.

Аз понеже предзи всичко и най-вече използвам библията, и предимно новозаветната й част в смисъла на "навигационна карта", и чета в евангелието, че човек ако вярва в Бог и служи на Бог, не може да вярва в друг и да служи другиму:

Аз за две вери ли писах или за двата аспекта на една вяра: в Бога и в себе си?

В когото вярваш- на него служи Не можеш да имаш два центъра на вяра, защото това означава да служиш на двама господари. Извода е, че единия ще остане прецакан.

[Станимир]

В следващите редове ще обърна внимание на въпроса за вярата. Излишно е да казвам, колко важна е вярата за духовното развитие на човека. Това, което смятам за важно да се осъзнае е, че вярата има два аспекта. Можем да вярваме в Бог (или каквато и да е друга разумност управляваща вселената), в Христос, в Учителя, в някакви други по-висши от човека духовни същества и йерархии, но не по-малко важна е вярата в себе си. Това не е егоизъм, а необходимост по пътя на духовното ни развитие. Да вземем например вярата в Христос. Колкото и силна да е тази вяра, реалната връзка с Христос се осъществява единствено според принципа на съответствието. Ако ние вярвайки в Христос не повярваме, че един ден самите ние ще достигнем до неговото духовно равнище и допълнително, ако не полагаме реални усилия за това в настоящето, връзката ни с Христос ще бъде слаба, колкото и да Му се молим и вярваме в Него. Ние трябва да чувстваме сродството (духовно) между себе си и Него. Трябва да вярваме не само, че Той е близо до нас (Той винаги е), но че и ние сме близо да Него. Последното не е лесно. Много хора поставят непреодолима пропаст между себе си и Бог, Христос или др.под. Това е плод на липсата на вяра в себе си, на непознаване на себе си и до голяма степен на едно погрешно-разбрано смирение. Много хора си повтарят: светиите са далеч, архатите са далеч, адептите са далеч; ние сме твърде далеч от тяхното равнище. Това е колкото вярно, толкова и пагубно за духовното развитие на хората. Архатите, светиите, адептите, Христос, Буда и др. може да са далеч, но са достижими за абсолютно всеки човек. Тяхното духовно състояние е достижимо за хората, но само тези, които повярват в себе си, ще успеят.

Много се извинявам, но това са големи глупости.

Ако Христос, Буда и т.н. са някакви напредналчета и ние си играем на гоненица с тях - значи сме по-загубени дори отколкото аз си мисля.

Не става въпрос за игра на гоненица, а за цел, посока, която ние хората да следваме.

Христовата сила е всепроникваща, няма как. Тя е по-близо до нас от ръцете и краката ни. Но вярата, че ние сме близо до нея, е онова, което с най-голямо право може да се нарече сатанизъм. Зависи де, от предпоставките. Може и да е просто идиотщина.

Съжалявам за подбора на думи, но в случая тези наистина са подходящи. И не са насочени към личности, а към съдържания.

То, да правиш всичко възможно да подсилваш отделността си

и същевременно да говориш за близост с универсалността... хайде, няма да продължавам.

В мнението ми, което цитираш, вероятно си забелязал, че веднъж говоря за близост на човека до Христос, а в края говоря за отдалеченост. Значи, тук противоречието е само привидно, защото става въпрос за две различни неща. Близостта в първия случай не се отнася до нивото на духовно развитие а човека и на Христос.

Това за подсилването на отделността е абсолютно изопачаване на всичко, което някога съм писал.

[Станимир]

Какво значи "вяра в себе си" Станимир?

...

Мисля, че бях пределно ясен.

Аз понеже предзи всичко и най-вече използвам библията, и предимно новозаветната й част в смисъла на "навигационна карта", и чета в евангелието, че човек ако вярва в Бог и служи на Бог, не може да вярва в друг и да служи другиму:

Аз за две вери ли писах или за двата аспекта на една вяра: в Бога и в себе си?

В когото вярваш- на него служи Не можеш да имаш два центъра на вяра, защото това означава да служиш на двама господари. Извода е, че единия ще остане прецакан.

Чакай сега, да вярваш в себе си и да служиш на себе си (т.е. да се водиш предимно от личната изгода в действията си) са съвсем различни неща.

[Guest Кристиян]

Какво значи "вяра в себе си" Станимир?

...

Мисля, че бях пределно ясен.

Аз понеже предзи всичко и най-вече използвам библията, и предимно новозаветната й част в смисъла на "навигационна карта", и чета в евангелието, че човек ако вярва в Бог и служи на Бог, не може да вярва в друг и да служи другиму:

Аз за две вери ли писах или за двата аспекта на една вяра: в Бога и в себе си?

В когото вярваш- на него служи Не можеш да имаш два центъра на вяра, защото това означава да служиш на двама господари. Извода е, че единия ще остане прецакан.

Чакай сега, да вярваш в себе си и да служиш на себе си (т.е. да се водиш предимно от личната изгода в действията си) са съвсем различни неща.

Няма разлика. Да вярваш в себе си- ок. Вярваш примерно в някакви свои качества, или в това, че на някакво "ниво" в теб се намира Бог- нима не служиш, в смисъл, не предприемаш такива действия, чрез които вярата ти в себе си да ти донесе някакви плодове, да се "добереш" до онова "ниво" (примерно) от теб, което хем да си е запазило правото на индивидуалност, хем същността му да е такава като на Бог?

В този случай, за какъв ти е да вярваш в Бог? Христос казва, че който счита, че е намерил живота си- ще го загуби, а който е готов да загуби живота си заради Него (което е невъзможно без вяра в Него)- ще намери живота си.

Така или иначе, и без да вярва в себе си, човек не прави нищо ако няма лична изгода, но не винаги го осънава. Ако вярва в себе си- постановката с личната изгода е същата, но с прибавено осъзнаване.

[Станимир]

...

Няма разлика. Да вярваш в себе си- ок. Вярваш примерно в някакви свои качества, или в това, че на някакво "ниво" в теб се намира Бог- нима не служиш, в смисъл, не предприемаш такива действия, чрез които вярата ти в себе си да ти донесе някакви плодове, да се "добереш" до онова "ниво" (примерно) от теб, което хем да си е запазило правото на индивидуалност, хем същността му да е такава като на Бог?

В този случай, за какъв ти е да вярваш в Бог?

...

Вярвам в Бог, защото не само аз съм Негово проявление, но и всичко останало. Вярата в себе си обуславя моите индивидуални действия, моя индивидуален живот. Вярата в Бог се отнася до живота на всичко съществуващо – до цялото към което и аз индивидуално принадлежа.

[Guest azbuki]

Половата енергия на човека е скъпоценна и веднъж изгубена, не се възстановява.

Това май важи за мъжете по-скоро.

И енергията всъщност никога не се губи в природата, само си променя мястото и формата. Да си "загубиш" енергията означава да нахраниш с нея не когото и каквото си искал. Де факто обаче тази енергия не е загубена, просто не е отишла по предназначение - не се сътворила нищо, преминала е там, където човек не е искал да я прати, съзнателно или несъзнателно. Отишла е "зян".

Докато си говорим за полова енергия, няма смисъл да опетняваме името "творческа".

И докато човек пръска етерните си семена навсякъде коло себе си, няма как Едното семе в сърцето му да покълне.

Говорим за чистота, а нямаме представа колко астрално-гнусни сме.

Тоест всички сме заченати по астрално гнусен начин? Половата енергия Е творческа. Поради което и човек получава голямо вдъхновение, когато се влюби. Естествено, от вдъхновението не остава нищо, ако човек се хвърли в удоволствието заради самото удоволствие. След някой и друг ден от вдъхновението нищо няма да е останало, а и хармонията в отношенияата може да се наруши, и какво ли не още. То е все едно да са ти дадени пари за определен проект и да почнеш да ги пръскаш за ядене и пиене. След известно време се събуждаш сто кила, смачкан и изстискан, отегчен, а проектът е забравен. Така свършват нещата много често, когато става дума за полови енергии. Но има и друг начин.

Тъй като малко хора владеят другия начин, на много творчески личности им е било дадено да обичат силно, но да не реализират (консумират) любовта си. Чайковски е бил гей, но си е писал години наред писма с една жена, с която обаче никога не е имал никакви интимни отношения. Това е било нейното условие - той да споделя с нея най-дълбоките си изживявания, свързани с музиката, тя да чете и да му отговаря, но никога да не се виждат. По време на тази кореспонденция той написва някои от най-красивите си творби. Не е задължително обаче да е така, ако човек е способен и без външно ограничение да постъпва разумно и да не разхищава това, което му е дадено с други цели, за пирове и забавления.

Редактирано Март 11, 2010 от azbuki

[Венцислав_]

Това ли наричаш творчество?!

Повярвай, старият храм е препълнен отдавна...

[Guest azbuki]

Няма никакво значение дали ще повярвам или не.

А и докато не "сътворя" нещо сравнимо с това, мога спокойно да си мълча. (Любимо след 4:08 нататък)

Редактирано Март 12, 2010 от azbuki

[Венцислав_]

За жалост, повечето т.нар. търсещи се впечатляват именно от подобни неща, поради фундаменталното си незнание и поради липсата на истинност в търсенето.

Вместо да опитват да открият същността си, те се хвърлят върху малко по-вътрешни (от психична гледна точка) външности и опитват да се дообличат с тях.

Докато истината може да ни посрещне само когато сме голи...

[B__]

Не беше ли мотото "ние живеем в този свят, но не сме от този свят".

Нима не забравяме да "живеем в този свят" ?

[Станимир]

За жалост, повечето т.нар. търсещи се впечатляват именно от подобни неща, поради фундаменталното си незнание и поради липсата на истинност в търсенето.

Вместо да опитват да открият същността си, те се хвърлят върху малко по-вътрешни (от психична гледна точка) външности и опитват да се дообличат с тях.

Докато истината може да ни посрещне само когато сме голи...

Дрехите не се ли събличат една по една? Поне аз така знам. Опитай: облечи се добре, вкл. панталон (дънки), пуловер, палто, обувки и т.н. и се опитай да свалиш всичко изведнъж. Няма да успееш.

Всичко което става в света е опосредствано. Има и последователност. Не може да прескочиш от А до Б без да изминеш последователно всички точки от пътя между тях.

Редактирано Март 12, 2010 от Станимир

[Венцислав_]

За постепенното събличане си вероятно прав,

но онова, което правим ние е обратно.

Обличаме се със знания, с посоки, с вяра, надежди и т.н.

И понеже сме безвъзвратно задушили същностната чистота, опитваме се да се самоубедим, че всички тези дрешки (които и не спираме да трупаме), сме ги купили от нейния магазин зад ъгъла...

[Guest azbuki]

Аз съм на 33. И на тази възраст, на която хората обикновено имат някаква си там собственост, имам един малък гардероб, пълен с малко парцали, чаршафи и други боклуци. Имам маса, стол, един лаптоп, за да мога да работя, един шкаф с книги плюс купища книги по пода. По принцип като се прибера в България издивявам от това, че всяко пространство вкъщи е заето от някаква "собственост". А в моята стая в Берлин има над 70 процента напълно свободно пространство, а несвободното пространство е изпълнено с неща, които като си тръгна оттук ще подаря, раздам или изхвърля. Трудно ще ми е с цветята, защото са живи същества, но ще им намеря стопанин.

Та не ми се слушат теоретици.

[Станимир]

За постепенното събличане си вероятно прав,

но онова, което правим ние е обратно.

Обличаме се със знания, с посоки, с вяра, надежди и т.н.

И понеже сме безвъзвратно задушили същностната чистота, опитваме се да се самоубедим, че всички тези дрешки (които и не спираме да трупаме), сме ги купили от нейния магазин зад ъгъла...

Това е вярно, но не всяко знание задушава същностната чистота, не всяка посока е погрешна. Пак можем да говорим за съответствие, защото има знание, посока, вяра и надежда, които съответстват на същностната чистота и посредством които се приближаваме до последната. Аз гледам на света като на проявление на Бога, а не като негово отрицание. Ти може би гледаш по втория начин.

По творенията може да се съди за твореца. Ако аз нарисувам една картина, тя ще ме изразява в една немалка степен. Все пак в случая с вселената въпросът е „малко“ по-сложен, защото хората също имат свободна воля и също творят, ... а и не само хората. Да се различи създаденото от Бог, създаденото от висшите духовни същества, създаденото от съществата с по-ниско развитие и създаденото от съществата на мрака не е лесно. Но именно умението ни за такова различаване (което може да се развие, разбира се с цената и на грешки, и преминаване през последствията им) ни помага да открием истинското знание, посока, вяра и надежда. Не е лесно да отделиш плявата от сеното. Не е разумно да събираш и двете, както не е разумно да изгориш и едното, и другото. Обаче е възможно, а това поне за мен е достатъчно.

[Валентин Петров]

Половата енергия ... веднъж изгубена, не се възстановява.

Това май важи за мъжете по-скоро.

Половата енергия на жените се пази за децата.

Учителят съветва една жена да има най много 2 деца.