Синдромът балкански темерут и унизеността на българската жена

[Слънчева]

Струва ми се, че не е радно да хвърляме вина /камъни/ нито върху мъжете, нито върху жените. Редно е всеки да се запита-аз идеален ли съм?... Всички имаме по нещо чепато и у всеки има някакъв комплекс... Значи, на всеки мъж е дадена жена, която да го поизправи и на всяка жена-мъж, който да я поизправи... Разбира се това е за разумните хора, които искат да израстват и да се учат...

Нашите характери се възпитават. Учим се на търпение, на смирение... Променяме себе си, вследствие на външните условия. Разговорите, отстъпките, понякога малко инат всичко помага, когато е на място. Има и кармични връзки, отношения, които се разрешават с вглеждане в себе си и търсене на дълбоките причини за евентуален проблем. Благодарността и разбирането на Волята Божия ни помагат.

Имаше период, в който все лошите неща виждах в мъжа си, дразнех се от разни негови прояви... Понякога реагирах бурно, понякога вътрешна се ядях... Сравнявах с други /голяма грешка!/...

Стигнах до един момент, дето изпуших и реших, че нещо трябва да променя.-Себе си! Като ми дойдеше някоя мисъл, която ме ядосва и е срещу него-се сещах за нещо хубаво. Например-много мърмори-да, ама е домошар, помага ми. Ух, сега пак се мотае, кога ще направи еди какво си... - Да, ама пък изпипва нещата, старае се.

И т. н.

Сега изобщо не обръщам внимание на мрънкането му-изключвам. Дала съм му свобода, правя компромиси, както и той. Изобщо съвместното съжителство е изпит и ако си мислим, че мед и масло само ще има-лъжем се. Влюбването е нещо хубаво, но то има разумно продължение. И от двамата зависи дали ще израстнат или ще пропилеят живота, който им е даден. Най-добре е да няма чужда, външна намеса /например скъпите ни родители, дето понякога мечешки услуги правят, като всеки си защитава своето и търси лошите черти у чуждото. /. Различни поколения, различни норми и разбирания...

И аз имам син- зная си му слабите и силните места. Едните се старая да туширам, другите да подсилвам. Дано и сам да започне да го прави, доста разговаряме.

П.П. Сещам се и за една друга грешка-обикновено, когато двама млади се събират родителите трябва да одобрят момчето или момичето. Да, но те двамата е редно да се разбират и харесват, да израстват, а не родителите им да ги вмъкват в техните си калъпи...

Редактирано Септември 30, 2009 от xameleona

[Орлин Баев]

Струва ми се, че не е радно да хвърляме вина /камъни/ нито върху мъжете, нито върху жените. Редно е всеки да се запита-аз идеален ли съм?... Всички имаме по нещо чепато и у всеки има някакъв комплекс... Значи, на всеки мъж е дадена жена, която да го поизправи и на всяка жена-мъж, който да я поизправи... Разбира се това е за разумните хора, които искат да израстват и да се учат...

Нашите характери се възпитават. Учим се на търпение, на смирение... Променяме себе си, вследствие на външните условия. Разговорите, отстъпките, понякога малко инат всичко помага, когато е на място. Има и кармични връзки, отношения, които се разрешават с вглеждане в себе си и търсене на дълбоките причини за евентуален проблем. Благодарността и разбирането на Волята Божия ни помагат.

Илияна, като чета това, все едно говори Учителят! На всеки мъж е дадена жена, на всяка жена мъж - да се поизправят взаимно! За разумните! променяме се, вглеждаме се!

Имаше период, в който все лошите неща виждах в мъжа си, дразнех се от разни негови прояви... Понякога реагирах бурно, понякога вътрешна се ядях... Сравнявах с други /голяма грешка!/...

Стигнах до един момент, дето изпуших и реших, че нещо трябва да променя.-Себе си! Като ми дойдеше някоя мисъл, която ме ядосва и е срещу него-се сещах за нещо хубаво. Например-много мърмори-да, ама е домошар, помага ми. Ух, сега пак се мотае, кога ще направи еди какво си... - Да, ама пък изпипва нещата, старае се.

И т. н.

Ето това ти е била една житейска психоанализа! и тя продължава! Да видиш какво се задейства в теб от поведението му и защо се задейства - защото резонира с нещо невидимо в теб. и да промениш това "нещо". Нали животът е училище! Има една мекота в тебе, една дълбока душевност - благодаря ти за споделянето!

Сега изобщо не обръщам внимание на мрънкането му-изключвам. Дала съм му свобода, правя компромиси, както и той. Изобщо съвместното съжителство е изпит и ако си мислим, че мед и масло само ще има-лъжем се. Влюбването е нещо хубаво, но то има разумно продължение. И от двамата зависи дали ще израстнат или ще пропилеят живота, който им е даден. Най-добре е да няма чужда, външна намеса /например скъпите ни родители, дето понякога мечешки услуги правят, като всеки си защитава своето и търси лошите черти у чуждото. /. Различни поколения, различни норми и разбирания...

И аз имам син- зная си му слабите и силните места. Едните се старая да туширам, другите да подсилвам. Дано и сам да започне да го прави, доста разговаряме.

Чиста проба училище на живота или ако щеш, поведенческа терапия ... Благодаря ти за цялото хубаво излъчване, което внасяш в нас!

[Диана Илиева]

Здравейте!

Получих молба от страна на azbuki да публикувам нейният задочен отговор, тъй като тя не може да го даде пряко, а наистина е "замесена" в случая, и не само като автор на темата.

Лесно е да се спори с някой и да бъде вкарван в квалификации като феминистка, мъжожена и т.н., когато няма как да отговори.

Ето извадки от това, което написах и лично на Орлин и ще помоля хората, които имат желание да кажат нещо лично на мен, да се въздържат от това да го правят на форума (по гореспоменатите причини) - молбата ми се отнася и към други теми. За целта позволявам модераторите временно да публикуват личния ми имейл: изтрит_имейл@gmail.com (след което моля да бъде изтрит)

Във връзка с феминизма, който по принцип не споделям. В така наречените западни общества, които аз също по много параграфи недолюбвам, жените имат много повече възможности да потърсят помощ при такива проблеми като насилие, обществото се е погрижило за това, имат определени законови права, които могат да потърсят, има и един манталитет, който по-малко ги вкарва в стереотипа "трай си и не се жалвай, сама си си виновна". На социално равнище жените в България са много унижени, вкл. и икономически. Разбира се, че западът не е идеален, но е доста по-напреднал в това отношение. А междучовешките измерения, това е друга тема, в която не бих бутала стереотипите. Там има всичко и навсякъде. Говорех за българското общество.

Чудя се във връзка с други изказвания каква ли е "емоционалната зрялост" на хора, които с лекота казват "абе те са си виновни" и след това казват, че единствено и само е важно човек да е изпълнен с любов и всичко става тип топ. Де да беше така. Или пък мисълта, че видиш ли човек е жертва само първият път, вторият път бил негов избор. Да, когато едно дете е малтретирано, жертва е само при първия шамар, при следващият има избор да отиде да живее някъде другаде, да си намери работа и т.н. Изобщо няма нужда да живее в тая къща. Или пък ако е жена, изобщо не я притесняват мисли за това къде да се дене с детето си и без работа - примерно. Хората, които са жертва на насилие, имат нужда първо от това да си издълбаят всичката болка вътре в тях, породена от тези актове на нелюбов от страна на близки хора при това често в продължение на години, да намерят пътя към себе си. Имат нужда от много любов и сили, за да постигнат това освободжаване. Ако средата ги подкрепя, това се улеснява. Но една среда, която вика "уууууууууу! твой си проблем" и "не, няма проблем, ми ти си проблема" или "изпълни се само с любов - але-хоп!" няма да допринесе за излекуване на нищо - в най-добрия случай.

Не мога да се обидя на хора, които биха ме сметнали за емоционално незряла, защото ми отне години да смеля и простя много неща, които станаха в семейството ми. Толкова ми е трябвало а когато съм била дете... един Бог знае дали поради насилието не съм станала прекалено сериозна преждевременно. Питам с епонякога. Уроците винаги са взаимни. За пострадалия да разбере, че кошмарът има край и че той е донякъде плод на страховете му. А за околните да разберат, че кошмар действително има и от него не се излиза лесно, особено при много викащи "уууууу!" Това за околните е урок на състрадание. Не е ясно какви уроци учат и за какви действия "плащат" страдащите от насилие, а също така не е ясно какви уроци ЩЕ учат викащите "ууууууу". По тази тема бих си мълчала.

Не чета този форум, но днес случайно попаднах на тази тема. Изкарали са ме и мен феминистка. Ми... аз лично не мисля така, но всеки си има право да си мисли каквото иска. Само смятам, че не печели много, ако отписва писанията ми като "фенинистки" и проява на някаква "мъжожена" вместо да вземе наистина да вникне в написаното отвъд квалификациите. Току виж нещо от написаното му отворило нови врати към... нови измерения на нещата.

Надявам се да съм помогнала.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Искам да се извиня на azbuki и на всеки, който възприема мнението ми като персонално и по някакъв начин се е засегнал.

Смятам, че всеки тук споделя личан опит и наблюдения, които са строго индивидуални и субективни, разбира се.

Да, безспорно едно дете, обект на домашно или социално насилие - няма кой знае какъв избор. Но, майка му например - има. Това, че тя не го прави (или прави пасивен избор с липсата си на избор) - не може да бъде оправдание.

Насилието не е еднократен акт. Човек, който упражнява каквато и да е форма на агресия (словесна, физическа, морална) - я упражнява по много начини.

Силно се съмнявам, че например - един мъж е бил благо бяло агънце в продължение на години... и видиш ли, изведнъж е станал свиреп сив вълк. Такива "филми нема"! Той винаги си е бил такъв, просто жената до него си е затваряла очите и е живяла в самозаблудата, че той няма да стигне до крайности и ще се промени. Жените сме си такива - все виждаме някакви си потенциални възможности, които най-често ги има само в нашите очи.

Защото, всяка една жена станала обект на някакво насилие в крайната му фаза на девалвацията - много бързо проглежда и изведнъж вижда всички онези неща, които ги е имало в латентно състояние и преди.

И ако по време на влюбването, ухажването, първите години на връзката или брака - тя е била на крилете на сляпата любов и вяра, то с появата на децата и проблемите на делничните битовизми, тези латентни стихии се отприщват.

Въпросът е: Нужно ли е да стигаме дотам да се обвържем с подобен човек, да имаме деца и други земни обязаности - или просто да си отваряме очите овреме и да сме наясно със себе си, очакванията си и най-вече кой в действителност стои срещу нас?

Мъжете не правят изключение. Те също често са обект на морален тормоз и насилие.

Препоръчвам ви книгата на Мари-Франс Иригоайен "МОРАЛНИЯТ ТОРМОЗ".

[Орлин Баев]

Аз също искам да се извиня на ... азбуки - не знаех, че е банната и затова писах.

Поздрави!

[veselinvalchev1981]

7-ем месеца изтърпях ето точно такъв идиот ,темерут и маймуна ... ама аз съм още по-голяма щото го търпях.Както и да е ...

Те са ограничени мозъци ,комплексари и правят и невъзможното ,за да те накарат да повярваш ,че не той е виновен защото те е смачкал от бой вчера ,а ти видиш ли защото си имала дързоста да му кажеш ,че имаш нужда от повече време заедно ,защото си разбрала ,че се среща с една друга кифла .Ти си виновна разбираш ли защото не му слагаш масата ,защото не готвиш .Често отговарят с "Обещанието не е като даването" когато го попиташ какво стана с обещаното лично време .Ти нямаш право да излизаш с никой ,трябва да оставиш родителите си защото видиш ли те те настройват срещу него ,но той има право да си излиза с които си иска и ти отговаря с " Аз съм мъж .... Аз мога,ти не!"

И като си представя ,че има много такива мъже .... ми иде да се ..... в кофата за боклук

Хубаво е да се изяснят някои работи ,за да не се допускат повече такива грешки ,и всеки да може да направи правилният избор за себе си ,който го желае де .Ще цитирам един мой любим автор Дон Мигел Руис :

"Представете си една съвършена връзка. Вие винаги сте дълбоко щастливи с вашия партньор, защото живеете с съвършения за вас мъж или жена. Как бихте описали живота си с този човек?

Добре, начинът по който се отнасяте с този човек ще бъде точно начинът, по който се отнасяте с едно куче. Кучето е куче. Няма значение какво правите, то ще си остане куче. Вие не можете да промените кучето в котка или в кон, то е такова каквото е.

Просто да приемете този факт във вашите взаимоотношения с другите хора е много важно. Вие не можете да промените другите хора. Обичате ги такива каквито са или не ги обичате. Приемате ги такива каквито са или не ги приемате. Да се опитвате да ги направите такива, каквито вие искате да бъдат е като да се опитвате да направите кучето котка или котката – кон. Това е факт. Те са такива каквито са. Вие сте такива каквито сте. Вие или танцувате или не танцувате. Трябва да бъдете напълно честни със себе си – да кажете какво искате и да прецените дали искате да танцувате или не искате. Трябва да разберете това, защото е много важно. Когато истински разбирате, тогава е вероятно да разберете каква е истината за другите, а не просто това, което искате да видите.

Ако имате куче или котка, помислете за това как се държите с него. Нека разгледаме например взаимоотношенията ви с кучето. Животното знае как да има съвършена връзка с вас. Когато кучето Ви направи нещо нередно, какво правите с него? Кучето не го е грижа какво правите, то просто ви обича. То няма никакви очаквания. Не е ли това чудесно? Но какво ще кажете за вашата приятелка, приятел, съпруг, съпруга? Те имат толкова много очаквания, които се менят през цялото време.

Кучето е отговорно за своята половина от взаимоотношенията с вас. Едната половина от връзката е напълно нормална – тази на кучето. Когато се приберете в къщи, то лае насреща ви, върти опашка и пъхти, защото е толкова щастливо да ви види. То се справя много добре със своята част и вие знаете, че това е съвършеното куче. Вашата част е също почти перфектна. Вие поемате вашата отговорност - храните кучето, грижите се за него, играете с него. Обичате го безусловно, ще направите почти всичко за него. Вие играете вашата роля перфектно, кучето също.

Повечето хора могат лесно да си представят този вид взаимоотношения с тяхното куче, но защо не и с жена си или с мъжа си? Познавате ли някой мъж или жена, който е съвършен? Кучето си е куче и за вас това е О.К. Нямате нужда да се чувствате отговорни за вашето куче, за това да го карате да бъде куче. Кучето не се опитва да ви кара да бъдете добър човек или учител. Тогава защо не можем да позволим на жената да бъде жена и на мъжа да бъде мъж и да обичаме човешкото същество такова каквото е, без да се опитваме да го променяме?

Може би си мислите: “Ами ако не съм с правилния мъж или жена, тогава какво?” Това е много важен въпрос. Разбира се, вие трябва да изберете правилния мъж или правилната жена. Някой, който иска да върви в същата посока като вас, някой, който е съвместим с вашите възгледи и ценности – емоционално, психически, икономически и духовно.

Как да разберете дали вашият партньор е точно за вас? Представете си, че сте мъж и дадена жена ви избира. Ако има стотици жени, търсещи мъж и всяка гледа на вас като на възможност, за колко от тези жени, вие ще бъдете подходящият мъж? Отговорът е: “Не знам.” Ето защо е необходимо да изследвате и да рискувате. Но аз мога да ви кажа, че подходящата жена за вас е тази, която обичате такава каквато е, жената, която нямате нужда да променяте изобщо. Това е точната за вас жена. Щастливи сте ако сте я намерили и ако в същото време и вие сте подходящият за нея мъж.

Вие ще бъдете подходящ за нея ако тя ви обича такъв какъвто сте и не иска да ви променя. Тя не трябва да е отговорна за вас. Тя може да се довери, че ще бъдете това, което претендирате, че сте, че отговаряте на представата, която създавате за себе си. Тя може да бъде достатъчно честна, за да ви даде истинска представа за това, какво представлява. Тя няма да дойде при вас, претендирайки, че е нещо, което по-късно ще разберете, че не е. Този, който ви обича, ви обича точно такъв, какъвто сте. Защото ако някой иска да ви променя, това означава, че вие не сте това, което този човек иска. Тогава защо тя е с вас?

Разбирате ли, лесно е да обичате своето куче, защото то няма мнение за вас. Кучето ви обича безусловно. Това е важно. Тогава ако вашият партньор ви обича такъв какъвто сте, то е същото както и кучето ви обича. Можете да бъдете себе си с вашия партньор, можете да бъдете мъж или жена просто по същия начин, по който кучето може да бъде куче с вас. Когато срещнете човек, непосредствено след като се поздравите със “здравейте”, той веднага започва да ви изпраща информация. Той едва ли очаква да сподели своята мечта с вас. Но той се отваря дори да не знае, че го прави. Толкова е лесно за вас да видите всеки човек такъв какъвто е. Не е необходимо да лъжете себе си. Когато купувате нещо, вие може да видите какво е то и го пожелавате или не го пожелавате. Но не може да обвинявате другия човек, че е куче или, че е котка или кон. Ако искате куче, тогава защо си взимате котка? Ако искате котка, тогава защо си взимате кон или пиле?

Вие знаете какъв тип мъж или жена искате. Такъв, който кара сърцето ви да пее, такъв който подхожда на вашата същност, някой който ви обича такива каквито сте. Защо да се свързвате с нещо друго? Защо да не получите това, което искате? Защо да карате някого да подхожда на нещо, което не е. Това не означава, че не го обичате, това означава, че правите избор и казвате да или не, защото вие също така обичате и себе си. Вие правите избор, и вие сте отговорни за своите избори. После ако изборът не е бил удачен, вие не обвинявате себе си. Просто правите друг избор.

Но нека да си представим, че получавате куче, а обичате котките. Искате кучето ви да се държи като котка и се опитвате да го промените, защото то никога не казва “мяу”. Какво правите с кучето? Вземете си котка. Това е единственият начин да започнете възвишена връзка. Първо трябва да знаете какво искате, как го искате, кога го искате. Трябва съвсем точно да знаете какви точно са нуждите на вашето тяло, нуждите на вашето съзнание и какво ви подхожда най-добре.

Има милиони мъже и жени и всеки от тях е уникален. Някои ще бъдат добра партия за вас, други няма да бъдат. Може да обичате всеки, но да се занимавате с човека в ежедневието, вие се нуждаете от някой, който по-плътно ви приляга. Този човек няма да бъде точно като вас, вие двамата трябва да бъдете като ключ и ключалка.

Необходимо е да бъдете честни със себе си и с всички останали. Давайте обективна представа за себе си и не се преструвайте че сте нещо, което не сте. Същото е сякаш сте на пазара. Имате намерение да продадете себе си и вие също ще купувате. За да купите, вие искате да видите качеството на това, което ще вземете. А за да продадете, вие трябва да покажете на другите какво представлявате. Не става въпрос да сте по-добър или по-лош от някой друг, въпросът е да бъдете себе си.

Ако разбирате какво искате, защо да не поемате риск? Но ако видите, че не е това, което искате, то знайте, че ще заплатите за това съответната цена. Не обикаляйте наоколо, крещейки: “Любимият ми злоупотребява с мен!”, след като толкова ясно го забелязвате. Не се самозалъгвайте. Не си измисляйте, че хората притежават нещо, което не съществува в тях. Това е посланието. Ако знаете какво искате, ще откриете, че ще бъде подобно на връзката ви с кучето, но още по-добре.

Вижте какво стои пред вас, не бъдете сляп и не предявявайте претенции да откриете това, което го няма. Не отричайте това, което виждате, за да получите стоката, когато тя не отговаря на вашите нужди. Когато купувате нещо от което нямате нужда, то отива в гаража. Същото е и с връзките с хората. Разбира се, може да ни отнеме години, за да научим този болезнен урок, но това е добро начало. Ако стартирате добре, останалото ще бъде все по-лесно, защото вие можете да бъдете себе си.

Може би вие вече имате инвестирано известно количество време във някаква връзка. Ако изберете да продължите, вие все пак можете да започнете отначало, приемайки и обичайки партньора си такъв какъвто е. Но първо трябва да направите една крачка назад. Трябва да обичате и приемате себе си такъв какъвто сте. Само по този начин можете да бъдете и да изразявате това което, сте. Вие сте това, което сте и това е всичко, което сте. Не е необходимо да претендирате да бъдете нещо друго. Когато предявявате претенции да бъдете нещо друго, винаги ще се проваляте.

След като веднъж сте приели себе си, следваща стъпка е да приемете партньора си. Ако решите да бъдете с някого, не се опитвайте да го променяте. Просто както на кучето или на котката му позволете да бъде това, което е. Той има това право, той има право да бъде свободен. Когато потиснете свободата на своя партньор, вие потискате самия себе си, защото трябва да бъдете там, за да видите какво прави или не прави вашия партньор. И ако вие обичате достатъчно себе си, никога няма да предадете личната си свобода.

Можете ли да видите възможностите, които една връзка предлага? Изследвайте възможностите. Бъдете себе си. Намерете човек, който ви подхожда. Поемете риска, но бъдете честни. Ако проработи, продължете напред. Ако не заработи, тогава направете услуга на себе си и на партньора си. Отидете си, позволете му и той да си отиде. Не бъдете егоисти. Дайте на партньора си възможност да открие от какво наистина има нужда и в същото време дайте тази възможност и на себе си. Ако не заработи, по-добре е да поемете в различни посоки. Ако не можете да обичате партньора си такъв какъвто е, то някой друг може да го обича такъв какъвто е. Не губете своето и неговото време. Това е уважението.

Ако вече имате котка, а искате куче, какво да направите? Можете да започнете да се упражнявате от тази точка нататък. Трябва да се стремите към ново начало, късайки връзките с миналото и започвайки всичко отново. Не трябва да имате обвързаности с миналото. Всички ние можем да извършим промяна, и това може да бъде за по-добро. Това е ново начало за вас - да простите за всичко, което се е случило между вас и партньора ви. Оставете го да си отиде, защото то не е било нищо друго освен резултат на гордостта, неразбирането и желанието на този, който е ядосан, да се успокои. Не си струва каквото и да е случка от миналото да развали възможността да постигнете рая в една връзка. Имайте куража да го следвате на 100% или го оставете да си върви. Освободете се от миналото и започвайте всеки ден от по-високо ниво на любов. Това ще поддържа огъня жив и ще накара любовта ви да порасне още повече.

Разбира се, вие се нуждаете да погледнете това, което се нарича добри моменти и това, което се нарича лоши моменти. Ако лошият момент е физическото или емоционално малтретиране, не знам дали двойката би трябвало да продължи заедно. Ако лошите моменти са свързани с това някой да загуби работата си или нещо в работата не върви или пък се е случила злополука, това е друг вид лоши моменти. Ако лошите моменти биват породени от страх, от липсата на уважение, от унижение или от омраза, не знам колко лоши моменти една двойка ще преживее.

Във връзката ви с вашето куче, може да имате лош момент. По каквато и да било причина, случва се – злополука, лош ден в работа и каквото и да било. Прибирате се вкъщи и кучето е там, джафкайки по вас, въртейки опашка и очаквайки вашето внимание. На вас не ви се играе с него, но то е там. Кучето няма да се почувства наранено от това, че не искате да си играете с него, защото то няма да го вземе лично. Веднъж след като отбележи пристигането ви и установи, че не искате да си играете с него, то ще ви остави на мира и ще започне да си играе само. Кучето няма да стои тук и да настоява да бъдете щастливи.

Понякога може да почувствате повече подкрепа от кучето отколкото от партньора си, който се опитва да ви направи щастливи. Ако не се чувствате щастливи и просто искате спокойствие, няма нищо лично. Това няма нищо общо с партньора ви. Може би имате проблем и се нуждаете от тишина и спокойствие. Но тази тишина може да породи у партньора ви редица предположения: “Какво направих сега? Сигурно е заради мен.” Но всичко това няма нищо общо с партньора ви, няма нищо лично. Останете сами, напрежението ще изчезне и вие ще се върнете към щастието.

Ето защо ключът и ключалката трябва да си подхождат."

[Диляна Колева]

Д.М.Руис е писал много дълбоки неща , но за друго ниво на култура.

За да се получи трябва двамата партньори да се движат приблизително успоредно като , усещане за живота и себе си.

Синдромът "темерут" не е балкански обаче.

Това си е вид поведение, което си го има в цял свят в различни региони , култури и вери.

Някъде е подсилен от манталитета на селището или семейната среда , другаде е по -слабо изявен , но този тип мъжко поведение си го има навсякъде.

Синдромът пък "жертва на темерут" т.е. неговата жена обикновенно си е също много разпространен и обикновенно попада точно при "темерута" и никъде другаде.

Често това са жени развили перфектно ролята на жертвата и по редица причини заживяват в нея и съзнателно или несъзнателно не искат или не могат да излязат. Разбира се има и изключения, които никак не са малко.

Темерутите не могат да виреят навсякъде , затова много внимателно си подбират жертвите , а те жертвите, ако го имат дълбоко заложено в себе си и с въже да ги дърпаш не можеш да ги изкараш от това отношение.

Поради тази причина го има и едното и другото и това не е балкански синдром.

Но когато стане въпрос за нещо подобно винаги се сещам за една случка от моето детство.

Живеехме в малко градче, малкото цигански семейства, които живееха там ги знаехме всички, един ден на улицата чуваме невероятен скандал -два цигански рода се карат.Гонят се викат , започнаха да се бият.Проблемът- мъж и жена се скарали и мъжа гони жена си.Намесиха се двама съседи да ги разтървават и за да укротят циганина му удариха два шамара.В тоз момент циганката като се завайко , като завика на умряло , като взе да налага българина ,който ударил мъжа и.Стана голяма врява.Моя дядо тогава каза- мъж и жена карат ли се , никой да не им се меси , щом се карат ,значи така искат ,ако единия не иска ,нищо не е в състояние да ги скара.

Редактирано Октомври 2, 2009 от didi_ts

[veselinvalchev1981]

didi_ts защо да е за друго ниво на култура ?Нетрябва да имаш висше за да го разбереш,много просто и ясно написано е ,и може да се приложи ,аз го прилагам за моето обкръжение от хора и съм много доволен ,който има "уши" ще го разбере ( между другото за мен интелигентното писане е "просто" написаното - кратко,точно и ясно ,без някакви сложни изречения можеби хората които пишат и се изказват сложно е с цел да се истъкне пред другите ,за да го мислят за интелигентен ).Става въпрос човек да направи правилния избор за себе си ,да не попада на такъв тип хора, тежко болни агресори.А защо вече жената търпи насилие и продължава да бъде с този човек ,е така защото нейното ниво на себеотхърляне е много виско ,и тя си мисли аз го заслужавам ,аз трябва да съм благодарна че съм с него ,какво ще си помислят хората ако се разделим ,ей такива работи .Ако нейното ниво на себеотхърляне е много ниско ,тя няма да позволи лошо отношение към себе си ,няма да толерира и обиди ( това незначи да влезе в кофликт ) ,и ще избере друг човек ,или друга среда без да се притесняват от нищо.

Редактирано Октомври 2, 2009 от veselinvalchev1981

[marginal]

Не знам, ма аз където съм, кви са скапани мъжете, ужас ...

Не че жените са много стока де, ма мъжете са супер мазохисти, много ми се иска никога да не стана такъв ...

[AriesWildChild]

Една от най-отблъскващите гледки за мен в България (и общо взето на Балканите) е начинът, по който една широко разпространена порода темерути се държи с жените. Редовно ги овиква за щяло и нещяло, плюе и ругае наляво и надясно, уригва се, почесва се и т.н. Това само така горе-долу за обрисуване на типажа. Такива индивиди често си хващат някоя нежна девойка, която съсипват психически. Тя задължително трябва да се старае, за да му е добре на темерута, включително и да се грижи за външния си вид и да се държи като перфектна дама - докато той се държи по гореописания начин. Думата финес или някакви по-нежни чувства или усещания на въпросния представител на мъжкия пол са чужди. Някакви си там философски размисли и разговори за живота и човешките взаимоотношения по-добре да не се водят. Това важи и за евентуалните му деца, ако ги има. Подчертавам, че това няма връзка с интелигентността на мъжа. Той може дори да е много интелигентен, но в емоционалния си живот си остава това - първобитен човек, свикнал да му се угажда и от мама и от съпругата, при което и за най-малкото "прегрешение" те биват овиквани, а понякога и удряни. Може индивидът да се занимава с високи технологии, но в личния си живот си остава нещо малко по-развито от маймуна. Това се комбинира с едно огромно количество малтретирани, комплексирани, психически изтормозени жени, заробили се от мисълта да бъдат притурка на въпросните (защото така правят всички...) и унижаващи се до последно, за да задържат "съкровището". Майките пък продължават да произвеждат такива "същества", възпитавайки ги на неуважение към себе си, толерирайки го, тъпчейки им вечно нещо в устата, за да не умре детето от глад. Таткото често се явява пример за подражание на "маминото детенце". За феномена българска свекърва не ми се говори, защото това е някакъв динозавър.

Не казвам, че такива явления ги няма и другаде, но ми се струва, че са един особено разпространен културен феномен на балканите, от който ми се драйфа, честно казано. Докога ще живеем в средновековието? Че целият свят, в който живеем, не само Балканите т.е., "не е свят за жени", ми е ясно, но освен реалностите на "Козият рог" нещо друго има ли да предложи творческото ни мислене и фантазията?

П.П. Не казвам, че западните мъже са цветенца, но определено са по-чувствителни и внимателни от много българи. Често съм чувала от тях коментари за изключително симпатичните български жени и изключително зле държащите се към тях български мъже. Повод за размисъл.

Съжалявам, но като се прибирам в България, ей за такива неща се замислям - защото това виждам.

Вярно е, спор няма. Простотията не се лекува, а на всичкото отгоре е и заразна. Но не можеш да кажеш, че на запад са по- свестни. Познавам доста мъже, които имат нужното възпитание и се държат към една жена като към дама. Това, че повечето не го правят не бива да те учудва. Или че доста от жените са станали гъзовейки (ще ме извинявате).

[Guest azbuki]

Това са мислите ми от лятото миналата година. Доста вода изтече. В момента вече хич не ми пука от темерутите. Много хубуу ги опраям.

Редактирано Февруари 8, 2010 от azbuki

[marginal]

И как ги опраяш ако не е тайна?

[Guest azbuki]

Странно. Как се оправям. Как да кажа. Не се възмущавам. Гледам, разсъждавам и ако има нужда, действам.

[B__]

Леле.Клаудия,чудя се откъде такива симпатии към бг мъжете ........о за съпрузи НЕ стават.А за кавалери да не говорим.

Това много ми харесва

И за да няма пристрастия относно това, че защитавам бг мъжете, декларирам, че аз не съм бг мъж, а ром ха ха ха

На всички, които смятат, че бг мъжете НЕ стават, моля обърнете се към урок номер 2 от Уроци по Чудеса:

"Аз съм дал/а на всичко, което виждам, значението, което то има за мене"

Под дал може да разбирате, както дал, така и създал.

Уроци по чудеса

Редактирано Февруари 9, 2010 от БожидарЗим

[marginal]

Ми принцеса е права че българите не стават.

Тука (в Монреал) преди около 10 години една българка беше убита от гаджето си който не беше българин, а албанец.

Албанците са по-добри от българите ...

[Guest azbuki]

Всъщност темата беше за балканците общо, не за българите, но нали повечето четящи тук са българи...

Всъщност навсякъде си има плюсове и минуси. Като се помъча малко с някой немец и с неговата емоционална проблематика (недостъпност) и липса на спонтанности направо ми става мъчно за балканеца или за учителя ми по гръцки (грък), който най-сърдечно ми изтърсва, че ще ме пуха по главата с учебника, щото еди кво си не съм разбрала. Такива майтапи тука хората не разбират много-много, пък аз като ми рече това и направо се почувствах прегърната от тази негова спонтанна емоция. Идеше ми почти да го целуна. :-) А иначе и у немците би имало какво да ми липсва де. Готвят, чистят, не страдат от разпространените у нас стереотипи, поне сред по-старото поколение, и от синдрома на "маминия хрантутник". Направо е голямо "улеснение" да си имаш някой такъв вкъщи.

Кое е по-добре, а де? В крайна сметка май всяко нещо си има кусури и човек има нужда да се справя с нещата, както идват, а не да търси все нещо, което му липсва.

Редактирано Февруари 9, 2010 от azbuki

[AriesWildChild]

Ми принцеса е права че българите не стават.

Тука (в Монреал) преди около 10 години една българка беше убита от гаджето си който не беше българин, а албанец.

Албанците са по-добри от българите ...

Принцеса не е права. Може би още търси Принца. Е, не, че нещо, ама нема да го намери. Принцове няма, Червени Шапчици няма, Златни рибки - в зоомагазина.

Имам щастието да познавам мъже които никога не биха ударили жена, не биха се отнасяли с нея като с прахосмукачка и не биха я унижавали.

Срещала съм и доста от другите, бая майни съм теглила, както и да е.

Бтв, как така албанеца убива жена си и пак е по- добър не разбрах?

[marginal]

Не, албанеца убива жена си и не е българин.

[AriesWildChild]

Не, албанеца убива жена си и не е българин.

Да, това го разбрах. Какво се опитваш да ми кажеш?

[marginal]

Че е по добре мъжа ти да е е темерут и да се държи еди как си с тебе, отколкото да те убие.

И не само това, тука където живея, мъжа ти е с тебе докато има полза от тебе, след това те забравя и взима друга от която има повече полза.

Семействата се крепят изкуствено най вече на това, че ако се разделят, на единия ше му / и струва прекалено скъпо.

Не съм сигурен кое от двете е по добре, да имаш мъж темерут който те обича и държи на тебе, или лицемер, който би те захвърлил веднага, ако има някакво препядствие или по-изгодна сделка.

[AriesWildChild]

Странно доказателство за това, че държи на тебе като те пребива, псува, унижава пред приятелите ви и те кара да се чувстваш като отрепка.

Някой биха предпочели ужасен край, отколкото ужас без край, замисли се.

[marginal]

Има такива, които много им се иска да им правят това което ти изброи.

Ако не се отнасяш така с тях, стават изключително лоши.

Та, хора има всякакви.

[vorfax]

... ние сме балкански темерути и щом това успява да ни подразни...

всъщност щом ни дразни, значи не сме темерути...

и изобщо, като загубите в превода, единомислещите осъждащи еди какво си поведение се разбират, обосновават и аргументират разумно в своята позиция, за която обаче обекта (в случая темерутите) на разговор не му пука за това...

помните ли онези кампании "днес не използвайте електричество/вода/въздух" за да го спестим и спасим планетата? И се питам, кой ще последва този призив? Този който разхищава или този който пести природните ресурси!? Всъщност отговора е пределно ясен. Онзи който има гражданско самосъзнание ще стои един ден без ток, а безотговорният му е през оная работа.

Дали ще е ток или вода, нечие достойнство или търпение, трудно се приучва на пестене...

[Аделаида]

Доста голяма част от мъжете Азбуки са възпитани да са такива. Далеч съм от мисълта, че са се родили да са такива.

Възпитани са да чакат всичко на готово, защото трябва да се грижат за тях и то по задължение, а ако дори нещичко не им хареса те са безкрайно недоволни и стават повече от арогантни защото видш ли жена им е сгрешила и не е направила нещата така както на тях им се иска...Възпитани са да са готованковци, да се държат грубо и просташки и да си вярват, че са прави. Прави винаги и във всичко. А още по - лошото е, че освен да са груби в езика си те могат и да са побойници?!?

А въпроса е защо, тези мъже са с такова поведение, защо са възпитани така? И това не е ли лоша услуга и за тях самите и за обществото? А има и такива, които просто повтарят модела на поведение на своите родители? Добре, де но когато стигнат до една определена възраст подобен тип мъже не се ли виждат отстрани и ако случайно вземат мъничко да не се харесат, нямат ли силата макар и бавно и лека полека да се променят...

Същият е и проблемът с жените, които търпят подобно поведение и унижение.

Може би всички ние трябва да се събудим, да порастнем и както и да сме възпитани, каквото и да сме преживяли и видяли, да разчупим рамките на такъв вид поведение за да помогнем и на себе си и на обществото в цяло.

Защото от този тип поведение, идва и още по -голям проблем агресиято у децата: И насилието в училищата

[marginal]

Аделаида, не се възбуждай толкова.

"Нищо ново под слънцето" както имаше един такъв лаф.

Тва за което си мечтаеш е открито и се прилага от десетилетия в Канада, казва се: хомо-сексуализъм.

Той си има разбира се и свойте недостатъци, например, лесбийките в старанието си да подобяват на мъжете, често стават агресивни и мързеливи.

Иначе, жените които търпят насилие се наричат мазохистки и аз не виждам кой какъв проблем има с това.

Все 1, някой да ми дойде в къщата и да почне да ми дава път в живота, как не трябва да ям люто, щото според еди кой си вестник, било вредно за еди какво си.