Силвия СД Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Много прозрения идват именно в самота. И такова може би, че точно когато "идват прозрения", сме най - далече от самотата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Да! Мъдрецът е най-малко самотен, когато е сам. Джонатан Суифт Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Стойностните неща се обуславят от своята рядкост, масовостта обезценява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) По повод написаното от Вендор. Асоциирам с една мисъл на Станислав Лец, а именно, че общуването с лилипути изкривява гръбнака... Редактирано Април 25, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Цената е паричен еквивалент на стоката. Стойността е калкулация чрез която се определя цената. Живото не притежава стойност, цена нито пък калкулация. Труда който влага човека е остойностен и той има споменатите атрибути (цена, стойност и калкулация). Н о човекът не е труд. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Еманациите излъчвани от човека са това, което всеки възприема при досега си до него. До колко стойностен е един човек се определя от това с което той насища атмосферата около себе си. И кой може да прикрие качеството на своята аура? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Еманациите излъчвани от човека са това, което всеки възприема при досега си до него. До колко стойностен е един човек се определя от това с което той насища атмосферата около себе си. И кой може да прикрие качеството на своята аура? Хубав въпрос... От самосебе си се разбира, че този който има обективно познание за качествата си, ще има възможност да си "изгради роля". Но това не винаги е възможно. Защото не винаги може да се напарави на луд. Все ще трябва да реаргира в определени ситуации адекватно във видимия спектър. Сиреч субекта опознавайки се като обект, знае обективното си място във времето и пространството. А това може да се превърне в предпоставка да .."излиза" от времето и пространството по собствено желание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 По повод написаното от Вендор. Асоциирам с една мисъл на Станислав Лец, а именно, че общуването с лилипути изкривява гръбнака... А от общуването с лилипутките, кръста ли боли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Ако не ти харесват думите ми, отмини ги с ПРЕЗРЕНИЕ.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Може би стойността на една личност (не душа - тя няма стойност според мен) се определя от умението и да вижда голямото в малкото, дълбокото в плиткото, мъдростта в глупака, ползите в загубите, живота в смъртта, красотата в невзрачното.... Може би стойността на една личност зависи и от знака на емоциите, които тя допуска в себе си - дали оставя да я води гордостта или смирението, дали отминава с уважение или с презрение... Не знам как е с вас, но аз обичам да коленича, за да погаля цветята, да се навеждам и дори приклякам, за да разговарям с моите Учители - децата.... Когато го направя, имам усещането, че трябва да се повдигна сега пък на пръсти, за да ги стигна.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) Еманациите излъчвани от човека са това, което всеки възприема при досега си до него. До колко стойностен е един човек се определя от това с което той насища атмосферата около себе си. И кой може да прикрие качеството на своята аура? Аурата, излъчването или да го наречем харизма неможе да е показател за стойност, защото е неoтрална величина.Има много харизматични личности, които едва ли биха дили определени като стойностни-Сталин и Хитлер например.Макар че тяхната стойност за историята нa човека е неоспорима. Редактирано Април 25, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 , да Донка и за мен в много отношения са учители децата , особено най- малките . А за стойностите , ще ми се да имам много стойности , или по - точно да имам калейдоскоп от стойности , най- различни функции на духа , защото за мен това са стойностите, начин на функциониране . Мечтая да функционирам повече . Да познавам възможностите си за изпълняване на функции . Твърде ограничен диапазон от функции . Стесненото пространство на ценностите , определят границите на действието ми , на начина по който бих могла да се реализирам в жизненото пространство. Затова дори и човек да е много стойностен , душата му да е един своеобразен ролс - ройс на ценностите , фина субстанция на идеалистични притежания , аз ще се чувствам на самотен остров , където моят душевен ролс ще бъде безмислен. За съжаление , много трудно се оказва човек да се раздели със всичките си ценности , които го правят "стойностен " човек . Затрупвам се с ценности и се обездвижвам , и спирам да изпълнявам каквато и да е функция в тази вселена . Например имам силно "духовно - устремените цености " да обичам интелигентните хора , да уважавам само "ценните ", само "стойностните ", само "знаещите и мъдрите ", другите "духовни "хора . Аз в живота си всъщност проявявам твърде малко от любовта си към целия човешки род , само защото имам определени ценности , които не ми позволяват да реализирам цялостната си любов , защото аз имам определени изисквания за "стойностни ", за "ценни " , и тези които не заслужават етикета ми /разбиранята , ми / за" стойностни ", ще произведат само отегчение и неприязън . Не мога да кажа , че съм се преборила напълно с този "стремеж " към истински "стойностните ". Но какво пък опитвам се да преоткривам света извън ролс- ройса на ценностите , а напротив в трафика на реалността . Там , където всъщност всеки е зад гърба на някой друг и е пред носа на някой друг. "умението и да вижда голямото в малкото, дълбокото в плиткото, мъдростта в глупака, ползите в загубите, живота в смъртта, красотата в невзрачното.... "- цитат Донка . -ето това умение , тази нова функция , ми се ще да бъде една различна стойност от моя калейдоскоп. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Аурата, излъчването или да го наречем харизма неможе да е показател за стойност, защото е неутрална величина.Има много харизматични личности, които едва ли биха дили определени като стойностни-Сталин и Хитлер например.Макар че тяхната стойност за историята човека е неоспорима. Има най-различни излъчвания. Магнетизмът и аурата не са едно и също нещо. Всяка мисъл и чувство които преминават през съзнанието на човека се отразяват върху неговата аура. Там измама не може да съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Незнам какво си е мислил Сталин или какво е вършил, но и до сега хората тачат личността му(явно е имал много светла и чиста аура). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Има най-различни излъчвания. Магнетизмът и аурата не са едно и също нещо. Всяка мисъл и чувство които преминават през съзнанието на човека се отразяват върху неговата аура. Там измама не може да съществува. Всъщност, точно там е измамата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) Ако не ти харесват думите ми, отмини ги с ПРЕЗРЕНИЕ.... Тука виждам предположение, предложение и етикет за поведение(оценка). Но ако да кажеме истината е, че думите са ме разсмяли няколко пъти, забавлявали са ме, т.е. принципно са ми харесали, това предполага, че когато оценяваме хората взимаме в предвид себе си и от тази гледна точка можем да се заблудим. Създали сме си илюзорен свят въз основа на личните ни чувства и преживявания и гледаме едностранчиво на нещата. Иначе бихме предложили и друг алтернативен вариант. Така,че стойността на човека я определяме предубедено изхождайки от себе си. Реална отценка обхващаща всички аспекти на човешката личност, непредубедено е възможно да даде само абсолютен разум, който знае , а не предполага. Редактирано Април 25, 2007 от mecholari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Какъвто и да е човек, стойността му се определя от човешката оценка, тази на околните и неговата лична. Важното е оценаката съответсва ли на действителността и кой е критерият тя да е реална? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 (edited) Околни много. Един човек може да бъде обичан(харесван) от някои и мразен(нехаресван) от други. И оценките им ще бъдат различни. Редактирано Април 26, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 :thumbsup: Wonderful! За мен оценката на околните за някого (или за мен) ми дава информация за техните (на оценящите) критерии за ценност, стойност, както и за това, което харесват (не харесват) в себе си или какво искат да имат, какви искат да бъдат. Т.е оценките говорят за стойността на оценЯЩите личности. Според мен почти същото важи и за оценките, които някой дава на себе си - те показват не каква е стойността му, а каква е ценностната му система... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Аурата, излъчването или да го наречем харизма неможе да е показател за стойност, защото е неутрална величина.Има много харизматични личности, които едва ли биха дили определени като стойностни-Сталин и Хитлер например.Макар че тяхната стойност за историята човека е неоспорима. Има най-различни излъчвания. Магнетизмът и аурата не са едно и също нещо. Всяка мисъл и чувство които преминават през съзнанието на човека се отразяват върху неговата аура. Там измама не може да съществува. Аурата е съвсем различно нещо от това, което наричаме магнетизъм или харизма. При аурата наистина измама не може да съществува, казвам го от скромния ми личен опит. От време на време успявам да видя аурата на хората и тя се променя, когато се радват или ядосат, когато се развълнуват или лъжат ... Аурата на Сталин едва ли е била чиста и светла (нямам негова снимка под ръка, но и да имах не е ясно дали щях да успея да видя - ще се опитам все пак). От друга страна не съм кой знае какъв експерт по въпроса, но не приемам аурата (нейната сила и цвят) като критерий за определяне стойността на човека. По нея може да се съди за неговото еволюционно ниво. В частност могат да се направят изводи за неговото здравословно, емоционално и т.н. състояния, но за стойността на човека ... Всички хора са важни и нужни, всеки е на мястото си. Въпросът кой човек има по-голяма и кой по-малка стойност за мен е доста провокационен и има характера на нашата ценяща успеваемостта и достиженията цивилизация. Ако се опитаме да се издигнем над тези неща, такъв въпрос въобще няма да ни дойде на ум да поставяме. Аз съм съгласна с мнението на Дончето, че критериите за оценка, които прокламират другите хора около мен, само ми дават информация за тяхната ценностна система. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Стойността на един човек, на една стока или каквото и да било, винаги става в сравнение с други хора, стоки и т.н. Стойността няма как да бъде величина сама по себе си, тя се съизмерва с други величини. И за да се избегне субективният елемент при оценяването, се гледат резултатите. За почти всички (хора) те са различни (резултатите). Винаги има и по-умни, и по-напредничави и по-успешни хора и те трябва да служат за пример на другите. Над всичко обаче е собствената самооценка и самоуважение, като естествена последица от самоосъзнаването. Най-важното нещо за правилната самооценка е намирането на най-удачното място (във всякакъв смисъл) за изява на личността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moonlight Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Стойността на човек се определя от ценностната му система и житейската му философия. Осланям се на интуицията си при преценка на хората . Тя не ме лъже, но не винаги я чувам навреме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Осланям се на интуицията си при преценка на хората . Аз също, но само в началото, докато не опозная по-добре човека отсреща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Добре дошъл/ла moonlight! Когато се определяме стойността на другия човек по неговата ценностна система и житейска философия, коя е мярката, с която ги съпоставяме - някаква универсална мярка има ли или ги сравняваме с нашата собствена? Ако има такава универсална мярка за "най-висока човешка стойност", то какви са нейните критерии? Как се замерва ценностна система на друг човек? А житейска философия? Ако сравняваме със себе си, то би трябвало нашата собствена стойност да е константна, за да служи за мярка? Интересно ми е и какви видове хора по тяхната стойност различавате... Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alisa Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Ще ми се да вярвам , че няма повече и по-малко стойностен човек. От гледище на Великия Космос или Първата Причина няма привилегировани. Всички сме едни и същи. Нашите човешки мярки са прекалено "човешки" за да можем да дадем реална оценка на това кой човек е по-стойностен. Аз нямам отговор на този въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.