Guest azbuki Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 (edited) Една от най-отблъскващите гледки за мен в България (и общо взето на Балканите) е начинът, по който една широко разпространена порода темерути се държи с жените. Редовно ги овиква за щяло и нещяло, плюе и ругае наляво и надясно, уригва се, почесва се и т.н. Това само така горе-долу за обрисуване на типажа. Такива индивиди често си хващат някоя нежна девойка, която съсипват психически. Тя задължително трябва да се старае, за да му е добре на темерута, включително и да се грижи за външния си вид и да се държи като перфектна дама - докато той се държи по гореописания начин. Думата финес или някакви по-нежни чувства или усещания на въпросния представител на мъжкия пол са чужди. Някакви си там философски размисли и разговори за живота и човешките взаимоотношения по-добре да не се водят. Това важи и за евентуалните му деца, ако ги има. Подчертавам, че това няма връзка с интелигентността на мъжа. Той може дори да е много интелигентен, но в емоционалния си живот си остава това - първобитен човек, свикнал да му се угажда и от мама и от съпругата, при което и за най-малкото "прегрешение" те биват овиквани, а понякога и удряни. Може индивидът да се занимава с високи технологии, но в личния си живот си остава нещо малко по-развито от маймуна. Това се комбинира с едно огромно количество малтретирани, комплексирани, психически изтормозени жени, заробили се от мисълта да бъдат притурка на въпросните (защото така правят всички...) и унижаващи се до последно, за да задържат "съкровището". Майките пък продължават да произвеждат такива "същества", възпитавайки ги на неуважение към себе си, толерирайки го, тъпчейки им вечно нещо в устата, за да не умре детето от глад. Таткото често се явява пример за подражание на "маминото детенце". За феномена българска свекърва не ми се говори, защото това е някакъв динозавър. Не казвам, че такива явления ги няма и другаде, но ми се струва, че са един особено разпространен културен феномен на балканите, от който ми се драйфа, честно казано. Докога ще живеем в средновековието? Че целият свят, в който живеем, не само Балканите т.е., "не е свят за жени", ми е ясно, но освен реалностите на "Козият рог" нещо друго има ли да предложи творческото ни мислене и фантазията? П.П. Не казвам, че западните мъже са цветенца, но определено са по-чувствителни и внимателни от много българи. Често съм чувала от тях коментари за изключително симпатичните български жени и изключително зле държащите се към тях български мъже. Повод за размисъл. Съжалявам, но като се прибирам в България, ей за такива неща се замислям - защото това виждам. Редактирано Юли 4, 2009 от azbuki LUCIUS 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 След като прекарах цял месец юни в Германия, можах да се убедя в правотата на твоите думи. Можах да направя сравнението между високата култура на хората там, и ниската тук! Когато там мой приятел ме представяше на познатите си като климатолог, всички изпитваха уважение и знаеха що е това. Когато това се случва в БГ, повечето хора не знаят какво е това, а малцината, които знаят, се отнасят с пренебрежение. Там научните работници взимат най-големи заплати, а тук е обратното. Там като направиш път на колоездач, той ти благодари, или спреш с колело на пешеходна пътека отново получаваш благодарна усмивка от шофьора на кола, когато направиш път с количката на мотокар в хиперпаркет, отново следва данке. Там никой не плюе по улиците...освен турските гастарбайтери. Ясно направих разграничението между европейската култура и възпитание и балканско-ориенталския манталитет, който властва тук. Там никой не може да започне работа "с връзки" а само по заслуги! Там доливат чашите със сок над разделителната линия от 300 мл, не гледат да спестят количество...Всеки си върши съвестно задълженията. Това е нормална държава... Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Значи е повече от ясно, приятелю Максим - ние сме балкански темерути и щом това успява да ни подразни, трябва да направим всичко възможно да СЕ променим. Отивам да се измия сега, че съм влязъл в темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 по принцип е така, но това си е манталитет.И никой не е длъжен да го следва, въпрос на личен избор. Моя съпруг например преди няколко дена се върна от съзтезание в Израел.До летището ги е транспортрал израелски арабин.Той е споделил , че вече се чувствал сигурен в себе си(бил е на 32г)имал съпруга имал 7 деца и след година две вече можел да си позволи да си вземе още една съпруга.Там изневярата (на мъж или жена) се наказва със смърт (легално или нелегално)така че там жените са много обгрижени от мъжете си , не им липсва нищо и не им се налага да работят , но пък има други неща които се очакват от тях. В различните части по света , различни отношения предизвикват възмущение в различните хора. Аз не мисля, че в България взаимоотношенията са толкова лоши , а тези които са ги позволили със себе си , съвсем нямат намерение да ги променят.Абсолютно невъзможно е да се промени мисленето на една жена отдадена на съпруга си , защото тя така се чувства доволна по някакъв свой си начин.А когато някой се чувства сигурен и доволен намирайки опорна точка в живота си какво лошо има? Когато жената иска да промени нещо, а не и се позволява, да, тогава има проблем, но той си е личен. Когато обаче жената живее с мисълта да се омъжи , да създаде семейство и да се радва на съпруга и децата си и това да е нейния живот на всяка цена, нищо не може да я убеди че заслужава по галантен мъж или по нежни отношения или нещо подобно, защото тя тези неща изобщо не ги мисли, не ги вижда и не ги търси.А в България все още това е болшинството от жените в което няма нищо лошо стига да се постигне взаимно уважение в двойката. Затова и повечето жени гледат мъжете в очите си и са доволни от това че са осъществили желанието си, а това че съпругът им е повишил тон в дадена ситуация изобщо не ги впечатлява.Много от жените си получават своето по съвсем фин и незабележим начин.Женски майсторлък .Не случайно в България го има лафа, че мъжът е глава на семейството , но жената е шията , а главата гледа натам накъдето го завърти шията. Така че повърхностно погледнато нещата са едни , а в дълбочина са съвсем различни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 (edited) Държа да подчертая, че никъде не съм обобщавала нещо за българските мъже изобщо. Срещала съм достатъчно "ориенталци", които са чувствителни и внимателни с жените. Но говорех за общи тенденции и количествени разлики... П.П. Далеч съм от това да се бъркам на хората и това, което ги прави "щастливи", но колко ли от тези жени са "щастливи", само защото са възпитани в чувство на вина и срам? И защото не са видели друго? Влудява ме и колко пъти на ден баща ми повишава тон на майка ми, да не споменавам брат си. Да си се "обичат", но аз излизам от стаята и затварям вратата след себе си. Не мога да го слушам това, макар че майка ми твърди, че не й пречело. Може да са ме разглезили немците, но сред тях рядко се намира някой, който дори да ми рече "Шшшшт!", за да млъкна. Примерно. Ужасен тон си държим един на друг в ежедневието. Но колко от нас изобщо се замислят за количеството емоционален боклук, който изсипваме върху най-близките си ежедневно? Не знам, вероятно съм изнежена госпожица някаква и затова тъй говоря. Всички ми казват, че ОЧЕВИДНО не живея в България отдавна. Е, и? П.П.П. На един форум на българите в Германия имаше един път една тема, в която разни Ганьовци се оплакваха от германките - какви били "кобили", студени, мъжкарани, високи 1,90 и т.н. И разправяха, че си търсели българка - че сме били "най-хубавите жени на света". Една дама, българка, женена за небългарин, им беше отговорила много хубаво: "Затова ли не ви харесват германките, защото имат самочувствие, търсят общуване, няма да ви оставят да им платите сметката, не са предсказуеми и не можете да ги вържете за себе си като собственост? Сигурно е комплексиращо, особено ако ви липсва въображение, за да подходите към такава жена..." Заглавие на статия в Дойче Веле, която четох преди време: "Българката - все така хубава и все така унизена" Редактирано Юли 4, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Поздрави за веселата тема. Наши си момчета к'во да ги праиш.... Свикнали са, възпитани са да има патриархат, мъжът е с право. Ама като срещнат някоя самостоятелна жена се стараят да я смачкат, само така имат самочувствие... Финес, благородство, кавалерство... само пожелания... Или ако ги има то е докато си вземат... нужното И всичко това са комплекси, нямат самочувствие, но то идва, когато сами си го изградят и успеят да прережат пъпната връв, а и интелект е нужен... ама.... Ох и аз имам син... спирам.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Значи е повече от ясно, приятелю Максим - ние сме балкански темерути и щом това успява да ни подразни, трябва да направим всичко възможно да СЕ променим. Да и най-подходящото място за това е подходящата среда там! Затова и правя всичко възможно от есента вече да не живея в България... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zlatnia56 Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Една от най-отблъскващите гледки за мен в България (и общо взето на Балканите) е начинът, по който една широко разпространена порода темерути се държи с жените. Редовно ги овиква за щяло и нещяло, плюе и ругае наляво и надясно, уригва се, почесва се и т.н. Това само така горе-долу за обрисуване на типажа. Такива индивиди често си хващат някоя нежна девойка, която съсипват психически. Тя задължително трябва да се старае, за да му е добре на темерута, включително и да се грижи за външния си вид и да се държи като перфектна дама - докато той се държи по гореописания начин. Думата финес или някакви по-нежни чувства или усещания на въпросния представител на мъжкия пол са чужди. Някакви си там философски размисли и разговори за живота и човешките взаимоотношения по-добре да не се водят. Това важи и за евентуалните му деца, ако ги има. Подчертавам, че това няма връзка с интелигентността на мъжа. Той може дори да е много интелигентен, но в емоционалния си живот си остава това - първобитен човек, свикнал да му се угажда и от мама и от съпругата, при което и за най-малкото "прегрешение" те биват овиквани, а понякога и удряни. Може индивидът да се занимава с високи технологии, но в личния си живот си остава нещо малко по-развито от маймуна. Това се комбинира с едно огромно количество малтретирани, комплексирани, психически изтормозени жени, заробили се от мисълта да бъдат притурка на въпросните (защото така правят всички...) и унижаващи се до последно, за да задържат "съкровището". Майките пък продължават да произвеждат такива "същества", възпитавайки ги на неуважение към себе си, толерирайки го, тъпчейки им вечно нещо в устата, за да не умре детето от глад. Таткото често се явява пример за подражание на "маминото детенце". За феномена българска свекърва не ми се говори, защото това е някакъв динозавър. Не казвам, че такива явления ги няма и другаде, но ми се струва, че са един особено разпространен културен феномен на балканите, от който ми се драйфа, честно казано. Докога ще живеем в средновековието? Че целият свят, в който живеем, не само Балканите т.е., "не е свят за жени", ми е ясно, но освен реалностите на "Козият рог" нещо друго има ли да предложи творческото ни мислене и фантазията? П.П. Не казвам, че западните мъже са цветенца, но определено са по-чувствителни и внимателни от много българи. Често съм чувала от тях коментари за изключително симпатичните български жени и изключително зле държащите се към тях български мъже. Повод за размисъл. Съжалявам, но като се прибирам в България, ей за такива неща се замислям - защото това виждам. ей евала човече ако не прозвучи грубо напълно си ПРАВ аз с моят занаят по цял ден с тях се сблъсквам и са те угрижени без някой зъб миришещи на манджа а па ръцете им до коленете от мъкнене на пазарски чанти и напукани от чистене ГРЕХОТА Е МЪЖЕ а мъжете им или приятели накичени кат коледни елхи и грубовати викат ай МА взимай нещо че карти или пиене ме чака и да ВИ кажа това от скоро взе да става някъде от 10 години За мен хора ако не прозвучи високопарно ЖЕНАТА Е БОГИНЯ не само съпругата ВСИЧКИ ЖЕНИ те във всеки един момент трябва да се ДАРЯВАТ С ЛЮБОВ ОБИЧ УВАЖЕНИЕ досега през моят живот НИКОГА не съм нагрубявал ЖЕНА за мен те са свещенни създания на БОГ и аз им се прекланям ех исках да го напиша кат по горе на колегата по форум перфектно и разбираемо ама толкоз мога азъ http://www.youtube.com/watch?v=lMxKHVkYnhQ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Правим прекрасни констатаций.Виждаме добре какво става около нас.Въпросът е: къде е ключът за справяне с тези проблеми. Ако нещо куца в отношенията ни,кое го е породило? За да има демографски срив значи по някакъв начин е засегната основната клетка на обществото:семейството.Кое ли е това външно нещо, което го задушава? С какво да го заменим?Всеки сам трябва да намери отговора в себе си , защото единственият верен закон е записан от Бог в човешкото сърце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 (edited) Мисля, че нещата би следвало да се разглеждат двустранно. Не че това не е направено отчасти, но акцентът е изключително насочен към мъжете, а бих казала, че жените тук по никакъв начин не им отстъпват и за добро и за лошо и това, че принадлежа на женския пол не ми пречи да сваля духовните си очила, за да съзра факта, че присъства един...очевиден закон на привличане. Закон, в който всеки може да се убеди, ако проследи взаимоотношенията на която и да е двойка.Всяка жена и съответно мъж привличат съвършеното съответсвие на отношението, което проявяват към себе си. И човекът отсреща е дотолкова перфектен като огледален образ на това, което обичаме и мразим у себе си, че...чак ни заслепява да го провидим В този ред на мисли ми се струва несправедливо да насочваме вниманието към гореописания образ на българския мъж (на който преди време и аз потресаващо реагирах, особено след завръщане от чужбина), защото по същата логика можем да го насочим и към "фолк дамите", с които си пасва чудесно. Все пак това са етапи на развитие и ако нещо много ни дразни би следвало да огледаме....себе си и личното ни отношение към...мъжката/съответно женската поливинка у нас самите. Жена, която привлича подобен мъж и отношение може да измери с перфектна точност личното си самоуважение и обич. А тяхната липса само може да ни подскаже, че...не би могла да ги дари и на човека отсреща, а по-скоро да отработи скрити методи за оцеляване, които нямат нищо общо с любовта. Като ответ подобни нелюбящи и твърде разпростанени методи на общуване (на които съм се нагледала дори и сред приятелки...) макар и прикрити зад физическа крехкост и невинност, пораждат съвсем естествена агресия. И в крайна сметка...откъде да започнем?! Униженият със сигурност първо е унижил себе си - в съзнанието си - и е създал сътветния невидим в съд, в който да побере обидата от партньора. Ако такъв съд (душевна празнота) няма, няма да има и обидени, нито унизени...било то мъже или жени... Редактирано Юли 4, 2009 от jul Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 jul Как да не се съгласи човек?... Израстваме, всичко ни е за урок, просто трябва да искаме да се учим.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Спасимира Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Аз лично мога да споделя как пред очите ми, моят баща се промени от този вид балканси мъж в човека който готви и чисти повече от майка ми сега. Преди да напуснем България, аз си спомням майка как от работа директно влизаше в кухнята. Баща ми пък стоеше през повечето време на дивана, чашата с ракийката винаги долу в дясно а от ляво на креслото - дистанционното. Нямам спомени майка да ми да се оплаквала някога, но трябва да призная и че той не се е държал грубо с нея - повишаване на тона е имало рядко и то при някакъв житейски спор свързан с пари или по точно вечната им липса. 8 години по-късно, наскоро се заговорихме за това какъв обрат има. Сега майка ми когато се прибере от работа, винаги първо си почива 1-2 часа. Ако се готви, често е нещо набързо или направо купено. Все по-рядко се готвят манджи, а най-вече когато има такива на вечеря ги прави баща ми който има по-лека работа и няма нужда от такива почивки. Той призна нещо по време на разговора - първите години от брака им, ние сме живяли в един апартамент заедно със семейстовото на леля ми, неговата сестра. Тогава при всеки опит на бащата ми да помага в кухнята, нейният съпруг му се подигравал и го викал в хола да си пият ракията. Сподели ми че по време на мъжки събирания с неговоти приятели е бил "освиркван" едвали не за това колко изнежен се държал. И заради това че не е имал любовница!!!! А баш промяната идва когато тук майка ми започва да споделя и прилага нови правила. Явно тежкият жовот на новото място и най-вече голямата умора я карат да почне да споделя колко й е неприятно тя да върши всичко. Започна и дирекетно след работа да си ляга да почине, без да пита него или децата гладни ли са и какво искат тая вечер. Тогава всеки почна да се спасява и да готви както може. Същото и с чистенето. Детската баня спира да я чисти докато децата не се усетят че ако сами не направят нещо, банята няма да се изчисти сама. И така до днес. Постепенно. Така че не мога да кажа че беше точно социлното положение на жените тука или културата на мъжете като цяло което имаше ефект варху баща ми. В крайна сметка, той тука дружи пак с българи най-вече. Макар че вярвам че е дал, глупаво донякъде, неговият манталитет да бъде оформен доста от приятели, в първите години от брака. Промяната дойде заедно с промяната на държание отстрана на майка ми. И все още почти няма повешен тон и аз ги смятам за щастливо семейство. А пък и аз все още живея в чужбина и след няколко връзки с небългари, взех че се омъжих за българин. Ама за това може и да разкажа по-късно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Мисля, че нещата би следвало да се разглеждат двустранно. Не че това не е направено отчасти, но акцентът е изключително насочен към мъжете, а бих казала, че жените тук по никакъв начин не им отстъпват и за добро и за лошо Здравей. Да, приноса на жените само го загатнах, но той се съдържаше в това, което написах за майките и свекървите Все пак темата е за темерута и я зададох, а всички принадлежащи към това проблеми и влияния съм загатнала, доколкото съм се сетила. Другото ще кажат останалите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Темерутите си имат интернацонално сдружение а ла "крастави магарета..." Та, ето един въпрос за викторина - по темата естествено: "Спря ли да биеш жена си?" Може да има повече от един правилен отговор. Накрая ще се проведе томбола, и един от верните отговори ще спечели морална наглада от фондация "Ъперкът", чиято дейност е посветена на пострадалите от неосвидетелствани темерути... И понеже тук повечето хора споделят християнски ценности, предлагам викторината да протече под мотото на писаното в библията: "Бог бие тези, които обича". С любов до първи хематом: П.П. Излишно е да отправям призив за практикуване на безопасна любов, нали Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 "Спря ли да биеш жена си?" ... ...призив за практикуване на безопасна любов, нали Ех, Кристиян! Обаче да ви кажа, палачинката взе да се обръща. Особено сред компютърно грамотните жени на около 25 - 30, омъжени за IT- специалисти или от тези среди. Даже забелязвам, че доста се поглезват на върналите се от тежък работен ден татенца. А това си се случва и в Бг: " Аз лично мога да споделя как пред очите ми, моят баща се промени от този вид балканси мъж в човека който готви и чисти повече от майка ми сега... Промяната дойде заедно с промяната на държание отстрана на майка ми. И все още почти няма повешен тон и аз ги смятам за щастливо семейство." (лични наблюдения) Така че докато по стар балкански маниер си мрънкаме, махалото май тръгва в обратна посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Значи е повече от ясно, приятелю Максим - ние сме балкански темерути и щом това успява да ни подразни, трябва да направим всичко възможно да СЕ променим. Да и най-подходящото място за това е подходящата среда там! Затова и правя всичко възможно от есента вече да не живея в България... Затова пораснаха буквите в местоиението от предния ми пост... Ще промениш средата си. Като резултат, със сигурност ще промениш нещо в себе си. Но точно това е начина по който няма да СЕ променим. Преди малко май обидих един колега, в непосредствена връзка с темата, който съвсем между другото е от най-надутите... Понеже докато шофираше използваше всяко външно движение за да напсува нещо, аз му казах, че тъкмо скоро съм видял една тема за българските мъже и наклонностите им... Нито аз смятах нещо да продължа по темата, нито на него му се слушаше, но ме попита: "И какъв беше извода, трябва ли да псуваме или не трябва?" Малко изненадващ въпрос, на който по инерция отговорих: "Зависи". Почуди се: "От какво зависи?". "Ами, какви са му социалните и културните потребности". Не беше спрял да приказва, обаче тук млъкна, както и другите колеги в автомобила, а аз се почувствах едновременно гузен и удовлетворен. Като ще бягаш, Максим, поне благопожелания пращай. Споделям актуалност, отпреди точно час. Никога, обаче, не бих сметнал, че Порталът е подходящ за подобни теми, а напоследък се роят... Ама няма да ходя пак да се мия, мързи ме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Е-е... Милостив е Бог. Иначе досега отдавна да беше дал слана за всички нарциси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Значи е повече от ясно, приятелю Максим - ние сме балкански темерути и щом това успява да ни подразни, трябва да направим всичко възможно да СЕ променим. Да и най-подходящото място за това е подходящата среда там! Затова и правя всичко възможно от есента вече да не живея в България... Това ... "да СЕ променим" е много хубаво нещо, що се отнася до темерутите обаче. Предполага промяна към по-добро. Едни хора които са изказвали с устата /или са си ги премълчавали/ НЕдобри помисли на сърцета си, следва да се променят. Така е. Няма спор. Обаче, хайде когато се говори в множественно число за подобни обвинителни неща, нека се казва поименно кои са в множественното число. Защото така изреченото ми звучи като: .."Дайте да дадем" - този "филм" съм го гледал и още ми горчи "под лъжичката" от подобни недоизказаници и /може би/ ... несъзнателни заблуди ../дано несъзнателни да са/. Максим, Ако отида да живея в друга държава, няма да е, за да се променя аз /тук съм съгласен с Венцислав/. Може би ще да е, да избягам от темерути нежелаещи да се променят към по-добро. Иначе трябва да избирам между други по-тежки решения, некасаещи моята лична правова компетентност. До колкото съм запознат Максим /много мъничко обаче/ и на Луната може да те застигне това "нещо" което на Изток наричат Карма. За закона Карма няма държавни граници. Проверено е. Но също така е вярно и другото .... можеш да избягаш от темерутите. Ами ако проблемът ти не е в тях!? Реторично само. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Не може да чете между думите. Максим не е толкова елментарен, колкото си мислите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Аз сега да ви обясня на двамата, че местоимението е използвано, защото най-отговорен за всичко случващо се наоколо съм аз. Няма как да ви насилвам на вас подобни възприятия, вие си обвинявайте когото искате, в каквото искате. И ако нещо не ми харесват вашите реакции, отношение, поведение, или дори наличие - ми такива съм ви направил. Като се има предвид върховното ми недоволство от света и върховната ми отговорност за състоянието му... Правете си изводи... Каквито са ви удобни. Ако обаче аз на вас съм неудобен... Ясно, че пак ще са удобните изводи, ама... И все пак, аз се признавам за пълен балкански темерут и без езотерични рефлексии, астрална обвързност, солидарност в подсъзнанието и квантово-механични зависимости. Но жената за мен е нещо много по-голямо и ценно от мъжа и ако някога, някак, в заслепението си, съм допуснал унизоподобно отношение, най-бясно съжалявам и моля да бъда извинен. Мъжете сме примитиви и не заслужаваме извинения. Хайде там, чоплете си местоименията... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 (edited) Така че докато по стар балкански маниер си мрънкаме, махалото май тръгва в обратна посока. А друг маниер познаваш ли отблизо? За да имаш база за сравнение де. Западняците ще ти кажат, че техните жени мрънкат. Те затова и предпочитат някоя източноевропейка де. Щото няма претенции и е свикнала на всякакво отношение, колкото и иронично да звучи. Някои са си мислили такива неща най-напред и за мен и са били бързо убеждавани в обратното. Жените тук пък и те ще ти се оплачат, че мрънкат мъжете. Къде е балканското? Ясно е, че човек ако не е опознал нещо различно от своето, ще си мисли или че целият свят е като него, или обратно - че само при него е така. Аз изобщо нямам нужда от някой да ми готви, защото го правя сама достатъчно добре и проблемът ми е по-скоро как да не го ям аз (за да не ми страда талията), а не как да готвя на друг. Впрочем хората трудно устояват на изкушението да изядат нещо сготвено от мен и неслучайно купоните у нас, предвид това че се развихрям да готвя, са с добра псоещаемост . Правя го с удоволствие. НО! Има едно но. Никви задължения няма тук и ако някоя свекърва ми се яви да ми дава акъл, ще хвърчи през прозореца. Никакво мрънкане, действие! В това отношение никога не съм била мрънкащ балканец. Направо хващам метлата. Баща ми готви страхотно и изобщо не е от мърлячите, които се прибират вкъщи с биричката и цигарката и чакат "жената" да му сервира и почисти, но в тази тема да не се впускам. Говорех по-скоро за тона и отношението, които наблюдавам надълго и нашироко в България - за липсата на кавалерство и по-внимателно отношение. Ако се обръщат нещата и ако младите хора са различни, то е затова, защото жените започват да се оглеждат за това какво има по света (вече не сме заключени в границите на тая държава по принуда) и им "светва", че това с викането и грубиянщините не е задължително. Съответно и мъжете, ако изобщо държат на тия жени, започват да се усещат за доста неща. Баща ми значително е променил тона. Причината е проста - като изчезна за 6 месеца и не е ясно кога ще се прибера, започва да открива и други измерения на общуването и някак си открива, че човек и над 50 МОЖЕ да се промени. Да не си мисли някой, че съм умряла да го променям. Само си подбирам музиката, която слушат ушите ми. Ако някой вкъщи има желание да слушам неговата, нека смени тоналността или силата на звука. Ако има желание... Спомням си един разговор между един балканец и една американка. И двамата се грижеха за една група деца в университета и мъжот в един момент се сопна на жената за нещо - един вид защо не правела еди какво си, характерното хокане на балканскио маж (който е гледал филми на Кустурица знае за какво става дума). От жената се очаква да си пропусне нещото през ушите и "смирено" да направи каквото трябва. Американката обаче му отговори само с едно изречение: Don't raise your voice, please. След това настъпи тишина с леки примеси на лед. На балканецо май му стана ясно, че не може той на чуждите жени да им вика като на добиче. А нека проведем едно проучване на колко световни езици съществува (все още) лафът: "Млъкни бе, жена!" Няма да продължавам. Че не сме най-галантният и възпитан народ на света, е писал още моят приятел Алеко. П.П. Впрочем и в България има ярки примери за обратното. Спомням си как зяпнах, когато една приятелка ме покани на гости при леля си и чичо си във Варна. Чичо й беше някакъв сладък, романтичен и весел човек, обичаше да пее, даговори на разни отвлечени теми, а накрая на масата каза на жена си (съвсем искрено и си личеше, че редовно го прави и то с кеф): Благодаря ти за тази прекрасна вечеря, която ни сервира. Над 60 години човекът си я гледаше направо влюбено. Не мисля, че на тези хора животът им беше лек или прекалено охолен. Имаха си проблемите на средностатистическия българин - но не забравяха да живеят добре заедно, да запазят красивото в ежедневието, да се държат един към друг внимателно. Колко от нас го могат? Редактирано Юли 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Аз сега да ви обясня на двамата, че местоимението е използвано, защото най-отговорен за всичко случващо се наоколо съм аз. Няма как да ви насилвам на вас подобни възприятия, вие си обвинявайте когото искате, в каквото искате. И ако нещо не ми харесват вашите реакции, отношение, поведение, или дори наличие - ми такива съм ви направил. Като се има предвид върховното ми недоволство от света и върховната ми отговорност за състоянието му... Правете си изводи... Каквито са ви удобни. Ако обаче аз на вас съм неудобен... Ясно, че пак ще са удобните изводи, ама... И все пак, аз се признавам за пълен балкански темерут и без езотерични рефлексии, астрална обвързност, солидарност в подсъзнанието и квантово-механични зависимости. Но жената за мен е нещо много по-голямо и ценно от мъжа и ако някога, някак, в заслепението си, съм допуснал унизоподобно отношение, най-бясно съжалявам и моля да бъда извинен. Мъжете сме примитиви и не заслужаваме извинения. Хайде там, чоплете си местоименията... Ще обърна внимание само на подчертаното, другото според мнението ми е твърде емоционално и неподходящо за публичен коментар. Та, ... Разбира се, че за Вас Венцислав, жената ще е много по-голямо и ценно от мъжа, защото сте мъж. Всеки цени това което много му липсва и има нужда от него. Но нека вметна не говоря за жената в светския смисъл на думата, а за ..Жената / ако форумът е езотеричен/. Така, че извиненията са насочени към някаква Жена с главно "Ж" - така го възприемам. Ако греша - съжалявам, човещинка е, човек съм и аз. Но ако съм прав!? Ммм.... едно "голо" извинение върши работа само пред глупава Жена. За една Жена натикана незаслужено в клоаката на обществото, "голото" извинение си е нещо друго, но не и извинение. И аз съм балканец, дали съм темерут - не знам, божа работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 "Колко от нас го могат?" По-важно е колко се опитват. И колко обясняват на децата си, че има варианти на поведение. Аз говорих за тенденция - тя обхваща винаги някакъв % от хората и отчита и другия процент. А по принцип внимавам с обобщенията. За мен едно може да е унижение, за друг - друго. Сещам се за разказ на една съфорумка, която дала пари на бедно семейство, а мъжът се пропил и биел жена си. За тази жена беднотията не е била унижение, но да бъде бита -да. Колко европейки търпят всичко, само да са в злато и мерцедеси. И идеални народи също няма. Франция, която се слави с галантността си, се слави също с проституцията и Вартолмеевата нощ. Няма да навлизам в тази тема, стара като света. Друга тенденция е да намаляват по принцип дълготрайните връзки. Сега вече един човек може да смени няколко партньора или да живее без партньор, без да е осъждан от обществото. Така, ако този човек привлича все един и същ тип хора и все се чувства унизен, има над какво да се замисли. Всеки отговаря за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 (edited) Май някой не е чел написаното. Единствената причина да говоря за това е, че в България за тези неща се мълчи - и жените също си мълчат. Иначе може да чепкаме проблемите на другите народи до съмване - и пак ще са чисти стереотипи (тъй като повечето от тези народи познаваш от това, което си чела, а не от това, което си живяла). Но обратно към "причината". В България много жени дори вярват, че всичко това е правилно, този патриархален порядък имам предвид. Майки възпитават в този дух дъщерите си. Жените нямат смелост да си заемат мястото, което им е отредено. Защото за да го заемат, трябва да пожелаят да бъдат личности. И без съпротива отвън, това е трудно. Темата за "мрънкането" също е безкрайна. Много баби ще ти викат да не мрънкаш, че няма да можеш да се сдобиеш с някое такова съкровище или ще си изпросиш някой бой. Някой на този форум беше казал, че точно жени са отговорни за това състояние на отношенията и за унижаването на жената още повече. Съгласна съм. Съжалявам, ако някой има желание да прехвърля топката все другате и да обсъжда кирливите ризи на "другите", но аз съм българка, живея от години в Германия и от наблюденията си върху двете култури, които най-добре познавам, смея да твърдя, че отношението към жената в България е отврат (в чисто битов аспект), жените изнемогват, съсухрят се рано, нямат никакво време за себе си, прилепват се затова към деца и съпруг и намират единствен смисъл на живота си в това. Една интелигентна жена в България си има сериозни проблеми да се утвърди и реализира - и професионално, и лично. Казах интелигентна жена, не умна. Има разлика. Всичко, излизащо извън патриархалния модел на поведение, в България си прокарва път много тежко и с родилни мъки. Моделът мъж, който печели, и жена, която го гледа, разпространен в България и Източна Европа, в други држави вече е отживелица (не казвам, че го няма!). Късметче, май не познаваш достатъчно германки примерно, за да разбереш колко много по-малко те се вълнуват от Мерцедеси и колко много мислят за неща като лична реализация. Това с Мерцедесите е как да кажа, проблем на България. Изобщо този модел на зависимост на жената - психологическа и финансова, е модел на България. И за това става дума в тази тема. За проблемите на немците или други изобщо спокойно може да се отвори друга. Но става дума за България и все още върлуващите средновековни привички в нея. На мен тези източноевропейски модели са ми толкова изтъркани, чак скучни. Прозявам се като чуя за "компютърно грамотни жени", които се глезотели на ненам кой си, връщащ се от тежък работен ден - модел! Този модел ми е също толкова досаден, колкото и модела на перфектната домакиня и майка. Или модела на мързелуващият пред телевизора готованец и слугуващата му овиквана жена. Тези модели дотолкова са се срастнали с нас, че дори не забелязваме как ги намесваме във всяко обсъждане на някаква такава тематика. Друго не може да ни хрумне изобщо. Източноевропейски модели ги нарича впрочем съквартирантката ми, която е полякиня, зодия Овен и много динамична, независима и оправна жена, която в Полша никога не би могла да се реализира като жената, която е. И затова не е там. Затова и аз не съм в България - поне докато не се поразчистят моделите. П.П. Има един много хубав филм с Уинона Райдър: "Little Women" ("Малки жени"). Става дума за житейските съдби на три сестри, едната от които беше Уинона Райдър. Филмът показва много добре някои разпространени модели за налагане на отношенията в семейството и факторите, които им въздействат - епохата, разбира се, е друга. Всички описани съдби си имат място и право на съществуване, но аз намерих за интересна една съдба, около която всъщност се движеше и целият филм - този на жената, играна от Уинона Райдър. Интелигентна и талантлива жена, разчупваща стереотипите, нетърсеща социален компромис, а себе си, желаеща да реализира талантите си въпреки предразсъдъците на времето. Отказа брак, който й бе предложен, защото той не беше неин път. Пое по пътя си към града, сблъска се с доста мъже, които наричаха писанията й fancy stories само защото ги беше писала жена. И там някъде по тоя път срещна и един мъж - който пък също на никакъв стереотип не отговаряше, надали е отговарял на представята за идеалния жених. Но тя него избра, защото той стоеше на нейния път, в онзи момент. Ето тази съдба ми беше интересна. На такива съдби не се прозявам. Аз лично. Редактирано Юли 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 Ще обърна внимание само на подчертаното, другото според мнението ми е твърде емоционално и неподходящо за публичен коментар. И аз само на това ще обърна внимание, за да те информирам, че трябва да реверсираш маркировката за да поумериш емоционалността. (за твоя лична консумация, вече няма какво да кажа по сюжета) Иначе, темата е твърде интересна в отношението си към големите и болдвани букви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.