Диана Илиева Добавено Август 21, 2009 Доклад Share Добавено Август 21, 2009 " Аз се обичам и одобрявам .Аз се обичам и одобрявам . Аз се обичам и одобрявам." Ех ако вместо това казваше истински.Те ме обичат и одобряват.Те ме обичат и одобряват.Те ме обичат и одобряват. Това ако те одобряват другите е много яко нещо. Ех, tomodashi, а ти кога ще разбереш, че едва когато ти истински се обичаш и одобряваш, чак тогава и другите ще те обичат и одобряват. Пък щом ти се струва, че е много яко нещо, значи ето - имаш мотив да започнеш да се обичаш и одобряваш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Търсех тема за ценностната система на хората и попаднах в тази позабравена тема. Дълго време систематизирах моята и на първо място сложих "Достойнство". А то излиза, че е твърде спорно като ценност ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Ако разглеждаме човек като носител на божественото, то необходимостта от достойнство става очевидно. Законът за съответствието изисква това. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 А има ли в Учението тема за човешките ценности, за достойнството като ценност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Ако разглеждаме човек като носител на божественото, то необходимостта от достойнство става очевидно. Законът за съответствието изисква това. Хм, а как достойството преминава в гордост? "Сега, в какво стои достойнството на един човек? Много просто. Достойнството на някой плод зависи от съдържанието, което има,вкусът му какъв е. Всеки един плод има особен вкус и с този вкус той привлича. Някои не обичат сливи, обичат череши. В черешите има нещо особено. В ябълките, крушите, портокалите има нещо особено." "Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека." Достойнство значи да имаш вътрешно съдържание, да знаеш уроците си. "„Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек,напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението.Казват за някого: „Той е кротичък“. Искат да кажат, че е слаб.Не, слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високо добродетелен. Когато слабият иска да стане силен,той върши престъпление. Смиреният никога не върши престъпление.Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват,да управляват." "Моето достойнство? Какво достойнство? Достойнството в човека стои да поправи погрешката. Като направи погрешка, то е коренът. Достойнството седи да израсне, клонища да пусне. Ако не правиш погрешки и не ги изправиш, ти не растеш. Като направиш погрешка и имаш желание да я поправиш, ти си в правилния процес. Направиш погрешка – не казвай: „Моето достойнство не ми позволява да се примиря.“ Кажи си: „Аз бях герой да направя погрешката, герой съм и да я поправя.“ Вие ще израстете и туй дърво ще даде плод." Учителя няма предвид човешкото достойнство, което засяга основно такива неща като зачитане на човека, уважението на човека и т.н. zlati9 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Закон за благоприличие Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога след като се е изчистил, преоблякъл, т. е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота. В това седи достойнството на човека. Всяка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя няма достойнство за себе си. Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Наука за езика В разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарят съзнава това и е доволен от положението си. Ако господарят пожелае по-големи почести, отколкото му се дават, ще му предложат да заеме положението на слуга. И ако слугата не иска големи почести, ще го заставят да вземе положението на господар. В разумния свят въпросите лесно се решават. Докато е на земята, всеки човек желае да стане цар. Обаче, в разумния свят нито царят желае да стане слуга, нито слугата – да стане цар. Там всеки е доволен от положението, което заема. Не е въпрос за външното положение, което хората заемат, но за вътрешното състояние на човека. Царят всякога ще си остане цар, а слугата – слуга. Царят се ползва от външно почитание, а слугата – от вътрешно. Всеки има достойнство и се ползва от почитта на хората, когато е на своето място. Отношения към природата Сегашните времена изискват положителни мисли и чувства. Не се допускат вече отрицателни мисли и чувства. Каже ли някой, че е грешник, ще го изпратят на баня да се окъпе. - Слаб човек съм. - Щом си слаб, ще отидеш на нивата да работиш, да се калиш. Човек е дошъл на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувствува правилно. На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. Достойнството на човека се състои в любовта му към самата любов, към мъдростта и към истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Правилно разрешаване Какво се крие в „аз“-а? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога. Дойде глас zlati9 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 (edited) Хм, а как достойството преминава в гордост? Отговорът на въпроса според мен е в подчертаното: Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд. Гордият човек върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняват и да мислят само за него. Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-учен, по-достоен, който ще го свали от височината, на която се е качил. Добри и лоши условия Гордият човек се сравнява, стреми се да изпъкне поне пред самия себе си. За него не са толкова важни самите плодове от делата му, а това, че именно той е допринесъл за резултата. Казват: Човек трябва да има достойнство, да не се унижава. – Какво достойнство ще имаш на северния полюс? Достойнство има човек, само когато плодовете растат и зреят в него. Там, дето всичко е замръзнало, не може да става дума за достойнство. Смъртта е студът в живота. Произходът и се крие в човешката гордост. И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, е създало гордостта. Това е неразбиране на законите. Горделивият нищо не е дал на хората, а всичко изисква. Бог, Който е създал целия свят, е дал всички блага, от никого нищо не иска. Той не държи хората отговорни за това, което им е дал. Той е вложил любовта в сърцата на хората и ги оставил свободни. Щом се отклонят от Любовта, в тях се явяват омразата, вътрешното недоволство, което постепенно ги смразява. Работете върху себе си да развиете Божественото съзнание, което никога не се помрачава. Законът за ограничението и законът за свободата Редактирано Юни 26, 2011 от Станимир zlati9 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aiia Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Когато човек е по-нисък от тревата той се покланя на всички.Това разбрах от беседите на Учителя които си цитирал Станимир.Чела съм ги всичките .Периодично ги препрочитам за да държа в норма чувството си за собствена значимост B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Благодаря на Станимир и на Божидар Зим за цитатите и поясненията! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 11, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2012 Като гледам стари мои снимки, като си спомням какво съм мислил/чувствал преди, като чета разни духовни обяснения и сякаш ми става по - понятна идеята, че това видимо аз, с което се отъждествяваме е илюзорно. Днес си един, утре друг (като външен вид, мислене, състояние на тялото). Психиката ни се променя, съставът на телата ни не е такъв, какъвто е бил вчера, всеки ден сме с нещо по - различни от вчера, завчера и т.н. Слънчева и Илен 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 11, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2012 Тази моя тема може да я влеете в темата на Бориславил и да заличите настоящия ми пост. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10091&hl=&fromsearch=1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 11, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2012 (edited) Според мен гордостта и честта са свързани с положението в обществото (или желаното такова) /особено с отношенията между половете. Няма как да е другояче в общества в които е силна конкуренцията за позиции, пари и тн. Всеки се плаши да не би да е/ или излезе че е по-некадърен, некрасива и пр от другите. И всеки иска да е значим, да прави и да е направил важни неща за фирмата си/обществото. По необходимост при вземане на решения в определена техническа област трябва да се държи сметка за компетентността на участниците. Наблюдавал съм доста прения в които 4 човека без знания изтъкваха наивни доводи игнорирайки мнението на единствения знаещ в събранието (не говоря за себе си). Същият знаещ човек винаги открито признава липсата си на практика в други въпроси макар и да е чел за тях. Разбира се той изчака те да се навикат (около година) и после свърши всичко сам за 2 месеца. Имаше ли чувство за собствена значимост? Разбира се. Винаги обаче се държи скромно и се опитва да помогне на другите да се образоват. Мисля че оценката на своите настоящи възможности и знания трябва да е възможно най-трезва. Когато се работи заедно с колеги същото важи за оценката на техните възможности. Това води до по-добра ефективност в отношенията с другите, липса на паника и по-голям имунитет към "политически" търкания. Когато човек е настроен да помага на другите и им желае доброто и когато и те са на подобно ниво съвместната работа е удоволствие. Редактирано Февруари 12, 2012 от Валентин Петров Диляна Колева и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 (edited) Наблюдавал съм доста прения в които 4 човека без знания изтъкваха наивни доводи игнорирайки мнението на единствения знаещ в събранието (не говоря за себе си). Същият знаещ човек винаги открито признава липсата си на практика в други въпроси макар и да е чел за тях. Разбира се той изчака те да се навикат (около година) и после свърши всичко сам за 2 месеца. Имаше ли чувство за собствена значимост? Разбира се. Винаги обаче се държи скромно и се опитва да помогне на другите да се образоват. Класика в България .Тъжна картинка в момента. Въпросът ми е обаче, до колко е добре за човека, който изразява по подобен начин чувството си за собствена значимост, да постъпва по този начин. Не е ли това загуба на много енергия, особено ако това е стил на работа и общуване в едно общество? Когато болшинството са на друга вибрация, този скромен и добре образован човек е смачкан от масата. Тук идва субективния поглед над "чувството за собствена значимост". Колкото и да се чувстваш значим в собствените си очи, ако средата те отхвърли, неминуемо се отразява на силата на това чувство. Само по себе си това чувство е прекрасно, но ако няма къде да се отрази и ако не може да бъде вложено в полза на другите то губи голяма част от положителната си вибрация. Редактирано Февруари 12, 2012 от didi_ts Eлф и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 И вчера приятелката ми се хвалеше с бамбучето си - тройно щастие което е запечатано от горе и изкарва листенца и издънчици от страни. Чуден урок за проблема ми в момента, поздрави на едни вибрации сме + радвам се че Вальо пише отново Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Хубаво е това, че всеки иска да е значим! Виж, обратното щеше да е тревожно явление. Проблемът е, че именно търсим външната значимост, признаване на собствената ни значимост от страна на другите. А иронията е, че наистина всеки е значим, но не го съзнаваме. И точно поради това много хора си позволяват да правят компромиси с доводите, че "И да го направя, и да не го направя, няма никакво значение. Кой съм аз, какво зависи от мен? - нищо. Да внимават какво правят управляващите, властимащите, политиците, директорите ...". А реално не е така. Всичко зависи от всички. И това, че реалността не ни харесва, е плод именно на многото компромиси, направени от много хора, от които УЖ нищо не зависи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 (edited) @didi_ts Има такова нещо. Затова понякога тези хора напускат и компаниите пропадат. Тези хора трябва да се подкрепят от другите колеги които ги разбират. Личните чувства се преодоляват лесно посредством стремеж към ефективност. Известно е че във всеки момент от една шахматна партия има най-силен ход. @Елф И аз се радвам @Диана Илиева Проблемът е, че именно търсим външната значимост, признаване на собствената ни значимост от страна на другите. Ами самата дума значим е обикновено в контекст. Значи - за някого. Включително за нас Правилното е да увеличаваме своята стойност, а значимостта е нещо като цена. Редактирано Февруари 12, 2012 от Валентин Петров Орлин Баев, Eлф и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Значими сме. Всички. Пред самите себе си, пред Бог. Когато вършим нещо с ненасилие, по най-добрия начин за момента и ни носи радост, удовлетворение. Да, може невинаги да сме значими и нужни за другите, но можем да отминем и да продължим или започнем отново... Уроци... Мислила съм си за малкото детенце, което подарява първата си картина-няколко хаотични чертички, точки. То е вложило същия ентусиазъм, творчество и обич, както Пикасо например... То е сътворило първия си шедьовър... Проблемите идват, когато изискваме признание и приемаме загубите трагично /не че аз не ги приемам така понякога.../. Трудно е, когато чуем, че умничките нямат място, не са за предпочитане... Казвали са ми да не мисля, а да изпълнявам например, но такива хора просто подминавам... Общо-взето така реагират хора с комплекси и проблеми, но те са си техни... Учим се-да разговаряме, да приемаме инакомислещите... Проверки има постоянно... Привет Вальо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 (edited) @СлънчеваЗначими сме. Всички. Пред самите себе си, пред Бог. Привет Sunny :) Да. За Бог значим много. Но на Земята в момента ценностната система е неестествена. Материалните успехи са поставени над добротата и обичта. И чак като минат оттатък разбират колко малка стойност всъщност са имали. Духовните цивилизации поставят физическите ценности като подчинени на духовното развитие на хората. Тогава и материалната култура не ще страда от дисхармония и циклични кризи. В западната икономика както и в света сега основен е принципът на максималната печалба. Това води знаем до какво. Те няма да могат да построят нищо хармонично върху само тази основа. Но така или иначе сме тук и трябва да се живее. Учителят казва че трябва да учим и да работим. Защото духовните хора трябва да имат ценност и за обществото като работят честно и добре. Те не трябва да търсят значимост само заради своята духовна ценност. Там където можем да помогнем и с духовните си качества - по добре да е безплатно. Редактирано Февруари 12, 2012 от Валентин Петров Слънчева и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Хората искат/стремят се към нещо си, защото от малки по един или друг начин са им внушавани някои неща. Това е поне една от причините да търсят значимост посредством еди какво си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 (edited) Можем да живеем добре на физическо ниво, както и в духовния свят. Няма сблъсък, противоречие, стига, да не сме зависими от материята само. Хармония, синхрон са нужни навсякъде... Не мисля, че е редно да противопоставяме западно и източно, а да се учим, да вземем, което е нужно за нас. За всекиго индивидуално, разбира се. Никога не е късно човек да започне да се променя, осъзнава. Редактирано Февруари 13, 2012 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 (edited) Може и без сблъсък. "...стига, да не сме зависими от материята само" - рядко някой успява да го направи но така е "Не мисля, че е редно да противопоставяме западно и източно" Изтокът постепенно и неизбежно се превръща в източен запад. Тази гледка буди печални мисли в мен. Сега на земята липсва проявена духовна цивилизация в никоя страна. "а да се учим, да вземем, което е нужно за нас..." И това е вярно. Само че мострите на жива и автентична духовност са вече май на изчезване. Докато парите, славата, комфортът и удоволствията са в центъра на всяко шоу. Те са ценност по подразбиране. Редактирано Февруари 14, 2012 от Валентин Петров Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 Изтокът постепенно и неизбежно се превръща в източен запад. Тази гледка буди печални мисли в мен. Сега на земята липсва проявена духовна цивилизация в никоя страна. Но пък духовността си пробива все повече път на запад. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 Ако погледнем паневритмията ще видим: Изток-изгревът на слънцето /пътя на ученика, който е строго индивидуален, вътрешен, води до съзнание, разширено, пробудено... отваря душите ни/, но къде е изминат този път? Запад-в самия живот, в който има всичко и добро и лошо... и чак, когато стигнем до- Север-хладният ум, безпристрастно издигнат разбираме, че няма добро и лошо, има само Училище... и Любов, Божия Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 @Христо "духовността си пробива все повече път на запад." Там е надеждата. Все пак западът върви по логиката на пирамидата на Маслоу. Тоест нуждите се удовлетворяват отдолу нагоре. Повечето професионалисти работят до скъсване за да удовлетворят базовите си потребности и образованието на децата. Така духовността е възможност предимно за хората успели материално и социално и техните семейства. Изключенията са редки. @Слънчева "няма добро и лошо, има само Училище... и Любов, Божия Любов..." Донякъде съм съгласен. Само че: Училището може да бъде с ниско качество или с високо. Кой създава училището: ние, хората. Учението може да носи щастие. Работата може да носи щастие. Отношенията между нас могат да отразяват Божията любов към нас. Тогава е по-лесно да намерим Бога. Негативният пример и неприятният урок също имат своето място. Неефикасността и чувството за безсилие са мъчение за душата. Те ни карат да търсим доброто, ефективността и по-високият смисъл на живота. Но да се превръща мъката в основна част на програмата ми се струва неетично. Ние трябва като цивилизация да намерим спасителен път към бъдещето. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 (edited) @Слънчева "няма добро и лошо, има само Училище... и Любов, Божия Любов..." Донякъде съм съгласен. Само че: Училището може да бъде с ниско качество или с високо. Кой създава училището: ние, хората. Учението може да носи щастие. Работата може да носи щастие. Отношенията между нас могат да отразяват Божията любов към нас. Тогава е по-лесно да намерим Бога. Негативният пример и неприятният урок също имат своето място. Неефикасността и чувството за безсилие са мъчение за душата. Те ни карат да търсим доброто, ефективността и по-високият смисъл на живота. Но да се превръща мъката в основна част на програмата ми се струва неетично. Ние трябва като цивилизация да намерим спасителен път към бъдещето. Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си. Следователно природата оперира с разумни числа. Нещастният човек се различава от щастливия и по своята тежест. Ако претеглите нещастния, ще видите, че той тежи или по-малко, или повече отколкото трябва. Има една анормалност в неговото тегло, той свършва с един дефицит. Щастливият човек обаче всякога тежи колкото трябва. Мъчно е да ви дам образец на щастлив човек. Защо? Защото щастливият човек на изложение не излиза. Той се крие като млада булка, туря си отгоре було, да го не познаят хората, че е щастлив. Ние считаме сегашния живот за нещастен, но сам по себе си той не е нещастен. Ние попадаме само в такава епоха. Има епоха на щастие, има епоха на нещастие. Запример, няколко години подред човек работи на нивата си или в градините си, но нищо не става, т.е. изкарва си само семето. Сее картофи, жито, царевица, грозде и почти нищо не става. Такива нещастни години има и за писатели, и за поети, и за философи, и за генерали, и за царе, и за владици. Някой генерал претърпи някое поражение, от което всичко изгуби. Това са нещастни епохи в живота.... Сега ние се спираме върху странични неща, които почти нямат цена за нас. Сега вие седите и мислите да отидете при един гадател да ви каже дали тази година ще бъде за вас щастлива или нещастна. Какво ще ви каже този гадател? Една година може да бъде щастлива за България, нещастна за Сърбия; или щастлива за Франция, нещастна за Германия; или щастлива за Америка, нещастна за Индия. Благото в света не е еднакво разпределено. Благото се разпределя периодически според състоянието на Слънцето. Съвременните астрономи искат поне донякъде да отгадаят на какво се дължи това разпределение на благото, но не могат да разберат. Американските астрономи изнасят една теория, според която щастливите години зависят от петната на Слънцето. Когато на Слънцето има повече петна и годината е по-щастлива; щом петната се изгубят и годината не е толкова щастлива. Но това са само предположения, хипотези, не са още научни истини. Едно съвпадение е това, че когато има петна на Слънцето и годините са по-плодородни, а когато петната изчезнат и плодородието намалява. Например отсега нататък, след две години ще настане една малка крива в плодородието. Дали е така или не, ще видите след две години. Това не е едно предсказание, но периодически, в природата съществува един закон, според който благата се разпределят. Този закон има отношение и към органическия живот. Известни епохи във вашия живот могат да бъдат щастливи, а известни епохи могат да бъдат нещастни. Това зависи от вашето слънце. Всеки човек има едно слънце в себе си, от което зависят плодородните и неплодородните години в неговия живот. Това, което съществува в големия свят, съществува и в малкия свят. Каквото представя нашето Слънце в Слънчевата система, такова нещо представя слънцето и в човешкия живот. Значи, всеки човек има едно слънце, което определя неговите щастливи години в живота му. Това слънце някои наричат духа на човека, но аз употребих думата „слънце“ за онова животворно слънце, което носи всички блага на човека и способствува за развитието на неговите способности и чувства. Успехът на човека зависи от неговите дарби и способности. И тъй, човечеството се нуждае от едно ново разбиране. Сегашните материалистически или икономически разбирания нищо не допринасят. Какво може да разбере богатият син от живота, щом баща му е оставил голямо наследство и той живее като рентиер? Какво ще разберете от живота, ако вие сте един милионер или ако имате една грамадна библиотека с два милиона книги, които само вадите, пренасяте от едно място на друго без да четете? Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете.... За да благовествувам Редактирано Февруари 15, 2012 от Слънчева Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.