Хора / Деца ИНДИГО...,

[aviana]

Трябва да се напътстват поне в началото. Индигови, хм може и така да се нарекат добре. Общото между тях е че чустват духовното в себе си, не от време на време, а постоянно и навсякъде. Понякога създава притеснение това, тъй като днешния свят е все още много материален и изцяло подвластен на Егото. Т.е всеки служи на своето его или на егото на някой друг.

Та така, индиговите деца дори да се опитват да обяснят това, е трудно, тъй като хората не проумяват защо са тука. След години тези индигови хора ще са многобройни, но самия свят ще е различен. Тогава днешният масов човек ще е единица и ще е отпъден. Всяко индиго знае за какво говоря, нека го провери в себе си.

И тъй като са носители на духовното, то трябва всячески да се отстоява. Това е голямото предизвикателство за младата душа индиго - да тръгне по лесния път надолу или да поеме към Светлината. Изпитание е. Не се допуска душа току тъй наготово да вижда.

Затова искам да дам някои съвети на младите индиго. Статии и материали са по-маловажни от това което е в душата. Първото което е, че не са сами и Светлината винаги следи за тях и ги направлява. Милее, тръгнат ли в лошата посока. Затова нека устояват добрината в себе си. Нека не слушат Егото (вътрешния глас) в себе си. Щото то винаги е заето с мисли за миналото и мисли за бъдещето. Да не му обръщат внимание и само да го наблюдават. Едва когато го преодолеят ще имат много отговори на различни въпроси. Нека да не се стремят да се покажат на обществото, щото е пак от егото, нека са по скрити.

Да се научат на молитва. Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завесата. И са слепи хората за това 'тайнство' живота. Лишен от вяра човек е безполезен дори на себе си. Затова нека изградят дълбока вяра в себе си. Постига се. Нека се стремят към Висшата Светлина, тъй като искайки онова от което се нуждаем, дава ни се. Мъдроста е крайната цел. Това е. Оттам насетне всичко е в тях. Но тогава ще са други, тогава Светлината ще ги води. Нека поработят.

Но сега доста души се лутат, учения много, информация много. И да се обърка човек само. Нека всяко нещо което мине през нас го проверим, дали е тъй. Като се запитаме ще си отговорим, дълбоко в себе си.

След години хората носители на духовното няма да са единици. Но света ще е по друг, ще бъде в съответствие с природните закони. Броят на вегетарианците ще продължи да се увеличава, левичарите ще са мнозинство. То и повечето от индиговите деца са левичари.

Та нека поработят индигото, щото е трудно да се вместят в днешния свят. Сам по себе си те го отхвърлят.

Наистина ми хареса мнението и смятам,че е много добре формулирано право в целта така да се кажеВ един филм за индиго деца се каза,че някой не издържат и могат да се поддадат на наркотици или алкохол...(беше изненада и за мен преди да се замисля,че и те са души като другите)Колкото и да са развити духовно когато човек е затворен във физическа обвивка се обременява от живота,а и има хиляди хора,които срещат през живота си и им повлияват и трябва да се борят с техните влияния и събитията покрай тях особено ако и ако са наистина с по-развита чувствителност трябва да контролират усещанията си за да не се поддават на лошите влияния(а те са под път и над път)Наистина в началото трябва напътствие и наистина трябва силна воля и осъзнатост за това кой си и накъде си тръгнал и защо за да се пребориш с лошите влияния....

[Guest azbuki]

Вчера мойта кръстница тръгна да ми говори, че съм била индиго. Набута ми една книга да чета. Да, доста верни неща. Не мога да се правя, че всичко е наред, когато не е, винаги са ме обвинявали "че ми знае устата", не мога да се преструвам, усещам моментално лъжата и... да, където и да попадна все нещо се обръща наопаки. Забелязала съм, че животът ме сблъсква с хора, които преживяват трансформации, често под влияние на Плутонови транзити, а обстоятелствата, в които се оказвам, все трябва да претърпят сериозна промяна и аз, понякога и неволно, се оказвам участник в тях, но понякога съм инициатор на промените. Не искам да обяснявам огромното напрежение, което поражда това понякога, главата ми се пръска, но явно Гиспод затова ми дал и твърда глава, за да устоявам. Че ако всички търсеха удобството, кой щеше да върши тая работа? Неблагодарна е, признавам, всички те мислят за нещастник, някои те мразят, но затова пък от оня свят може да видиш как оставаш в историята. Толкова за егото.

Днес обаче какво ми рече майка ми като я заговорих на тая тема. Впрочем, разговорите на духовна тематика в семейството ми никога не са вървяли - аз съм там своеобразна бяла врана, ама се пробвам от време на време. Та майка ми рече: "Ами и аз май съм индиго, но вече не съм. Защото цял живот все съм се борела за неща и поради това съм изпадала в тежки сиатуации, винаги съм била губеща. За хората след мен е било добре, защото тези идеи вече са били установени и прокарани, но аз нищо не съм получавала от това и само проблеми съм имала. Та има ли смисъл?"

Опулих се... Ами че не е ли това смисълът бе, маме? Както и да е, отказах се, а взорът ми пак се зарея нейде далеч на север, където няма кой да ме съветва да бъда нещо, което не съм, за да ми е "добре". Резигнирало индиго, това не е ли парадокс?

Все пак егоизмът си остава основна мотивация за повечето хора, каквото и да говорим. Дори и за мен - понякога. Чудела съм се дали не мога да се вслушам в съветите на баща ми да бъда конформист, за да ми е "добре", но не, само след няколко часа такова мислене ми засяда буца в гърлото и, казвам ви, не мога да дишам вече. Дори и преди години, когато заминах за Германия, имах възможност да остана в България и да получа "сигурна" работа с "перспектива". Зарязах всичко и си тръгнах. Дивото зове!

Чудя се, ако го нямаше тоя зов в душите на някои хора, дали светът нямаше да се е вмирисал от застой? Живи и здрави.

П.П. Извинявам се за спама, ама като се прибера "у дома" и ми текват едни мисли, мисли, мисли...

Редактирано Юли 5, 2009 от azbuki

[Ася_И]

Броят на подрастващите феномени в света расте

"През март 1979 г. китайски вестник съобщил за 12-годишния Танг Ю, който виждал с ушите си. Момчето прочитало изписан лист, който сгъвали на 6 и го допирали до ушите му..."

[Тесаракт]

Здравейте!

Ето един сайт, където може да прочетете нещо повече за хората "индиго" и за прехода 2012г.

http://2012-bg.com/2012/47-indigo

[Слънчева]

Много благодаря за този сайт Колев! Има много полезни и интересни неща. Най-ми допадна тази статия http://2012-bg.com/indigovi-hora/108-silata-na-mislite

Редактирано Юли 25, 2009 от xameleona

[дана]

Значи, поразчетох се из нета за децата индиго, и според различните описания и критерии, които се дават на повечето места, имам доста големи съмнения че и аз съм Индиго... Бих искал да ви попитам дали сред вас няма такива или познавате други такива хора, защото много искам да се срещна със някой, който наистина е такъв, да видя по какво си приличаме и дали мога да си потвърдя съмненията... Освен тук, можете да ми пишете и на ЛС...

[дана]

Новите деца

1. Eпохата нa Водолея

Много от хората, интересуващи се от езотеричнотo, вече знаят, че човечеството навлиза в една нова епоха – "Епохата на Водолея". Водолеят се управлява от планетата Уран - властелинът на науката, изследванията, на проучванията и експериментите. Тази епоха е свързана с нови открития, които би трябвало да доведат до реформи във всички области на живота – образование, медицина, социална сфера, и т.н. Един нов импулс в областта на възпитанието би могъл да доведе до една нова култура на общуване.

Астрологията показва, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води до големи промени на земята. Според астролозите човечеството е преминало през шест периода на развитие. Понеже става въпрос за огромен отрязък от време - 25 868 години, точните им граници не могат да се определят с точност и е възможно да се препокрият с няколко десетки, а дори и сто години. Епохите се припокриват частично, точно както някои части на зодиака се застъпват в небесата. Ако разделим числото 25 868 на 12, получаваме 2100 - толкова години средно продължава една астрологична ера.

Първата епоха на Лъва - символ на оплождането и сътворението, продължила от 10 000 до 8000 г. пр. Хр. Ерата на Рака - от 8000 до 6000 пр. Следва епохата на Близнаците (6000 до 4000 пр. Хр.) ;ерата на Телеца (4000 до 2000 г. пр. Хр.) ;Овена, символа на бог Арес ( 2000 г. пр. Хр. до 1 г. от Хр.) ;Рибите , която е започнала преди 2000 години и в която живеем ние.

Тъй като Земята се движи в обратна посока на зодиака, от известно време навлизаме все по-дълбоко в епохата на Водолея.

Това, че живеем в едно особено, преходно време, когато много неща се променят така бързо, както никога до сега, вече осезаемо, макар и все още не напълно осъзнато, се усеща от много хора. Ние преживяваме едно време на вътрешни и външни катаклизми, които излизайки от рамките на личните тргедии, водят до рушенето на правила и догми в самото общество. Много хора по света изпитват недоволство от порядъките, които господстват в социалния живот. Остарелите закони, норми и институции не могат вече да решават пълноценно проблемите на обществото, което обаче не може да се освободи от инерцията на „старото” и не намира душевни сили, за да тръгне по един нов път.

Как, всъщност, се формира новото, което идва в света, за да замени една вече остаряла обществена система? То се формира единствено от качествата на хората, представители на съответното време. А това означава, че е необходимо да се появят нови хора, които мислят по друг начин. Хора с нова физическа, интелектуална и духовна сила.

2. Поведенческите проблеми при децата – болестни състояния или нови способности

Дали епохата на Водолея е вече настъпила или предстои е въпрос, но сред педагозите, лекарите и психолозите е факт , че :

„Деца с нови, особени способности буквално са устремени днес в света. В много от тях, за съжаление, хората виждат болезнени отклонения от нормите и ги подлагат на всевъзможни терапевтични процедури. Моите предположения, основани на многогодишния ми опит, които изказах в 1995-1996 година, днес напълно се потвърдиха. Аз нарекох това явление: „Извънвремева специфика на способностите”, защото още не е дошло времето,за да можем с увереност да определим това, с което се сблъскваме. Децата, за които става въпрос, слизат на Земята по такъв начин, че можем да говорим за отклонение в разположението на телата на човека. Но тези отклонения, в никакъв случай, не говорят за болестно съсътояние, а само за изменение на съзнанието”

Това са думи на Хениг Кьолер, водещ изследовател по въпросите на детството , казани в интервю с него, публикувано в брой №11/2001 на сп. „Гьотеанумът”, които ние като педагози не можем да отминем с безразличие.

Във все повече семейства се раждат деца, които родителите смятат за трудни, неадекватни, неуправляеми. Все повече деца, идват в училищата във всички краища на света и със своето поведение поставят педагози с многогодишен стаж в едно състояние на безсилие. Сблъсквайки се с нещо ново и непознато за тях, те не могат да намерят решение на проблемите, които поставят тези „неудобни” деца .

Звездни или индигови - това са деца , които не се вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми. Опитите да ги призовем към какъвто и да е, вече установен ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях. Не могат да бъдат мотивирани да направят нещо, което смятат за безинтересно с никакви облаги, които биха получили срещу това. Те идват с едно чувство за собствената си значимост и със своето поведение , като че ли, ни казват:” нашите знания са ни достатъчни, ние знаем това, което вие искате да ни научите”. И действително, много често можем да наблюдаваме, че когато пожелаят, те наистина изкарват навън това знание, което ние си мислим, че няма откъде да са получили.

Хениг Кьолер казва за тези деца:

„ При хиперактивните деца ние намираме всичките качества на „човека от бъдещето : подвижност в много висока степен, многостранност, богатство на идеи, общителност, техническа надареност, предприемчивост, поемане на риск. И въпреки това , тях не ги харесват, защото към всичко това се прибавя и тпхната „дива страна” – вродена антиавторитарна позиция в живота, свързана с повишено чувство за справедливост. Това не е подходящо за един свят, който стои на една позиция от „нов конформистски универсален тип” - типа на съгласяващият се човек. Обикновено казват, че на малките нарушители на спокойствието „не всичко им е наред с главата…”

Тези деца показват едно голяма душевна подвижност. Може да се каже, че те са гениални в нещо, докато към друго са абсолютно невъзприемчиви. Те са очарователни и обаятелни, но и непоносими с тяхната настоятелност и неизчерпаемост. Могат да показват агресия, но същевременно да са невероятно нежни. На моменти показват голяма хитрост, но като цяло са изключително простодушни, което е и причина да ги третират като „емоционално незряли”.

Ако се попитаме, обаче, какъв е нашият критерий за една емоционална зрялост, ще се върнем отново към това, че „няма никакъв друг критерий, освен общоприетите норми”. Ние знаем какво може да направи човек, съхранявайки силите на детството си за дълго време и въпреки това се стремим да превърнем, колкото се може по-бързо децата ни в това, което на нас ни е удобно-разумни, самостоятелни възрастни.

Тези деца са интелигентни и надарени. Но това, което се наблюдава при тях е една особена интелигентност.

Руският учен и терапевт, д-р по психология, един от водещите специалисти в света по регресивна терапия и изучаването на преражданията, автор на десетки новаторски методики в психотерапията,

д-р Шадрин пише за тях:

„Това, което ги отличава от надарените деца, които от малки могат да оперират със сложни категории, но с такива, които са научили тук, от света на възрастните, децата на Светлината,- /както той нарича новите деца/, -ползват категории и изказват такива разсъждения, които ни се струва, че няма откъде да са научили, което доказва, че тези деца не са просто надарени, а това е едно ново явление появяващо се сред човечеството.”

В очите на тези деца има нещо, което е неприсъщо на обикновеното дете.

Г.Кюлевинд пише в книгата „Звездните деца”:

„По време на моята работа върху книгата ми се случи следното: При регистрацията ми на летището в Хамбург пред мен чакаше една млада семейна двойка , майката държеше в ръце малко, едва 3 или 4 месечно бебе. Неочаквано малкият се обърна и ме погледна. Той ме гледаше директно в очите и аз бях потресен, защото това не беше поглед на бебе, а на един съвсем себесъзнателен възрастен, а имено един изпълнен с мъдрост поглед, който гледаше през мен. Такъв пронизващ поглед бях срещал още преди при хора с тежка форма на аутизъм.

Този спомен не ме напускаше и аз си спомних и други подобни погледи, които бях срещал при деца, а също и при възрастни. Тогава си спомних колко често учители и възпитатели в детски градини ми се оплакваха, че , все по-често се срещат с трудни, но същевременно особено надарени деца. По същото времеми попадна и книгата за така наречените” деца индиго”, а също и книги на Хениг Кьолер . И на мен ми стана ясно: Едно ново поколение деца настъпва от почти двадесет години (в началото отделни предвестници) все повече към земята и това е най-значимото събитие на нашето време.…“

3 „Имало едно време един птичи двор, в който се родило едно малко лебедче”

Това, че тези деца се проявяват като независими и непоколебими, когато искаме да ги „напъхаме в калъпи и схеми”, както пише Каролина Хеенкамп в своята книга „Децата на новата ера” и че не са готови да приемат унижението от подчинението, което родители, и педагози изискват от тях, ги поставя автоматично в позицията на трудни деца . Tова е, също така, една от причините те да се адаптират трудно в колектив .

Обаче „… всеки човек е сложен, - пише Михаела Гльокер, - когато не го разбират. А при този, който не се чувства уютно, се повишава стремежа към провокационни дейности. Това означава, че такъв човек много по-лесно излиза от себе си и реагира негативно на обкъжението си, отколкото този, който се чувства приет и разбран.”

Това е също така една от причините тези деца да показват една трудна адаптация към колектив и трудности при усвояването на дадена учебна програма. , Като следствие от това рано или късно, родителите, често под натиска на педагога, ги водят на лекар или психолог, който обикновено констатира, че нещо „не е наред”, че нещо „излиза извън рамките” на познатото и наученото и единственото усилие се насочва натам да облечем това „непознато” в нови понятия и да го отстраним, като се опитаме да го доведем до нормалното .

Докъде стига познанието на специалистите днес, може всеки сам да прецени, изхождайки от своите лични опитности и наблюдения?

Р. Щайнер пише в „Общото човекознание като основа на педагогиката”:

„…Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер. И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.Ккогато определяме нещо като нормално или не, ние изхождаме единствено от нашите представи за това, образа, който ние сме си създали за нормално… „

Макар и това да е написано в началото на вече отминалия век, нека не забравяме, че Р.Щайнер „сваля” знанието, което излага в книгите си, от един истински, непреходен свят на Духа, както и това, че Антропософската наука е наука на бъдещето.

А за това, че нещата не са се променили много във времето говори факта, че съвременната психология, подкрепяна от психиатрията се отнася към пациента, все още, като към един външен обект върху който може да се въздейства корекционно отвън, а не като към духовно-душевна Индивидуалност, която може и трябва да бъде привлечена като участник в един диалог.

Диагнозите се поставят на базата на система, която се основава единствено на тест-диагностиката на отделните нарушения. Така най-често се стига до диагнози като - ADHD– синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност или атипичен аутизум. Много често се предписва препарата риталин, след който децата действително стават по-спокойни и управляеми, но „същевременно води до загубване на фината им сетивност и необичайната им чувствителност „- казват специалисти, занимаващи се с така наречения “индигов феномен.”

И така освен въпроса -безвреден ли е този препарат, доколкото препаратът риталин (метилфенидат) се приравнява към наркотиците и дори е забранен за внос и разпространение в някои държави, възниква и въпроса, който от духовна гледна точка може да се окаже много важен – какво се изгубва в еволюцията на човека за сметка на приспособяването му на към настоящите условия.

4. Особената чувствителност на „новите деца” – път към една нова форма на съзнание

Дали тези деца са с „някакво разстройство” или светът, към който се опитваме да ги нагодим е „разстроен”, трябва всеки да си отговори сам. Но, който дори веднъж е имал възможността да се докосне със сърцето си до бликащата творяща жизненост и всеобхватната, всеопрощаваща любов на тези деца, той и не би помислил да я заменя с възможността за една адаптация към днешния свят . Toй може само да помага, тази творческа активност и тази животворна любов да се проявява в света.

Това, че отношенията с любов имат такова голямо значение за новите деца, твърди и д-р Шадрин в книгата си „Децата на светлината”:

„Много хора даже не осъзнават, че децата на Светлината идват към нас с напълно открити сърца –сърца, открити за космическата любов.”

Една от причините за това е и че тези деца притежават една по-висока осъзнатост и будност, още от най-ранна възраст. За необикновенната осъзнатост на новите деца говори и забелязания много ранен контакт с очи, който те осъществяват.

Г. Кюлевинд го потвърждава:

„Първото, което прави впечатление на родителите след раждането е твърде ранния контакт с очи, най-често, веднага след раждането.”

Много от децата, пристъпват прага на училището в първи клас със страха от новото, непознатото. Колкото по-осъзнато и „будно” е едно дете, толкова по-силни са тези възприятия и този страх, толкова по-осезателно се изживява всяка една болка. Точно поради тази причини съвременният човек е полуспящ в областта на ритмичната система и спящ в с-мата ВВО-крайници.

От Антропософската наука знаем, че мислите и чувствата могат да нараняват така с образите, които създават , както във физическия свят нараняват ударите, нанасяни с физическия носител. Разликата е, че можем да видим един счупен нос, но не и душевното нараняване.

Освен много чувствителното самосъзнание и усещане за самите себе си, тези деца проявяват тази осъзната чувствтелност и по отношение на обкръжаващия ги свят.

„ …Освен това – пише Георг Кюлевинд, -те са много чувствителни и в двете посоки: към самите себе си и към това, което се отнася до хората около тяхt….“

Обвивката на егото, която отделя човека от обкръжаващата го среда и го кара да се чувства като самостоятелно същество, отделено от другите, е оформена така при тези деца, че това се проявява отново като един проблем в отношенията им към обкръжаващия ги свят. Те чувстват болката на другите същества около тях като своя болка и това, заедно с чувството им за справедливост и „добро” ги води до едно страдание, изливащо се навън под различни форми .

В случая става въпрос за една душевна ранимост и болка, подобна на тази при децата с истерични тенденции. Р.Щайнер ни описва в „Лечебно-педагогогическия курс” болката, която чувстват децата , имащи „истерични тенденции” . Той пише, че като, че ли при тези деца кожата не изпълнява своята функция за граница на тялото.

Новите деца, обаче, имат повече душевни сили и твърдо „заявяват” с поведението си кои се Те не отстъпват пред страха, че ще бъдат наранени и не се страхуват да отстояват своето. Те са носители на една по-особена астрална чувствителност към обкръжаващия ни свят, което е характерно за хората в една следваща епоха, когато тази способност ще се засилва все повече.

В доклада си „Петата конференция”, описвайки бъдещето развитие на човека, Рудолф Щайнер пише:

„На трето място,хората ще усетят интимно,в тях самите,чувствата,изпитвани от другите. Ролята на говора ще бъде тогава много важна,но не само тази на говора. Когато един човек ще се приближава към друг човек, той ще усеща в своето собствено дишане чувствата на другия. В бъдеще, диханието ще се ориентира към възприемането на чувствения живот на човека срещу нас. Един човек ще ни предизвиква учестено дишане, друг - забавено и според този по-забързан или по-забавен ритъм, ние ще знаем с какъв тип човек имаме работа. Помислете тогава, какви ще бъдат социалните връзки, колко интимно ще стане обществото на живота!”

Тези думи на Щайнер насочват към една будност на ритмичната система и тъй както „главовият човек” идва от миналото, така, може би, бъдещето е на ритмичния човек.

Георг Кюлевинд пише за една „оптимално„ изградена его-обвивка, която позволява на звездните деца, без да изгубват себе си в обкръжаващата ги среда, да запазват връзката с духовния свят. Той пише:

„Изглежда при звездните деца „себеусещащата обвивка” не е така развита, както при „нормалните”, тяхното самосъзнание не е свързано с усещането за себе си. Това прави възможно проявяването на интуицията и интелигентността от една страна , а от друга тяхното любвеобилно отношение към околните, до момента, в който те, по някакъв начин не бъдат отхвърлени и на тази основа превърнати в „трудни„ деца. „

Каква способност в тях е причината за тази чувствителност, все още предстои да се разбере. Тук ще цитирам написаното от Р. Щайнер в 18 лекция по „Езотерична космология” :

„В завършения Дух-Себе няма да има място за егото…. Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила.

Училището и учителският авторитет

Така или иначе, такава чувствителност води след себе си съответните проблеми.

„ Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят. той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло стялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може даго придобие в живота между смъртта и новото раждан…е” Р.Щайнер, С.69, ГА296

Каролина Хеенкамп пише за тях:. – „Те изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им вършии работа. Обществените структури не им вдъхват

доверие….”

И така се поставя въпроса за учебните заведения и за това, доколко училищата имат право да им отказват обучение с различна мотивация, но с една основна причина, че те са „неудобни” за една система, в която от години не се променя нищо друго, освен нейното интелектуализиране.

Защото, всъщност, наблюденията показват, че тези деца, не се поддават на обучение единствено по старите модели и най-вече на едно авторитарно възпитание.

„Нашата педагогическа задача – пише Щайнер,- трябва да се различава от педагогоческата задача, която хората са си поставяли до този момент.. С 18, ГA293.

Въпросът за това, доколко педагозите са готови да посрещнат нуждите на тези нови деца е много деликатен. Защото педагогът, освен, че е също една духовно-душевна Индивидуалност е и една личност, която се проявява, обусловена в своята тричност. Личността на педагога е обусловена и от фактори като собствен потенциал, обкръжение, наследственост, които влияят при формирането на всяко човешко същество в детството. Доколко той ще намери сили да излезе от антипатията или симпатията, да развие в себе си желание и стремеж към едно разбиране за същността на човек, способността да се абстрахира от вече изградения във възрастта „понятиен апарат”, за да интерпретира поведението на детето - всичко това е много индивидуално.

Ясно е, че в света днес се налага една нова ситуация, когато старото образование и възпитание не могат да останат вече същите. Според специалистите, занимаващи се с тях, тези нови деца просто предпочитат да учат по начини, различаващи се от конвенци оналния образователен модел.

Георг Кюлешинд пише:

„Те намират нови, често по-ефективни пътища , за да научат или осъществят нещо.” С. 71

Следователно, ако педагогът стане истински творец, изпълнен с фантазия и желание да развива себе си и отиде дори по-нататък , и използва тяхната творческа фантазия в работата си, тогава тези деца разтварят своите невероятни способности, както за слушане, така и за комуникация.

„ Те често се разстройват, защото много от техните оригинални идеи не могат да се осъществят. Много тежко понасят неуспехите и се затварят в себе си , като се отказват от своите намерения. Ученето наизуст, запаметяването не е желателно при тях , но учат лесно и с удоволствие чрез опити и експерименти” – пише Георг Кюлевинд.

Какво се случва, когато тези деца дойдат на Земята и изживеят шока от действителността тук? Когато , родители или педагози , в стремежа си да ги адаптират на всяка цена към някакъв ред в училищната или обществена система си служат със средства, които не изразяват любов, а напротив - средства като наказания, грубо налагане на воля, а понякога и насилие? Тогава тези деца се превръщат, както пише Г.Кюлевинд : „ в трудни децав малки дяволчета”.

Г.Кюлевинд разглежда много от случаите на нарушенията в речта, възмутителното поведение, проблемите с концентрацияата, аутистичните тенденции, като един „протест на човешката душа , протест против света на възрастните”.

Много често тези, прекрасно осъществяващи контакт деца , „оглушават” и като, че ли отсъстват от ситуацията. Ако в следващата минута им кажеш, обаче, нещо, което ги интересува, се разбира, че те много добре са слушали това, което се е говорело.

Или показват едно поведение на човек излязъл от себе си, като се опитват на всяка цена, дори и с буйство да избягат от „ъгъла, където са притиснати”. Но ако в следващата минута, човек „отстъпи „ една крачка назад и намери сили да подходи с хумор към ситуацията, те избухват в плач и се разбира, че техните повденчески реакции са , наистина , един начин на протест , начин на едно интелигентно дете да се справи със света на възрастните.

Когато децата пристъпят прага на училището за първи път, би трябвало вече да са освободили силите за учене, с появата на новите зъби. Но как учат децата в тази възраст? Имат ли интерес към аритметичните задачи, към изписването на буквите, към това да се научат сами да си четат? Те учат от любов към учителя!

Въпреки, че една различна от общоприетата методика, като напр. тази на валдорфските училища е благодатна за децата и тя оказва своето въздействие, дори и независимо от личността на учителя, възниква въпроса - достатъчна ли се оказва тя за новите деца, които идвайки на земята запазват една висока сензитивност .

Това поставя въпроса, дали за тези деца е възможно да приемат педагога като естествен авторитет само, защото той е възрастен и е учител по професия! Дали за тях, които проявяват черти на бъдещия човек, е възможно изобщо да намерят естествения авторитет на педагога, за който пише Р. Щайнер?

Георг Кюлевинд пише:

„ За тези деца няма естествени авторитети – родители, учители – наложени единствено поради тяхното социално положение, дори когато са още съвсем малки. От друга страна, обаче, се поражда дълбоко уважение и любов , ако отсрещният човек заслужава. С думи като „Направи го, както и да е…”, при тях не се постига нищо , всеки опит на симулация се отхвърля от тях и води до презрение. Но те много ценят искренността, признаването на вината ако някой е сгрешил и оригиналността. Самите те са оригинални, искренни и не понасят лъжите, общуването с тях не представлява трудност , когато заслужиш тяхното доверие. Те винаги знаят с кого могат да са откровенни и с кого – не. ”

По този начин отново стигаме до любовта и творческата фантазия, които могат да се приемат като качества на човека от една нова епоха.

От характеристиките за тези, нови деца, които ни дават от педагози, психолзи и лекари, които използват в работата си, ние можем да си направим извода, че тези деца носят в себе си импулсите и силите на една Съзнателна душа, нещо, което човек изгражда нормално едва след 35-тат си година. Това са импулсите са справедливост и всеобща любов. Стремежът към вечната истина и добро.

Хениг Кьолер пише също:

„Чрез тези деца настъпва бъдещата култура на Духът-Себе, под формата на преобразената Съзнателна Душа.”

Шестата културна епоха е още далече, но :

„...всеки един Културен Период трябва същевременно да подготви, така да се каже, в своята утроба това , което трябва да дойде в последващия го такъв Културен период.” R.Steiner.;ГA159,С.301

Много загадки ни поставя днешното време с раждането на новите деца, които често съчетават в себе си любовта на децата с Даун синдром, ясновидството на децата- аутисти, способността на децата легастеници, за които четирите направления: ляво-дясно; горе-долу са с еднакво значение.

„ Някой способности, с които се сблъскваме днес, ние още не разбираме . те ни се струват подозрително. Ние ставаме нетърпеливи. Това е същият рефлекс, какъвто е отношението към враг.” - пише Хених Кьолер.

Какво можем да направим ние като педагози е въпрос, който трябва да си поставяме всеки ден и всеки ден да търсим нови решения, наблюдавайки, какво идва насреща ни, доближавайки се по един медитативен път до разбирането за тяхната същност. Те сами ще ни покажат Пътя ако ние, както пише Рудолф Щайнер , разглеждаме детето и неговите постъпки без симпатия и антипатия, ако успеем , водени от силите на емпатията да се доближим дотолкова до тези деца, че да се идентифицираме с тях, да почувстваме тяхната своеобразност, новото, което те носят в себе си, ако успеем да се освободим от чувството, че това, което знаем е всичко и дадем на тези деца правото да се включат със своя творчески потенциал и нови идеи в нашата работа.

Вървейки по този път ние всеки ден ще се сблъскваме с една голяма противодействаща сила и всяка вечер ще си лягаме в леглото отчаяни от поредния неуспех да се доближим до същността на въпроса, който поставят тези деца.

И въпреки това, всяка сутрин ще ставаме с нови сили, с нов импулс за работа и с още нещо, прибавено към нашия собствен потенциал, и ще започваме отново.

В лекциите си за „Изкуството и неговата световна мисия” Р. Щайнер пише, че ” …днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите…”ГА 276

И ако ние като педагози оставим настрана този страх , въоръжим се с желанието да опознаем човека и ,както Щайнер пише, с необходимото „мъжество”, ако приемем дълбоко в нас думите на Р.Щайнер, че ” човекът вече съвсем не в толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват, ще тяхната действителност, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята” , то тогава, може би, ще можем да разпознаем новото, което идва чрез тези деца и ще можем да ги приемем, такива, каквито са, без да се опитваме да ги” напъхваме” етерно отново във физическите им тела .

И, може би, няма да е излишно, в този дълъг, труден път, да вземем за помощници и приказките :

Имало едно време едно грозно патенце. Целият стопански двор го кълвял, обиждал и накрая го пропъдил далече. Намерил се добър човек и приютил за зимата скованото от студ грозно патенце. То порастнало и на пролет се превърнало в прекрасен, снежнобял лебед.

Редактирано Август 1, 2009 от xameleona

[DimitarIvanov]

Здравейте! В първото си мнение искам да ви поздравя за форума, който функционира и обслужва такава важна тема от живота.

От известно време чета за децата индиго, попадайки случайно на тази тема. В началото си мислех, че това са необикновени хора и се надявах да срещна някой такъв в скоро време. Разгледах и тази книга горе. За мое огромно удивление отговарях на всички въпроси с 3, отговаряйки на абсол'тно всичко написано в книгата, като се почне от хранене до разпределяне на времето и прочие. Законът на вероятностите оправдава такова съвпадение. Винаги обаче съм знаел, че съм различен от останалите, но го отдавах на това, че съм дете на разведени родители и цял живот съм бил сам, неразбран и от една страна мислещ се за доста различен от хората около мен. Сега съм на 20 години. Сам научих молитвата, започнах да чувствам някакъв дълг към престоя си на земята, започнах да убеждавам приятелите ми, които не намират Смисъла. От известно време чета усилено литература на езотерична тематика и разбирам, че в общи линии съм разбирал и аз така света(въпреки многото учения в тази насока), но на по-опростено ниво. Като малък печелих републикански олимпиади по математика без да съм сядал дори да реша една задача. (Жалко, че не става при висшето ) Освен това завбъдеще "най-случайно" се очертава да се срещам с подобен човек, което не знам как да го тълкувам.

1. Искам да попитам дали е задължително едно дете-индиго да вижда минало и бъдеще, да контактува с непознат разум, да има лечебни сили и прочие, защото аз определено не съм някакъв паранормален феномен, въпреки че си имам своите изживявания с духовните сили. От прочетеното останах впечатление, че децата-индиго идват с някаква мисия, а не за да се докажат като хора, стоящи над другите.

2. Може ли да ми препоръчате метод, чрез който да установя по някакъв начин дали съм такъв, защото определено не мога да се доверя на някакъв тест. Т.е. специалист, който има опит в тези случаи.

Благодаря предварително

Редактирано Август 19, 2009 от DimitarIvanov

[Станимир]

1. Искам да попитам дали е задължително едно дете-индиго да вижда минало и бъдеще, да контактува с непознат разум, да има лечебни сили и прочие, защото аз определено не съм някакъв паранормален феномен, въпреки че си имам своите изживявания с духовните сили. От прочетеното останах впечатление, че децата-индиго идват с някаква мисия, а не за да се докажат като хора, стоящи над другите.

Не е задължително да притежаваш някакви свръхсетивни способности.

Човек, когато изпълнява мисия, знае за това. Мисията предполага предприемането на определена линия на поведение в следването на дадена цел. Ако не знаеш целта на мисията (или поне част от нея), значи не ти я изпълняваш.

2. Може ли да ми препоръчате метод, чрез който да установя по някакъв начин дали съм такъв, защото определено не мога да се доверя на някакъв тест. Т.е. специалист, който има опит в тези случаи.

Има ли значение какво ще ти каже някой? По-важно е ти какъв се чувстваш.

Редактирано Август 19, 2009 от Станимир

[DimitarIvanov]

Знаеш за това или го осъзнаваш интуитивно? А за това какъв се чувства човек- според мен има примери за хора, които си въобразяват несъществуващи дадености, колкото и сигурни да са. Не е изключено и аз да попадам в този кръг, въпреки че чувствам какво трябва да направя. Понякога май наистина е нужно човек да се вслуша в себе си и да приеме нещата на доста абстрактно ниво. Май сам си отговарям на въпросите, но все пак нямаше да ви питам, ако бях наясно с всичко. Освен това май подобни хора не са рядкост вече в България

[Станимир]

За свръхсетивните способности го зная. Колкото до възможността човек да се заблуди в оценката си за себе си, то също така съществува възможността и другите да го заблудят, и тя е много по-голяма. По-важно е към какво се стреми човек, какъв иска да стане, а не какъв е в момента.

[tomodashi]

А има ли деца Индиго който да са добри и който да творят добро?

[Пеперуда]

Интересува ме,как може да се отрази на едно 2-3 годишно "индиго" сериозна стресова ситуация?

Детето в момента е на три години и половина.Преди повече от година пребори заболяване с висока смъртност при малките деца.В най лошите моменти не е било с майката,защото не са и позволили да остане с него.Лекарите са се опитвали да го стабилизират медикаментозно,докато не е угаснало в ръцете им,и след това е било сложено на изкуствено дишане.

Убедена съм,че това дете е "индиго" но основно ме интересува по какъв начин трябва да се подхожда към него (защото това събитие наистина го е променило,но към лошо..просто като попарено,изнервено-въпреки,че майката се грижи добре за него и не го оставя без ласка и хубава дума).Дали е редно да се заведе да му се лее куршум примерно,или нещо подобно?Не съм много запозната с тази част и моля за съдействие.

Жал ми е за детенцето,все едно крилата му отрязаха.

Редактирано Август 24, 2009 от Пеперуда

[Станимир]

Ако детето вече е здраво, не виждам причина да му се обръща някакво по-специално внимание, освен това, което се очаква от всяка майка към своето дете. Няма нужда от насилване на събитията и от прекалена загриженост от странични хора. Сигурен съм, че родителите и сами могат да се справят достатъчно добре с грижите за детето. Те най-добре могат да определят кога имат нужда от помощ и от кого.

Какво имаш предвид с думите, че събитията са променили детето? Та то, според думите ти, е само на две-три години. На каква база правиш подобни заключения?

[Психотроник]

Ако детето вече е здраво, не виждам причина да му се обръща някакво по-специално внимание, освен това, което се очаква от всяка майка към своето дете. Няма нужда от насилване на събитията и от прекалена загриженост от странични хора. Сигурен съм, че родителите и сами могат да се справят достатъчно добре с грижите за детето. Те най-добре могат да определят кога имат нужда от помощ и от кого.

Какво имаш предвид с думите, че събитията са променили детето? Та то, според думите ти, е само на две-три години. На каква база правиш подобни заключения?

[Пеперуда]

Ако детето вече е здраво, не виждам причина да му се обръща някакво по-специално внимание, освен това, което се очаква от всяка майка към своето дете. Няма нужда от насилване на събитията и от прекалена загриженост от странични хора. Сигурен съм, че родителите и сами могат да се справят достатъчно добре с грижите за детето. Те най-добре могат да определят кога имат нужда от помощ и от кого.

Какво имаш предвид с думите, че събитията са променили детето? Та то, според думите ти, е само на две-три години. На каква база правиш подобни заключения?

Привет,

ето някои от промените - плаче много повече и се разплаква от малко,като почти достига до истерия,много по-агресивно е от преди към други деца,изпуска се по голяма нужда (преди да престои в болницата си е било научено на гърне) има проблеми с говора,някои думи въобще не му се разбират(предполагам,че това не е от особено значение) ...в момента друго не се сещам.

Някъде бях чела,че дете индиго трябва да бъде пазено от стресови ситуации,а в този случай промяната е доста видима.

[Креми (късметче)]

-плаче много повече и се разплаква от малко,като почти достига до истерия,

-много по-агресивно е от преди към други деца,

-изпуска се по голяма нужда (преди да престои в болницата си е било научено на гърне)

-има проблеми с говора,някои думи въобще не му се разбират(предполагам,че това не е от особено значение) ...

Някъде бях чела,че дете индиго трябва да бъде пазено от стресови ситуации,а в този случай промяната е доста видима.

Много ми е трудно да дам категорично мнение, не защото го нямам, а защото от няколко изречения не може да се създаде цялостна картина.

Моят опит е малък, но все пак е нещо.

Това, че проявява агресивност, според мен означава по-скоро, че детето не е пълно индиго. Това му дава шансове да е по-разбирано от другарчетата си. Все пак зависи и за каква агресивност става въпрос, породена от какво... или безпричинна (наглед).

А и по начало класирането на хората "по цветове" е само относително, понякога и временно.

Знам, че ще причиня затруднения на майката със следващото си изречение , затова да повторя, че е само мое мнение, основано на мой опит. Ако обаче и тя със сърцето си чувства това, нека да си повярва. Детето не трябва да ходи на детска градина. Да остане с майката до седмата година плътно. Когато общува с други хора , да бъде в присъствието на майката. Да общува с деца, но да не бъде откъсвано от майката в това време. Това е много трудно в българските условия , изисква жертвоготовност. Ако майката не го прави доброволно и всеотдайно, ако се чувства като жертва в тази ситуация, смисълът се губи. Но това е връзка, която до седмата година поне трябва, доколкото е възможно, да бъде възстановена и заздравена. От нея зависят цялостната личност на детето, по-късни негови решения и хода на живота му.

Много е важно дали детето има братче / сестриче - по-голямо или по-малко. Важни са взаимоотношенията между тях.

Много би било полезно да общува често с по-възрастен, уравновесен и положителен човек - баба, дядо - но пак в присъствие на майката или да знае, че всеки момент може да отиде при майка си ( да е в съседната стая например).

Повторното приучване към гърне да стане много бавно, полека и без притискане ( добре, че сега има памперси).

Проблемите с говора също са от значение, особено ако става въпрос за думи, които преди е произнасяло правилно. Тук трябва да се конкретизира ситуацията, може при много любов и нежност да отмине сама, а може и да се наложи консулт със специалист - най-добре да не се всява паника, но да се наблюдава.

Пеперуда, отново моля да имаш предвид, че думите ми не се основават на статистика или обширно проучване, а на личен опит и няколко конкретни наблюдения върху няколко деца.

Вероятно други хора ще допълнят своите впечатления.

Редактирано Август 29, 2009 от късметче

[DimitarIvanov]

А чувам, че с практики е възможно човек с друг цвят да придобие индиговия. Какво мислите за това ? В България има доста хора, които претендират, че са придобили знания в Шамбала...

[Станимир]

Цветът на аурата не е нещо фиксирано. Той всъщност може да се раздели на две: едната част изразява моментното мисловно, емоционално и физическо състояние на човека; мислите и желанията, които изпитва в момента. Другата част изразява преобладаващите наклонности в неговия характер, това, което човек е отвъд моментните си настроения. Тази втора част също подлежи на промяна, но в по-дългосрочен план и това изисква повече усилия. Всъщност цвета на аурата не е толкова важен, колкото неговата яснота и чистота. Наличието на който и да е цвят в аурата, може да бъде както положително, така и отрицателно явление – зависи от самия нюанс.

Колкото до Шамбала, това не е място, където човек отива да придобива знания. Никой човек свързан с Шамбала по някакъв начин няма да го заяви публично с цел по този начин да придаде повече тежест на своите думи.

[Креми (късметче)]

А чувам, че с практики е възможно човек с друг цвят да придобие индиговия. Какво мислите за това ? В България има доста хора, които претендират, че са придобили знания в Шамбала...

Имам двама познати, които започнаха развитие в тази насока - към една школа, която доста нашумя в Бг напоследък.

Много са доволни, но в никакъв случай не изоставят другите си духовни практики и занимания, които наблягат на развитие на добродетелите. Дотук са фактите.

Мой извод ( може и да не е правилен) - индиговата аура , за която се говори в тази школа е по-скоро структурна промяна, изчистване и структурна промяна на фините тела като подготовка за духовно усъвършенстване. Това последното няма кой да го направи вместо нас.

Така че полза сигурно има - както е полезно да подготвиш опитното поле за ученици, изучаващи земеделие, а не да ги караш тепърва да разорават целината.

Но няма как да се осланяме друг да ни свърши работата. А и като сме приели веднъж да бъдем ученици на подготвен грунд, да се сещаме, че после ще дойде ред да сме учители и да разораваме и разрохкваме вместо други

Освен това индиговият цвят не е последен и най-висш, както по подразбиране се изказват много хора. Той е необходим за момента, за прехода.

След него идват други.

[Guest Кристиян]

Индиго= Егото на МАХ

Индиговите деца/хора, в никакъв случай не са "ангелчета" - тъкмо напротив...Индиговия цвят е най-близкия по качествата и свойствата на черния цвят...

И да разполага някой със седемте цвята- това не значи нищо...Каогато ги забърка- резултатът може да бъде или абсолютна чернилка (вземете си боички и забъркайте от седемте цвята, за да се убедите, че независимо от намеренията ви, ще получите чернилка- т.е. това е най-често срещания резултат).

Има способ, при който се забъркват седемте цвята и се получава бяло- чисто и просто бяло...Вземете си боичките, и опитайте да го получите...или дайте на индиговите да опитат- пък да видим какви ще ги забъркат...

[Креми (късметче)]

Не е така, защото не говорим за плътна материя, а за светлина. Иначе би излязло, че всички сме черни, а тогава се нарушава дори двуполюсния модел ... какво останало за ред други явления, които са от по-висше естество.

Мнение на една виждаща лечителка, може и да не е съвсем изчерпателно ( възможно е появяващите се напоследък индигови аури да имат допълнителни параметри), но го смятам в основни линии за вярно:

Елена Бакалова "Биоенергийна диагностика" стр. 33.

[Диана Илиева]

Да, индиговите деца не са ангелчета, тъкмо напротив - прав е Кристиян.

По-близо до ангелчетата са кристалните деца, но и те нямат крилца на гърба При тях вече се е получило това, за което говори той - от 7-те цвята да се получи бял/кристален. Тези деца започнаха да се появяват по-късно, след индиговите, и все още са много по-малко от индиговите.

Не знам за другите, но като виждам, че на моите деца не им правят никакви демонстрационни опити в часовете по приложните предмети - физика, химия, биология ... да споделя с по-младите потребители: когато се смесят 7-те цвята механично (например боички) се получава наистина една мътилка, кафяво към черно чак. Ако обаче се нарисуват седемте цвята като сектори на едно кръгло картонче и се завърти бързо, то в един момент (като се постигне определена скорост) картончето вече изглежда не като размазано цветно петно, ами чисто бяло.

Та (давам жокер ) ... работата е в скоростта на въртене.

[mihailo]

  Винаги ги е имало .Неочквайте от тях чудеса.Нито се притеснявайте че са различни.Трябва да оправяме свбе си,Света е оправен.  

И не са с големи очила като ниско развито юпи.Просто позннават повече измерения.

Но има любов в душата си.

Редактирано Септември 1, 2009 от didi_ts

[Слънчева]

Те идват в този свят със своите си намерения и таланти, които се проявяват от момента на раждането им. Те попиват знанията като гъби,особено ако има харесва даден предмет. Те сами решават в коя област искат да се развиват, за да решат конкретен проблем или за да попълнят знанията си. Те са добри и разбрани само тогава, когато се държите с тях като с възрастни хора.

Те имат много силна интуиция, разпознават скритите намерения и мотиви на другите хора. Ако забележат че имате скрит мотив, те се съпротивляват, защото знаят че постъпват правилно.

http://www.drebcho.bg/stories/Deca_Indigo

- Как разбираш дали са женени двама души?

- Трябва да познаеш. Гледаш например викат ли на децата.

(Дерек, 8 г.)

- Какво е необходимо за да бъде щастлив семейния живот?

- Да казваш на жена си че е красавица, макар и да прилича на стара таратайка

(Рики, 10 г.)

- Как да разберем за кого да се оженим?

- В момента никой не знае за кого ще се ожени, докато не порасне. Бог е решил това по-рано, а ние ще разберем по нататък за кого ще се оженим

(Кирстен, 10 г.)

Какво значи любов?

- Баба ми има артрит. Тя не може да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Това го прави дядо, макар че и той има артрит на ръцете. Ето това е любов.

- Ако искаш да се научиш добре да обичаш, трябва да започнеш с някой, който ненавиждаш.

- Това е когато говориш на някого нещо лошо за себе си и се страхуваш че няма да те обича. А после се учудваш, че не само не е спрял да те обича, а те обича по-силно.

Редактирано Ноември 14, 2009 от xameleona