34. Носители на новото

[Надеждна]

Модераторска бележка: Беседата и наряда към нея е подготвен от xameleona.

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Ще се уча и ще Ти служа-формула

Кажи ми ти Истината-песен

Беседа-Носители на новото

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

В духовно отношение светът е стигнал до положението, когато се изисква едно вътрешно разбиране, изисква се всеки от вас да има силна мисъл, да не се влияе от средата, в която живее, а да излезе в по-висша среда. Например влиза една Божествена мисъл у вас – как познавате, че тази мисъл е Божествена?

У вас съществува схващането, че ясновидството може да се даде отвън. Аз ще ви кажа как може да придобиете ясновидство: представете си, че живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците, те са изцапани и през тях влиза слаба светлина. Поглеждам през тях и казвам: „Нищо не се вижда.” Вие всеки ден ги миете, но пак нищо не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, а сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете, ясно ще видите през прозорците. Някоя сестра може да каже: „Това не е за нас, може да паднем от стълбата, нека да дойде една слугиня да ги измие!” Никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Питам как се мият прозорците. Ако вие не можете да измиете вашия ум, няма да можете да изпъдите преминаващите лоши и посторонни мисли, които понякога ви нападат. В ума си човек трябва да тури яз и да не позволява непотребните мисли да го смущават, както един ученик трябва да преодолява онзи материал, който учителят му е задал, а не да се занимава с това какво отношение има учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питат дали обичаш учителя си, или не, а дали знаеш, или не, учил ли си, или не. В Невидимия свят който не учи, няма добро поведение – там учение и добро поведение вървят заедно. Тук, на Земята, има ученици с много добро поведение, които обаче не учат. У разсеяния ученик има нещо лошо; у човек, който е с добро поведение, а не се учи, има нещо лошо. Това психологически е вярно: такъв човек е привидно добър, но умът му е отвлечен, а за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна: седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, че си имаш хубава стая, деца, слуги и разполагаш с всичко – много работи си въобразяваш и така се разсейваш. Ти трябва да се стегнеш сам и да кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга „нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня”...

Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в теб! Само вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби – духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.

Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той работи, за да заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него – добрият човек не само има дарба, но е работил. Музикантът също е работил. Това е вярно за каквато и да е друга дарба.

Сега искам да ви подложа на един изпит, както Питагор е правил. Да кажем, че се намирате в една Питагорова школа, където са идвали княжески синове и в продължение на три-четири години били подлагани на крайни подигравки, които дълбоко да ги засегнат. И ако кандидатът издържи, след четири години бил приеман в школата да изучава тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще преживеете неща, които не сте и сънували, и ще кажете: „Защо Господ допуща това?” Това е изпит. Ако ученикът не отговори на подигравките, ще се задържи четири години. Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури!

[Таня]

Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.”

Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа!” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, което отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам!” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.” Всеки един от вас може да бъде изведен от равновесие. Например минавате нощем през гората и някой извиква: „Засада!” Няма никаква засада – там, дето е Господ, каква засада може да има! Никаква пречка няма да се приближи към теб, ако слушаш Бога, дори мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция и ще те пита: „Защо не изпълни Волята Божия?”

Над всичките условия седи Божият закон, Божест¬веният промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Така е и с народите – каквото и да става с тях, каквото и да мислят хората в света, има едно друго нещо, което помага, на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог каза, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта си – това е един символ, показващ грижите, които Бог проявява. Всякога Неговият Дух премахва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, но условията се премахват и идва нещо хубаво. Не бойте се, защото има един такъв пример в Писанието: когато апостол Петър беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха за него и вечерта дойде Ангел и му каза: „Излез и не се връщай!” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже, че това е било едно време – и сега е същото, и сегашните времена са пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек; и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива Вяра на Любовта, която твори чудеса.

Тази трябва да бъде общата мисъл – всички да бъдете носители на Новото в света! Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов. Някой ще каже: „Какво може да зависи от мен?” През един прозорец влиза светлина, а когато има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще направиш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече от това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.”