Тетрабиблос Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Апостол Павел е казал още , по памет ...." Който не яде месо, да не обвинява този който яде и обратното. Този който яде е силен и за това яде.а ядящия зеленчук е слаб и за това яде зеленчук. " Това са пълни глупости! Кои животни са най-силни и издържливи? Отговорът е тревопасните. Съвсем не са уж силните месоядни. Да изброявам ли примери?...Слон, Мечка... Максим, позволете да не се съглася с Вас.Цитатът представлява всичко друго,но не и глупости,напротив-в него има много голяма,естествена дълбочина и разтърстваща символика,дори смея да твърдя,че прочита Ви е невнимателен и незадълбочен.Тук се говори за степени на съзнание и се поставя акцент върху далеч по- ирационални форми ,основната част от които регламентират Вашето становище по въпроса ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Тетрабиблос Импонирате ми с възпитанието и уважението, което показвате. Благодаря! Ако се осъществява собствен анализ и тълкувание, това вече е добре. Изказах се само по повод на този откъс, не помня какъв е целият текст, свързан с конкретната извадка. Приемам забележката. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bloodywhite Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Здравейте Случайно попаднах на форума и реших, че няма лошо и аз да споделя. Вегетарианка съм от 17 години .Бях на 6 когато, видях как дядо ми коли яре и това ме потресе .Бях си играла с това животно като с другарче и вида на окървавеното му тяло,което се тресеше в конвулсии буквално ми разби всички илюзии за яденето на месо.Прибрах се вкъщи и заявих, че аз няма повече да ям месо.Получих бой от баба ми, която държеше да съм "нормално" дете!Казаха ми, че няма да получа друго освен, това, което се сервира за всички и в края на вторият ми ден гладуване, майка ми дойде(бях на гости при баба ми и дядо ми) и се съгласи да ми даде да ям, каквото си реша.И така се започна.Майка ми никога не ме е карала да ям нещо, което не искам, а скоро след като реших да съм вегетарианка(тогава просто исках да не ям месо, едва ли съм знаела и думата вегетарианец),тя започна да чете литература по този въпрос(по нейните думи) и тотално отказа месото и станахме две в семейството.Две години по - късно и брат ми се присъедини към нас - той пък решил да откаже месото по съвсем други, негови си причини! С годините започнах много да чета, защото от много места, включително и в училище се опитваха да ме убедят, че без месо не може!Научих се да се аргументирам и да мога ясно да обяснявам причините си да не консумирам тази "храна" - въобще не смятам, че месните продукти са храна за човека - тялото ни не е пригодно за такова хранене! Сега съм майка на второ поколение вегетарианче и се налага да "воювам " с лекари и педиатри, които се опитват да ме накарат да дам на детето си тъй полезното месо.За щастие - дано не прозвучи като хвалба, детето ми е единственото дете, от пациентите на личният си лекар, на неговата възраст, което досега не е пило антибиотик, нито дори най - обикновено сиропче и това е твърде показателно за мен,за съжаление не и за лекаря! За мен лично освен здравословен начин на живот, вегетарианството е и път към едно по - хуманно общество,към по - малко страдания на ума,към един по - добър свят! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Браво! Не "воювай" със закостенели мозъци, подмини ги с усмивка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 А не е ли по-добре всеки сам да реши кога да стане вегетарианец и защо? Родителите не трябва да се месят в този важен избор и да го предопределят. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 И аз водех битки с моите родители като малка, не можеха бързо да се примирят с факта, че не ми се яде месо и най-често го приписваха на директно влияние от моя приятелка вегетарианка, което не беше вярно. След години подразбрах, че майка ми дори ми била слагала тайно в яденето смляно месо. Това ме потресе. Добре, че обичах да си я приготвям сама, та е било само в началото...Преглътнах го. А пък майка ми взе, че и тя стана вегетарианка Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Аз не съм водила никакви битки по отношение на личните си избори. А пък за вегетарианството - изобщо. Изборът си е мой и какво общо има някой друг? Дори и моите родители, те нямат думата. А не са я и искали. Дали им харесва или не, проблемът не е мой. От какво да умра или за какво да живея, избирам аз. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) О, да, много си права Мона по отношение на битките и личния избор. Но аз тогава не го осъзнавах и допусках доста грешки в това отношение. Хубаво е да бъдат прекъсвани нишките на подобна зависимост и привързаност, защото в основата си таят изкривена представа за дълг и чувство за вина. Редактирано Май 22, 2007 от jul Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Аз не съм водила никакви битки по отношение на личните си избори. А пък за вегетарианството - изобщо. Изборът си е мой и какво общо има някой друг? Дори и моите родители, те нямат думата. А не са я и искали. Дали им харесва или не, проблемът не е мой. От какво да умра или за какво да живея, избирам аз. Здравейте,Мона! Вероятно тук визирате времето,когато сте била достатъчно зряла и независима.Така е лесно и почти не се налага да се водяут битки за остояване на собствения Ви избор,освен със самата Вас.Но при bloodywhite,както и при много други- това никак не е било толкова лесно постижимо. Отправям моите сърдечни поздрави и изразявам възхищението си към избора на едно 6-годишно дете да бъде вегетарианец. Редактирано Май 22, 2007 от Тетрабиблос Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Искам да те помоля нещо. Не ми говори на вие, да, има и такива форуми. Но. Не искам да се чувствам като в английски роман от XIX век. Благодаря. Не съм била достатъчно зряла. И сега. Вегетарианството няма общо със зрелостта, а с любовта. И то към животните. Редактирано Май 22, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Искам да те помоля нещо. Не ми говори на вие, да, има и такива форуми. Но. Не искам да се чувствам като в английски роман от XIX век. Благодаря. Не съм била достатъчно зряла. И сега. Вегетарианството няма общо със зрелостта, а с любовта. И то към животните. Както не веднъж сте подчертавали-най-вече самата Вие правите избора как да се чувствате! Редактирано Май 22, 2007 от Тетрабиблос Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 (edited) Не съм била достатъчно зряла. И сега. Вегетарианството няма общо със зрелостта, а с любовта. И то към животните. Да, вярно е за любовта като водещ мотив в случая. Но при мен отношението и изразената любов към животинките - да не ги ям колкото и да е странно дойде впоследствие. Организмът ми отхвърли сам месото като възприятие, че служи за храна преди това да узрее за съзнанието ми. Една сутрин, преди години..призори се прибирах след нощно излизане и бях преживяла емоционален срив.. Докато пътувах към вкъщи, бях заспала и сънувах нещо, което трудно бих преразказала, защото беше доста абстрактно, но след този сън се събудих с пренастройка в организма си. Не можех повече да хапна месо, отвращаваше ме, и не защото сънят бе свързан с някакви ужаси и "гнусотии", събудих се вегетарианка. Разбрах го, като дойде момента с храненето същия ден, а не непосредствено след съня. С тази разлика, че не го знаех и смятах, че само временно не ми се яде месо. Преди това бях много месоядна, твърде. Месец преди случая се бях шегувала с приятелка, която не яде месо, удивлявайки се Как така не и се прияжда, че аз не бих могла, но тогава май толерантността ми беше сведена до минимум. Имах чувството, че не се наяждам без месо и не можех да си представя, че ще съм в състояние да го спра. И понеже съм слабичка и до ден днешен ме досмешава, като някой ми припише това на вегетариантството)) Мотивът за животинките дойде незабавно след тази промяна, а сега за мен той е най-важния, ако и има друг.. Редактирано Май 23, 2007 от jul Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Юни 2, 2007 Доклад Share Добавено Юни 2, 2007 Като видя 25 страници и някакси не ми се чете всичкото, някой път може би част. Искам да споделя че без месо човек може да си живее супер без отсъствието на месо да му вреди.(по наблюдения в/у себе си) От около 2-4 години нямам желание да ям месо. Може да съм хапвал по 1 кило на година просто за да проверя какво е било и какво ще ми даде. НО толкова отдавна несъм хапвал че нямам спомени. Вероятно около година година и половина. Чувствам се добре и споделям какво е с месоядците Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 Не съм била достатъчно зряла. И сега. Вегетарианството няма общо със зрелостта, а с любовта. И то към животните. Да, вярно е за любовта като водещ мотив в случая. Но при мен отношението и изразената любов към животинките - да не ги ям колкото и да е странно дойде впоследствие. Организмът ми отхвърли сам месото като възприятие, че служи за храна преди това да узрее за съзнанието ми. Една сутрин, преди години..призори се прибирах след нощно излизане и бях преживяла емоционален срив.. Докато пътувах към вкъщи, бях заспала и сънувах нещо, което трудно бих преразказала, защото беше доста абстрактно, но след този сън се събудих с пренастройка в организма си. Не можех повече да хапна месо, отвращаваше ме, и не защото сънят бе свързан с някакви ужаси и "гнусотии", събудих се вегетарианка. Разбрах го, като дойде момента с храненето същия ден, а не непосредствено след съня. С тази разлика, че не го знаех и смятах, че само временно не ми се яде месо. Преди това бях много месоядна, твърде. Месец преди случая се бях шегувала с приятелка, която не яде месо, удивлявайки се Как така не и се прияжда, че аз не бих могла, но тогава май толерантността ми беше сведена до минимум. Имах чувството, че не се наяждам без месо и не можех да си представя, че ще съм в състояние да го спра. И понеже съм слабичка и до ден днешен ме досмешава, като някой ми припише това на вегетариантството )) Мотивът за животинките дойде незабавно след тази промяна, а сега за мен той е най-важния, ако и има друг.. И при мен се получи подобно,но решението изникна в глават ми внезапно преди да си легна.Съня не беше сън а пътуване в което" разговарях " с когото трябва ,за каквото трябва.На сутринта организма ми беше пренастроен,край. Не бях сигурна за мекотелите които са ми любима храна и "попитах" отидох на ресторант поръчах си панирани рапани,като още докато ги поръчвах знаех че няма да ги ям.Набодах един на вилицата и преди да се докосне до устата ми той се хлъзна и падна на земята-отговора благодаря . Това за животните си е наше тълкуване, смисъла на вегетариянството е много по -дълбок и друг. Също така никой не трябва да се мъчи да стане вегетарианец,ако не може значи още не е готов,момента ще си дойде когато е необходимо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 А аз последния път, когато готвих пиле почти подпалих кухнята, лумна такъв огън, тиганът падна на земята и пилето "хвръкна" във всички посоки. И докато гледах втрещено ( това беше година след като бях спряла напълно месото и бях усетила, или може би объркала, че не е добре да се спира внезапно, а реших да продължа с пиле и риба..) и изумената ми съквартирантка влезе привлечена от внезапно озаренаната стая и сигурно е възкликнала нещо като "Това откачено българско дете..", тя беше испанка, пък и..и без това явно в някои отношения достатъчно се бях "постарала" да ме приеме за странна в някои отношения Е, тогава разбрах, че със сигурност съм сбъркала относно пилето и рибата. И наистина - много деликатно трябва с всеки, който не е вегетарианец - толерантност!! Това малко е като личен призив към мен защото доста съм се увличала в обратното..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 (edited) jul, не разбрах точно каква е ситуацията, но чета между редовете... Пилето се разхвръкнало, хората се притеснили че внедряваш и афишираш толкова етика/здравословност в ежедневието си, вкл. в храненето си... И аз почнах да мисля така. Има един лаф, казан ми от добър приятел хранещ се също безмесно: като му предложат месо, казва че скоро е страдал от жълтеница и черният дроб го боли, лекарите казали, това-онова, ох ах,... Добър е тоя приятел в тази тактика! и тактичност, така си е. И пак веге-то си остава просто един избор, а най-важното е да сме съзнателни при всеки един. Редактирано Юни 5, 2007 от Любо Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 Аааааа, Любо, голям си сладур! Ама вегето вече несъзнателно си го прилагам, това е следствие от многото съзнателност де, хехе. Любо, ситуацията е такава, братче! Какво да обясняваш, няма смисъл, губи се в обяснителни бележки, губи се, ех, как се губи, все неразбран ще си. Любо, само така! Хахахаха, аз ги обичам такива похвати, олеле, май и ги прилагам. Какаво да правиш, братче, не сме сами, хахаха. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Айде още един в групата на вегетарианците - аз! Признавам чистосърдечно след петгодишно инатене, че месото не е за мене, чувствам се зле от него, няма да го ям! Когато не го ям съм добре, когато го ям съм зле и ме боли. Това не е ограничение на свободата, а естествена моя вътрешна потребност. Счупи ми се инатът най-сетне. Добре, че разбрах откъде е, най-сетне преживях още едно ограничение в себе си. Няма свобода там, където причинявам зло, пък било то и само на самата мене - има ответни удари. Доста ги отнесох, докато ми дойде умът. Ще ям вече само щастлива храна. Знам коя е тя. Е, обичам ви всички, с които спорех досега в тази тема и ви поздравявам от сърце! Любов+Светлина+Мир+Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 (edited) Благодаря за милите думи на Силвия :) добре дошла latina! ___ Приятели, следващото е доста неприятно нещо ставащо в Япония, но ще съм директен. Става дума за убиването на делфини и китове в TAIJI!!! Включи се в петицията!!!!!! Да се спре убиването ! Внимание: ужасяващо видео! http://www.glumbert.com/media/dolphin Подпиши петицията: http://www.petitiononline.com/golfinho/petition.html Дотук са събрани над 1 милиона подписи ! Редактирано Юни 7, 2007 от Любо Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 Любо, благодаря ти за линка. Кадрите наистина са потресаващи и за съжаление са истина. Без коментар. Добре, че има мощни световни организации, които правят нещо. Аз обаче не завиждам на журналиста, който е заснел филма. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 Това е убийствено потресаващо. И жестоко не би покрило критерий достатъчен като определение.Болка без аналог. Делфините, тези вълшебни, прелестни и толкова интелигентни същества на планетата наскоро четох, че са били асистирали при подводното раждане на хиляди жени. Има такива известни случаи във Франция и на Черноморието, а вероятно и не само.. Това, което са излъчвали от своите сонари, е успокоявало болките на родилките и са правили ненужни интструментите на лекарите.По-специално в тази насока е изследвал руския учен Игор Чарковски. Много болка е събрала нашата Майка Земя. Преди време Sand сподели една песен.....за Земята: тишина от сълзи Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 (edited) Това ми напомня за нещо друго. Астрагановата кожа, толкова ценена и ужасно скъпа се "прави" така: бременната овца се провесва, като й се връзват горните крайници, с нож се разпаря корема, изважда се плода, одира се жив - и ето ви вълшебната баснословна скъпа астраганова кожа... Редактирано Юни 7, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 Ами то и всекидневно хора се убиват. И не смао убиват, но и се гаврят с тях. И то не в Папуа Нова Гвинея канибалите, а тук, под родните ни градски балкони в родните ни зомбирани градове, от родните ни зомбирани двуноги канибали. Всичко това идва от много високо ниво, мили хора! Всичко се диктува! А диктуващите са болни - шизофреници - обсебени, загубили всяка връзка с Реалния Живот! Направо ужас е твоа филмче за делфините и гадните джапанки! С гадните им каратета и жестокост и фанатичност и бездушност и безлюбие и грубост... не че европейците сме по-добри де ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 Нееее, не, моля, нека да не обръщаме насоката на проблема с делфинчетата в етническа злоба и нетърпимост. Навсякъде по света има хора - по-осъзнати, други - не чак толкова. Аз познавам японци, които не са нито гадни, нито "джапанки". Нека обидите не бъдат интсрумента в тази несправедливост към животинките. Не е това начина според мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 Няма да го гледам тогава това филмче, щом е показано как се убиват делфини там. Толкова обичам делфините. Но в петицията се подписах. Благодаря на Любо за нея! Навремето за малко да не ме скъсат на изпита по физиология, защото трябваше по практичния изпит да разпоря коремчето на живо зайче и да си проведа един опит с червата му, докато то е съвсем живо, после да го умъртвя в вкарване на въздух чрез спринцовка в една от ушните вени - при зайчетата те са по-големи и на достъпно място. Доцентката се запъна и каза, че щом не го направя, няма да ме допусне до теоритичен изпит, защото не съм можела един заек да убия. Добре че професорът излезе човек и се съгласи да ме изпита само на теория и взех изпита без практически. А Орлин е прав, но както казва и Юлка жестокостта е проява не само на една нация и не само тя е проява. Но въпросът е не да се възмущаваме, а как да променим нещо. Всеки за себе си може, като започне от вегетарианството на хранително ниво, но стигне и в по-високите му измерения, вегетарианството като начин на живот включва много високи нива, а колкото повече хора така - толкова по-малко жестокост - вътрешна и външна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts