Добромир Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 (edited) 1. Когато се определяме стойността на другия човек по неговата ценностна система и житейска философия, коя е мярката, с която ги съпоставяме - някаква универсална мярка има ли или ги сравняваме с нашата собствена? 2. Ако има такава универсална мярка за "най-висока човешка стойност", то какви са нейните критерии? 3. Как се замерва ценностна система на друг човек? 4. А житейска философия? 5. Ако сравняваме със себе си, то би трябвало нашата собствена стойност да е константна, за да служи за мярка? Интересно ми е и какви видове хора по тяхната стойност различавате... Благодаря. Моите отговори. 1 и 2. Универсални мерки изглежда не са ни достъпни, но това не значи, че трябва да се откажем от не напълно универсалните - вж. при т. 3. Нека да различаваме видовете преценк и съпоставки - доколко е стойностен човек като ниво в еволюцията, като адекватност на изразяването на това ниво, сравнително с хората около него или със средното световно ниво, доколко може да е стойностен конкретно за нас при определени взаимоотношения и колко е такъв за Цялото (предполагаме - там всички са еднакво стойностни). 3. Има една почти консенсусна карта в психологията и духовните школи (вижте Кен Уилбър), според която горе-долу би могло да се набележи еволюционното място на човека. След това задължително е за мен и да се прецени - и не винаги е лесно - доколко той действа конструктивно от своето ниво, защото и издигнати в съзнанието си личности могат да имат по-скоро "антиценностно" поведение към себе си, околните и света. 4. Тя е пряко отражение на горните два фактора. 5. Собствената ни стойност по отношение на нас самите не е константна. Но е трудно, когато се оценяваме само ние, без коректив от безпристрастен и добронамерен човек, да преценим кога самата ни стойност се е променила в сравнение с по-ранен период и кога единствено се е променило самочувствието ни. Редактирано Май 6, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moonlight Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Осланям се на интуицията си при преценка на хората . Аз също, но само в началото, докато не опозная по-добре човека отсреща. Разбира се че най-вярно може да се прецени човек след като го опознаеш. При мен в процеса на опознаване досега се потвърждава това, което е казала интуицията ми в началото. Случвало ми се е неведнъж интуицията да ми каже - не си струва да контактуваш с този човек - но съм на принципа че не трябва да се правят прибързани изводи само от повърхността..... след това се е оказвало че ....интуицията ми е била права , а аз за пореден път не съм я послушала. Добре дошъл/ла moonlight! Когато се определяме стойността на другия човек по неговата ценностна система и житейска философия, коя е мярката, с която ги съпоставяме - някаква универсална мярка има ли или ги сравняваме с нашата собствена? Ако има такава универсална мярка за "най-висока човешка стойност", то какви са нейните критерии? Как се замерва ценностна система на друг човек? А житейска философия? Ако сравняваме със себе си, то би трябвало нашата собствена стойност да е константна, за да служи за мярка? Интересно ми е и какви видове хора по тяхната стойност различавате... Благодаря. Толкова въпроси на куп ще ме затруднят . Всеки човек съди по своя си мярка - хората сме така устроени . Човек предпочита да контактува с хора, които имат ценностна система близка до неговата . Универсална мярка според мен няма . Ако имаше всички хора щяха да са като 'от един калъп ' и да са еднакви .....а не са еднакви и не е възможно да са еднакви. Какви видове хора различавам ли : - такива които са себе си винаги - такива които са фалшиви - т.е. представят се не това, което са, а това което искат ги видиш. - двойствени хора - които понякога са себе си, понякога са фалшиви. Моите наблюдения са че колкото човек е себе си, толкова привлича фалшиви хора . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 Преди малко един приятел ми изпрати следният клип. Това е най-подходящата тема според мен, където мога да го пусна. Замислих се за много неща. Храна за размисъл... Или? http://vbox7.com/play:6a790297 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 По мои наблюдения всеки се стреми да бъде забелязян по някакъв начин. Всеки жадува да получи признание за собствената си значимост. В това няма нищо случайно... и нищо лошо, защото в действителност всеки един от нас съдържа в себе си Божествената искра, потенциала на Божественото съзнание. Интуитивно ние съзнаваме това и претендираме то да бъде забелязано. Проблемът е, че го правим преждевременно, т.е. преди да сме открили и проявили тази Божественост, за която се говори в Библията: "Нали ви рекох: Богове сте!" Да, Богове сме - само че непроявени! Оттук и претенциите, които възникват само когато все още не сме това, за което претендираме, че сме. Защото, ако действително сме, тогава отпада необходимостта да претендираме, да доказваме нещо, което е очевидно и се подразбира от само себе си. Извинете ме - стана малко увъртяно! Затова ще завърша обобщаващо и, надявам се, разбираемо: За мен колкото в по - голяма степен човек е проявил своята Божественост, толкова по - стойностен е той. А иначе - уважавам всеки, защото всеки е носител на тази Божествена искра и само въпрос на време е нейният Пламък да лумне! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 (edited) 1) Когато работи за себе си, човек живее в закона на частите. Той все още е твърде далеч от вътрешната потребност да отдаде физическия си, нравствен, умствен и духовен потенциал за благото на Цялото. 2) Когато човек работи за Бога, той живее в закона на Цялото. Индивидуалността вече не мисли за себе си и за своето благо, но създавайки блага за Цялото, тя поема непосредствено неговото благословение и осигурява с това и за самата себе си най-хармоничните и благоприятни условия за живот. 3) Когато човек живее живот за Цялото, всичките му мисли и цялата му любов са отправени към Бога и към всичко съществуващо. Така той преживява Единството на живота като свещен трепет на душата си, преизпълнена с Божествена Любов към цялото творение и към неговия Творец. Живеещият за Цялото не прави разлика между своята скромна всекидневна работа на Божията нива и великите подвизи на героите. Той винаги започва от малкото и завършва с голямото. И нищо не върши за своя слава (както онези, които все още живеят в закона на частите), а единствено за славата на Онзи, Който е създал космическата люлка на живота и в Чието лъчезарно лице се усмихва цялата неземна красота на сътвореното в неговата великолепна и съвършена цялост. В този ред на мисли е и съветът на Учителя П. Дънов: “В основата ще туриш Любовта към Бога. Ако нямаш тази основа и обичаш някого и се свържеш с него, непременно ще паднеш в грях. Ако нямаш тази основа и обичаш едно общество или един народ, ще се вплетеш в грехове, ще имаш противоречия и безплодна дейност. Всичко трябва да се подчини на Любовта към Бога.” При изследването на теоретичната схема на Учителя П. Дънов в ракурса на живота за Цялото изкристализира едно извънредно важно заключение. Според Учителя на ББ в България има три вида живот: живот за себе си, живот за обществото и живот за Великото Разумно Начало. Първите два вида живот – за себе си и за обществото, свидетелстват за частично разбиране на живота като такъв. Пълнотата на разбирането е свързана с постигането на третия вид – живота за Цялото, за Великото Разумно Начало, който включва в себе си и първите два вида. Тоест, ако живееш пълноценно за Цялото и за Бога, същевременно ти живееш с пълна сила и ползотворност и за себе си, и за обществото. Така направеният извод произтича от действието на три духовни закона, чиято същност, съдържание и насоченост са разкрити от Учителя П. Дънов, както следва: “В живота съществуват три закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частта. Първия закон наричам “закон за Бога”, втория – “закон за ближния”, третия – “закон за себе си”. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако живеете за Бога, за Цялото, ще живеете за ближните и за себе си, защото двата последни закона се включват в първия. ... “Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодариха на Бога. Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина.” Собственото, неповторимо духовно име, което всеки човек следва да узнае за себе си, е същото, посочено и в библейската книга “Откровение” (2:17): “На онзи, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, което никой не знае, освен оня, който го получава.” Това съкровено име, с което всяко живо същество е известно само пред Божия Дух, получаваме в мига, когато достигнем пълнотата на проявлението на своята Божественост. То е единствено и неповторимо и отразява във възможната най-голяма дълбочина същността на съответната индивидуалност.” "Живот за цялото ..." от брат Константин Златев Редактирано Септември 27, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 "Стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите победи" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 (edited) Пораженията са много повече от победите в един човешки живот. Доколкото победите или пораженията имат изобщо някакво значение. В един миг всичко се изравнява по смисъл и по чувство. Стойността на човека, малко странна тема, като че ли е. По-скоро кое определя чувството за човешко достойнство е предиспозиция и на идеята за човешката стойност на хомо сапиенс. Редактирано Септември 27, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Е те победите са различни т.е имат различна същност. Ако са разглежда по глобално човешката стойност излиза че е много нищожна можеби стойноста на човек се увеличава повече когато е в и за общото (стадно) . Правя аналогия с пчелите имат стойност(живеят) когато са в едно цяло семейство поединично умират . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 (edited) http://www.answers.com/topic/anthracite-3 Прозрачен и пречупва красиво Светлината Редактирано Септември 27, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 12, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2010 Кое определя стойноста на човека? В поляризирания свят ,който е среда за настоящето ни развитие е добре да си зададем въпроса: Коя страна на дуалноста взема надмощие в нас? Дали е тъмната;страната на егото; или светлата;страната на единството, на цялото.Има ли въпроси ,на които ако си отговорим,биха ни осветлили по казуса?Най-обикновенния от тях е: На кое отдавам предпочитание ; на уважението или на почитта? На пръв поглед изглеждат близки по смисъл но противоположни по вложен заряд. Ако се борим за уважение не би трябвало да се учудваме на тъмния воал,който се спуска около нас като резултат. Обаче развиваме ли почитта,там нещата се развиват с малки стъпки ,постепенно ,с много труд от наша страна.Ще трябва да се изгражда усета;от къде идва Божественото ,да се развие слухът ни за Божественото,което носи живот.Именно този плод;въздаването на живот към вашите дни ще ви подскаже че се намирате в светлата страна."И това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истинного Бога и Христа Когото Си изпратил." От там нататък,човек определи ли се от коя страна се намира и какви са намеренията му,може сам да си направи самооценка.Е разбира се най- добрата оценка е тази ,която Бог прави според извършените дела. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.