За вярата

[sevgin]

В Mon May 30 2005 13:45:13 GMT+0200, Благост каза:

Диана, здравей и аз ти Благо+даря + Приемам с радост пожеланието ти за един прекрасен, слънчев и усмихнат ден, изпълнен с много вяра, любов и радост!!! ... и го препращам към всички ...+ подобна да ни е и... седмицата + наближава Спасов ден...и Петдесетница.... за вярващите/верните!

Има една много ключова беседа на Учителя "Вярата" изнесена на 6 март 1921 и там Учителя разглежда ВЯРАТА като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието.

Всичко с ВЯРА става! Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието...и казва, че който иска да има просветен ум в каквото и да е направление,който иска да изследва природата в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка с Живата Природа и трябва да има Вяра!Всичко с ВЯРА става!Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум.То е такт на Божествена хармония.Вярата определя отношението на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония.Тя определя съотношенията на нашите МИСЛИ.Всяка мисъл е тон на нашия ум.

И ако имаме ВЯРА ...всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.

И тъй, ВЯРАТА трябва да започне от СЪРЦЕТО ....във вашето подсъзнание - там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж.....

Учителя казва:като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл.... ВЯРАТА В КОЯТО АЗ ЖИВЕЯ ЩЕ ВНЕСЕ БОЖЕСТВЕНАТА ХАРМОНИЯ В СТРЕМЕЖИТЕ НА МОЕТО СЪРЦЕ...легни с тази мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание, не философствай, не мисли за последствията....Във ВЯРАТА няма СТРАХ...Вярата е свързана с ритмичното дишане...Въоръжете ума си с ВЯРА, не с вярвания...Беседата "Вярата" е действително отключваща беседа...май все още я няма в мрежата....

Любов+Светлина+Мир+Радост

Tazi tema izklo4itelno mi haresa za vqrata i tova koeto e pisal  uchitelq Danov che bez vqra nestava toest nosesh se ise lutash tuk tam.asas vqra se postiga vsichko.blagodarq Sevgin

[Cveta5]

В 9.12.2014 г.,, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

Ей тука е огромният преход и големият страх. Страхът да останеш насаме със себе си. Неприемането на себе си изразено в търсене на външна подкрепа, външни авторитети, външни "светии" и "богове".

Вярата е първоначална и спонтанна.Психиката ни е наследница на религиозния опит на предшествениците ни.Тя не зависи от желанието ни и волята ни.Когато и ако човек осъзнае това,вярата се основава на религиозното чувство/а не на вероизповеданието/ и непосредствената,личната връзка с бог.

Такава вяра е благодат,тя преобразява и променя.

[slay]

Прощавайте, но тъй като напоследък открих книгите на Багрина Кларк, публикувам цитат от "Животът е твоя игра":

"КОГАТО СЕ ИЗПЪЛНИТЕ С ИСТИНСКА ВЯРА

За вярата е говорено много — колко е необходима, колко е важна, как твори чудеса и т.н. Но какво всъщ­ност е вярата? Обикновено тя е дума като всички други - произнася се безброй пъти на ден, без да се осъз­нава нейното истинско значение, нейната дълбока същ­ност и могъщ смисъл. Да бъдете проникнати, изпъл­нени с вяра е нещо велико. Това е състояние на спо­койствие и сигурност, на увереност, че независимо от външните житейски събития добрият план и добрият изход съществуват, че духовните сфери са дори по-ре­ални от земния свят и вашите духовни водачи са неот­лъчно с вас. Трудно е да се обяснява същността на вя­рата, защото тя е вътрешно, напълно лично състояние. Тя е могъщо енергийно състояние и затова, когато чо­век е проникнат от вярата, тя е в състояние да прави чудеса. Тъй наречените „чудеса" ги предизвиква са­мият вярващ човек - могъщата енергия на вярата съз­дава обстоятелствата и ги привлича в реалния живот на човека. Тя го свързва с духовните сфери и с духов­ните йерархии и той получава необходимата подкрепа и помощ както във всекидневието, така и във време на изпитания. За вярващият човек страхът е непознато чув­ство и тревогата не е негово постоянно състояние, както с при повечето хора. Вярващият човек знае, че е стъ­пил на твърда основа и тя винаги ще е стабилна. Той няма по-сигурно неща в живота си от вярата.

Дали сте постигнали истинското състояние на дъл­бока вяра? Ако сте изпълнени с тревога във всекидне­вието си и особено по време на изпитания,  не сте я постигнали. Вярата не отменя изпитанията. Те са част от програмата на Душата и са инструменти за осъзна­ване и изплащане на кармичните моменти, както и за овладяване на нови познания и опитности. Вярата е основно помагало за по-лекото преминаване през из­питанията. Тя помага на човека да не загуби надежда­та си, че ще се справи с трудностите и го предпазва от отчаяние. Има хора, които си мислят, че са вярващи, но при първото изпитание изпадат в паника и дори в отчаяние. Това е сигурен признак, че те не притежават вяра. Който притежава истинска вяра, не загубва уве­реността си в добрия изход на събитията и запазва спо­койствието си във всякакви обстоятелства. Много често се употребява изразът: „Вярата крепи човека." И това е така, но го знаят истински вярващите хора.

Вярвайки в добрия изход на нещата и в това, че всич­ко в живота има смисъл (но този смисъл трябва да се търси и осъзнава), вярващият човек приема смирено житейските ситуации. Той не изхабява енергиите и емо­циите си в противодействие, а трансформира трудна­та енергия на събитията в позитивна, като открива тех­ния смисъл и научава поредния си житейски урок. Ко­гато изпитанията се приемат спокойно, те преминават по-леко, по-бързо и прибавят нова сила в човека.

Вярата със сигурност отвежда към мъдростта и към правилното използване на живота. Чрез вярата се смиряват болезнените амбиции, завистта и гневът. Вярата помага да се осъзнаят истинските стойности на неща­та и поражда стремеж само към стойностните от тях. Това не лишава човека от нормален живот и от него­вите радости.

Абсолютно погрешно е да се мисли, че вярата прави хората непременно аскети, отречени от радостите и сполуките в живота, нито обезателно да се свързва с бедност, страхопочитание, липса на добри амбиции и нормални условия на живот. Напротив, истинската вяра носи на човека спокойствие, жизненост, по-дълъг живот, човеколюбие, състрадание, оптимизъм и го подтиква към действия, които биха донесли добро на Цялото, и към стойностен живот. Вярата подтиква чове­ка да развива своите заложби - тя е, която му дава уве­реност, че е Божие подобие и носи Божествените ка­чества, които трябва да се проявят.

Истински вярващите хора са дълбоко свързани с при­родата, защото всичко в нея е проявление на Бога. Гри­жата за Божиите творения е тяхна всекидневна радост. Общуването и съюзяването с природата е извор на силa и жизнерадост, както и начин да се навлезе дълбоко в смисъла на Мирозданието.

Ако в светът имаше достатъчно истински вярващи хора, той нямаше да е пълен с тъй наречените „греш­ници", с окаяници, с просяци и с мизеруващи; с не­щастници, които не си служат със собствения си ум и сърце, а са под влиянието на изкривени догми и безсъвестни проповедници. Сляпата вяра няма нищо об­що с истинската вяра, защото тя отнема мислещия ум, желанието за знание, внушавайки чувство за вина и задължително подчинение на догмите, които безкрай­но са се отдалечили от учението на Иисус Христос.

Дълбоко вярващият човек иска да живее в истина н се стреми да я научи, за да върви в правилните Божии пътища. Животът в истина не е лишен от радост и не е подчинен на догми, които са били измислени и про­възгласени, за да носят облаги и власт на проповядващите ги. Истински вярващият човек не е кон с капаци -той е с широко отворени очи, с широко отворен ум и с широко отворено сърце. „Люби ближния си!", не озна­чава да подчиняваш ближния си и постоянно да му внушаваш чувство за вина. Разбира се, че е съзнателно из­мислен първородният грях, за да изпълва хората с чув­ство за вина и те да стават раболепни и лесно подчиними и управляеми. Първо човекът беше създаден по Божия образ, а после се оказа, че е от кал и със самото си раждане е грешен и такъв ще си остане. Истински вярващият човек е дълбоко уверен, че това няма нищо общо с Бог, нито с учението на Христос. Човекът е съз­даден като могъщо, достойно, жизнено, любещо, знае­що и можещо същество - той е космически човек и ще се свърже със своите космически братя, а няма да ври в казана и да се пече в огнена геена. Страхът от ада е под­чинил земния човек на догмите. Адът и раят са състоя­ния, през които човек преминава всеки ден и сам си ги създава. Когато направи някакво добро, той е в рая, и обратно - негативните мисли и чувства, които водят до погрешни действия, създават ада. Сбъркаш ли в този живот, обречен си завинаги, няма начин да избегнеш казана (освен един - да си купиш индулгенции от цър­квата), защото животът е само един и само тук на Земя­та. Каквото ти е било писано, това е. Нямаш избор и от теб нищо не зависи. Единствено можеш да се подчи­ниш на догмите, за да си в казан с вода под 100 градуса Звучи нелепо, но дори в 21 век има хора, които вяр­ват в това. Това няма нищо общо с действената, с истинната вяра. Това може да се окачестви само като лу­дост, и то съзнателно подхранвана лудост. Послушни­те отиват във „вечния живот", непослушните - в каза­ни за вечни мъки. По време на вашата цивилизация „в името на вярата, на Бог и на любовта" са били измис­лени и приложени чудовищни неща.

Истинската вяра е любеща, състрадаваща и действена. Тя не плаши човека и не го застопорява към точ­но определени правила, които ако не бъдат съблюдавани, бива причисляван към „неверниците". Истинс­ката вяра помага на човека да му пораснат криле, с ко­ито да полети на воля и да сътвори от себе си, пълно с добродетели, Божие подобие.

Непрекъснатото говорене за вярата и постоянното седене в църквите още не е израз на истинска вяра. Най-често е обратното - неразбиране на същността на мярата. Механичното шепнене на молитви не свързва никого с духовните йерархии. Молитвата е разговор с Бога. Тя трябва да е осъзнато, вдъхновено действие. В нея трябва да има благодарност, но и човешко достолепие. Резултат от молитвите може да се очаква само когато те са произнесени с будно съзнание, с концент­рирана мисъл, с точно слово и с пълна вяра. Когато се произнесат по този начин, концентрираните мисловни енергии носят могъщ духовен заряд и стигат до сво­ето предназначение. Тогава те са в състояние да сътворят силни мисловни егрегори, които да се реализират на Земята. Добрите и концентрирани мисли не само носят могъщ заряд — те създават светли зони, ко­ито противодействат на отчаяните вопли на много зем­ни хора. Да се помолиш истински означава, да вземеш живота си в ръце - да създадеш мисловните предпоставки за добрите събития в живота си, и не само в соб­ствения си живот.

Често между тъй наречените „вярващи" се чува: „Толкова се моля, с часове ! Постоянно ходя на църква, но молитвите ми не се уважават. Животът ми не се про­меня." Така е с механичните молитви - те нямат мис­ловен заряд.

Истинската вяра е могъщ, действен инструмент, кой­то също е на ваше разположение през целия ви живот. Да си изпълнен с вяра в доброто, с вяра, че животът е вечен и никога никой не умира, че съществуват духов­ният свят и духовните йерархии, които са в постоянна добронамерена връзка със земния човек, и ти с добри­те си мисли, чувства и действия твориш всеки миг своя живот, своя свят и си главно действащо лице, което избира жизнената си посока, е невероятно предимст­во. Изпълните ли се с истинска, действена вяра, ще почувствате това предимство!"

[Кон Круз]

Води ли вярата към Истината?

[Донка]

Зависи какво разбира човекът под "вярата". Зависи в какво вярва. 

Само вярата в безусловната Божия Любов води към Истината.

Вяра светла

Вяра светла, вяра силна!

Тя крепи Духа,

що живота ражда.

 

Вяра светла, вяра силна!

Тя води нас към Бога,

благото на живота,

Любовта на Бога,

где мир владее

и Истината вечно грей.

 

Вяра светла, вяра силна!

Тя крепи Духа,

що живот носи.

 

 

Редактирано Април 14, 2016 от Донка

[B__]

преди 20 часа, Агент Сингам каза:

Води ли вярата към Истината?

Сама по себе си не.

А и как ще се накараш да вярваш. Тук воля, визуализации не помагат, ако вярата не е влязла дълноко в несъзнаваното. Да се накараш да вярваш, без да го искаш вътрешно, е като да се накарат да левитираш

Сещате се колко примери в историята има, от друга гледна точка, в които хората много са вярвали и са творили в името на тази вяра ужасни неща.

Също много хора вярват в безусловната Божия любов, но това не е гаранция, че правят все правилите нещат (изключваме присъстващите )

Да, това прекрасна вяра, но понякога може да се възприема като "вярвам в безусловната любов, защото тя ще ме спаси, ще ми помогне, чувствам се добре така".

Петър Дънов казва, че Божията любов е и добрите неша, които ни се случват, и лощите неща, които ни се случват. Безусловната Божия любов не носи директно щастие. На друго място Петър Дънов казва "човек не е на тази земя за щастие".

Което е близко до ума, защото думата "щастие" и по определенията на лингвистите е "отвлечено съществително". Щяастието като термин е апотеоз на общоприетите заблуди.

Но това е безусловната Божия любов: "доброто и лошото, което ни се случва". Може би безусловна, защото Бог ни дава безусловно и лошите неща Няма условие като вярваме да получаваме само добро.

Но вярата може да доведе до истина, ако се появи разбирането, че има сили по-висши от нас, които са много по-интелигентни и могат да ни научат на истината, ако се отворим към тях, т.е. ако признаем, че те знаят много по-добре от нас какво да направим, че те ни дават истинското вдъхновение и изцяло да се оставим в ръцете им. Ей тогава в действията ни може да има истина....която може и да не разбрем, но сме я извършили.

[Кон Круз]

Съгласен ли си с виждането, че ако вярванията ни ни служат за удовлетворяване на психологическа потребност от сигурност, ако търсим опора в тях, то те не ни водят към Истината, а само към удовлетворяване на тази психологическа потребност и тези вярвания се явяват издигане на стени между нас и Истината?

Редактирано Април 14, 2016 от Агент Сингам

[B__]

преди 9 часа, Агент Сингам каза:

Съгласен ли си с виждането, че ако вярванията ни ни служат за удовлетворяване на психологическа потребност от сигурност, ако търсим опора в тях, то те не ни водят към Истината, а само към удовлетворяване на тази психологическа потребност и тези вярвания се явяват издигане на стени между нас и Истината?

Аз не мога да ти отговоря на този въпрос. Не мога да ти отговоря, защото най-малкото се съмнявам в моите вярвания дали са истина. Моите вярвания са в ума, а умът и мисленето са само малка част от съзнанието на човека. Моите вярвания най-вероятно са далече от това, което осъзнавам по твоя въпрос. Още по-далече са от несъзнаваната ми нагласа, която е много по-силна и управлява мислите ми.

Но пък използвам вярванията си, за да успокоявам ума си. Но вярването е продукт на миналото, това са заключение на миналото. В следващата секунда светът и хората около мен са различни, вярванията ми вече са остарели. Ако светът постоянно ни демонтрира истината, всяко вярване ни дърпа в миналото. Това вярване също. Утре ще мисля поне малко по по-различен начин. Защото ще съм поне малко по-различен.

 

 

 

[Cveta5]

В 14.04.2016 г. at 0:23, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

Но пък използвам вярванията си, за да успокоявам ума си. Но вярването е продукт на миналото, това са заключение на миналото. В следващата секунда светът и хората около мен са различни, вярванията ми вече са остарели. Ако светът постоянно ни демонтрира истината, всяко вярване ни дърпа в миналото. Това вярване също. Утре ще мисля поне малко по по-различен начин. Защото ще съм поне малко по-различен.

 

Да,  "Живота е теория,а не догма"  и ", Всичко тече", казали са го вече поколенията преди нас.

А не е ли вярата, да живееш истината,която откриваш всеки ден?

[АлександърТ.А.]

http://www.parallelreality-bg.com/statii/netradicionnamedicina/582-2016-06-15-14-38-45.html

Показвам тази статия , като демонстрация значението на вярата . И защо човек , трябва да работи за развиването ѝ .

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Едно интервю на човек , който е докосвал Учителя Дънов . А го преписвам тук , само защото в последните минути казва няколко думи за вярата .