Орлин Баев Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Орлине не знам как да го напиша? Например един човек, който е изключителен егоист и присвоява всичко, което заедно правите - работа, слава, похвали, пари... Ти знаеш за проблема му, но се опитваш да го повдигнеш духовно. Егоизма му обаче ти обърква житейските планове и това предизвиква конфликти, при което неминуемо анорексията се връща. Отгоре на всичко психолога рови в душата ти да изкара кирливи ризи, които не са там...с изключение може би на избора да си с този човек и да го търпиш. Ако се опиташ да говориш за другия - какво ти е казал, кога те е нагрубил и т.н. ти изпадаш пак в криза защото много добре ЗНАЕШ защо те е наргубил - заради проклетия си егоистичен характер, но чувстваш, че нямаш моралното право да споделяш с трети човек. И ТАЗИ вина от споделянето почва кризата наново като лавина.... Та така... Тоест понеже си свързана с някой и го чустваш близък и донякъде част от теб (по-скоро несъзнавано го приемаш за такъв) ти поемаш вината за неговите постъпки, все едно ти си ги направила. И като говориш за тях, все едно говориш за себе си. И проваленият перфекционизъм задейства КОНТРОЛА на анорексията. А зад него се крие ужасът от неприемането на себе си и живота в естествена светлина, ужасът от провал в очите на хората, ужасът от дълбоката себенеувереност и нараненост, коят осе прикрива с неистовите усилия на стремежа към контрол. Да? Една статия за анорексията на български. Редактирано Май 5, 2008 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 ти поемаш вината за неговите постъпки, все едно ти си ги направила... Да? Не не поемам отговорност за постъпките на другия - вината идва на два фронта - единия, че не съм помогнала на този човек да преодолее недостатъците и втория, че нямам право да обсъждам този човек с който и да било. А какво ще кажеш за негативни хора и хора, които постоянно се оплакват? Няма как да ги избегна всичките, но много ме мъчат. Не ми казвай, че подсъзнателно се чувствам Господ и страдам от чувство за вина, че не мога да им помогна. Не че ме вкарват в кризи, но в депресия със сигурност. И в статията е отбелязано за пресните плодове и зеленчуци. Да наистина това е жизнено важно, защото живата енергия се възприема най-добре от организма и даже спомага захранването. Всяко готвено нещо е мъртва храна влязла в стомаха и предизвиква "мъртви" емоции и мисли... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 не съм помогнала на този човек да преодолее недостатъците Кой определя в какво се състоят недостатъците на другия човек? Възможно ли е той да ги нарича свои особености и да си ги харесва? Ако все пак иска да ги преодолее, то може би това е задача, която вече е по силите му? Кой изисква да помагате на другия да преодолява недостатъците си? Кой определя начина, по който помагате и резултатите от тази помощ? и втория, че нямам право да обсъждам този човек с който и да било. Ако сменим "нямам право" с "не желая", "не ми е спокойно" или "мога и да не" - дали няма по-точно да отразим ситуацията? А какво ще кажеш за негативни хора и хора, които постоянно се оплакват? Няма как да ги избегна всичките, но много ме мъчат. За мен това е много често неосъзнат психовампиризъм - има си начини да се отразява така, че да не ви засяга и дори реакцията да помага за стабилизиране на негативния човек. Писали сме за това тук Има и доста литература написана за това : Александрович, Александър Енергийните вампири е само една от тях. Учителят също е говорил в беседите си за неутрализирането на негативното влияние... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Не не поемам отговорност за постъпките на другия - вината идва на два фронта - единия, че не съм помогнала на този човек да преодолее недостатъците и втория, че нямам право да обсъждам този човек с който и да било. :) Господ ... :) Може би вината ти идва от това, че искаш да контролираш другия както себе си и когато не успяваш, се задейства вината - тоест проектираш собственото си желание за контрол и перфекционизъм в другите. А ти е трудно да го обсъждаш както ти е трудничко да обсъждаш собствените си "провали" непокрили високите изисквания (говоря по-скоро общо принципно, не толкова за теб конкретно - ти си една доста по-осъзната анорексичка ) . А какво ще кажеш за негативни хора и хора, които постоянно се оплакват? Няма как да ги избегна всичките, но много ме мъчат. Не ми казвай, че подсъзнателно се чувствам Господ и страдам от чувство за вина, че не мога да им помогна. Не че ме вкарват в кризи, но в депресия със сигурност. Те по принцип побъркват всички наоколо ... Но ак оимаш схема за свръх контрол над себе си и другите - още повече! Ти как си с критикарството? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Леко бе хора..я да похапна преди да ви прочета съобщенията... Кой определя в какво се състоят недостатъците на другия човек? Аз - на принципа на честност и справедливост! Възможно ли е той да ги нарича свои особености и да си ги харесва? Харесва си ги разбира се - много обича да го хвалят за постиженията и да му се кланят като на Цезар! Кой изисква да помагате на другия да преодолява недостатъците си? Ами като си принуден да го търпиш за малко или по-дълго време? За мен това е много често неосъзнат психовампиризъм - има си начини да се отразява така, че да не ви засяга и дори реакцията да помага за стабилизиране на негативния човек. Не е ли същото каквото аз написах: През целия ми живот първата ми реакция, когато имам проблеми или съм край негативен, нервен, ядосан, лош или гневен човек...е била да спра да ям. Така или иначе се чувствах "пълна" до гърлото и само можех да повръщам.... Сега знам, че аз съм си била "нахранена", но с негативна психична енергия и просто тялото ми е стартирало защитните си механизми: "Не мога да поема повече! Не мога да преработя повече!"... Не бях и гладна. Как ще съм? Побърквах се от всякакви спортове и упражнения...Преди не знаех защо, но сега знам - за да помогна на тялото си да изхвърли негативната енергия, за да се захрани отново. Сега се "изолирам" от такива хора и се центрирам на себе си "отказвайки" да преработя негативността на хората с които се сблъсквам. Защо да наричаме другите "психовампири" като ние сме енергийно пробити. Ще смучат енергия като могат! Ти как си с критикарството? Критикувах много малко в миналото (даже се чудеха защо съм толкова либерална), а сега - почти никога освен ако някой не ми иска съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Благодаря за връзките - много хубави теми! Установих, че енергийния вампир предизвиква анорексия и булимия. Без съмнение! Което ме потресе обаче беше обясненията за психиката на енергийния вампир, което аз нарекох "душевна помия". Но така или иначе съм потресена. Ето един цитат: Това е и основен слаб момент и на жертвите. Разликата е в това, че енергийните вампири се опитват да компенсират по отношение на увереността си исилите си за сметка на другите- така се започва "пробива" и налагането на "доминиране" над някой, който може и да се "кланя" на енергийния вампир преди да е сервиран като поредната "консерва" отменюто на вампира...А жертвата, тя става жертва, защото няколко мили думи, потупване по рамото са нещо, което й липсва, но в замяна на усмивката пред строя, от нея се изисква да свърши това или онова и така обмяната е обречена- жертвата отдава, а вампирът потупва по гърба...а в следващия момент може да те изкорми словесно, защото това което те е накарал да свършиш, не е направено както трябва, а той ти е имал доверие, разчита е на теб, помислил си е, че си по-различен от останалите...не е очаквал да го разочароваш- и това е то...следва енергиен трансфер, след който жертвата не може да заспи, превъртайки тади случка.."как може да ми казва така, вложих всичко, и всичко си направих- къде видя грешка, от какво не е нодовелн", или пък "е, видя ли сега- тъкмво те хареса, тъкмо те оцени, и какво...издъних се, и сега, дали повече ще ми говори...какво ли ще каже този, или онзи..е, защо съм толкова тъп и смотан- прецаках всичко....за пореден път..Неудачник- няма ли кой да ме гръмне, че ако взема сам да се гръмна, какъвто съм смотаняк, ще взема да се издъня...." или нещо такова...след безсънието, всеки път когато жертвата се разминава с вампира, изпитва срам, вина, може и страх..и така един "удар", едно "изсмукване" отстрана на вампира, чму осигулрява още "глътки" без да си мръдне пръста за тях... КОЛКО ТОЧНО! Това не е перфеционизма на болния от анорексия, но манипулацията на енергийния вампир. Най-лошите ми кризи са предизвиквани точно от човек който ме е предизвиквал да плача, да проявя емоции, обвинявал ме е безсмислено...Интересно наблюдение - чувствах сякаш си разрежда негативността върху мене, хвърля ми я като мръсна дреха да я "чистя" и си ляга пред телевизора с усмивка. А аз...не мога да преглътна дни наред! Да не говорим за този цитат: При хора, поели някаква отговорност (шефовете, например), често има недостиг от положителна енергия, предизвикан от високите критерии за успех и непогрешимост, които си поставят, и оттам опасенията, че няма да се справят с отговорностите и да покрият собствените си критерии и очаквания. Тъй като позицията им, обаче, не им позволява да признаят това дори сами пред себе си, истинската причина за дефицита е натикана дълбоко в подсъзнанието и се маскира от ума по всички възможни начини. Критериите и очакванията се прехвърлят върху подчинените заедно с негативната енергия, която ги съпровожда, и се обменят за позитивната енергия, която донасят сътрудниците със себе си. ...винаги повръщах като сядах до един от шефовете си и не можех да ям няколко дена! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 9, 2008 Доклад Share Добавено Май 9, 2008 Благодаря за връзките - много хубави теми! Установих, че енергийния вампир предизвиква анорексия и булимия. Без съмнение! Което ме потресе обаче беше обясненията за психиката на енергийния вампир, което аз нарекох "душевна помия". Но така или иначе съм потресена. Ето един цитат: Това е и основен слаб момент и на жертвите. Разликата е в това, че енергийните вампири се опитват да компенсират по отношение на увереността си исилите си за сметка на другите- така се започва "пробива" и налагането на "доминиране" над някой, който може и да се "кланя" на енергийния вампир преди да е сервиран като поредната "консерва" отменюто на вампира...А жертвата, тя става жертва, защото няколко мили думи, потупване по рамото са нещо, което й липсва, но в замяна на усмивката пред строя, от нея се изисква да свърши това или онова и така обмяната е обречена- жертвата отдава, а вампирът потупва по гърба...а в следващия момент може да те изкорми словесно, защото това което те е накарал да свършиш, не е направено както трябва, а той ти е имал доверие, разчита е на теб, помислил си е, че си по-различен от останалите...не е очаквал да го разочароваш- и това е то...следва енергиен трансфер, след който жертвата не може да заспи, превъртайки тади случка.."как може да ми казва така, вложих всичко, и всичко си направих- къде видя грешка, от какво не е нодовелн", или пък "е, видя ли сега- тъкмво те хареса, тъкмо те оцени, и какво...издъних се, и сега, дали повече ще ми говори...какво ли ще каже този, или онзи..е, защо съм толкова тъп и смотан- прецаках всичко....за пореден път..Неудачник- няма ли кой да ме гръмне, че ако взема сам да се гръмна, какъвто съм смотаняк, ще взема да се издъня...." или нещо такова...след безсънието, всеки път когато жертвата се разминава с вампира, изпитва срам, вина, може и страх..и така един "удар", едно "изсмукване" отстрана на вампира, чму осигулрява още "глътки" без да си мръдне пръста за тях... КОЛКО ТОЧНО! Това не е перфеционизма на болния от анорексия, но манипулацията на енергийния вампир. Най-лошите ми кризи са предизвиквани точно от човек който ме е предизвиквал да плача, да проявя емоции, обвинявал ме е безсмислено...Интересно наблюдение - чувствах сякаш си разрежда негативността върху мене, хвърля ми я като мръсна дреха да я "чистя" и си ляга пред телевизора с усмивка. А аз...не мога да преглътна дни наред! Добре де, защо точно при някои подобно авторитарно поведение предизвиква анорексия, а друг просто ще махне с ръка, защото себеувереността му и самочувствието му идват от самия него а не от мнението на шефа му? Да не говорим за този цитат: При хора, поели някаква отговорност (шефовете, например), често има недостиг от положителна енергия, предизвикан от високите критерии за успех и непогрешимост, които си поставят, и оттам опасенията, че няма да се справят с отговорностите и да покрият собствените си критерии и очаквания. Тъй като позицията им, обаче, не им позволява да признаят това дори сами пред себе си, истинската причина за дефицита е натикана дълбоко в подсъзнанието и се маскира от ума по всички възможни начини. Критериите и очакванията се прехвърлят върху подчинените заедно с негативната енергия, която ги съпровожда, и се обменят за позитивната енергия, която донасят сътрудниците със себе си. ...винаги повръщах като сядах до един от шефовете си и не можех да ям няколко дена! Ще парафразирам леко горния цитат съответно чертите срещани при стандартния анорексик: "При хора, поели някаква отговорност (шефовете, например. Или хора, поели отговорност за собствения си контрол над вътрешната неувереност чрез насилствен контрол на тялото, храненето, секса и емоциите си ), често има недостиг от положителна енергия, предизвикан от високите критерии за успех и непогрешимост, които си поставят, и оттам опасенията, че няма да се справят с отговорностите и да покрият собствените си критерии и очаквания. Тъй като несъзнаваната позиция на проблема им обаче не им позволява да признаят това дори сами пред себе си, истинската причина за дефицита е натикана дълбоко в подсъзнанието и се маскира от ума по всички възможни начини (различни обяснения при различни разбирания). Критериите и очакванията се прехвърлят върху подчиненито тяло заедно с негативната енергия, която ги съпровожда, и се обменят за позитивната енергия, която донася "победата" над собствената емоционалност и тяло." Тоест имаме нарушена свързаност с автентичната връзка със Себе си, със спонтанната радост и непринудена естественост и самоприемане които това Себе носи с активното си житейско присъствие. Вместо естествените желания за този Селф, се задейства компенсаторният контрол на множество "трябва" в различни житейски области и по-специално фиксация в емоционалния и телесния самоконтрол. Това развива перфекционизма и задоволяването му чрез носещия радост мазохизъм на телесния самоконтрол се утвърждава. Този мазохизъм се приема несъзнателно за спасителен пояс за една перверзна връзка с радостта на Селфа. А всичко тръгва от една невротична себенеувереност и несъзнаван страх от провал, дълбоко закопани в подсъзнанието. Според мен еди нтерапевтичен план при анорексията би включвал първо продължителен анализ и постепенно осъзнаване на подсъзнателните процеси. Второ, реструктурирането им на базата на осъзнаването чрез замяна/ сублимиране на негативните схеми с позитивни и адаптивни. Трето, работа по връзката с автентичния Аз (Селф) чрез релакзация, медитация, холотропно дишане. А целият процес и през трите етапа се съпътства от внимателно провеждана водена визуализация/ хипноза. Горните разсъждения са общи, не претендират за пълна коректност и целят единствено взаимно обогатяване чрез мислите ни по темата в този форум. Сърдечни поздрави: Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Шехина Добавено Май 9, 2008 Доклад Share Добавено Май 9, 2008 А всичко тръгва от една невротична себенеувереност и несъзнаван страх от провал, дълбоко закопани в подсъзнанието. Според мен еди нтерапевтичен план при анорексията би включвал първо продължителен анализ и постепенно осъзнаване на подсъзнателните процеси. Второ, реструктурирането им на базата на осъзнаването чрез замяна/ сублимиране на негативните схеми с позитивни и адаптивни. Трето, работа по връзката с автентичния Аз (Селф) чрез релакзация, медитация, холотропно дишане. А целият процес и през трите етапа се съпътства от внимателно провеждана водена визуализация/ хипноза. Горните разсъждения са общи, не претендират за пълна коректност и целят единствено взаимно обогатяване чрез мислите ни по темата в този форум. Сърдечни поздрави: Орлин Няма как да не те поздравя за този пост, Орлине - изключително точно и конкретно мнение. Действително невротичната неувереност в себе си и страхът от провал доминират при хранителните нарушения. /Малко личен опит: До голяма степен се почувствах "излекувана" в момента, в който оставих страха от провала някъде далеч назад и започнах да мисля не в максималистични, а в реални понятия. Друг е въпросът, че обуздан по правилния начин тези начални неувереност, ужас от провал и перфекционизмът, са основа на едно истинско житейско развитие./ А за базовия терапевтичен план - структурата и за мен е тази, с различни варианции в третата последна част. Хипнозата като подход може да се приложи избирателно - не при всички хора е приложима и това не е само въпрос на хипнабилност. В зависимост и от типа личност може да се наблегне на когнитивния или емоционалния аспект в работата. Най-труден, разбира се, е първият етап - особено частта на разрушаване на бариерите и изграждане на доверителен контакт. Това винаги е трудно, но както се отбелязва в литературата, при хранителните нарушения и особено при анорексията, защитите са задействани на "пълна мощност". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Здравейте ! Ще се опитам кратко да споделя част от нещата които набюдавах при работата си с пациенти страдащи от анорексия .Може би най- важното което трябва да се разбере е, че всеки един от тях ,,прави ‘’анорексията по собствен механизъм и е трудно да се изработи някакъв общ метод за лечение. Да, безусловно хората с които съм работил имат много общи неща .Например перфекционизма и подредеността .Ходил съм в много къщи, но не мога да забравя къщата на едно момиче с анорексия – страхотен дизайн на всичко вътре , стаи в които боите просто преливат една в друга и всяка е оформена по свой собствен оригинален начин.Или гардероба на друг пациент в което дрехите са подредени сякаш под конец и всичко е като за витрината на магазин.Интересно е , че сред тях нямаше нито едно дете на разведени родители, но семейството на вески трудно би могло да се назове сплотено и хармонично – например едно момиче на 19 г.никога не бе чувало думата ,,Обичам те ‘’ от родителите си, а и то самото не бе го казвало .Второ, бе отглеждано от свръх амбициозни родители които искаха от него почти непосилни неща .В трети ,семейства родителите си имаха връзка извън семейството и брака бе проформа и т.н. С много хубав спомен се сещам за тях поради това, че наистина макар и да е малко странно всичките те бяха много приятни събеседници с чувство за хумор и определено по – висока интелигентност от средната . Може да се каже ,че се деляха на две групи . Едната отричаше да има проблем с храната и втора , която бе преминала този стадий и знаеше,че има проблем , но не знаеше как да се справи с него . Сега няколко думи за разнообразието при правенето на хранителните разстройства . Най –добре е да дам няколко примера . Най- тежкия случай бе на момиче което лежеше в коремна хирургия .Анорексията отдавна бе довела до спирането на мензиса , окапване на част от косата и кожни промени .Момичето бе получило и язви на дебелото черво , които не само бяха много болезнени , но и застрашаваха живота и било с развитието на инфекция , било от анемията .Хирурзите предлагаха да се изреже част от болното черво и ануса да се се премести в областта на корема , нещо, което е много неприятно .Слава богу родителите не дадоха разрешение и нещата се оправиха и без операция .. Момичето бе не критично към заболяването си , но болките бяха силни и реални, което позволи първоначално да започна психологическа работа насочена към овладяване на болката .След спечелване н доверието и започнахме да обсъждаме и хранителният проблем , но доста трудно и нещата първоначално не вървяха особено .Причината може би бе в моето желание да разглеждам ситуацията в нейният социален аспект .Анорексията бе започнала тогава, когато единият родител бе напуснал семейството поради любовна авантюра и развитието на заболяването бе довело до неговото връщане в дома .Моята хипотеза бе , че болестта на детето е била нужна за да се сплоти отново семейството и ако тя се успокои, че родителя няма отново да избяга тя не би имала нужда от това заболяване и би поела по пътя на излекуването .Така, че първоначално работих индивидуално с нея, н и със семейството .Ефекта не бе много отчетлив .Правеше впечатление една особеност в поведението и която не можеш да си обясня . Имаше дни в които оставяна сама тя все пак хапваше и дни в които лъжеше , че е изяла оставеното и ядене, но го хвърляше и то така, че родителите и да го намерят .Ясно бе , че по този начин си създава проблеми и много по – лесно би и било просто да изхвърли храната в контейнера пред блока, а не да го ,,скрие ‘’на дъното на кофата в кухнята .Знаех, че това е важно и когато прецених, че ми има доверие реших да споделя своето учудване, защо го прави по този очевиден начин, а не ги лъже убедително както позволява интелекта и . Отговора и не ме изненада много ,,Защото ги мразя , те ме карат да страдам и трябва също да страдат,,, От последвалите обяснения ми стана ясно как това момиче поддържа своята анорексия –То сподели , че мрази и двамата си родители, единият за това, че ги е напуснал другия за това, че се е унижил и го е приел обратно .По малката и сестра също я дразнеше за това, че не е подредена и непрекъснато нарушава подредбата създадена и от нея .Буквално най - незначителното поведение на член от семейството и причиняваше гняв в нея и желание да им го върне наранявайки ги .И тя не можеше да не им го върне, защото гневът и причиняваше силна нетърпима болка и стягане в областта на корема .Тази болка се успокояваше само когато и тя ги накара да страдат и тъй като нейните родители и сестра и наистина силно се разстройваха , когато разбираха , че тя не яде , то пациентката ми не само не ядеше , но и го правеше така, че те да разберат и страдат от това .В момента в който го направеше стомахът и се отпускаше и болката минаваше .Гневът и болката и бяха с толкова нисък праг на пускане че тя гладуваше например за това, че сестра и е седнала на леглото и след това не си е оправила гънките на покривката . И така нейната логика бе - Те ме карат да страдам , мен ме боли , много ме боли и аз им го връщам .Но те са първите , аз няма никаква вина . Веднъж схванал логиката на поведението и не бе много трудно да го изменя – може би от първа ни среща до последната минаха 7, 8 месеца , като сесиите не са били повече от 25 .И днес сме приятели с това момиче , както казах тя е страхотен събеседник с много тъкмо чувство за хумор и умение да се надсмива над себе си . Сега не мога да си спомня как бе започналата анорексията при нея, но това, което я поддържаше бе силното болезнено чувство за което тя обвиняваше близките си и за което ги наказваше и то наистина успешно .Трябва да се знае че това което,, пуска ‘’анорексията и това което я подържа са доста различни неща . Вторият случай е доказателство – една година преди бала си девойка намира , че е пълна и решава да отслабне Но не решава колко и тук нейното подсъзнание и перфекционизъм и изиграват лоша шега .Получава се нещо като в приказката за цар Мидас –тя не налага критерии на ограничаване на отслабването .И подсъзнанието и пуска една програма за слабеене, която ние наричаме ,,анорексия ‘’.Мисля , че този механизъм на пускане на анорексията е най –чест – програма за отслабване, която не е обвързана с конкретни представи колко килограма трябва да се отслабне Може би тук се намесва и несигурността на тази група пациенти , реално те не знаят колко би било най – добре да отслабнат за това и не конкретизират точното тегло .А перфекционизма просто е чудесно допълнение – обикновен човек би се отказал , но н не и перфекциониста , той просто трябва да довърши нещата до край и тъй като предварително края не е определен то се подразбира че безкраен и слабеенето продължава ..Та това момиче бе развило всичко симптоми на анорексия с доста соматични промени, но нищо не бе я спряло в осъществяването на целта , просто веднъж приета от подсъзнанието и целта се осъществяваше перфектно .И това до момента в който лицето и тялото и не бяха обхванати от гнойни цирей. Нормално .В резултат на глада имунната и система бе отслабнала и стафилококовата инфекция се бе развила .И макар че грозотата от отслабването бе очевидна до този момент тя не само бе харесвала слабото си тяло, но бе го и смятала за грозно дебело .Както сама каза още на първа на ни среща нищо до появата на циреите не би могло да я накара да повярвам, че това слабо тяло е грозно .Това което я изважда от ,,омаята ‘’ са циреите и то не със своята болезненост , а с това че са на лицето и наистина я загрозяваха .Силно притеснена тя бе започнала да търси лечение и информация за лечението им и някак си сама се бе убедила, че между глада и антителата съществува връзка ,,Сякаш прогледнах’’ каза ми тя и разбрах , че наистина съм болна от анорексия .И си помислих ,че от тук нататък нещата ще се оправят и че разбирайки проблема е достатъчно да си кажа ще започна да ям .Да , но не – програмата веднъж зададена на подсъзнанието и работеше и всеки опит на девойката да се захрани завъраше с повръщане и както казваше тя ,,Повръщам много повече от изяденото просто нямам обяснение как става но на ден повръщам по 6 , 7 пъти ако се опитам дори един път да хапна малко повече – например цяла филия хляб.’’Сама бе тръгнала по доктори и мой колега ми я прати . Тя се оказа идеален пациент – осъзната искрено заболяването, искаща да се справи с анорексията , за да се излекува от циреите .Всъщност проблема бе как да спрем програмата за отслабване която даваше тези повръщания . Стана за 5, 6 срещи в рамките на около 3 месеца, но това не бе всичко – тя наистина успя да програмира много точно подсъзнанието си и то вече доста години подържа зададеното и тогава тегло .Въпреки, че роди .-преди да реши да има дете тя дойде при мен и ме попита – това , че съм се програмирала да бъда 52 килограма няма ли да ми попречи да забременея в смисъл по време на бременността ще трябва да кача килограми .Понеже и аз не знаех отговора на този въпрос просто и помогнах да допълни програмата с нова директива – по време на бременност килограмите могат да станат и повече от 52 , но след това пак трябва да станат толкова . Разбирате сами че двата случая са доста различни и като логика и като терапевтична интервенция . Третия пък показва как един стрес може да формира анорексия с булимия . Случая бе с момче много умно и амбициозно .За няколко години той бе сменил няколко доста престижни работни места в различни фирми и накрая за 2 години бе стигнал на много отговорен пост в западна фирма .28 годишен той се бе озовал на върха на една пирамида в която отговаряше за дейността на много хора .И бе започнал сам да се плаши , появило се бе безсъние , напрежение и страх, че ще се провали .И тогава бе открил случайно успокояващото действие на захарта .Бе станало случайно и той не помнеше как , но бе разбрал, че като изяде няколко пасти напрежението изчезва и сънят се нормализира .Само че няколко пасти не му стигаха в желанието си да се успокои бе минал на няколко рула или торти , баклави и тн .Естествено , че му ставаше лошо и стомахът му тегнеше ужасно , за това бе си бръкнал веднъж в устата и бе предизвикал повръщане от което му бе олекнало .И тогава се бе получил цикъла – ядене на сладко до прилошаване и, повръщане и пак ядене .До момента в който бе разбрал , че това е болест и бе решил да се справи с нея .Естествено като спре да яде .И тъй като на гладуванрто гледал като на спасение от преяждането той гладувал с кеф и нищо не можело да го убеди , че това също е болестно – защото периодите му на гладуване продължаваха по 3 ,4 месеца и той бе станал кожа и кости , едва ходещ и грижещ се за себе си .В един момент след различно дълго гладуване няка си решавал, че се се излекувал от булемията и започвал да се храни защото мислел че вече здрав .Наистина определен период се хранил нормално , до следващият стрес – тогава пак започваше ядене , повръщане и глад .Това вече бе продължило около 4 години и разбира се той отдавна бе уволнен от първата си работа .Когато се видяхме той ми заяви – ,,Болен съм от булемия и искам да ме лекувате’’ – на анорексичните си прояви изобщо не гледаше като на болест , за него те бяха опит за избавление от анорексията .Ние работихме точно по тази заявка .Макар , че ми бе ясно , че свръх яденето се провокира от стрес не бе лесно да заменим станалата вече обичайна реакция – стрес – ядене на сладки неша до прилошаване .Напредвахме с доста бавни темпове, но в случая много ми помогна точно неговата склонност към перфекционизъм .Веднъж повярвал ми той най -съвестно изпълняваше нещата , които се разбирахме, че ще прави Накрая постигнахме един наистина много точен хранителен режим .Както и алгоритъм на поведение, което да има когато се появят симптомите на стрес . Така , че според мен е неправилно да се слагат под един знаменател всички които имат хранително разстройство – всеки сам го прави и поддържа по оригинален начин .Но , все пак най- често пациентите ми са започнали по механизма на програмирането без точни параметри .За и това съвета ми е когато решите да отслабнете много точно определете килограмите до които трябва да стигнете и оставете подсъзнанието ви да свърши останалото .А , в неговата сила не се съмнявайте , макар , че и аз понякога се изненадвам – вчера ми се обади пациентка която лекувах от някакъв страх .Накрая стана дума за силата на подсъзнанието и тя ме попита дали може да направи така , че косата и отново да стане черна – жената е на 55 г и абсолютно бяла – казах, че най -вероятно ще стане и и показах какво да прави .Това бе преди 2 месеца , в момента корените на косата и са черни .Така че не се съмнявайте в силата на мозъка си просто му давайте точни параметри. Сега за лечението на анорексията от неорайхианската школа .Имах позната която работеше за тях .За ефективността им не мога да кажа нищо – просто това е тайна, която никой не казва .Но механизма не се крие .Пациента се извежда от семейството и се настанява в друга страна , в която живее с психолог в една къща С него през този период от около 4- 6 месеца се работи индивидуално .След което той се връща в страната и семейството си като психолога продължава да живее още няколко месеца с пациента в семейството му .Специално тук идваха деца на италиански и швейцарски семейства .Сами разбирате , че едно такова лечение е много скъпо и много малко родители могат да го осигурят . Но, щом съществува значи има хора, които са доволни от него , ако не бе така нямаше да има пациенти .-Въпреки че Бернаскони ,създателя на тази школа миналата година бе арестуван и обявен за мошеничество точно по повод на лечебните практики в лечението на анорексията .Мисля , че ако греша в последното Орлин може да ме поправи или допълни , просто не се спрях достатъчно на информацията в нета за случая . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Хип, по твоите мнения направо учебник може да се състави! :) СУпер интересно и от личен опит писано! Бернаскони е бил набеден, защото едно момиче анорексичка починала - не си спомням самоубила ли се беше или просто си отишла от глада. И "колегите" му психиатри са го захапали - само това са чакали. Нищо, че има хиляди и хиляди разрешени случаи с методите си. Докторите очакват да се продават търговските продукти медикаменти - зад тях стоят батковците с дебелите капитали произвеждащи хапченцата. Е, как сега някой ще си позволи да не им ги продава и само с една гола психотерапия (нищо че действа най-ефективно и причинно) ще лекува анорексия и булимия? Как смее? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 9, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2009 Здравейте! А какво мислите за хиперфагията - преяждането? Това е едно силно разпространено състояние. Сравнително по-безобидно е спрямо анорексията и булимията. Но все пак носени дълго време, многото килограми оказват влияние на сърцето, ставите, кръста, имиджа и самочувствието и т.н. Има ли хиперфагията общо с анорексията/ булимията според вас? А какво е различното? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Февруари 9, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2009 Необходимо е човека, който прекалява с яденето да се наблюда отстрани и да види кое го кара да яде много, какво го кара да яде много и често, кой го кара да яде много, защо яде толкова много. Какво яде най-често? При синхронизиране на физическото, емоционалното, менталното и душевното тяло се постига хармония и щастието от живота е пълно. Това е възможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Userforum Добавено Септември 22, 2009 Доклад Share Добавено Септември 22, 2009 Здравейте,Надявам се мнението да не бъде изтрито,защото този форум е създаден само и единствено да подпомогне хората с хранителни разстройства,а не с цел печалба или други изгоди. http://hranitelniproblemi.bulgarianforum.net/forum.htm Това е първият форум,посветен на хранителните разстройства.Надявам се,че благодарение на него много хора ще подобрят своето състояние,срещайки мъже и жени,също страдащи от тези болести и борещи се за измъкване от порочния кръг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 Повод да "събудя" тази тема стана смъртта на прекрасната Василия Стоилова. Светла и памет. Не ме учуди това, че тя е получила заболяването си вследствие на побой и обидни думи от свой съученик, само поради това, че е била пълничка. Не е ли по-лесно да се премахнат причините, които предизвикват хранителните разстройства, отколкото да се лекуват дълги години, често неуспешно?! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
СиняМъгла Добавено Май 29, 2014 Доклад Share Добавено Май 29, 2014 (edited) Здравейте, изчела съм голямо количество материали относно хранителните разстройства, защото от няколко години животът ми се върти около тях, и днес съвсем случайно попаднах на вашата дискусия и това, което сте обменили като преживявания и изводи, най-много ме докосна от всички материали, които съм чела. Виждам, че темата е стара, но пък какво от това, реших да напиша няколко реда, може би единственото нещо, което мога да направя, е да споделя моите наблюдения и опитности. Има ли хиперфагията общо с анорексията/ булимията според вас? А какво е различното? Има, според мен коренът на всички хранителни разстройства е един, но има различни проявления. Ужасяващо е, че веднъж започнеш ли да страдаш от това, то се превръща в зависимост, също толкова ужасяваща и мъчителна като наркоманията и алкохолизма, с тази разлика, че храната се предлага навсякъде около теб. Казват, че ти си това, което ядеш и всъщност точно това ме отвращава още повече от самата себе си и ми е болно, болно ми най-вече как виждам други хора, които разбирам, че страдат от това и превъзнасят телесния си вид като абсолют за щастие в живота си. Не че съм различна, и аз самата се хващам, че го правех, макар и несъзнателно. Аз минех през някакъв вид измислена от мен орторексия, която прерасна в анорексия, след великото спасение на физическото ми тяло (за което от една страна трябва да съм много благодарна), открих способността да връщаш храната, знаех, че е грозно и за това, изпитвах огромна вина, когато го правех. Знам, че има толкова много глад по света, а аз карах организма ми да връща поетата храна. Изпадах в панически разстройства и истерия. И сега стигнах до някакво примирение, някаква предаване в разстройството, и с дни поемам неимоверни количества храна сама - класическа хиперфагия. И всичко това от 2012 до сега. Разстройството е вълна, която те поема, понякога може само да те близне, но ако не можеш да плуваш, вълната те грабва и не те пуска, докато не те притегли цялата. При мен вълната са хората, и неспособността ми да плувам е точно тази свръхсензитивност, за която сте говорили в началото и която не можеш да контролираш адекватно. С цялото това изразяване чрез думи ми е неспособно да опиша вътрешното си същество, не мисля, че е само поради неспособността ми да познавам и контролирам емоциите си, а пък живеем в свят, в който търсим обясненията и разчитаме на рационалност при воденето на живота ни. А сякаш в един миг от вътре аз бях лишена от всякаква рационалност. Просто усещаш вътрешността на другите и някак си искаш да компенсираш тяхната празнота, ама може би това е отражение на моята собствена празнота и приемането на чуждата е единственото спасение, но когато и отсрещната страна случиш на празнота, става едно насищане с празност и от това следва изчезването ти - това е анорексията. Първо не е лесно, да си признаеш, че си болен. При мен отне няколко месеца, защото контролът ми и перфекционизма, които сляпо си следвах, не позволяваше такава диагноза, но явно подсъзнанието ми беше поело програмата за отслабване към отново този абсолют. А единственото, което съзнателно исках аз беше да живея във всяка една минута от живота ми, да съграждам себе си и живота, да бъда част от системата, в която живеем. До като не изгубих контрола, просто тялото ми вече не можеше да издържа дейностите ми, появи се депресията и живецът от личността ми се изпари. Тоест аз бях полумъртва отвътре, просто механично вършех ежедневните си задължения. И наистина явно програмата ми си е вършела работата, защото не преставах да слабея, дори след като хората около мен строго ме следяха за храната, която поемам. И е вярно, че проклетото подсъзнание работи на различно ниво, аз никога не съм имала ден без храна, самата аз ако се усещах, че не съм яла нищо, хапвах по задължение нещо, дори да е само едно кисело мляко или две филийки с лютеница. И знаете ли кое ме ужасяваше най-много - отношението на света към мен. Преживявах първите си стъпки в самостоятелния живот и хората от новите среди ме приеха като обект за изучаване, защо си толкова слаба? И планирането и енергията ми се съсредоточиха в доказването пред другите, че се храня, което след време избухна в прекомерна храна и криене от други, изолация. И това не само от света, като хората от ляво и от дясно, ами именно и от най-близките ми, които нямаха капчица доверие в мен. Мислеха, че лъжа и това ме поболяваше, и накрая наистина започнах да лъжа за количествата. Промених се коренно, започнах да страня от приятелите си и да се съсредоточавам в нови и нови дейности, само и само да избягам от себе си. И след един критичен ден, когато и мозъкът ми едва функционираше, ден, от които имам бели петна, успяха да ми възстановят енергията. Оказа се запушване на енергията в слънчевия сплит, което води до неспособност на организма ми да обработва храната. Така за няколко месеца си възвърнах килограмите,но беше много болезнен процес, защото родителите ме принуждава да се меря всяка седмица. Аз копнеех да им докажа, че искам да съм нормална и когато виждах разочарованието им, че съм вдигнала само 1 кг., просто изпадах още повече в депресията си, което ме подтикна да преяждам и постепенно да правя опити за повръщане, след като бях прехвърлила нормалните си килограми. И сега осъзнавам, че аз никога не съм живяла ЗА себе си, винаги съм се чувствала отговорна пред някого, родители, институция или приятели. Времето си го разпределях така, че да имам отличен успех, да помагам на родителите и приятелите ми. Всичко, което трябва, го правех, без да се оплаквам или да правя някакви избори сама. Единственият ми самостоятелен, личен избор беше анорексията, тя ми даваше свобода от всички окови, наистина никога не се бях чувствала толкова свободна, колкото когато слабеех. Беше невероятно чувство, сякаш можеш да постигнеш всичко, сякаш си по-добър от другите. А булимията - тя дава временно утешение, че всичко ще се оправи, че отново ще си дойде на мястото. Когато поемаш храната чувстваш успокоение, почивка от света и от всичката суета, от всичката претенциозност и планираност. Ама после виждаш, че физиката ти се променя, изпитваш страх, от загубата на контрола, отвращаваш се и искаш ново начало, и за това отиваш в тоалетната и после излизаш и се опитваш да забравиш, да поставиш ново начало и така докато не останеш сам пак. А хиперфагията - тя е като едно наказание, което сам си причиняваш, задето не можеш да покриеш никакви критерии за нищо. За това, че се чувстваш излишен, непотребен, безличен, безхарактерен, неуверен, неразбран. Не знам това, което казвам дали идва от егото ми или от същността ми - но съм убедена, че имам дух, че имам нещо, което ме прави част от вселената, знам го със сигурност, но някак ми се струва толкова нелепо да бъде затворено в тяло, сякаш единственият начин да се приземя и да стъпя здраво на тази земя, е като се пълня с храна. Единственият начин, да заяви физическото ми съществуване, макар и да не ми харесва, макар и да искам да се върна в изначалната си форма. Някои казват, че може би за първи път имам честта или нещастието да се разхождам на тази планета, някои пък, казват, че чистя карми и мои, и на семейството ми, тогава значи съм била отвратителен човек в миналото за да бъда Не знам, но някак си чувствам странност от начина, по който е устроено тялото и начина, по който функционираме ние - съзнателните обитатели на Земята. От една страна е чудо, от друга е толкова ограничаващо. Дори самото търсене на помощ вече не ме вълнува толкова, преди търсех много, а сега знам само, че това е моят избор,моята отговорност за екзистенцията ми, за която се оказах неадекватна, гузно ми е само, че хората, които ме обичат, страдат. Странно е, защото сякаш обичта в човешкото съществуване има две страни, не е само ключ към щастието, тя носи и много нараняeмост, много болка. И тук не говоря само за любовта между любовници, а и родителската, тя е също толкова подчинена на егото и неговите претенции.Най-важното нещо, което ще напиша тук според мен е към родителите (или близките) когато видят, че детето им има проблем, да се образоват преди да започнат да правят скандали, разпити, преследвания, да не приемат нещата сякаш имат само една страна, да разберат, че щом детето им има такъв проблем, значи и те имат принос за това, защото при хората с ХР, доброто мнението на околните хора е нещо много важно, за това моля ви родители, четете преди да поемете някаква тактика на помощ, говорете си като се изслушвайте, давайте си време, не се концентрирайте в проблема постоянно, намирайте си начини за разсейване, защото мисълта за храна при човек с ХР е ужасяващо обсесивна. Направете така, че детето да не се срамува от проблема си, а да го приеме!!! И за да се почне терапия, която да има напредък, е нужна подкрепата на хората, с които живееш, иначе няма как, аз я нямах и не успях да осъществя успешна терапия (разбира се, не е само поради това). Редактирано Май 29, 2014 от СиняМъгла Vrinda и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.