Хранителни разстройства-анорексия, булимия, хиперфагия и орторексия

[Tsefey]

здравейте,

за първи път пиша тук, но от известно време чета форума и намирам доста интересни и полезни неща.

какво мислите за хранителните разстройства? зависимост от храната.

твърди се също, че неорайхианският подход е най - добър при терапия?

какво мислите и по този въпрос?

благодаря!

[Орлин Баев]

Анорексия - Булемия...

Относно неорайхианската анализа наистина и аз съм чувал, че е много действена при това разстройство - общо взето идеята е да те освободи от скритите подсъзнателни модели, които те тласкат към това разстройство. Обикновено двете се редуват. Аз имах опит с това разстройство, без да знаех, че имам проблем дори. Беше преди около 15 години. Исках да бъда духовен, чист. Четях книжки за чистотата, за победата над желанията ... И опитвах да гладувам. Резултатът беше, че гладувах няколко дни, а после се натъпквах като прасенце... После интервалите между двете се съкратиха ... Нямах си представа как работи психиката и че желанието за храна е базисен нагон, много силен и древен и ако го потиснеш и отхвърлиш, той от позицията на несъзнаваното те атакува невротизиращо - в най-добрия случай се натъпкваш булемично. Ако си много волеви, тоест инат, защото това не е истинска воля, а именно глупав инат, се невротизираш, ставаш педантично отхвърлящ живота и радостите му, ставаш перфекционист, невротик, проектираш тези си качества в другите около теб и постоянно си недоволен опт тях... В моя случай беше така. Слава богу не бях кой знае колко инат и когато престанах въобще да мисля за храната, като по чудо изобщо изчезна и проблемът ми с нея. При мен беше стремежът към духовност - между другото, в психологическите среди, такъв стремеж се слага в графата на патологията. Често такова становище е правилно, за съжаление.

Знаем, че не винаги духовността е патология обаче и че има живот, който не познаваме и че да се стремиш към необятното няма нищо лошо. Не ти се казва как обаче . Къде се казва, че не трябва да се бориш, а да сублимираш - и къде се обяснява как? Ако се казва, то е само загатнато, но не конкретно и стъпка по стъпка! Дори великите Учители не знам защо, но те оставят да се блъскаш сам с години, докато неволята те научи как работи умът ти - но с труд и болка и тежък опит!

При анорексия - булемията обаче не винаги стремежът към духовност, изявен неправилно, е причината за проявята на тази хранителна невроза. може да се дължи на прекомерни изисквания от страна на родителите, които насаждат перфекционизъм и нужда от силен контрол - а чрез анорексията юношата, най-често девойка - налагат контрол над себе си, но и над другите около себе си - с грижата и тревогите за нея. Контрол над света и живота изобщо. Винаги е намесено и негативно отношение към секса като към нещо мръсно. Обикновено анорексията се придружава и от отвращение към секса и отричането му - но именно поради елементи от семейното възпитание, маложени като психични матрици - може да е пуританизъм у родителите, или пък тяхни собствени противоречия между желанието им за секс и правнето му и морално изкривеното им отношение към него. Детето копира несъзнателно тези противоречия и като техен симптом спира храненето, за да се "очисти от мръсотията" . И после изпада в другата крайност на противоречието.

При терапията горните проблеми се изясняват, осъзнават, човек трябва да премине през катарзис. Да се научи да осъзнава психиката си и да извади на бял свят породителите на неврозата му. Тя пак ще има тенденция да се връща, но той вече ще осъзнава тази тенденция и ще я сублимира осъзнато!

Неорайхианците са добри при тези разстройства като цяло. Но -не мисля, че самата школа е толкова решаваща, а конкретният терапевт най-вече. Един фройдистки психоаналитик или един юнгиански аналитичен психолог с опит ще се справят не по- лошо!

Редактирано Юни 22, 2007 от Орлин

[Добромир]

Да. Ако е наистина сериозно хранително разстройство, трудно ще се мине без компетентна терапия. Но това, което казваш за теб, а и което в някаква степен може би почти всеки от нас е имал на пристъпи, не е булимия. И съответно, както и при теб е станало, по-лесно се регулира главно чрез промяна на психологичния механизъм, чрез който човек се стреми към нещо духовно или каквото и да е там... Но според мен има значение и самия начин на хранене. Неотдавна група изследователи са публикували резултат от мащабно проучване кои храни карат човека да преяжда... ами на първо място е излязла бялата захар! Тя води до бързо засищане и след час-два - до зверски апетит. Това се дължи на резките промени в инсулиновите нива, които сега сериозно се обсъждат като тясно свързани с много нервнопсихични болестни симптоми. Същите калории, приети чрез плод, зеленчук или зърнена каша, съвсем не водят до такъв ребаунд.

А за духовните наставници... нека не прибързваме с изводите какво са давали и какво не като яснота и точни техники. Навсякъде по света през цялата история, с изключение донякъде на последните 100-ина години, Учителите са пазели системите си само за малък брой избрани от тях чрез продължителни изпитания ученици. Дори все още далеч непълните данни за основните духовни школи, които се разкриват сега, изумяват не само със своята смислова дълбочина, но и със скрупулозната детайлизация на практическите си принципи и техническите си прийоми. Дали разработилите тези методи не са знаели и как да ги използват оптимално? Едва ли, по-скоро тук има нещо друго. Колкото и да не ни се харесва това, изглежда на човек действително му е необходимо здраво да се поблъска и полута сам и с "помощта" на заблуждаващи или с нисък процент на истинност житейски светофари, за да стане достоин за по-висшата истина. Казано по друг начин, колкото и да е мижава свободата на малката човешка воля, тя се уважава от Космоса. Чак когато човек не само интелектуално, а издъно разбере нейната ограниченост и непредсказуемостта на резултатите при действия, ръководени от нея, чак тогава настъпва склонност към по-висше отдаване. После следват изпитанията, които в днешно време не е нужно да ти се дават от конкретен учител, защото животът ти ги сервира предостатъчно... И може би, ако преодолеем и тях достойно, тогава да ни се даде и адекватното познание. Та нали то е необходимо за истински вървящите по Пътя? А отговаряме ли досега на тоя критерий?

Редактирано Юни 22, 2007 от Добромир

[Орлин Баев]

[Tsefey]

благодаря и на двама ви, че се вкл.

Орлин и според мен това което ти описваш не е булимия.

Добромир би ли дал малко повече подробности за това изследване или ако имаш линк към него.

[Орлин Баев]

Да, не е булемия, нито анорексия, но би могло да бъде развито до такива поради описаните "диховни", но нескопосани стремежи.

Анорексията и Булемията между другото не са зависимости (пристрастявания), а невротични състояния - невроза! И механизмът им на пораждане е специфичен и има само опосредствена връзка със зависимостите. Не мисля тук, че захарта има много общо... По принцип всичко има общо с всичко, но все пак ...

[Орлин Баев]

Всъщност, оказва се, че хранителните разстройства имат общо със зависимостите и като при тях се дължат на нарушение в способността за получаване и даване на любов. Тези конфликти обаче се залагат от семейната среда в ранните години. Пастирам долу от сайта на неорайхианците:

Източник: http://www.apicsbg.com/index.php?pid=17

"Диагностични критерии за анорексия нервоза:

(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)

l силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивната загуба на тегло;

l разстройства във възприятието на тялото ­ например, запазва се усещането, че са дебели, дори когато са немощно слаби;

l загуба на тегло поне 25% от изходното или пък, ако са под 18-годишни, загубата на тегло от изходното (А) и разликата между реалното тегло и онова, което според таблиците на растежа е нормата за възрастта (Б), могат да бъдат сумирани, за да се получи 25 % (А + Б = 25%);

l отказ да поддържат теглото в минималната граница за възрастта и ръста;

l не съществува органично разстройство, на което може да се припише загубата на тегло;

l отричане на болестта и липса на интерес към каквато и да е терапия;

l закъснение на психосексуалното развитие или пък липса на интерес към сексуалността при възрастните;

l аменорея (спиране на менструацията);

l изтощителни физически упражнения, хипермоторика.

Индивидуални индикации:

l спортна дейност или танци ­ натрапливо практикувани;

l училищни добри резултати или отлична работа;

l чувство на несигурност, чувство на неадекватност;

l зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура;

l псевдосигурност, упоритост; нетърпимост, когато се заговори за храна;

l злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства.

Усложнения и протичане:

l физически симптоми ­ восъчна бледост, ацидоза, суха кожа, лануго (коси на новородено), ниско кръвно (хипотония), забавен пулс (брадикардия), хипотермия (понижена телесна температура), намалена стомашна функция (смутена перисталтика), смущения на ензимната кръвна картина;

l може да протича без ремисия до смъртта; катамнестичните изследвания показват смъртност между 15 и 21% сред заболелите.

Възрастта, в която се появява:

l от ранно до късно юношество, въпреки че може да настъпи в пубертета и да продължи до 30 години;

l разстройството се проявява най-често при жените (95%)

Диагностични критерии при булимията:

(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)

l повтарящи се епизоди на прекаляване с хранене (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време);

l приемане на висококалорична храна, която лесно може да се погълне по време на лакомо хранене;

l безразлично поведение към храненето (все им е едно какво ядат) по време на епизодите, когато се прекалява с храната;

l тези епизоди приключват или с болки в корема или с предизвикано от тях повръщане;

l повтарящи се опити за отслабване чрез многобройни строги диети;

l употреба на диуретици, пургативи и средства, намаляващи апетита;

l чести колебания в теглото с разлики над 5 кг., свързани с редуване на периоди на прекаляване с храната и диети;

l съзнават факта, че начинът на хранене не е нормален;

l депресивно настроение, самообвиняват се (чувство на вина), вследствие на прекаляването с храната.

Индивидуални индикации:

l там, където булимията не е свързана с анорексията, някои индивиди са в нормално тегло, други могат да са в поднормено или наднормено тегло;

l спортна дейност и танци - натрапливо практикуване;

l склонност към употреба на амфетамини, барбитурати, алкохол;

l изразена загриженост към физиката и външния вид изобщо;

l липса на сексуална привлекателност;

l трудности в семейството и в контактите;

l социално изолиране.

Протичане и усложнения:

l протичането е хронично и/или повтарящо се многогодишно;

l физически симптоми: аритмия до кардиален арест, смущения в хранопровода, проблеми със зъбите, със слюнчените жлези, гастроезофагиален рефлукс, възможно формиране на дивертикули на хранопровода, линеарни язви на хранопровода, които могат да се перфорират и да доведат до смърт, аерофагия, упорит запек, първите фаланги на пръстите са деформирани, поради постоянното провокиране на повръщане.

Възрастта, в която се появява:

l разстройството обикновено се проявява в юношеството или първата фаза на зрялата възраст.

Болшинството от случаите, третирани от нас, манифестират комбинирани симптоми на анорексия нервоза и булимия.

Диагностични критерии за затлъстяване при хиперфагия:

(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)

l увеличаване с поне 20% на изходното тегло;

l повтарящи се епизоди на прекаляване с храненето (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време);

l безразлично поведение към храненето по време на период на прекаляване с храната;

l повтарящи се опити за сваляне на килограмите чрез строги диети;

l съзнаване на факта, че начинът на хранене не е нормален;

l депресивно настроение и самообвинение (чувство на вина), вследствие на периодите на прехранване;

l привидно добро настроение, придружено в дълбочина с чувство на вина и неадекватност.

Индивидуални индикации:

l трудност при концентрация;

l спад на сексуалния интерес или хиперсексуално поведение, за да компенсира непогълната храна;

l голяма зависимост от социалната среда - винаги готови да “смучат”, но дори и да дават;

l несигурност.

Протичане и усложнения:

l протичането може да бъде без ремисия;

l клиничната ситуация зависи:

а) от степента на затлъстяване;

б) от степента на стрес като следствие на затлъстяването; разстройства в сърдечносъдовата система и метаболизма.

Възрастта, в която се появява:

l в пубертета до 30 години.

Затлъстялата от хиперфагия е булимичка, която не повръща!

За затлъстяването!

Знам, че няма да звучи правдоподобно, но в миналото един резен салам е бил обядът в неделя. Имало е времена, в които едно блокче шоколад е бил подаръкът за рожден ден. Имало е и времена, в които хората са се убивали за малко храна.

Днес обаче всичко е там, в хипермаркета. Достатъчна е една лира и най-евтината дрога е наша. Това е един факт, който нашият мозък не може да приеме лесно - гладът е изтезавал в продължение на много години човешкия род в хода на неговата еволюция. И така, поддържани от едно силно семейно възпитание, ние акумулираме. Поемаме с нашия организъм много калории, които не консумираме. Ражда се една тлъста тъкан, която има за задача да акумулира до безкрай под формата на енергиен запас (триглицериди), спестените калории имат за цел да задоволят бъдещите потребности на организма.

Казва се: “Дебелите са симпатични, добродушни!”, но това не е вярно.

“Дебелият дебелее, защото се храни много, храни се, защото е гладен, но гладен за любов. И като не получава достатъчно, го замества с храната, която е винаги на разположение. Дебелите, по принцип, са несигурни (и затова лакоми, защото храната се изживява като закрила), малко активни (защото винаги присъства една мама, която храни), малко амбициозни (предпочитат сигурността на чиновничеството пред риска на високите доходи от несигурната работа), винаги готови да смучат (някой ги беше нарекъл “пиявици” на обществото), но готови и да предложат - винаги с устата, т.е. говорейки”. (А. Роверси, “Медицински наръчник по диагностика и терапия”)

Проблемът затлъстяване обхваща според последните статистики, 18-20% от възрастното население - всички се превръщаме в “пиявици” с голям риск и с висока цена за общественото здраве.

Диетите не служат. Няма диета, която да може да замени липсата на любов. И никой диетолог не е в състояние да накара пациента да се излекува и да се превъзпита за един екзистенциален проект, който ще му позволи да докосне произхода на болестта."

Ето още един линк от сайта на райхианците: http://www.apicsbg.com/index.php?pid=18

Редактирано Юни 23, 2007 от Орлин

[kruella]

Имам близка която страда от това заболяване.Моля за компетентно мнение.Лекува ли се?Води ли до соматични увреждания в крайна сметка?Ще се радвам на изчерпателен отговор.

[Шехина]

Имам близка която страда от това заболяване.Моля за компетентно мнение.Лекува ли се?Води ли до соматични увреждания в крайна сметка?Ще се радвам на изчерпателен отговор.

Здравей, kruella,

Като "бивша" булимичка и настоящ психолог, който работи с пациенти с нарушения на хранителното поведение - анорексия, булимия, хиперфагия, се надявам мнението ми да ти помогне.

По принцип булимията е лечима и рискът за живота на пациента (в чисто физически смисъл) е по-малък, отколкото при анорексия нервоза, при която често се налага спешна хоспитализация поради достигнато гранично за живота телесно тегло. Соматичното здраве на пациентите обаче се влошава - булимията вреди особено силно на стомашно-чревния тракт, уврежда зъбите, може да засегне бъбреците, сърцето...Но най-вече тя е проблем на психичното на пациента - много често, без да абсолютизирам, разбира се, тя се свързва със депресии, тревожни разстройства, неадекватна глобална самооценка...А всички тези проблеми, сами по себе си, налагат спешно лечение на пациентите. Булимията, поне в моята кратка практика (и от собствения ми мъчителен опит), се лекува най-успешно чрез реконструиране преди всичко на Аз-концепцията, т.е. на образа за самия себе си, който от своя страна се случва при тотална промяна на много от нагласите на пациента не само към самия себе си, но и към живота изобщо. Много психиатри изписват към психотерапията и слаби антидепресанти, но моята препоръка е да се заложи основно на психотерапията и да се избягват лекарствата.

Ако имате още въпроси, пишете. Ще се радвам да съм Ви от помощ.

Силвия

[Латина]

Булимията аз разглеждам по-скоро като следствие.Това е един от начините на поведение при хора, които не се приемат и обичат такива, каквито са.

[д-р Тодор Първанов]

Болеста е сериозна .Само ще кажа че имахме преди години пациент с булимия .Лекуван бе в най -добрите клиники , но ефекта бе минимален .Човека страшно се мразеше за своето поведение - ядене , повръщане и пак отначало и накрая се самоуби .Така че и булимията е доста рискова .Не само анорексията .

[Шехина]

Намесвам се в темата, за да подкрепя мнението на hip - да, булимията и хиперфагията не изглеждат толкова страшно колкото ужасяващата кахексия (крайното отслабване) на анорексичките, но в основата си коренчето на нарушението е също толкова сериозно. И да - може да доведе до самоубийство - не, разбира се самото компулсивно хранене, а това, че животът ти на практика е в пълна разруха и чувството, че той никога няма да бъде същия като преди болестта. Това е дисфункционално съждение, което може да "подлуди" болния.

Що се отнася до етиологията на хранителните нарушения - общо взето, почти всяко терапевтично направление си има и обяснение за патогенезата, за това кое ражда болестта. "Липсата на любов", "свръхамбицията", "свръхсензитивността", "желанието да останем puer eternum (вечни деца)" и пр., и пр. профили на хората, склонни към този тип нарушения. Обяснение се намира и в историческото ни време - в него ще срещнеш много по-рядко така чаровните истерички, но затова пък анорексички, булимички, хиперфагички на всеки ъгъл. Консумативните болести са болести и на времето, както спомена Орлин - не само поради достъпността на храната като запълваща емоционален вакуум, а и като реакция във време, в което се котира вече не благоприличието (справка - времето на Фройд), а перфектността. По принцип започвам всяко интервю с момиче с подобен проблем с този въпрос: "Иска ли ти се да си перфектна? Това важно ли е за теб?" и отдавна не ме учудва отговора. Да си перфектен във всичко, във всеки момент от живота си, да си перфектен на всяка цена - това вече е масовият лайтмотив. Изключително изсмукващо психичните сили занимание, бих казала. При това понякога смъртоносно...

[shelter]

Перфектността като свръхусилие за отговорност/адекватност/ на изискванията.

Едно погрешно усещане за:" Светът не ме иска такава, но и аз не искам светът да е такъв."Второто, обаче не се осъзнава, а се траспонира. Кое преди кое е!?

Има обобщаване, водещо до спиране, застиналост, наместо търсене на приемливо развитие. Т.е. - отказ от действие за промяна, поради приемането, че по-различно не би могло да е.

Мисля си за анабиозата, като за еквивалентност. Мнима смърт, която за жалост може и да ...

[Guest BlueHawaii]

Здравейте,

преди 3 години бяха давали в Море от Любов по BTV

едно много младо момиче болно от анорексия.. милата едва беше дошла до студиото заради тях

майка й много се грижеше за нея , трябвало е цяла нощ да е на системи за да има сила да ходи.

Изредиха се всякакви там да се хвалят кой колко пари дали кой какви лекарства й купил... сви ми се

сърцето тогава.

Не знам дали е между нас вече...

Втори случай пак по BTV скоро беше.. за малко момченце при което има проблем от раждането си с

тънко черво и не може да се храни нормално с твърда храна. Не искаха да го държат в клиниката

понеже било много скъпо изхранването му с медикаменти по 200лв. на ден.

Ок . Какво да правим да мрем ли заради простотията ни ?

Преди 2-3 дни говорих с един човек от портала по повод хомеопатията

изказах се за някои неща доста неподготвен по въпроса, и е така

но питам ... каква медицина е това , когато всичките ви учени , лекари , и там кой как намерил да се

учи сам...

всички вас да ви съберат на куп ... можете ли да спасите един човешки живот с вашите знания ?

и ако е така защо хората си заминават един по един и то САМО МЛАДИ МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА !!!!!

писнало ми е само от изказвания кой какво бил научил , от теории

Аз най не вярвам на хора които ми говорат за лекуване , хомеопатии и свичките му там

разновидности

как ще ме убеди ? като той не се е излекувал от елементарни болести и няма минимална хигиена в

себе си?

какво ме ползва на хартия написано ..

просто е ... и въпросът е много прост и отговора

и понеже , имаше някои които разгласиха и опорочиха Лечението със Светлината

с разни публикации кой ядял и кой не,

ще ви цитирам нещо от Dr. Michael Werner

Орлине , И той не яде да знаеш ! ама малко по му мърда мозъка от твоя човек анимационния герой

Benjamin. И него го видахме ...

Казва се , По делата а не по приказки на кафенца и тортички... да ми говорят за бретарианство и

неядене, много благодаря аз от такива образи.

My concern is not to persuade people that they should stop eating. My hope is that they will begin to

change their way of thinking, including the way they think about eating and drinking” —Michael Werner

Cancer researcher Dr Michael Werner claims to get all his energy from sunlight.

Dr Werner has written a book about his experiences, saying that when he started the experiment he even

managed to put on weight.

In his book, Living through the Energy of Light, he says: "I can't really explain what is happening on a

scientific level in my case, but perhaps just a little bit of faith is all that is needed."

German colleagues who are investigating the source of Dr Werner's energy say only plants can synthesise

energy from the sun, but so far they are at a loss to explain how he is managing to stay healthy.

Dr Helmut Oberritter, head of the German society for nutrition, said: "It is not possible to live on what one

gets from fruit juice alone.

"There are lots of vital proteins and fats that are missing. Obviously this case needs a lot more

investigating if we are to explain it."

понякога.. искаш нещо да кажеш

а отсреща ти отговарят че това щяло да стане след 100 години

е като ще става тогава аз да умирам ли ? или да остана сакат половин човек..

хипофизната жлеза произвежда хормона на растежа и още БЕЗБРОЙ хормони които нито вие нито аз

познаваме още! . тя се активира чрез слънчевата светлина от очния нерв , който пренася импулсите

към мозъка.

Ок.

мислите ли че Природата е оставила човека на произвола на времето да се мъчи с такива измислени

болести анорексии.. булемии.... Мислите ли че сме създадени да ходим с протези и да гледаме и

протези ?

Тя е съградила такъв съвършен механизъм а ние буквално плюем отгоре си.

Сигурен съм че нямо нито един от нас който да не е измъчвал тялото си и мозъка си ... и то с години.

Преди време една Цеци пишеше тука.. тежко е когато човек види нещо с очите си ...

и неможе да го обясни , а какво остана да го приложи .. по добре за него никога да не го вижда.

Много малко информация , много малко приложение , много малко здраве , тонове болки ...

Помня дори Иви мисля че беше питала в оная тема. Как майки, които се хранят само със слънце ще

кърмят.

Ами много просто ... учи малко за жлезите в мозака че точно Хипофизата и Хипоталамуса отговарят

за млечната секреция в организма!

Знам жена която така роди но те живеят на екватора там е доста по различен климата от нашия.

Мога да ви дам координати.. и ако ви гризе съмнението и неверието.. да ходите до другия край на

земята да доказвате на очите си ... кой как живее.

Ако един човешки живот може да се спаси със помоща на Светлината защо се отрича и пренебрегва

?

Какво значи че това било за след 100 години ... сега да мрем а тогава чак да живеем така ли ?

Старите науки за старите хора ! нека не се обиждат , гледам има много тука... със стар акъл.

Здрави хора трябват, нагледали сме се на изопачени умове.

Любов към Светлината , към въздуха , към водата към всяко живо същество , било то калинка

мушица мравя...

Ако учени от други страни осъзнаха вече такива важни неща за човешкия живот и то без разни

учения и АЛТЕРНАТИВНИ МЕДИЦИНИ! , и прилагат реално знанията си и опита си и имат отлични

резултати в големи болници за лечение на рак и още страшни болести. То ние какви сме тогава ? че

не можем да го разберем гледам лекари има доста тука... те поне са учили за такива !!! поели са

отговорност някаква...

~~~

Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.

Тогава ще ви приведа друг пример. Аз съм го привеждал, той е пак из американския живот. Те са много духовити. Седи апостол Петър на вратата и Христос седи до него, казват: „Еди-кой си виден адвокат иска да влезе в рая.“ Казват: „Тук адвокати не се приемат, защото дела не се водят, но пратете го в еди-кой си апартамент, там трябва.“ Изпращат го назад. Иде втори, казват: „Еди-кой си министър.“ Казват: „Тук няма място за министри, понеже нашите кабинети не се създават и не се катурват, пратете го в еди-коя си държава.“ Започват да се изреждат контове, графове и за всички казват - пратете ги назад. Най-после иде едно малко детенце. Казват: „Едно малко детенце идва.“ То казва: „Искам да се уча.“ „Ела вътре.“ Онзи свят е за разумните същества, които искат да се учат. Той не е нито за адвокати, нито за министри, нито за философи, нито за богати хора, нито за попове, нито за владици - за никакви не е. Изключително той е за малките деца. Ако не станете като малките деца, няма да ви приемат.

Това е живият хляб, който слиза отгоре, да ви научи на туй разумното учение, да бъдете онези разумни деца, да имате бъдеще.

Аз желая на всинца ви да ви приемат в рая, но не като контове.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Тринадесета неделна беседа

18 декември 1932 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

беседи › неделни › Възкресение › Живият хляб

"

Това е за живота ! а до него се стига само със съвършено чисто тяло и съвършени чисти мисли!

Здраве се иска!

стига лекари , болници , гробища...

От всичките религиозни хора, които съм слушал, само едно ми допадна. То беше пак в Сливен. Една сестра казва: Аз видях Христа. Казвам: Как го видя? – Видях го много добре, но ми посочи с пръст един гроб и ми каза: Виждаш ли този гроб? Като влезеш в гроба и като минеш през него, аз ще те приема при себе си. Тогава ще ядеш само смокини и плодове, не както сега. Казвам: Ти си Го видяла.

Две врати

http://triangle.bg/books/1940-09-29-05.199...0-12-15-05.html

АЗ НЕ ВЯРВАМ ЧЕ ГЛАВАТА НА БЪЛГАРИНА Е ДЕБЕЛА!

който цитира тази фраза и вярва в нея ... много има да тегли още !

болния , има едничко желание и надежда да живее ... какво го интересува нечий акъл и мнението на

хората!!! ................

той иска само едно, шанс за ЖИВОТ!

Редактирано Април 19, 2008 от BlueHawaii

[Орлин Баев]

Добре де, но темата е за анорексията и булимията, а не за бретарианството! Никой не обвинява никого за нищо, всеки си има свободна воля. При анорексичките тя обаче е самораняваща! Прекомерен перфекционизъм, липса на приемане на себе си, света, нещата такива каквито са! Липса на способност за естественост, спонтанност и непринуденост, за даване на любов и получаване на любов! Вероятен свръхизискващ родителски стил. Нещо от сорта на безкрайни битки за успехи в училище, в спорта и във всичко, с единствена цел изцеждане на мъничко похвала от мама.

В райхианската школа това се отработва с много психотеатър, влизане в ролите на родителите, преживяване повторно на детството, изграждане на нов образ за авторитет - една динамична психоанализа.

Когнитивната терапия директно намира тези изяждащи мисловни модели и ги заменя с толерантни, приемащи и радостни! Стига момичето да иска да ходи на терапия ... Но и мъже напоследък има с подобни проблеми ...

Ти колко си висок и колко тежиш?

[Guest BlueHawaii]

видях едно твое мнение преди време

че си бил 95 кила

аз бях толкова преди ,сега съм 65

правя кратки гладувания по няколко седмици но редовно след това няколко дни хранене и 

отново

висок съм 183-4см.

когато карам само на светлина и без вода по метода на Учителя съм ставал до 58кг. зимата

за тея неща няма да обяснявам , който иска нека търси

правя си пълни медицински изследвания на всеки 3 месеца

последните са от преди седмица

мога да ти ги сканирам ако искаш

.. личната ми лекарка каза че са перфектни

а дори и идея си няма какво стои зад тези цифри.

за последната година съм ходил 6 пъти на очен лекар за профилактики

видимо изглеждам с нормално тегло 70-75 !

нямам намерение да доказвам неща които ги е имало и хора са живели така хиляди годин

и и преди нас

ако ти е интересно чети  google.com

именно болемията и анорексията могат да се изпарят от човека

както и каквито и да е такива криви симптоми в съзнанието му ... светлината буквално ги ликвидира

щом аз съм жив и здрав значи МОЖЕ

ок?

седни малко осведоми се първо

аз не ти говоря за монаси и светии а за хора учени , лекари които са стигнали до тези методи с учене

а не с остроумни коментари  ............

а аз който дори не си позволявам да се сравнявам с тях.. съм стигнал до тези изв

оди с много опити , грешки и пак грешки...

.

.....

вчера качих изследване с 39 човека започнали да се лекуват със светлината

livesun.tk

също и форум където пишат хора които са започноли и са стигнали 30 минути

като гледам до сега не те влече ...

думата бретарианство е много грозна !

в крайна сметка кой колкото и както може.

http://www.sunlight.as.ro/

виждам че сега не работи...

сваляй братле:

История на Sun Gazing през вековете - history_of_sun_gazing_files.zip

"There was never a night or a problem that could defeat sunrise or hope"- Bern Williams

"We can easily forgive a child who is afraid of the dark; the real tragedy of life is when men are afraid of the Light." - Plato

"Lethargics are to be laid in the light, and exposed to the rays of the sun for the disease is gloom." -Aretaeus

"Live in rooms full of light." - Cornelius Celsus

"Turn your face to the sun and the shadows fall behind you." -Maori Proverb

"The sun is nature's Prozac." -Astrid Alauda

"People are like stained-glass windows. They sparkle and shine when the sun is out, but when the darkness sets in their true beauty is revealed only if there is light from within." -Elisabeth Kübler-Ros

хайде и с мир да си останем

Редактирано Април 19, 2008 от BlueHawaii

[Орлин Баев]

Да, миру мир!

Свободна воля...!

Ти познаваш Бенджамин - той тежи 50-на кила и има вид на манекенка, което за мъж не е най-природното положение. Доста по-нисък е от теб обаче... И си хапва добре - салати, плодове, но и сиренце, та и мляко и дори суши - нали е сурово! Външно изглежда засмян и оптимист, посреща слънцето всеки божи ден, играе паневритмията, медитира много и редовно, моли се, диша системно. Имах с него интересни преживявания в Канада - зад усмивката му се крият и други неща. както и при всеки друг човек де... Аз самият хия не съм за пример Но исках да ти кажа, че го има този стремеж към свръхперфекционизъм, налагане и себеналагане, един страх от провала и емоционалната свръхчувствителност на човек, който компенсира страха си от провал с желанието за контрол - контрол над тялот оси, а по възможност и над хората наоколо! Това го има във всички, но зад такъв модел на хранене и живот тези характерни типично за анорексиците черти са засилени. Но той вече е надживял фанатизма с който е тръгнал преди години до голяма степен обаче. Станал е по-толерантен към храната си и към себе си, та дори и към другите. Все по-малко обвинява хората и все по-малко изисква от тях. Малко са му се поразредили зъбите от 17 години суровоядство и естествено че не винаги е имал възможност за разнообразно хранене при този режим и социалния контекст. Но, както почнах да ти казвам, започва да става все по-толерантен към нещата и по-равновесен емоционално и хранително.

Мисля, че ние хората имаме нужда от анализ, осъзнаване, а понякога и да си кажем:

'Аз имам право на удоволствие! Имам право да оставя нещата на естествения им ход! Имам право да се наслаждавам с всичките си сетива на живота си! Имам право на грешки! Имам право да бъда неперфектен! Имам право да оставя еволюцията спокойно да работи върху тялото ми, без да я насилвам! Средният път! Аз съм стойностен -какъвто съм! Имам право да бъда грешен и обикновен! Имам право да обичам себе си и другите! Имам право да приема себе си и хората каквито са - с всичките им чудесни слабости и особености! Аз обичам и съм обичан! От всичко и всички! Светът е добър! Хората са добри!

Това са неща, които аз да речем имам нужда да си ги кажа! Може би обаче не съм изключение!

Сърдечни поздрави :)

[Guest BlueHawaii]

"Казва: Да си поговорим за Господа. Аз ето какво бих поговорил на един човек, ето какво бих му казал: Ти имаш един отличен глас. То е един капитал. Ти имаш един музикален тон, много хубав. Обърни внимание на музиката. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Той като започне да свири, той ще намери Господа там. По някой път гледам религиозни хора, които не са музикални. Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек той диша живот от себе си, той не съди никого, той вижда хората, извинява ги, той живее добре и иска всички хора да живеят както него и им дава един добър пример.

Та казвам: Ние няма какво да се делим, на сектанти, на окултисти, на православни или на католици. Не е лошо православието, право да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърд, трябва да бъдеш разумен, деликатен в обходата си. Всякога трябва да бъдеш деликатен, не само като излизаш от църквата, в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си. Човек като копае на нивата, подигне се, усмихне се. Всяка работа го занимава. Казва ти: Както обичаш. И в тебе се зароди желание и ти да вземеш мотиката.

АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. Ако в живота ние не може да пазим органическия живот, ако в пътя ние не можем да подобрим умствения живот, ако в истината, не можем да подобрим духовния живот, тогава нашите вярвания не са прави."

Живот, път, истина

[Шехина]

Казва: Да си поговорим за Господа. Аз ето какво бих поговорил на един човек, ето какво бих му казал: Ти имаш един отличен глас. То е един капитал. Ти имаш един музикален тон, много хубав. Обърни внимание на музиката. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Той като започне да свири, той ще намери Господа там. По някой път гледам религиозни хора, които не са музикални. Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек той диша живот от себе си, той не съди никого, той вижда хората, извинява ги, той живее добре и иска всички хора да живеят както него и им дава един добър пример.

BlueHawaii, привет и от мен

Орлин е твърде прав за свободната воля - всеки избира как да живее живота си - дори когато за околните и за тези с други разбирания от неговите, този избор не е правилният. Всеки живее собствения си живот. И за да помогнеш на един човек от теб се очаква да се опиташ да разбереш избора му, преди да го съветваш. Теориите са чудесни в това, че са повече от една, т.е. те могат да ти дадат образ на преживяванията на анорексичките/булимичките/хиперфагичките от различен ъгъл, което е обогатяващо само по себе си. Защо? Защото ако тръгнеш към човек с подобна "измислена болест" с по-горния цитат нищо няма да се случи. Подозирам, че няма да разбере посланието ти и ще те отмине, а нали целта е да помогнем все пак? Уважавам те затова, че имаш желанието да помогнеш някому, но това няма как да се случи с опити да наложиш собствения си светоглед, своята тотална представа за живота изобщо, на този, който страда.

И само ще доуточня, че измислени болести няма, когато става дума за страдание, в случая за психично и физическо страдание. Пътят за лечението на тези нарушения е много дълъг - Орлин спомена как работят когнитивната терапия и неорайхианството като пример. Истината е, че без цялостно преизграждане на личността, ефектът е пренебрежим.

[Орлин Баев]

Религия без наука не е религия! Както и наука без същността на религиозното преживяване не е наука!

В София човек има възможност да общува с най-добрите терапевти в страната. не че всички най-добри са тук, но са доста. Всеки един от тях успоредно с практиката си продължава да ходи на лична терапия и супервизия при колега. То е като зъболекарят ходи на друг колега да си прави пломбите. Ако най-големите терапевти, които десетки години работят върху собствената си и на другите психика имат нужда от психотерапия, то колко повече всеки друг има такава нужда... Мисълта ми е, че психотерапията не е нещо нужно само за екстремно проблемни случаи, но буквално на всеки от нас, като хляб насъщен! И разбирането за нея може да бъде в различна светлина, не само психиатрична ...

Предният ми постинг е общ, но няма как да е друг в този нет контекст...

Поздрави!

[Guest BlueHawaii]

"Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има достатъчно воля да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш за дачата си, тя няма да ти я разреши. Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне. И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш, и тя мълчи; ти не работиш и тя не работи. Тя има друг един метод: всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа? – Не им дава богатство, но сиромашия им дава и ги кара да работят. После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че да искат да ядат много, а да нямат възможност. У тебе ще има желание да ядеш и тя ще те накара да ходиш от врата на врата, да работиш, за да ядеш. У нея има всичкото изкуство. И в туй отношение вие трябва да се ползвате по някой път от светските хора.

Аз забелязвам, някои не разбират окултните закони. Те се проявяват отрицателно, с много отрицателни черти.

Тя, като ти даде някоя задача, не ти я обяснява, докато всичко не мине. Ако разрешиш една задача, тя дава втора, трета, четвърта. За всички велики умове е било тъй – когото и да срещне природата, все задачи дава. Вие мислите, че като разрешите една задача, друга няма да има. Колко други по-сериозни задачи има. Сега вие се намирате пред едни мъчнотии, след време тия мъчнотии ще ви се видят детски и пред вас ще се явят задачи още по-трудни и по-мъчни. И като разрешите и тях, тогава ще си зададете друг въпрос: Какъв е смисълът на живота? – В дадения случай смисълът на живота е да разрешите вашата задача – нищо повече."

Моралният тип

"Вярвайте, че във всичко в света, и в доброто, и в злото е Бог! Принципално е така. Ако разбираш Бога, Той се проявява като добро в тебе. Ако не Го разбираш, Той се проявява като зло в тебе. Щом се разкаеш той престава да те мъчи. Щом упорстваш, той те наказва. Защо е така, никой досега не е дал обяснение за това. Но едно трябва да знаете: Всичко е вътре в Бога! Злото е създадено от нас, защото ние искаме да въздействуваме на Господа, да Го накараме да мисли като нас. Не, това е невъзможно. Невъзможно е да накарате Господа (да) мисли като нас. Ако пък изпълним Божествения план, който е турен за нас и за нашето подигане, ние ще станем по-велики хора, отколкото даже предполагаме. И в този, и в бъдещия живот, всякога ще имате добри условия. Но казвам: Не мислете за бъдещето, мислете за днешния ден. Ако пък имате горчиви мисли, горчиви чувства и желания, всичко това изхвърлете навън! Оставете само чистото и започнете една творческа работа върху себе си! Какво са постигнали другите хора, оставете на страна. Какво вие ще постигнете, това е важно за вас. Защото постижението на другите хора е постижение и за нас. Постижението на цялото човечество, един ден ще бъде и постижение и за нас."

Разумният домостроител

Редактирано Април 21, 2008 от BlueHawaii

[Орлин Баев]

Поздрави!

Ами приятелю, примери се дават с много писане и време. Тук в този форум пишем в свободното си време и пари за това не получаваме, но го правим по-скоро за отмора и приятелски разговори, а не като професионални сесии. А и хората са ги дали примерите вече . И "вдигнати от леглото" има немалко с помощта на психотерапия! Та дори и раково болни немалко. А анорексици още повече. Проблемът при някои ментални отклонения често е, че болният не осъзнава болестта си или не я признава като реална - така носена дълго време тя го съсипва физически, влошава се психически, води до психосоматики, тоест чисто физически проблеми на психична основа... Типичен пример за такова положение е анорексията! А от нея дори костите се измукват, за да може мозъкът да се нахрани, а после се и умира! Статистиката говори за 20% смъртност!

Много си прав за всичко! Животът какъвто е сега е много накриво, така е! Светлината е едно непроучено засега научно средство с много обещаващо бъдеще! Но има едно още по-мощно средство: мисълта! А за правилното функциониране на познавателния ни апарат, а оттам и на тялото ни, е нужна обратна връзка - от реалността, такава каквато е, както и от човек учил се да наблюдава отстрани хода на мисълта си и умеещ да проследява склонността и към самозалъгване и самозаплитане в лабиринти!

Сега не се засягай - както ти казваш, от малоумни първолаци! Ами това си е цяла промоция за мен! А аз си мислех, че съм застинал някъде в инфантилното разцепване между "добрата и лошата гърда"!

Духовната наука е велика! Ти си на много прав път! Не се шегувам! Струва ми се обаче, че леко залиташ в стремежите си. Мъничко! Представи си сега, че си 110 килца - как ще се почустваш в тази роля? Представи си, че си хапваш по 2 килограма манджичка на всяко ядене - как ще се почустваш? Представи си го ясно все едно наистина го правиш! Хайде да поговорим! Но по-кратки отговори, че времето е ценен ресурс!

Приятелски поздрави: Орлин

[Орлин Баев]

Разрешил си проблеми - чудесно!

А мисълта за това да си един готин дебелачко я приемаш с отрицание. А хората, които си позволяват да са такива, каквито са, че даже и да се приемат такива, са мръсни.

Приятелю, ако човек с подобна клинична картина ми е клиент, поне три месеца са нужни сериозна работа, та да доведа до съзнанието му това, което виждам в такава симптоматика - защото това е начинът. Стъпка по стъпка, постепенно и лично осъзнаване. Когато нещо се "изсипе" пред човека, дори и очевадно вярно да е, когато той не го е осъзнал, отговорът ще е единствено съпротива и отрицание. Затова сега се колебя дали да дам обратна връзка, която макар и добронамерена, най-вероятно ще бъде посрещната накриво поради горните причини!

Ти кажи как искаш да продължим диалога си!

Поздрави сърдечни: Орлин

[shelter]

 Смени професията и най-вече смени дилара брато !

BlueHawaii, разговорът ми стана интересен, заради съдържателността.

Включвам се с мисълта, че ми е нужен за да си доизясня сегашното отношение към събития от моето минало.

Струва ми се, можеш да ми помогнеш.

Кое е, което ти, желаеш да съхраниш?

[Hristina Koleva]

Приятели,

Не знам дали ще помогна на някого, но...аз страдам от анорексия нервоза - целия си живот! Да ви кажа честно чак сега - поледните 10-тина години разбрах как да се лекувам, защото разбрах какво е. Преди вярвах на медиците и си мислех, че имам психичен проблем, но сега знам, че не е така.

Въпреки, че мога да напиша много за пътя си и страданията, ще се опитам да синтезирам всичко в няколко изречения: Ние, болните от анорексия сме по-чувствителни от другите и като цяло приемаме да сме приемници на емоционалната и психична енергия на хората край нас. Тоест - "преработваме я". Затова другите много обичат да ни имат край себе си, защото се разреждат и се успокояват. Но как действа това на нас?

Ще се отклоня малко да ви напомня, че всяка болест има психична основа. Една тема тук: Емоционалното състояние.... Тоест всеки физически орган преработва и физическа и емоционална и психическа и ментална и...божествена енергия.

През целия ми живот първата ми реакция, когато имам проблеми или съм край негативен, нервен, ядосан, лош или гневен човек...е била да спра да ям. Така или иначе се чувствах "пълна" до гърлото и само можех да повръщам....

Сега знам, че аз съм си била "нахранена", но с негативна психична енергия и просто тялото ми е стартирало защитните си механизми: "Не мога да поема повече! Не мога да преработя повече!"... Не бях и гладна. Как ще съм? Побърквах се от всякакви спортове и упражнения...Преди не знаех защо, но сега знам - за да помогна на тялото си да изхвърли негативната енергия, за да се захрани отново.

Сега се "изолирам" от такива хора и се центрирам на себе си "отказвайки" да преработя негативността на хората с които се сблъсквам. Използвам и много молитви и самовнушения и се храня със сурова храна в такива периоди. Докато преди - през "медицинския период можех да сваля до 10кг при всяка криза, сега се задържам на 3-4, но понеже знам какво е - се стабилизирам.

Дано съм ви помогнала с мнение "от другата страна".