Валентин Петров Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 За нищо и за никакво те избиват милиони хора. Какво придоби Европа от европейската война? Измряха шест милиона хора и то цвета на Европа. Аз не съм против това, което става в света. Аз зная, че всичко е за добро, но тук се дава жертва, която не е на място. Ако тия шест милиона хора бяха станали проповедници на правдата, на разумността, ако бяха станали учители на човечеството, ако бяха екипирани да работят за доброто на човечеството, цялата земя щеше да се превърне на рай. Обаче тия шест милиона хора измряха и работите на Европа не само,че не се подобриха, но се влошиха. Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога освен това те обичат да икономисват истината. З ... Пред мен стой едно велико, светло бъдеще, за което сега говоря не е Божествен порядък на нещата, но човешки. Това са човешки разбирания, разбирания на хора, които са внесли своите мисли, своите идеи и желания, с които искат да направят порядък на природата. Обаче, природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Обаче, щом види даден човек, или дом, или общество, или цялото човечество, които са се отклонили от нейните порядки, тя се противопоставя, понеже не позволява никакво отклонение. http://triangle.bg/books/1938-09-25-10.1999/1938-09-25-10.html Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Чувството за собствена значимост е едно доста коварно чувство. .Когато човек е доволен от себе си,а всички имаме поводи да доволствуваме и да се радваме на някакъв свой успех,то се промъква неочаквано и обикновено тогава грешим.Радостта и доволството приспиват будността ни.Забравяме мъдростта и на тоя терен, като плевелчета поникват нежните (в началото) кълнове на чувството за собствена значимост.Ако не се усетим ,те ни обхващат като паяжина и от там до проявата на гордост,самомнение и прочее вредности има малка крачка. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 Там е надеждата. Все пак западът върви по логиката на пирамидата на Маслоу. Тоест нуждите се удовлетворяват отдолу нагоре. Повечето професионалисти работят до скъсване за да удовлетворят базовите си потребности и образованието на децата. Така духовността е възможност предимно за хората успели материално и социално и техните семейства. Изключенията са редки. Нормално е отдолу нагоре да се удовлетворяват - ако умираш от глад, няма да ти е до книги и философстване. България е най - бедна в ЕС, но интересът към духовното се засилва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 Значимостта е нещо твърде относително. Да, има я, но тя се отнася за някаква сфера в която действаме съзнателно и почти я няма извън тази сфера. Например, една пчела-майка е от изключително значение за кошера, но за човека значимостта й е нищожна. Значимостта на човека в най-добрия случай също се отнася до живота на планетата и то в редки случаи. Обикновено сферата в която човек е значим е далеч по-малка. Да, вярно е че човек е част от вселената, но той не живее съзнателно живота на вселената. И да, последствията от човешките действия могат да са осезаеми за по-висшите същества от хората, но това не ни прави значими. Ние също чуваме лая на кучето на съседите, който ни буди нощем, но това прави ли въпросното куче значимо за нас? Значимостта се определя от сферата в която можем да действаме съзнателно и да постигнем някакви резултати. Значимостта се определя от сферата в която можем да окажем някакво влияние. Някой може да си мисли, че щом има безсмъртен дух и е неразривна част от Космоса, това го прави значим в космически мащаб. Не, човек е точно толкова значим, колкото е обхватът на съзнанието му. Значимостта на мравката не може да надхвърли мравуняка в който живее. Тя съзнателно живее живота на този мравуняк, но за живота на Земята, така както го осъзнава човека, тя си няма представа и значимостта й е в съответствие с това. За една мравка може да е голямо геройство да занесе едно зрънце в мравуняка, но това действие е значимо само за нейните мащаби. За човека това действие е несъществено – сферата и критериите вече са други. Нашата значимост за Космоса не е повече от влиянието, което можем да му окажем – общо взето никакво. Нашата значимост е там, където можем да действаме и да постигаме резултати съзнателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 А аз мисля, че е много хубаво да имаме чувство за собствена значимост. Ако мислим, че от нас нищо не зависи, ако мислим, че сме незначителни като фактор, то ставаме доста безотговорни. Но може би повечето хора в тази тема коментират не точно собствената значимост, ами нещо друго - примерно собствената горделивост или самомнение ... @Стан, а какво е влиянието ни през периода между смъртта и едно ново раждане? Тогава нямаме съзнание такова, каквото сме свикнали да назоваваме тук, на Земята. @Роза, виж какво казва Учителя в "Излишък и недоимък в живота": "И съвременните писатели и проповедници проповядват недоволството. Те казват: "Човек трябва да бъде недоволен, за да прогресира." Те поддържат, че доволните не прогресирали, а недоволните прогресирали. Не - и едните, и другите не прогресират. Тази идея, че в доволството или в недоволството човек прогресира, е само измама. Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира, е неговото съзнание." Розалина и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 @Стан, а какво е влиянието ни през периода между смъртта и едно ново раждане? Тогава нямаме съзнание такова, каквото сме свикнали да назоваваме тук, на Земята. Ами те състоянията след смъртта могат да са доста разнообразни за различните хора. Но обикновено хората си остават затворени в сферата на Земята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zlati9 Добавено Февруари 9, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2016 (edited) В 21.07.2009 г. at 22:13, Максим каза: В 21.07.2009 г. at 22:13, Максим каза: Чувство за собствена значимост трябва да имаме и е полезно. Ако аз обичам себе си, това означава, че ценя себе си. Не мога ли да харесвам себе си, съм загубен. И същевременно знам, че добрите качества, които имам не са моя заслуга, а на Твореца, ето защо уважавайки себе си и знаейки цената си, аз автоматично ставам признателен и на Него, благодарен за всичко добро и красиво, което ми е дал. Ако аз харесвам себе си на външен план, то това не засяга и не раздува егото ми, защото не аз съм създал тези очи, или тази коса, или това тяло. Т.е. задоволството не е адресирано към собственото ми его, а към Създателя, който има заслуги за тази красота. Тогава мога само да изпитвам благодарност, а не арогантност. От друга страна ако аз не мога да уважавам самия себе си и да обичам себе си, то аз не бих могъл да обичам никой друг. По този механизъм възникнало самоуважението се родее както със смирението, така и с гордостта в някакъв смисъл. Според мен тези двете не си противоречат, просто се отнасят до различни аспекти на живота ни. Аз мога да бъда едновременно смирен и да се преклоня пред величието и гения на Твореца, или на един благороден добродетелен човек, и едновременно с това мога да изпитвам гордост че имам допир с извисен човек или че просто съм важна част от плана на Твореца. Напълно споделям мнението!Не бих могла по-добре да го изразя! Редактирано Февруари 9, 2016 от zlati9 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.